РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
19 декември 2019 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна — Словна марка на Европейския съюз „Vita“ — Решение, взето след отмяна на предходно решение от Общия съд — Член 65, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Сила на пресъдено нещо“
По дело T‑690/18
Sony Interactive Entertainment Europe Ltd, установено в Лондон (Обединено кралство), за което се явява S. Malynicz, QC,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват J. Crespo Carrillo и H. O’Neill, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
Vieta Audio, SA, установено в Барселона (Испания),
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 10 септември 2018 г. (преписка R 695/2018‑4), постановено в производство по отмяна със страни Vieta Audio и Sony Interactive Entertainment Europe,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: A. M. Collins (докладчик), председател, M. Кънчева и G. De Baere, съдии,
секретар: R. Ūkelytė, администратор,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 ноември 2018 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 12 април 2019 г.,
след съдебното заседание от 10 октомври 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 6 юли 2001 г. Vitakraft-Werke Wührmann & Sohn GmbH & Co. KG подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Vita“.
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат по-специално към клас 9 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Носители на данни със записани програми, софтуер; носители на звук и/или изображения (не от хартия), по-специално магнитни ленти и касети, аудиоленти, аудио компакт-дискове, касети DAT (цифрови аудиоленти), видеодискове, видеокасети, заснети филми, литографски произведения на изкуството“.
4 Заявката за марката е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 56/2002 от 15 юли 2002 г.
5 Заявената марка е регистрирана на 27 септември 2005 г. под номер 2290385.
6 С факс от 28 март 2011 г. Forrester Ketley Ltd уведомява EUIPO, че на 16 март 2011 г. Vitakraft-Werke Wührmann & Sohn му е прехвърлило правата си върху словната марка на Европейския съюз „Vita“, доколкото тя обхваща посочените в точка 3 по-горе стоки. Forrester Ketley е дружество за услуги, което по-специално представлява Sony Computer Entertainment Europe Ltd, предшественик по име на жалбоподателя, Sony Interactive Entertainment Europe Ltd във връзка с въпросите по правото на марките пред EUIPO.
7 Словната марка на Европейския съюз „Vita“, която е била предмет на това частично прехвърляне, е регистрирана под номер 9993361.
8 С факс от 28 септември 2011 г. Forrester Ketley уведомява EUIPO, че на 15 септември 2011 г. е прехвърлило спорната марка на Sony Computer Entertainment Europe.
9 На 14 октомври 2011 г. другата страна в производството пред EUIPO, Vieta Audio, SA, подава на основание на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001) искане за отмяна на спорната марка за всички обхванати от нея стоки. В това искане тя поддържа, че спорната марка не е била реално използвана в Европейския съюз през релевантния петгодишен период, от 14 октомври 2006 г. до 13 октомври 2011 г., и че не съществуват основателни причини за неизползването.
10 В отговор на искането за отмяна на спорната марка на 4 май 2012 г. Sony Computer Entertainment Europe твърди, че спорната марка е била реално използвана в Съюза през релевантния период за съответните стоки. Това дружество посочва, че е използвало марката за преносимата конзола за видеоигри, наречена „PlayStation Vita“, както и за свързани с нея игри и аксесоари. Дружеството уточнява, че името на тази нова конзола е било официално обявено през юни 2011 г., а след това е било предмет на мащабна промоционална кампания до октомври 2011 г. Дружеството е представило официално в Европа конзолата „PlayStation Vita“ по време на конференцията Gamescom, която се е провела в Кьолн (Германия) през август 2011 г., а на 22 февруари 2012 г. конзолата е пусната на пазара на Съюза.
11 В подкрепа на твърденията си Sony Computer Entertainment Europe подава писмена декларация от 4 май 2012 г., изготвена от един от неговите директори, към която са приложени следните документи
– прессъобщение от 7 юни 2011 г., в което се съобщава името на новата му преносима конзола за видеоигри, а именно „PlayStation Vita“,
– снимка на екран от 7 юни 2011 г. на интернет сайта www.pcmag.com, на която се посочва това съобщение,
– копие от рекламна брошура, която е била раздавана на посетителите и журналистите по време на конференцията Gamescom и съдържа по-специално информация за конзолата „PlayStation Vita“, както и за видеоигри, които могат да бъдат играни на нея,
– копие от корицата на брошурата, върху която е конзолата „PlayStation Vita“,
– дискета, съдържаща промоционални видеоклипове за конзолата „PlayStation Vita“, които са били разпространени по време на конференцията Gamescom,
– различни статии от пресата, които се отнасят до конзолата „PlayStation Vita“, както и до игрите, които могат да бъдат играни на нея, публикувани на официалния интернет сайт PlayStation в Обединеното кралство в периода от 7 юни до 22 септември 2011 г.,
– снимка на екран на видео, пуснато онлайн на сайта за поставяне на видеоматериали YouTube,
– прессъобщение от 28 февруари 2012 г. за световните продажби на конзолата „PlayStation Vita“,
– снимки на екран от 2012 г. на официалния интернет сайт PlayStation в Обединеното кралство, свързани с аксесоарите, сред които карти за памет, и периферните устройства за конзолата „PlayStation Vita“.
12 На 2 януари 2013 г. Sony Computer Entertainment Europe отговаря на бележките, изтъкнати от другата страна в производството пред EUIPO на 31 юли 2012 г., и представя следните допълнителни доказателства за реалното използване на спорната марка по отношение на всички съответни стоки:
– снимки на екран от 12 декември 2012 г. от официалния интернет сайт PlayStation в Обединеното кралство, на които се посочват в подробности техническите характеристики и спецификациите на конзолата „PlayStation Vita“,
– снимки на екран от 12 декември 2012 г. от официалния интернет сайт PlayStation в Обединеното кралство, които съдържат информация за актуализиране на системния софтуер на конзолата „PlayStation Vita“,
– снимки на екран от 2 януари 2013 г. от интернет сайта Уикипедия относно дружеството майка и Naughty Dog, Inc. — дружество от САЩ за разработване на видеоигри, изцяло контролирано от това дружество майка,
– снимки на екран от 12 декември 2012 г. на официалния интернет сайт PlayStation в Обединеното кралство, на които са дадени примери за групови оферти, включващи конзоли „PlayStation Vita“, игри, аксесоари и други стоки.
13 В допълнителните бележки от 24 април 2013 г. Sony Computer Entertainment Europe добавя, че на 25 октомври 2007 г. е представило на пазара на Съюза под името „Aqua Vita“ интерактивна видеоигра, състояща се от виртуален аквариум. Дружеството уточнява, че тази видеоигра е достъпна за продажба от последната дата в неговите онлайн магазини, които се намират на пазара на Съюза, и посочва оборота, който е направило от продажбите на посочената игра за всяка година от представянето ѝ до 2013 г. Към бележките си то прилага, от една страна, снимки на екран от 24 април 2013 г. от официалния интернет сайт PlayStation в Испания, Германия и Обединеното кралство, на които е показано, че играта е достъпна в онлайн магазините му, а от друга страна, копия от различни статии за въпросната игра.
14 С решение от 30 юни 2014 г. отделът по отмяна обявява отмяната на спорната марка за всички стоки, за които е била регистрирана, считано от датата на подаване на искането за отмяна.
15 На 28 август 2014 г. Sony Computer Entertainment Europe подава жалба срещу решението на отдела по отмяна пред EUIPO на основание на членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001).
16 На 29 октомври 2014 г. Sony Computer Entertainment Europe представя писмено изложение на основанията за обжалване, към което прибавя допълнителни доказателства, сред които кутии за видеоигри, върху които се вижда, освен името на съответната видеоигра, и знакът „PSVita (който е съкращение за „PlayStation Vita“).
17 С решение от 12 ноември 2015 г. (преписка R 2232/2014‑5) (наричано по-нататък „предходното решение“) пети апелативен състав на EUIPO потвърждава решението на отдела по отмяна и отхвърля жалбата.
18 На първо място, след като припомня приложимите принципи (т. 19—24 от предходното решение), пети апелативен състав разглежда въпроса за периода на реалното използване на спорната марка (т. 25—38 от предходното решение). Най-напред, той посочва, че релевантният период се простира от 14 октомври 2006 г. до 13 октомври 2011 г. След това, той приема, че първото конкретно използване на спорната марка в Съюза се е състояло по време на конференцията Gamescom, проведена в Кьолн от 17 до 21 август 2011 г., когато са били раздавани промоционални материали (под формата по-специално на брошури и CD-ROM), но че едва на 22 февруари 2012 г., или след релевантния период, конзолата „PlayStation Vita“ е била пусната в продажба, по-специално на пазара на Съюза. Този състав приема, че използване за срок от четири месеца през релевантния период (а именно от 7 юни до 13 октомври 2011 г.) може да представлява използване от гледна точка на срок, при условие че са изпълнени всички други условия. Накрая, той отбелязва, че нито едно конкретно доказателство обаче не потвърждава, че по време на конференцията Gamescom на участниците са били раздавани промоционални материали.
19 На второ място, пети апелативен състав разглежда въпроса за мястото на използването (т. 39—42 от предходното решение). В частност той приема, че ако бъде установено, че по време на конференцията Gamescom в Кьолн са били раздавани рекламни материали, думата „vita“ безспорно е била използвана в Съюза. От това той прави извода, че думата „vita“ е била използвана в Съюза през релевантния период.
20 На трето място, пети апелативен състав разглежда въпроса за естеството и значението на използването (т. 43—52 от предходното решение). След като отбелязва, че по-голямата част от представените от Sony Computer Entertainment Europe доказателства за релевантния период се състоят от промоционални и рекламни материали, този състав преценява в каква степен използването на дадена марка в реклами може да представлява реално използване. В това отношение той по-специално уточнява, че рекламата, извършвана преди действителното пускане на пазара на стоките и услугите, по принцип се приравнява на реално използване, при положение че цели да създаде пазар за реализацията им. В конкретния случай той констатира, че „породените очаквания в целия свят във връзка с представянето на новата конзола PlayStation са създали истинска търговска мощ при обявяването на името на [тази] нова конзола за видеоигри“ (т. 49 от предходното решение), преди да направи извода, че „фактът, че доказателствата за използването, представени от [Sony Computer Entertainment Europe, показват] реклами и подготвителни работи с оглед на пускането на пазара на новата конзола, [съответства] на условията за реално използване“ (т. 50 от предходното решение). Накрая, в точка 52 от предходното решение той констатира, че от посочените от Sony Computer Entertainment Europe доказателства следва, че представянето на конзолата „PlayStation Vita“ е било добре подготвено и внимателно планирано и че тя е била обявена като нова преносима конзола за игри, за която са били разработени нови специфични игри.
21 На четвърто място, пети апелативен състав разглежда това дали спорната марка е била реално използвана по отношение на съответните стоки (т. 53—69 от предходното решение).
22 В това отношение пети апелативен състав посочва най-напред, че към момента на подаване на заявката за регистрация на оригиналната марка през 2001 г. е било в сила седмото издание на Ницската класификация, поради което именно то е трябвало да бъде взето предвид. Според този състав обаче към този момент „конзолите за игри“ вече са били класирани в категорията на „автоматичните игри, различни от тези, които се задействат чрез монета, и от тези, които са пригодени за употреба само с телевизионен приемник“, или в тази на „игрите“, като и двете спадат към клас 28, а не са били категоризирани като „носители на данни“, включени в клас 9, или като „софтуер“ (т. 53 от предходното решение). Този състав добавя, че ако действително „развлекателните апарати, предназначени да бъдат използвани само с телевизионен приемник“, спадат към клас 9, тези стоки все пак са различни от тези, за които е била регистрирана спорната марка (т. 54 от предходното решение).
23 По-нататък, пети апелативен състав констатира, че Sony Computer Entertainment Europe е представило доказателства, удостоверяващи, че рекламните кампании, извършени преди представянето на конзолата „PlayStation Vita“, са имали за цел да запознаят потребителите с тази конзола, както и с новите игри, които могат да бъдат играни на нея, но че по никакъв начин не са споменати „носители на данни“ или „софтуер“ (т. 55 и 56 от предходното решение). Той приема, че е важно да се определи дали „използваните стоки [трябва] да се разбират в буквалния смисъл на изброените стоки (по-специално носителите на данни и софтуера)“ (т. 58 от предходното решение), преди да отбележи, че „носителите на данни със записани програми“ са устройства, чиято функция е съхраняване на данни, като например „карти за памет, компютърни стикове, CD-ROM, хард дискове и др.“, и че дори конзолите за игри да могат да съхраняват данни, това не е тяхна основна функция (т. 59 от предходното решение).
24 Въз основа на изложеното по-горе пети апелативен състав достига до извода, че отделът по отмяна правилно е приел, че всички представени от Sony Computer Entertainment Europe доказателства, както и декларацията на един от неговите директори от 4 май 2012 г. удостоверяват използване за стоки от клас 28, а не за стоките, обозначени със спорната марка (т. 60 от предходното решение).
25 Що се отнася до видеоиграта „Aqua Vita“, пети апелативен състав отбелязва по-специално, че оборотите от продажба, посочени от Sony Computer Entertainment Europe, не се подкрепят от никаква фактура или друго доказателство, че освен това тези числа не свидетелстват за съществено използване на тази игра с оглед на релевантния пазар, а именно на Европейският съюз в неговата цялост, и че фактът, че посочената игра е била налична в онлайн магазини на пазара на Съюза, не е достатъчен, за да се установи използване на спорната марка (т. 66 и 68 от предходното решение).
26 На 21 януари 2016 г. Sony Computer Entertainment Europe подава жалба срещу предходното решение пред Общия съд, по която е образувано дело с номер T‑35/16, като изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.
27 С решение от 12 декември 2017 г., Sony Computer Entertainment Europe/EUIPO — Vieta Audio (Vita) (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), Общият съд отменя предходното решение в неговата цялост поради служебно разгледано от него абсолютно основание за отмяна, а именно непълнота на мотивите. По-специално в точка 43 от това решение Общият съд приема, че предходното решение не позволява да се определят достатъчно ясно мотивите, поради които пети апелативен състав смята, че Sony Computer Entertainment Europe не е доказало реалното използване на спорната марка по отношение на определени категории от съответните стоки.
28 В резултат на решението на Общия съд от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), президиумът на апелативните състави връща делото за разглеждане от четвърти апелативен състав, по преписка R 695/2018‑4.
29 С решение от 10 септември 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав отхвърля жалбата. Той я разглежда и отново преценява дали представените от Sony Computer Entertainment Europe доказателства позволяват да се установи реалното използване на спорната марка. Този състав обаче многократно отбелязва, че в решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), Общият съд е потвърдил някои изводи на пети апелативен състав.
30 На първо място, в точка 25 от обжалваното решение четвърти апелативен състав приема, че в решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), Общият съд е потвърдил предходното решение в частта, която се отнася до изводите на пети апелативен състав за срока, мястото и естеството на използването.
31 На второ място, по отношение на „носителите на данни със записани програми“, в точка 41 от обжалваното решение четвърти апелативен състав приема, че с решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), Общият съд е потвърдил и направил окончателни изводите на пети апелативен състав в точки 59 и 60 от предходното решение относно причините, поради които доказателствата във връзка с конзолата „PlayStation Vita“ не удостоверяват реално използване на спорната марка за тези стоки.
32 На трето място, по отношение на „носителите на звук и/или изображения (не от хартия)“, в точки 55 и 56 от обжалваното решение четвърти апелативен състав приема, че картите за памет също са обхванати от това определение, но че представените доказателства отново не са в състояние да удостоверят реалното използване на тези стоки. От съображения за изчерпателност в точка 57 от обжалваното решение този състав добавя, че доколкото жалбоподателят поддържа, че конзолата „PlayStation Vita“ също принадлежи към тази категория от стоки, съображенията, изложени в точка 59 от предходното решение относно „носителите на данни със записани програми“, могат да се приложат по аналогия, като се вземе предвид, че основната функция на тези конзоли не е да съхраняват аудио файлове и изображения. Според четвърти апелативен състав това съображение е потвърдено от Общия съд в точка 50 от решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886).
33 На четвърто място, по отношение на доказателствата във връзка с видеоиграта „Aqua Vita“, в точка 59 от обжалваното решение четвърти апелативен състав приема, че в точка 54 от решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), Общият съд е приел, че в точки 61—69 от предходното решение пети апелативен състав е изложил в достатъчна степен от правна страна мотивите, поради които смята, че доказателствата във връзка с видеоиграта „Aqua Vita“ не позволяват да се установи реално използване на спорната марка.
Искания на страните
34 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
35 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
36 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, първото от които е изведено от нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001) и на задължението за мотивиране, а второто — от нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.
37 Според жалбоподателя четвърти апелативен състав е нарушил член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009, тъй като не е взел необходимите мерки, за да се съобрази с решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886). Постъпвайки по този начин, той не изпълнил задължението си за мотивиране.
38 Жалбоподателят твърди, че в точки 41, 57 и 59 от обжалваното решение четвърти апелативен състав погрешно е приел, че Общият съд е потвърдил някои от заключенията на пети апелативен състав. Жалбоподателят посочва, че в решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), Общият съд само е заключил, че предходното решение е опорочено от липса на мотиви и че поради това трябва да бъде отменено в неговата цялост. За разлика от това според жалбоподателя Общият съд не е разглеждал изтъкнатите от Sony Computer Entertainment Europe основания пред този съд и следователно не е потвърждавал основателността на мотивите към който и да е довод на страните.
39 В резултат на това четвърти апелативен състав неправилно пропуснал да разгледа доводите на жалбоподателя по въпроса дали представените от него доказателства във връзка с конзолата „PlayStation Vita“ могат да удостоверят реалното използване на спорната марка за категорията на „носителите на данни със записани програми“ и за тази на „носителите на звук и/или изображения (не от хартия)“.
40 По отношение на категорията на „носителите на звук и/или изображения (не от хартия)“ жалбоподателят изтъква, че четвърти апелативен състав неправилно е приел, че Общият съд е потвърдил извода, според който конзолата „PlayStation Vita“ принадлежи към тази категория от стоки единствено ако основната ѝ функция е съхраняване на аудио файлове и изображения. Според жалбоподателя Общият съд се е задоволил с твърдението, че в това отношение предходното решение е изложило в достатъчна степен от правна страна мотиви, които позволяват то да бъде разбрано.
41 По отношение на „софтуера“ жалбоподателят отбелязва, че четвърти апелативен състав неправилно е приел, че Общият съд е потвърдил предходното решение относно оценката на доказателствата във връзка с видеоиграта „Aqua Vita“. Според жалбоподателя Общият съд само е припомнил, че съображенията на пети апелативен състав в това отношение са достатъчно ясни.
42 EUIPO твърди, че Общият съд е отменил предходното решение, тъй като пети апелативен състав е нарушил задължението си за мотивиране по отношение на съображенията, които са съществени в подкрепа на окончателния извод на предходното решение. Посочените от Общия съд съображения като опорочени от липса на мотиви не включвали тези относно използването на „PlayStation Vita“ като „носител на данни със записани програми“ и като „носител на звук и/или изображения“. Както констатира четвърти апелативен състав в точки 41 и 59 от обжалваното решение (вж. т. 31 по-горе), изводите на пети апелативен състав следователно са станали окончателни в това отношение. По отношение на констатацията в точка 57 от обжалваното решение (вж. т. 32 по-горе), EUIPO добавя, че става въпрос за „съображения за изчерпателност“, които я подкрепят.
43 При условията на евентуалност EUIPO изтъква, че ако Общият съд приеме, че изводите на пети апелативен състав не са станали окончателни, обжалваното решение не би било опорочено от липса на мотиви, тъй като е очевидно, че позицията на четвърти апелативен състав по разглежданите точки е идентична с тази на пети апелативен състав по същите точки в предходното решение.
44 Най-напред, следва да се припомни, че тъй като решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), не е било обжалвано, то е станало окончателно.
45 По-нататък, следва да се припомни, че според съдебната практика съдебното решение за отмяна има действие ex tunc и следователно има за последица премахването с обратна сила на отменения акт от правния ред (вж. решение от 25 март 2009 г., Kaul/СХВП —Bayer (ARCOL), T‑402/07, EU:T:2009:85, т. 21 и цитираната съдебна практика). От същата съдебна практика следва, че за да се съобрази със съдебното решение за отмяна и да го изпълни в неговата цялост, институцията, автор на отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на съдебното решение, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Всъщност именно тези мотиви, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (решения от 25 март 2009 г., ARCOL, T‑402/07, EU:T:2009:85, т. 22 и от 13 април 2011 г., Safariland/СХВП — DEF-TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 41).
46 Следва също да се отбележи, че с решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 43—59 и цитираната съдебна практика), Общият съд е отменил предходното решение поради служебно разгледано от него абсолютно основание за отмяна, а именно непълнота на мотивите.
47 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001) решенията на EUIPO се мотивират. Така установеното задължение за мотивиране има същия обхват като задължението по член 296 ДФЕС. Според съдебната практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2004 г., KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, EU:C:2004:649, т. 63—65).
48 От друга страна, следва да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са опорочени от грешки, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 22 септември 2016 г., Pensa Pharma/EUIPO, C‑442/15 P, непубликувано, EU:C:2016:720, т. 35 и цитираната съдебна практика).
49 Липсата на мотиви, констатирана от Общия съд в решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), се отнася до три аспекта на предходното решение. На първо място, пети апелативен състав не е обяснил защо възпроизвеждането на карти за памет със знака „PSVita“ не може да установи реално използване на спорната марка за „носителите на данни със записани програми“ (решение от 12 декември 2017 г., Vita, T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 51). На второ място, той не е уточнил по достатъчно ясен и недвусмислен начин по какви причини смята, че не е било доказано реално използване на спорната марка за „носители на звук и/или изображения (не от хартия), по-специално магнитни ленти и касети, аудиоленти, аудио компакт-дискове, касети DAT (цифрови аудиоленти), видеодискове, видеокасети, заснети филми, литографски произведения на изкуството“ (решение от 12 декември 2017 г., Vita, T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 53). На трето място, той не е обяснил защо не е приел доказателствата, с които се установява наличието на знака „PSVita“ върху видеоигрите, които могат да се играят на конзолата „PlayStation Vita“ (решение от 12 декември 2017 г., Vita, T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 55).
50 При разглеждането на това абсолютно основание за отмяна Общият съд отбелязва също, че пети апелативен състав е изложил в достатъчна степен от правна страна съображенията, поради които смята, че доказателствата във връзка с конзолата „PlayStation Vita“ не могат да удостоверят реално използване на спорната марка за „носителите на данни със записани програми“ (решение от 12 декември 2017 г., Vita, T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 50). Същото се отнася и за съображенията, поради които пети апелативен състав е приел, че доказателствата във връзка с видеоиграта „Aqua Vita“ не позволяват да се установи реално използване на спорната марка за „софтуера“ (решение от 12 декември 2017 г., Vita, T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 54).
51 Следва да се отбележи, че в точки 50 и 54 от решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), Общият съд само е констатирал, че пети апелативен състав е изложил в достатъчна степен от правна страна съображенията, на които се основава предходното решение. От това съдебно решение обаче става ясно, че Общият съд не е разгледал доводите на Sony Computer Entertainment Europe, изтъкнати в рамките на единственото му основание, изведено от това, че пети апелативен състав е нарушил член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, и че следователно Общият съд не се е произнесъл по материалната законосъобразност на предходното решение. От това следва, че силата на пресъдено нещо се отнася единствено до мотивите като съществено процесуално изискване на предходното решение, а не до неговата материална законосъобразност.
52 Освен това следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо обхваща само мотивите на съдебното решение, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него (вж. решение от 25 юли 2018 г., Société des produits Nestlé и др./Mondelez UK Holdings & Services, C‑84/17 P, C‑85/17 P и C‑95/17 P, EU:C:2018:596, т. 52 и цитираната съдебна практика). Следователно частите от предходното решение, за които Общият съд отбелязва, че са правилно мотивирани, не могат да се разглеждат като придобили сила на пресъдено нещо (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 25 юли 2018 г., Société des produits Nestlé и др./Mondelez UK Holdings & Services, C‑84/17 P, C‑85/17 P и C‑95/17 P, EU:C:2018:596, т. 53). Следователно в конкретния случай четвърти апелативен състав не може да бъде обвързан от тези части на предходното решение и не може да ги потвърди в обжалваното решение.
53 Следователно в точки 41 и 59 от обжалваното решение четвърти апелативен състав неправилно приема, че изводите на пети апелативен състав във връзка с конзолата „PlayStation Vita“ и видеоиграта „Aqua Vita“ са станали окончателни в резултат на решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), а в точка 57 от обжалваното решение, че Общият съд е потвърдил констатацията на пети апелативен състав, според която конзолата „PlayStation Vita“ не принадлежи към категорията на „носителите на звук и/или изображения (не от хартия)“, тъй като основната ѝ функция не е съхраняване на аудио файлове и на изображения.
54 В резултат на отмяната на предходното решение поради липса на мотиви и за да изпълни задължението си по член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решение от 12 декември 2017 г., Vita (T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886), четвърти апелативен състав е бил длъжен следователно да се произнесе отново по всички въпроси, които са релевантни за прилагането на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.
55 Накрая, от изложеното по-горе следва, че доводът, изтъкнат от EUIPO при условията на евентуалност, според който обжалваното решение не било опорочено от липса на мотиви, тъй като е очевидно, че позицията на четвърти апелативен състав по разглежданите точки е идентична с тази на пети апелативен състав по същите точки в предходното решение, също не може да се приеме. Всъщност от обжалваното решение (вж. т. 29—33 по-горе) не следва, че позицията на четвърти апелативен състав по разглежданите точки е идентична с тази на пети апелативен състав по същите точки в предходното решение. В обжалваното решение четвърти апелативен състав погрешно е констатирал, че Общият съд е потвърдил някои изводи на пети апелативен състав. Поради това той се смята за обвързан от тези изводи, без обаче да е разгледал релевантните доводи на страните и да се е произнесъл по тях. Освен това, както вече бе отбелязано в точка 52 по-горе, четвърти апелативен състав не може да бъде обвързан от изводите на пети апелативен състав и не може да ги потвърди в обжалваното решение.
56 Тъй като четвърти апелативен състав не е изпълнил задължението си да се произнесе отново по всички релевантни въпроси, първото основание следва да се уважи в това отношение, а обжалваното решение — да се отмени в неговата цялост, без да е необходимо да се вземе отношение по другите твърдения за нарушения и по другото основание.
По съдебните разноски
57 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като EUIPO е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 10 септември 2018 г. (преписка R 695/2018‑4), постановено в производство по отмяна със страни Vieta Audio, SA и Sony Interactive Entertainment Europe Ltd.
2) EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Sony Interactive Entertainment Europe.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 декември 2019 година.
Подписи