РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
30 юни 2015 година
Дело F‑64/13
Z
срещу
Съд на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Атестационeн доклад — Закъсняло изготвяне на атестационния доклад — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която Z иска, от една страна, да се отменят атестационният му доклад за периода от 1 януари до 31 декември 2008 г. и решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу въпросния атестационен доклад, и от друга страна, да се осъди Съдът на Европейския съюз да заплати обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата. Z понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съда на Европейския съюз.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Наличие на разногласия между длъжностно лице и негов ръководител — Липса на отражение върху способността на последния да прецени заслугите на заинтересованото лице
(членове 11а и 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Защита на длъжностното лице, съобщило такива факти — Обхват
(член 22а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Диалог между атестиращия и атестираното лице — Необходимост от пряк контакт
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Съд на Европейския съюз — Задължение за независимост на съдиите на Съюза — Обхват — Изпълнение на функции, свързани с вътрешното управление на институцията — Допустимост
(член 257, четвърта алинея ДФЕС; член 4, първа алинея от Статута на Съда)
1. Дори да не може да се изключи, че разногласията между длъжностното лице и неговия ръководител могат да породят известно раздразнение у ръководителя, това само по себе си не означава, че последният вече не е в състояние да преценява обективно заслугите на заинтересованото лице. Освен това дори фактът, че служителят се е оплакал от тормоз от страна на длъжностното лице, което трябва да прецени работата му, сам по себе си не би могъл, ако няма други обстоятелства, да постави под съмнение безпристрастността на лицето, срещу което е оплакването.
(вж. т. 71 и 77)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Combescot/Комисия, T‑249/04, EU:T:2007:261, т. 71 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — решения Bogusz/Frontex, F‑5/12, EU:F:2013:75, т. 76 и BY/AESA, F‑81/11, EU:F:2013:82, т. 72
2. Съгласно член 22а, параграф 3 от Правилника длъжностното лице, което съобщава на ръководството факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност и които това лице е узнало при или по повод на изпълнението на служебните си задължения, не следва да търпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно. Тази разпоредба обаче не осигурява на съответния служител защита срещу всяко решение, което може да има неблагоприятни последици за него, а само срещу решенията, свързани с направените от него разкрития.
(вж. т. 74)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Menghi/ENISA, F‑2/09, EU:F:2010:12, т. 139
3. Прекият контакт между атестираното лице и атестиращия може да създаде условия за открит и задълбочен диалог, позволяващ на заинтересованите, от една страна, да преценят правилно естеството, причините и обхвата на евентуалните си разногласия, и от друга страна, да постигнат по-добро взаимно разбиране, още повече когато е необходимо да се поправят твърде влошените им лични отношения.
(вж. т. 93)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, EU:T:2004:283, т. 45 и Lo Giudice/Комисия, F‑27/05, EU:T:2007:321, т. 49
4. Член 4, първа алинея от Статута на Съда цели да гарантира независимостта на съдиите, както докато заемат длъжността си, така и след това, по-специално спрямо държавите членки или другите институции на Съюза. От тази разпоредба обаче не може да се прави извод, че е невъзможно да се изпълняват функции, свързани с вътрешното управление на институцията. Всъщност изпълнението от съдиите на такива функции не накърнява тяхната независимост и позволява да се осигури административната самостоятелност на институцията.
Накрая, когато се произнасят по спор, отнесен до Съда на публичната служба, членовете на този съд действат в качеството си на съдии и упражняват функциите си при пълна независимост, гарантирана както с Договорите, и в частност четвъртата алинея на член 257 ДФЕС, така и със Статута на Съда.
(вж. т. 120 и 122)