ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
3 септември 2015 година(*)
„Жалба за отмяна — Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1173/2011 — Ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната — Манипулиране на статистическите данни — Решение на Комисията за започване на разследване — Необжалваем акт — Подготвителен акт — Недопустимост“
По дело T‑676/14
Кралство Испания, за което се явява A. Rubio González, Abogado del Estado,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват J.‑P. Keppenne, J. Baquero Cruz и M. Clausen, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2014) 4856 окончателен на Комисията от 11 юли 2014 г. за започване на разследване относно манипулиране в Испания на статистическите данни, установени от Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 В контекста на кризата, свързана със дълговете на публичните образувания, известна като „криза с държавния дълг“, Кралство Испания въвежда, считано от първото тримесечие на 2012 г., извънреден механизъм за гарантиране на устойчивостта на икономическите отношения между испанските автономни области и техните доставчици. Този механизъм включва опрощаване на дългове и гаранции за плащане.
2 При въвеждането на посочения специален механизъм става ясно, че някои от извършените от испански автономни области разходи в края на 2011 г. не са били отчетени сред данните, съобщени на Европейската комисия в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.
3 Кралство Испания изтъква, че веднага след като испанските организации, на които е възложено изготвянето и разпространението на статистически данни, са се запознали с новите данни, а именно през май 2012 г., те са уведомили официално статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Тази корекция е взета предвид в рамките на процедурата при прекомерен дефицит през октомври 2012 г.
4 След уведомяването на Евростат през 2012 г. тази служба извършва поредица от посещения в Испания между 24 май 2012 г. и 26 и 27 септември 2013 г.
5 На 5 декември 2013 г. Евростат съобщава на Instituto Nacional de Estadística (Национален статистически институт) проект за доклад, като иска от последния да му представи становището си.
6 На 10 декември 2013 г. Instituto Nacional de Estadística изпраща на Евростат поредица от коментари по-конкретно относно определянето на периода, който е приет за релевантен.
7 На 11 юли 2014 г. Комисията приема Решение C (2014) 4856 окончателен за започване на разследване относно манипулиране в Испания на статистическите данни, установени от Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Производство и искания на страните
8 На 22 септември 2014 г. Кралство Испания подава настоящата жалба, като иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
9 На 11 ноември 2014 г. Комисията прави възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. Тя иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
10 На 7 януари 2015 г. Кралство Испания подава в секретариата на Общия съд становището си по възражението за недопустимост, като посочва, че жалбата му е допустима.
От правна страна
11 Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, ако някоя от страните поиска, както в настоящия случай, Общият съд се произнася по недопустимостта, без да разглежда спора по същество. Съгласно параграф 6 от същия член единствено ако Общият съд реши, се провежда устна фаза на производството. Общият съд счита, че в настоящия случай делото е достатъчно изяснено с документите и обясненията, представени от страните в писмената фаза на производството. Предвид че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе, Общият съд реши, че не е необходимо да започва устна фаза на производството.
12 Важно е да се припомни постоянната съдебна практика, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическите и юридическите лица могат да обжалват само актовете със задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение (вж. определения от 30 април 2003 г., Schmitz-Gotha Fahrzeugwerke/Комисия, T‑167/01, Rec, EU:T:2003:121, т. 46 и от 31 януари 2006 г., Schneider Electric/Комисия, T‑48/03, Rec, EU:T:2006:34, т. 44).
13 По отношение на актовете, чието изготвяне преминава през няколко фази на вътрешна процедура, обжалваеми актове по принцип са само мерките, които установяват окончателната позиция на институцията в края на процедурата, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение и чиято законосъобразност може надлежно да се обжалва в рамките на жалба, насочена срещу тях (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, Rec, EU:C:1981:264, т. 10—12 и от 27 юни 1995 г., Guérin automobiles/Комисия, T‑186/94, Rec, EU:T:1995:114, т. 39; определение Schneider Electric/Комисия, точка 12 по-горе, EU:T:2006:34, т. 45).
14 Това не важи само ако самите решения или актове, приети в хода на подготвителната процедура, представляват завършекът на една специална процедура, различна от тази, която трябва да даде възможност на институцията да се произнесе по същество (решение IBM/Комисия, точка 13 по-горе, EU:C:1981:264, т. 11 и определение от 9 юни 2004 г., Camós Grau/Комисия, T‑96/03, Rec, EU:T:2004:172, т. 30).
15 Както основателно отбелязва Комисията, мерките, чрез които последната решава да започне разследване, са само подготвителни актове и следователно не произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение по смисъла на член 263 ДФЕС. Това важи по-конкретно за издадено от Комисията мотивирано становище и за решението ѝ да сезира Съда в рамките на иска за неизпълнение на задължения, предвиден в член 258 ДФЕС (решение от 29 септември 1998 г., Комисия/Германия, C‑191/95, Rec, EU:C:1998:441, т. 44—47), за решение за започване на производство съгласно член 102 ДФЕС (решение IBM/Комисия, точка 13 по-горе, EU:C:1981:264, т. 21) или още — за решение на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) за започване на разследване (определение Camós Grau/Комисия, точка 14 по-горе, EU:T:2004:172, т. 33 и 36).
16 Системата, установена от законодателя на Съюза в рамките на Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (ОВ L 306, стр. 1), не допуска заключение, различно от направеното в точка 15 от настоящото определение, що се отнася до разследванията, започнати от Комисията в съответствие с член 8, параграф 3 от този регламент. Съгласно тази разпоредба Комисията може да извършва всички необходими разследвания за установяване на наличието на изопачаване на данни за дефицита и дълга, които са от значение за прилагането на членове 121 ДФЕС или 126 ДФЕС или за прилагането на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС. Комисията може да реши да започне разследване, когато установи, че съществуват сериозни данни за наличието на факти, които могат да представляват такова изопачаване.
17 Ето защо само увреждащият акт, който съгласно текста на член 8, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1173/2011 е решението на Съвета да наложи глоба на държава членка, може да бъде обжалван от последната на основание на член 263 ДФЕС с уточнението, че съгласно член 261 ДФЕС член 8, параграф 5 от същия регламент предоставя на съда на Съюза правомощие за пълен съдебен контрол, което му позволява да „отменя, намалява или увеличава наложената глоба“. Поради това позоваване на евентуалната незаконосъобразност на мерките, които предхождат приемането на това решение на Съвета, и по-специално на мерките, свързани със започване на разследване от страна на Комисията, може да се направи само в рамките на горепосоченото обжалване (вж. в този смисъл решения от 7 април 1965 г., Weighardt/Комисия на ЕОAЕ, 11/64, Rec, EU:C:1965:38 и IBM/Комисия, точка 13 по-горе, EU:C:1981:264, т. 12; определение Schneider Electric/Комисия, точка 12 по-горе, EU:T:2006:34, т. 45). Следователно, обратно на твърденията на Кралство Испания, само на този стадий може да се разгледа, ако е необходимо, въпросът за правното основание, което е позволило на Комисията да разследва обстоятелства, настъпили преди 13 декември 2011 г., датата на влизане в сила на Регламент № 1173/2011.
18 Що се отнася до довода на Кралство Испания, свързан с обстоятелството, че настоящото дело има за предмет първото решение на Комисията за започване на разследване във връзка с манипулиране на статистически данни от страна на държава членка, което получило широка публичност и така увредило значително интересите му на международните финансови пазари, той следва да се отхвърли, с мотива че подобни съображения не могат да бъдат от значение за резултата от анализа на правното естество на обжалваното решение, а именно че то не представлява увреждащ акт по смисъла на член 263 ДФЕС. Тъй като това твърдение на Кралство Испания не е релевантно за повдигнатия пред Общия съд въпрос за допустимостта и не може да измени естеството на настоящата жалба, то следва да се отхвърли като неотносимо.
19 Ето защо повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да се уважи и жалбата следва да се отхвърли като недопустима.
По съдебните разноски
20 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
21 Тъй като Кралство Испания е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 3 септември 2015 година.