Language of document : ECLI:EU:T:2008:145

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

8 май 2008 година

Дело T-92/07 P

Jacques Frankin и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица и срочно наети служители — Пенсия — Прехвърляне на пенсионни права — Явно недопустима жалба — Явно неоснователна жалба“

Предмет: Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 16 януари 2007 г. по дело Frankin и др./Комисия (F‑3/06, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това решение

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Jacques Frankin и още 482 длъжностни лица и срочно наети служители на Комисията, чиито имена са посочени в приложение към определението, да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Комисията в рамките на настоящото производство.

Резюме

Обжалване — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост

(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

От член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда и от член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд следва, че жалбата срещу решенията на Съда на публичната служба трябва точно да посочва оспорваните елементи от решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, които по специфичен начин подкрепят това искане. Жалба, която само възпроизвежда вече изложените пред Съда на публичната служба правни основания и доводи, без дори да посочва доводи, насочени специално към установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото в обжалваното съдебно решение, не отговаря на това изискване. Всъщност подобна жалба представлява в действителност искане за обикновено преразглеждане на представената пред Съда на публичната служба жалба, което е извън компетентността на Първоинстанционния съд.

(вж. точки 21 и 22)

Позоваване на: Съд — 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точки 34 и 35; 10 май 2001 г., FNAB и др./Съвет, C‑345/00 P, Recueil, стр. I‑3811, точка 30; 8 януари 2002 г., Франция/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, Recueil, стр. I‑1, точка 68; 11 ноември 2003 г., Martinez/Парламент, C‑488/01 P, Recueil, стр. I‑13355, точка 40