Language of document : ECLI:EU:C:2018:439

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Y. BOT

представено на 14 юни 2018 година(1)

Дело C171/17

Европейска комисия

срещу

Унгария

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Директива 2006/123/ЕО — Членове 15 и 16 — Ограничения — Обосноваване — Необходимост — Пропорционалност — Национална система за мобилни плащания — Изключително право — Монопол — Услуга от общ икономически интерес“






1.        С иска по настоящото дело Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е въвела и поддържа в действие националната система за мобилни плащания, уредена с a nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló 2011. évi CC. törvény (Закон CC от 2011 г. относно националната система за мобилни плащания)(2) и с 356/2012. (XII. 13.) Korm. rendelet a nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló törvény végrehajtásáról (Постановление № 356/2012 на правителството за изпълнение на Закон CC от 2011 г.)(3) от 13 декември 2012 г., Унгария не е изпълнила задълженията си — като главно искане — по член 15, параграф 2, буква г) и по член 16, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар(4), и при условията на евентуалност — по членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.

2.        В настоящото заключение ще изложа мотивите, поради които считам, че този иск за установяване на неизпълнение на задължения трябва да бъде уважен.

I.      Правна уредба

1.      Правото на Съюза

1.      Първично право

3.        Съгласно член 49, първа алинея ДФЕС:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка“.

4.        Член 56, първа алинея ДФЕС гласи:

„В следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на [Европейския съюз] по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите“.

2.      Директива за услугите

5.        В съображения 8, 17 и 70 от Директивата за услугите се посочва:

„(8)      Уместно е разпоредбите на настоящата директива относно свободата на установяване и свободното движение на услуги да се прилагат само до степента, до която въпросните дейности са отворени за конкуренция, така че да не задължават държавите членки да либерализират услуги от общ икономически интерес [(наричани по-нататък „УОИИ“)] или да приватизират публични субекти, които предоставят такива услуги, или да премахват съществуващи монополи за други дейности или определени услуги, свързани с разпределението.

[…]

(17)      Настоящата директива обхваща само услуги, които се осъществяват с икономически интерес. Услугите от общ интерес не се покриват от определението в член 50 [ДЕО (понастоящем член 57 ДФЕС)] и следователно не попадат в обхвата на настоящата директива. [УОИИ] са услуги, които се осъществяват с икономически интерес и следователно всъщност попадат в обхвата на настоящата директива. Независимо от това, някои [УОИИ], като онези[,] които могат да съществуват в областта на транспорта, са изключени от обхвата на настоящата директива, а някои други [УОИИ], например тези, които могат да съществуват в сферата на пощенските услуги, са обект на дерогация от разпоредбата за свобода на предоставянето на услуги, определена в настоящата директива. Настоящата директива не се занимава с финансирането на [УОИИ] и не се прилага за системите за предоставяне на помощ от държавите членки, особено в социалната област, в съответствие с правилата на Общността за конкуренцията. Тази директива не се занимава с последващите действия по Бялата книга на Комисията за услугите от общ интерес.

[…]

(70)      За целите на настоящата директива и без това да влиза в противоречие с член 16 [ДЕО (понастоящем член 14 ДФЕС)] дадена услуга може да бъде приета за [УОИИ], само ако е предоставяна в рамките на изпълнението на специална задача от обществен интерес, поверена на доставчика от съответната държава членка. Това възлагане следва да става с един или повече актове, формата на които се определя от съответната държава членка и трябва да посочва точно специфичния характер на специалната задача“.

6.        Член 1, параграфи 2 и 3 от тази директива гласи:

„2.      Настоящата директива не се прилага относно либерализацията на [УОИИ], запазени за публични или частни субекти, нито относно приватизацията на публични субекти, които предоставят услуги.

3.      Настоящата директива не се прилага относно премахването на монополи, предоставящи услуги, нито относно помощи, предоставяни от държави членки, които са предмет на правилата на Общността относно конкуренцията.

Настоящата директива не засяга свободата на държавите членки да определят, в съответствие с правото на Общността, какво за тях са [УОИИ], как се организират и финансират такива услуги, в съответствие с правилата за държавните помощи и какви специфични задължения са свързани с тях“.

7.        Раздел 2, озаглавен „Забранени изисквания и изисквания обект на оценка“, на глава III на Директивата за услугите, която се отнася до „[с]вобода[та] на установяване за доставчиците“, се състои от членове 14 и 15. Член 14 от тази директива се отнася до „[з]абранени[те] изисквания“, а член 15 от посочената директива относно „[и]зисквания[та], които подлежат на оценка“, гласи:

„1.      Държавите членки проверяват дали в техните правни системи съществуват някои от изискванията по параграф 2 и гарантират, че те са съвместими с условията, заложени в параграф 3. Държавите членки адаптират своите законови, подзаконови и административни разпоредби, така че да станат съвместими с тези условия.

2.      Държавите членки проверяват дали техните правни системи поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга в зависимост от спазването на някои от следните недискриминационни изисквания:

[…]

г)      изисквания, различни от онези[,] свързани с въпросите[,] обхванати от Директива 2005/36/ЕО[(5)] или предвидени в други инструменти на Общността, които запазват достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици, по силата на специфичния характер на дейността;

[…]

3.      Държавите членки удостоверяват, че изискванията, посочени в параграф 2, отговарят на следните условия:

а)      недискриминация: изискванията не трябва да дискриминират нито пряко, нито непряко на основата на националност, нито на основание местоположение на адреса на управление по отношение на компаниите;

б)      необходимост: изискванията трябва да са оправдани от наложителна причин[а], свързана с обществения интерес;

в)      пропорционалност: изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел, не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане и не трябва да е възможно да бъдат заменени с други, по-малко рестриктивни мерки, които постигат същия резултат.

[…]“.

8.        Член 16 от Директивата за услугите, включен в глава IV, озаглавена „Свободно движение на услуги“, се отнася до „[с]вобода[та] да се предоставят услуги“. Параграф 1 от него гласи:

„Държавите членки съблюдават правото на доставчиците да предоставят услуги в държава членка, различна от тази, в която са установени.

Държавата членка, в която се предоставя услугата, гарантира свободен достъп до и свободно упражняване на дейността по предоставяне на услугата в рамките на цялата си територия.

Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия[] в зависимост от изпълнението на всякакви изисквания, които не са съобразени със следните принципи:

а)      недискриминация: изискването не може да дискриминира нито пряко, нито непряко на основание националност, а по отношение на юридическите лица, с оглед на държавата членка, в която са установени;

б)      необходимост: изискването трябва да бъде оправдано по съображения, свързани с обществена политика, обществена сигурност, обществено здраве или опазване на околната среда;

в)      пропорционалност: изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел и не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане.

[…]“.

2.      Унгарското право

1.      Закон CC от 2011 г.

9.        Закон CC от 2011 г. изменя правната уредба в областта на услугите за мобилни плащания, считано от 1 април 2013 г., но поражда задължително действие едва от 2 юли 2014 г.

10.      Член 1, буква d) от този закон гласи:

„За целите на настоящия закон:

[…]

d)      система за мобилни плащания е всяка система, в която клиентът закупува услугата през система за електронна търговия, достъпна без обвързване с точно определено място, с помощта на средство за телекомуникация, цифрово устройство или друг инструмент на информационните технологии“.

11.      Член 2 от посочения закон гласи:

„За услуга — предмет на централизирана мобилна търговия, се счита:

а)      обществената услуга за паркиране (паркинг) съгласно a közúti közlekedésről slózó 1988. évi I. törvény (Закон I от 1988 г. за движение по пътищата, наричан по-нататък „Законът за движение по пътищата“);

b)      предоставянето на достъп до обществената пътна мрежа за движение по нея срещу такса за използване или пътна такса;

c)      услугата за превоз на пътници, предоставяна под формата на обществена услуга от доставчик, контролиран основно от държавата или от орган на местното самоуправление;

[…]

d)      всяка услуга, която не попада в категориите по букви а)—c) по-горе, предоставяна под формата на обществена услуга от образувание, контролирано основно от държавата или от орган на местното самоуправление“.

12.      Член 3 от същия закон предвижда:

„1.      Доставчикът е длъжен да гарантира предлагането на пазара на услугата — предмет на централизирана мобилна търговия, с изключение на услугата по член 2, буква d), посредством система за мобилни плащания.

2.      Доставчикът, който изпълнява възложеното му по параграф 1 задължение, е

а)      100 % държавна собственост, или

b)      100 % собственост на образувание, върху което държавата на свой ред има 100 % контрол, което използва единната национална система (наричана по-нататък „националната система за мобилни плащания“), стопанисвана от определеното от правителството образувание (наричано по-нататък „националното образувание за мобилни плащания“).

3.      Ако доставчикът предлага на пазара услугата по член 2, буква d) посредством система за мобилни плащания, той може да прави това само като използва националната система за мобилни плащания.

4.      Стопанисването на националната система за мобилни плащания е обществена услуга, във връзка с която министърът, отговарящ за информационните технологии, и националното образувание за мобилни плащания сключват споразумение за обществена услуга.

5.      Стопанисването на националната система за мобилни плащания е изключителна държавна икономическа дейност, която националното образувание за мобилни плащания изпълнява без необходимост от сключването на договор за концесия.

[…]“.

2.      Постановление № 356/2012 на правителството

13.      Член 8 от Постановление № 356/2012 на правителството, което влиза в сила на 1 април 2013 г., гласи:

„1.      Освен ако не е предвидено друго, таксата, която клиентът дължи за продукта на мобилно плащане, съответства на таксата, която същият би заплатил, ако закупи услугата, без да използва националната система за мобилни плащания. Доставчикът може да насърчава придобиването на услугата като продукт на мобилно плащане посредством отстъпки.

2.      Освен таксата за продукта на мобилно плащане по параграф 1 клиентът заплаща на националното образувание за мобилни плащания такса „удобство“ в определения по-долу размер за посочените услуги:

а)      50 [унгарски] форинта [(HUF) (приблизително 0,16 EUR)] на трансакция в рамките на предлагането на пазара на обществената услуга за паркиране (паркинг),

b)      50 [унгарски] форинта [(HUF) (приблизително 0,16 EUR)] на трансакция в рамките на предлагането на пазара на правото на ползване, посочено в член 33/A от Закона […] за движение по пътищата,

[…]

3.      Ако закупуването на услугата — предмет на централизирана мобилна търговия, се осъществи, националното образувание за мобилни плащания начислява на клиента таксата „удобство“ едновременно с таксата за самата услуга.

[…]“.

14.      Член 24/А, параграф 1 от същото постановление предвижда:

„Освен таксата за продукта на мобилно плащане по член 8, параграф 1 търговецът на дребно заплаща на националното образувание за мобилни плащания такса „удобство“ в определения по-долу размер за посочените услуги:

а)      40 [HUF] [(приблизително 0,13 EUR)] на трансакция в рамките на предлагането на пазара на обществената услуга за паркиране (паркинг),

b)      0 [HUF] на трансакция в рамките на предлагането на пазара на правото на ползване на пътища съгласно член 33/A от Закона […] за движение по пътищата,

c)      0 [HUF] на трансакция в рамките на предлагането на пазара на правото на ползване на пътища съгласно Закона за пътните такси,

d)      0 [HUF] на трансакция в рамките на пускането на пазара на билети за обществения транспорт,

e)      75 [HUF] [(приблизително 0,24 EUR)] на трансакция в рамките на услугите по член 2, буква г) от [Закон CC от 2011 г.]“.

15.      Член 31 от същото постановление се отнася до таксата за препродажба. Параграф 1 от него гласи:

„Таксата за препродажба се изчислява въз основа на размера на таксата, преди облагане с ДДС, която трябва да бъде платена от клиента съгласно член 8, параграф 1, и се определя на:

а)      10 % в рамките на предлагането на пазара на обществената услуга за паркиране (паркинг),

b)      5 % в рамките на предлагането на пазара на правото на ползване на пътища съгласно член 33/A от Закона […] за движение по пътищата,

c)      5 % в рамките на пускането на пазара на билети за транспорт,

d)      5 % в рамките на предлагането на пазара на правото на ползване на пътища съгласно Закона за пътните такси“.

II.    Досъдебната процедура

16.      В отговор на подадена жалба, на 14 декември 2012 г. Комисията започва процедура EU Pilot(6) относно създаването на националната система за мобилни плащания в Унгария. В рамките на процедурата тя изпраща на тази държава членка искане за информация.

17.      Унгарските органи отговарят на това искане на 22 февруари 2013 г.

18.      Тъй като намира този отговор за незадоволителен и счита, че като е приела член 3, параграфи 2—5 от Закон CC от 2011 г., Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 15 и 16 от Директивата за услугите и по членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, на 21 ноември 2013 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо до тази държава членка.

19.      Унгария отговаря с писмо от 22 януари 2014 г. По същество тя поддържа, що се отнася до квалифицирането като УОИИ, че държавите членки разполагат с широка свобода на действие при определянето на УОИИ, която Комисията може да оспори само в случай на явна грешка. Националната система за мобилни плащания била УОИИ предвид спецификите, които я отличават от обикновените икономически дейности, всеобщата ѝ достъпност и тъй като не можела да бъде предоставена по задоволителен начин само от пазарните сили. Освен това Унгария твърди, че благодарение на стандартизирането, позволяващо уеднаквяване, индивидуализиране и оперативна съвместимост, тя изпълнява изисквания в областта на системите за мобилни плащания, които Комисията определя по-специално в своята Зелена книга, озаглавена „Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“(7). Освен това Унгария поддържа, че е освободила предлаганите от платформата услуги от изискванията в областта на конкуренцията в името на общия интерес, а не от икономически съображения. Мобилното заплащане на мястото за паркиране било единственият начин на плащане, който позволява таксата да се изчисли в съответствие с действителната продължителност на престоя. Унгария добавя, че частните доставчици, които са предлагали тази услуга преди това, не били понесли никакви загуби, които държавата членка да трябва да компенсира, доколкото можели да използват въведената платформа и инфраструктура в качеството си на търговци на дребно. Освен това само през основавана на изключително право централизирана национална платформа било възможно на клиентите да се предложи единна и гарантирана услуга. Накрая, според Унгария националната система за мобилни плащания функционира като монопол, който предоставя услуги, излизащи извън приложното поле на Директивата за услугите, съгласно член 1, параграф 3 от нея.

20.      На 11 юли 2014 г. Комисията издава мотивирано становище, в което поддържа позицията, изразена в официалното уведомително писмо. Унгария отговаря на мотивираното становище с писмо от 19 септември 2014 г., като по същество повтаря съображенията, изложени в писмото ѝ от 22 януари 2014 г.

21.      Тъй като намира тези отговори за незадоволителни, на 5 април 2017 г. Комисията предявява настоящия иск.

III. Исканията на страните

22.      Комисията моли Съда:

–        като главно искане, да установи, че националната система за мобилни плащания, установена и поддържана в действие от Унгария, уредена със Закон CC от 2011 г. и с Постановление № 356/2012 на правителството, която въвежда монопол, предоставяйки изключителни права на Nemzeti Mobilfizetési, и възпрепятства навлизането на пазара на едро на мобилни плащания, който преди това е бил открит за конкуренция, противоречи на член 15, параграф 2, буква г) и на член 16, параграф 1 от Директивата за услугите,

–        при условията на евентуалност, да установи, че националната система за мобилни плащания, установена и поддържана в действие от Унгария, уредена със Закон CC от 2011 г. и с Постановление № 356/2012 на правителството, която въвежда монопол, предоставяйки изключителни права на Nemzeti Mobilfizetési, и възпрепятства навлизането на пазара на едро на мобилни плащания, който преди това е бил открит за конкуренция, противоречи на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС,

–        да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

23.      Унгария моли Съда:

–        да отхвърли иска като неоснователен,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

IV.    По иска

1.      Основните доводи на страните

1.      Комисията

24.      Комисията представя най-напред промените в услугата за мобилни плащания, настъпили след приемането на Закон CC от 2011 г.

25.      Първо, тя уточнява, че от 1 юли 2014 г. дружеството Nemzeti Mobilfizetési, което е изцяло собственост на Magyar Fejlesztési Bank, а чрез нея на унгарската държава, осигурява стопанисването на националната система за мобилни плащания, която се използва задължително за обществената услуга за паркиране, за предоставянето на достъп до обществената пътна мрежа за движение по нея, за превоза на хора, извършван от държавно предприятие, и за други услуги, предоставяни от държавни образувания. В това отношение Комисията уточнява, че въпреки че мобилни плащания може да се извършват само за първите две услуги, предмет на производството са и четирите области.

26.      Второ, относно обществената услуга за паркиране Комисията посочва, че преди 1 юли 2014 г. ползвателят на паркинг е можел да закупи услугата пряко от доставчика на услуги за мобилни плащания или от съответния търговец на дребно, който след това е насочвал плащането към оператора на паркинга, с когото има сключен договор. След влизането в сила на Закон CC от 2011 г. и на Постановление № 356/2012 на правителството операторите на паркинги били длъжни да сключват договори с Nemzeti Mobilfizetési, което продава услугите за мобилно паркиране било пряко на крайните ползватели, било през търговците на дребно срещу заплащане на определените в това постановление такси. В това отношение Комисията отбелязва, че действащите доставчици на услуги за мобилни плащания трябвало да променят своите системи, за да могат да препродават услугите на Nemzeti Mobilfizetési. Относно предоставянето на достъп до обществената пътна мрежа за движение по нея Комисията отбелязва, че някои пътища в Унгария можели да се ползват само ако потребителят заплати право на ползване било чрез системата HU‑GO, било под формата на електронен стикер за събиране на винетни такси, наречен „e-matrica“, и че считано от 1 юли 2014 г., правото за ползване можело да се придобие само пряко от Nemzeti Mobilfizetési или от търговците на дребно, които са негови партньори.

27.      Според Комисията от това произтича, че Закон CC от 2011 г. въвежда национален монопол на услугите за мобилни плащания, доколкото Nemzeti Mobilfizetési се ползва с изключително право да сключва договори с операторите на паркинги и да продава правата за ползване на пътната мрежа.

28.      Що се отнася до изложените в подкрепа на иска твърдения за нарушения, Комисията изтъква като главно искане, че Директивата за услугите е приложима и че унгарската правна уредба противоречи на член 15, параграф 2, буква г) и на член 16, параграф 1 от нея. При условията на евентуалност, в случай че посочените услуги бъдат изключени от приложното поле на тази директива, Комисията поддържа, че унгарската правна уредба нарушава изискванията, заложени в членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.

29.      По-конкретно, относно довода на Унгария, че националната система за мобилни плащания е УОИИ, която не попада в приложното поле на Директивата за услугите, Комисията посочва най-напред, че член 1, параграфи 2 и 3 от тази директива във връзка със съображение 8 от нея ограничава нейното прилагане до вече съществуващите УОИИ и монополи, докато Закон CC от 2011 г. предоставял изключително право на Nemzeti Mobilfizetési след влизането в сила на Директивата за услугите.

30.      По-нататък Комисията подчертава, че разглежданите услуги не могат да бъдат определени като УОИИ. Като се позовава на Съобщението за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на [УОИИ](8), Комисията припомня, че не е уместно задълженията, свързани с извършване на специфична обществена услуга, да се обвързват с дейност, която вече се предоставя или може да бъде предоставена задоволително от предприятия по правилата на пазара. Услугите за мобилни плащания всъщност се предоставяли задоволително от предприятия по правилата на пазара. Освен това според Комисията разглежданите услуги не са от основно значение за гражданите. В това отношение тя все пак добавя, че дори ако тези услуги бъдат определени като УОИИ, Директивата за услугите щяла да се прилага, потвърждение за което били многобройните предвидени в нея гаранции и изключения в полза на УОИИ.

31.      Накрая, относно приложимостта на правилата на Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията отбелязва, че разглежданите услуги се предоставят срещу насрещна престация и че свързаната с тях дейност преди това е била упражнявана в Унгария от търговски дружества. Следователно тази дейност била икономическа и се подчинявала на правилата на този договор.

32.      Що се отнася до рестриктивния характер на унгарската правна уредба в областта на националната система за мобилни плащания, Комисията счита, че Закон CC от 2011 г. и Постановление № 356/2012 на правителството имат рестриктивно действие, тъй като стопанисването на националната система за мобилни плащания е превърнато в държавен монопол и доставчиците на услуги за мобилни плащания и на услуги за мобилна телефонна връзка вече могат да упражняват дейността си само като търговци на дребно. Според Комисията тези разпоредби възпрепятстват достъпа до пазара на едро на мобилни плащания независимо от реда и условията за предоставяне на услугата.

33.      Следователно, от една страна, Комисията изтъква, що се отнася до свободата на установяване, че националната система за мобилни плащания представлява изискване по смисъла на член 15, параграф 2 буква г) от Директивата за услугите и ограничение на член 49 ДФЕС, тъй като предоставените на Nemzeti Mobilfizetési изключителни права възпрепятстват навлизането на унгарски и чуждестранни предприятия на пазара на едро на мобилни плащания, който преди това е бил открит за конкуренция.

34.      От друга страна, тя счита, що се отнася до свободното предоставяне на услуги, че националната система за мобилни плащания, противоречи на член 16 от Директивата за услугите и на член 56 ДФЕС, доколкото предоставените на Nemzeti Mobilfizetési изключителни права ограничават предоставянето на трансгранични услуги.

35.      Що се отнася до изтъкнатите от Унгария обосновки, а именно защитата на потребителите и на получателите на услугите, добросъвестността на търговските сделки и борбата с измамите, Комисията не оспорва, че те могат да се разглеждат като наложителни причини, свързани с обществения интерес, по смисъла на съдебната практика и на член 4, точка 8 от Директивата за услугите. Въпреки това тези наложителни причини, свързани с обществения интерес, не можели да обосноват произтичащите от Закон CC от 2011 г. и от Постановление № 356/2012 на правителството ограничения, тъй като последните не били нито необходими, нито пропорционални.

36.      Така, от една страна, Комисията поддържа, че незадоволителният начин, по който преди това е функционирал пазарът в областта на обществената услуга за паркиране и на предоставянето на достъп до обществената пътна мрежа за движение по нея, не е доказан, поради което намесата на унгарската държава не може да се счита за необходима. В това отношение, макар да признава, че стандартизирането може да предложи някои ползи за разширяването на услугите за мобилни плащания, Комисията поддържа, че въвеждането на държавен монопол не е единственият, нито най-добрият начин за постигането на тази цел.

37.      От друга страна, Комисията подчертава, че свързаните с функционирането на пазара трудности, на които се позовава Унгария, могат да се преодолеят с други по-малко рестриктивни мерки, поради което намесата на пазара е непропорционална. Комисията поддържа по-специално, че стандартизирането и оперативната съвместимост могат да се постигнат по законодателен път, като в същото време се запази съществуващата структура на пазара, и че не е необходимо на новото държавно образувание да се предоставят изключителни права. Тя добавя, че може да се въведе временен монопол или да се установи система за концесии за стопанисването на платформата на националната система за мобилни плащания.

38.      Освен това Комисията счита, че Унгария е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разглежданата услуга е УОИИ. Всъщност определението за УОИИ и свързаните с нея специфични права не можели да надхвърлят задоволяването на потребността на обществото да се преодолеят конкретните пропуски в резултат на нормалното функциониране на пазара. Възложената на Nemzeti Mobilfizetési задача обаче не може да се определи като специална задача, която съществуващите на пазара предприятия не биха поели, доколкото система, обхващаща по-голямата част от страната, вече е съществувала още преди националната система за мобилни плащания да бъде установена и най-вероятно е щяла да продължи да се развива.

39.      Накрая Комисията изтъква, че рестриктивното действие и непропорционалният характер на установяването на новата система за мобилни плащания се проявяват в липсата на обезщетение за заварените оператори, и по-специално в мащаба на невъзстановимите инвестиции в платформата и отпадането на предишните договорни отношения, по-специално с операторите на паркинги.

2.      Унгария

40.      Унгария подчертава, най-напред, че политиката в областта на конкуренцията служи да подобрява в максимална степен благосъстоянието на потребителите и че установяването и поддържането на националната система за мобилни плащания засилва тяхното благосъстояние, доколкото обществената услуга за паркиране става по-евтина и достъпна на цялата територия на страната. По-нататък, тя отбелязва, че от пазара на едро конкуренцията преминава към пазара на дребно, където съществено се засилва. Накрая, Унгария посочва, че структурата на пазара преди 1 юли 2014 г. не позволява конкуренцията да се развие поради монополното положение на EME — най-големия оператор по онова време. На пазара нагоре по веригата този оператор има интерес да влиза в отношения само с местните власти, които му носят печалби. Що се отнася до пазара надолу по веригата, Унгария изтъква, че поради вертикално интегрираната си структура EME няма интерес мрежата на търговците на дребно да се развива, тъй като последните могат да се конкурират с него.

41.      Унгария поддържа, че нито Директивата за услугите, нито членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС са приложими към разглеждания случай.

42.      Първо, след като припомня, че съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС, член 1 от Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес(9), приложен към Договорите, и член 1, параграф 3 от Директивата за услугите определянето на дейностите, които могат да се считат за УОИИ, е от компетентността на държавите членки, Унгария изтъква, че стопанисването на националната система за мобилни плащания е УОИИ. В това отношение тя отбелязва, че съгласно съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги“(10), определянето на УОИИ е поставено в зависимост от едновременното изпълнение на няколко условия, а именно услугата трябва да има специфики, които да я отличават от останалите икономически дейности, и да бъде всеобщо достъпна, както и да не може да бъде предоставена по задоволителен начин само от пазарните сили.

43.      Комисията не била оспорила изпълнението на второто условие. Що се отнася до първото условие, услугите за мобилни плащания били обвързани с използването на обществени услуги и държавата била длъжна да гарантира, че ползвателите имат уеднаквен, удобен и незабавен достъп до тези услуги на приемлива цена, независимо от мястото на ползване. Следователно националната система за мобилни плащания била създадена по причини от общ интерес, а не от икономически съображения, и не била просто „удобство“, а напротив, единствената възможност, която отчита интересите на потребителите, доколкото този начин на плащане позволявал размерът на таксата да се изчислява в съответствие с действителната продължителност на престоя.

44.      Накрая, Унгария изтъква, че предишната система не позволявала пазарът да функционира задоволително, от което следва, че третото условие е изпълнено. Така, при положение че операторите на пазара не можели да въведат платформа за мобилни плащания и нямали интерес от това, целта на националната система за мобилни плащания била да запълни пропуските във функциониране на пазара преди това, като осигури покритие на цялата територия на страната и като гарантира управлението на техническата платформа от унгарската държава по най-ефективния от гледна точка на разходите и възможно най-единен начин.

45.      Второ, Унгария поддържа, че Директивата за услугите не е приложима в разглеждания случай, доколкото същата се ограничава да предвиди, че не задължава държавите членки да либерализират УОИИ. Освен това тази директива не задължавала държавите членки да либерализират „съществуващите“ УОИИ и член 1, параграф 3 от нея не се прилагал относно премахването на монополи, предоставящи услуги.

46.      Поради това Унгария поддържа становището си, че в съответствие с член 1, параграф 2 от Директивата за услугите разглежданите услуги не попадат в нейното приложно поле.

47.      Въпреки това, дори ако се предположи, че Директивата за услугите е приложима, Унгария поддържа, че тъй като националната система за мобилни плащания е УОИИ, в съответствие с член 15, параграф 4 от тази директива член 15, параграф 2, буква г) от нея не трябва да се взема предвид, тъй като прилагането му ще попречи на осъществяването на задачата, поверена на тази национална система.

48.      Трето, относно нарушението на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС Унгария изтъква, че тези разпоредби не са приложими към разглежданите услуги, тъй като, от една страна, член 106, параграф 2 ДФЕС не допуска разпоредбите на Договора, без значение дали става дума за правилата в областта на конкуренцията или на правилата за вътрешния пазар, да се прилагат за УОИИ, ако препятстват юридически или фактически изпълнението на възложената на засегнатите предприятия специфична задача, и от друга страна, системата за мобилни плащания — бидейки държавен монопол — трябва да се разглежда в светлината на член 37 ДФЕС, а не с оглед на другите разпоредби на Договора.

49.      Въпреки това, дори ако се приеме, че членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС са приложими към разглежданите услуги, Унгария поддържа, че тези разпоредби не са нарушени.

50.      Най-напред, Унгария изтъква, че свързаните с националната система за мобилни плащания норми не са дискриминационни, тъй като Закон CC от 2011 г. и Постановление № 356/2012 на правителството се прилагат за всички доставчици, намиращи се в сравнимо положение.

51.      По-нататък, Унгария подчертава, че Съдът приема мотивите, с които тя обосновава националната система за мобилни плащания, и по-специално защитата на потребителите и добросъвестността на търговските сделки или борбата с измамите, за наложителни причини, свързани с обществения интерес.

52.      Накрая, установяването и поддържането на националната система за мобилни плащания били необходими и пропорционални. Така Унгария изтъква, че преди извършването на тези реформи пазарът не функционирал задоволително поради липсата на национално покритие, оперативна съвместимост и платформа за стопанисване. Унгария счита, че при предходната система EME — предвид вертикално интегрираната си структура — не е имало интерес да развива мрежата за търговия на дребно, нито да разширява кръга на договорите, сключени с местните власти. Напротив, националната система за мобилни плащания гарантира цялостно покритие и пълна оперативна съвместимост, насърчава конкуренцията и позволява задоволително предоставяне на услуги, тъй като функционира като отворена платформа, достъпна за доставчиците на услуги за мобилни плащания чрез единен и стандартизиран интерфейс. По-специално Унгария посочва, че занапред ползвателят може свободно да избере измежду всички доставчици на услуги за мобилни плащания за паркиране онзи, чието предложение е най-изгодно за него, и да ползва мобилно паркиране на цялата територия на страната, като преминава през обичайния си доставчик. Освен това според Унгария националната система за мобилни плащания гарантира на доставчиците на услуги за мобилни плащания и на местните власти цялостно покритие на услугите. Накрая, тази система позволява да се намалят пречките пред навлизането на пазара за всички оператори и да се понижат разходите за административно обслужване и развитие.

53.      Относно довода на Комисията, че интегрирането на разпокъсаните системи отпреди въвеждането на националната система за мобилни плащания можело да се осъществи чрез налагане на нормативни задължения, сътрудничество или конкуренция на пазара, Унгария посочва, че той не е подкрепен с нито един конкретен пример. Впрочем, тъй като разглежданата услуга е от компетентността на местните власти, трябвало да се мине през процедури за възлагане на обществени поръчки. В резултат на това системата за мобилни плащания за паркиране щяла да се въведе единствено на местата, където доставчикът може да очаква значителни приходи, и следователно нямало да има покритие на цялата територия на страната, а търговете, обявени от различните местни власти, щели да бъдат спечелени от различни доставчици, което щяло да доведе до пълна липса на оперативна съвместимост.

54.      Що се отнася до довода на Комисията, че е възможно интеграцията да се случи чрез сътрудничество между операторите и задължителен достъп до съществуващата система на EME, Унгария счита, че това не е реалистично, тъй като задължителният достъп бил възможен само ако това дружество функционира като платформа.

2.      Моята преценка

1.      По определянето като УОИИ

55.      Считам, че за да се улесни анализът на изложените от Комисията твърдения за нарушения, най-напред трябва да се определи дали разглежданите услуги за мобилни плащания представляват УОИИ.

56.      Всъщност, ако фактът, че дадена услуга се определя като УОИИ, не пречи на приложимостта на Директивата за услугите, доколкото Съдът приема, че дори да се определя като УОИИ, дадена дейност по предоставяне на услуга попада в приложното поле на тази директива(11), определянето като УОИИ е от основно значение, тъй като в хипотезата, в която разглежданите услуги бъдат определени като УОИИ, следва да се приложат някои предвидени в Директивата за услугите специфични дерогации. Така, що се отнася до свободата на установяване, член 15, параграф 4 от тази директива предвижда, че параграфи 1, 2 и 3 от тази разпоредба се прилагат само доколкото това не пречи на осъществяването правно и фактически на специалната задача, с която е натоварена УОИИ. Що се отнася до свободното предоставяне на услуги, член 17, параграф 1 от посочената директива гласи, че член 16 от нея не се прилага към УОИИ, които се предоставят в друга държава членка.

57.      За тази цел относно критериите, въз основа на които следва да се определи дали разглежданите услуги за мобилни плащания представляват УОИИ или не, считам, че в настоящия случай следва да се приложат критериите, изведени от съдебната практика в областта на държавните помощи, независимо че определянето като УОИИ се разглежда през призмата на свободата на движение, и по-специално на Директивата за услугите(12).

58.      Макар че наличната съдебна практика в контекста на тази директива все още не е непременно много богата, критериите, които се прилагат, не са по-различни от онези, на които Съдът се позовава в делата от областта на държавната помощ(13).

59.      Освен това използването на различни критерии не би било оправдано.

60.      Всъщност определянето като УОИИ не би могло да се оценява по различен начин в зависимост от това дали са приложени правилата в областта на държавната помощ, правилата в областта на свободното движение или Директивата за услугите, тъй като в крайна сметка понятието за УОИИ представлява единно цяло.

61.      Обстоятелството, че термините в член 15, параграф 4 от Директивата за услугите, съгласно който параграфи 1, 2 и 3 от тази разпоредба се прилагат към законодателството в областта на УОИИ само доколкото това не пречи на осъществяването правно и фактически на възложените им специални задачи, са същите като използваните в член 106, параграф 2 ДФЕС, потвърждава този анализ.

62.      Както поддържа Унгария, за да се определи дали разглежданите услуги могат да бъдат квалифицирани като УОИИ, следва да се припомни, че държавите членки имат широко право на преценка относно определянето на това, което считат като УОИИ, и че контролът по този въпрос се свежда до това да се провери дали, определяйки дадена услуга като УОИИ, те не допускат явна грешка(14). Задължение на държавите членки обаче е да полагат грижи с оглед на това задачата за УОИИ да задоволява определени минимални критерии, общи за всяка задача от такъв характер, и да докажат, че в настоящия случай тези критерии са наистина задоволени(15).

63.      Сред тези критерии са наличието на акт на публичната власт, който възлага на въпросните оператори задача за УОИИ и който по ясен и прозрачен начин определя самото естество на предоставеното задължение от обществен интерес, както и универсалния и задължителен характер на тази задача(16), и по-специално изискването УОИИ да бъдат предоставяни в интерес на обществото като цяло и в полза на всички ползватели(17).

64.      Държавите членки са длъжни също така да посочат причините, поради които считат, че разглежданата услуга, поради специфичния си характер, трябва да бъде определена като УОИИ и разграничена от други икономически дейности(18).

65.      Накрая, от съдебната практика е видно, че държавите членки могат да възложат задача за УОИИ на даден оператор от съображения, свързани с неефективност на пазара. Подобен подход обаче е ограничен, доколкото, както Комисията многократно посочва, „не е уместно да [се] обвързва[т] задълженията, свързани с извършване на обществена услуга, с дейност, извършвана от предприятия по правилата на пазара, която вече се предоставя или може да бъде предоставена задоволително и при условия като цена, обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата“(19).

66.      В конкретния случай Унгария поддържа, че разглежданите услуги имат специфики, които ги отличават от останалите икономически дейности. По-специално, Унгария посочва, че услугите за мобилни плащания, които са предмет на настоящото производство, са обвързани с използването на обществени услуги и че държавата е длъжна да гарантира уеднаквен, удобен и незабавен достъп до тези услуги на приемлива цена, независимо от мястото на ползване. Тя добавя, че тези услуги не са били предоставяни по задоволителен начин само от пазарните сили и че целта на националната система за мобилни плащания е да коригира пропуските във функционирането на пазара преди това.

67.      За мен тези доводи не са убедителни.

68.      Относно свързания с общия интерес характер на разглежданите услуги приемам, че понятието УОИИ не би следвало да е неизменно и че то е преди всичко функция на редица параметри, като потребностите на гражданите, които са специфични за всяка държава членка, или технологичните и пазарните промени. Затова и Съдът признава определянето като УОИИ на толкова различни услуги, като снабдяването с вода(20), газ(21) и електроенергия(22), превозването с линейка(23), събирането и разпределянето на пощенските пратки на цялата територия на страната(24), както и управлението на нерентабилните авиолинии(25).

69.      Следователно, предвид широкото право на преценка на държавите членки относно определянето на това, което считат за УОИИ, според мен фактът, че разглежданите услуги са свързани с новите технологии, сам по себе си не може да попречи те да бъдат определени като УОИИ. Разбира се, не може да се отрече, че някои сектори като услугите, които по-рано са били предоставяни от предприятие, ползващо се с изключително право, могат по-лесно да бъдат определени като УОИИ, това обаче далеч не означава, че някои услуги не биха могли да бъдат определени като УОИИ поради самото си естество. Освен това, макар че пазарът на услуги за мобилни плащания е тясно свързан с новите технологии, няма основание да се мисли, че той не цели да задоволи обществена потребност и не представлява обществен интерес, който държавата следва да гарантира, доколкото тези потребности са различни и освен това непрекъснато се развиват.

70.      Въпреки това, абстрахирайки се от естеството на услугите за мобилни плащания, считам, че в разглеждания случай те не могат да бъдат определени като УОИИ.

71.      Така доводът на Унгария, че разглежданите услуги за мобилни плащания са неразривно свързани с обществената услуга за паркиране, според мен потвърждава, че когато става дума за услуги за мобилни плащания, не може ясно да се определи дали самите те съдържат в себе си измерение от общ интерес или попадат в обхвата на понятието за УОИИ само косвено през обществената услуга за паркиране. С други думи, според мен не е достатъчно дадена дейност по предоставяне на услуга да бъде свързана с обществена услуга, за да може да се определи като УОИИ.

72.      Доводите на Унгария, с които същата иска да докаже, че противно на твърденията на Комисията, услугите за мобилни плащания не са просто удобство, не поставят под въпрос този анализ. Макар да съм съгласен с Унгария, че фактът, че самото унгарско законодателство определя разглежданата услуга като „услуга, предоставяща удобство“, не позволява да се заключи дали съответната услуга представлява УОИИ или не, също като Комисията считам, че тази услуга не е абсолютно необходима за гражданите, а просто представлява алтернатива на плащането в брой. В това отношение, противно на изтъкваното от Унгария, мобилното заплащане на таксите за паркиране не е непременно единственият начин на плащане, позволяващ да се изчисли размерът на таксата, който съответства на реалната продължителност на престоя. Всъщност, макар разбира се да е вярно, че системата за предварително заплащане посредством устройства, определящи точно определени дата и час на престоя, не позволява размерът на таксата да се изчисли в зависимост от действителната продължителност на паркирането, системата за последващо заплащане чрез издаване на билети прави подобно изчисляване възможно.

73.      Освен това Унгария поддържа, че е изтеглила предоставяните услуги от приложното поле на уреждащите ги дотогава правни разпоредби по причини от общ интерес, а не от икономически съображения. В това отношение считам, че що се отнася до разглежданите услуги, новата система за мобилни плащания и правомощията на Nemzeti Mobilfizetési пораждат съмнения относно мотивацията на унгарските власти.

74.      Всъщност, от една страна, следва да се подчертае, че понятията „изключителни права“ и УОИИ не трябва да се бъркат по-специално доколкото предоставянето на специално или изключително право на даден оператор е само инструментът, който позволява на този оператор да изпълнява задача за УОИИ, а възлагането на подобна задача може да се състои и в задължение, наложено на голям брой, дори на всички оператори, действащи на същия пазар(26). Така обстоятелството, че на даден оператор е предоставено изключително право, не означава непременно, че същият е натоварен със задача за УОИИ. От друга страна, новата система за мобилни плащания създава монопол на пазара на едро, а именно на пазара на услуги, предоставяни на други търговци на дребно, изпълняващи услуги за мобилни плащания чрез договори, сключвани с доставчиците на услуги за паркиране или на други обществени услуги, в полза на контролиран от държавата субект, като в същото време този субект получава правото да продава услугите за мобилно паркиране било пряко на крайните ползватели, било през търговците на дребно, срещу заплащане на таксите, определени в Постановление № 356/2012 на правителството.

75.      Това съмнение се засилва от факта, че преди това услугата за мобилни плащания е предоставяна от пазарните сили — нещо, което Унгария признава.

76.      Впрочем припомням, че намесата на държавата в областта на УОИИ обикновено се мотивира с неефективността на пазара и че следователно услугата не може да бъде определена като УОИИ, ако дейността вече се предоставя или може да бъде предоставена задоволително от предприятия по правилата на пазара.

77.      В разглеждания случай е безспорно, че неефективност на пазара не е била налице, доколкото услугата за мобилни плащания се е предлагала. Според Унгария обаче функционирането на пазара не било задоволително и националната система за мобилни плащания имала за цел да осигури покритие на цялата територия на страната, както и правилното функциониране на единна и оперативно съвместима система.

78.      Напротив, Комисията поддържа, че преди това пазарът е функционирал задоволително, като в същото време признава съществуването на пропуски в него с оглед на липсата на единна и стандартизирана платформа и на оперативна съвместимост.

79.      В това отношение и в подобен контекст считам, че за да се докаже, че е налице действителна потребност от обществена услуга и че съществува необходимост от задължения за предоставяне на такава услуга, не е достатъчно държавата членка да се позове на незадоволително функциониране на пазара, а да покаже, че услугата не може да бъде предоставена задоволително от пазара.

80.      Впрочем, без да е необходимо да се определя дали с оглед на собствените им търговски интереси участниците, които преди това са развивали дейност на пазара, и по-специално бившият лидер EME, щяха да осигурят разглежданите услуги при същите условия като определените от Унгария, считам, че последната не е доказала, че тази услуга не би могла да бъде предоставена задоволително от пазара.

81.      Така, от една страна, считам, че — както подчертава Комисията — не е изключено развитието на конкуренцията между платформите да доведе до появата на единни стандартизирани услуги по подобие на случващото се на други пазари. От друга страна, мисля, че стандартизирането и оперативната съвместимост можеха да бъдат насърчени и приложени в действие чрез законодателна или регулаторна намеса на унгарските власти, като в същото време се запази конкурентната структура на пазара, и съответно без да се предоставят изключителни права на контролиран от държавата оператор. Поради това, макар да признавам, че предоставянето на изключително право на Nemzeti Mobilfizetési създава възможност за оперативна съвместимост и стандартизиране на пазара, доколкото преди това всеки доставчик на услуги за мобилни плащания е използвал собствена система, която не е била свързана с останалите, считам, че Унгария можеше да постигне същия резултат например като насърчи достъпа на конкурентите до техните съответни системи.

82.      Предвид всички тези съображения предлагам на Съда да приеме, че разглежданите услуги не представляват УОИИ.

2.      По твърденията за нарушение на членове 15 и 16 от Директивата за услугите

83.      За да може Съдът да се произнесе по твърденията за нарушение, изтъкнати в главното искане на Комисията, следва най-напред да се определи дали националната система за мобилни плащания представлява „изискване“ по смисъла на член 15, параграф 2, буква г) и на член 16, параграф 1 от тази директива.

84.      Ще припомня, че Закон CC от 2011 г. и Постановление № 356/2012 на правителството въвеждат национален монопол на услугите за мобилни плащания, доколкото Nemzeti Mobilfizetési се ползва с изключително право по отношение на предлагането на пазара на услугите за мобилни плащания.

85.      Според мен от това следва, че от една страна, националната система за мобилни плащания представлява „изискване“ по смисъла на член 15, параграф 2 буква г) от Директивата за услугите, доколкото предоставените на Nemzeti Mobilfizetési изключителни права ограничават достъпа на определени доставчици до разглежданата дейност по предоставяне на услуга.

86.      От друга страна, националната система за мобилни плащания представлява изискване по смисъла на член 16, параграф 1 от тази директива, тъй като изключителните права и стопанисването на националната система за мобилни плащания под формата на държавен монопол несъмнено засягат достъпа до пазара на едро на мобилни плащания и предоставянето на трансгранични услуги.

87.      Подобни изисквания обаче невинаги противоречат на членове 15 и 16 от Директивата за услугите.

88.      Що се отнася до член 15, параграф 2, буква г) и параграф 3 от тази директива, видно е, че когато националните правни разпоредби запазват достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици по силата на специфичния характер на дейността, това ограничение трябва да бъде недискриминационно, необходимо и пропорционално. Следователно е уместно да се провери дали унгарската правна уредба е обоснована от наложителни причини, свързани с обществения интерес, подходящи за постигане на преследваната от нея цел от общ интерес, и дали не надхвърля необходимото за нейното постигане.

89.      Що се отнася до член 16, параграф 1 от посочената директива, той също забранява на държавите членки да поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги на тяхна територия в зависимост от дискриминационни изисквания, които не са необходими, т.е. които не са оправдани по съображения, свързани с обществена политика, обществена сигурност, обществено здраве или опазване на околната среда, и които не са пропорционални.

90.      За да обоснове изискванията, произтичащи от Закон CC от 2011 г. и от Постановление № 356/2012 на правителството, Унгария се позовава на защитата на потребителите, добросъвестността на търговските сделки и борбата с измамите и сивата икономика.

91.      Въпреки това, ако тези основания могат да се считат за наложителни причини, свързани с обществения интерес, по смисъла на член 15, параграф 3 от Директивата за услугите, не може да не се констатира, че те не фигурират сред изброените в член 16, параграф 1 от нея.

92.      В това отношение считам, както вече посочих(27), че член 16 от Директивата за услугите, който се отнася до свободата да се предоставят услуги, осъществява изчерпателна хармонизация на услугите, попадащи в нейното приложно поле. От това следва, че проверката за съответствието на унгарската правна уредба с член 16, параграф 1 от Директивата за услугите трябва да се извърши с оглед на тази директива, а не с оглед на първичното право, и че използването на основания, които не са посочени в член 16 от тази директива, като някои наложителни причини, свързани с обществения интерес и изведени от съдебната практика, не е възможно.

93.      В разглеждания случай обаче не е необходимо да се определи дали Унгария може да се позове на основания, които не фигурират сред посочените в член 16, параграф 1 от Директивата за услугите.

94.      Всъщност според мен е достатъчно да се констатира, че дори с оглед на посочените цели разглежданите изисквания във всеки случай не изпълняват условието за пропорционалност по член 15, параграф 3 и член 16, параграф 1, буква в) от тази директива.

95.      Така целите, на които се позовава Унгария — ако се предположи, че същите са в съответствие с правото на Съюза — биха могли да се постигнат с по-малко рестриктивни мерки, ограничаващи в по-малка степен свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, от тези, които произтичат от посочените изисквания.

96.      От преписката, с която разполага Съдът, и по-конкретно от становището на Унгария е видно, че по време на досъдебната фаза последната уведомява Комисията, че макар да счита, че функционирането на националната система за мобилни плащания не нарушава нито Директивата за услугите, нито Договора за функционирането на Европейския съюз, е готова да я промени по начин, позволяващ да се въведе система за концесии. Очевидно е, че подобна система за концесии за стопанисването на платформата на националната система за мобилни плащания би позволила правилното функциониране на тази система, като в същото време ще запази конкуренцията и ще засегне в по-малка степен свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване. Поради това считам, че съществуват други, по-малко рестриктивни мерки, които позволяват да се постигне същият резултат, и че изискванията, въведени с унгарската правна уредба, надхвърлят необходимото за постигането на целите, на които се позовава тази държава членка.

97.      Поради това считам, че трябва да се констатира, че като установява и поддържа в действие националната система за мобилни плащания, уредена със Закон CC от 2011 г. и с Постановление № 356/2012 на правителството, която въвежда монопол, предоставяйки изключителни права на Nemzeti Mobilfizetési, и възпрепятства навлизането на пазара на едро на мобилни плащания, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 15 и 16 от Директивата за услугите.

98.      Предвид предложението ми да се уважат изтъкнатите в главното искане на Комисията твърдения за нарушение на членове 15 и 16 от Директивата за услугите, според мен твърденията за нарушение на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, изложени от посочената институция при условията на евентуалност, не трябва да бъдат разглеждани.

V.      По съдебните разноски

99.      Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Унгария и последната е загубила делото, Унгария трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

VI.    Заключение

100. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови следното:

„1)      Като установява и поддържа в действие националната система за мобилни плащания, уредена с a nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló 2011. évi CC. törvény (Закон CC от 2011 г. относно националната система за мобилни плащания) и с 356/2012. (XII. 13.) Korm. rendelet a nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló törvény végrehajtásáról (Постановление № 356/2012 на правителството за изпълнение на Закон CC от 2011 г.) от 13 декември 2012 г., Унгария не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 2, буква г) и по член 16, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар.

2)      Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Magyar Közlöny 2011/164, наричан по-нататък „Закон CC от 2011 г.“


3      Наричано по-нататък „Постановление № 356/2012 на правителството“.


4      ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50, наричана по-нататък „Директивата за услугите“.


5      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).


6      Досие EU Pilot № 4372/12/MARK.


7      COM(2011) 941 окончателен.


8      ОВ C 8, 2012 г., стр. 4.


9      ОВ C 202, 2016 г., стр. 307.


10      ОВ C 8, 2012 г., стр. 15.


11      Вж. решение от 23 декември 2015 г., Hiebler (C‑293/14, EU:C:2015:843, т. 43).


12      В това отношение отбелязвам, че по този въпрос и Комисията, и Унгария се позовават на съдебната практика в областта на държавните помощи и на съобщенията на Комисията в тази област.


13      Критериите, използвани от Съда по-специално в точки 41 и 42 от решение от 23 декември 2015 г., Hiebler (C‑293/14, EU:C:2015:843), са класически и се вписват в досегашната съдебна практика в областта на държавната помощ.


14      Вж. решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 166—169).


15      Вж. решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 172) и заключението на генералния адвокат Szpunar по дело Hiebler (C‑293/14, EU:C:2015:472, т. 61).


16      Вж. решение от 23 декември 2015 г., Hiebler (C‑293/14, EU:C:2015:843, т. 41 и 42).


17      Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Szpunar по дело Hiebler (C‑293/14, EU:C:2015:472, т. 62).


18      Вж. решения от 10 декември 1991 г., Merci convenzionali porto di Genova (C‑179/90, EU:C:1991:464, т. 27) и от 18 юни 1998 г., Corsica Ferries France (C‑266/96, EU:C:1998:306, т. 45).


19      Съобщението на Комисията, споменато в точка 30 от настоящото заключение (т. 48). Вж. също така съобщение на Комисията, озаглавено „Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи“ (ОВ C 25, 2013 г., стр. 1, т. 19).


20      Решение от 8 ноември 1983 г., IAZ International Belgium и др./Комисия (96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, EU:C:1983:310).


21      Решение от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (C‑159/94, EU:C:1997:501).


22      Решение от 27 април 1994 г., Almelo (C‑393/92, EU:C:1994:171).


23      Решение от 25 октомври 2001 г., Ambulanz Glöckner (C‑475/99, EU:C:2001:577).


24      Решение от 19 май 1993 г., Corbeau (C‑320/91, EU:C:1993:198).


25      Решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140).


26      Вж. решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т-289/03, EU:T:2008:29, т. 179).


27      Вж. заключението ми по дело Комисия/Унгария (C‑179/14, EU:C:2015:619, т. 69—74).