РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)
11 декември 2007 година
Дело T-66/05
Jörn Sack
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностно лице — Жалба за отмяна — Премия, свързана с изпълняваната длъжност — Длъжност „началник отдел“ — Равно третиране — Задължение за мотивиране — Езиков режим“
Предмет: Жалба с предмет искане за отмяна на решенията за определяне на месечното възнаграждение на жалбоподателя за месеците от май 2004 г. до февруари 2005 г., искане за преизчисляване на това възнаграждение и искане за отмяна на изричното решение за отхвърляне жалбата на жалбоподателя, което му е съобщено на 26 ноември 2004 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Фиш за заплата, отразяващ решение, с което е отказано или отнето финансово предимство
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Квалификация, зависеща от преценката на съда
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Дата на подаване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Едновременно подадени колективна и индивидуална жалба по административен ред
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Непълнота на мотивите — Поправяне на нередовността в хода на състезателното производство — Условия
(член 253 ЕО, член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Равно третиране
7. Длъжностни лица — Организация на службите — Отдел — Понятие
1. Общото правило е, че фишовете за заплата представляват увреждащи актове, които подлежат на обжалване. Когато обаче по-конкретно става въпрос за фиш за заплата, от който се установява наличието на решение на органа по назначаването да откаже на длъжностното лице финансово предимство или да му отнеме предоставено по-рано такова предимство, подлежащ на обжалване акт е едва първият фиш за заплата, в който е отразено това решение. Фишовете за заплата за следващите месеци единствено потвърждават това решение и по тази причина представляват актове, които само потвърждават първия фиш за заплата, и срещу тях не може да се подава жалба за отмяна.
(вж. точка 31)
Позоваване на: Съд — 19януари 1984 г., Andersen и др./Парламент, 262/80, Recueil, стp. 195, точка 4 ; Първоинстанционен съд — 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, Recueil, стp. II‑813, точки 66 и 69
2. Задължение на Първоинстанционния съд е да даде точната правна квалификация на изпратените от длъжностното лице до органа по назначаването преди подаването на жалбата писмени изложения и да определи сред тях това, което представлява изискуемата по Правилника жалба, без да е обвързан от дадената от страните квалификация на тези писмени изложения.
В това отношение срещу увреждащ акт на органа по назначаването може да бъде подадена само една жалба от засегнатото длъжностно лице. Други писмени изложения, евентуално изпратени от него до органа по назначаването след подаване на жалбата, дори да са квалифицирани като жалби, не могат да представляват нито искания, нито жалби, а трябва да се разглеждат само като преповтарящи жалбата, и не могат да доведат до продължаване на досъдебното производство.
Следователно щом две жалби, едната индивидуална, другата колективна, имат еднакъв предмет, само едната от тях, а именно тази, която е била подадена първа, представлява жалба по смисъла на член 90 от Правилника, докато другата, подадена по-късно, трябва да се разглежда като обикновена записка, преповтаряща жалбата.
(вж. точки 36, 37 и 41)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 7 юни 1991 г., Weyrich/Комисия, T‑14/91, Recueil, стp. II‑235, точки 39 и 41; 25 февруари 1992 г., Torre/Комисия, T‑67/91, Recueil, стp. II‑261, точки 28 и 32
3. За дата на подаване на жалбата трябва да се счита датата, на която администрацията може да се запознае с нея.
В това отношение длъжностното лице не би трябвало да пострада поради независещи от волята му фактори, които могат да забавят предаването на писмото му с жалбата, и следователно то не може да носи отговорност за недостатъците или забавянията при предаването от служба в служба в рамките на институцията адресат.
(вж. точки 38 и 44)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 25 септември 1991 г., Lacroix/Комисия, T‑54/90, Recueil, стp. II‑749, точки 29 и 30
4. Няма нищо нередно в обстоятелството, че в решението за отхвърляне на жалбата институцията отговаря едновременно, както на индивидуалната жалба, така и на колективната.
(вж. точка 64)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 17 май 1995 г., Kratz/Комисия, T‑10/94, Recueil, стp. II‑1455, точка 20
5. Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 253, следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.
В това отношение, ако подаването на жалба слага край на възможността за органа по назначаването да поправи нередовностите в решението си чрез отговор за отхвърляне на жалбата, при наличието на някои изключителни обстоятелства началната липса на мотиви може да бъде поправена чрез допълнителни уточнения, направени дори в хода на съдебното производство, когато преди подаване на жалбата си заинтересованото лице е разполагало с данни, представляващи начало на мотиви.
(вж. точки 65—67)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, Recueil, стp. II‑121, точка 40; 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, Recueil FP, стp. I‑A‑27 и II‑121, точки 30 и 32; 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, Recueil FP, стp. I‑A‑57 и II‑243, точка 83 и цитираната съдебна практика; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стp. I‑A‑253 и II‑1169, точка 36
6. Принципът на равно третиране не създава за длъжностното лице право да иска финансово предимство, предоставено неправомерно на друго длъжностно лице.
(вж. точки 122 и 163)
Позоваване на: Съд — 9 октомври 1984 г., Witte/Парламент, 188/83, Recueil, стp. 3465, точка 15; Първоинстанционен съд — 22 февруари 2000 г., Rose/Комисия, T‑22/99, Recueil FP, стp. I‑A‑27 и II‑115, точка 39
7. Понятието за отдел, ръководен от началник отдел, трябва да се определи като обособена административна структура, разполагаща със собствени човешки, а често и финансови ресурси и включена в административната структура на дадена институция.
(вж. точка 130)