Преюдициално запитване от Wojskowy Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 27 октомври 2023 г. — Наказателно производство срещу P.B.
(Дело C-646/23, Lita1 )
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Wojskowy Sąd Okręgowy w Warszawie
Страни в главното производство
P.B., Prokuratura Rejonowa w Lublinie
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз (наричан по-нататък „ДЕС“) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с разпоредбите на Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство1 (наричана по-нататък „Директивата“) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 13, а също и член 10 от Закона от 28 юли 2023 г. за изменение на Гражданския кодекс и някои други закони, която предвижда пенсиониране по силата на закона на съдия, който разглежда въззивно дело, попадащо в обхвата на Директивата, при положение че (i) разпоредбата е така формулирана, че се отнася само до един измежду всички действащи съдии; (ii) разпоредбата не засяга прокурорите в аналогично положение, въпреки че предишната правна уредба е третирала еднакво прокурорите и съдиите, които се намират в аналогично положение като това на съдията, разглеждащ въззивното дело; (iii) законът, в който е включена разпоредбата, не се отнася до устройството на съдилищата, а до съвсем друга материя, а мотивите за приемането му изобщо не изясняват причините за въвеждането на тази разпоредба и не посочват никакъв важен обществен интерес, с оглед на който да е въведена, нито съдържат съображения за причините, поради които въвеждането ѝ да е пропорционално на тези цели; и (iv) нито тази разпоредба, нито която и да било друга разпоредба на националното право предвижда възможност съд или друг орган да разгледа жалба или друго правно средство за защита на съдията, към когото се прилага разпоредбата, с цел проверка на основанията за неговото пенсиониране или на съвместимостта на тази разпоредба с националните разпоредби от по-висок ранг или с разпоредбите на съюзното или международното право?
За отговора на първия въпрос от значение ли е обстоятелството, че поради дейността си, насочена към защита на независимостта на съдилищата и съдиите, съдията, спрямо когото се прилага посочената в първия въпрос национална разпоредба, по-рано е бил подлаган на репресии от страна на изпълнителната власт, която се е опитала да го пенсионира по реда на действалата по-рано уредба, а споменатата разпоредба от националното право е приета поради неуспеха на тези опити? От значение ли е за отговора обстоятелството, че според запитващата юрисдикция разпоредбата не служи за защита на важен обществен интерес, а има репресивен характер?
В светлината на решение на Съда от 13 март 2007 г., Unibet (C-432/05), трябва ли член 19, параграф 1, второ изречение ДФЕС, член 47 от Хартата, член 2 и член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на предимство на правото на Съюза и на ефективен съдебен контрол да се тълкуват в смисъл, че съдът, в чийто състав заседава упоменатият в първия и втория въпрос съдия, има правомощието служебно да спре прилагането на посочената в първия въпрос национална разпоредба, която предвижда пенсионирането на съдията, и да продължи да изпълнява правораздавателните си функции както по това дело, така и по други дела до получаването на отговора на Съда, доколкото смята, че това е необходимо, за да се реши висящото пред него дело в съответствие с приложимите разпоредби от правото на Съюза?
Трябва ли посочените в третия въпрос разпоредби и принципи да се тълкуват в смисъл, че ако предвид изложените във втория въпрос обстоятелства Съдът отговори утвърдително на първия въпрос, то посочената в последно споменатия въпрос национална разпоредба, която предвижда пенсионирането на съдията, не може да се приложи и съдията не се пенсионира, освен ако не е налице друго правно основание за това?
____________
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
1 ОВ L 65, 2016 г., стр. 1.