Жалба, подадена на 29 януари 2010 г. - Elementis и др./Комисия

(Дело T-43/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Elementis plc, Elementis Holdings Ltd, Elementis UK Ltd и Elementis Services Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представители: T. Wessely, A. de Brousse, E. Spinelli, lawyers и A. Woods, solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

да се отмени Решение на Европейската комисия от 11 ноември 2009 г. № C (2009) 8682 по преписка COMP/38589 - Термостабилизатори, в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

при условията на евентуалност, да се отмени или да се намали съществено размера на глобите, наложени на жалбоподателите въз основа на решението,

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително направените от жалбоподателите разноски във връзка с плащането на цялата глоба или на част от нея,

да бъдат разпоредени всякакви други мерки, които Общият съд прецени като подходящи.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си, на основание член 263 от ДФЕС, жалбоподателите искат отмяна на решение на Комисията от 11 ноември 2009 година № C (2009) 8682 по преписка COMP/38589 - Термостабилизатори, с което се приема, че няколко предприятия, между които и жалбоподателите, са виновни за нарушаване на член 81 ЕО (понастоящем член 101 от ДФЕС) и на член 53 от Договора за ЕИП, тъй като участвали в два картела, засегнали съответно сектора на калаените стабилизатори и сектора на ESBO/естери стабилизатори на цялата територия на ЕИП.

Посочените от жалбоподателите правни основания и техните основни доводи са следните:

На първо място жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела решение за налагане на глоби срещу жалбоподателите в нарушение на съдържащите се в член 25, параграф 5 и на член 25, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (наричан по нататък "Регламент № 1/2003") относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в член 81 и 82 EО (понастоящем член 101 и член 102 ДФЕС)¹ норми, които въвеждат ограничения. Съгласно член 25, параграф 5 от Регламент № 1/2003, периодът, след който е абсолютно изключено налагането на санкции от Комисията за нарушения на конкуренцията, е десет години, считано от датата на преустановяване на нарушението. В съответствие с това жалбоподателите излагат, че в нарушение на посочената разпоредба е прието решение, след повече от 11 години след преустановяване на нарушението от страна на жалбоподателите (2 октомври 1998 г.). Жалбоподателите излагат освен това, че становището на Комисията относно законосъобразността на глобата въпреки изтичането на десетгодишния срок, се основава на нейното тълкуване, че спирането на предвидения в член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 погасителен срок, се прилага erga omnes, което тълкуване според тях е неправилно.

На второ място жалбоподателите твърдят, че Комисията нарушила правото на защита на жалбоподателите, тъй като прекомерната продължителност на фазата на разследването за установяване на фактите попречила на възможността на жалбоподателите да упражнят ефективно правото си на защита в това производство.

На трето място жалбоподателите излагат, че Комисията допуснала явна грешка при изчисляването на наложената на жалбоподателите глоба, като неправилно основала наложените глоби (i) във връзка с периода преди създаването на съвместното предприятие и (ii) във връзка с възпиращия ефект на глобата, на реализирания от съвместното дружество Akcros оборот, вместо на реализирания от жалбоподателите оборот. Според жалбоподателите глобите трябвало да бъдат намалени с 50 %.

На четвърто място жалбоподателите излагат, че Комисията допуснала явни грешки при прилагане на правото като нарушила принципа на правна сигурност, на лична отговорност и на пропорционалност като не уточнила размера на глобата (жалбоподателите са осъдени солидарно), която трябва да бъде платена от жалбоподателите.

____________

¹ - OВ L 1, 2003 г., стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.