Language of document : ECLI:EU:T:2019:822

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

28 ноември 2019 година(*)

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП относно предварителните вноски за 2016 г. — Жалба за отмяна — Пряко и лично засягане — Допустимост — Съществени процесуални правила — Удостоверяване на решението — Процедура по приемане на решението“

По дело T‑323/16

Banco Cooperativo Español, SA, установена в Мадрид (Испания), за която се явяват D. Sarmiento Ramírez-Escudero и J. Beltrán de Lubiano Sáez de Urabain, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), за който се явяват F. Málaga Diéguez, F. Fernández de Trocóniz Robles, B. Meyring, S. Schelo, T. Klupsch и S. Ianc, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват J. Rius, A. Steiblytė и K.‑P. Wojcik, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение на ЕСП, прието на изпълнителната му сесия от 15 април 2016 г., относно предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/SRF/2016/06), в частта, в която се отнася до жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, М. Кънчева, R. Barents, J. Passer (докладчик) и G. De Baere, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 февруари 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Настоящото дело попада в рамките на втория стълб на банковия съюз, който се отнася до единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), предвиден в Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1). Въвеждането на ЕМП има за цел да засили интеграцията на рамката за преструктуриране в държавите членки от еврозоната и държавите членки извън еврозоната, избрали да участват в единния надзорен механизъм (ЕНМ) (наричани по-нататък „участващите държави членки“).

2        Настоящото дело се отнася по-конкретно до Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), въведен с член 67, параграф 1 от Регламент № 806/2014. ЕФП се финансира от вноските на институциите, получени на национално равнище под формата по-специално на предварителни вноски в изпълнение на член 67, параграф 4 от същия регламент. Съгласно член 3, параграф 1, точка 13 от посочения регламент понятието „институция“ се отнася до кредитна институция или инвестиционен посредник, обхванати от консолидирания надзор в съответствие с член 2, буква в) от същия регламент. Вноските се прехвърлят на равнището на Европейския съюз в съответствие с Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноските в ЕФП, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г. (наричано по-нататък „Междуправителственото споразумение“).

3        Член 70 от Регламент № 806/2014, озаглавен „Предварителни вноски“, гласи:

„1. Индивидуалната вноска на всяка институция се набира най-малко веднъж годишно и се изчислява пропорционално на сумата на задълженията ѝ (с изключение на собствения капитал) минус гарантираните депозити, по отношение на съвкупните задължения (с изключение на собствения капитал) минус съвкупните гарантирани депозити, на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки.

2. Съветът за преструктуриране ежегодно, след консултация с ЕЦБ или с националния компетентен орган и в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране, изчислява индивидуалните вноски, за да гарантира, че вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище.

Всяка година изчисляването на вноските за отделните институции се основава на:

a)      фиксирана вноска, която се изчислява пропорционално въз основа на сумата на задълженията на институцията, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, спрямо общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички институции, лицензирани на територията на участващите държави членки; и

б)      коригирана спрямо риска вноска, която се основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, като се взема предвид принципът на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки.

Съотношението между фиксираната вноска и коригираните спрямо риска вноски трябва да е съобразено с балансираното разпределение на вноските между различните видове банки.

При всички случаи общият размер на индивидуалните вноски от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, изчислени съгласно букви а) и б), не може да надхвърля годишно 12,5 % от целевото равнище.

[…]

6. Прилагат се делегираните актове, в които се уточнява понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, приети от Комисията съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС.

7. Съветът, като действа по предложение на Комисията, в рамките на делегираните актове, посочени в параграф 6, приема актове за изпълнение с цел определяне на условията на прилагане на параграфи 1, 2 и 3, по-специално по отношение на:

а)      прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски;

б)      практическите условия за прилагането към институциите на рисковите фактори, определени в делегирания акт“.

4        Що се отнася до посочените предварителни вноски, Регламент № 806/2014 е бил допълнен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1).

5        Освен това Регламент № 806/2014 и Регламент за изпълнение 2015/81 препращат към някои от разпоредбите, съдържащи се в други два акта:

–        от една страна, Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190),

–        от друга страна, Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

6        Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) е учреден като агенция на Съюза (член 42 от Регламент № 806/2014). Той включва по-специално пленарна сесия и изпълнителна сесия (член 43, параграф 5 от Регламент № 806/2014). На своя изпълнителна сесия ЕСП приема всички решения за прилагането на Регламент № 806/2014, освен ако в посочения регламент не е предвидено друго (член 54, параграф 1, буква б) от Регламент № 806/2014).

7        С решение от 29 април 2015 г. (SRB/PS/2015/8), взето в рамките на пленарна сесия, ЕСП приема процедурните правила, приложими в рамките на изпълнителните сесии на ЕСП (наричани по-нататък „ППИС“).

8        Член 9, параграфи 1—3 от ППИС гласи:

„1. Решенията могат да се приемат чрез писмена процедура, освен ако поне двама членове от изпълнителната сесия, посочени в член 3, параграф 1, които участват в писмената процедура, се противопоставят на подобно решение в първите 48 часа след започването на писмената процедура. В този случай темата се включва в дневния ред на следващата изпълнителна сесия.

2. Обикновено писмената процедура изисква не по-малко от пет работни дни за осъществяване на проверка от страна на всеки член на изпълнителната сесия. Ако е необходимо извършването на спешно действие, председателят може да определи по-кратък срок за приемането на решение с консенсус. Причината за намаляване на срока се посочва.

3. Ако консенсусът не може да бъде постигнат посредством писмена процедура, председателят може да започне обикновената процедура за гласуване в съответствие с член 8“.

 Обстоятелствата по спора

9        Жалбоподателят Banco Cooperativo Español, SA е кредитна институция, установена в участваща държава членка.

10      На 11 декември 2015 г. Fondo de reestructuración Ordenada Bancaria (Фонд за организирано преструктуриране на банките), който е националният орган за преструктуриране в Испания по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014 (наричан по-нататък „испанският НОП“), изпраща на жалбоподателя искане за предоставяне на информация за целите на изчисляването на неговата предварителна вноска за 2016 г.

11      Жалбоподателят отговаря на това искане.

12      С решение от 15 април 2016 г. относно предварителните вноски за 2016 г. в ЕФП (SRB/ES/SRF/2016/06) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в рамките на изпълнителната си сесия ЕСП взема решение на основание член 54, параграф 1, буква б) и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 относно размера на предварителната вноска за 2016 г. на всяка институция, в това число и на жалбоподателя. Приложението към това решение съдържа в табличен вид размерите на предварителните вноски за 2016 г. на всички институции, както и редица други рубрики, озаглавени по-специално „Method (EA)“ (метод „еврозона“) и „Risk adjustment factor in the EA environment“ (коригиращ коефициент в зависимост от рисковия профил в контекста на еврозоната).

13      ЕСП посочва, че на 15 април 2016 г. е уведомил испанския НОП за обжалваното решение, доколкото то се отнася до институциите, одобрени на територията, по отношение на която този НОП има компетентност.

14      С писмо от 26 април 2016 г. испанският НОП уведомява жалбоподателя за размера на неговата предварителна вноска и иска последният да я заплати в Banco de España (Испания) до 24 юни 2016 г.

 Производството и исканията на страните

15      На 24 юни 2016 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. ЕСП представя писмената си защита на 6 септември 2016 г.

16      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 4 октомври 2016 г., Европейската комисия иска да встъпи по делото в подкрепа на исканията на ЕСП.

17      С решение от 25 октомври 2016 г. председателят на осми състав на Общия съд уважава искането за встъпване на Комисията.

18      Като първо процесуално-организационно действие, предприето на 9 октомври 2017 г. на основание член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, последният приканва ЕСП да представи пълно копие на оригинала на обжалваното решение, включително на приложението към него.

19      С акт от 26 октомври 2017 г. ЕСП посочва, че не може да се съобрази с процесуално-организационното действие, предприето на 9 октомври 2017 г., като посочва по-специално поверителния характер на данните, съдържащи се в приложението към обжалваното решение.

20      С определение за приемане на процесуално-организационни действия от 14 декември 2017 г. (наричано по-нататък „първото определение“) Общият съд разпорежда на ЕСП, на основание, от една страна, на член 24, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и от друга страна, на член 91, буква б), член 92, параграф 3 и на член 103 от Процедурния правилник, да представи пълното копие на оригинала на обжалваното решение, включително на неговото приложение, в техен неповерителен и поверителен вариант.

21      С акт от 15 януари 2018 г. ЕСП отговаря на първото определение и представя два документа в неповерителен и в поверителен вариант, а именно, първо, що се отнася до текста на обжалваното решение, документ във формат PDF, състоящ се от две страници, който съставлява сканирано копие на подписан хартиен документ, и второ, документ във формат PDF, който е дигитално отражение на цифрови данни, съставляващ приложението към обжалваното решение.

22      С оглед на отговора на ЕСП на първото определение, на 12 март 2018 г. Общият съд предприема второ процесуално-организационно действие и приканва ЕСП, на първо място, да изясни формата на разглежданото приложение към момента на приемане на обжалваното решение, на второ място, в случай че това приложение е представено в цифров формат, да даде обяснения и да предостави всички технически данни във връзка с удостоверяването на този акт, които са необходими, за да се докаже, че представените пред Общия съд цифрови данни във формат PDF съответстват на тези, които реално са били представени за подпис и приемане в рамките на изпълнителната сесия на ЕСП на заседанието му от 15 април 2016 г., и на трето място, да представи становището си по въпроса относно съществуването на обжалваното решение от правна гледна точка, както и относно въпроса за спазването на съществените процесуални правила.

23      С акт от 27 март 2018 г. ЕСП отговаря на второто процесуално-организационно действие. Що се отнася до второто искане, посочено в точка 22 по-горе, ЕСП отбелязва, че не може да го изпълни поради поверителността на някои документи, които трябва да представи, и иска приемането на мярка за събиране на доказателства.

24      На 2 май 2018 г. Общият съд приема ново определение, съдържащо мярка за събиране на доказателства, като разпорежда ЕСП да изпълни второто искане, фигуриращо в процесуално-организационното действие от 12 март 2018 г. (наричано по-нататък „второто определение“).

25      С акт от 18 май 2018 г., чиито нередности са отстранени на 29 юни 2018 г., ЕСП изпълнява второто определение и представя в поверителен и в неповерителен вариант документ, озаглавен „Технически сведения относно удостоверяването“, текста на три електронни писма на ЕСП, изпратени съответно в 17,41 ч. на 13 април 2016 г. и в 19,04 ч. и в 20,06 ч. на 15 април 2016 г., както и USB устройство, съдържащо файл във формат XLSX и файл във формат TXT.

26      След разглеждането, предвидено в член 103, параграф 1 от Процедурния правилник, с решение от 13 юли 2018 г. Общият съд заличава от преписката поверителните варианти на документите, представени от ЕСП в отговор на първото и второто определение, с изключение на файловете във формат TXT, записани на USB устройства и представени на 18 май 2018 г. от ЕСП, които не съдържат никаква поверителна информация, като тези файлове са приложени към преписката в хартиен формат.

27      На 13 юли 2018 г., в рамките на трето процесуално-организационно действие, предприето на основание на член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва жалбоподателя и Комисията да представят становищата си по отговорите на ЕСП на процесуално-организационните действия и събирането на доказателства, посочени в точки 18, 20, 22 и 24 по-горе.

28      С актове от 27 и 30 юли 2018 г. жалбоподателят и Комисията представят становищата си в отговор на третото процесуално-организационно действие.

29      По предложение на осми състав Общият съд взема решение на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен състав.

30      В рамките на процесуално-организационните действия, с писмо от 20 ноември 2018 г. Общият съд по-специално приканва страните да уточнят позициите си относно спазването от страна на ЕСП на задължението за мотивиране.

31      С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 4 декември 2018 г., страните изпълняват това искане.

32      По същество жалбоподателят иска от Общия съд да отмени обжалваното решение.

33      Съветът, подпомаган по същество от Комисията, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

34      За целите на настоящата жалба за отмяна жалбоподателят изтъква две основания, първото от които е възражение за незаконосъобразност на член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, а второто, което се основава на посоченото възражение за незаконосъобразност, цели отмяната на обжалваното решение, доколкото с последното се нарушава член 103, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/59 и член 70 от Регламент № 806/2014, тълкувани в светлината на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на пропорционалност.

 По допустимостта

35      ЕСП счита, че жалбата е насочена срещу акт на испанския НОП, тъй като именно този акт бил приложен към жалбата, а не решението на ЕСП. Последният твърди, че не е автор на акта на испанския НОП. Следователно жалбата срещу посочения акт била недопустима.

36      Ако все пак Общият съд приеме, че жалбата е подадена срещу решението на ЕСП, такава жалба също била недопустима, тъй като одобрението от страна на ЕСП на предварителните вноски за 2016 г. нямало задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение, и по-специално не пораждало никакво задължение за плащане. За пораждането на такова задължение трябвало да бъде прието решение от страна на НОП.

37      Освен това изчисляването на предварителните вноски от страна на ЕСП не засягало пряко жалбоподателя по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

38      В дупликата си ЕСП изтъква, че жалбоподателят не е адресат на обжалваното решение. Обжалваното решение било съобщено само на националните органи за преструктуриране, които след това приемали собствените си правни актове в съответствие с обжалваното решение и ги съобщавали на институциите, които се намират под техен надзор. Следователно според ЕСП, дори ако това решение е можело да има обвързваща сила за испанския НОП, то не е било пряко обвързващо за жалбоподателя, който във всички случаи не е негов адресат.

39      Противно на твърденията на жалбоподателя, обжалваното решение „не налагало“ точен размер на вноските, дължими от всяка институция. Следователно единствено актът на испанския НОП е този, който съгласно националното право би създал задължение за институциите да заплащат техните предварителни вноски.

40      Процедурата за събиране на предварителните вноски се основавала на „тясно сътрудничество“ между ЕСП и националните органи за преструктуриране. Правната уредба обаче не дава ясен отговор на въпроса кой съд има право да осъществи съдебен контрол по отношение на процедурата за събиране на предварителните вноски. Установената правна уредба все пак позволявала да се гарантира, че именно националните органи за преструктуриране са тези, които отговарят за приемането на окончателното решение относно събирането на вноските в съответствие с принципите, на които се основава Междуправителственото споразумение.  От това може да се направи изводът, че намерението на законодателя е било да прехвърли на националните юрисдикции правомощието за осъществяване на контрол върху процедурата по събиране на предварителните вноски. Освен това, ако възникнат въпроси, които се отнасят до действителността или до тълкуването на актове на институции или агенции на Съюза, националните юрисдикции биха могли да поискат от Съда да се произнесе с преюдициално заключение.

41      В съответствие с тази логика имало редица примери, в които предварителните вноски били оспорени пред съдилищата или компетентните органи на национално равнище. Някои национални органи за преструктуриране са възприели същия подход, считайки, че националните съдилища и органи са компетентни да контролират правните актове, които са приели в рамките на процедурата за събиране на предварителните вноски.

42      Жалбоподателят оспорва позицията на ЕСП и поддържа, че жалбата е допустима.

43      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.

44      Така член 263, четвърта алинея ДФЕС ограничава жалбите за отмяна, подадени от физическо или юридическо лице, до три категории актове, а именно, първо, актовете, които са адресирани до него, второ, актовете, които не са адресирани до него, но които го засягат пряко и лично, и трето, подзаконовите актове, които не са адресирани до него, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение (вж. определение от 10 декември 2013 г., Von Storch и др./ЕЦБ, T‑492/12, непубликувано, EU:T:2013:702, т. 29 и цитираната съдебна практика).

45      Що се отнася до условието, предвидено в член 263, първа алинея ДФЕС, съгласно постоянната съдебна практика подлежащи на обжалване актове или решения са само мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, изменяйки съществено правното му положение (вж. определение от 21 април 2016 г., Borde и Carbonium/Комисия, C‑279/15 P, непубликувано, EU:C:2016:297, т. 37 и цитираната съдебна практика).

46      Освен това, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, обжалваеми актове са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение (вж. определение от 9 март 2016 г., Port autonome du Centre et de l’Ouest и др./Комисия, T‑438/15, EU:T:2016:142, т. 20 и цитираната съдебна практика).

47      Освен това съгласно съдебната практика, когато жалбата за отмяна е подадена от жалбоподател, който не е привилегирована страна, срещу акт, на който той не е адресат, изискването задължителните правни последици на обжалваната мярка да засягат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение, съвпада с условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. определение от 6 март 2014 г., Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development/Комисия, C‑248/12 P, непубликувано, EU:C:2014:137, т. 33 и цитираната съдебна практика).

48      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика, от една страна, физическо или юридическо лице, което не е адресат на дадено решение, може да твърди, че е лично засегнато от това решение, само ако то го засяга поради някои присъщи на него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресата на такова решение (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223 и от 2 април 1998 г., Greenpeace Council и др./Комисия, C‑321/95 P, EU:C:1998:153, т. 7 и 28).

49      От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика условието дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. решение от 22 март 2007 г., Regione Siciliana/Комисия, C‑15/06 P, EU:C:2007:183, т. 31 и цитираната съдебна практика).

50      От съдебната практика обаче следва, че дори когато оспорваният акт — за да породи последици за правното положение на частноправните субекти — непременно предполага приемането на мерки за изпълнение, условието за пряко засягане все пак се счита за изпълнено, ако този акт налага задължения на своя адресат за изпълнението му и ако адресатът е длъжен автоматично да приема мерки, които изменят правното положение на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2015 г., Federcoopesca и др./Комисия, T‑312/14, EU:T:2015:472, т. 38 и цитираната съдебна практика).

51      Всъщност, както припомня генералният адвокат Wathelet в заключението си по дело Stichting Woonpunt и др./Комисия (C‑132/12 P, EU:C:2013:335, т. 68 и цитираната съдебна практика), липсата на свобода на действие на държавите членки заличава явната липса на пряка връзка между акт на Съюза и правния субект. С други думи, за да предотврати прякото засягане, правото на преценка на автора на опосредяващия акт, с който се цели изпълнението на акта на Съюза, не може да бъде чисто формално. То трябва да стои в основата на правните последици за жалбоподателя.

52      В конкретния случай, на първо място, от приложимата правна уредба, и по-специално от член 54, параграф 1, буква б) от Регламент № 806/2014, както и от член 70, параграф 2 от същия регламент следва, че както конкретният автор на изчисленията на индивидуалните вноски, така и авторът на решението, с което са одобрени тези вноски, е ЕСП. Обстоятелството, че съществува сътрудничество между ЕСП и националните органи за преструктуриране, не променя тази констатация (определение от 19 ноември 2018 г., Iccrea Banca/Комисия и ЕСП, T‑494/17, EU:T:2018:804, т. 27).

53      Всъщност единствено ЕСП има правомощието да изчислява, „след консултация с ЕЦБ или с националния компетентен орган и в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране“, предварителните вноски на институциите (член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014). Освен това националните органи за преструктуриране имат задължението, произтичащо от правото на Съюза, за набиране на посочените вноски, установени с решението на ЕСП (член 67, параграф 4 от Регламент № 806/2014).

54      Решението на ЕСП, с което съгласно член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 се установяват предварителните вноски, е окончателно.

55      Следователно обжалваното решение не може да се квалифицира като мярка с чисто подготвителен характер или като междинна мярка, тъй като в края на процедурата то окончателно определя позицията на ЕСП във връзка с разглежданите вноски.

56      На второ място, следва да се отбележи, че каквито и да са терминологичните колебания между текстовете на различните езици на член 5 от Регламент за изпълнение 2015/81, органите, до които ЕСП — автор на решението за определяне на предварителните вноски, адресира последното, са националните органи за преструктуриране, а не институциите. Фактически съгласно приложимата правна уредба националните органи за преструктуриране са единствените органи, до които авторът на решението е длъжен да го изпрати, и следователно, в крайна сметка, те са адресатите на това решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС (определение от 19 ноември 2018 г., Iccrea Banca/Комисия и ЕСП, T‑494/17, EU:T:2018:804, т. 28).

57      Констатацията, че националните органи за преструктуриране имат качеството на адресати на решението на ЕСП по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, всъщност се потвърждава от обстоятелството, че в рамките на системата, създадена с Регламент № 806/2014 и в съответствие с член 67, параграф 4 от този регламент на тях е възложено събирането на определените от ЕСП индивидуални вноски, заплащани от институциите (определение от 19 ноември 2018 г., Iccrea Banca/Комисия и ЕСП, T‑494/17, EU:T:2018:804, т. 29).

58      Следователно, макар институциите да не са адресати на обжалваното решение, те все пак са лично и пряко засегнати от него, доколкото то ги засяга поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението и доколкото посоченото решение има преки последици за правното им положение и не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ.

59      В това отношение, от една страна, в обжалваното решение всяка от институциите се споменава поименно и се определя нейната индивидуална вноска. От това следва, че институциите, сред които е и жалбоподателят, са лично засегнати от това решение.

60      От друга страна, що се отнася до прякото засягане, следва да се отбележи, че националните органи за преструктуриране, на които е възложено изпълнението на обжалваното решение, не разполагат с никаква свобода на преценка относно размера на индивидуалните вноски, определени в това решение. По-специално посочените органи не могат да изменят размера на разглежданите вноски и са длъжни да ги събират от съответните институции.

61      Освен това, що се отнася до позоваването от страна на ЕСП на Междуправителственото споразумение, за да оспори прякото засягане на жалбоподателя, следва да се отбележи, че това споразумение не се отнася до събирането от страна на националните органи за преструктуриране на предварителните вноски за 2016 г. от институциите, а само до прехвърлянето на тези вноски в ЕФП.

62      Всъщност, както следва от разпоредбите на Регламент №o806/2014 (вж. съображение 20 и член 67, параграф 4 от посочения регламент) и на Междуправителственото споразумение (вж. съображение 7, член 1, буква a) и член 3 от него), събирането на вноските се осъществява по силата на правото на Съюза (а именно по силата на Директива 2014/59 и на Регламент №o806/2014), докато прехвърлянето на тези вноски на ЕФП се осъществява по силата на Междуправителственото споразумение.

63      Следователно, въпреки че правното задължение на институциите да приведат дължимите от тях предварителни вноски по сметките, които са посочени от националните органи за преструктуриране, изисква тези органи да приемат национални актове, това обстоятелство не променя факта, че съответните институции остават пряко засегнати от решението на ЕСП, с което се определя размерът на индивидуалните им вноски.

64      От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят е лично и пряко засегнат от обжалваното решение.

65      Що се отнася до довода на ЕСП, че жалбата била недопустима, тъй като била насочена срещу акта на испанския НОП, който е единственият акт, приложен към жалбата, а не срещу решението на посочения съвет, този довод следва да се отхвърли поради изложените по-долу причини.

66      В жалбата си жалбоподателят настойчиво и многократно изтъква, че иска отмяната именно на решението на ЕСП, с което се определя предварителната вноска за 2016 г. От жалбата следва, че писмото на испанския НОП от 26 април 2016 г. е представено пред Общия съд и на него се прави позоваване само като инструмент, с който по същество решението е било доведено до знанието на жалбоподателя.

67      Всъщност жалбоподателят посочва, че безрезултатно е искал от испанския НОП да му предостави текста на решението на ЕСП, като отбелязва, че ЕСП не е публикувал разглежданото решение, което обстоятелство не се оспорва от последния.

68      Така, противно на твърденията на ЕСП, жалбата е недвусмислена, що се отнася до акта, чиято отмяна жалбоподателя иска.

69      С оглед на гореизложените съображения повдигнатото от ЕСП възражение, с което се иска Общият съд да отхвърли жалбата като недопустима, не трябва да се приема.

 По същество

70      Следва да се разгледа абсолютното основание за отмяна, което се състои в съществено процесуално нарушение и което съгласно постоянната съдебна практика съдът на Съюза следва да разгледа служебно (вж. решение от 13 декември 2013 г., Унгария/Комисия, T‑240/10, EU:T:2013:645, т. 70 и цитираната съдебна практика) и в този контекст да се изследва въпросът за спазването на процесуалните правила във връзка с приемането на обжалваното решение.

71      В това отношение, както бе посочено в точка 22 по-горе, в рамките на процесуално-организационно действие от 12 март 2018 г. Общият съд приканва ЕСП да представи становището си по въпроса за съществуването на обжалваното решение от правна гледна точка и за спазването на съществените процесуални правила при неговото приемане.

72      В отговора си от 27 март 2018 г. ЕСП поддържа, че обжалваното решение съществува от правна гледна точка. Що се отнася до съществените процесуални правила, той приема по същество, че те са били спазени. Процедурата по приемане на решението не съдържала нарушение в това отношение.

73      В становищата си от 26 и 30 юли 2018 г. Комисията и жалбоподателят се произнасят по същество в полза на съществуването на обжалваното решение и на спазването на съществените процесуални правила.

74      Следва да се напомни, че Съдът е постановил, че тъй като интелектуалният и формалният елемент представляват едно неразделно цяло, писмената форма на акта е необходимият израз на волята на органа, който го приема (решения от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 70 и от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 38).

75      Удостоверяването на акта има за цел да гарантира правната сигурност чрез окончателно установяване на текста, приет от автора на акта, и представлява съществено процесуално правило (решения от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 75 и 76 и от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 40 и 41).

76      Съдът освен това е постановил, че е налице съществено процесуално нарушение поради самия факт, че липсва удостоверяване на акта, без да е необходимо да се доказва също така, че актът е засегнат от друг порок или че липсата на удостоверяване е причинила вреда на лицето, което се позовава на нея (решение от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 42).

77      Контролът относно спазване на изискването за удостоверяване на акта и съответно относно сигурния характер на акта е предварително условие за осъществяването на всеки друг контрол, като например този относно компетентността на автора на акта, относно спазването на принципа на колегиалност или пък относно спазването на задължението за мотивиране на актовете (решение от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 46).

78      Ако при разглеждане на акта, представен пред съда на Съюза, последният установи, че този акт не е надлежно удостоверен, той трябва да разгледа служебно основанието за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на надлежно удостоверяване на акта, и вследствие на това да постанови отмяната на опорочения акт (решение от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 51).

79      В това отношение няма особено значение обстоятелството, че липсата на удостоверяване на акта не е причинила вреда на някоя от страните по спора. Всъщност удостоверяването на актовете е съществено процесуално правило по смисъла на член 263 ДФЕС, което е от основно значение за правната сигурност и чието нарушение води до отмяна на опорочения акт, без да е необходимо да се установява наличието на подобна вреда (решение от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 52; в този смисъл вж. също решение от 8 септември 2016 г., Goldfish и др./Комисия, T‑54/14, EU:T:2016:455, т. 47).

80      Както вече беше посочено, в рамките на настоящото дело Общият съд е трябвало да предприеме някои процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства, свързани по същество с обжалваното решение, със съществуването му и със спазването на съществените процесуални правила.

81      В отговор на първото определение, с което се разпорежда на ЕСП да представи копие от пълния текст на оригинала на обжалваното решение, включително на неговото единствено приложение, що се отнася до текста на решението, на 15 януари 2018 г. ЕСП представя във формат PDF сканиран документ от две страници, съдържащ подпис, което обстоятелство позволява да се приеме, че тези страници са копия на оригинала, т.е. на документа, който формално е бил представен за подпис и приет от ЕСП в рамките на изпълнителната му сесия. Що се отнася до приложението, ЕСП не предоставя никакво копие на неговия оригинал, а само документ във формат PDF, който отразява цифрови данни и не съдържа елементи, позволяващи да се гарантира неговата автентичност.

82      В рамките на второ процесуално-организационно действие, а след това — с второто определение, Общият съд иска от ЕСП да изясни формата на приложението към момента на приемане на обжалваното решение, а в случай че това приложение е било представено в цифров формат, да даде обяснения и да представи всички технически данни за удостоверяването на неговата автентичност, които са необходими, за да се докаже, че документът, представен пред Общия съд във формат PDF, съответства на представения пред ЕСП за подпис и приет от него в рамките на изпълнителната му сесия, и по-специално на заседанието му от 15 април 2016 г. Общият съд иска от ЕСП и да представи становището си по въпроса за съществуването на обжалваното решение от правна гледна точка, както и за спазването на съществените процесуални правила.

83      В своя отговор на второто процесуално-организационно действие и на второто определение ЕСП изтъква за първи път, че обжалваното решение е било прието не на заседание на членовете на изпълнителната сесия на ЕСП, а в електронна форма, в рамките на писменото производство в съответствие с член 7, параграф 5 от ППИС — съгласно който съобщаването и изпращането на всички документи от значение за изпълнителната сесия по принцип трябва да се извършват по електронен път, при спазване на правилата за поверителност съгласно член 15 от ППИС — както и в съответствие с член 9 от ППИС.

84      Що се отнася до процедурата по приемане на обжалваното решение, от преписката е видно, че с електронно писмо от 13 април 2016 г., изпратено от ЕСП на членовете на изпълнителната сесия в 17,41 ч., съдържащо три прикачени файла, сред които е и един документ във формат PDF, озаглавен „Memorandum2_Final results.pdf“, е поискано от изпълнителната сесия на ЕСП официално да одобри предварителните вноски за 2016 г. до 15 април 2016 г. в 12,00 ч.

85      С електронно писмо от 15 април 2016 г., изпратено в 19,04 ч., ЕСП посочва, че при изчисляването на вноските е допусната грешка, обявява изпращането на изменен текст на документ, озаглавен „Memorandum 2“, и посочва, че ако няма възражения от страна на адресатите, даденото по-рано одобрение ще се счита за отнасящо се и до коригираните суми.

86      С електронно писмо от 15 април 2016 г., изпратено в 20,06 ч., посоченият документ е изпратен в формат XLSX под наименованието „Final results15042016.xlsx“.

87      Накрая, в съдебното заседание ЕСП потвърждава, че инструментариумът към обжалваното решение е подписан по електронен път от председателя на ЕСП.

88      Налага се обаче изводът, че ЕСП нито представя, нито дори предлага да представи доказателства за подобно твърдение, каквито по принцип биха били цифровото средство и сертификатът за електронен подпис, с които се гарантира автентичността на акта, а вместо това представя доказателства, които в действителност са в противоречие с това твърдение.

89      Всъщност, що се отнася до текста на обжалваното решение, ЕСП представя документ във формат PDF, съдържащ на последната си страница изображение на саморъчен подпис, който, изглежда, е поставен чрез действие от типа „копиране и вмъкване“ на картинен файл, за който не е налице сертификат за електронен подпис.

90      Що се отнася до приложението към обжалваното решение, което включва размера на вноските и представлява съществен елемент от решението, това приложение също не съдържа никакъв електронен подпис, при положение че при никакви обстоятелства не може да се счита за неразривно свързано с текста на обжалваното решение.

91      За да установи автентичността на приложението към обжалваното решение, в отговор на второто определение ЕСП представя документ във формат TXT, с който цели да установи идентичността на хеш-стойността (hash value) на това приложение с хеш-стойността на документа във формат XLSX, приложен към електронното писмо от 15 април 2016 г., което е изпратено в 20,06 ч.

92      Следва обаче да се отбележи, че за да докаже, че приложението към обжалваното решение е било подписано с електронен подпис, както твърди ЕСП (вж. т. 87 по-горе), последният е трябвало да представи сертификат за електронен подпис, свързан с това приложение, а не документ във формат TXT, който включва хеш-стойност. Представянето на такъв документ във формат TXT дава основание да се предположи, че ЕСП не притежава сертификат за електронен подпис и следователно, обратно на твърденията му, приложението към обжалваното решение не е било подписано с електронен подпис.

93      Освен това документът във формат TXT, представен от ЕСП, по никакъв начин не е обективно и неразделно свързан с разглежданото приложение.

94      На последно място, по съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че удостоверяването, което се изисква в настоящия случай, изобщо не е удостоверяването на проекта, който е представен за одобрение с електронно писмо от 15 април 2016 г., изпратено в 20,06 ч., а удостоверяване на инструментариума, за който се счита, че е съставен след това одобрение. Всъщност инструментариумът се съставя едва след получаването на одобрение и се удостоверява чрез полагането на подпис.

95      От изложените по-горе съображения следва, че изискването за удостоверяване на обжалваното решение не е изпълнено.

96      Извън рамките на тези констатации относно липсата на удостоверяване на обжалваното решение, която съгласно припомнената в точки 76—79 по-горе съдебна практика сама по себе си налага отмяната на обжалваното решение, Общият съд счита за уместно да изложи някои съображения относно процедурата за приемане на това решение.

97      В конкретния случай, както бе посочено в точка 84 по-горе, писмената процедура за приемане на обжалваното решение е започнала с електронно писмо от 13 април 2016 г., изпратено в 17,41 ч., с което на членовете на изпълнителната сесия на ЕСП се определя срок до 12,00 ч. на 15 април 2016 г. да одобрят на проекта за решение, тоест срок, по-малък от два работни дни, докато предвиденият в член 9, параграф 2 от ППИС срок „обикновено е не по-малко от пет работни дни“. Противно на изискванията на ППИС, в електронното писмо от 13 април 2016 г. не се посочва никаква причина, обосноваваща намаляването на срока. В това електронно писмо не се споменава и член 9, параграф 2 от ППИС.

98      Впрочем за изчерпателност следва да се отбележи, че ЕСП не доказва, че е било неотложно решението да се приеме на 15 април 2016 г., вместо на 20 април 2016 г. — дата, която би гарантирала спазването на процесуалните правила. В това отношение следва да се отбележи, че 15 април 2016 г. не съставлява дата, предвидена съгласно правната уредба. Това намаляване на срока за приемане на решението е първото процесуално нарушение.

99      Освен това член 9, параграф 1 от ППИС гласи, че решенията могат да се приемат чрез писмена процедура, освен при възражения на поне двама членове на изпълнителната сесия, направени в първите 48 часа след започването на писмената процедура.

100    В това отношение се оказва, че ЕСП е нарушил и ППИС, тъй като продължителността на проведената писмена процедура е с шест часа по-къса от срока за повдигане на възражение срещу тази процедура, който е 48 часа. Ако се предположи, че е било необходимо решението да се приеме на 15 април 2016 г., не е съществувала пречка срокът за отговор да бъде определен до 18 часа за посочената дата. Това обстоятелство съставлява второто процесуално нарушение.

101    ЕСП неправилно се опитва да обоснове изтъкнатите нарушения на ППИС с липсата на възражения от страна на членовете на изпълнителната сесия на ЕСП. Достатъчно е да се отбележи, от една страна, че ЕСП е длъжен да прилага разпоредбите относно процеса на вземане на неговите решения, които разпоредби предвиждат по-специално намаляването на сроковете, при условие че са спазени определени правила, а от друга страна, че твърдяната липса на възражение по никакъв начин не заличава нарушението, извършено ab initio, тъй като ЕСП е предвидил срок, противоречащ на предписанията на ППИС.

102    По-нататък, макар че с електронното писмо от 13 април 2016 г. членовете на изпълнителната сесия на ЕСП са приканени да изпратят своето формално одобрение посредством електронно писмо, адресирано до функционалната кутия на ЕСП, последният не представя никакво електронно съобщение за одобрение. Единственото доказателство относно наличието на одобрение е твърдението на ЕСП в електронното му писмо от 15 април 2016 г., изпратено в 19,04 ч., че такова одобрение е било дадено.

103    По-нататък, в това електронно писмо от петък, 15 април 2016 г., изпратено в 19,:04 ч., което поне на първо време не е било адресирано до всички членове на изпълнителната сесия (A, който е член на изпълнителната сесия на ЕСП, не е адресат на посоченото електронно писмо, което му е било изпратено 21 минути по-късно), ЕСП посочва грешка при изчисляването на предварителните вноски и съобщава за изпращането на изменен текст на „mémorandum 2“ с отделно електронно писмо. В електронното писмо от 19,04 ч., без да се дава срок за евентуална реакция, се добавя, че поради липса на възражения от страна на членовете на изпълнителната сесия на ЕСП се счита, че тяхното одобрение, което вече е било дадено, се отнася и за изменения размер на вноските. Така ЕСП започва процедура по приемане на решение поради липса на възражения — процедура, която безспорно не е чужда на разпоредбите на ППИС, но все пак е започнала в условията на конкретни нередности, особено с оглед на непосочването на срок за приемане на решението. Това обстоятелство съставлява третото процесуално нарушение, в допълнение към двете други, които бяха посочени в точки 97—100 по-горе.

104    Така на същия ден в 20,06 ч. ЕСП изпраща отделно електронно писмо с приложен към него документ XLSX, озаглавен „Final results15042016.xlsx“. Това електронно писмо отново не е било изпратено на A. Последното посочено обстоятелство представлява четвъртото процесуално нарушение.

105    Освен това, с оглед на датата на обжалваното решение (15 април 2016 г.), макар в електронното писмо от 15 април 2016 г., изпратено в 19,04, да не е посочен никакъв срок, се счита, че консенсусът е бил налице същия ден, следователно в полунощ. Несъмнено в електронното си писмо от 13 април 2016 г. (приложено към електронното писмо от 15 април 2016 г., изпратено в 19,04 ч.) ЕСП е изразил намерението си да приеме решението на 15 април 2016 г. Дори да се предположи, че тази информация е била достатъчна, за да укаже, че всяко възражение е трябвало да бъде направено преди 15 април 2016 г. в полунощ, това не променя факта, че в конкретния случай процедурата по одобрение с консенсус е била приложена в петък в 19,04 ч. и е приключила същата вечер в полунощ. Тези обстоятелства утежняват последиците от третото процесуално нарушение, установено в точка 103 по-горе.

106    Освен че електронното писмо от 20,06 ч. не е било изпратено до A. (вж. т. 104 по-горе), което обстоятелство само по себе си опорочава посочената процедура, нейната редовност е доказана в още по-малка степен от страна на ЕСП, тъй като той не е установил, че останалите членове на изпълнителната сесия на ЕСП са знаели за изпращането на това електронно писмо от 20,06 ч. (нито впрочем за електронното писмо от 19,04 ч.) и че са били наясно със съдържанието му. ЕСП представя някои доказателства относно проверката, с които цели да установи, че електронните писма от 19,04 ч. и от 20,06 ч. са стигнали до електронните пощенски кутии на получателите. Все пак, дори да не се вземе предвид обстоятелството, че осъществената чрез сондаж проверка не се отнася до всички членове на изпълнителната сесия на ЕСП, тази проверка по никакъв начин не доказва, че членовете на изпълнителната сесия на ЕСП са знаели конкретно за наличието на тези електронни писма същата вечер преди полунощ.

107    Предвид самото естество на процедурата по приемане на решение с консенсус, която се изразява в това да се направи извод за наличие на одобрение поради липса на възражение, тя по необходимост изисква преди приемането на решението най-малкото да се установи, че лицата, участващи в тази процедура, са се запознали с нея и са могли да разгледат проекта, подлежащ на тяхното одобрение. В конкретния случай, с оглед както на съдържанието на обжалваното решение, така и на обстоятелството, че е изпратено на същия ден на националните органи за преструктуриране (вж. т. 13 по-горе), се счита, че това решение е било прието най-късно на 15 април 2016 г. в полунощ. Въпреки това ЕСП не доказва, че членовете на изпълнителната сесия на ЕСП са могли да се запознаят преди полунощ с изменения проект за решение, нито дори с наличието на електронни писма от 19,04 ч. и от 20,06 ч.

108    Освен това в хода на изложението следва да се отбележи, че приложението към предложеното за одобрение на 13 април 2016 г. обжалвано решение е било електронен документ във формат PDF (вж. т. 84 и 97 по-горе), докато приложението, предложено за одобрение вечерта на 15 април 2016 г. е било електронен документ във формат XLSX (вж. т. 86 и 104 по-горе).

109    Поради това следва да се отбележи, че ако не е съществувала грешката, посочена в електронните съобщения от 15 април 2016 г. вечерта (вж. т. 85 по-горе), то тогава приложението към обжалваното решение е щяло да бъде електронен документ във формат PDF, а не XLSX файл.

110    По повод на тази разлика единствената констатация, която Общият съд може да направи, е че ЕСП, който, макар да има задължение да следи за единния характер и съгласуваността на формата на документите, които се представят за одобрение и впоследствие се одобряват, е изменил електронния формат. Тази неточност поражда последици, които не са единствено с процесуален характер, доколкото данните, предоставени посредством PDF файл, не предоставят никаква информация относно клетките за изчисляване, съдържащи се във файла XLSX, и поне в конкретния случай подобен файл PDF съдържа закръглени стойности, за разлика от файла XLSX. Така, що се отнася до фигуриращия в обжалваното решение коригиращ коефициент в зависимост от рисковия профил, а именно този относно европейския контекст, от данните, съдържащи се в отговорите на ЕСП, е видно, че стойността, посочена в обжалваното решение, както е представена в отговор на първото определение, а именно в PDF файл, не е точната стойност, фигурираща във файла XLSX, която съдържа четиринадесет знака след десетичната запетая, а е стойност, закръглена до втория знак след десетичната запетая, която не може да бъде използвана при проверката относно изчисляването на вноската.

111    От изложените по-горе съображения следва, че освен липсата на удостоверяване, установена в точка 95 по-горе, която предполага отмяната на обжалваното решение, процедурата за приемане на това решение е била проведена при явно несъобразяване с процесуалните изисквания, свързани с одобрението на това решение от членовете на изпълнителната сесия на ЕСП и с получаването на подобно одобрение.

112    В това отношение следва да се посочи, че обстоятелството, че физическите и юридическите лица не могат да се позоват на нарушение на правила, чиято цел не е да осигурят защитата на частноправните субекти, а да се организира вътрешното функциониране на службите в интерес на добрата администрация (вж. в това отношение решение от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет, C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 49 и 50), все пак не означава, че частноправните субекти никога не могат надлежно да се позоват на нарушение на правило, което урежда процеса на вземане на решение, водещ до приемането на акт на Съюза. Всъщност измежду разпоредбите, които уреждат вътрешните процедури на дадена институция, следва да се прави разлика между тези, чието нарушение не може да бъде изтъкнато от физическите и юридическите лица, тъй като се отнасят само до условията за вътрешно функциониране на съответната институция, които не са в състояние да засегнат правното им положение, и разпоредбите, чието нарушение, обратно на това, може да се изтъкне, при положение че установяват права и съставляват фактор за правната сигурност за тези лица (решение от 17 февруари 2011 г., Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, непубликувано, EU:T:2011:46, т. 103).

113    В конкретния случай анализът на протичането на процедурата по приемане на обжалваното решение показва голям брой нарушения на правилата, свързани с организирането на електронна процедура за приемане на решения. Макар член 9 от ППИС да не предвижда това изрично, от само себе си се разбира, че всяко писмено производство по необходимост предполага изпращане на проекторешението до всички членове на органа, който взема решение в рамките на тази процедура. Що се отнася по-специално до процедурата по приемане на решение с консенсус, каквато е налице в настоящия случай (вж. т. 103—107 по-горе), решение не може да бъде прието, без да е установено най-малкото че всички членове са могли предварително да се запознаят с проекторешението. Накрая, тази процедура изисква посочване на срок, който позволява на членовете на съответния орган да вземат отношение по проекта.

114    В конкретния случай обаче са нарушени посочените процедурни правила, имащи за цел да осигурят спазването на съществените процесуални правила, присъщи за всяка провеждана по електронен път писмена процедура и за всяка процедура по приемане на решение с консенсус. Тези нарушения имат пряко отражение върху правната сигурност, тъй като водят до приемането на решение, за което не е доказано нито че е било предмет на одобрение от страна на компетентния орган, нито че предварително е било известно на всички негови членове.

115    Неспазването на тези процесуални правила, необходими за изразяване на съгласието, представлява съществено процесуално нарушение, което съдът на Съюза може да разгледа служебно (решения от 24 юни 2015 г., Испания/Комисия, C‑263/13 P, EU:C:2015:415, т. 56 и от 20 септември 2017 г., Tilly-Sabco/Комисия, C‑183/16 P, EU:C:2017:704, т. 116).

116    С оглед на всички изложени по-горе съображения относно съществените процесуални нарушения, свързани с приемането на обжалваното решение и на приложението към него, това решение следва да бъде отменено в частта, която се отнася до жалбоподателя.

 По съдебните разноски

117    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят не е направил искане във връзка с присъждане на съдебните разноски и ЕСП е загубил делото, всяка главна страна понася направените от нея съдебни разноски.

118    В съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), прието на неговата изпълнителна сесия от 15 април 2016 г., относно предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/SRF/2016/06), в частта, която се отнася до Banco Cooperativo Español, SA.

2)      Banco Cooperativo Español и ЕСП понасят направените от тях съдебни разноски.

3)      Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски.

Collins

Кънчева

Barents

Passer

 

      De Baere

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 ноември 2019 година.

Подписи


*      Език на производството: испански.