Language of document : ECLI:EU:F:2014:49

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


9 април 2014 година


Дело F‑59/13


Thierry Rouffaud

срещу

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

„Публична служба — Договорно нает служител със спомагателни функции — Преобразуване на договор — Досъдебна процедура — Правило за съответствие — Промяна на основанието на исканията в жалбата“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Rouffaud иска в частност да се отмени решението от 6 август 2012 г. на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да отхвърли искането му служебният стаж, който е придобил като договорно нает служител със спомагателни функции, да се зачита за служебен стаж, придобит като договорно нает служител, и последователните срочни договори, по които е наеман, да бъдат преобразувани в договор за неопределено време

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Rouffaud понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската служба за външна дейност.


Резюме


Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание — Сходно изложение на основанията и доводите от фактическа и правна страна, което сочи промяна в целта на длъжностното лице — Недопустимост

(член 90, параграф 1 и член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

Правилото за съгласуваност между предварителната жалба по административен ред и жалбата по съдебен ред произтича от член 91, параграф 2 от Правилника. Това правило е обосновано от самата цел на досъдебното производство — да се даде възможност за доброволно уреждане на спора между длъжностните лица и администрацията. То в частност предполага, че освен ако не става дума за абсолютни процесуални пречки или за абсолютни основания за отмяна, петитумът на жалбата пред съда може да съдържа само искания на същото основание като исканията в жалбата по административен ред, като тези искания обаче могат да бъдат развити пред съда на Съюза, като се изтъкнат твърдения и доводи, които не се съдържат непременно в съответната жалба по административен ред, но са тясно свързани с нея.

Макар твърденията в жалбата по съдебен ред да са близки до доводите в жалбата, подадена по административен ред, не може да се смята, че са тясно свързани с нея, доколкото внесените разлики по същество отразяват промяна в целта на длъжностното лице.

Освен това, така както длъжностното лице променя гледната точка в жалбата си по административен ред, би могло и да се приеме, че тя всъщност представлява ново искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника. В такъв случай обаче би се оказало, че след отхвърлянето на това искане длъжностното лице не е подало нова жалба по административен ред, преди да обжалва по съдебен ред.

(вж. точки 12, 15 и 16)


Позоваване на:

Общ съд — 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, точка 73 и цитираната съдебна практика