Дело T-148/08

Beifa Group Co. Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ пособие за писане — По-ранна национална фигуративна марка — Основание за обявяване на недействителност — Използване в промишления дизайн на Общността на по-ранен знак, чийто притежател има право да забрани използването му — Член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 — Искане за доказване на реалното използване на по-ранната марка, направено за първи път пред апелативния състав“

Резюме на решението

1.      Промишлен дизайн на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Компетентност на Общия съд — Препращане на делото на низшестоящ отдел на СХВП

(член 60, параграф 1 и член 61, параграфи 3 и 6 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

2.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за обявяване на недействителност — Използване на отличителен знак в последващ промишлен дизайн — Използване на знак, който е сходен с отличителния знак — Включване

(член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

3.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за обявяване на недействителност — Използване на отличителен знак в последващ промишлен дизайн — Доказване на използването на отличителния знак

(член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

4.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за обявяване на недействителност — Използване на отличителен знак в последващ промишлен дизайн — Доказване на използването на отличителния знак

(член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

5.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за обявяване на недействителност — Използване на отличителен знак в последващ промишлен дизайн — Възприемане на промишления дизайн от съответните потребители като отличителния знак — Липса на отделно изследване

(член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

6.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за обявяване на недействителност — Използване на отличителен знак в последващ промишлен дизайн — Сравнение между оспорвания промишлен дизайн и отличителния знак — Триизмерен знак

(член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

7.      Производство — Задължение на съда да се съобрази с определените от страните рамки на спора — Задължение на съда да се произнесе само въз основа на доводите на страните — Липса

1.      Съгласно член 61, параграф 3 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността Общият съд има правомощие както да отмени, така и да измени решението на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). Освен това съгласно член 61, параграф 6 от същия регламент Службата е длъжна да предприеме съответните мерки по изпълнение на решението на Общия съд. От последната разпоредба е видно, че Общият съд не следва да дава задължителни указания на Службата, а по-скоро тя е длъжна да се съобразява с диспозитива и мотивите на решението на Общия съд.

По силата на член 60, параграф 1 от Регламента апелативният състав, който е сезиран с жалба срещу решение на низшестоящ отдел на Службата, може, след като разгледа жалбата по същество, да препрати делото на този отдел за по-нататъшно разглеждане.

От тези разпоредби и съображения е видно, че не е недопустимо да се иска от Общия съд, сезиран с жалба срещу решение на апелативен състав на Службата, да препрати делото на низшестоящия отдел, чието решение е обжалвано пред апелативния състав.

В действителност, ако уважи подобно искане, Общият съд не би наложил на Службата каквото и да било задължение за действие или бездействие и следователно не би ѝ дал задължителни указания. Целта на подобно искане е по-скоро Общият съд сам да приеме решението, което апелативният състав е трябвало или е можел да приеме, и следователно да упражни своето правомощие за изменение на обжалваното пред него решение на апелативния състав.

(вж. точки 40—43)

2.      Член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на отличителен знак може да се позове на тази разпоредба, за да поиска да бъде обявен за недействителен последващ промишлен дизайн на Общността, когато в посочения промишлен дизайн е използван знак, който е сходен с неговия.

На първо място, посоченото в член 25, параграф 1, буква д) от този регламент основание за обявяване на недействителност не предполага непременно цялостно възпроизвеждане в детайли на по-ранен отличителен знак в последващ промишлен дизайн на Общността. Всъщност, макар някои елементи на въпросния знак да липсват в оспорвания промишлен дизайн на Общността или към него да са добавени други елементи, можело да е налице „използване“ на този знак, по-специално когато липсващите или добавените елементи имат второстепенно значение. От това следва, че буквалното тълкуване на член 25, параграф 1, буква д) от Регламента не изключва непременно неговото прилагане в случаи, при които в последващ промишлен дизайн на Общността е използван сходен, а не идентичен знак на този, на който е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност.

На второ място, посоченото тълкуване на член 25, параграф 1, буква д) от Регламента е единственото, което може да осигури, от една страна, ефективна закрила на правата на притежателя на по-ранна марка на Общността или на по-ранна марка, регистрирана в държава членка, срещу всяко посегателство върху подобна марка чрез нейното използване в последващ промишлен дизайн на Общността, и от друга страна, съгласуваност между релевантните разпоредби на упоменатия регламент и тези на Първа директива 89/104 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките или на Регламенти № 40/94 и № 207/2009 относно марката на Общността.

(вж. точки 50, 52, 53 и 59)

3.      Член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността изисква правото на Общността или законодателството на съответната държава членка, регулиращо по-ранния знак, на който е направено позоваване в подкрепа на основано на тази разпоредба искане за обявяване на недействителност, да предостави на притежателя на знака правото да забранява използването на неговия знак в последващ промишлен дизайн. Когато правото на Общността или законодателството на съответната държава членка предвижда, че притежателят на по-ранната марка няма право да се позовава срещу третите лица на своите права, произтичащи от тази марка, ако в периода от пет години преди позоваването на тези права марката не е била използвана за стоките или услугите, на които се основава посоченият притежател, за да предяви правата си, фактът на използването ѝ трябва да бъде доказан.

(вж. точки 63—65)

4.      Поради това че в Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността липсва конкретна разпоредба относно реда и условията, при които притежателят на промишлен дизайн на Общността, оспорен с основано на този знак искане за обявяване на недействителност, може да поиска да бъде доказано реалното използване на по-ранния знак, следва да се заключи, че искането за доказване на реалното използване трябва да бъде направено изрично и своевременно пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). По принцип то трябва да бъде направено в срока, който отделът по заличаването предоставя на притежателя на промишления дизайн на Общността, оспорен с искане за обявяване на недействителност, за да представи становището си в отговор на това искане.

За сметка на това искането за доказване на реалното използване на по-ранния знак, на който е направено позоваване в подкрепа на искане за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността, не може да бъде представено за първи път пред апелативния състав. Апелативният състав не може да се произнася по дело, различно от това пред отдела по заличаването, а именно по дело, чийто обхват е разширен с въвеждането на предварителния въпрос за реалното използване на по-ранния знак, на който е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност.

(вж. точки 67, 68 и 71)

5.      Искането за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността, базирано на посоченото в член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността основание за обявяване на недействителност, може да бъде уважено само ако се приеме, че съответните потребители ще сметнат, че в промишления дизайн на Общността, предмет на това искане, е използван отличителният знак, на който е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност. Ако се приеме, че съответните потребители няма да разберат, че в посочения в искането за обявяване на недействителност промишлен дизайн на Общността е използван отличителният знак, на който е направено позоваване в подкрепа на това искане, вероятността от объркване може напълно да се изключи. За сметка на това не е необходимо да се изследва отделно въпросът дали съответните потребители ще възприемат промишления дизайн на Общността, предмет на искането за обявяване на недействителност, като отличителен знак.

(вж. точки 105—107)

6.      Разглеждането на основанието за обявяване на недействителност, посочено в член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността, трябва да се базира на възприемането от съответните потребители на отличителния знак, на който е направено позоваване в подкрепа на това основание, както и на цялостното впечатление, което посоченият знак създава у потребителите.

Триизмерната марка обаче невинаги се възприема от съответните потребители по същия начин като фигуративната марка. В първия случай посочените потребители възприемат осезаем предмет, който могат да разгледат от няколко ъгъла, докато във втория случай потребителите виждат само едно изображение.

Без съмнение не може да се изключи възможността в хипотезата на сходство между два триизмерни предмета сравнението на единия от тях с изображението на другия да може също да доведе до установяване на сходство. Това не променя обстоятелството, че разглеждането на основанието за обявяване на недействителност, посочено в член 25, параграф 1, буква д) от упоменатия регламент, включва сравнение между оспорвания промишлен дизайн на Общността и отличителния знак, на който е направено позоваване в подкрепа на това основание.

За сметка на това сходството между оспорвания промишлен дизайн и знака, на който е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, не може просто да се презумира единствено поради обстоятелството че посоченият промишлен дизайн е сходен с друг знак, макар последният знак да е сходен със знака, на който е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност.

(вж. точки 120—123)

7.      Макар да трябва да се произнася единствено по искане на страните, които очертават рамките на спора, съдът не е обвързан само от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, тъй като в противен случай може да се окаже принуден да основе решението си на погрешни правни съображения.

(вж. точка 130)