Съединени дела T-427/04 и T-17/05
Френска република и France Télécom SA
срещу
Комисия на Европейските общности
„Държавни помощи — Режим на данъчно облагане на France Télécom с професионален данък за периода от 1994 г. до 2000 г. — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Предимство — Погасителна давност — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност — Съществено процесуално нарушение — Колегиалност — Право на защита и процесуални права на трети заинтересовани лица“
Резюме на решението
1. Комисия — Принцип на колегиалност — Обхват — Възможност за Комисията да оправомощи едни от своите членове да приема определени категории административни и управленски актове
(членове 219 ЕО и 253 EО)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство
(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят своите становища
(член 88, параграф 2 ЕО)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Специален режим на данъчно облагане на предприятие
(член 87, параграф 1 ЕО)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението
(член 87 ЕО)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общия данъчен режим — Обосновка, изведена от естеството и структурата на системата — Тежест на доказване
(член 87, параграф 1 ЕО)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процедурните правила на член 88 ЕО — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Защита — Условия и граници
(член 87, параграф 1 и член 88 ЕО; член 14 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимост на дадена помощ с общия пазар и се разпорежда нейното връщане — Възможност за Комисията да предостави на националните власти да изчислят точния размер на сумата за възстановяване
(член 88,параграф 2 ЕО)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Десетгодишна погасителна давност по член 15 от Регламент № 659/1999 — Начален момент на давностния срок
(член 88, параграф 2 ЕО; член 15 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
1. По силата на член 219 ЕО Комисията приема актовете си с мнозинство от броя на своите членове. Така установеният принцип на колегиалност се основава на равенството на членовете на Комисията при вземането на решение и предполага, по-специално, общо обсъждане на решенията, от една страна, и колективна политическа отговорност на всички членове на колегиума за приетите решения, от друга страна.
Макар Комисията да може, при това без да нарушава принципа на колегиалност, да оправомощи един от своите членове да приеме определени категории административни и управленски актове, решенията с които Комисията се произнася по наличието на държавна помощ, по съвместимостта на тази помощ с общия пазар и по необходимостта да се разпореди нейното възстановяване, предполагат разглеждането на сложни фактически и правни въпроси и по принцип не могат да бъдат квалифицирани като административни и управленски актове. От това следва, че тъй като представляват едно неделимо цяло, и разпоредителната част, и мотивите на подобни решения, които трябва да бъдат мотивирани по силата на член 253 ЕО, трябва да бъдат приети единствено от колегиума по силата на принципа на колегиалност. Следователно по принцип колегиумът на членовете на Комисията е този, който приема окончателната версия на решенията относно наличието на държавни помощи и съвместимостта им с общия пазар. След приемането могат да бъдат правени само чисто правописни или граматически корекции на текста на решението, тъй като всички останали изменения са от изключителната компетентност на колегиума.
Не е изключено обаче колегиумът на членовете на Комисията да определи един или няколко от своите членове, които да приемат окончателния текст на дадено решение, чието съдържание е било определено в хода на обсъжданията. Когато колегиумът е използвал тази възможност, сезираният с въпроса за правомерността на упражняването на това оправомощаване общностен съд е този, който следва да провери дали може да се счете, че колегиумът е приел съответното решение с всички негови елементи от фактическа и правна страна.
(вж. точки 116—119)
2. Във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на общностното право. Този принцип изисква на лицето, срещу което Комисията е започнала административна процедура, да бъде предоставена възможност в хода на тази процедура да изложи надлежно становището си относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на общностното право.
В областта на държавните помощи Комисията не може да бъде задължена да представи пълен анализ на разглежданата мярка в съобщението си за започване на официалната процедура по разследване. За сметка на това Комисията трябва да определи в достатъчна степен рамките на своята проверка, за да позволи на държавата членка, срещу която е започната процедурата, да се произнесе по всички фактически и правни елементи, съставляващи мотивите на окончателното решение, с което Комисията се произнася по съвместимостта на разглежданата мярка с общия пазар.
Следователно обстоятелството, че в обжалваното решение Комисията е променила анализа относно естеството на разглежданата държавна мярка, само по себе си би могло да наруши правото на защита на съответната държава членка само ако данните, които се сдържат в решението за започване на процедурата или са предоставени впоследствие при обсъждането в условията на състезателност по време на административната процедура, не са позволили на националните власти да обсъдят надлежно всички фактически и правни елементи, на които се основава обжалваното решение. За сметка на това различията между обжалваното решение и решението за започване на процедурата, произтичащи от това, че Комисията е възприела всички или част от изтъкнатите от съответната държава членка доводи, не биха могли да доведат до нарушаване на нейното право на защита.
(вж. точки 136—138)
3. В рамките на административна процедура в областта на държавните помощи предприятията — получатели на помощи, са разглеждани единствено като „заинтересовани лица“ в тази процедура. Оттук следва, че предприятието — получател на помощ, не може да се позовава на правото на защита, признато на лицата, срещу които е открита процедура, а разполага само с правото да участва в административното производство по подходящ начин, като се отчитат конкретните обстоятелства по случая.
Освен това, макар да не може да бъде задължена да представи завършен анализ по отношение на разглежданата помощ в съобщението си за започване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, за сметка на това Комисията трябва да определи в достатъчна степен рамките на своята проверка, за да не лиши от смисъл правото на заинтересованите лица да представят становища. Все пак правото на заинтересованите лица да получат информация не надхвърля правото им да бъдат изслушани от Комисията. По-специално то не може да приеме измеренията на общо право да се изразява становище по всички потенциално важни въпроси, поставени в хода на официалната процедура по разследване.
(вж. точки 146—149)
4. Понятието за предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО обхваща всички мерки, които освобождават дадено предприятие от тежест, която в противен случай то би понесло. Всъщност понятието „помощ“ е по-общо от това за „субсидия“, тъй като включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие, и които без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици. Така мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия данъчно освобождаване, което, макар да не включва прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от това на други данъчнозадължени лица, все пак представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
Когато разглежда мярка, която може да представлява държавна помощ, Комисията е длъжна да вземе предвид всички последици от тази помощ за потенциалния получател, и по-специално да приспадне, ако е необходимо, специфичните тежести, които обременяват дадено предимство. Обратно, само по себе си обстоятелството, че от гледна точка на получателя определена мярка за освобождаване се компенсира от отделна специфична тежест, която няма връзка с освобождаването, не пречи тя да бъде квалифицирана като държавна помощ.
Така определянето на това дали по-високото данъчно облагане на дадено предприятие за определен период, дължащо се на фиксиран налог, компенсира благоприятна разлика в облагането, от която то се е ползвало за друг период, зависи от анализа на обективните характеристики на този фиксиран налог и от това дали той може да се счита за тежест, присъща на предимството, което евентуално произтича за съответното предприятие от облагането му по специален режим.
(вж. точки 195, 196 и 206—208)
5. Законосъобразността на решение в сферата на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на цялата информация, с която Комисията е могла да разполага към момента на приемането му. Следователно предприятието — получател на помощ, не може да изтъкне пред съда, че данните, които Комисията е взела предвид в обжалваното решение, са лишени от връзка с реалността, когато тя се основава на цифрови данни, които са ѝ предоставени от държавата членка в хода на административната процедура.
(вж. точки 219 и 224)
6. За целите на прилагане на член 87, параграф 1 ЕО следва да се установи дали в рамките на определен правен режим дадена държавна мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производства в сравнение с други предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната от съответната мярка цел. Понятието за държавна помощ обаче не визира държавните мерки, които въвеждат диференциране между предприятия и следователно са a priori селективни, когато това диференциране произтича от естеството или от структурата на системата от тежести, в която се вписват тези мерки.
Тежестта на доказване на наличието на обосновка, изведена от естеството и структурата на посочената система, по принцип пада върху държавата членка. От това следва, че в рамките на жалба за отмяна предприятието — получател на държавна помощ, не може да се позовава в подкрепа на своите доводи на факти, които не са били известни на Комисията при приемането на обжалваното решение.
(вж. точки 228, 229 и 232)
7. От принципа за защита на оправданите правни очаквания, който по силата на член 14 от Регламент № 659/1999 за прилагането на член 88 ЕО намира специално приложение при контрола върху държавните помощи, следва, че е възможно позоваване на защитата на оправданите правни очаквания на получателя на държавна помощ, при условие че той разполага с достатъчно конкретни уверения, произтичащи от действие на Комисията, които му дават основание да счита, че дадена мярка не представлява помощ по член 87, параграф 1 ЕО. За разлика от това, при липсата на изрично становище на Комисията относно мярка, за която е била уведомена, запазеното от институцията мълчание не може въз основа на принципа за защита на оправданите правни очаквания на предприятието — получател на помощ, да бъде противопоставено на възстановяването на същата.
Поради това, като се има предвид императивният характер на контрола върху помощите, осъществяван от Комисията на основание член 88 ЕО, предприятията, получатели на помощ, по принцип биха могли да имат оправдани правни очаквания относно правомерността на дадена помощ само ако тя е предоставена при спазване на предвидената в посочения член процедура. Всъщност при полагане на дължимата грижа един икономически оператор обикновено би трябвало да е в състояние да се увери, че тази процедура е спазена. Следователно и държава членка, чиито органи са предоставили помощ в нарушение на процесуалните правила, предвидени в член 88 ЕО, не може да се позове на оправданите правни очаквания на получателя, за да се отклони от задължението за вземане на необходимите мерки за изпълнение на решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяването на помощта.
Все пак не може да бъде изключена възможността получателят на неправомерна помощ да се позове на изключителни обстоятелства, въз основа на които е могъл да има оправдани правни очаквания относно правомерния характер на тази помощ, и следователно да се противопостави на нейното възстановяване, стига да докаже наличието на такива обстоятелства.
Освен това уведомлението за държавна мярка, която може да предостави предимство на дадено предприятие, е предвиденото в Договора средство, което позволява на държавите членки да се уверят, че не предоставят държавна помощ, а на предприятията — че не се ползват от такава помощ. След като обаче даден специален режим на данъчно облагане представлява начин на облагане с професионален данък, който дерогира общия режим и се отнася до две предприятия, не може да се изключи a priori, че става дума за държавна помощ. В това отношение при липсата на изключителни обстоятелства, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомяване на Комисията, поради което е неправомерна по смисъла на член 88, параграф 3 ЕО, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно правомерното отпускане на помощта.
(вж. точки 261—263, 270 и 276)
8. В решение, с което се разпорежда възстановяването на неправомерна помощ, Комисията не е длъжна да посочи точния размер на подлежащата на връщане помощ. Всъщност изискванията на общностното право в тази област се свеждат до това, от една страна, възстановяването на неправомерно предоставените помощи да доведе до възстановяване на предходното положение, и от друга страна, връщането да бъде извършено при предвидените в националното право условия, без прилагането на неговите разпоредби да може да накърни обхвата и ефективността на общностното право. Следователно достатъчно е изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване помощ да може да бъде извършено без прекомерни затруднения съгласно посочените в решението указания. Така Комисията може само да установи задължението за връщане на съответната помощ и да остави на националните власти грижата да изчислят точния размер на подлежащата на връщане помощ, по-специално когато изчисляването изисква да се вземе предвид данъчен режим или режим на обществено осигуряване, чиито условия са уредени в приложимото национално законодателство.
(вж. точки 297—299)
9. По смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 659/1999 правомощията на Комисията за възстановяване на неправомерна помощ са предмет на давностен срок от десет години. От член 15, параграф 2 от посочения регламент следва, че началният момент на давностния срок е датата, която може да се счита за дата на предоставяне на помощта, чието възстановяване е разпоредено, т.е. когато предоставянето на помощта зависи от приемането на правнообвързващи актове — датата на приемане на тези актове.
Когато обаче правен акт установява специален данъчен режим с действие занапред, не може да се счита, че давностният срок започва да тече от датата на приемане на този акт, дата на която е невъзможно да се определи със сигурност дали този специален режим установява предимство, което може да представлява държавна помощ. За разлика от това, трябва да се вземе предвид датата, на която действително е предоставено първото предимство. Такъв е случая с помощ, която не се състои в специално приложими към получателя данъчни разпоредби, а в разликата в облагането, представляваща разликата между размера на вноските за професионалния данък, който той би трябвало да плати, ако бе обложен с данъка по общия режим, и този, с който реално е обложен по силата на приложимите към него специални данъчни разпоредби.
(вж. точки 318, 320, 322 и 324)