Language of document : ECLI:EU:T:2022:67

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

9 февруари 2022 година(*)

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на услуги за железопътен превоз на стоки — Решение за отхвърляне на жалба — Член 7 от Регламент (ЕО) № 773/2004 — Разумен срок — Интерес на Съюза да продължи разглеждането на дадена жалба — Определяне на органа, който се намира в най-добро положение да разгледа жалба — Критерии — Явна грешка в преценката — Системни или общи недостатъци що се отнася до зачитането на правовата държава — Риск от нарушаване на правата на жалбоподател в случай на отхвърляне на жалба — Задължение за мотивиране“

По дело T‑791/19

Sped-Pro S.A., установено във Варшава (Полша), представлявано от M. Kozak, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от J. Szczodrowski, L. Wildpanner и P. van Nuffel,

ответник,

подпомагана от

Република Полша, представлявана от B. Majczyna,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 6099 final на Комисията от 12 август 2019 г. (дело AT.40459 — Спедиция на стоки с железопътен превоз в Полша — PKP Cargo), с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя относно твърдени нарушения на член 102 ДФЕС на пазара на услуги за железопътен превоз на стоки в Полша,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Aл. Корнезов (докладчик), E. Buttigieg, G. Hesse и D. Petrlík, съдии,

секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 септември 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, Sped-Pro S.A., е дружество, установено във Варшава (Полша), което извършва дейност в сектора на предоставянето на спедиторски услуги. В рамките на тези дейности то използва услугите за железопътен превоз на стоки, предоставяни от PKP Cargo S.A. — дружество, контролирано от полската държава.

2        На 4 ноември 2016 г. жалбоподателят подава жалба срещу PKP Cargo до Европейската комисия (наричана по-нататък „жалбата“) на основание член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). В нея жалбоподателят твърди по-специално, че PKP Cargo е злоупотребило с господстващото си положение по смисъла на член 102 ДФЕС на пазара на услуги за железопътен превоз на стоки в Полша, тъй като по същество е отказало да сключи с него многогодишен договор за сътрудничество при пазарните условия. На 24 август 2017 г. жалбоподателят подава допълнение към жалбата.

3        С писмо от 13 септември 2017 г. (наричано по-нататък „предварително становище“) Комисията уведомява жалбоподателя за намерението си да отхвърли жалбата в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

4        Жалбоподателят представя становището си и допълнителната информация на 19 октомври, 19 декември и 21 декември 2017 г., както и на 8 януари, 29 юни и 4 октомври 2018 г. Освен това на 5 декември 2017 г. и на 26 април 2018 г. се провеждат две срещи между жалбоподателя и Комисията.

5        С решение C(2019) 6099 final от 12 август 2019 г. (дело AT.40459 — Спедиция на стоки с железопътен превоз в Полша — PKP Cargo) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията отхвърля жалбата в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004 на основание по същество, че Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów (председател на Службата за защита на конкуренцията и потребителите, Полша, наричана по-нататък „полският орган по конкуренцията“) се намира в най-добро положение да я разгледа.

 Производството и исканията на страните

6        На 15 ноември 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

7        На 30 януари 2020 г. Комисията подава писмената защита в секретариата на Общия съд.

8        Репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 7 май и 26 юни 2020 г.

9        С решение от 25 май 2020 г. председателят на десети състав на Общия съд допуска встъпването на Република Полша в подкрепа на исканията на Комисията. Република Полша представя писмено становище при встъпване на 30 август 2020 г., а жалбоподателят представя становището си по посоченото становище на 29 септември 2020 г. При все това на 8 октомври 2020 г. председателят на десети състав на Общия съд решава да не приложи това становище към преписката по делото, тъй като то е представено след изтичане на срока.

10      По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от своя Процедурен правилник да преразпредели делото на разширен съдебен състав.

11      Тъй като един от членовете на десети разширен състав е възпрепятстван да заседава, на 20 юли 2021 г. председателят на Общия съд определя себе си за попълване на състава по настоящото дело на основание член 17, параграф 2 от Процедурния правилник. В съответствие с член 10, параграф 5 от посочения правилник той поема и председателството на състава по това дело.

12      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 17 септември 2021 г.

13      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

14      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

15      Република Полша подкрепя исканията на Комисията.

 От правна страна

16      Жалбоподателят изтъква три основания. Първото се разделя на две части, изведени по същество съответно, първата, от нарушение на правото на жалбоподателя делото му да бъде разгледано в разумен срок, а втората — от липса на мотиви в обжалваното решение. Второто основание е изведено от нарушение на принципа на правовата държава в Полша. Третото основание се отнася до интереса на Съюза от продължаване на разглеждането на жалбата.

17      Най-напред следва да се разгледа първата част на първото основание, след това третото основание и накрая, заедно второто основание и втората част на първото основание.

 По първата част на първото основание, изведена от нарушение на правото на жалбоподателя делото му да бъде разгледано в разумен срок

18      Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на разумния срок, тъй като е приела обжалваното решение близо три години след подаването на жалбата и близо две години след нотифицирането на предварителното становище на жалбоподателя. По този начин Комисията нарушила член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 и член 7, параграф 1 от Регламент № 773/2004 във връзка с член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

19      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

20      На първо място, следва да се припомни, че спазването на разумен срок при провеждане на административните производства в областта на политиката за защита на конкуренцията представлява общ принцип на правото на Съюза, спазването на който се осигурява от юрисдикциите на Съюза (вж. решение от 19 декември 2012 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия, C‑452/11 P, непубликувано, EU:C:2012:829, т. 97 и цитираната съдебна практика).

21      Принципът на разумен срок на административното производство е потвърден с член 41, параграф 1 от Хартата, съгласно който всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок (вж. решение от 15 юли 2015 г., HIT Groep/Комисия, T‑436/10, EU:T:2015:514, т. 239 и цитираната съдебна практика).

22      В съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент № 773/2004 когато въз основа на информацията, с която разполага, Комисията счита, че не са налице достатъчно основания за предприемане на действия по жалбата, тя информира жалбоподателя за мотивите си и определя срок, в който жалбоподателят може писмено да изрази становището си. Съгласно член 7, параграф 2 от същия регламент, ако жалбоподателят изрази становището си в определения от Комисията срок, но неговите писмени изложения не водят до различна оценка на жалбата, Комисията отхвърля жалбата с решение.

23      Поради това жалбоподателят има право да получи решение за отхвърляне на жалбата му и Комисията е длъжна да се произнесе по нея в разумен срок (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., BVGD/Комисия, T‑104/07 и T‑339/08, непубликувано, EU:T:2013:366, т. 127).

24      Наистина в решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия (C‑466/19 P, EU:C:2021:76) Съдът посочва в точка 32, че нарушаването на принципа за спазване на разумен срок може да обоснове отмяната само на решение за констатиране на нарушения, прието в резултат на административна процедура въз основа на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, след като е установено, че това нарушение е засегнало правото на защита на съответните предприятия. Това твърдение на Съда обаче трябва да се разглежда в светлината на обстоятелствата по делото, по което е постановено това решение. В това отношение е важно да се подчертае, че процесното решение по това дело е било решение, изискващо предоставянето на информация, прието в съответствие с член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 като средство за разследване в рамките на висящо административно производство. Именно в този контекст Съдът по същество заключава в точка 33 от посоченото решение, че доводите, че административна процедура е продължила прекомерно, са релевантни не в рамките на жалба с предмет подобно решение, а в рамките на жалба с предмет решението на Комисията, с което се слага край на тази административна процедура, като се констатира нарушение на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС.

25      Макар решението на Комисията да отхвърли дадена жалба, несъмнено да не е „решение за констатиране на нарушения“, то слага край на административното производство пред Комисията за разлика от спорното решение по делото, цитирано в точка 24 по-горе. При тези обстоятелства да се отрече задължението на Комисията да спазва принципа на разумния срок при разглеждането на отправените до нея жалби, би означавало, в нарушение на член 52, параграф 1 от Хартата, да се изпразни от основното съдържание правото на жалбоподателя неговото дело да бъде разгледано в разумен срок, както изисква член 41, параграф 1 от Хартата.

26      На второ място, Общият съд установява, че в случая между подаването на жалбата и приемането на обжалваното решение са изтекли около две години и девет месеца.

27      Въпреки че Комисията се опитва да обоснове тази продължителност със сложността на фактическите и правните въпроси, съдържащи се в жалбата, и с факта, че жалбоподателят е представил допълнение към жалбата, както и други допълнителни коментари и информация, това не променя факта, че в обжалваното решение, което съдържа само 31 точки при по-малко от 7 страници, Комисията по същество само твърди, че полският орган по конкуренцията се намира в най-добро положение да разгледа жалбата. Както обаче изтъква жалбоподателят, подобен извод не изисква извършването на сложна фактическа или правна оценка на посочените в жалбата антиконкурентни практики.

28      Освен това следва да се отбележи, че Комисията не е изпълнила ангажимента си да уведоми жалбоподателя в рамките на ориентировъчен период от четири месеца, считано от получаването на жалбата, за действията, които възнамерява да предприеме по нея в съответствие с точки 61 и 62 във връзка с точки 55 и 56 от проекта на Съобщение на Комисията относно разглеждането от Комисията на жалбите, подадени на основание членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 65). Въпреки че става въпрос за ориентировъчен срок, както следва от точка 61 от посочения проект на съобщение, това не променя факта, че са изтекли около десет месеца между подаването на жалбата и нотифицирането на предварителното становище на Комисията на жалбоподателя, което значително надхвърля този ориентировъчен срок.

29      Независимо от това и без да е необходимо окончателно произнасяне по въпроса дали Комисията е нарушила задължението си да разгледа жалбата в разумен срок, от съдебната практика следва, че нарушението на принципа на разумния срок може да обоснове отмяната на взетото от Комисията решение само когато то е могло да повлияе върху изхода на процедурата. Такъв е по-специално случаят, когато посоченото нарушение може да накърни правото на защита на съответното предприятие (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 42—52).

30      Тази съдебна практика се прилага mutatis mutandis към решенията за отхвърляне на жалба на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004, като следва обаче да се уточни, че жалбоподателят не е ответна страна в рамките на такова производство. От това следва, че в хипотезата на жалба срещу такова решение нарушението на този принцип може да доведе до отмяна на посоченото решение само когато жалбоподателят докаже, че превишаването на разумния срок е повлияло върху възможността да защити позицията си в хода на това производство. Такъв би бил по-конкретно случаят, ако превишаването на разумния срок му е попречило да събере или да изтъкне пред Комисията фактически или правни обстоятелства, свързани с твърдените антиконкурентни практики или с интереса на Съюза от разследване по делото.

31      Жалбоподателят обаче не е представил никакво доказателство, че в случая това условие е изпълнено.

32      Всъщност, от една страна, жалбоподателят по същество само твърди, че продължителността на административното производство е била „от решаващо значение“, тъй като давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди не бил спрян, нито прекъснат с подаването на жалбата или с приемането на обжалваното решение в съответствие с член 10, параграф 4 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г. стр. 1).

33      При все това възможността за жалбоподателя да предяви правата си на основание член 102 ДФЕС, като предяви пред националните юрисдикции иск за обезщетение или всякакъв друг иск в пряко приложение на тази разпоредба при спазване на принципите на равностойност и ефективност (вж. в този смисъл решения от 19 юни 1990 г., Factortame и др., C‑213/89, EU:C:1990:257, т. 19 и цитираната съдебна практика и от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др., C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 27 и цитираната съдебна практика), по никакъв начин не е била зависима от изхода на производството пред Комисията във връзка с неговата жалба, и по-конкретно от липсата на започване на официална процедура по разследване от същата. Вследствие на това евентуалното превишаване на разумния срок от Комисията е било без последици за правото на жалбоподателя да предяви подобен иск пред националните юрисдикции преди изтичането на давностния срок и без да изчака решението на Комисията по неговата жалба.

34      От друга страна, жалбоподателят изтъква по същество, че някои приети от Република Полша мерки в хода на административното производство поставят под въпрос спазването на принципа на правовата държава в тази държава членка. При все това жалбоподателят не представя никакво доказателство, с което да може да се установи, че влошаването на правовата държава в Полша му е попречило да събере или да изтъкне пред Комисията фактически или правни обстоятелства, свързани с изтъкнатите антиконкурентни практики или с интереса на Съюза от разследване по делото.

35      От това следва, че първата част на първото основание трябва се отхвърли по същество.

 По третото основание относно интереса на Съюза от продължаване на разглеждането на жалбата

36      Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 102 ДФЕС във връзка с член 17, параграф 1, второ изречение ДЕС, член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004 и член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003. По-специално той твърди, че в обжалваното решение Комисията е допуснала явни грешки в преценката на интереса на Съюза от продължаване на разглеждането на жалбата, което довело до лишаване на член 102 ДФЕС от всякакво полезно действие.

37      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

38      В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Комисията, на която член 105, параграф 1 ДФЕС възлага задачата да следи за прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, трябва да определя и прилага политиката на Съюза в областта на конкуренцията и за тази цел разполага с оперативна самостоятелност при разглеждането на жалбите. Така, за да изпълни ефикасно тази задача, тя има право да предостави различни степени на приоритет на жалбите, с които е сезирана. По този начин Комисията може не само да определи реда за разглеждане на жалбите, но и да отхвърли дадена жалба, на основание че Съюзът няма достатъчен интерес да продължи разглеждането на случая (вж. в този смисъл решение от 16 май 2017 г., Agria Polska и др./Комисия, T‑480/15, EU:T:2017:339, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

39      Оперативната самостоятелност, с която разполага Комисията в това отношение, обаче не е неограничена. Всъщност Комисията е длъжна да проучи внимателно всички фактически и правни въпроси, които са ѝ представени от жалбоподателите (вж. решение от 17 декември 2014 г., Si.mobil/Комисия, T‑201/11, EU:T:2014:1096, т. 82 и цитираната съдебна практика).

40      Освен това от съдебната практика следва, че когато Комисията приема правила за поведение и обявява чрез публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на правото си на преценка и не може да се отклони от тези правила, за да не бъде санкционирана евентуално за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., H&R ChemPharm/Комисия, C‑95/15 P, непубликувано, EU:C:2017:125, т. 57). В конкретния случай Комисията се е самоограничила при упражняването на оперативната си самостоятелност при разглеждането на жалбите с приемането на нейното Известие относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция (ОВ C 101, 2004 г., стр. 43), което съдържа насоки, чиято цел е да изяснят по-специално при какви условия може да се приеме, че Комисията, само един национален орган по конкуренция или няколко национални органи по конкуренция се намират в най-добро положение да разгледат дадена жалба.

41      Съдебният контрол върху решенията за отхвърляне на жалба не трябва да води до това Общият съд да замени преценката на Комисията относно интереса на Съюза със своята преценка, а цели да провери дали спорното решение не почива на неточни фактически констатации и дали не е опорочено от никаква грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. решение от 11 януари 2017 г., Topps Europe/Комисия, T‑699/14, непубликувано, EU:T:2017:2, т. 66 и цитираната съдебна практика).

42      В обжалваното решение Комисията отхвърля жалбата с мотива по същество, че полският орган по конкуренция е в най-добро положение да я разгледа, тъй като, от една страна, твърдяното нарушение основно било сведено до полския пазар и от друга страна, посоченият орган познавал подробно пазара на услугите за железопътен превоз на стоки в Полша и практиките на PKP Cargo вследствие на няколко разследвания, проведени от този орган, и на решенията, приети в този сектор от 2004 г. нататък.

43      Жалбоподателят твърди, от една страна, че преценката на Комисията е опорочена от явни грешки в преценката, що се отнася до определянето на пазара, засегнат от изтъкнатите антиконкурентни практики, и от друга страна, че Комисията е трябвало да вземе предвид и други фактори, които могат да докажат наличието на интерес за Съюза от продължаване на разглеждането на жалбата.

44      На първо място, що се отнася до определянето на засегнатия пазар от изтъкнатите антиконкурентни практики следва да се отбележи, първо, че жалбоподателят твърди, че практиките на PKP Cargo, представляващи според него злоупотреба, са породили последици извън националния пазар, така че Комисията била в най-добро положение да ги разгледа.

45      В това отношение следва да се припомни, че когато твърдените в жалбата до Комисията нарушения по същество пораждат последици само на територията на една държава членка и жалбоподателят е отнесъл оплакванията си във връзка с тези нарушения пред компетентните юрисдикции и административни органи на тази държава членка, Комисията има право да отхвърли жалбата поради липса на интерес на Съюза, при условие все пак че правата на жалбоподателя могат да се защитят по задоволителен начин от националните органи, което предполага те да са в състояние да установят фактите, за да определят дали разглежданите практики представляват нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС (вж. решение от 3 юли 2007 г., Au Lys de France/Комисия, T‑458/04, непубликувано, EU:T:2007:195, т. 83 и цитираната съдебна практика и определение от 19 март 2012 г., Associazione „Giùlemanidallajuve“/Комисия, T‑273/09, EU:T:2012:129, т. 68 и цитираната съдебна практика).

46      В точка 10 от Известието относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция се уточнява, че един-единствен национален орган по конкуренция обикновено е в добро положение да разгледа споразуменията или практиките, които засягат съществено конкуренцията основно на неговата територия, докато съгласно точка 14 от него Комисията се намира в особено добро положение да разгледа случаи, в които по-специално едно или повече споразумения или практики, включително мрежите от подобни споразумения или практики, имат последици за конкуренцията в повече от три държави членки (трансгранични пазари, обхващащи повече от три държави членки или няколко национални пазара).

47      В случая от обжалваното решение е видно, че за твърдените злоупотреби носи отговорност установено в Полша предприятие, тоест PKP Cargo, и че същите увреждат друго установено също в Полша предприятие, тоест жалбоподателя. Освен това в жалбата си жалбоподателят твърди, че дори последиците от посочените практики да са се отразили в няколко държави членки, PKP Cargo има господстващо положение „на полския пазар“ и че по принцип злоупотребата с господстващо положение, в която се упреква PKP Cargo, е извършена „на полския пазар“. Освен това притежаваните от PKP Cargo пазарни дялове, както са представени в жалбата, се отнасят само до полския пазар, тъй като жалбоподателят не е твърдял, а още по-малко доказал, че PKP Cargo има господстващо положение на други географски пазари. Също така в писмото си от 4 октомври 2018 г. жалбоподателят потвърждава до Комисията искането си да започне разследване срещу PKP Cargo, за да разгледа неговата предполагаема злоупотреба с господстващо положение „на пазара на железопътния превоз на стоки в Полша“.

48      Изтъкнатият от жалбоподателя факт, че пазарът на услуги за железопътен превоз на стоки в Полша е отворен за конкуренция между предприятия, установени в други държави членки, не може да постави под въпрос анализа на Комисията. Всъщност, дори да се предположи, че практиките на PKP Cargo, за които се твърди, че представляват злоупотреба, са могли да засегнат и други географски пазари, никаква съдържаща се в преписката информация не показва нито изрично, нито имплицитно, че PKP Cargo има господстващо положение на такива пазари. Освен това самият факт, че PKP Cargo осъществява дейност и има дъщерни дружества в няколко държави членки, също не означава, че това предприятие или едно от неговите дъщерни дружества имат господстващо положение на други географски пазари.

49      Второ, фактът, на който се позовава жалбоподателят, че твърдяното нарушение е можело да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 102 ДФЕС, е ирелевантен. Всъщност засягането на търговията между държавите членки е условие за прилагането на член 102 ДФЕС, а не за определянето на органа, който е в най-добро положение да разгледа жалба.

50      Трето, не може да се приеме и доводът на жалбоподателя, че в точка 25, подточка iv) от обжалваното решение Комисията неправилно стигнала до извода, че съответният пазар на услуги е „железопътният пазар“, въпреки че това бил „пазарът на железопътен превоз на стоки“. Всъщност горепосочената точка трябва да се тълкува в светлината на точки 3, 21 и 26 от същото решение, от които е видно, че съответният пазар на услуги е пазарът на услугите за железопътен превоз на стоки. Така позоваването на „железопътния пазар“ в точка 25, подточка iv) от обжалваното решение представлява най-много неточност, която няма никакво отражение върху законосъобразността на посоченото решение.

51      При тези условия Комисията е имала основание да приеме, че практиките, за които се твърди, че представляват злоупотреба от страна на PKP Cargo, засягат главно пазара на услугите за железопътен превоз на стоки в Полша.

52      На второ място, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва твърдението на Комисията, че полският орган по конкуренцията е познавал подробно пазара на услугите за железопътен превоз на стоки в Полша и практиките на PKP Cargo вследствие на няколко проведени от него разследвания и на решенията, приети в този сектор от 2004 г. нататък.

53      Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че оспорваните практики засягат главно пазара на услугите за железопътен превоз на стоки в Полша, че полският орган по конкуренцията е познавал в детайли сектора и че въз основа на тези фактори този орган се намира в най-добро положение да разгледа жалбата.

54      На трето място, жалбоподателят поддържа, че Комисията е трябвало да вземе предвид и други критерии при преценката на интереса на Съюза от разследване по делото.

55      Първо, той се позовава на съдебната практика, съгласно която, когато Комисията разглежда интереса на Съюза от разследване по делото, тя трябва, от една страна, да прецени тежестта на твърдените нарушения на конкуренцията и трайността на техните последствия, като вземе предвид продължителността и значимостта на посочените нарушения, както и влиянието им върху състоянието на конкуренцията в Съюза (решение от 23 април 2009 г., AEPI/Комисия, C‑425/07 P, EU:C:2009:253, т. 53), и от друга страна, да претегли значимостта на твърдяното нарушение за функционирането на вътрешния пазар, вероятността да се докаже неговото извършване и обхвата на необходимите мерки за разследване (решение от 18 септември 1992 г., Automec/Комисия, T‑24/90, EU:T:1992:97, т. 86). Жалбоподателят изтъква по същество, че Комисията е пропуснала да разгледа и да претегли всички тези критерии, което според него било погрешно от правна гледна точка и в разрез със задължението на Комисията за мотивиране.

56      Вярно е, както отбелязва жалбоподателят, че в обжалваното решение Комисията е ограничила своята оценка на интереса на Съюза до посочените в точка 42 по-горе критерии, без да разгледа изрично тежестта или значимостта на твърдяното нарушение, трайността на неговите последици във времето, вероятността да се докаже неговото извършване и обхвата на необходимите мерки за разследване.

57      При все това съгласно постоянната съдебна практика, като се има предвид, че оценката на интереса, който дадена жалба представлява за Съюза, зависи от обстоятелствата на конкретния случай, не следва нито да се ограничава броят на критериите за преценка, които Комисията може да използва, нито обратно — да ѝ бъде налагано да прилага само някои критерии. Предвид факта, че в област като тази на конкурентното право правната и фактическата обстановка може значително да се различават при различните дела, възможно е да се прилагат критерии, които до съответния момент не са били разглеждани, или да се даде превес на един-единствен критерий за оценка на интереса на Съюза (вж. решения от 19 септември 2013 г., EFIM/Комисия, C‑56/12 P, непубликувано, EU:C:2013:575, т. 85 и цитираната съдебна практика и от 20 септември 2018 г., Agria Polska и др./Комисия, C‑373/17 P, EU:C:2018:756, т. 61 и цитираната съдебна практика).

58      Съдът вече е имал повод да уточни, че изводите, произтичащи от тази съдебна практика, не се разколебават от съдебната практика, цитирана в точка 55 по-горе (вж. в този смисъл решения от 17 май 2001 г., IECC/Комисия, C‑449/98 P, EU:C:2001:275, т. 44, 46 и 47 и от 20 септември 2018 г., Agria Polska и др./Комисия, C‑373/17 P, EU:C:2018:756, т. 62 и цитираната съдебна практика).

59      Всъщност може да се приеме, че независимо от тежестта или значимостта на твърдяното нарушение, от трайността на неговите последици във времето, от вероятността да се докаже неговото извършване или още от обхвата на необходимите мерки за разследване, интересът на Съюза не задължава Комисията да разглежда жалба, ако национален орган по конкуренция, по-специално поради близостта си с оглед на релевантните доказателства, обхвата на засегнатите от оспорваните практики пазари или още поради придобитите в миналото познания относно тези пазари и тези практики, се намира в по-добро положение от Комисията да извърши разследване на посоченото твърдяно нарушение.

60      Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не е била длъжна да разгледа и да претегли всички критерии, посочени в цитираната в точка 55 по-горе съдебна практика.

61      Второ, жалбоподателят изтъква по същество, че жалбата повдига нов правен въпрос, все още неразрешен в конкурентното право на Съюза, а именно дали отказът да се предостави достъп до съществена инфраструктура (essential facility) при недискриминационни условия, обоснован с наличието на неплатен дълг, чието съществуване обаче се оспорва от поискалото достъп до посочената инфраструктура предприятие, представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС.

62      В това отношение следва да се отбележи, че съгласно точка 15 от Известието относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция Комисията се намира в особено добро положение да разгледа даден случай, ако интересът на Съюза изисква приемането на решение от нейна страна за развитие на политиката на конкуренция на Съюза при възникване на нов проблем в областта на конкуренцията или за осигуряване на ефикасното прилагане на правилата.

63      Дори да се предположи обаче, че повдигнатият в точка 61 по-горе въпрос представлява нов проблем във връзка с конкуренцията, който е важен за развитието на политиката на конкуренция на Съюза по смисъла на точка 15 от Известието относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция, това все пак не означава, че Комисията автоматично е била задължена да разгледа жалбата. Всъщност „новият“ повдигнат от жалбоподателя въпрос по същество е дали практиките, за които се твърди, че представляват злоупотреба от страна на PKP Cargo, са могли да се считат за обективно обосновани. Подобно разглеждане предполага не само да се провери дали PKP Cargo има господстващо положение на съответния пазар, но и съществуването на оспорения дълг, както и възможните последици на евикция от посочените практики. Жалбоподателят обаче не е доказал, че Комисията се е намирала в най-добро положение да извърши такава проверка, въпреки факта, че посочените практики са засягали главно полския пазар и че полският орган по конкуренцията вече е бил подробно запознат със сектора.

64      Следва, че жалбоподателят не е доказал, че в случая критерият за наличието на нов проблем във връзка с конкуренцията, който е важен за развитието на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да надделее над посочените в точка 42 по-горе критерии.

65      На четвърто място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че в обжалваното решение Комисията трябвало да провери дали PKP Cargo прилага дискриминационна схема за отстъпки и дали последното има вземане спрямо него, което може да обоснове отказа му да сключи договор с него. Всъщност Комисията не отхвърля жалбата, с мотива че предоставените ѝ данни не позволяват да се заключи, че оспорените практики противоречат на член 102 ДФЕС, а че полският орган по конкуренцията се намира в най-добро положение да ги разгледа. Оттук следва, че Комисията не е била длъжна да заеме позиция по тези въпроси.

66      На пето място, твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че с писма от 21 август и 7 октомври 2019 г. полският орган по конкуренцията е отказал да разгледа жалбата, е ирелевантно, тъй като този отказ е направен едва след приемането на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 82).

67      На шесто място, неоспореното обстоятелство, че съгласно полското право решенията на полския орган по конкуренцията за отхвърляне на жалба не подлежат на обжалване по съдебен ред, не е от естество да наложи на Комисията задължение да разгледа жалбата. Всъщност по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки са тези, които трябва да установят правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, а не Комисията да компенсира чрез започването на разследване евентуалните слабости на съдебната защита на национално равнище. Освен това и във всички случаи жалбоподателят е имал възможност да предяви пред националните съдилища искове за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на описаното в жалбата поведение, и така да постигне спазването на член 102 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., Agria Polska и др./Комисия, C‑373/17 P, EU:C:2018:756, т. 83 и 87).

68      Накрая, доколкото жалбоподателят твърди и нарушение на член 17, параграф 1, второ изречение ДЕС, достатъчно е да се отбележи, че той не е изтъкнал никакъв самостоятелен довод, изведен от нарушение на тази разпоредба.

69      Следва, че третото основание трябва да се отхвърли по същество.

70      По-нататък следва да се разгледат доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на второто основание и на втората част на първото основание, свързани с наличието на системни и общи недостатъци на правовата държава в Полша, целящи да докажат, че съществувал реален риск правата му в качеството му на жалбоподател да не бъдат защитени по задоволителен начин на национално равнище.

 По второто основание и втората част на първото основание относно спазването на принципа на правовата държава в Полша

71      В рамките на второто основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила правото му на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 2 ДЕС във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. В това отношение той изтъква, че Комисията е била в най-добро положение да разгледа жалбата предвид системните или общите недостатъци на правовата държава в Полша, и по-специално липсата на независимост на полския орган по конкуренцията и на компетентните в тази област национални юрисдикции.

72      По-специално жалбоподателят изтъква редица обстоятелства, които според него могат да докажат, че от една страна, полският орган по конкуренцията е бил подчинен на изпълнителната власт и от друга страна, че националните юрисдикции, сезирани за проверка на законосъобразността на неговите решения, а именно Sąd Ochrony Konkurencji i Konsumentów — XVII Wydział Sądu Okręgowego w Warszawie (Варшавски окръжен съд — Съд за защита на конкуренцията и потребителите, XVII отделение, Полша) и Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (колегия за извънреден контрол и публични въпроси) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), не разполагат с всички гаранции за независимост, както става ясно по-конкретно от практиката на Съда. Освен това той изтъква множество конкретни индиции, свързани с обстоятелствата по случая, естеството на твърдяното нарушение и фактическия контекст, в който то се вписва, които според него могат да докажат наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че той би бил изложен на реален риск от нарушение на правата му, ако делото му бъде разгледано от националните инстанции. В рамките на втората част на първото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид тези обстоятелства и не е мотивирала надлежно обжалваното решение в това отношение.

73      Комисията и Република Полша оспорват доводите на жалбоподателя.

74      В обжалваното решение Комисията проверява дали системни или общи недостатъци на правовата държава в Полша са пречка тя да отхвърли жалбата, с мотива че полският орган по конкуренцията се намира в най-добро положение да я разгледа, прилагайки по аналогия решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586).

75      Република Полша обаче оспорва прилагането по аналогия на тази съдебна практика в настоящия случай по-специално с мотива че тя се отнася до сътрудничеството между националните юрисдикции по наказателни дела, и по-специално до изпълнението на европейска заповед за арест, а не до решенията за отхвърляне на жалба в областта на правото на конкуренцията. Освен това тази държава членка отбелязва, че решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586) се отнася до принципа на ефективна съдебна защита, предвиден в член 19, параграф 1 ДЕС, както и до риска от нарушение на основното право на справедлив съдебен процес пред независим съд, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата, докато тези разпоредби не се прилагат към административните органи, какъвто е полският орган по конкуренцията.

76      Ето защо следва да се провери, на първо място, дали Комисията е можела основателно да приложи по аналогия изводите, произтичащи от решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586) към настоящия случай.

77      В това отношение следва да се припомни, че в това решение Съдът приема, че когато лице, за което се отнася европейска заповед за арест, изтъкне, за да се противопостави на своето предаване на издаващия съдебен орган, наличието на системни или най-малкото общи недостатъци, които според него могат да засегнат независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка и по този начин да накърнят същественото съдържание на неговото основно право на справедлив съдебен процес, изпълняващият съдебен орган е длъжен да прецени дали има реален риск от накърняване на това основно право на засегнатото лице, когато трябва да реши въпроса за неговото предаване на органите на посочената държава членка (вж. решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 60 и цитираната съдебна практика).

78      За тази цел според Съда изпълняващият съдебен орган трябва да извърши анализ на два етапа.

79      На първо място, въз основа на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни относно функционирането на съдебната система в издаващата държава членка, той трябва да прецени дали съществува реален риск от нарушение на основното право на справедлив съдебен процес, свързан с липсата на независимост на юрисдикциите на посочената държава членка, поради системни или общи недостатъци в последната държава (вж. решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 61 и цитираната съдебна практика).

80      Ако изпълняващият съдебен орган констатира, че са изпълнени условията, свързани с този първи етап на анализа, този орган трябва след това да направи конкретна и точна преценка дали при конкретните обстоятелства има сериозни и потвърдени основания, позволяващи да се приеме, че издирваното лице ще се изложи на този риск след предаването му на издаващата държава членка (вж. решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 68 и цитираната съдебна практика).

81      Съдът уточнява също, че в някои точно определени случаи изпълняващият съдебен орган е длъжен да откаже автоматичното изпълнение на всяка европейска заповед за арест, издадена от посочената държава членка, без да е длъжен да извършва каквато и да е конкретна преценка на реалния риск, на който засегнатото лице е изложено, от накърняване на същественото съдържание на неговото основно право на справедлив съдебен процес (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 72).

82      Що се отнася до въпроса дали припомнената в точка 81 по-горе съдебна практика може да се приложи в настоящия случай, следва да се припомни, че законосъобразността на обжалваното решение трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата на приемане на това решение, тоест 12 август 2019 г. (вж. цитираната съдебна практика в т. 66 по-горе). Така, дори да се предположи, че събития, настъпили след тази дата, позволяват да не се провежда вторият етап от анализа в приложение на тази съдебна практика, важно е да се отбележи, че към момента на приемане на обжалваното решение условията за нейното прилагане не са били изпълнени.

83      След това уточнение следва да се приеме, заедно с Република Полша, че несъмнено съществуват очевидни разлики между обстоятелствата, които са в основата на решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586), и обстоятелствата, които са в основата на настоящото дело. При все това няколко принципни съображения обосновават прилагането по аналогия на изводите, произтичащи от посоченото решение, за целите на определянето на органа по конкуренция, който се намира в най-добро положение да разгледа жалба, с която се твърди нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

84      Всъщност, първо, следва да се припомни, че основният постулат, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и съзнава, че те споделят с нея, общите ценности, посочени в член 2 ДЕС, предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки, и по-специално между техните юрисдикции относно признаването на тези ценности, на които се основава Съюзът, сред които тази на правовата държава, и следователно, относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага (решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 42 и 43).

85      Този основен постулат важи и в отношенията между Комисията, националните органи по конкуренцията и националните юрисдикции в контекста на прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. Всъщност, както правилата относно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, разглеждани по делото, приключило с цитираното в точка 76 по-горе решение (вж. решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 35 и 36 и от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 104), така и тези относно европейската мрежа по конкуренция и сътрудничеството между Комисията и националните юрисдикции за прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани по настоящото дело (вж. по-конкретно съображения 15, 21 и 28, член 11, параграф 1 и член 15 от Регламент № 1/2003, както и точка 2 in fine от Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция) създават система на тясно сътрудничество между компетентните органи, основана на принципите на взаимно признаване, реципрочно доверие и лоялно сътрудничество.

86      Всъщност по силата на членове 4 и 5 от Регламент № 1/2003 Комисията и органите по конкуренция на държавите членки имат паралелна компетентност относно прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, а структурата на Регламент № 1/2003 е изградена върху идеята за тясно сътрудничество между тях (решение от 16 октомври 2013 г., Vivendi/Комисия, T‑432/10, непубликувано, EU:T:2013:538, т. 26). Нещо повече, съгласно член 35, параграф 1 от същия регламент органите по конкуренция на държавите членки трябва да осигурят ефективното прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС в общ интерес, като е уточнено, че сред определените от държавите членки органи по конкуренция може да има юрисдикции (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2010 г., VEBIC, C‑439/08, EU:C:2010:739, т. 56 и 62). Освен това съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (ОВ L 11, 2019 г., стр. 3) тези органи трябва да разполагат с гаранции за независимост и безпристрастност. Макар безспорно срокът за транспониране на тази директива все още да не е бил изтекъл към момента на приемането на обжалваното решение, това не променя факта, че държавите членки трябва да се въздържат в този срок да приемат разпоредби, които биха могли да застрашат сериозно постигането на предписания от нея резултат (вж. решения от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie, C‑129/96, EU:C:1997:628, т. 45 и от 2 юни 2016 г., Pizzo, C‑27/15, EU:C:2016:404, т. 32).

87      Освен това член 101, параграф 1 и член 102 ДФЕС пораждат преки последици в отношенията между частноправните субекти и от тях правните субекти черпят права, които националните юрисдикции трябва да защитават. Комисията и националните юрисдикции са едновременно компетентни да прилагат посочените разпоредби. Това предоставяне на правомощия се характеризира със задължението за лоялно сътрудничество между Комисията и националните юрисдикции (решение от 18 септември 1992 г., Automec/Комисия, T‑24/90, EU:T:1992:97, т. 90). Това се потвърждава от точка 15 от Известието на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и съдилищата на държавите членки при прилагането на членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 122), която предвижда, че Комисията и националните юрисдикции имат взаимни задължения за лоялно сътрудничество.

88      От това следва, че подобно на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, сътрудничеството между Комисията, органите по конкуренция на държавите членки и националните юрисдикции за целите на прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС се основава на принципите на взаимно признаване, реципрочно доверие и лоялно сътрудничество, които задължават всеки от тези органи и юрисдикции да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други органи и юрисдикции зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права.

89      Второ, от цитираната в точка 45 по-горе съдебна практика следва, че когато последиците от твърдените в жалбата нарушения са настъпили по същество само на територията на една-единствена държава членка и споровете относно тези нарушения са били отнесени от жалбоподателя до компетентни юрисдикции или административни органи на тази държава членка, Комисията има право да отхвърли жалбата поради липса на интерес за Съюза, при условие обаче че правата на жалбоподателя могат да бъдат защитени по задоволителен начин от националните органи.

90      Следователно съдебната практика вече налага на Комисията, преди да отхвърли жалба поради липса на интерес за Съюза, да се увери, че националните инстанции са в състояние да гарантират по задоволителен начин правата на оплакващия се. Доколкото се позовава в голяма степен на „националните инстанции“, тази съдебна практика се отнася едновременно до националните органи по конкуренция и до националните юрисдикции, компетентни в тази област. Ако обаче в съответната държава членка съществуват системни или общи недостатъци, които могат да застрашат независимостта на тези инстанции, както и сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако Комисията отхвърли жалбата и тя бъде подадена пред посочените инстанции, жалбоподателят би бил изложен на реален риск от нарушаване на правата му, тогава посочените национални органи не биха били в състояние да защитят по задоволителен начин правата на оплакващия се по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 45 по-горе.

91      Трето, основното право на справедлив съдебен процес пред независим съд, гарантирано от член 47, втора алинея от Хартата, има също толкова особено значение и за ефикасното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. Всъщност националните юрисдикции са призвани, от една страна, да упражняват контрол за законосъобразност на решенията на националните органи по конкуренция и от друга страна, да прилагат пряко членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. В това отношение Съдът вече е подчертал, че по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки са длъжни да установят правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, включително в областта на конкурентното право (вж. за тази цел цитираната съдебна практика в т. 67 по-горе).

92      От всичко изложено по-горе следва, че спазването на изискванията на правовата държава е релевантен фактор, който Комисията трябва да вземе предвид, за да определи органа по конкуренция, който се намира в най-добро положение да разгледа дадена жалба, и че за тази цел в случая Комисията е можела да приложи по аналогия решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586).

93      На второ място, от обжалваното решение е видно, че Комисията се е ограничила да посочи по същество, че условията относно втория етап на анализа, установен в решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586), в случая не са изпълнени, като същевременно не взема позиция по въпроса дали условията относно първия етап от анализа, установен в същото това решение, са били изпълнени.

94      Доколкото обаче тези два етапа на анализа са кумулативни, Комисията не може да бъде упрекната, че по съображения за процесуална икономия се е ограничила до разглеждането на този втори етап.

95      Поради това изтъкнатите от жалбоподателя доводи, с които най-общо се цели да се докаже съществуването на системни или общи недостатъци в Полша, които могат да застрашат независимостта на полския орган по конкуренцията и на компетентните в тази област национални юрисдикции, са неотносими.

96      На трето място, следва да се разгледат мотивите, изложени в обжалваното решение, поради които Комисията приема, че условията относно втория етап от анализа не са изпълнени в конкретния случай.

97      В това отношение от съдебната практика следва, че в рамките на този втори етап от анализа съответното лице, в случая жалбоподателят, трябва най-напред да представи доказателства за наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че той би бил изложен на реален риск от нарушаване на правата му, ако делото му бъде разгледано от националните инстанции. След това Комисията има задачата да прецени, с оглед на конкретните опасения, изразени от жалбоподателя, и на евентуално предоставените от него данни, конкретно и точно дали при обстоятелствата по случая подобни основания са налице, с оглед на личното положение на тази страна, естеството на твърдяното нарушение и на фактическия контекст (вж. в този смисъл по аналогия решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 60, 68 и 75).

98      В случая в хода на административното производство жалбоподателят изтъква набор от конкретни индиции и конкретна информация, които според него могат да докажат, взети в тяхната цялост, че са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че той би бил изложен на реален риск от нарушение на правата му, ако делото му бъде разгледано от националните инстанции. Според жалбоподателя обаче Комисията не е взела предвид тези индиции и информация и не е мотивирала надлежно обжалваното решение в това отношение.

99      По-специално, първо, жалбоподателят обръща внимание на Комисията върху факта, че PKP Cargo е контролирано от държавата предприятие и поради тесните връзки между него и правителството полският орган по конкуренцията може да се окаже по-благосклонен, дори повлиян в оценките си спрямо това предприятие. Всъщност според жалбоподателя, от една страна, председателят на полския орган по конкуренцията зависи изцяло от изпълнителната власт, тъй като той се назначава и освобождава от длъжност от министър-председателя, без законът да уточнява срока на мандата му и основанията за освобождаването му от длъжност. Фактът, че министър-председателят е уволнявал многократно председателя на този орган от 2014 г. насам, нагледно показвал тази зависимост. От друга страна, PKP S.A., което е дружеството майка на PKP Cargo, било сред членовете на Полската национална фондация, сдружение, създадено и финансирано, отново според жалбоподателя, от най-големите публични дружества в Полша, което имало за цел да защитава и насърчава чрез медийни кампании реформата на съдебната система в Полша.

100    Второ, жалбоподателят изтъква многократно факта, че през април 2007 г. тогавашният главен прокурор, г‑н Z. Ziobro, е направил възражение срещу решението на полския орган по конкуренцията от 17 юни 2004 г. по дело DOK 50/04, с което този орган констатирал злоупотреба с господстващо положение от страна на PKP Cargo и санкционирал последното на това основание. Според жалбоподателя това обстоятелство доказва „политическата воля да се защити едно от основните дружества на държавната хазна“ и можел да постави под въпрос независимостта на полския орган по конкуренцията, тъй като последният „заема[л] много по-слаба позиция“ от тази на главния прокурор.

101    Трето, според жалбоподателя снизходителната политика на полския орган по конкуренцията спрямо PKP Cargo се доказва от обстоятелството, от една страна, че наложените му в миналото санкции били малки, невъзпиращи и неефикасни, за което свидетелства фактът, че въпреки последните PKP Cargo продължава антиконкурентните си практики, и от друга страна, че посоченият орган е отказал да вземе каквато и да било мярка срещу PKP Cargo от 2015 г. насам, въпреки че жалбоподателят многократно го сезирал в това отношение. Последното обстоятелство показвало промяна в политиката на посочения орган спрямо PKP Cargo от 2015 г. насам, която се обяснявала с неговата липса на независимост.

102    Четвърто, жалбоподателят посочва по същество, че националните юрисдикции, компетентни в областта на конкурентното право, не са в състояние да преодолеят недостатъците на полския орган по конкуренцията поради тяхната липса на независимост.

103    В обжалваното решение Комисията се задоволява в точка 25, подточка v) да твърди, че представените от жалбоподателя доводи относно втория етап от анализа, припомнен в точка 80 по-горе, съдържат „изключително недоказани твърдения“ и че фактът, че председателят на полския орган по конкуренцията се назначава от министър-председателя, не накърнява независимостта на решенията му по отношение на PKP Cargo. Нито един друг пасаж от обжалваното решение не показва каквато и да било съществена преценка на съвкупността от индиции, изтъкнати от жалбоподателя за тази цел, нито впрочем причините, поради които Комисията е счела, че всички тези улики са „изключително“ „недоказани“.

104    Така от обжалваното решение не следва, че Комисията е разгледала конкретно и точно различните индиции, изтъкнати от жалбоподателя в хода на административното производство. Съгласно припомнената в точка 97 по-горе съдебна практика обаче Комисията трябва да прецени конкретно и точно с оглед на изразените от жалбоподателя конкретни опасения и на евентуално предоставените от него данни дали при обстоятелствата в конкретния случай има сериозни и потвърдени основания да се смята, че жалбоподателят би бил изложен на реален риск от нарушаване на правата му, ако делото му бъде разгледано от националните инстанции.

105    Кратките мотиви на обжалваното решение по този въпрос не позволяват нито на жалбоподателя да узнае причините, поради които Комисията е отхвърлила конкретните изтъкнати от него индиции, свързани с втория етап на анализа, припомнен в точка 80 по-горе, нито на Общия съд да упражни ефективен контрол за законосъобразността на това решение и да прецени дали има сериозни и потвърдени основания да се счита, че жалбоподателят е изложен на реален риск от нарушаване на правата му (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2017 г., Contact Software/Комисия, T‑751/15, непубликувано, EU:T:2017:602, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).

106    Поради това следва да се уважи второто основание, както и втората част на първото основание на жалбата и вследствие на това да се отмени обжалваното решение, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на втората част на първото основание.

 По съдебните разноски

107    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя в съответствие с неговото искане.

108    Република Полша понася направените от нея съдебни разноски съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2019) 6099 final на Комисията от 12 август 2019 (дело AT.40459 — Спедиция на стоки с железопътен превоз в Полша — PKP Cargo).

2)      Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Sped-Pro S.A.

3)      Република Полша понася направените от нея съдебни разноски.

Van der Woude

Корнезов

Buttigieg

Hesse

 

      Petrlík

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 февруари 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: полски.