РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (oсми състав)
8 октомври 2008 година(*)
„Обществени поръчки за строителство — Процедура за възлагане на обществена поръчка от Европейската агенция за възстановяване — Решение за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка и за публикуване на обявление за нова — Жалба за отмяна — Компетентност на Първоинстанционния съд — Необходимост от предварителна жалба по административен ред — Срок за обжалване — Упълномощаване — Задължение за мотивиране — Искане за обезщетение“
По дело T‑411/06,
Sogelma – Societá generale lavori manutenzioni appalti Srl, установено в Scandicci (Италия), за което се явяват адв. E. Cappelli, адв. P. De Caterini, адв. A. Bandini и адв. A. Gironi, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция за възстановяване (ЕАВ), за която се явяват първоначално г‑н O. Kalha, впоследствие г‑н M. Dischendorfer и накрая г‑н R. Lundgren, в качеството на представители, подпомагани от адв. S. Bariatti и адв. F. Scanzano, avocats,
ответник,
подпомагана от
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н P. van Nuffel и г‑н L. Prete, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на решенията на ЕАВ относно отмяната на процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство с референтен номер EuropeAid/120694/D/W/YU и организирането на нова процедура, както и искане за обезщетение на вредата, за която се твърди, че е претърпяна,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (осми състав),
състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н A. Dittrich (докладчик), съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ) е създадена с Регламент (ЕО) № 2454/1999 на Съвета от 15 ноември 1999 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1628/96 относно помощта за Босна и Херцеговина, Хърватия, Съюзна република Югославия и бивша югославска република Македония, по-специално предоставена чрез създаването на ЕАВ (ОВ L 299, стp. 1).
2 Регламент (ЕО) № 1628/96 на Съвета от 25 юли 1996 година (ОВ L 204, стp. 1) е отменен с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2666/2000 на Съвета от 5 декември 2000 година относно помощта за Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Съюзна република Югославия и бивша югославска република Македония, отменящ Регламент (ЕО) № 1628/96 и изменящ Регламент (ЕИО) № 3906/89, Регламент (ЕИО) № 1360/90, Решение 97/256/ЕО и Решение 1999/311/ЕО (ОВ L 306, стp. 1). Разпоредбите на Регламент № 1628/96, изменен с Регламент № 2454/1999, относно създаването и функционирането на ЕАВ са включени във и изменени с Регламент (ЕО) № 2667/2000 на Съвета от 5 декември 2000 година относно Европейската агенция за възстановяване (ОВ L 306, стp. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 22, стр. 46).
3 Съгласно член 1 от Регламент № 2667/2000 Комисията може по-конкретно да делегира на ЕАВ прилагането на предоставяната от Общността помощ, която е предвидена в член 1 от Регламент № 2666/2000 за Сърбия и Черна гора. Съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Регламент № 2667/2000 Комисията може съответно да възложи на ЕАВ да отговаря за всички операции, които са необходими за прилагане на програмите за възстановяване на Сърбия и Черна гора, и по-специално за подготвянето и оценяването на покани за представяне на оферти и за възлагането на договори. Освен това съгласно член 3 от този регламент ЕАВ е юридическо лице.
Обстоятелства, предхождащи спора
4 На 7 септември 2005 г. ЕАВ публикува в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ S 172) обявление за обществена поръчка въз основа на откритата процедура с референтен номер EuropeAid/120694/D/W/YU за възлагането на обществена поръчка за строителство „Възстановяване на свободното корабоплаване (отстраняване на невзривили се боеприпаси) в транспортната мрежа от вътрешни водни пътища на Република Сърбия, Сърбия и Черна гора“ (наричано по-нататък „обявлението за обществена поръчка“).
5 Според обявлението за обществена поръчка и точка 2 от указанията за оферентите, съдържащи се в документацията за участие, посоченият проект следва да бъде финансиран от ЕАВ, а възлагащият орган по него трябва да бъде сръбското министерство на капиталовите инвестиции.
6 Точка 16, буква ч) от обявлението за обществена поръчка и точка 4.2, буква ч) от указанията за оферентите предвиждат като „минимални критерии за подбор“ на спечелилия обществената поръчка участник, че целият ключов персонал трябва да има най-малко десет години подходящ професионален опит.
7 Точка 37 от указанията за оферентите предвижда следното:
„Способи за защита
(1) Ако оферент се счита за засегнат от грешка или от нередовност, допусната в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, той може да отнесе въпроса директно към [ЕАВ] и да информира Комисията за това. [ЕАВ] трябва да отговори в срок от 90 дни, считано от датата на получаване на жалбата.
(2) Когато бъде уведомена за такава жалба, Комисията съобщава становището си на [ЕАВ] и полага усилия, за да постигне, доколкото е възможно, извънсъдебно уреждане на спора между оферента жалбоподател и [ЕАВ].
(3) При неуспех на посочената по-горе процедура, оферентът може да прибегне към процедурите, въведени от Европейската комисия.“
8 Преди крайната дата за представяне на оферти ЕАВ получава три оферти, представени съответно от консорциум, състоящ се от жалбоподателя, Sogelma – Societá generale lavori manutenzioni appalti Srl и хърватското дружество DOK ING RAZMINIRANJE d.o.o. (наричано по-нататък „DOK ING“), както и от два други консорциума.
9 На 10 март 2006 г. ЕАВ отваря пликовете в публично заседание. Офертата на жалбоподателя съдържа по-ниска цена от тези на неговите конкуренти.
10 На 14 и 22 март 2006 г. ЕАВ изпраща на оферентите искания за разяснение. Второто искане е свързано по-специално с автобиографиите на предложения ключов персонал. Всички оференти отговарят на исканията за разяснение в определените от ЕАВ срокове.
11 С писмо от 9 октомври 2006 г. ЕАВ уведомява жалбоподателя, че разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка е отменена поради факта, че никоя от получените оферти не отговаряла на приложимите технически изисквания. По отношение на офертата на жалбоподателя ЕАВ посочва, че сред членовете на предложения ключов персонал „Superintendent Survey Team“ не отговаря на изискванията, предвидени в точка 16, буква ч) от обявлението за обществена поръчка и в точка 4.2, буква ч) от указанията за оферентите.
12 С писмо от 19 октомври 2006 г. (погрешно датирано от 19 септември 2006 г.) жалбоподателят иска препис от решението за отмяна на процедурата за възлагане на обществената поръчка (наричано по-нататък „решението за отмяна на процедурата за възлагане“) и от съответния протокол. Освен това в същото писмо той се позовава на възможността за откриване на процедура на договаряне по смисъла на член 30 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стp. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).
13 С писмо от 13 ноември 2006 г. жалбоподателят подновява това искане и моли ЕАВ да приеме мотивирано решение по въпроса дали да се открие или не процедура на договаряне.
14 С писмо от 1 декември 2006 г. жалбоподателят моли ЕАВ да му изпрати препис от всички протоколи на комисията за оценка, която е разгледала офертите, представени в отговор на обявлението за обществена поръчка, препис от протокола от публичното заседание по отварянето на пликовете, както и препис от решението за отмяна на процедурата за възлагане и от протокола от него, основавайки се на член 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
15 С писмо от 14 декември 2006 г. ЕАВ съобщава на жалбоподателя, че е упражнила правото си да отмени процедурата за възлагане на обществената поръчка и да открие нова процедура поради факта, че техническите изисквания „са значително променени“. По-нататък тя посочва, че освен извода, че никоя от получените оферти не отговаря на техническите изисквания, комисията за оценка не е изразила никакво становище. В приложение към това писмо ЕАВ изпраща протокола от публичното заседание по отварянето на пликовете.
Производство и искания на страните
16 В жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 22 декември 2006 г., жалбоподателят посочва, че действа от свое име и в качеството си на пълномощник на дружеството DOK ING.
17 С определение на председателя на втори състав от 4 юни 2007 г. Комисията е конституирана като страна, подпомагаща ЕАВ.
18 Комисията представя писмено становище. В определения срок жалбоподателят представя становището си по нейното становище.
19 След частичното обновяване на състава на Първоинстанционния съд делото е възложено на нов съдия докладчик. Впоследствие той е разпределен към осми състав, поради което последният поема разглеждането делото.
20 Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приканва страните да отговорят писмено на определени въпроси. Страните изпълняват това искане в определения срок.
21 В съдебното заседание от 18 юни 2008 г са проведени устните състезания между страните и са изслушани отговорите на поставените им от Първоинстанционния съд въпроси.
22 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени решенията на ЕАВ във връзка с:
– отмяната на процедурата за възлагане на обществената поръчка,
– организиране провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка,
– да осъди ЕАВ да му изплати обезщетение за претърпените вреди, в посочения в искането размер,
– да осъди ЕАВ да заплати съдебните разноски.
23 ЕАВ моли Първоинстанционния съд:
– да обяви жалбата за недопустима или при условията на евентуалност, да я отхвърли като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
24 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да обяви за недопустима жалбата за отмяна или при условията на евентуалност, да я отхвърли като неоснователна,
– да отхвърли като неоснователно искането за обезщетение за вредата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
25 По-нататък жалбоподателят моли Първоинстанционния съд съгласно член 65, буква б) от Процедурния правилник да разпореди на ЕАВ да представи всички документи, свързани с разглежданата процедура за възлагане. ЕАВ и Комисията се противопоставят на това искане.
26 В жалбата жалбоподателят също моли Първоинстанционния съд да отмени „всеки друг предварителен акт, който е съгласуван и приложен, включително решението за изключване на жалбоподателя“. В съдебното заседание жалбоподателят посочва, че това негово основно искане не трябва да бъде разглеждано по-нататък от Първоинстанционния съд, което надлежно е взето предвид.
По допустимостта
27 ЕАВ изтъква няколко възражения за липса на процесуални предпоставки. На първо място, следва да се разгледа това, изведено от липсата на компетентност на Първоинстанционния съд да се произнася по жалба за отмяна, подадена на основание член 230, четвърта алинея ЕО, срещу акт на ЕАВ, и на второ място, това, изведено от неподаването от жалбоподателя на жалба по административен ред, предхождаща подаването на настоящата жалба. На трето място, във връзка с искането за отмяна на решението за отмяна на процедурата за възлагане следва да се разгледа въпросът за съблюдаването на срока за обжалване, предвиден в член 230, пета алинея ЕО. На четвърто място, следва да се разгледа въпросът за допустимостта на жалбата, що се отнася до отмяната на решението на ЕАВ за организиране провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка. На последно място, следва да се разгледа въпросът за допустимостта на жалбата в частта, с която жалбоподателят предявява правата на DOK ING.
А – По компетентността на Първоинстанционния съд да се произнася по жалба, подадена на основание член 230, четвърта алинея ЕО, срещу акт на ЕАВ
1. Доводи на страните
28 ЕАВ изтъква, че решението за отмяна на процедурата за възлагане не е сред актовете, по отношение на които Първоинстанционният съд упражнява контрол за законосъобразност по смисъла на член 230 ЕО. В тази връзка тя подчертава, че според този член контролът на общностния съд е ограничен до актовете, приети съвместно от Европейския парламент и от Съвета, до актовете на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка, с изключение на препоръките и становищата, както и до актовете на Европейския парламент, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица.
29 Член 13а от Регламент № 2667/2000, изменен с Регламент (ЕО) № 1646/2003 на Съвета от 18 юни 2003 година (ОВ L 245, стp. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 32, стр. 242), бил ирелевантен в тази връзка, тъй като той се отнасял само до обжалването на решенията на ЕАВ, приети съгласно член 8 от Регламент № 1049/2001.
30 Нещо повече, член 13, параграф 2 от Регламент № 2667/2000 се свеждал единствено до регламентиране компетентността на общностния съд да разглежда спорове за обезщетение за вреди в областта на извъндоговорната отговорност на ЕАВ.
31 Оферентите не били напълно лишени от защита. Правата им били защитени от процедурата, предвидена в точка 37 от указанията за оферентите (цитирана в точка 7 по-горе). ЕАВ подчертава, че според тази точка при неуспех на процедурата, предвидена в същата точка, оферентът може да прибегне към процедурите, въведени от Комисията, чиито актове подлежали на обжалване съгласно член 230 ЕО. Тя се позовава също на възможността за обжалване пред националния съд.
32 Жалбоподателят и Комисията оспорват това възражение за липса на процесуална предпоставка.
2. Съображения на Първоинстанционния съд
33 Най-напред следва да се посочи, че агенциите, създадени въз основа на вторичното право, каквато е ЕАВ, не фигурират сред общностните институции, изброени в член 230, първа алинея ЕО.
34 По-нататък, Регламент № 2667/2000 с измененията в него, който в членове 13 и 13а от него гласи единствено, че Съдът е компетентен да се произнася по искове за обезщетение за вреди в областта на извъндоговорната отговорност на ЕАВ и по решенията на ЕАВ относно достъпа до документи, приети съгласно член 8 от Регламент № 1049/2001, не предвижда, че Съдът е компетентен да се произнася по жалби за отмяна на другите решения, взети от ЕАВ.
35 Все пак тези съображения не са в противоречие с това, че по силата на член 230 ЕО Първоинстанционният съд контролира законосъобразността на актовете на ЕАВ, които не са предвидени в членове 13 и 13а от Регламент № 2667/2000.
36 Всъщност трябва да се подчертае, че в точка 23 от Решение от 23 април 1986 г. по дело Les Verts/Парламент, известно като „Les Verts“ (294/83, Recueil, стр. 1339), Съдът е приел, че Европейската общност е правна общност и че Договорът установява цялостна система от способи за защита и процедури, предназначена да предостави на Съда контрола за законосъобразност на актовете на институциите. Системата съгласно Договора е свързана с възможността за пряко обжалване на всички разпоредби, приети от институциите и имащи за цел произвеждане на правно действие (вж. Решение по дело Les Verts, посочено по-горе, точка 24 и цитираната съдебна практика). Съдът заключава, че жалбата за отмяна е можела да бъде насочена срещу актовете на Европейския парламент, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица, въпреки че член 173 ЕО (понастоящем след изменението член 230 ЕО) в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите, посочва единствено актовете на Съвета и на Комисията. Съдът подчертава, че тълкуване на този член, изключващо актовете на Европейския парламент от кръга на обжалваемите актове, би довело до резултат, който противоречи както на духа на Договора, изразен в член 164 от Договора за ЕО (понастоящем член 220 ЕО), така и на неговата система (Решение по дело Les Verts, посочено по-горе, точка 25).
37 От това решение може да бъде изведен общият принцип, че всеки акт, приет от общностен орган и предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица, трябва да подлежи на съдебен контрол. Несъмнено в точка 24 от Решение по дело Les Verts, посочено по-горе, са упоменати само общностните институции, а ЕАВ не е сред институциите, изброени в член 7 ЕО. Все пак положението на общностните органи, които разполагат с правомощието да приемат актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица, е идентично с това, което е разгледано в Решение по дело Les Verts, посочено по-горе: в една правна общност би било неприемливо такива актове да не подлежат на съдебен контрол.
38 В тази връзка следва да се подчертае, че отмяната на процедура за възлагане на обществена поръчка е акт, който по принцип може да бъде предмет на обжалване по силата на член 230 ЕО (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 19 октомври 2007 г. по дело Evropaïki Dynamiki/ЕОБХ, T‑69/05, точка 53). Всъщност този акт уврежда жалбоподателя и изменя съществено правното му положение, тъй като жалбоподателят вече не може да очаква да му бъде възложена обществената поръчка, за която той е представил оферта.
39 По-нататък следва да се напомни, че съгласно членове 1 и 2 от Регламент № 2667/2000 с измененията в него Комисията може да делегира на ЕАВ прилагането на помощта, предвидена в член 1 от Регламент № 2666/2000 в полза на Сърбия и Черна гора, и по-специално да възложи на ЕАВ подготвянето и оценяването на поканите за представяне на оферти и възлагането на договори. Следователно, както подчертава Комисията, ЕАВ приема решения, които самата Комисия би взела, ако не ѝ бе делегирала своите правомощия.
40 Решенията, които би взела Комисията, не могат да загубят качеството си на подлежащ на обжалване акт само поради факта, че Комисията делегира правомощия на ЕАВ, тъй като в противен случай би възникнала празнота в правото.
41 Трябва да се отхвърли доводът на ЕАВ, според който правата на оферентите са защитени от процедурата, предвидена в точка 37 от указанията за оферентите, поради това че те можели да прибягнат към въведените от Комисията процедури, чиито актове подлежали на обжалване съгласно член 230 ЕО. Всъщност се установява, че точка 37 от указанията за оферентите не предвижда, че в хода на процедурата Комисията приема решение, подлежащо на съдебно обжалване. Впрочем трябва да се подчертае, че в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд Комисията заявява, че тя не е въвела конкретна процедура за разглеждане на случаите на жалби, по които не е постигнато извънсъдебно споразумение по смисъла на точка 37 от указанията за оферентите.
42 Накрая следва да се отхвърли доводът на ЕАВ, според който жалба срещу тези актове може да бъде подадена пред националния съд. Макар и да е вярно, че в случая съгласно обявлението за обществена поръчка и точка 2 от указанията за оферентите възлагащият орган е сръбското министерство на капиталовите инвестиции, вярно е също, че решението за отмяна на процедурата за възлагане се приема от ЕАВ, а не от национален орган. Следва да се подчертае, че никой национален съд не е компетентен да преценява законосъобразността на това решение.
43 От това следва, че решенията, взети от ЕАВ в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки и предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица, са актове, които подлежат на обжалване пред общностния съд.
44 Този извод не се опровергава от съдебната практика, цитирана от ЕАВ в подкрепа на нейната защита.
45 По отношение на Решение от 15 март 2005 г. по дело Испания/Евроюст (C‑160/03, Recueil, стр. I‑2077) е вярно, че в него Съдът е приел, че обжалваните актове не са включени в списъка на актовете, чиято законосъобразност той може да контролира съгласно член 230 ЕО (точка 37 от това решение). Все пак в следващата точка от това решение Съдът стига също до извода, че член 41 ЕС не предвижда прилагането на член 230 ЕО по отношение на разпоредбите относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, съдържащи се в дял VI от Договора за Европейския съюз, като компетентността на Съда в тази област се определя от член 35 ЕС, към който препраща член 46, буква б) от Договора за ЕС. В точки 41 и 42 от това решение Съдът също е счел, че обжалваните по това дело актове не са изключени от обхвата на съдебния контрол.
46 В точка 32 от Определение от 8 юни 1998 г. по дело Keeling/СХВП (T‑148/97, Recueil, стр. II‑2217) Първоинстанционният съд също не се е ограничил до извода, че Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) не е сред институциите, изброени в член 4 от Договора за ЕО (понастоящем член 7 ЕО), нито е посочена в член 173, първа алинея от Договора за ЕО, а в точка 33 е заключил също, че потенциално са налице и други способи за защита срещу спорното решение на председателя на СХВП, като е упоменал по-конкретно член 179 от Договора за ЕО (понастоящем член 236 ЕО). Следователно това определение не изключва възможността за подаване на жалба по силата на член 230 ЕО срещу решение на общностен орган, който не е посочен в този член.
47 По отношение на определението на Първоинстанционния съд от 1 март 2007 г. по дело FMC Chemical и др./ЕОБХ (T‑311/06 R I, T‑311/06 R II, T‑312/06 R и T‑313/06 R) следва да се отбележи, че то се отнася до жалба, подадена срещу становище на Европейския орган за безопасност на храните, което не произвеждало задължително правно действие. От това определение не може да се направи извод, че жалба срещу акт на общностен орган, който не е посочен в член 230 ЕО, е недопустима.
48 Следователно съдебната практика, на която се позовава ЕАВ, не засяга извода, според който акт, приет от общностен орган, предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица, не може да бъде изключен от съдебния контрол на общностния съд.
49 Впрочем следва да се отбележи, че по принцип жалбите трябва да бъдат насочени срещу автора на обжалвания акт, т.е. общностната институция или общностния орган, който е приел решението.
50 В този контекст следва да се подчертае, че ЕАВ е общностен орган, който е юридическо лице и е създаден с регламент с оглед на предоставянето на помощ от Общността, по-конкретно в полза на Сърбия и Черна гора (вж. членове 1 и 3 от Регламент № 2667/2000). За тази цел членове 1 и 2 от Регламент № 2667/2000 разрешават изрично на Комисията да делегира на ЕАВ прилагането на тази помощ, и по-специално подготвянето и оценяването на поканите за представяне на оферти и възлагането на договори. Следователно ЕАВ има правомощието, предоставено ѝ от Комисията, сама да прилага програмите за помощ от Общността.
51 В случая ЕАВ е приела решение за отмяна на процедурата за възлагане на обществената поръчка, по силата на правомощията, делегирани от Комисията съгласно Регламент № 2667/2000. Комисията не е участвала в процеса на вземане на решение. При това положение трябва да се отбележи, че ЕАВ е автор на оспорвания акт. Следователно в това нейно качество жалбоподателят може да подаде жалба срещу нея пред Първоинстанционния съд.
52 По-нататък трябва да се отбележи, че по силата на член 13, параграф 2 и от член 13а, параграф 3 от Регламент № 2667/2000 ЕАВ следва да защитава по съдебен ред своите интереси по спорове, свързани с ангажиране на извъндоговорната ѝ отговорност, както и по тези, свързани с приетите от нея решения съгласно член 8 от Регламент № 1049/2001.
53 При тези обстоятелства не може да се счита, че останалите решения, взети от ЕАВ, не следва също да бъдат защитавани от нея по съдебен ред.
54 Вярно е, че в някои случаи общностният съд заключава, че за актовете, приети по силата на делегираните правомощия, носи отговорност делегиращата институция, която е следвало да защитава съответния акт по съдебен ред. Все пак по тези дела обстоятелствата не са сравними с тези в случая.
55 По отношение на Определение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2007 г. по дело Schering-Plough/Комисия и EMEA (T‑133/03) по жалба за отмяна на акт на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти (EMEA) следва да се посочи, че в него Първоинстанционният съд подчертава, че Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствените продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствените продукти (ОВ L 214, стp. 1) предвижда само консултативна компетентност на EMEA. От това той извежда заключението, че отказът на EMEA да уважи искане за промяна в разрешение за пускане на пазара трябва да се счита за направен от самата Комисия и че поради това жалбата трябва да бъде насочена срещу нея (Определение по дело Schering-Plough/Комисия и EMEA, посочено по-горе, точки 22 и 23). В случая се налага изводът, че правомощията на ЕАВ не са с консултативен характер, тъй като въз основа на делегиране от Комисията тя подготвя и оценява покани за представяне на оферти, както и възлага обществени поръчки.
56 Относно Решение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 1998 г. по дело DIR International Film и др./Комисия (T‑369/94 и T‑85/95, Recueil, стр. II‑357) по жалба за отмяна, насочена срещу актове на European Film Distribution Office (EFDO), следва да се посочи, че Първоинстанционният съд подчертава, че съгласно член 7, параграф 1 от Решение 90/685/ЕИО относно прилагането на програма за действие с цел насърчаване развитието на европейската аудиовизуална индустрия (MEDIA) (1991—1995 г.) (ОВ L 380, стp. 37) Комисията е отговаряла за прилагането на програмата MEDIA. Освен това Първоинстанционният съд заключава, че релевантното споразумение между Комисията и EFDO относно финансовото изпълнение на програмата MEDIA на практика поставя всяко решение, прието в тази връзка, в зависимост от предварителното съгласие на представителите на Комисията и че последната носи отговорност за взетите от EFDO решения по молбите за финансиране, пададени в рамките на програма MEDIA, поради което Комисията отговаря за съдържанието им и може да бъде призована да ги защитава по съдебен ред (точки 52 и 53 от това решение). В случая се налага изводът, че взетите от ЕАВ решения по отношение на обществените поръчки не зависят от предварителното съгласие на Комисията.
57 От горното следва, че Първоинстанционният съд е компетентен да разгледа настоящата жалба и че жалбоподателят правилно я е насочил срещу ЕАВ.
Б – По необходимостта от предварителна жалба по административен ред
1. Доводи на страните
58 ЕАВ подчертава, че точка 37 от указанията за оферентите (цитирана в точка 7 по-горе) установява механизъм за предварителен контрол на законосъобразността на нейните актове. Подадената пред Първоинстанционния съд жалба била недопустима поради факта, че жалбоподателят не спазил предвидената в тази точка процедура.
59 Жалбоподателят и Комисията се противопоставят на това възражение за липса на процесуална предпоставка.
2. Съображения на Първоинстанционния съд
60 На първо място следва да се посочи, че текстът на точка 37.1 от указанията за оферентите не уточнява, че жалбата по административен ред има задължителен характер. По-нататък следва да се подчертае, че фактът, че точка 37 от указанията за оферентите не предвижда срок за подаването на жалба по административен ред, е довод срещу тълкуването на тази точка в смисъл, че тя цели въвеждане на изискването за задължителна предварителна жалба по административен ред.
61 Освен това точка 37.2 от указанията за оферентите предвижда единствено, че Комисията се стреми към извънсъдебно решаване на спора между оферента жалбоподател и ЕАВ, а не че в тази връзка тя приема решение, което може да бъде предмет на съдебно обжалване.
62 По-нататък трябва да се подчертае, че точка 37.3 също не предвижда, че приключването на визираната в нея процедура е предварително условие за подаването на жалба пред общностния съд. Всъщност в тази точка се посочва, че „[при] неуспех на посочената по-горе процедура оферентът може да прибегне към процедурите, въведени от Европейската комисия“. В това отношение следва да се напомни, че Комисията не е въвела конкретна процедура за разглеждане на случаите на жалби, по които не е постигнато извънсъдебно споразумение по смисъла на точка 37 от указанията за оферентите (вж. точка 41 по-горе). Следователно не съществува „въведена от Комисията процедура“, чието приключване да може да се счита за предварително условие за подаването на жалба пред общностния съд.
63 ЕАВ подчертава, че използването на думата „може“ (в оригиналния английски вариант: „may“) в точка 37.1 от указанията за оферентите не следва да се тълкува в смисъл, че тази процедура е факултативна. В тази връзка следва да се приеме за установено, че тази дума се използва и в регламентите, които предвиждат задължителна административна процедура, предхождаща подаването на жалба пред общностния съд. Такъв е например случаят с член 68 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правна закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197), на който се позовава ЕАВ и който предвижда, че „[в]сяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба“ срещу посочените в него решения на Службата на Общността за сортовете растения. Следва да се подчертае обаче, че този регламент предвижда изрично в член 69 срок за подаване на жалба пред Службата на Общността за сортовете растения. Нещо повече, в член 73, параграф 1 от него той изрично предвижда, че решенията на отделенията по жалбите на посочената Служба подлежат на обжалване пред общностния съд и определя срок за подаването на такава жалба. Освен това, доколкото член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности предвижда, че всяко лице, което е заинтересовано съгласно същия правилник, „може“ да подаде жалба до органа по назначаването срещу акт, който нарушава неговите интереси, този член определя и срок за това. Нещо повече, член 91, параграф 2 от същия правилник предвижда изрично, че жалба пред общностния съд е допустима само ако преди това е била подадена жалба до органа по назначаването.
64 Напротив, точка 37 от указанията за оферентите не може да поставя допустимостта на жалба в зависимост от подаването на задължителна предварителна жалба по административен ред, тъй като тази точка не е достатъчно ясно формулирана.
65 С оглед на изчерпателност следва да се подчертае, че ЕАВ не може да въвежда без каквото и да е правно основание условие за допустимост на жалба извън предвидените в член 230 ЕО.
66 В тази връзка следва да се отхвърли доводът на ЕАВ, според който точка 2.4.16 от „Практическо ръководство за договорни процедури в рамките на външни дейности“ представлявала такова правно основание. В това отношение е достатъчно да се посочи, че такова практическо ръководство е работен инструмент, който разяснява приложимите в дадена област процедури и който в това си качеството не може да бъде правно основание за подаването на задължителна предварителна жалба по административен ред.
67 Следва също да се отхвърли доводът на ЕАВ, според който такова правно основание се съдържа в член 56, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198, наричан по-нататък „Финансовият регламент“), според който в решенията за възлагане на задачи по изпълнението на агенциите, посочени в член 54, параграф 2 от същия регламент, задължително се предвижда система на ефективен вътрешен контрол по управлението на дейностите. В тази връзка следва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася до бюджетната област и очевидно не урежда способите за защита, с които разполагат оферентите. Следователно тя не може да представлява правно основание, позволяващо въвеждането на условия за допустимост, приложимо за жалбите на оференти, а именно задължителна предварителна жалба по административен ред.
68 Предвид изложеното по-горе следва да се отхвърли възражението за липса на процесуална предпоставка, изведено от неподаването от жалбоподателя на предварителна жалба по административен ред.
В – По спазването на срока за обжалване
1. Доводи на страните
69 ЕАВ счита, че жалбата е недопустима, доколкото с нея се цели отмяната на решението за отмяна на процедурата за възлагане поради факта, че срокът за обжалване по член 230, пета алинея ЕО не бил спазен.
70 В тази връзка тя подчертава, че на 9 октомври 2006 г. е изпратила писмото, с което е уведомила жалбоподателя за отмяната на разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка, в приложение към електронна поща от същия ден. Тъй като не получила известие за „неполучаване“ от системата за електронна поща на жалбоподателя, тя приела, че с основание може да счита, че изпратената на 9 октомври 2006 г. електронна поща действително е получена от жалбоподателя в същия ден. Поради това срокът за обжалване на това решение изтекъл на 19 декември 2006 г.
71 В своята дуплика ЕАВ посочва, че след проверка е установила, че оригиналният вариант на въпросното писмо изобщо не бил изпратен на жалбоподателя. Противно на изложеното в писмената защита, писмото не било изпратено на жалбоподателя по електронен път и по пощата, а само с електронна поща. Поради това жалбоподателят узнал за отмяната на процедурата за възлагане на обществената поръчка от документа, изпратен в приложение към електронната поща от 9 октомври 2006 г.
72 Жалбоподателят подчертава, че изобщо не е получил електронната поща от 9 октомври 2006 г. Писмото от 9 октомври 2006 г. му било изпратено по пощата на 12 октомври 2006 г.
2. Съображения на Първоинстанционния съд
73 На първо място следва да се отбележи, че решението за отмяна на процедурата за възлагане не е решение, което трябва да бъде формално съобщено на жалбоподателя съгласно член 254, параграф 3 ЕО. Всъщност жалбоподателят не е адресат на решението за отмяна на процедурата за възлагане (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 14 май 2008 г. по дело Icuna.Com/Парламент, T‑383/06, все още непубликувано в Сборника, точка 43). Решението за отмяна се отнасяло до цялата процедура за възлагане на обществената поръчка и фактът, че впоследствие е изпратено на жалбоподателя, не означава, че е било адресирано до него.
74 Следователно срокът за обжалване, предвиден в член 230, пета алинея ЕО, е започнал да тече, считано от момента, в който жалбоподателят е узнал за решението.
75 Съгласно практиката на Съда, ако датата на съобщаване на дадено решение не може да бъде установена със сигурност, произтичащото от това съмнение е в полза на жалбоподателя и жалбата му се счита за подадена в срок, ако според фактите не изглежда напълно невъзможно писмото, с което се съобщава решението, да е пристигнало достатъчно късно, за да бъде спазен срокът за обжалване (Решение на Съда от 17 юли 1959 г. по дело Snupat/Върховен орган , 32/58 и 33/58, Recueil, стр. 275 и 279).
76 Също така съмнението е в полза на жалбоподателя, ако не става въпрос за определяне на датата на съобщаването, а за датата, на която жалбоподателят е узнал за акта. Страната, която се позовава на просрочване на дадена жалба, трябва да докаже на коя дата е настъпило събитието, в резултат на което започва да тече срокът (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2005 г. по дело Branco/Комисия, T‑347/03, Recueil, стр. II‑2555, точка 54 и цитираната съдебна практика).
77 Следва да се приеме, че изпращането на електронна поща не гарантира, че тя действително е получен от нейния адресат. Всъщност възможно е електронната поща да не е достигнала до него по технически причини. Въпреки че в настоящия случай ЕАВ не е получила известие за „неполучаване“, това не означава непременно, че електронната поща действително е достигнала до своя адресат. По-нататък, дори всъщност електронната поща да достигне до своя адресат, възможно е тя да не бъде получена на датата, на която е изпратена.
78 В този контекст трябва да се подчертае, че ЕАВ е имала възможност да избере начин за комуникация, който позволява да се установи със сигурност датата, на която писмото е достигнало до оферента. Несъмнено ЕАВ иска от жалбоподателя в електронната си поща от 9 октомври 2006 г. да потвърди с електронна поща получаването на съобщението. Тя обаче не получава такова потвърждение. Следва да се приеме, че ако изпратилият електронна поща, който не получи никакво потвърждение за получаването, не предприеме по-нататъшни действия, той обикновено не може да докаже, че тази електронна поща е била получена, нито да докаже, при необходимост, датата на получаване.
79 По отношение на довода на ЕАВ, изтъкнат в дупликата, според който въпросното съобщение не е изпратено на жалбоподателя по електронен път и по пощата, а само с електронна поща, противно на посоченото в писмената защита, следва да се приеме, че ЕАВ не представя доказателства в тази връзка. Приложеният към дупликата „fiche détail“, който упоменавал изпращането на въпросното писмо на 9 октомври 2006 г., изобщо не може да изключи възможността писмото да е било изпратено и по пощата. Следва да се подчертае, че впрочем ЕАВ признава в съдебното заседание, че този документ не доказва, че съобщението не е изпратено по пощата.
80 Следователно ЕАВ не е доказала, че жалбоподателят е знаел за решението за отмяна на процедурата за възлагане преди 12 октомври 2006 г., датата, на която жалбоподателят признава, че е получил писмото от 9 октомври 2006 г. Следователно срокът от два месеца, предвиден в член 230, пета алинея ЕО, удължен съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник със срок от десет дни поради отдалеченост, е изтекъл на 22 декември 2006 г., дата, на която жалбата е подадена в секретариата на Първоинстанционния съд.
81 От горното следва, че настоящата жалба не може да се счита за подадена след срока, доколкото с нея се цели отмяна на решението за отмяна на процедурата за възлагане.
Г – По допустимостта на жалбата, доколкото с нея се цели отмяна на решението за организиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка
1. Доводи на страните
82 ЕАВ и Комисията подчертават, че искането за отмяна на решението на ЕАВ за организиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка е недопустимо. По отношение на основните искания жалбата не отговаряла на съществените изисквания, предвидени в член 21 от Статута на Съда на Европейските общности и в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, тъй като изложените в нея правни основания се отнасяли само до решението за отмяна на процедурата за възлагане.
83 По-нататък, решението за организиране на процедура за възлагане на обществена поръчка, независимо от това дали тя е нова или следва отмяната на друга процедура, не засягало пряко и лично икономическите оператори дори те да са представили оферта съгласно предходна процедура, която впоследствие е отменена.
84 Жалбоподателят подчертава, че решението да оповести нова процедура за възлагане на обществена поръчка произтича от липсата на положителен резултат, според ЕАВ, от първата процедура. Ако решението за отмяна на първата процедура трябвало да се счита за незаконосъобразно, последващото решение за организиране на нова процедура било пряка последица от неправомерно поведение на ЕАВ. Той подчертава, че ако жалбата бъде уважена, това би довело до откриване отново на първата процедура и би лишило от предмет втората.
2. Съображения на Първоинстанционния съд
85 Според постоянната съдебна практика актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 230 ЕО, могат да бъдат само мерките, които произвеждат задължително правно действие, които могат да засегнат интересите на жалбоподателите, изменяйки съществено правното им положение (вж. Определение на Съда от 28 януари 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑164/02, Recueil, стр. I‑1177, точка 18 и цитираната съдебна практика).
86 По общо правило решението за организиране на процедура за възлагане на обществена поръчка няма увреждащ характер, тъй като то само предоставя на заинтересованите лица възможността да участват в процедурата и да направят оферта. Жалбоподателят не представя доводи, въз основа на които да се докаже, че все пак в случая можело да се счита, че решението за организиране на нова процедура го уврежда.
87 Така от довода на жалбоподателя, според който ако жалбата бъде уважена, това би довело до откриване отново на първата процедура и би лишило от предмет втората, не може да се установи, че решението за организиране на нова процедура го уврежда. Нещо повече, доводът му, според който ако решението за отмяна на първата процедура за възлагане на обществена поръчка бъде обявено за незаконосъобразно, то решението за организиране на нова процедура би било пряка последица от неправомерното поведение на ЕАВ, не може да докаже, че последното решение го уврежда. Всъщност самият факт, че съществува връзка между решение, което уврежда жалбоподателя, а именно отмяната на първата процедура, и второ решение, а именно решението за организиране на нова процедура, не означава, че това второ решение също го уврежда.
88 По-нататък, следва да се посочи, че решението за организиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка за същото строителство като това, което е предмет на отменена преди това обществена поръчка, само по себе си не означава, че при отмяна от съда на решението за отмяна на първата обществена поръчка възлагащият орган не би могъл да продължи първата процедура. Всъщност решението за организиране на нова процедура не предполага възлагането на обществена поръчка за същото строителство на друг оферент.
89 С оглед на горното следва да се счита, че жалбоподателят не е изтъкнал доказателства, които позволяват да се установи, че решението за организиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка произвежда задължително правно действие, което може да засегне неговите интереси, изменяйки съществено правното му положение.
90 От горното следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена като недопустима в частта, с която жалбоподателят иска отмяната на решението за организиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, без да е необходимо да се проверява дали жалбата отговаря на изискванията на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник.
Д – По допустимостта на жалбата в частта, с която жалбоподателят предявява правата на DOK ING
1. Предварителни бележки
91 Следва да се напомни, че жалбоподателят посочва в жалбата, че той я подава от свое име и в качеството си на пълномощник на дружеството DOK ING. Това се отнася, от една страна, до исканията за отмяна. От друга страна, жалбоподателят посочва в жалбата размера на вредата, която твърди, че е претърпял, както и на тази, която се твърди, че е претърпяло DOK ING, и моли Първоинстанционния съд да осъди ЕАВ да му заплати общия размер на тази сума.
92 Първоинстанционният съд отправя искане до жалбоподателя в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, да му представи подробности относно „упълномощаването“ му от страна на дружеството DOK ING, да включи в преписката всеки полезен в това отношение документ и да изрази становище по това дали е допустим начинът, по който е избрал да действа, за да предяви правата на дружеството DOK ING.
2. Доводи на страните
93 Жалбоподателят подчертава в отговор на отправения от Първоинстанционния съд въпрос, че е подал настоящата жалба, за да получи подходяща защита на своите собствени права и на тези на DOK ING, въз основа на съществуващите споразумения, в качеството на предприятия, които са участвали в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Той поддържа, че трите документа, представени от него в резултат на искането на Първоинстанционния съд, сочат, че той е овластен за това.
94 ЕАВ и Комисията считат, че настоящата жалба не е допустима в частта, с която жалбоподателят предявява правата на дружеството DOK ING.
3. Съображения на Първоинстанционния съд
95 В началото следва да се посочи, че в случая Sogelma е единственият жалбоподател. По-специално нито DOK ING, нито консорциумът, състоящ се от жалбоподателя и от DOK ING, не е страна по настоящия спор. По-нататък, следва да се отбележи, че жалбоподателят не твърди, че DOK ING му е прехвърлило своите права.
96 Следователно трябва да се повери дали трите документа, представени от жалбоподателя в резултат на искането на Първоинстанционния съд, му позволяват да предявява правата на DOK ING в рамките на настоящото производство.
97 По отношение на документа, озаглавен „Joint venture Agreement“ (споразумение за съвместно предприятие), с дата 27 септември 2005 г., следва да се посочи, че член 4 от него предвижда, че жалбоподателят в качеството си на ръководител е овластен по-специално да поема задължения от името на DOK ING и че той може да подписва от името на съвместното предприятие всеки документ, необходим за изпълнението на строителството, което е предмет на обявлението за обществена поръчка. Следва да се подчертае, че в това споразумение не се посочва възможността на жалбоподателя да подаде жалба пред съд с оглед на предявяване на правата на DOK ING.
98 По отношение на документа, озаглавен „Power of attorney“ (пълномощно), подписан на 6 декември 2005 г. от представител на DOK ING, следва да се подчертае, че и в него не се посочва възможността на жалбоподателя да подаде жалба пред съд с оглед на предявяване на правата на DOK ING.
99 Единствено третият представен от жалбоподателя документ — писмо на DOK ING с дата 1 декември 2006 г. и адресирано до жалбоподателя — се отнася до обжалването по съдебен ред. Това писмо има следното съдържание:
„Относно посочената по-горе процедура за възлагане на обществена поръчка и последващата ѝ отмяна от възлагащия орган с настоящото Ви овластяваме в качеството на ръководител на съвместното предприятие да упълномощите Вашия адвокат да подаде и от наше име жалба пред съд срещу [ЕАВ] за вредите, причинени от отмяната на процедурата за възлагане.“
(„With reference to the above tender and the subsequent cancellation by the Contracting Authority, we her[e]by authorize you as the Joint Venture Leader, to instruct your lawyer to take legal action against the European Agency for Reconstruction, for damages caused by the tender cancellation, also on our behalf.“)
100 Следователно единствената цел на този документ е да овласти жалбоподателя да упълномощи свой адвокат да подаде жалба пред съд и от името на DOK ING. Този документ обаче не посочва формата и съдържанието на съдебното обжалване, упоменато в него и следователно не съдържа подробни данни в тази връзка. По-конкретно той не предвижда право на жалбоподателя сам да подаде жалба пред съд и в рамките на същата да предяви правата на DOK ING. Следва да се посочи, че фактът, че дадено дружество упълномощава адвокат да подаде жалба и от името на второ дружество, обикновено означава, че адвокатът ще подаде жалба от името на двамата жалбоподатели и дори че ще подаде две отделни жалби.
101 Не може да се приеме, че дадено дружество ще предяви пред съд правата на друго дружество, ако то не е упълномощено недвусмислено за тази цел. Всъщност страната в процеса има интерес да притежава качеството на жалбоподател, за да може да участва активно в процеса и например, да може при необходимост да обжалва решението, постановено по предявената от нея жалба. По-нататък, дружество, което иска да получи плащането на определена сума като обезщетение за твърдяна от него вреда, обикновено иска съдът да осъди ответника да му заплати тази сума, а не да я заплати на друго дружество.
102 От горното следва, че от представените от жалбоподателя документи не може да се установи, че той е упълномощен от DOK ING да предяви в качеството си на единствен жалбоподател правата на последното дружество пред общностния съд.
103 От това следва, че жалбата е недопустима в частта, в която жалбоподателят предявява правата на DOK ING.
Е – Заключение относно допустимостта на жалбата
104 От горното следва, че жалбата е допустима в частта, в която жалбоподателят иска от свое име отмяната на решението за отмяна на процедурата за възлагане, и в частта, в която иска обезщетение за претърпените от него вреди, ведно с лихвите.
105 Напротив, жалбата трябва да се отхвърли като недопустима в частта, в която жалбоподателят иска отмяната на решението на ЕАВ за организиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, и в частта, в която той предявява правата на DOK ING.
По съществото на спора
А – По жалбата за отмяна на решението за отмяна на процедурата за възлагане
106 В подкрепа на искането си за отмяна на решението за отмяна на процедурата за възлагане жалбоподателят се позовава на едно единствено правно основание, изведено от съществено процесуално нарушение. Това правно основание се състои от две части, първата от които е свързана с непълнота на мотивите, а втората — с тяхната нелогичност и противоречивост.
1. Доводи на страните
а) По първата част на единственото правно основание, свързана с непълнотата на мотивите
107 Жалбоподателят подчертава, че по отношение на решението за отмяна на процедурата за възлагане ЕАВ не е изпълнила задължението за мотивиране, предвидено в член 41 от Директива 2004/18, което според него тя носи. ЕАВ била длъжна да уведоми оферентите своевременно и изчерпателно за всички причини, обосноваващи отмяната на процедурата за възлагане, предвид обществения интерес и положението на неотложност, които според нея трябвало да доведат до бързо и приемливо възлагане на обществената поръчка, по-конкретно предвид факта, че последната е имала за предмет услуги в толкова сложна област като въпросната.
108 Предвид процеса, довел до приемането на обжалваните решения, според жалбоподателя няма никакво съмнение, че отмяната на процедурата за възлагане е плод на необмислен избор, направен без задълбочена преценка на обществения интерес, който следва да бъде защитаван.
109 Поведението на ЕАВ било още по-сериозно поради обстоятелството, че ѝ били нужни почти седем месеца, за да приеме и съобщи решението за отмяна на процедурата за възлагане.
110 ЕАВ и Комисията оспорват тези доводи.
б) По втората част на единственото правно основание, свързана с нелогичността и противоречивостта на мотивите
111 Жалбоподателят счита, че от сравнението между писмото на ЕАВ от 9 октомври 2006 г. и това от 14 декември 2006 г. може да се направи извод, че действителната причина за решението за отмяна на предходната процедура с цел откриването на нова не се съдържала в непълнотата в техническо отношение на представените оферти, а по-скоро в значителна промяна на техническите изисквания. Жалбоподателят счита, че следва да се вземе предвид последното по време съобщение, а именно писмото от 14 декември 2006 г., за да се преценят действията на ЕАВ.
112 По-нататък, мотивите, изложени в писмото от 9 октомври 2006 г., които препращат към факта, че професионалният опит на един от ключовите експерти, предложен от жалбоподателя, бил недостатъчен в сравнение с посочения в обявлението за обществена поръчка, се опровергавали от поведението на лицата, отговарящи за оценяването на офертите, които дали разрешението да се отправи покана до жалбоподателя в рамките на дейностите по подводно разчистване от мини, идентични с тези, които са предмет на обявлението за обществена поръчка, по-точно поради техническите качества на експертите на жалбоподателя и използваната от него технология.
113 ЕАВ и Комисията оспорват тези доводи.
2. Съображения на Първоинстанционния съд
а) Предварителни бележки
114 На първо място следва да се определи кои разпоредби и кои принципи регламентират задължението за мотивиране на решението за отмяна на процедурата за възлагане.
115 В тази връзка следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, според който Директива 2004/18 била приложима към разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка. Всъщност тази директива, която съгласно член 84 от нея е адресирана до държавите членки, има за цел съгласуване на националните законови, подзаконови и административни разпоредби, приложими за процедурата за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. По отношение на възложените от ЕАВ обществени поръчки обаче не се прилага законодателството на държавите членки.
116 Всъщност следва да се отбележи, че възлагането на обществени поръчки от общностните институции се урежда от разпоредбите на Финансовия регламент и на Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на правила за прилагането на Финансовия регламент (ОВ L 357, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3, наричан по-нататък „правилата за прилагане“). По смисъла на член 162, параграф 1 от Финансовия регламент външните дейности, финансирани от общия бюджет на Европейските общности, се уреждат от първата част (Общи разпоредби) и третата част (Преходни и заключителни разпоредби) на посочения регламент, без да се засягат дерогациите, предвидени в дял IV (Външни дейности) на втората част (Специални разпоредби). Впрочем член 7 от Регламент № 2666/2000 изрично предвижда, че Комисията изпълнява помощта на Общността, предвидена в посочения регламент, съгласно Финансовия регламент.
117 Разпоредбите, които Комисията трябва да спазва по отношение на възлагането на обществените поръчки, се прилагат и за ЕАВ. Всъщност според член 185, параграф 1 от Финансовия регламент Комисията приема рамков финансов регламент за органите, създадени от Общностите, които са юридически лица и на практика получават безвъзмездни средства за сметка на бюджета. Според член 74 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент № 1605/2002 (ОВ L 357, стp. 72; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 74), релевантните разпоредбите на Финансовия регламент и правилата за неговото прилагане се прилагат по отношение на обществените поръчки, възложени от посочените органи.
118 Съгласно член 101 от Финансовия регламент решението за отмяна на процедурата за възлагане на обществени поръчки следва да се мотивира и да се сведе до знанието на оферентите.
119 По-нататък, според съдебната практика мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за обжалваното решение и на общностния съд — да упражни своя контрол (вж. Решение на Съда от 15 април 1997 г. по дело Irish Farmers Association и др., C‑22/94, Recueil, стр. I‑1809, точка 39 и цитираната съдебна практика).
120 Все пак нищо не налага в решението да бъдат конкретизирани изцяло различните относими фактически и правни обстоятелства. Пълнотата на изложените в дадено решение мотиви може да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста на приемането му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. по дело Tiercé Ladbroke/Комисия, T‑471/93, Recueil, стр. II‑2537, точка 33). Достатъчно е решението макар и накратко, но ясно и по подходящ начин да изяснява основните правни и фактически въпроси (Решение на Съда от 4 юли 1963 г. по дело Германия/Комисия, 24/62, Recueil, стр. 129 и 143).
121 С оглед на тези съображения следва да се провери дали ЕАВ е мотивирала в достатъчна степен решението за отмяна на процедурата за възлагане.
б) По първата част от единственото правно основание, свързано с непълнотата на мотивите
122 Следва да се напомни, че ЕАВ посочва в писмото от 9 октомври 2006 г., че процедурата за възлагане е отменена поради факта, че никоя от посочените оферти не съответствала на техническите изисквания и че добавя, че по отношение на офертата на жалбоподателя било установено, че „Superintendent Survey Team“ не отговаряло на изискванията, предвидени в точка 16, буква ч) от обявлението за обществена поръчка и на точка 4.2, буква ч) от указанията за оферентите.
123 Изложените с оглед на отмяната на процедурата мотиви, а именно фактът, че нито една от получените оферти не е съответствала на техническите изисквания, са ясни и недвусмислени, макар и представени накратко. Мотивите, изложени по-конкретно, за да се обясни липсата на съответствие на офертата на жалбоподателя, също са представени накратко, но са ясни и недвусмислени. Всъщност ЕАВ се позовава на един пункт от обявлението за обществена поръчка и на пункт от указанията за оферентите, които предвиждат, че ключовият персонал трябва да има най-малко десет години подходящ професионален опит, и тя посочва този член на предложения от жалбоподателя екип, който не отговаря на това изискване.
124 В тази връзка следва да се отбележи, че самият жалбоподател е посочил в автобиографията на предложеното за длъжността „Superintendent Survey Team“ лице, че то е имало само пет години професионален опит. Следователно не е било необходимо ЕАВ да мотивира по-нататък извода, че офертата на жалбоподателя не отговаря на техническите изисквания на процедурата за възлагане на обществена поръчка.
125 По отношение на довода на жалбоподателя, че отмяната на процедурата е плод на необмислен избор, направен без задълбочена преценка на обществения интерес, който следва да бъде защитаван, следва да се приеме, че в действителност той не е свързан със съществено процесуално нарушение, а засяга въпроса по същество, тъй като е равнозначен на твърдение за грешка в преценката от страна на ЕАВ.
126 Във всички случаи изложените от жалбоподателя факти не могат да докажат явна грешка в преценката на ЕАВ. Несъмнено е съществувал обществен интерес от възможно по-бързото отстраняване на невзривилите се боеприпаси в транспортната мрежа от вътрешни водни пътища на Сърбия и Черна гора, за да се даде възможност за възстановяване на корабоплаването по тези води. Въпреки това сам по себе си фактът, че съществува обществен интерес от бързото възлагане на дадена обществена поръчка, не позволява на възлагащия орган да се отклони от задължителните технически изисквания, определени в обществената поръчка. Всъщност съгласно член 100, параграф 1 от Финансовия регламент определянето на лицето, на което да се възложи обществената поръчка, се извършва съгласно критериите за подбор и възлагане, предварително указани в документите, свързани с поканата за участие в процедура за възлагане. Както подчертава Комисията, ако възлагащ орган може да се отклони от условията на поръчката, както са определени първоначално, той би облагодетелствал оферентите в сравнение с предприятията, които са се отказали да участват в процедурата по възлагане поради факта, че — подобно на оферентите — те не биха могли да отговорят на предварително установените изисквания.
127 Относно довода, според който ЕАВ приела и съобщила решението за отмяна на процедурата за възлагане несвоевременно, следва да се посочи, че жалбоподателят не обяснява каква последица би могло да има това обстоятелство за законосъобразността на това решение.
в) По втората част на единственото правно основание, свързана с нелогичността и противоречивостта на мотивите
128 Следва да се отбележи, че жалбоподателят подчертава по същество, че съществува противоречие между мотивите на решението за отмяна на процедурата за възлагане, изложени в писмото от 9 октомври 2006 г., и тези, съдържащи се в писмото от 14 декември 2006 г., доколкото първите обосновавали това решение с липсата на оферта, която да отговаря на техническите изисквания, докато вторите го обосновавали с промяна в техническите изисквания.
129 Първо следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, според който трябва да се вземе предвид последното по време съобщение, а именно писмото от 14 декември 2006 г., за да се преценят действията на ЕАВ. Писмото, с което се съобщава на жалбоподател за отмяната на процедурата, е това от 9 октомври 2006 г., така че е необходимо то да се вземе предвид, за да се прецени дали мотивите на решението за отмяна на процедурата за възлагане са нелогични и противоречиви.
130 Само по себе си писмото от 9 октомври 2006 г. не е противоречиво. Въпреки че ЕАВ е представила друга обосновка в писмото от 14 декември 2006 г., последната не би могла да промени мотивите на изпратеното два месеца по-рано решение. Следователно евентуалната разлика между тези две писма не може да породи противоречие в мотивите, изложени относно решението за отмяна на процедурата за възлагане.
131 Във всички случаи следва да се подчертае, че изобщо не съществува противоречие между мотивите, представени относно решението за отмяна на процедурата за възлагане в писмото от 9 октомври 2006 г., и тези, представени в писмото от 14 декември 2006 г.
132 В това отношение следва да се отбележи, че писмото от 14 декември 2006 г. препраща недвусмислено към факта, че комисията за оценка на ЕАВ е установила, че никоя от получените оферти не отговаря на техническите изисквания, и посочва, че комитетът не е изразил друго становище. Следователно това писмо потвърждава, че липсата на технически подходяща оферта е била единствената причина, обосноваваща решението за отмяна на процедурата за възлагане.
133 Доколкото това писмо посочва също, че ЕАВ упражнява правото си да отмени процедура по възлагане и да открие нова поради факта, че техническите изисквания са били съществено променени, това изречение следва да се тълкува според контекста. Всъщност от формулирането на предмета на писмото от 14 декември 2006 г. изрично следва, че то представлява отговор на писмото на жалбоподателя от 13 ноември 2006 г. С това писмо жалбоподателят поискал от ЕАВ да му изпрати решението за отмяна на процедурата за възлагане и свързания с него протокол, както и да приеме мотивирано решение относно евентуалното откриване на процедура на договаряне.
134 С оглед на тези обстоятелства изречението, според което ЕАВ упражнява своето право да отмени процедурата и да открие нова поради факта, че техническите изисквания са били съществено променени, трябва да се разбира в смисъл, че ЕАВ обяснява причината, поради която е решила да открие нова процедура вместо да започне процедура на договаряне.
135 Впрочем самият жалбоподател посочва в репликата, че новата обосновка изглежда представена изключително с цел да се отговори на искането му за провеждане на процедура на договаряне. В тази връзка трябва да се подчертае, че решението за отмяна на процедурата за възлагане е отделно от решението за предприемане на последващи действия, а именно решението да не се възлага обществена поръчка, да се проведе процедура на договаряне или да се организира нова процедура по възлагане. Следователно фактът, че в отговор на искането за провеждане на процедура на договаряне ЕАВ излага различен мотив от изложения с цел обосноваване отмяната на процедурата по възлагане, не позволява да се направи извод за наличие на противоречие в мотивите.
136 Освен това трябва да се подчертае, че след отмяната на процедура за възлагане на обществена поръчка тази процедура е приключила и възлагащият орган е напълно свободен да приеме решение за предприемане на последващи действия. Никоя разпоредба не предоставя на икономически субект правото на откриване на процедура на договаряне. Следователно ЕАВ не е била задължена да приеме формално решение по предложението на жалбоподателя да започне такава процедура. Писмото от 14 декември 2006 г. представлява само отговор на писмото на жалбоподателя от 13 ноември 2006 г., с което той по-конкретно иска от ЕАВ да приеме мотивирано решение по евентуалното откриване на процедура на договаряне, което е накарало ЕАВ с оглед на доброто управление да съобщи на жалбоподателя причината, поради която е решила да открие нова процедура за възлагане вместо процедура на договаряне.
137 Следва също да се отхвърли доводът на жалбоподателя, според който мотивите, изложени в писмото от 9 октомври 2006 г., се опровергават поради факта, че впоследствие на жалбоподателя била възложена обществена поръчка, сходна с разглежданата в случая. Изложените в писмото от 9 октомври 2006 г. мотиви се отнасят до неспазването на техническите изисквания на обществената поръчка, което впрочем жалбоподателят не оспорва, тъй като признава, че „Superintendent Survey Team“, посочен в неговата оферта, не е притежавал необходимия професионален опит. Тези мотиви не означават, че жалбоподателят не може да извършва подобно строителство.
138 По отношение на довода на жалбоподателя, според който писмото от 14 декември 2006 г. доказва, че действителната причина за отмяната на процедурата не била непълнотата от техническа гледна точка на получените оферти, а промяната на техническите изисквания, следва да се приеме, че всъщност не става въпрос за грешка в мотивирането на решението за отмяна на процедурата за възлагане, а че се поставя под съмнение достоверността на посочените мотиви, което по същността си е равнозначно на оспорване на посоченото решение по същество с твърдение за злоупотреба с власт.
139 Според постоянната съдебна практика злоупотреба с власт представлява приемането от общностна институция на акт с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. Решение на Съда от 12 ноември 1996 г. по дело Обединено кралство/Съвет, C‑84/94, Recueil, стр. I‑5755, точка 69 и цитираната съдебна практика).
140 В случая вече е установено, че не съществува никакво противоречие между мотивите, изложени в писмото от 9 октомври 2006 г., и тези, изложени в писмото от 14 декември 2006 г.
141 Освен това Комисията правилно подчертава, че решението за отмяна е оповестено публично в Официален вестник със същите мотиви като изложените в писмото от 9 октомври 2006 г. (ОВ S 198, 2006 г.). Тези мотиви имат следното съдържание: „Тъй като никоя от получените оферти не съответства на изискванията от техническа гледна точка, процедурата за възлагане на обществени поръчки се отменя“.
142 При тези обстоятелства от последващото поведение на ЕАВ не може да се направи извод, че действителният мотив за отмяната на процедурата се различава от изложения в писмото от 9 октомври 2006 г.
143 От горното следва, че искането на жалбоподателя за отмяна на решението за отмяна на процедурата за възлагане трябва да се отхвърли като неоснователно.
Б – По искането за обезщетение на вредата, за която се твърди, че е претърпяна
1. Доводи на страните
144 Жалбоподателят счита, че невъзлагането на разглежданата обществена поръчка се дължи на неправомерно поведение на ЕАВ и че това му нанесло вреда. Тази вреда се изразявала в ненужно направените разходи по изготвянето на офертата и доставянето на част от необходимите съоръжения за срок от шестдесет дни и възлизала на обща сума в размер на 118 604,58 EUR.
145 ЕАВ оспорва доводите на жалбоподателя.
2. Съображения на Първоинстанционния съд
146 Според постоянна съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО е подчинено на кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (Решение на Съда от 2 юли 1974 г. по дело Holtz & Willemsen/Съвет и Комисия, 153/73, Recueil, стр. 675, точка 7 и Решение на Първоинстанционния съд от 3 февруари 2005 г. по дело Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, Recueil, стр. II‑315, точка 76).
147 Доколкото тези три условия за ангажиране на отговорността са кумулативни, фактът, че едно от тях не е налице, е достатъчен, за да се отхвърли искането за обезщетение (Решение на Съда от 9 септември 1999 г. по дело Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 14).
148 В случая всички доводи, които жалбоподателят изтъква, за да докаже незаконосъобразността на решението за отмяна на процедурата за възлагане, са разгледани и отхвърлени (вж. точки 121—142 по-горе). Следователно жалбоподателят не може да иска обезщетение въз основа на твърдяната незаконосъобразност на това решение.
149 Относно довода на жалбоподателя, според който вземането на решението за отмяна на процедурата за възлагане и съобщаването му на жалбоподателя е отнело на ЕАВ неоснователно много време, следва да се посочи, че самият факт, че между изпращането до оферентите на последното искане за разяснения и съобщаването на решението за отмяна на процедурата за възлагане е изтекъл срок, по-дълъг от шест месеца, не може да бъде квалифициран като неправомерно поведение от страна на ЕАВ.
150 Впрочем следва да се приеме, че изобщо не може да съществува причинно-следствена връзка между времето, което е било необходимо на ЕАВ, за да приеме и оповести решението за отмяна на процедурата за възлагане, и разходите, направени от жалбоподателя за изготвянето на неговата оферта.
151 По гореизложените съображения следва, че искането за обезщетение на вредата, за която се твърди, че е претърпяна, трябва да се отхвърли.
В – По искането за представяне на документи
152 По отношение на искането на жалбоподателя Първоинстанционният съд да разпореди на ЕАВ да представи всички документи относно разглежданата процедура за възлагане следва да се отбележи, че според съдебната практика, за да даде възможност на Първоинстанционния съд да определи дали за правилното протичане на производството е полезно да разпореди представянето на определени документи, страната, която прави това искане, трябва да конкретизира исканите документи и да представи на Първоинстанционния съд поне минимални доказателства, установяващи полезността на тези документи за нуждите на производството (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 93).
153 В подкрепа на това искане жалбоподателят подчертава, че ЕАВ е представила обща и сбита обосновка на своя избор и че той е поискал от нея представянето на тези документи, като това искане е останало без отговор. Освен това жалбоподателят добавя, че има право да узнае причините, довели до отмяната на процедурата по възлагане, за да се увери в правомерността на действията на възлагащия орган.
154 На първо място, по отношение на факта, че жалбоподателят е поискал от ЕАВ представянето на документи относно процедурата за възлагане и че това искане е останало без отговор, трябва да се подчертае, че този факт не може сам по себе си да докаже полезността на тези документи за нуждите на производството.
155 На второ място, по отношение на довода на жалбоподателя, според който ЕАВ направила обща и сбита обосновка на своя избор, следва да се отбележи, че в точки 123 и 124 по-горе се приема, че ЕАВ е представила на жалбоподателя достатъчно мотиви за решението си за отмяна на процедурата за възлагане. В тази връзка Първоинстанционният съд разполага с достатъчно сведения от материалите по делото и освен това не изглежда вероятно документите относно процедурата за възлагане да могат да бъдат от полза за преценката на пълнотата на изложените мотиви.
156 На трето и последно място, по отношение на довода на жалбоподателя, че има право да узнае причините, довели до отмяната на процедурата за възлагане, за да се увери в правомерността на действията на възлагащия орган, следва да се приеме, че той не е представил обективни доказателства, въз основа на които да може да се счете, че действителният мотив за отмяна на процедурата за възлагане се различава от изложения в писмото от 9 октомври 2006 г. (вж. точки 140—142, по-горе).
157 Във връзка с това следва да се подчертае, че искането за представяне на всички документи относно разглежданата процедура за възлагане, каквото е отправено от жалбоподателя, съответства на искане за представяне на вътрешната преписка на ЕАВ. Следва да се посочи, че разглеждането от общностния съд на вътрешна преписка на даден общностен орган, с цел да се провери дали решението му е повлияно от съображения, различни от посочените в мотивите, представлява събиране на доказателства, което има изключителен характер. То предполага, че обстоятелствата, свързани с разглежданото решение, пораждат сериозни съмнения относно действителните мотиви, и по-специално съмнения, че тези мотиви са неприсъщи на целите на общностното право и следователно са равнозначни на злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения на Комисията, Определение на Съда от 18 юни 1986 г. по дело BAT и Reynolds/Комисия, 142/84 и 156/84, Recueil, стр. 1899, точка 11). Следва да се посочи обаче, че в случая такива обстоятелства не са налице.
158 От горното следва, че жалбоподателят не е представил доказателства относно полезността на цялостното представяне на документите относно процедурата за възлагане за нуждите на производството. Следователно искането за представяне на тези документи трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
159 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
160 След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските съгласно исканията на ЕАВ.
161 Освен това член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник уточнява, че институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Sogelma – Societá generale lavori manutenzioni appalti Srl понася направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската агенция за възстановяване.
3) Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Dittrich |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 октомври 2008 година.
E. Coulon | | M. E. Martins Ribeiro |
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
По допустимостта
А – По компетентността на Първоинстанционния съд да се произнася по жалба, подадена на основание член 230, четвърта алинея ЕО, срещу акт на ЕАВ
1. Доводи на страните
2. Съображения на Първоинстанционния съд
Б – По необходимостта от предварителна жалба по административен ред
1. Доводи на страните
2. Съображения на Първоинстанционния съд
В – По спазването на срока за обжалване
1. Доводи на страните
2. Съображения на Първоинстанционния съд
Г – По допустимостта на жалбата, доколкото с нея се цели отмяна на решението за организиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка
1. Доводи на страните
2. Съображения на Първоинстанционния съд
Д – По допустимостта на жалбата в частта, с която жалбоподателят предявява правата на DOK ING
1. Предварителни бележки
2. Доводи на страните
3. Съображения на Първоинстанционния съд
Е – Заключение относно допустимостта на жалбата
По съществото на спора
А – По жалбата за отмяна на решението за отмяна на процедурата за възлагане
1. Доводи на страните
а) По първата част на единственото правно основание, свързана с непълнотата на мотивите
б) По втората част на единственото правно основание, свързана с нелогичността и противоречивостта на мотивите
2. Съображения на Първоинстанционния съд
а) Предварителни бележки
б) По първата част от единственото правно основание, свързано с непълнотата на мотивите
в) По втората част на единственото правно основание, свързана с нелогичността и противоречивостта на мотивите
Б – По искането за обезщетение на вредата, за която се твърди, че е претърпяна
1. Доводи на страните
2. Съображения на Първоинстанционния съд
В – По искането за представяне на документи
По съдебните разноски