ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
13 ноември 2012 година(*)
„Жалба за отмяна — Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Мълчалив отказ на достъп — Срок за обжалване — Просрочие — Явна недопустимост“
По дело T‑278/11
ClientEarth, установено в Лондон (Обединеното кралство),
Friends of the Earth Europe, установено в Амстердам (Нидерландия),
Stichting FERN, установено в Leiden (Нидерландия),
Stichting Corporate Europe Observatory, установено в Амстердам,
представлявани от P. Kirch, avocat,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа K. Herrmann и г‑жа C. ten Dam, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията —който се приема, че е налице на 22 април 2011 г. — да предостави достъп до някои документи, свързани със схемите за доброволно сертифициране, чието признаване от Комисията е поискано съгласно член 18 от Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, стр. 16),
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна уредба
1 Съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), който се отнася до разглеждането на потвърдителни заявления:
„1. Потвърдителните заявления се разглеждат по най-бързия начин. В рамките на петнадесет работни дни от регистрирането на такова заявление институцията разрешава достъп до искания документ и го предоставя в същия срок, в съответствие с член 10, или в писмен отговор излага мотивите за пълния или частичния отказ на достъп. В случай на пълен или частичен отказ на достъп до документа институцията информира заявителя за начините на обжалване, на които има право, а именно обжалване пред съда и/или подаване на жалба до омбудсмана, съгласно условията, установени в членове [263 ДФЕС] и [228 ДФЕС].
2. По изключение, например при заявления, отнасящи се до твърде голям документ или до голям брой документи, срокът, предвиден в параграф 1, може да бъде удължен с петнадесет работни дни, като заявителят е [уведомен] предварително за това и са [изложени] подробно [мотивите].
3. Липсата на отговор на институцията в рамките на съответния срок се счита за отрицателен отговор и дава право на заявителя да [подаде жалба по съдебен ред] срещу институцията и/или да подаде жалба до омбудсмана съгласно [релевантните] разпоредби от Договора за [функционирането на ЕС]“.
Обстоятелства, предхождащи спора
2 Жалбоподателите ClientEarth, Friends of the Earth Europe, Stichting FERN и Stichting Corporate Europe Observatory са неправителствени организации, действащи по-специално в областта на опазване на околната среда.
3 С писмо от 22 октомври 2010 г., изпратено по електронен път, жалбоподателите подават до Европейската комисия, на основание разпоредбите на член 7, параграф 1 от Регламент № 1049/2001, заявление за достъп до редица документи, свързани със схемите за доброволно сертифициране, чието признаване от Комисията е поискано съгласно член 18 от Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, стр. 16) (наричано по-нататък „първоначалното заявление“).
4 С електронно съобщение от 12 ноември 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателите, от една страна, че на 22 октомври 2010 г. е регистрирано първоначалното заявление, а от друга страна, че срокът за отговор на посоченото заявление е удължен с петнадесет работни дни.
5 С писмо от 7 декември 2010 г., изпратено по електронен път, Комисията отговаря на първоначалното заявление, като оповестява един-единствен документ и отказва достъпа до другите документи, поискан с първоначалното заявление.
6 С писмо от 15 декември 2010 г., изпратено по електронен път, жалбоподателите подават до Генералния секретариат на Комисията, на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, потвърдително заявление (наричано по-нататък „потвърдителното заявление“).
7 С писмо от 12 януари 2011 г., изпратено по електронен път, Комисията уведомява жалбоподателите, от една страна, че потвърдителното заявление е регистрирано на 15 декември 2010 г., и от друга страна, че определеният срок за отговор е удължен с петнадесет дни, на основание разпоредбите на член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, тоест до 4 февруари 2011 г. Комисията обосновава това удължаване с големия брой документи, до които е поискан достъп, с техническото естество на съдържащите се в тях данни и с необходимостта да се проведат нови консултации с трети лица.
8 С писмо от 3 февруари 2011 г., изпратено по електронен път, Комисията уведомява жалбоподателите, че не е в състояние да предостави окончателен отговор в удължения до 4 февруари 2011 г. срок, тъй като необходимият анализ на заявените документи и консултациите със съответните служби в Комисията са отнели повече време от обичайно необходимото. Тя допълва, че има намерение да изпрати такъв отговор във възможно най-кратък срок.
9 В електронно писмо, изпратено до Генералния секретариат на Комисията на 23 февруари 2011 г., жалбоподателите изразяват своето безпокойство по повод липсата на отговор от страна на Комисията на потвърдителното заявление и го приканват да им съобщи точна дата за отговор.
10 С писмо от 28 февруари 2011 г., изпратено по електронен път, Комисията информира жалбоподателите, че потвърдителното заявление се разглежда и че тя ще направи всичко възможно, за да даде окончателен отговор преди края на март 2011 г.
11 В писмо от 7 април 2011 г., изпратено по електронен път, жалбоподателите привличат вниманието на Комисията върху факта, че тя все още не е изпратила окончателен отговор на потвърдителното заявление, и я приканват да им изпрати заявените документи в срок от десет работни дни, считано от 7 април 2011 г., като добавят, че ако не получат този отговор преди 22 април 2011 г., ще обжалват пред Общия съд мълчаливия отказ на Комисията да отговори на посоченото заявление.
12 С писмо от 14 април 2011 г., изпратено по електронен път, Комисията уведомява жалбоподателите, че тъй като има ново развитие по въпросната преписка и нейните служби не работят „поради Великденските празници от 21 до 25 април 2011 г.“, тя не била в състояние да отговори окончателно на потвърдителното заявление преди 22 април 2011 г., но те можело да се надяват, че ще получат отговор малко след тази дата.
13 С писмо от 18 април 2011 г., изпратено по електронен път, жалбоподателите уведомяват Комисията, че великденската ваканция няма значение, при положение че потвърдителното заявление е изпратено и регистрирано на 15 декември 2010 г. и че от това заявление са изтекли 83 работни дни, или 68 работни дни след максималния срок за разглеждане на потвърдителното заявление и 53 работни дни извън всички законово възможни, предвидени в разпоредбите на Регламент № 1049/2001 удължавания на посочения срок.
14 С решение от 19 септември 2011 г., в отговор на потвърдителното заявление от 15 декември 2010 г., Комисията приема изрично решение, което се отнася до една част от заявените документи (наричано по-нататък „първото изрично решение“).
Производство
15 С настоящата жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 25 май 2011 г., жалбоподателите обжалват мълчаливия отказ по тяхното потвърдително заявление, за който се твърди, че е от 22 април 2011 г. (наричан по-нататък „обжалваният отказ“).
16 На 2 април 2012 г. на страните е връчено решението на Общия съд да открие устната фаза на производството и да насрочи за 5 юни 2012 г. съдебното заседание.
17 С писмо от 17 април 2012 г. Комисията информира Общия съд, че с писмо от 3 февруари 2012 г. (наричано по-нататък „второто изрично решение“), получено от жалбоподателите с препоръчана поща на 8 февруари 2012 г., е приела второ изрично решение относно заявените документи, които не са били разгледани в първото изрично решение. В посоченото писмо Комисията формално заявява, че правният интерес на жалбоподателите е отпаднал, така че вече не следвало да има произнасяне по настоящото дело, а освен това се позовава на недопустимостта, която явно опорочавала жалбата срещу обжалвания отказ. Всъщност тя била подадена след изтичането на срока за подаване на жалба с искане за отмяна. Тъй като обжалваният отказ е мълчалив, се счита, че е налице с изтичането на съответния срок, посочен в член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, а именно на 4 февруари 2011 г.
18 С писмо от 4 май 2012 г. по покана на Общия съд жалбоподателите представят становището си по искането на Комисията да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.
19 По покана на Общият съд с писмо от 29 юни 2012 г. жалбоподателите представят своето становище относно възражението на Комисията за недопустимост на жалбата, инцидентно повдигнато в писмото от 17 април 2012 г., тъй като тази жалба била просрочена.
Искания на страните
20 Първоначално жалбоподателите искат от Общия съд:
– да обяви, че Комисията нарушила член 4 от Регламент № 1049/2001, и по-конкретно параграфи 2, 3 и 6 от него, както и член 8, параграфи 1 и 2 от същия регламент,
– да обяви, че Комисията е нарушила член 4, параграфи 1—4 от Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси, сключена на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“),
– да обяви, че Комисията е нарушила член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126),
– да отмени мълчаливия отказ на достъп до заявените документи,
– на основание член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция да постанови съдебно запрещение, с което да осъди Комисията да предостави в определен срок достъп до всички заявени документи, освен ако те не са обхванати от абсолютно изключение, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, в това число и разноските на всяка встъпила страна.
21 Първоначално Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима, що се отнася до 63-те документа, оповестени на основание на решението от 19 септември 2011 г.,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
22 В писмото от 17 април 2012 г. Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като безпредметна,
– при условията на евентуалност — да отхвърли жалбата като явно недопустима.
23 В писмото от 4 май 2012 г. жалбоподателите искат от Общия съд:
– да обяви, че тъй като Комисията очевидно е бавила производството — в явно нарушение на правилата на Съюза за достъпа до документи и прозрачността, — на практика те вече нямат интерес от съдебно решение и че вече не е необходимо произнасяне по настоящия случай,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87 от Процедурния правилник на Общия съд.
От правна страна
24 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато един иск или жалба са явно недопустими, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение. Освен това съгласно член 113 от посочения правилник Общият съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки. В случая Общият съд счита, че разполага с достатъчно сведения от представените от страните доказателства и от направените от тях пояснения в хода на писмената и устната фаза на производството, поради което не е необходимо да се дава ход на делото.
25 В писмото от 17 април 2012 г., приложено към преписката по делото като искане да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, на първо място Комисията поддържа, че тъй като след второто изрично решение, съобщено на жалбоподателите на 8 февруари 2012 г., те не са подали жалба за отмяна на това решение в определения срок, нито са актуализирали искането си в съответствие с посоченото решение, техният правен интерес да оспорват обжалвания отказ е отпаднал, така че Общият съд би трябвало да приеме, че в настоящото дело липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.
26 На второ място, без да повдига възражение за недопустимост с отделна молба по смисъла на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник, при условията на евентуалност Комисията твърди, че е налице явна недопустимост на жалбата, тъй като е подадена след изтичането на дадения на жалбоподателите срок за оспорване на законосъобразността на обжалвания отказ. В това отношение Комисията поддържа, че посоченият срок е изтекъл на 14 април 2011 г.
27 В становището им относно искането на Комисията да се приеме, че липсват основания за произнасяне по същество, изложено в тяхното писмо от 4 май 2012 г., първо, жалбоподателите твърдят, че жалбата е насочена срещу мълчалив отказ на Комисията, който според тях е от 22 април 2011 г., предвид разменената с Комисията кореспонденция между 14 и 18 април 2011 г. Второ, те отричат, че второто изрично решение им е било съобщено на 8 февруари 2012 г. Всъщност адресат на посоченото съобщение бил само един от тях. Трето, по същество те признават, че интересът им да получат достъп до заявените от тях документи, който Комисията им е отказала във второто изрично решение, вече е отпаднал. Четвърто, според жалбоподателите е неправилно твърдението на Комисията, че срокът за подаване на жалба за отмяна на второто изрично решение е изтекъл. Във всички случаи след приемането на последното решение те имали право да променят своите искания и правни основания, съдържащи се в жалбата по настоящото дело. При все това жалбоподателите потвърждават признанието си, че на практика вече е отпаднал интересът от съдебно решение и че поради това в настоящия случай вече не е необходимо постановяване на решение.
28 В техния отговор на организационното действие на Общия съд относно спазването в настоящото дело на срока за обжалване, жалбоподателите по същество твърдят, че от кореспонденцията, разменена между тях и Комисията между 3 февруари и 18 април 2011 г., и по-специално от поетите по този повод и потвърдени отново от Комисията ангажименти да приеме в най-кратки срокове изрично решение, следва, че те са могли правомерно да считат, че мълчаливият отказ не е бил налице при изтичането на съответния срок на 4 февруари 2011 г., а на по-късна дата, която според тях е 22 април 2011 г.
Съображения на Общия съд
29 След изслушване на страните Общият съд решава служебно да разгледа — независимо от искането да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, направено от Комисията формално в нейното писмо от 17 април 2012 г. — допустимостта на настоящата жалба предвид срока, с който жалбоподателите са разполагали за подаването ѝ.
30 На първо място, Общият съд напомня, че според постоянната съдебна практика срокът за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка, въведен за да се осигури яснота и сигурност на правните положения и да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, и съдът на Съюза е длъжен да провери служебно дали е бил спазен (Решение на Съда от 23 януари 1997 г. по дело Coen, C‑246/95, Recueil, стр. I‑403, точка 21 и Определение на Общия съд от 4 април 2008 г. по дело Kulykovska-Pawlowski и др./Парламент и Съвет, T‑503/07, непубликувано в Сборника, точка 6).
31 Отново съгласно постоянната съдебна практика прилагането на сроковете за обжалване не зависи нито от преценката на съда, нито от тази на страните в процеса (Решение на Общия съд от 15 март 1995 г. по дело Cobrecaf и др./Комисия, T‑514/93, Recueil, стр. II‑621, точка 40, Решение от 14 юли 1998 г. по дело Hauer/Съвет и Комисия, T‑119/95, Recueil, стр. II‑2713, точка 22 и Определение на Общия съд от 25 юни 2003 г. по дело AIT/Комисия, T‑287/02, Recueil, стр. II‑2179, точка 20).
32 На второ място, Общият съд напомня, че според постоянната съдебна практика както Съдът, така и Общият съд отказват по принцип да приемат, без да се постави под въпрос въведената с Договора за функционирането на ЕС система от способи за защита, че само мълчанието на дадена институция може да се възприеме за мълчалив отказ, освен ако не са налице изрични разпоредби, които да определят срок, след изтичането на който се счита, че е прието такова решение от страна на институцията, приканена да вземе становище, и които да установяват съдържанието на това решение (Решение на Съда от 9 декември 2004 г. по дело Комисия/Greencore, C‑123/03 P, Recueil, стр. I‑11647, точка 45, Решение на Общия съд от 13 декември 1999 г. по дело SGA/Комисия, T‑189/95, T‑39/96 и T‑123/96, Recueil, стр. II‑3587, точка 27 и Решение на Общия съд от 9 септември 2009 г. по дело Brink’s Security Luxembourg/Комисия, T‑437/05, Сборник, стр. II‑3233, точка 55).
33 Все пак съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 липсата на отговор на институцията в рамките на съответния срок на потвърдително заявление по смисъла на член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, се счита за отрицателен отговор и дава право на заявителя, в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, да подаде жалба по съдебен ред срещу институцията.
34 Освен това в настоящия случай страните не спорят по въпроса, че обжалваният акт е мълчалив отказ по смисъла на разпоредбите на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. В тази връзка Общият съд отбелязва, че всъщност, както следва от доказателствата по делото, към датата на подаване на жалбата за отмяна, а именно 25 май 2011 г., Комисията не е отговорила на потвърдителното заявление на жалбоподателите от 15 декември 2010 г. и че въз основа на разпоредбите на горепосочения член от Регламент № 1049/2001 с подаването на жалбата си жалбоподателите са оспорили законосъобразността на онова, което представлява отрицателен отговор на Комисията.
35 На трето място, следва да се напомни, че съгласно разпоредбите на член 263, шеста алинея ДФЕС жалбите за отмяна трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него.
36 Предвид горепосочените разпоредби на Договора следва първо да се определи датата, на която от правна гледна точка е бил налице обжалваният отказ, и второ, да се пресметне срокът за жалбата, с който са разполагали жалбоподателите, за да оспорят законосъобразността на посочения отказ.
37 Що се отнася до определянето на датата, на която от правна гледна точка е бил налице обжалваният отказ, следва да се отбележи, че както произтича от съображение 13 от Регламент № 1049/2001, с цел гарантиране на пълното спазване, и следователно на пълната ефективност на правото на публичен достъп до документите, които попадат в обхвата на този регламент, законодателят е предвидил прилагането на двуетапна административна процедура, съответно в членове 7 и 8 от посочения регламент, съчетана с допълнителна възможност за обжалване, по-специално пред съда. Именно такъв е случаят с мълчаливите откази по смисъла на член 8, параграф 3 от посочения регламент.
38 Следва да се допълни, че посочването в разпоредбите на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на понятието „съответен срок“, вместо да се посочи определен срок, се обяснява с факта, че съгласно разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент продължителността на времето за разглеждане на дадено потвърдително заявление може да варира между минимум 15 работни дни и максимум 30 работни дни от регистрирането на заявлението. Следователно продължителността на съответния срок по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 трябва да бъде изчислен в зависимост от развитието във всеки отделен случай на процедурата по разглеждане от съответната институция на подадените до нея потвърдителни заявления, в съответствие с разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001.
39 В случая, първо, Общият съд отбелязва, че за страните е безспорно, че срокът за отговор на потвърдителното заявление —регистрирано от службите на Комисията на 15 декември 2010 г., — с който е разполагала Комисията, след като го е удължила с петнадесет работни дни на основание на разпоредбите на член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, е изтекъл на 4 февруари 2011 г. Предвид разпоредбите на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 16), на списъка с официалните празници за 2010 г. (ОВ C 166, 2008 г., стр. 18) и на този с официалните празници за 2011 г. за институциите на Европейската общност (ОВ C 230, 2009 г., стр. 10), следва да се приеме, че това пресмятане на срока за отговор на потвърдителното заявление изобщо не е опорочено от грешка. Следователно в случая съответният срок по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 е изтекъл на 4 февруари 2011 г.
40 От всички съображения, изложени по-горе в точки 35—39, следва, че тъй като обжалваният акт има формата на мълчалив отказ, той е бил налице на 4 февруари 2011 г.
41 Що се отнася до пресмятането на срока, с който са разполагали жалбоподателите, за да подадат своята жалба за отмяна на обжалвания отказ, срокът за жалбата, посочен в член 263 ДФЕС, е започнал да тече, в съответствие с член 101, параграф 1 от Процедурния правилник, на 5 февруари 2011 г. и е изтекъл, в съответствие с член 102, параграф 2 Процедурния правилник, на 14 април 2011 г., тоест повече от месец преди подаването на жалбата на 25 май 2011 г.
42 Този извод не може да бъде променен предвид доводите на жалбоподателите.
43 Всъщност следва пред всичко да се приеме, че Комисията несъмнено изрично е посочила в писмото от 3 февруари 2011 г., че възнамерява да изпрати окончателен отговор на потвърдителното заявление във възможно най-кратък срок, след това, в писмото от 28 февруари 2011 г., че ще направи всичко възможно такъв отговор да бъде даден преди края на март 2011 г., и накрая, в писмото от 14 април 2011 г., че предвижда да изпрати такъв отговор малко след 22 април 2011 г. Изричните ангажименти, поети от Комисията в писмен вид, са проява на нейното намерение в кратък срок, през първото полугодие на 2011 г., да приеме по отношение на жалбоподателите окончателен отговор на потвърдителното заявление.
44 След това Общият съд отбелязва, че в писмото си от 7 април 2011 г. жалбоподателите изрично са уведомили Комисията, че при липса на окончателен отговор на тяхното потвърдително заявление преди 22 април 2012 г. те ще подадат жалба за отмяна на мълчаливия отказ, който според тях е бил налице на тази дата.
45 При все това Общият съд приема, че нито едно от двете обстоятелства, отбелязани в точки 43 и 44 по-горе, не позволяват се приеме (както жалбоподателите изглежда са считали тогава и както твърдят и в писмените си становища по искането да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, и в писмото си от 29 юни 2012 г.) 22 април 2011 г. за дата на мълчаливия отказ.
46 Всъщност, както напомня Общият съд в точка 31 по-горе, от постоянната съдебна практика следва, че прилагането на сроковете за обжалване не зависи нито от преценката на съда, нито от тази на страните в процеса. Като считат обаче — както следва от писмата от 4 май и 29 юни 2012 г., предвид разменената между тях и Комисията кореспонденция, — че мълчаливият отказ по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 е налице на 22 април 2011 г., жалбоподателите явно са искали да променят срока за обжалване на посочения отказ, като приемат, че е от по-късна дата, а следователно и че са по-късни датата, на която е започнал да тече предоставеният им срок за подаване на тази жалба, и датата, на която последният срок е изтекъл.
47 От всички гореизложени съображения следва, че тъй като е просрочена, жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло като явно недопустима.
По съдебните разноски
48 По-нататък, съгласно член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник поради изключителни обстоятелства Общият съд може да разпредели съдебните разноски.
49 В това отношение Общият съд счита, че множеството изрични ангажименти, поети от Комисията в нейните писма от 3 февруари, 28 февруари и 14 април 2011 г., посочени от Общия съд в точка 43 по-горе, са могли да породят у жалбоподателите правни очаквания относно предстоящото приемане на окончателен отговор на потвърдителното заявление от 15 декември 2010 г. Ето защо, както следва от тяхното становище по искането да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, жалбоподателите — без съмнение неправилно, но и също така разбираемо, поради изрично поетите от Комисията ангажименти — са могли да считат, че посоченото заявление се разглежда и че датата, на която изтича съответният срок, е преместена.
50 Освен това се налага изводът, че въпреки изричните ангажименти, поети от Комисията в нейните писма от 3 февруари, 28 февруари и 14 април 2011 г., да приеме в кратки срокове окончателен отговор на потвърдителното заявление, посоченият отговор в крайна сметка е налице едва на 3 февруари 2012 г., тоест в деня преди да се навърши една година от изтичането на съответния срок по смисъла на член 8 от Регламент № 1049/2001. Следователно Комисията явно и сериозно е превишила този срок.
51 Предвид тези изключителни обстоятелства, при които Комисията разглежда потвърдителното заявление, е справедливо последната да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, три четвърти от разноските на жалбоподателите. Жалбоподателите понасят една четвърт от направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2) Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на ClientEarth, Friends of the Earth Europe, Stichting FERN и Corporate Europe Observatory, които понасят една четвърт от направените от тях съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 13 ноември 2012 година.