ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(пленум)

27 септември 2011 година

Дело F‑55/08 DEP

Carlo De Nicola

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Необходими разходи — Възнаграждения, платени от институция на нейния адвокат — Задължение за жалбоподател, чиято жалба не е уважена, да понесе тези възнаграждения — Принцип на равно третиране — Ефективна съдебна защита — Условия“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски, направено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) след постановяване на Решение на Съда на публичната служба от 30 ноември 2009 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑55/08, което е предмет на производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑37/10 P)

Решение:      Определя размера на съдебните разноски, които подлежат на възстановяване на ЕИБ по дело F‑55/08, De Nicola/ЕИБ, на 6 000 евро.

Резюме

1.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Възнаграждения, платени от институция на нейния адвокат — Условия за възстановяване

(член 19, първа алинея от Статута на Съда)

2.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Когато жалбоподател е осъден да заплати изцяло или отчасти направените от институция съдебни разноски, ако последната иска да ѝ бъдат възстановени платените за адвокат възнаграждения, тя трябва да докаже, че тези възнаграждения са представлявали „необходими разходи“ за целите на производството. В това отношение институция би могла да представи доказателство за необходимостта от ангажирането на адвокат, като установи по-специално, че поради конюнктурни и временни причини, свързани по-конкретно с единично натоварване с работа или непредвидено отсъствие на персонала от нейната правна служба, която обикновено има компетентност да я представлява пред съд, ѝ се е наложило да потърси помощта на адвокат. Това се отнася и за институция, която при наличието на жалбоподател, подал значителни по обем и/или брой жалби, докаже, че ако не беше ангажирала адвокат, е щяла да бъде принудена да използва несъразмерно ресурсите на своите служби за разглеждането на посочените жалби.

За сметка на това институция не може да претендира за пълно или частично възстановяване на платените на нейния адвокат възнаграждения, в случай че тя само обясни, че е избрала да облекчи своята правна служба от воденето на съдебни спорове във връзка с публичната служба поради бюджетни или организационни причини. Всъщност, въпреки че институцията е свободна да направи такъв избор, последиците от него не може да се понасят от нейните служители чрез съдебните разноски, без това да доведе до нарушаване на принципа на равен достъп до правосъдие по отношение на персонала на институциите, чиято правна служба осигурява представителството пред юрисдикциите на Съюза и персонала на институциите, които системно ангажират адвокат.

(вж. точки 37—39)

2.      От компетентност на Съда на Съюза е да определи максималния размер, който може да бъде възстановен за адвокатските възнаграждения от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, този съд не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

Когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза във вид на тарифа, задача на съда е да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните. Когато определя размера на подлежащите на възстановяване разходи за адвокатски възнаграждения, съдът трябва също да има предвид платежоспособността на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, за да не се накърни по несъразмерен начин правото на тази страна на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права. Накрая, размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба.

Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени пред Съда на публичната служба. От това следва, че в делата, при които институция е ангажирала адвокат, общият брой работни часове на този адвокат, които обективно могат да се разглеждат като необходими за целите на производството, по принцип трябва да бъде оценен на една трета от часовете, които биха били необходими на този адвокат, ако той не е могъл да разчита на извършената преди това работа от правната служба на институцията.

Това съотношение обаче би могло да се определи на по-високо ниво, по-специално в случай, при който жалбоподател е подал срещу институция голям брой жалби, които представляват явна злоупотреба с правото на обжалване, и институцията е била принудена да повери на адвокат изцяло или частично воденето на тези спорове, включително в досъдебната фаза, за да избегне несъразмерното използване на ресурсите на своята правна служба.

(вж. точки 40—43)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 септември 2002 г., Pannella/Парламент, T‑182/00 DEP, точки 28 и 29