Language of document : ECLI:EU:T:2022:263

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

27 април 2022 година(*)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ отходен душ канал — По-ранен промишлен дизайн, представен след подаването на искането за обявяване на недействителност — Член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 — Правомощие за преценка на апелативния състав — Приложно поле — Член 63, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Устно производство и действия по събиране на доказателства — Членове 64 и 65 от Регламент № 6/2002 — Основание за недействителност — Оригиналност — Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Установяване на по-ранния промишлен дизайн — Компактен по-ранен промишлен дизайн — Определяне на характеристиките на оспорения промишлен дизайн — Цялостно сравнение“

По дело T‑327/20

Group Nivelles NV, установено в Гингелом (Белгия), представлявано от J. Jonkhout, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от A. Folliard-Monguiral и G. Predonzani,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Easy Sanitary Solutions BV, установено в Олдензал (Нидерландия), представлявано от F. Eijsvogels, адвокат,

с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 17 март 2020 г. (преписка R 2664/2017‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Group Nivelles и Easy Sanitairy Solutions,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева (докладчик) и T. Perišin, съдии,

секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 28 май 2020 г.,

предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 29 септември 2020 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 2 октомври 2020 г.,

предвид определянето на друг съдия за попълване на състава, поради това че един от неговите членове е възпрепятстван да изпълнява функциите си,

след съдебното заседание от 13 октомври 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 28 ноември 2003 г. встъпилата страна, Easy Sanitairy Solutions BV, подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

2        Промишленият дизайн на Общността, чиято регистрация е поискана и който е оспорен в настоящия случай, е представен в следните изображения:

25,1Image not found                  25,2Image not found                  25,3Image not found

3        Продуктите, в които оспореният промишлен дизайн е предназначен да бъде включен, спадат към клас 23‑02 по смисъла на изменената Локарнска спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща Международна класификация на промишлените дизайни, и отговарят на следното описание: „Отходни душ канали“ (shower drains).

4        Оспореният промишлен дизайн е регистриран на 9 март 2004 г. като промишлен дизайн на Общността под номер 107834‑0025 и е публикуван същия ден в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 19/2004. Той е подновяван няколко пъти, включително на 16 юни 2018 г.

5        На 3 септември 2009 г. I‑Drain BVBA, чийто правоприемник е жалбоподателят Group Nivelles NV, подава на основание член 52 от Регламент № 6/2002 искане за обявяване на недействителност на оспорения промишлен дизайн.

6        В подкрепа на искането за обявяване на недействителност са посочени основанията по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с членове 4—9 от същия регламент.

7        I‑Drain прилага към искането си за обявяване на недействителност копие от международна регистрация DM/059828 (наричана по-нататък „международна регистрация DM/059828“ или „промишлен дизайн DM/059828“), заявена и регистрирана на 2 април 2002 г. от встъпилата страна и публикувана на 30 юни 2002 г., както следва:

Image not found

8        На 2 април 2010 г. в отговора си на становището на встъпилата страна след подаването на искането му за обявяване на недействителност, I‑Drain представя нови документи относно други промишлени дизайни, сред които по-специално извадки от два каталога на продукти Blücher от 1998 г. и от 2000 г., всеки от които на страница 33 съдържа следното изображение, в центъра на което е поставена покривна плоча (наричана по-нататък „покривната плоча от каталозите Blücher“).

Image not found

9        На 30 август 2010 г. вследствие на вливане жалбоподателят встъпва в правата и задълженията на I‑Drain, което престава да съществува като юридическо лице.

10      С решение от 23 септември 2010 г. отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност и обявява оспорения промишлен дизайн за недействителен на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, с мотива че не е нов по смисъла на член 5 от същия регламент, като се има предвид покривната плоча от каталозите Blücher.

11      На 15 октомври 2010 г. встъпилата страна обжалва пред EUIPO решението на отдела по отмяна на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002.

12      С решение от 4 октомври 2012 г. (наричано по-нататък „първото решение“) трети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата и отменя решението на отдела по отмяна в частта му, основана на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 4, параграф 1 и член 5 от същия регламент, тоест в частта, в която се приема, че оспореният промишлен дизайн не е нов. Апелативният състав връща делото на отдела по отмяна, за да преразгледа искането за обявяване на недействителност в частта му, която се основава на член 25, параграф 1, буква б) от този регламент във връзка с член 4, параграф 1 и член 6 от посочения регламент, тоест поради липсата на оригиналност на оспорения промишлен дизайн.

13      На 7 януари 2013 г. жалбоподателят подава пред Общия съд жалба срещу първото решение на основание член 61 от Регламент № 6/2002.

14      С решение от 13 май 2015 г., Group Nivelles/СХВП — Easy Sanitary Solutions (Отходен душ канал) (T‑15/13, наричано по-нататък „първото решение на Общия съд“, EU:T:2015:281) Общият съд отменя първото решение и отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Също както EUIPO до този момент, Общият съд взема предвид като (част от) по-ранен дизайн покривната плоча от каталозите Blücher, но не и промишлен дизайн DM/059828.

15      На 11 и 24 юли 2015 г. съответно встъпилата страна и EUIPO подават жалби пред Съда срещу първото решение на Общия съд.

16      С решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles (C‑361/15 P и C‑405/15 P, наричано по-нататък „съдебното решение по жалбата“, EU:C:2017:720) Съдът отхвърля жалбите, след като в точки 72 и 134 от това решение все пак установява две грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд. На първо място, Съдът постановява, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 77—79 и 84 от първото свое решение, като е изискал от EUIPO да съчетае — в рамките на преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов — отделните елементи на един или на няколко по-ранни промишлени дизайна, фигуриращи в различни извадки от каталозите Blücher, приложени към искането за обявяване на недействителност, въпреки че молителят не е възпроизвел изцяло промишления дизайн, който сочи като по-ранен. На второ място, Съдът приема, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 132 от първото свое решение, като в рамките на преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн е изискал информираният потребител на този промишлен дизайн да познава продукта, в който е включен или към който е приложен по-ранният промишлен дизайн. Тъй като обаче жалбите са отхвърлени, отмяната на първото решение с диспозитива на първото решение на Общия съд придобива сила на пресъдено нещо и делото е върнато на EUIPO.

17      На 19 декември 2017 г. страните пред EUIPO са уведомени, че жалбата срещу решението на отдела по отмяна е изпратена на трети апелативен състав, който се произнася в нов състав под номер R 2664/2017‑3.

18      На 24 юли 2018 г. докладчикът на апелативния състав изпраща на страните пред EUIPO известие, с което ги уведомява, че представеният на апелативния състав по-ранен промишлен дизайн е промишлен дизайн DM/059828, който е единственият споменат в искането за обявяване на недействителност, за разлика от покривната плоча от каталозите Blücher. Всъщност, като разглежда отново преписката след връщането на делото от Съда, докладчикът констатира, че по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се по-рано инстанции, не фигурира в искането за обявяване на недействителност и че нито един друг промишлен дизайн не е споменат в посоченото искане. На страните е предоставен срок от два месеца, за да представят становищата си.

19      На 21 септември 2018 г. жалбоподателят представя своето становище.

20      С решение от 17 март 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилата страна, отменя решението на отдела по отмяна и отхвърля искането за обявяване на недействителност. В самото начало той констатира, че в искането за обявяване на недействителност жалбоподателят е посочил като по-ранен промишлен дизайн само промишлен дизайн DM/059828 и че другите промишлени дизайни като този от каталозите Blücher са изтъкнати впоследствие в допълнително становище. Той обаче припомня, че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не позволява на заявителя да разширява предмета на производството, като основе искането си на нови по-ранни промишлени дизайни.

21      Що се отнася до оспорения промишлен дизайн и до неговите видими характеристики, апелативният състав приема, че той е регистриран за отходни душ канали, състоящи се от сифон, колекторна вана и покривна плоча, и по-специално че изобразеният в оспорения промишлен дизайн продукт е снабден със странични жлебове от двете страни и с фини външни ръбове, докато покривната плоча е украсена с точки по цялата си повърхност. Апелативният състав припомня, че съгласно първото решение на Общия съд в точка 49, след монтирането на „[отходния] душ канал (shower drain)“, за който се отнася оспореният промишлен дизайн, тоест след неговото вграждане в пода на душ кабината, видима остава не само горната част на плочата, но също така двата странични жлеба и горната част на ръба на колекторната вана.

22      Що се отнася до по-ранния промишлен дизайн, апелативният състав приема, че трябва да извърши цялостна преценка на представените доказателства, за да установи точно в какво се състоят този дизайн, тъй като след съдебното решение по жалбата и първото решение на Общия съд не можело да става въпрос за покривната плоча в средата на изображението на страница 33 от каталозите Blücher, която не представлява цялостно устройство за отвеждане на течности. След като припомня, че искането за обявяване на недействителност определя предмета на производството, който произтича, от една страна, от оспорения промишлен дизайн и от друга страна, от посочените по-ранни промишлени дизайни, апелативният състав приема, че в случая жалбоподателят е основал искането си за обявяване на недействителност на промишлен дизайн DM/059828 (възпроизведен в точка 7 по-горе).

23      Що се отнася до техническата функция на оспорения промишлен дизайн, апелативният състав приема, че нито една от характеристиките му не е наложена изключително от техническата му функция и следователно не трябва да бъде изключена от закрилата, нито да ѝ се придава значително по-малка роля при въздействието ѝ върху цялостното сравнение. Той посочва също, че проектирането в тази област има силен естетически компонент.

24      Що се отнася до оригиналността на оспорения промишлен дизайн, на първо място, апелативният състав приема, че информираният потребител е лице, което познава основните характеристики и конфигурации на каналите за изтичане, налични в рамките на обичайната търговска дейност, и е част едновременно от потребители специалисти (съставени например от търговци на дребно, които продават канали за изтичане на трети лица, водопроводчици, които ги инсталират, или интериорни архитекти, които проучват и избират канализационни тръби за своите клиенти, като вземат предвид естетическия им вид) и потребителите неспециалисти, които следователно включват крайните потребители, които сами ги избират и купуват, за да бъдат инсталирани и използвани в какъвто и да е сектор или среда. Второ, апелативният състав приема, че свободата на автора е относително голяма, тъй като дори информираният потребител сам по себе си да е знаел, че за да изпълняват функцията си за отвеждане, каналите за изтичане трябва да бъдат снабдени с колекторна вана със странични стени и краища, със сифон, свързан с канализацията, както и с решетки или решетка, или със затворена плоча с процепи или отвори, през които да се оттича водата, все пак специфичният външен вид на тези характеристики по отношение на формата, материала, размера и пропорциите може да бъде различен, тъй като няма други специфични изисквания освен тези, чрез които може да се осигури отвеждането на водата. Трето, след като установява характеристиките на оспорения промишлен дизайн и на разгласените по-ранни дизайни, взети поотделно, и след това сравнява цялостното им впечатление (вж. т. 117—127 по-долу), апелативният състав заключава, че оспореният промишлен дизайн е оригинален и a fortiori не може да не е нов, поради което е действителен.

 Искания на страните

25      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да се произнесе отново и да обяви оспорения промишлен дизайн за недействителен, като поправи основанията,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

26      EUIPO иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

27      Встъпилата страна иска от Общия съд:

–        да отхвърли твърденията за нарушения, изложени в подкрепа на първото, второто, четвъртото, петото и шестото основание,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

28      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания, изведени по същество от допуснати от апелативния състав грешки в преценката, първо — в точка 24 от обжалваното решение (както и в първите две алинеи от втората страница от известието на докладчика от 24 юли 2018 г., на които се позовава тази точка), второ — в точка 26 от същото решение, трето — в точки 38 и 39 от това решение във връзка с точки 58 и 62—65 от него, четвърто — в точки 98—110 и 112 от обжалваното решение, пето — в точка 111 от същото решение във връзка с точки 29 и 30 от него и шесто — в точки 114—117 от това решение.

29      Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред третото и първото основание, които се отнасят до установяването на по-ранния промишлен дизайн, след това второто основание, което се отнася до определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн, и накрая четвъртото, петото и шестото основание, които се отнасят до сравнението на конфликтните промишлени дизайни и преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн.

 По първото и третото основание, отнасящи се до установяването на по-ранния промишлен дизайн

 По третото основание

30      В третото основание жалбоподателят твърди, че в точки 38 и 39 от обжалваното решение във връзка с точки 58 и 62—65 от същото решение апелативният състав е допуснал грешка и е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, като е приел, че само доказателствата — представени в рамките на искането за обявяване на недействителност пред отдела по отмяна, в случая искането от 3 септември 2009 г. на дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят — са били допуснати и са могли да бъдат взети предвид при преценката на недействителността. От правна гледна точка той счита, че EUIPO разполага с такова правомощие при преценката на фактите и доказателствата, представени в рамките на производството за обявяване на недействителност, ако и доколкото EUIPO трябва да вземе решение в същото това производство. За сметка на това според жалбоподателя не може да се прави позоваване на това правомощие по отношение на факти и доказателства, представени в производство, в което EUIPO вече се е произнесла и по което вече е постановила предходно окончателно решение.

31      В случая според жалбоподателя вече били образувани производства, по които е постановено предходно окончателно решение, а именно производството пред отдела по отмяна на EUIPO, приключило с решението на отдела по отмяна от 23 септември 2010 г., и производството пред апелативния състав на EUIPO, приключило с първото решение от 4 октомври 2012 г. Тези две производства довели до извода, че всички факти и доказателства са могли да бъдат взети предвид. В последващите производства пред Общия съд и пред Съда въпросът за допустимостта на фактите и доказателствата, представени от страните в рамките на предходните производства пред отдела по отмяна и апелативния състав, не бил повдиган, нито поставен под съмнение, служебно или по друг начин. По-специално изводът, който в известието си от 24 юли 2018 г. докладчикът смятал, че може да направи от съдебното решение по жалбата, а именно че било невъзможно да се представи намиращата се на страница 33 от каталозите Blücher снимка, също бил неточен. Встъпилата страна и EUIPO никога не били оспорвали в това отношение посочените констатации на отдела по отмяна и на апелативния състав нито пред Общия съд, нито пред Съда.

32      Ето защо жалбоподателят твърди, че като е направил тази констатация в съответните точки от обжалваното решение, апелативният състав е променил предходни окончателни решения. Това противоречало на общите принципи на добра администрация и на уреждане на спорове, предвидени в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на полагане на дължимата в процеса грижа. Той заключава, че апелативният състав не може да упражнява с обратна сила правомощието, предоставено с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

33      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

34      Встъпилата страна оставя на Общия съд да вземе решение по отношение на твърдението за нарушение при прилагане на правото, изтъкнато от жалбоподателя в рамките на това основание.

35      В точки 38 и 39 от обжалваното решение апелативният състав приема, че след като в решението по жалбата Съдът е приел, че в първото решение апелативният състав е взел предвид неподходящ по-ранен промишлен дизайн, следва да се разгледат други изтъкнати от жалбоподателя по-ранни промишлени дизайни. В искането за обявяване на недействителност последният е посочил като по-ранен такъв промишлен дизайн DM/059828 и никакъв друг. Впоследствие в допълнителното си становище дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, се е позовало на другите промишлени дизайни. В това отношение апелативният състав добавя, че следва да се вземе предвид фактът, че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не разрешава на подалото искането лице да разшири предмета на производството, като основе искането си си на нови по-ранни промишлени дизайни, тъй като подобен подход би довел до продължаване на производството и до промяна на неговия предмет. Новите промишлени дизайни, представени в допълнителното му становище от дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, а именно съдържащите се в каталозите Blücher, обаче не са посочени като по-ранни промишлени дизайни в искането за обявяване на недействителност.

36      В точка 58 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че както вече е решил в няколко предходни решения, искането за обявяване на недействителност определя предмета на производството, който произтича, от една страна, от оспорения промишлен дизайн и от друга страна, от посочените по-ранни промишлени дизайни, и поради това след подаване на искането вече не е възможно в производството да се въвеждат други по-ранни промишлени дизайни, които могат да бъдат пречка пред новостта или оригиналността на оспорения промишлен дизайн.

37      В точка 62 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че покривната плоча в средата на изображението на страница 33 от каталозите Blücher, посочена от дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, като по-ранния или един от по-ранните промишлени дизайни, за които се твърди, че доказват липсата на новост и оригиналност на оспорения промишлен дизайн, е представена едва в отговор на становището на встъпилата страна. Той уточнява, че приемането на посочената плоча за допустим по-ранен промишлен дизайн от страна на произнеслите се преди това инстанции противоречи на горепосочените принципи, съгласно които предметът на производството за обявяване на недействителност се определя в искането, и не е позволено други по-ранни промишлени дизайни да се въвеждат в това производство след подаването на искането за обявяване на недействителност.

38      От съображения за изчерпателност в точка 63 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че допустимостта на фактите, доказателствата и допълнителните документи, свързани с по-ранни промишлени дизайни или права, които вече са посочени в искането за обявяване на недействителност, зависи от дискреционните правомощия, предоставени на отдела по отмяна по силата на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Тази разпоредба обаче не позволява на лицето, подало искане за обявяване на недействителност, да разширява предмета на производството, като основава искането на нови по-ранни промишлени дизайни, тъй като подобен подход би довел до удължаване на производството и до промяна на неговия предмет. Ето защо, като се има предвид, че промишлените дизайни, цитирани по-специално в приложения 3a и 3b, а именно в каталозите Blücher, не са били посочени в искането за обявяване на недействителност, нито отделът по отмяна, нито апелативният състав са разполагали с право на преценка в това отношение. Следователно промишлените дизайни, които се съдържат в тези документи, не могат да се считат за допустимо предходно развитие на постиженията в съответната област за целите на настоящото производство за обявяване на недействителност. В точка 64 от същото решение апелативният състав констатира, че по същите причини документите и снимките, посочени от жалбоподателя в неговото становище в отговор на известието на докладчика, които се отнасят до други промишлени дизайни, различни от съдържащите се в промишлен дизайн DM/059828, не могат да представляват допустимо предходно развитие на постиженията в съответната област.

39      Ето защо в точка 65 от обжалваното решение апелативният състав стига до заключението, че в съответствие с известието на докладчика единственият по-ранен промишлен дизайн в случая е промишлен дизайн DM/059828.

40      В третото основание жалбоподателят счита по същество, че апелативният състав е допуснал грешка и е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, като е основал решението си само на по-ранните промишлени дизайни, представени в искането за обявяване на недействителност, без оглед на доказателствата като каталозите Blücher, представени след подаването на това искане за обявяване на недействителност, на които апелативният състав се е основал единствено в първото си решение, станало окончателно.

41      В това отношение в самото начало се налага изводът, че въпросът за установяването на по-ранните промишлени дизайни, които трябва да се сравнят с оспорения промишлен дизайн, никога не е бил решен окончателно в хода на по-ранните производства пред EUIPO, Общия съд и Съда.

42      Всъщност, от една страна, първото решение на апелативния състав, в което впрочем няма изрично произнасяне по допустимостта на документите, представени от жалбоподателя след подаването на искането му за обявяване на недействителност, е отменено с първото решение на Общия съд, чийто диспозитив е влязъл в сила (вж. т. 14 и 16 по-горе). Съгласно постоянната съдебна практика обаче съдебното решение за отмяна има действие ex tunc и следователно има за последица премахването с обратна сила на отменения акт от правния ред (вж. решения от 27 юни 2013 г., Beifa Group/СХВП — Schwan-Stabilo Schwanhäußer (Пособия за писане), T‑608/11, непубликувано, EU:T:2013:334, т. 32 и цитираната съдебна практика и от 23 септември 2020 г., CEDC International/EUIPO — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка), T‑796/16, EU:T:2020:439, т. 72 (непубликувано) и цитираната съдебна практика). Следователно първото решение е изчезнало от правния ред на Европейския съюз и изобщо не е станало окончателно.

43      От друга страна, в първото решение на Общия съд (вж. т. 14 по-горе) последният не се е произнесъл и по допустимостта на посочените документи, а още по-малко по предмета на по-ранните промишлени дизайни, които трябва да се сравнят с оспорения промишлен дизайн. Всъщност този въпрос не е повдигнат нито от страните, нито дори служебно от Общия съд. Освен това съдебното решение по жалбата (вж. т. 16 по-горе) се ограничава само до правните въпроси, повдигнати в жалбите. Следователно въпросът за установяването на по-ранните промишлени дизайни, на който се основава искането за обявяване на недействителност, както и въпросът за релевантността на документите, представени впоследствие, за да се определи кои са по-ранните промишлени дизайни, не са били нито повдигнати, нито уредени в първото решение на Общия съд, нито в съдебното решение по жалбата.

44      На следващо място се налага изводът, че настоящото основание почива на схващането, че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 е приложим при обстоятелства като тези по настоящото дело. Следователно трябва да се провери дали тази разпоредба е приложима в настоящия случай поне по отношение на въпроса за установяването на по-ранния промишлен дизайн, по-специално с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточки v) и vi) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент № 6/2002 (ОВ L 341, 2002 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14).

45      В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 EUIPO може да не вземе предвид обстоятелства, на които страните не са се позовали, или доказателства, които те не са представили в надлежния срок. Така тази разпоредба предоставя право на преценка както на отдела по отмяна, така и на апелативния състав на EUIPO.

46      Съгласно постоянната съдебна практика от текста на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва, че по общо правило и при липса на разпоредба в обратния смисъл представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, в които те следва да бъдат представени съгласно разпоредбите на Регламент № 6/2002, и че в никакъв случай не е забранено EUIPO да вземе предвид такива късно посочени факти и късно представени доказателства. Като уточнява, че EUIPO „може“ в подобен случай да реши да пренебрегне такива доказателства, посочената разпоредба всъщност ѝ предоставя широко право на преценка, за да реши дали следва да ги вземе предвид, или да ги пренебрегне, като мотивира решението си по този въпрос (вж. решение от 5 юли 2017 г., Gamet/EUIPO — „Metal‑Bud II“ Robert Gubała (Дръжка на врата), T‑306/16, непубликувано, EU:T:2017:466, т. 15 и 16 и цитираната съдебна практика).

47      Що се отнася до упражняването на правото на преценка на EUIPO, за да се вземат предвид късно представени доказателства, подобно отчитане от страна на EUIPO, когато последната трябва да се произнесе в производство за обявяване на недействителност, може да бъде оправдано в частност ако тя счита, от една страна, че късно представените доказателства могат на пръв поглед да бъдат от действително значение за изхода на висящото пред нея искане за обявяване на недействителност, а от друга — че стадият на процедурата, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат отчитането на тези доказателства. От това следва, че Общият съд трябва да прецени дали апелативният състав е упражнил ефективно широкото право на преценка, с което разполага, за да реши мотивирано и при надлежно отчитане на всички релевантни обстоятелства дали трябва да вземе предвид представените за първи път пред него доказателства, за да постанови решението, което следва да вземе. Освен това той трябва да провери дали апелативният състав е упражнил надлежно правото си на преценка, предоставено му с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 (вж. решение от 5 юли 2017 г., Дръжка на врата, T‑306/16, непубликувано, EU:T:2017:466, т. 17 и 18 и цитираната съдебна практика).

48      От съдебната практика следва също, че представянето на доказателства в допълнение към доказателства, представени в определения от EUIPO за тази цел срок, е възможно след изтичането на този срок и че изобщо не е забранено EUIPO да вземе предвид такива късно представени допълнителни доказателства (вж. решение от 14 март 2018 г., Crocs/EUIPO — Gifi Diffusion (Обувки), T‑651/16, непубликувано, EU:T:2018:137, т. 33 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл и по аналогия решение от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП и centrotherm Clean Solutions, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 88).

49      При това положение е важно също така да се припомни, че съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 6/2002 искането за обявяване на недействителност трябва да се подаде в писмен вид и да се мотивира. Член 28, параграф 1, буква б), подточки i) и vi) от Регламент № 2245/2002 уточнява, че искането за обявяване на недействителност трябва да съдържа декларация, уточняваща основанията за недействителност, както и фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на това искане. Член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от последния регламент предвижда освен това, че когато искането за обявяване на недействителност се основава на липсата на новост или оригиналност на регистрирания промишлен дизайн на Общността, в него трябва да се посочат и възпроизведат по-ранните промишлени дизайни, които могат да станат пречка за новостта или оригиналния характер на регистрирания промишлен дизайн на Общността, както и документите, доказващи съществуването на тези по-ранни промишлени дизайни.

50      Според съдебната практика страната, която е подала искането за обявяване на недействителност, трябва да представи на EUIPO необходимата информация, и в частност точни и пълни данни за предполагаемия по-ранен промишлен дизайн и негово точно и цялостно изображение, за да докаже, че оспореният промишлен дизайн не може да бъде регистриран надлежно. В този смисъл не върху EUIPO, а върху лицето, което иска обявяване на недействителността, пада тежестта да представи доказателствата за наличието на това основание (решение по жалбата, т. 59 и 65; вж. също решение от 17 септември 2019 г., Aroma Essence/EUIPO — Refan България (Гъба за баня), T‑532/18, непубликувано, EU:T:2019:609, т. 25 и цитираната съдебна практика).

51      Следва да се уточни, че доказателствата за съществуването и установяването на по-ранен(нни) промишлен(и) дизайн(и) трябва да бъдат представени за всяко от основанията за недействителност, изтъкнати от лицето, което иска обявяване на недействителността. В това отношение Общият съд е постановил, че нито EUIPO, нито поискалото обявяване на недействителност лице могат — в подкрепа на довода за липса на оригиналност (член 6 от Регламент № 6/2002) — да се основават на някои от по-ранните промишлени дизайни, ако от искането за обявяване на недействителност следва, че тези по-ранни промишлени дизайни са били изтъкнати единствено в подкрепа на друго основание за недействителност, като например липсата на новост (член 5 от същия регламент) (вж. в този смисъл решение от 14 март 2018 г., Gifi Diffusion/EUIPO — Crocs (Обувки), T‑424/16, непубликувано, EU:T:2018:136, т. 46—48).

52      Освен това съгласно член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 в рамките на производство за обявяване на недействителност проверката на EUIPO се ограничава до разглеждане на основанията и исканията, представени от страните. Жалбоподателят трябва да се увери, че всички посочени по-ранни промишлени дизайни са ясно установени и възпроизведени, доколкото производството за обявяване на недействителност е част от производствата inter partes. Ето защо при разглеждането на искането за обявяване на недействителност EUIPO трябва да вземе предвид единствено промишлените дизайни, изрично посочени от жалбоподателя в искането за обявяване на недействителност, а не в последващ документ (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2019 г., Гъба за баня, T‑532/18, непубликувано, EU:T:2019:609, т. 30 и 36).

53      Така член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 (вж. т. 49 по-горе) предполага, че по-ранния или по-ранните промишлени дизайни са установени от момента на подаване на искането за обявяване на недействителност, тъй като това искане определя предмета на спора и за да може притежателят на оспорения промишлен дизайн да изрази становище по основателността на искането. Всъщност правилното протичане на производството и запазването на законния интерес на притежателя на оспорения промишлен дизайн да не бъде изложен на спор, чийто предмет се променя непрекъснато, не допускат възможността лицето, което иска обявяване на недействителността, да се позовава по свое усмотрение на други по-ранни промишлени дизайни в хода на производството за обявяване на недействителност. По тази причина спазването на тази разпоредба представлява условие за допустимост на искането за обявяване на недействителност по силата на член 30, параграф 1 от същия регламент.

54      Ето защо следва да се приеме, подобно на EUIPO, че логиката, следвана от член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002, е да се наложи „предварително определен“ или преклузивен срок, тоест срок, чието неспазване представлява основание за недопустимост на представянето на доказателства относно съществените елементи на искането за обявяване на недействителност, които определят и очертават правната рамка на искането. Освен ако EUIPO не изиска отстраняване на нередностите в искането съгласно член 30, параграф 1 от същия регламент, нови доказателства относно посочването и възпроизвеждането на по-ранните промишлени дизайни вече не могат да бъдат представяни, тъй като това би разширило правната рамка на искането за обявяване на недействителност.

55      Така от член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 следва, че искането за обявяване на недействителност определя предмета на спора, който произтича, от една страна, от оспорения промишлен дизайн и от друга страна, от посочените по-ранни промишлени дизайни. При това положение, след като е направено искането за обявяване на недействителност, вече не е възможно в производството да се въвеждат други по-ранни промишлени дизайни, които могат да станат пречка за новостта или оригиналния характер на оспорения промишлен дизайн.

56      Ето защо с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 следва да се заключи, че в производство за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността EUIPO трябва да разгледа само по-ранните промишлени дизайни, посочени в искането за обявяване на недействителност, а не други промишлени дизайни, на които впоследствие е направено позоваване като по-ранни промишлени дизайни.

57      Освен това следва да се уточни приложното поле на член 28, параграф 1, буква б), подточка vi) от Регламент № 2245/2002, който гласи, че искането за обявяване на недействителност трябва да включва „фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на това искане“, и следователно приложното поле на правото на преценка, предоставено на EUIPO с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

58      В това отношение е важно да се подчертае, подобно на EUIPO, че член 28, параграф 1, буква б), подточки v) и vi) от Регламент № 2245/2002 прави съществено разграничение между доказателствата относно „[посочването] и възпроизвеждането на [по-ранните] промишлени дизайни“, изисквани по силата на член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от посочения регламент, и другите „факти и доказателства“, посочени в член 28, параграф 1, буква б), подточка vi) от същия регламент, например фактите и доказателствата относно оповестяването на по-ранен промишлен дизайн (член 7 от Регламент № 6/2002) или доказателства относно функционалността на оспорения промишлен дизайн (член 8 от Регламент № 6/2002).  

59      От това следва, че предоставеното на EUIPO с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 право на преценка, за да „вземе предвид обстоятелства, на които страните не са се позовали, или доказателства, които [те] не са представили в надлежния срок“, може да се прилага само към „фактите и доказателствата“, посочени в член 28, параграф 1, буква б), подточка vi) от Регламент № 2245/2002, а не към „[посочването] и възпроизвеждането на [по-ранните] промишлени дизайни“, изисквани от член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от същия регламент. По-специално член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не се прилага по отношение на въпроса за установяването на по-ранния промишлен дизайн.

60      Така, макар да позволява да бъдат взети предвид допълнителни доказателства (вж. т. 48 по-горе), например по-точно изображение или доказателство за публикуването на промишлен дизайн, на който вече е направено позоваване в искането за обявяване на недействителност, член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 обаче не позволява да се разшири правната рамка на това искане чрез представяне на напълно нови доказателства, като се разреши на направилото искането за обявяване на недействителност лице да основе това искане на други по-ранни промишлени дизайни, тъй като такъв начин на действие би изменил предмета на спора, освен че би удължил продължителността на производството.

61      Поради това апелативният състав правилно е приел в точка 39 от обжалваното решение по-специално че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не позволява на лицето, което иска обявяване на недействителността, да разширява предмета на производството, като основава искането си на нови по-ранни промишлени дизайни.

62      В случая е безспорно, както апелативният състав по същество констатира в точка 61 от обжалваното решение, след като е приканил страните да представят становищата си, че възпроизведеният в каталозите Blücher промишлен дизайн не е бил изтъкнат, нито представен в рамките на искането за обявяване на недействителност от 3 септември 2009 г., а само в отговора на становището на встъпилата страна от 2 април 2010 г. (вж. т. 7 и 8 по-горе).

63      Този промишлен дизайн обаче не е идентичен на първоначално изтъкнатия в искането за обявяване на недействителност промишлен дизайн, доколкото покривната плоча, която се съдържа в него, се различава от по-ранните промишлени дизайни, предмет на регистрация DM/059828. Следователно по никакъв начин не става въпрос за „изображения на един и същ по-ранен промишлен дизайн“ по смисъла на практиката на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2010 г., Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Комуникационно оборудване), T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 25). Впрочем не е било необходимо отстраняване на нередностите по силата на член 30, параграф 1 от Регламент № 2245/2002, тъй като дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, правилно е установило по-ранните промишлени дизайни, посочени в подкрепа на искането му за обявяване на недействителност, а именно тези, които се съдържат в регистрация DM/059828.

64      При тези условия следва да се приеме, подобно на EUIPO, че евентуално отчитане по силата на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на доказателствата, представени след подаване на искането за обявяване на недействителност, е можело да бъде допуснато само за да се онагледят начините за използване на конкретните продукти, в които са включени сравняваните промишлени дизайни, или да се подкрепят всякакви други факти или твърдения, вече изтъкнати в искането за обявяване на недействителност. В този смисъл, разбира се, апелативният състав не е изключил стриктно допустимостта на споменатите доказателства, доколкото те са предназначени да допълнят вече представени доводи относно по-ранния промишлен дизайн, установен в искането за обявяване на недействителност.

65      Формалната допустимост на такива доказателства обаче не може да позволи добавянето на нов промишлен дизайн, предхождащ първоначално посочените в искането за обявяване на недействителност, като се има предвид член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002. Всъщност от тази гледна точка представянето на каталозите Blücher след подаването на искането за обявяване на недействителност е равносилно на представяне на изцяло „ново“ доказателство, за разлика от „допълнителното“ доказателство по смисъла на практиката на Съда и на Общия съд по член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 (вж. т. 48 по-горе).

66      Следователно в точка 63 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел по същество, че макар отчитането на допълнителни доказателства действително да може да доведе до разширяване на фактическата рамка на искането за обявяване на недействителност, като се добави към други доказателства относно вече посочените по-ранни промишлени дизайни, то все пак не може да разшири правната рамка на това искане до новопосочени по-ранни промишлени дизайни, тъй като обхватът на споменатото искане за обявяване на недействителност е бил окончателно определен от дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, към датата на неговото подаване чрез установяване на по-ранните промишлени дизайни, на които това дружество се е позовало в подкрепа на въпросното искане.

67      Също така в точки 65 и 66 от обжалваното решение апелативният състав правилно е заключил, че единственият по-ранен промишлен дизайн, на който надлежно е направено позоваване в настоящия случай, е промишлен дизайн DM/059828, който е публично разгласен по смисъла на член 7 от Регламент № 6/2002 преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорения промишлен дизайн. Впрочем съществуването и предходността на това разгласяване не се оспорват.

68      Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателя, се стига до извода най-напред, че апелативният състав изобщо не e преразгледал предходни окончателни решения и не е нарушил никой от общите принципи, посочени в точка 32 по-горе, и на следващо място, че апелативният състав не е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, а надлежно е приложил член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002.

69      Поради това третото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По първото основание

70      В първото основание, разделено на три части, жалбоподателят твърди, че апелативният състав е допуснал различни грешки в преценката в точка 24 от обжалваното решение във връзка с известието на докладчика от 24 юли 2018 г.

71      В първата част жалбоподателят упреква апелативния състав, че неправилно е приел, че според посоченото от докладчика в известието му по-ранният промишлен дизайн, който следва да се вземе предвид, е само промишлен дизайн DM/059828, тъй като той е единственият споменат в искането за обявяване на недействителност. Съдържащият се в тази точка мотив, а именно че само този промишлен дизайн е приложен към искането за обявяване на недействителност, обаче не се извеждал от известието на докладчика и също не бил обоснован в обжалваното решение.

72      Във втората част жалбоподателят упреква апелативния състав за това, че неправилно е приел, че снимката на страница 33 от каталозите Blücher не може да се вземе предвид, тъй като съдебното решение по жалбата било пречка тя да се представи като по-ранен промишлен дизайн в производството за обявяване на недействителност. Според него апелативният състав е извел от това съдебно решение извод, който не бил подкрепен с доказателства. Освен това EUIPO не предприела действия по събиране на доказателства, противно на точка 71 от съдебното решение по жалбата.

73      В третата част жалбоподателят твърди, че апелативният състав неправилно е приел, че само промишлен дизайн DM/059828, както е представен от жалбоподателя в искането за обявяване на недействителност, може да бъде разгледан като по-ранен промишлен дизайн, тъй като докладчикът е констатирал, че „по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се преди това инстанции“, не фигурира в искането за обявяване на недействителност от 3 септември 2009 г. на дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят. Този извод бил по-широк от този в известието на докладчика, в което изобщо не се посочвало, че в искането за обявяване на недействителност не е посочен по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се преди това инстанции.

74      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

75      В точка 24 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че на 24 юли 2018 г. докладчикът е изпратил на страните известие, с което ги уведомява, че по-ранният промишлен дизайн, който му е представен, е промишлен дизайн DM/059828, който единствен е споменат в искането за обявяване на недействителност. Според апелативния състав, когато разглежда отново преписката след връщането на делото от Съда, докладчикът е констатирал, че по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се преди това инстанции, не фигурира в искането за обявяване на недействителност и че нито един друг промишлен дизайн не е споменат в посоченото искане.

76      В първата част жалбоподателят по същество упреква, от една страна, докладчика, че в своето известие от 24 юли 2018 г., а от друга страна, апелативния състав, че в точка 24 от обжалваното решение не са представили мотиви относно причината, поради която само промишлените дизайни, предмет на регистрация DM/059828 (вж. т. 7 по-горе), трябва да се вземат предвид, като се изключи изображението, възпроизведено в точка 8 по-горе.

77      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 решенията на EUIPO трябва да бъдат мотивирани. Това задължение за мотивиране е със същия обхват като произтичащото от член 296 ДФЕС задължение, съгласно което съображенията на автора на акта трябва да бъдат изложени по ясен и недвусмислен начин. Това задължение има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението. Въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания, следва да се преценява с оглед не само на текста му, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 13 юни 2019 г., Visi/one/EUIPO — EasyFix (Джоб за информационна табела за превозни средства), T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 57 и цитираната съдебна практика).

78      В настоящия случай най-напред следва да се отбележи, че задължението за мотивиране се отнася само до обжалваното решение, а не до известието на докладчика по делото, което не подлежи на обжалване. Всъщност от съдебната практика следва, че решение на апелативния състав подлежи на обжалване пред съда на Съюза, ако поражда „задължителни правни последици“ за страната в производството пред EUIPO (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 март 2009 г., Laytoncrest/СХВП — Erico (TRENTON), T‑171/06, EU:T:2009:70, т. 21). Това не се отнася за известието на докладчика пред апелативния състав.

79      По-нататък, от анализа на третото основание (вж. т. 30—69 по-горе) следва, че: в точки 38 и 39 и 53—67 от обжалваното решение апелативният състав ясно е обяснил причините, поради които само по-ранен промишлен дизайн, чието изображение е приложено в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, може да бъде взет предвид при проверката на изискванията, предвидени в членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002. По-специално апелативният състав се е основал на тълкуване на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточки i), v) и vi) от Регламент № 2245/2002, което впрочем не е погрешно, както бе установено при разглеждането на третото основание. Тези съображения напълно отговарят на задължението за мотивиране, посочено в член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002.

80      Ето защо първата част от настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

81      Във втората част жалбоподателят по същество упреква апелативния състав, че не е взел предвид изображенията в каталозите Blücher, и по-специално възпроизведеното в точка 8 по-горе, въпреки че допустимостта и релевантността на това последно изображение били обхванати от силата на пресъдено нещо след постановяване на съдебното решение по жалбата.

82      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 61, параграф 6 от Регламент № 6/2002 EUIPO е длъжна е длъжна да предприеме съответните мерки по изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.

83      Съгласно установената съдебна практика, за да се съобрази с отменителното решение и да го изпълни в неговата цялост, институцията, автор на отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Всъщност именно тези мотиви, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга страна, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (вж. решение от 27 юни 2013 г., Пособия за писане, T‑608/11, непубликувано, EU:T:2013:334, т. 33 и цитираната съдебна практика).

84      В случая следва да се отбележи, че в точки 69—71 от решението си по жалбата Съдът е постановил следното:

„69      От EUIPO обаче не бива да се изисква, когато преценява дали оспореният промишлен дизайн е нов, да съчетава отделните елементи на по-ранния промишлен дизайн [а именно колекторната вана и покривната плоча, възпроизведени в точка 8 по-горе], тъй като задача на молителя е да представи цялостно изображение на този по-ранен промишлен дизайн. Освен това всяко евентуално съчетание би било, както отбелязва генералният адвокат в точка 152 от заключението си, несъвършено, тъй като неминуемо ще е само приблизително.

70      При това положение, както правилно поддържа EUIPO и противно на приетото от Общия съд в точка 78 от обжалваното съдебно решение, обстоятелството, че оспореният промишления дизайн представлява само комбинация на вече публично разгласени промишлени дизайни, по отношение на които вече е било посочено, че са предназначени да бъдат използвани заедно, не може — при липсата точно означение и точно изображение на промишления дизайн, за който се твърди, че е по-ранен — да е от значение за целите на преценката на признака „новост“ по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002.

71      В това отношение следва да се допълни, че обстоятелството, отбелязано от Общия съд в точка 68 от обжалваното съдебно решение, че ESS, встъпила страна пред Общия съд, е представило извадки от каталог на предприятието Blücher, различни от представените от Group Nivelles в искането за обявяване на недействителност, които съдържат изображение на покривна плоча като тази в центъра на възпроизведеното в точка 23 от настоящото решение изображение, която е поставена върху колекторна вана с отходен сифон под нея, не може да санира липсата на точно означение и точно изображение на по-ранния промишлен дизайн, посочен от Group Nivelles. EUIPO действително може да вземе предвид подобно обстоятелство, за да предприеме действия по събиране на доказателства на основание член 65, параграф 1 от Регламент № 6/2002, но за сметка на това не може да съчетава отделните елементи на един или на няколко промишлени дизайна, поотделно публично разгласени в различни извадки от каталози, приложени към искането за обявяване на недействителност, за да получи завършения външен вид на посочения по-ранен промишлен дизайн. Всъщност, без да е нужно да се разглежда доводът на EUIPO, че в точки 68 и 76 от обжалваното съдебно решение били изопачени фактите, достатъчно е да се отбележи, че в това решение Общият съд изобщо не посочва, че представеното от ESS изображение е цялостно изображение на конкретния по-ранен промишлен дизайн, за който Group Nivelles твърди, че е по-ранен“.

85      В това отношение най-напред следва да се припомни, че при разглеждането на третото основание вече бе констатирано, че въпросът за установяването на по-ранните промишлени дизайни, които трябва да се сравнят с оспорения промишлен дизайн, никога не е бил решен окончателно в хода на предшестващите производства пред EUIPO, Общия съд и Съда (вж. т. 41—43 по-горе). Следователно задължението за зачитане на силата на пресъдено нещо не се прилага по отношение на този конкретен въпрос.

86      По-нататък следва да се отбележи, че частта от съдебното решение по жалбата, цитирана от жалбоподателя, се отнася само до задължението за представяне на „цялостни изображения“ на по-ранен промишлен дизайн. За сметка на това Съдът не се е произнесъл по възможността да се представи такова „цялостно изображение“ след подаване на искането за обявяване на недействителност. Следователно задължението за зачитане на силата на пресъдено нещо не се прилага по отношение на този конкретен въпрос.

87      Освен това, доколкото жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е разпоредил извършването на действия по събиране на доказателства на основание член 65 от Регламент № 6/2002, тази критика е неоснователна. Жалбоподателят действително е поискал изслушването на свидетели в становището си от 21 септември 2018 г., но не уточнява по какъв начин непредприемането на такива действия по събиране на доказателства представлява грешка в преценката. Такива свидетели несъмнено биха могли да подкрепят твърдението, че към датата на подаване на заявката за регистриране на оспорения промишлен дизайн вече са били известни близки до него дизайни. Подобен принос обаче би бил безпредметен, тъй като основният въпрос, решен от апелативния състав, а именно установяването на по-ранните промишлени дизайни, които е трябвало да бъдат взети предвид, за да се прецени новостта и оригиналността на оспорения промишлен дизайн, е могъл да бъде разрешен от правна страна въз основа на тълкуване на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточки i), v) и vi) от Регламент № 2245/2002. Поради това показанията на експерти относно фактическата обстановка във всички случаи са щели да бъдат напълно ирелевантни в този контекст.

88      Накрая следва да се подчертае, че нито Общият съд, нито Съдът са изразили позиция относно необходимостта от тези поискани действия по събиране на доказателства и че освен това нито Общият съд, нито Съдът са компетентни да отправят разпореждания до EUIPO, по-специално за да предприеме такива действия по събиране на доказателства (вж. в този смисъл решение от 9 февруари 2017 г., Mast-Jägermeister/EUIPO (Чаши), T‑16/16, EU:T:2017:68, т. 27).

89      Следователно втората част от настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

90      В третата част жалбоподателят отправя различни критики към известието на докладчика от 24 юли 2018 г.

91      В това отношение е достатъчно да се констатира, че тази трета част е недопустима, доколкото изложените в жалбата основания за отмяна могат да се отнасят само до обжалваното решение, а не до предходен процесуален акт, който сам по себе си не произвежда никакви правни последици и представлява акт, който не подлежи на обжалване (вж. т. 77 по-горе), какъвто е известието на докладчика.

92      Освен това тази трета част е неоснователна, доколкото се отнася до силата на пресъдено нещо, с която се ползват решенията на Съда и на Общия съд, поради вече изложените в точки 41—43 и 84—89 по-горе причини.

93      Следователно третата част от настоящото основание трябва да се отхвърли като недопустима и освен това като неоснователна.

94      Поради това първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание, свързано с определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн

95      Във второто основание жалбоподателят твърди, че в точка 26 от обжалваното решение апелативният състав е допуснал грешка при определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн. Като се позовава отново на точка 69 от съдебното решение по жалбата (вж. т. 84 по-горе), той изтъква, че от EUIPO не може да се изисква да комбинира различни елементи при преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов (в случая колекторна вана и покривна плоча), за да получи цялостния външен вид на този промишлен дизайн. Според него релевантният въпрос е този за „отличителната характеристика“ на оспорения промишлен дизайн. От становището на встъпилата страна от 8 декември 2009 г. обаче било видно, че тя всъщност не е искала да регистрира външния вид на отходен душ канал, а само външния вид на покривна плоча, предназначена да бъде използвана върху правоъгълни и продълговати отходни канали. От две решения, постановени от нидерландските юрисдикции, следвало също, че единствената „отличителна характеристика“ на оспорения промишлен дизайн е „затворената покривна плоча“ или „[така наречената] „подова“ решетка“, а именно „решетка без отвори, през която водата може да се оттича чрез жлебовете от двете страни на решетката“. Освен това отделът по отмяна на EUIPO приел, че единствената видима характеристика на оспорения промишлен дизайн при обичайна употреба е горната част на плочата.

96      Според жалбоподателя било напълно логично, че след като е достигнал до това заключение, отделът по отмяна е основал съображенията си на сравнение само между външния вид на „подовата“ покривна плоча на оспорения промишлен дизайн и външния вид на всички други по-ранни покриващи плочи, и по-специално на съдържащата се на страница 33 от каталозите Blücher. Обстоятелството, че тези покриващи плочи са предназначени евентуално за използване заедно с правоъгълна и продълговата колекторна вана, образувайки по този начин отходен душ канал, имало твърде малко значение в това отношение, тъй като според встъпилата страна техните характеристики не трябвало да се считат за отличителни, нови или оригинални и че правоъгълната и продълговата колекторна вана, както и свързаните с нея характеристики, не били видими при обичайна употреба на отходния канал.

97      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

98      В точка 26 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че на 21 септември 2018 г. жалбоподателят е направил искане за изслушване и е представил становището си, основано по същество на различни доводи, изброени от апелативния състав. По-специално жалбоподателят препраща към изявленията, представени в хода на предходното производство, които според него доказвали, че специализираните среди са знаели за съществуването на промишлени дизайни на отходни душ канали, чийто външен вид се състои от правоъгълно корито или вана с продълговата форма със същата затворена покривна плоча. Жалбоподателят препраща по-специално към приложения 5—7 и е поискал от състава да изслуша тези свидетели.

99      Във второто основание жалбоподателят твърди по същество, че апелативният състав е допуснал грешка при определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн. Апелативният състав допуснал грешката да вземе предвид някои характеристики на оспорения промишлен дизайн, като например страничните жлебове, докато встъпилата страна претендирала изключителни права само върху „външния вид на покривна плоча на отходен канал, предназначена за използване с правоъгълни и продълговати отходни (душ) канали“. С други думи, правоъгълната и продълговата форма на отходен канал и страничните жлебове не спадали към предмета на закрила на оспорения промишлен дизайн. Единствено формата на покривната плоча на душ канала можела да разграничи този промишлен дизайн от по-ранните промишлени дизайни.

100    В самото начало следва да се отбележи, че точка 26 от обжалваното решение не фигурира сред „мотивите на [посоченото] решение“ (т. 27—116), а в „резюмето на фактите“ (т. 1—26), тъй като става въпрос за обобщение на доводите на жалбоподателя, а не за преценка на апелативния състав.

101    Съгласно съдебната практика обаче основания, които не са насочени към оспорване на мотивите, поради които апелативният състав е отхвърлил подадената пред него жалба, трябва да се считат за неотносими (вж. определение от 16 октомври 2020 г., L. Oliva Torras/EUIPO — Mecánica del Frío (Навесни устройства за моторни превозни средства), T‑629/19, непубликувано, EU:T:2020:506, т. 26 и цитираната съдебна практика). Това е така и в настоящия случай.

102    Освен това следва да се припомни, както прави EUIPO, че предметът на оспорeн промишлен дизайн и неговите характеристики трябва да се определят изключително въз основа на изображенията, представени в подкрепа на заявката за регистрация.

103    Всъщност при преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов или оригинален, той трябва да се сравни с по-ранните промишлени дизайни във формата, в която е регистриран (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 8 декември 2005 г., Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, EU:T:2005:438, т. 57 и от 21 април 2021 г., Chanel/EUIPO — Huawei Technologies (Изображение на кръг, съдържащ две преплетени криви), T‑44/20, непубликувано, EU:T:2021:207, т. 25).

104    Освен това изводите относно предмета и характеристиките на оспорения промишлен дизайн не могат да бъдат оставени на преценката на страните и в крайна сметка на тяхната свобода (вж. в този смисъл, относно правната квалификация на акта на разгласяване, решение от 23 октомври 2018 г., Mamas and Papas/EUIPO — Wall-Budden (Обиколник за детско легло), T‑672/17, непубликувано, EU:T:2018:707, т. 60).

105    Ето защо второто основание трябва да се отхвърли като неотносимо и неоснователно.

 По четвъртото, петото и шестото основание, свързани със сравнението на конфликтните промишлени дизайни и с преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн

 Припомняне на законодателството и на съдебната практика

106    По силата на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, ако не отговаря на условията, определени в членове 4—9 от посочения регламент, сред които по-специално са новостта и оригиналността.

107    Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 регистрираният промишлен дизайн на Общността се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава у такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявка за регистрация или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета. Член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002 освен това уточнява, че за да се определи тази оригиналност, трябва да се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн.

108    Преценката на оригиналността на промишлен дизайн на Общността се извършва по същество в четири етапа. Тази проверка се състои в това да се определи, първо, секторът на продуктите, към които промишленият дизайн е предназначен да се прилага или да бъде включен, второ, информираният потребител на тези продукти в зависимост от предназначението им и използвайки като отправна точка този информиран потребител, степента на познание за предходното развитие на постиженията в съответната област, както и степента на внимание към сходствата и различията при сравняването на промишлените дизайни, трето, степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, чието влияние върху оригиналността е обратно пропорционално, и четвърто, като се има предвид това, резултатът от сравнението, по възможност пряко, на общото впечатление у информирания потребител, създавано поотделно от оспорения промишлен дизайн и от всеки друг по-ранен промишлен дизайн, който е разгласен публично (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 66 и цитираната съдебна практика).

109    Що се отнася до по-ранния или по-ранните промишлени дизайни, преценката дали даден промишлен дизайн е оригинален, се извършва от гледна точка на един или повече по-ранни дизайни, взети поотделно, измежду съвкупността от по-рано разгласените публично дизайни, а не от гледна точка на съчетание на изолирани елементи от множество по-ранни промишлени дизайни (решения от 19 юни 2014 г., Karen Millen Fashions, C‑345/13, EU:C:2014:2013, т. 25 и 35 и от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 84; вж. също в този смисъл съдебното решение по жалбата, т. 61). Така по-ранният промишлен дизайн трябва да е съществувал като „компактен“ или „завършен“ по-ранен промишлен дизайн и не може да бъде резултат от комбинация.

110    От съществено значение е инстанциите на EUIPO да разполагат с изображение на по-ранния промишлен дизайн, което да позволи да се схване външният вид на продукта, в който е включен промишленият дизайн, и да се установи по ясен и недвусмислен начин по-ранният промишлен дизайн, за да се извърши в съответствие с членове 5—7 от Регламент № 6/2002 преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов и оригинален и сравнението на разглежданите промишлени дизайни, което тя предполага. Всъщност проверката дали оспореният промишлен дизайн действително не е нов или оригинален, изисква да е налице конкретен и определен по-ранен промишлен дизайн. Освен това страната, която е подала искането за обявяване на недействителност, трябва да представи на EUIPO необходимата информация, и в частност точни и пълни данни за предполагаемия по-ранен промишлен дизайн и негово точно и цялостно изображение, за да докаже, че оспореният промишлен дизайн не може да бъде регистриран надлежно. От EUIPO обаче не може да се изисква, когато преценява дали оспореният промишлен дизайн е нов, да съчетава отделните елементи на по-ранния промишлен дизайн, тъй като задача на поискалото обявяване на недействителността лице е да представи цялостно изображение на този по-ранен промишлен дизайн (вж. в този смисъл съдебното решение по жалбата, т. 64, 65 и 69).

111    Освен това следва да се подчертае, че е без значение какъв е секторът на продуктите, посочени в заявката за регистрация, що се отнася до позоваването на по-ранния промишлен дизайн в производство за обявяване на недействителност, също както впрочем, що се отнася до обхвата на закрила на промишления дизайн в производство за нарушение, като се има предвид член 36, параграф 6 от Регламент № 6/2002. Така съгласно практиката на Съда не се изисква информираният потребител на оспорения промишлен дизайн да познава продукта, в който е включен или към който е приложен по-ранният промишлен дизайн (вж. в този смисъл съдебното решение по жалбата, т. 134). С други думи, по-ранен промишлен дизайн, включен в продукт, различен от този, за който се отнася оспореният промишлен дизайн, по принцип представлява по-ранен промишлен дизайн, релевантен за преценката дали оспореният промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002.

112    Що се отнася до оспорения промишлен дизайн, характеристиките на продукта, които не са видими и не се отнасят до външния му вид, не могат да бъдат взети предвид при преценката дали оспореният промишлен дизайн може да бъде обект на закрила (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2014 г., Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Бисквита), T‑494/12, EU:T:2014:757, т. 29).

113    Що се отнася до сравнението на конфликтните промишлени дизайни, съгласно постоянната съдебна практика промишленият дизайн е оригинален, когато цялостното впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“ при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни, като не се отчитат разлики, които, макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да се отразят върху посоченото цялостно впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 83 и цитираната съдебна практика).

114    Сравняването на цялостните впечатления, създадени от конфликтните промишлени дизайни, трябва да бъде синтезирано и не може да се свежда до аналитично сравняване на изброени прилики и разлики. Това сравнение трябва да се извърши въз основа на разгласените характеристики на оспорения промишлен дизайн и да се отнася само до защитените характеристики, като не се вземат предвид характеристики, по-конкретно технически, които не са обхванати от закрилата. По принцип трябва да се сравняват промишлените дизайни, така както са регистрирани, като от лицето, което иска обявяването на недействителност, не може да се изисква да представи графично изображение на промишления дизайн, на който се позовава, сходно с изображението, което се съдържа в заявката за регистрация на оспорения промишлен дизайн (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 84 и цитираната съдебна практика).

115    Именно в светлината на тази съдебна практика трябва да се разгледат четвъртото, петото и шестото основание на жалбоподателя, след като се възпроизведат поотделно конфликтните промишлени дизайни и се припомнят съображенията на апелативния състав в точки 98—112 от обжалваното решение.

 Поотделно възпроизвеждане на конфликтните промишлени дизайни и припомняне на обжалваното решение

116    Конфликтните промишлени дизайни са представени по следния начин, като шестте — предмет на регистрация DM/059828, трябва да бъдат взети поотделно, доколкото, като се има предвид анализът на четвъртото основание (вж. т. 128—147 по-долу), всеки от тях е съществувал като компактен по-ранен промишлен дизайн (вж. т. 109 по-горе):

Image not found

25.1 25.2 25.3

Image not found

Оспорен промишлен дизайн

По-ранни промишлени дизайни

Image not found

25.1 25.2 25.3

Image not found

Оспорен промишлен дизайн

По-ранни промишлени дизайни

Image not found

25.1 25.2 25.3

Image not found

Оспорен промишлен дизайн

По-ранни промишлени дизайни


Image not found

25.1 25.2 25.3

Image not found

Оспорен промишлен дизайн

По-ранни промишлени дизайни

Image not found

25.1 25.2 25.3

Image not found

Оспорен промишлен дизайн

По-ранни промишлени дизайни

Image not found

25.1 25.2 25.3

Image not found

Оспорен промишлен дизайн

По-ранни промишлени дизайни

Image not found

25.1 25.2 25.3

Image not found

Оспорен промишлен дизайн

По-ранни промишлени дизайни

117    В точки 98 и 99 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че по-ранните промишлени дизайни № 1 и № 3 са единствените, които имат неперфорирана покривна плоча, докато другите по-ранни промишлени дизайни имат процепи, чиито брой и форма се различават. Тъй като наличието на процепи допринася значително за създаването на цялостно впечатление, което значително се различава от оспорения промишлен дизайн, апелативният състав приема, че при преценката на оригиналността следва да се обърне особено внимание на по-ранните промишлени дизайни № 1 и № 3. За изчерпателност обаче той е взел предвид и другите по-ранни промишлени дизайни, а именно по-ранните промишлени дизайни № 2, № 4, № 5 и № 6, като се има предвид, че според жалбоподателя някои от тях имат размери и пропорции, които съвпадат с тези на отходния душ канал, изобразен с оспорения промишлен дизайн. Той добавя, че при сравняването на разглежданите промишлени дизайни ще отчита единствено външния вид на характеристиките, които остават видими след монтирането на отходните душ канали.

118    В точка 100 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че що се отнася до оспорения промишлен дизайн, в точка 49 от първото решение на Общия съд (вж. т. 14 по-горе) последният приема, че продуктът, за който този дизайн се отнася, е „отходен душ канал“ (shower drain) и че след неговото вграждане в пода на душ кабината видима остава не само горната част на плочата, но също така и двата странични жлеба и горната част на ръба на колекторната вана, така че апелативният състав очевидно се е позовал на последния елемент в първото решение, когато е споменал „фините външни ръбове на отходния душ канал“. Ето защо в точка 59 от посоченото съдебно решение Общият съд се е съгласил със становището на апелативния състав в първото му решение, че след монтирането на „отходния душ канал“, представен с оспорения промишлен дизайн, хоризонталната повърхност на покривната плоча не е била неговият единствен елемент, който остава видим.

119    В това отношение с оглед на терминологичната яснота и точност следва незабавно да се уточни, че оспореният промишлен дизайн не е „сифон за душ канал „(„douchesifon“ на нидерландски език) в тесен смисъл, както посочва Общият съд в текста на френски език на първото си решение (вж. т. 49 и 59 от посоченото решение), а по-скоро „отходен душ канал“ („douchegoot“ или „doucheput“ на нидерландски език), съдържащ не само сифон, но и най-вече колекторна вана и покривна плоча. Освен това изразът „отходен душ канал“ представлява по-точен превод на английския израз „shower drain“, който също е споменат в посоченото съдебно решение и се съдържа в заявката за регистрация (вж. т. 3 по-горе).

120    В точка 101 от обжалваното решение апелативният състав установява следното:

–        обща за конфликтните промишлени дизайни е правоъгълната и продълговата форма,

–        по-ранният промишлен дизайн № 5 и оспореният промишлен дизайн имат почти идентични пропорции между четирите страни на плочата,

–        по-ранните промишлени дизайни № 1 и № 3 и оспореният промишлен дизайн имат затворена покривна плоча,

–        с изключение на по-ранния промишлен дизайн № 5, другите по-ранни промишлени дизайни и оспореният промишлен дизайн имат фини външни ръбове по четирите страни.

121    В точка 102 от обжалваното решение апелативният състав обаче констатира, че конфликтните промишлени дизайни се различават по следните характеристики:

–        по-ранните промишлени дизайни № 1, № 2, № 3 и № 5 имат кръгъл воден колектор в центъра на своят повърхността, съответстващ на сифона, разположен на долната страна, докато тази характеристика не присъства в оспорения промишлен дизайн,

–        по-ранните промишлени дизайни № 1 и № 2 имат четири връзки на дългите си страни и тези характеристики липсват в другите промишлени дизайни, включително в оспорения промишлен дизайн, но тяхната видимост е в най-добрия случай много ограничена, когато продуктът е монтиран,

–        по-ранните промишлени дизайни № 4, № 5 и № 6 нямат покривна плоча, а перфорирана плоча, докато оспореният промишлен дизайн има затворена и украсена покривна плоча,

–        само покривната плоча на оспорения промишлен дизайн има странични жлебове на дългите страни, докато по-ранните промишлени дизайни имат кръгъл воден колектор или решетка с процепи или дупки,

–        в по-ранните промишлени дизайни плочата не съдържа никакъв декоративен елемент, докато в оспорения промишлен дизайн покривната плоча е украсена с мотив на точки по цялата си повърхност.

122    В точки 103 и 104 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че цялостното впечатление, което по-ранните промишлени дизайни № 1 и № 3 създават у информирания потребител, се определя главно от наличието на правоъгълната и продълговата форма на колекторната вана и кръглия отвор в центъра, който съответства на сифона, поставен отдолу. Според апелативния състав тези характеристики са различни от характеристиките, които могат да се открият в сектора на изделията за отвеждане на течности, които могат да бъдат снабдени и с колекторни вани с квадратна или кръгообразна форма, както и с процепи, например с правоъгълна форма. За сметка на това според него фините външни ръбове на четирите страни са по-малко забележими от другите елементи и биха оказали по-малко влияние върху създаденото цялостно впечатление.

123    В точки 105 и 106 от обжалваното решение апелативният състав констатира, че освен това оспореният промишлен дизайн представлява покривна плоча с правоъгълна и продълговата форма, чиито фини външни ръбове на четирите страни са видими. Според апелативния състав обаче, за разлика от разглежданите по-ранни промишлени дизайни, тази покривна плоча е напълно затворена, тъй като водата изтича чрез странични жлебове по протежението на дългите страни на сифона за душ канал на оспорения промишлен дизайн, и също така е украсена с мотив на сиви точки по повърхността си. Освен това в настоящия случай наличието на фини външни ръбове не е особено забележимо при използването на разглежданото изделие за отвеждане на течности. Всъщност от вертикална гледна точка тези характеристики не създавали особено впечатление у информирания потребител, който се съсредоточавал основно върху линиите и формите на покривната плоча.

124    При това положение в точка 107 от обжалваното решение апелативният състав приема, че макар тези промишлени дизайни и оспореният промишлен дизайн да са съставени от правоъгълни и продълговати форми с фини външни ръбове с пропорции, подобни на тези на посочените от жалбоподателя по-ранни промишлени дизайни, оспореният промишлен дизайн включва покривна плоча, която е напълно затворена и което е също толкова важно, украсена със странични жлебове. Според него тези особености придават на оспорения промишлен дизайн различно впечатление в сравнение с това, което създават по-ранните промишлени дизайни. В последните липсата на украса върху напълно затворена покривна плоча и наличието на непосредствено забележима кръгла форма на колекторната вана или на решетка с процепи допринасят в решаваща степен за цялостното впечатление, което създават.

125    В точка 108 от обжалваното решение апелативният състав подчертава, че тези разлики не са нито пренебрежими, нито малки, нито твърде незначителни и че тази констатация е още по-вярна, тъй като покривната плоча на оспорения промишлен дизайн е украсена с малки сиви точки. Според апелативния състав жалбоподателят не може основателно да поддържа, че външният вид, линиите и формите на разглежданите системи за отвеждане на течности не трябва да се вземат под внимание, тъй като отговарят на техническа цел, или че доказателствата сочат, че в съответния сектор може да съществува тенденция за предлагане на изделия за отвеждане на течности с правоъгълна и продълговата форма, снабдени със затворена покривна плоча. Напротив, разглежданите характеристики, макар и да имат техническа цел, имат форми, размери и разположение, които могат да се променят с оглед на относително широката степен на свобода, предоставена на автора, и които са били продиктувани от естетически съображения. Също така не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че оспореният промишлен дизайн е идентичен с промишлен дизайн DM/059828, освен по отношение на перфорираната покривна плоча, която според него е наложена от технически съображения. Всъщност според апелативния състав формата и разположението на процепите върху решетката са елементи, при разработването на които авторът е разполагал със значителна свобода и които могат да бъдат изработени независимо или в допълнение към всяка техническа функция, която тези характеристики също могат да изпълняват. Така формата на процепите може да се различава от едно изделие за отвеждане на течности до друго и тяхното разположение или конфигурация също могат да се различават, така че външният вид на тези характеристики може да повлияе върху цялостното впечатление.

126    Поради това в точки 109 и 110 от обжалваното решение апелативният състав приема, че макар създаваното от оспорения промишлен дизайн цялостно впечатление да е това на елегантен, сведен до същественото и минималистичен отходен душ канал, съставен от затворена и украсена със странични жлебове покривна плоча, цялостното впечатление, създавано от по-ранните промишлени дизайни, се определя от по-стандартни характеристики, като например кръглия воден колектор в центъра или решетка с процепи. Освен това според него по-ранните промишлени дизайни нямат декоративни характеристики, докато такива присъстват в оспорения промишлен дизайн. Макар жалбоподателят да набляга на факта, че наличието на странични жлебове в отходните душ канали, снабдени със затворена покривна плоча, е често срещано и наложено от техническа функция, апелативният състав стига до извода, че така както са представени, тези странични жлебове имат определена естетическа стойност, която допринася за общия елегантен и минималистичен външен вид на отходния душ канал на встъпилата страна.

127    В точка 112 от обжалваното решение апелативният състав добавя, че поради същите причини и като се има предвид и фактът, че по-ранните промишлени дизайни № 2, № 4, № 5 и № 6 нямат затворена покривна плоча, а плоча с процепи, чиито брой, форма и размери се различават, той счита, че цялостното впечатление, което тези промишлени дизайни създават у информирания потребител, е различно от създаваното от оспорения промишлен дизайн, чиято повърхност е затворена и украсена с точки, и че тези разлики оказват решаващо влияние върху външния вид на конфликтните промишлени дизайни.

 По четвъртото основание

128    В четвъртото основание жалбоподателят твърди, че в точки 98—110 и 112 от обжалваното решение апелативният състав е допуснал грешка при преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов или оригинален, като е сравнил последния с промишлените дизайни, възпроизведени в регистрация DM/059828. Според него сравнението е неправилно, тъй като апелативният състав изхожда от неправилната констатация в точки 98 и 101 от обжалваното решение, че промишлен дизайн № 1 (съответстващ на номера 1.1 и 1.2) и промишлен дизайн № 3 (съответстващ на номера 3.1 и 3.2), както са възпроизведени в регистрация DM/059828, се отнасят до душ канали, снабдени с неперфорирана покривна плоча, наречена „подова“ (cover of rooster).

129    От една страна обаче, промишленият дизайн, съответстващ на номера 1.1 и 1.2, се състоял само в колекторна вана (като номер 1.1 представлявал изглед отгоре, а номер 1.2 — изглед отдолу), без покривна плоча, перфорирана или не, монтирана в или поставена върху тази вана. Поради това този промишлен дизайн не представлявал цялостен отходен душ канал като оспорения промишлен дизайн. Сигурно било, че колекторната вана, представена с промишления дизайн, съответстващ на номера 1.1 и 1.2, е монтирана в пода и не е видима при обичайна употреба (с изключение на горните ръбове на колекторната вана). Поради това промишлен дизайн № 1 не попадал в обхвата на закрилата на промишления дизайн на Общността. Точно същото важало и за другия промишлен дизайн, цитиран в точки 98 и 101, а именно промишлен дизайн № 3 (съответстващ на номера 3.1 и 3.2), който отново имал само колекторна вана (като номер 3.1 представлявал изглед отгоре, а номер 3.2 — изглед отдолу), без покривна плоча, перфорирана или не, монтирана в или поставена върху тази вана. Освен това фините външни ръбове на четирите страни на промишлените дизайни, съответстващи на номера 1.1 и 1.2, посочени в точки 101 и 102, второ тире от обжалваното решение, се загубвали и при монтирането в пода и не били видими при обичайна употреба.

130    От друга страна, що се отнася до промишлен дизайн № 5 (съответстващ на номера 5.1 и 5.2) и до промишлен дизайн № 6 (съответстващи на номера 6.1 и 6.2), апелативният състав посочил в точка 102, трето тире от решението си, че те се отнасят до душ канали, снабдени с перфорирана покривна плоча. Тези промишлени дизайни обаче не представяли никакъв отходен душ канал. Изображенията на промишления дизайн, съответстващи на номера 5.1 и 5.2, показвали само перфорирана покривна плоча (като номер 5.1 представлявал изглед отгоре и бил видим само при нормална употреба, а номер 5.2 — изглед отдолу). Същата констатация се налагала и за изображенията на промишления дизайн, съответстващи на номера 6.1 и 6.2 (като номер 6.1 представлявал изглед отдолу, а номер 6.2 бил изглед отгоре, който бил видим само при нормална употреба). По този начин апелативният състав сравнявал външния вид на цялостния отходен канал — оспорения промишлен дизайн, с външния вид само на покривна плоча, която е част от отходен канал.

131    Според жалбоподателя от прочита на точките от обжалваното решение, до които се отнася настоящото основание, ясно личало, че апелативният състав не бил взел предвид обстоятелството, че промишлените дизайни, съответстващи на номера 1.1, 1.2, 3.1 и 3.2, се отнасят само до колекторни вани (без покриващи плочи), че промишлените дизайни, съответстващи на номера 5.1, 5.2, 6.1 и 6.2, се отнасят само до покриващите плочи (перфорирани) и че само промишлени дизайни № 2 и № 4 представят цялостен отходен канал, както оспорения промишлен дизайн, с колекторна вана и покривна плоча, монтирана в или поставена върху нея. Следователно промишленият дизайн, съответстващ на номера 1.1 и 1.2, образувал с промишления дизайн, съответстващ на номера 5.1 и 5.2, видимия външен вид на промишлен дизайн № 2, докато промишленият дизайн, съответстващ на номера 3.1 и 3.2, образувал с промишления дизайн, съответстващ на номера 6.1 и 6.2, видимия външен вид на промишлен дизайн № 4. В действителност регистрация DM/059828 възпроизвеждала само два по-ранни промишлени дизайна на цялостен отходен канал като оспорения промишлен дизайн, а именно промишлени дизайни № 2 и № 4.

132    Жалбоподателят добавя, че констатацията в точка 102, първо тире от обжалваното решение също е погрешна. Съгласно тази констатация промишлени дизайни № 1, № 2, № 3 и № 5 от регистрация DM/059828 имат кръгъл воден колектор в центъра на тяхната повърхност. Според жалбоподателя обаче дизайни № 1 и № 3 действително са колекторни вани или водни колектори, но не се виждат при обичайна употреба. Що се отнася до промишлените дизайни № 2 и № 5, те не били оборудвани с воден колектор, а имали покривна плоча с кръгла перфорация в центъра на нейната повърхност.

133    Жалбоподателят твърди, че констатацията в точка 102, пето тире и в точки 106 и 107 от обжалваното решение е също така погрешна. Според тази констатация покриващите плочи на моделите отходни канали, съдържащи в регистрация DM/059828 (и следователно според тази констатация единствено в промишлени дизайни № 2 и № 4), не съдържат никакъв декоративен елемент, докато в оспорения промишлен дизайн покривната плоча е украсена с мотив на точки. От своя страна жалбоподателят счита, че покриващите плочи на промишлените дизайни от регистрация DM/059828 съдържат декорация под формата на определен мотив с дупки. За сметка на това покривната плоча на оспорения промишлен дизайн се характеризирала с липсата на декоративен елемент, тъй като се състояла единствено от гладка покривна плоча от неръждаема стомана, известна също под наименованието „подова“ покривна плоча. Тази покривна плоча нямала никаква украса нито под формата на точки, нито под каквато и да било друга форма.

134    Поради това жалбоподателят счита, че апелативният състав е допуснал грешка относно естеството и външния вид на обектите, които трябва да бъдат сравнени като по-ранни дизайни, тъй като той е сравнил оспорения промишлен дизайн най-напред с външния вид на колекторна вана на отходен душ канал, след това с външния вид на покривна плоча за отходен душ канал и накрая с цялостен отходен душ канал. Въз основа на това той стига до извода, че характеристиката или характеристиките, които позволяват да се отграничи външният вид на оспорения промишлен дизайн от по-ранните промишлени дизайни, също са обект на несигурност.

135    EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

136    В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва определението за информиран потребител, възприето в точка 85 от обжалваното решение, нито преценката в точка 88 от същото решение, че свободата на автора е относително широка (вж. т. 24 по-горе). Той не оспорва и преценката на апелативния състав в точка 77 от посоченото решение, че нито една от характеристиките на оспорения дизайн не е наложена изключително от техническата му функция, и следователно не трябва да бъде изключена от закрилата, нито да ѝ се придава значително по-малка роля при въздействието ѝ върху цялостното сравнение (вж. т. 23 по-горе). Във всеки случай това определение и тези преценки не следва да се поставят под въпрос.

137    Също така след съдебното решение по жалбата е безспорно, че изобщо не се изисква информираният потребител на оспорения промишлен дизайн да познава продукта, в който е включен или към който е приложен по-ранният промишлен дизайн (вж. т. 16 по-горе). С други думи, по-ранен промишлен дизайн, включен в продукт, различен от този, за който се отнася оспореният промишлен дизайн, по принцип представлява по-ранен промишлен дизайн, релевантен за преценката дали оспореният промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 (вж. т. 111 по-горе). Следователно в случая обстоятелството, че по-ранните промишлени дизайни са предназначени за индустриална употреба за оттичане на течности, а не за използване като отходен душ канал в санитарно помещение като баня, не е пречка те да бъдат взети предвид като по-ранни промишлени дизайни, релевантни за преценката дали оспореният промишлен дизайн е оригинален.

138    В четвъртото основание жалбоподателят твърди по същество, че апелативният състав е допуснал грешка при сравняването на оспорения промишлен дизайн с по-ранните промишлени дизайни, представени в регистрация DM/059828. Апелативният състав неправилно приел, че по-ранните промишлени дизайни, представени от изгледите на промишлените дизайни, съответстващи на номера 1.1 и 1.2, впоследствие 3.1 и 3.2, се отнасяли до неперфорирана покривна плоча, докато те се отнасяли само до колекторна вана. Според жалбоподателя обаче тези по-ранни промишлени дизайни не били видими при обичайна употреба (т.е. веднъж интегрирани в пода), така че не попадали в приложното поле на закрилата на промишлените дизайни на Общността (вж. т. 98 и 101 от обжалваното решение). По същия начин апелативният състав допуснал грешка, като приел, че по-ранните промишлени дизайни, съответстващи на номера 5.1, 5.2, 6.1 и 6.2, се отнасят до отходни канали с перфорирана покривна плоча, докато ставало въпрос само за покривна плоча. Жалбоподателят заключава, че само промишлени дизайни № 2 и № 4 от регистрация DM/059828 представляват цялостен отходен канал, като оспорения промишлен дизайн, с колекторна вана и с покривна плоча, интегрирана в или поставена над тази вана.

139    С други думи, следва да се отбележи, че според жалбоподателя оспореният промишлен дизайн може да се сравни само с двата по-ранни промишлени дизайна № 2 и № 4, доколкото в рамките на регистрация DM/059828 тези два промишлени дизайна са единствените, които се отнасят до цялостни „отходни душ канали“, съставени от два елемента, а именно колекторната вана и покривната плоча.

Image not found

Image not found

Промишлен дизайн № 2 от регистрация DM/059828

Промишлен дизайн № 4 от регистрация DM/059828


140    В това отношение най-напред следва да се подчертае, подобно на EUIPO, че евентуалната грешка, която апелативният състав е могъл да допусне при определянето на характеристиките на промишлените дизайни, различни от промишлени дизайни № 2 и № 4 от регистрация DM/059828, не би могла да окаже никакво влияние върху законосъобразността на обжалваното решение, тъй като апелативният състав действително е сравнил оспорения промишлен дизайн с цялостните по-ранни промишлени дизайни № 2 и № 4, тоест тези, които представят сложен продукт, съставен от два елемента — колекторна вана и покривна плоча, и образуват отходен душ канал. Дори да се предположи, че апелативният състав е сравнил и оспорения промишлен дизайн с външния вид само на колекторна вана или покривна плоча, когато е разгледал по-ранните промишлени дизайни № 1, № 3, № 5 и № 6, това не би могло да обезсили резултата от сравнението между оспорения промишлен дизайн и целите отходни душ канали, каквито са по-ранните промишлени дизайни № 2 и № 4.

141    По-нататък следва да се констатира, че при сравнението на оспорения промишлен дизайн и по-ранните промишлени дизайни № 2 и № 4 не е допусната грешка. Това е така, макар, обратно на посоченото в точка 102, трето тире от обжалваното решение, по-ранният промишлен дизайн № 4 да включва покривна плоча. Всъщност достатъчно е този промишлен дизайн да включва, както отбелязва апелативният състав, перфорирана плоча, чийто мотив не е декоративен, а функционален, за да могат констатациите в точки 109, 110 и 112 от обжалваното решение да са валидни и да не са погрешни по отношение на резултата. Поради това съвсем незначителната грешка, допусната от апелативния състав в точка 102, трето тире от посоченото решение, не може да окаже решаващо влияние върху законосъобразността на това решение.

142    Накрая, следва да се отбележи, че в писмените си изявления жалбоподателят не изтъква никакъв довод, който да може да обори констатациите, направени в точки 109, 110 и 112 от обжалваното решение.

143    Освен това в съдебното заседание жалбоподателят признава, че е налице „проблем“ с изображенията на каталозите Blücher, тъй като колекторната вана се появява върху една снимка, а покривната плоча върху друга снимка, но колекторната вана и плочата не са били представени заедно. В това отношение следва още да се подчертае, че по-специално по силата на решение от 19 юни 2014 г., Karen Millen Fashions (C‑345/13, EU:C:2014:2013, т. 25 и 35), цитирано в точка 109 по-горе, по-ранният промишлен дизайн трябва да е съществувал като „компактен“ или „завършен“ по-ранен промишлен дизайн и не може да бъде резултат от комбинация. В случая обаче следва да се отбележи, както прави EUIPO в съдебното заседание, че съгласно преписката жалбоподателят не е представил никакво изображение на цялостна система за отвеждане на течности, включваща колекторната вана и покривната плоча, както е продавана в каталозите Blücher. При това положение единствените компактни по-ранни промишлени дизайни, на които жалбоподателят може да се позове, при всички положения са промишлени дизайни № 2 и № 4, съдържащи се в регистрация DM/059828 и представящи цялостни отходни душ канали.

144    Следователно в точки 109 и 110 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел по същество, че макар цялостното впечатление, създавано от оспорения промишлен дизайн, да е това на „елегантен, сведен до същественото и минималистичен“ отходен душ канал, който се състои от затворена и украсена с декорации покривна плоча и от странични жлебове, чиято естетическа стойност допринася за този „елегантен и минималистичен“ външен вид, цялостното впечатление от по-ранните промишлени дизайни, и в частност от промишлени дизайни № 2 и № 4, обаче е различно, тъй като се определя от по-„стандартизирани“, функционални и недекоративни характеристики като кръглия воден колектор в центъра (на дизайн № 2 в съответствие с изгледите на дизайна, съответстващи на номера 1.1 и 1.2, и на дизайн № 4 в съответствие с изгледите на дизайна, съответстващи на номера 3.1 и 3.2) или решетка с процепи (на промишлен дизайн № 2 в съответствие с изгледите на дизайна, съответстващи на номера 5.1 и 5.2 и на промишлен дизайн № 4 в съответствие с изгледите на дизайна, съответстващи на номера 6.1 и 6.2).

145    Също така правилно в точка 112 от обжалваното решение във връзка с точка 107 от същото апелативният състав е добавил по същество, че поради същите причини като изложените в точки 109 и 110 от посоченото решение и като се има предвид и фактът, че по-ранните промишлени дизайни № 2 и № 4 имат функционална плоча с процепи и без декорация, той счита, че цялостното впечатление, което тези промишлени дизайни създават у информирания потребител, е различно от създаваното от оспорения промишлен дизайн, който има затворена покривна плоча, украсена с мотив на точки, както и странични жлебове с естетическа стойност.

146    Накрая, в точка 113 от обжалваното решение, която не е изрично оспорена от жалбоподателя, апелативният състав правилно е приел по същество, че посочената по-горе разлика във външния вид на характеристиките, по които е работил автор с голяма степен на свобода на действие, е достатъчна, за да създаде различно цялостно впечатление, въпреки наличието на някои съвпадения, и така е заключил, че само въз основа на по-ранните промишлени дизайни, посочени в искането за обявяване на недействителност, и по-специално промишлени дизайни № 2 (в съответствие с изгледите на промишлените дизайни, съответстващи на номера 1.1, 1.2, 5.1 и 5.2) и № 4 (в съответствие с изгледите на промишлените дизайни, съответстващи на номера 3.1, 3.2, 6.1 и 6.2), оспореният промишлен дизайн е оригинален.

147    Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По петото основание

148    В петото основание жалбоподателят твърди, че в точка 111 от обжалваното решение във връзка с точки 29 и 30 от същото решение апелативният състав неправилно е приел, че декларациите, на които се позовава жалбоподателят, не са били клетвени или тържествени, тъй като по-голямата част от тези декларации са електронни писма и освен това са изхождали от сферата на самия жалбоподател и не са подкрепени от нито една независима декларация. Жалбоподателят предполага, че става въпрос за приложения 4—7, приложени от него към отговора му от 2 април 2010 г., на които той също се позовава в точка 20 от своето становище от 21 септември 2018 г. Според него няма никакво основание да не се взема предвид съдържанието на тези декларации, за да се прецени дали оспореният промишлен дизайн е нов и оригинален.

149    Най-напред, жалбоподателят счита за „странно и непоследователно“ в светлината на третото основание, че апелативният състав е взел предвид тези декларации. Всъщност жалбоподателят е представил въпросните приложения едновременно със снимката на страница 33 от каталозите Blücher, която апелативният състав отхвърля на основание член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, тъй като не е била представена в рамките на искането за обявяване на недействителност от 3 септември 2009 г. Макар жалбоподателят да признава, че по-голямата част от тези декларации са електронни писма, той все пак отбелязва, че нито една участваща страна, нито който и да е орган, който се е произнесъл преди това, никога не е поставял под съмнение точността или целостта на тези електронни писма. Тези декларации и тяхното съдържание никога не са били оспорвани. Освен това жалбоподателят добавя, че тези декларации не изхождат от собствената му сфера, а че приложения 4, 5 и 7 произлизат от дружеството Blücher, напълно независимо от него предприятие, без никаква договорна, корпоративна или друга връзка, докато приложение 6 произхожда от правния съветник на встъпилата страна.

150    EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

151    В точка 111 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че декларациите, на които се позовава жалбоподателят, не са били клетвени или тържествени, тъй като по-голямата част от тези декларации са електронни писма и освен това те изхождат от сферата на дейност на самия жалбоподател и не са подкрепени от нито една независима декларация, например от сдружения на производители или търговски камари. При това положение апелативният състав е приел, че с оглед на документите, към които препраща жалбоподателят, той не може да лиши различните характеристики на оспорения промишлен дизайн от естетическа стойност. Напротив, в случая според него е следвало да се вземе предвид промишленият дизайн в неговата цялост, както и формата, размерът, разположението и пропорцията на съставящите го елементи.

152    В петото основание жалбоподателят счита по същество, че апелативният състав е допуснал грешка, като е лишил от доказателствена стойност тези декларации и размяната на електронни писма, изхождащи по-специално от служители на Blücher или I‑Drain.

153    Най-напред трябва да се изтъкне, че настоящото основание почива на неправилен прочит на обжалваното решение. Всъщност в точка 111 от обжалваното решение апелативният състав не е искал да лиши от доказателствена стойност декларациите, представени от жалбоподателя в приложения 4—7 към отговора му от 2 април 2010 г. на становището на встъпилата страна до отдела по отмяна и отнасящи се по същество до повече или по-малко естетическия или функционален характер на оспорения промишлен дизайн. Апелативният състав се е задоволил с това да се позове на постоянната практика на Общия съд, съгласно която по същество декларациите на трети лица имат определена доказателствена стойност, чиято сила обаче намалява пропорционално на интереса на подписалото ги лице от спечелване на делото (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2014 г., Nanu-Nana Joachim Hoepp/СХВП — Stal-Florez Botero (la nana), T‑196/13, непубликувано, EU:T:2014:674, т. 32 и цитираната съдебна практика и от 16 юни 2015 г., H.P. Gauff Ingenieure/СХВП — Gauff (Gauff JBG Ingenieure), T‑585/13, непубликувано, EU:T:2015:386, т. 28).

154    По-нататък, независимо от доказателствената стойност на посочените декларации, трябва също да се изтъкне, че апелативният състав действително е взел предвид тези документи, както е видно от неговия анализ в точка 111 от обжалваното решение. По този начин апелативният състав е упражнил правото си на преценка, предоставено му с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 (вж. т. 44—48 по-горе). Той е бил свободен да направи това, тъй като документите, посочени като приложения 4—7 към отговора на жалбоподателя от 2 април 2010 г., не се отнасят до установяването на по-ранните промишлени дизайни. За сметка на това следва да се припомни, че подобно установяване се определя от строгата рамка на искането за обявяване на недействителност, която не позволява упражняването на такова право на преценка (вж. отговора на Общия съд на третото основание в точки 40—69 по-горе).

155    Накрая, в рамките на свободата си на преценка на фактите апелативният състав не е бил обвързан от тези декларации. Той е можел да приеме, без да допусне грешка при прилагане на правото, че подобни декларации не могат да поставят под въпрос извода, че оспореният промишлен дизайн има по-скоро естетически, а не изключително функционални аспекти. Именно тези естетически аспекти разграничават цялостното впечатление, създадено от оспорения промишлен дизайн, което е това на „елегантен, сведен до същественото и минималистичен“ отходен душ канал, от по-функционалното или „стандартизирано“ впечатление, създадено от по-ранните промишлени дизайни, както правилно констатира апелативният състав в точка 109 от обжалваното решение (вж. т. 144 по-горе).

156    Освен това, доколкото доводите на жалбоподателя могат да се тълкуват в смисъл, че той е бил лишен от възможността да призове третите лица, подписали декларациите, като свидетели в рамките на устното производство и на изслушване на свидетелите пред апелативния състав, както е поискал съгласно членове 64 и 65 от Регламент № 6/2002, следва да се отбележи, че в точки 29 и 30 от обжалваното решение апелативният състав е приел, първо, че в настоящия случай не е било нито препоръчително, нито необходимо да се проведе устно производство, че освен това в предишното производство по обжалване жалбоподателят се е противопоставил на искането на встъпилата страна за провеждане за заседание за изслушване на страните, и на последно място, че е разполагал с достатъчно данни, факти, аргументи и доказателства, за да се произнесе. Поради това отделението по жалбите отхвърля искането за провеждане на заседание за изслушване на страните, както и по същите причини — искането за изслушване на свидетели.

157    От една страна, що се отнася до искането за провеждане на устно производство, член 64, параграф 1 от Регламент № 6/2002 предвижда, че EUIPO прибягва до устно производство служебно или по искане на една от страните в производството, при условие че бъде счетено за целесъобразно.

158    Така от текста на член 64 от Регламент № 6/2002 и от израза „при условие че бъде счетено за целесъобразно“ следва, че EUIPO разполага с широко право на преценка, за да организира устното производство.

159    Освен това от съдебната практика в областта на промишления дизайн следва, че апелативният състав разполага със свобода на преценка по въпроса дали устното производство пред него е наистина необходимо. Тази свобода на преценка във връзка с необходимостта от провеждане на устно производство се прилага дори когато страна поиска да бъде организирано устно производство (решение от 13 декември 2017 г., Delfin Wellness/EUIPO — Laher (Кабини с инфрачервено излъчване и сауни), T‑114/16, непубликувано, EU:T:2017:899, т. 114).

160    По аналогия съгласно съдебната практика в областта на марките отказът не е опорочен от явна грешка, когато страната, която иска провеждането на устно производство, не докаже, че апелативният състав не е разполагал с всички необходими данни, за да приеме решението си (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 27 февруари 2018 г., Hansen Medical/EUIPO — Covidien (MAGELLAN), T‑222/16, непубликувано, EU:T:2018:99, т. 56—59).

161    Именно такъв е настоящият случай. Апелативният състав не е допуснал грешка, като е упражнил широкото си право на преценка, приемайки, че разполага с цялата необходима информация, за да постанови обжалваното решение. Освен това нищо в преписката не подсказва, че апелативният състав не е разполагал с всички необходими данни, за да обоснове диспозитива на това решение.

162    От друга страна, член 65, параграф 1 от Регламент № 6/2002 предвижда, че във всяко производство пред EUIPO могат да се предприемат действия по събиране на доказателства, състоящи се по-специално в изслушване на страните, изискване на сведения, изготвяне на документи и доказателствени материали, показания на свидетели, експертни мнения и писмени клетвени или тържествени декларации или декларации с равностойна сила, по правото на държавата, в която са направени. Съгласно член 65, параграф 3 от този регламент, ако EUIPO счете за необходимо някоя от страните, свидетел или експерт да даде устни показания, тези лица биват призовавани, за да бъдат изслушани.

163    Така от текста на член 65 от Регламент № 6/2002 и от израза „ако службата счете за необходимо“ следва, че EUIPO разполага с широко право на преценка, за да организира изслушването на свидетели (вж. също в този смисъл определение от 14 юни 2021 г., TrekStor/EUIPO — Zagg (Защитни покрития за компютърен хардуер), T‑512/20, непубликувано, EU:T:2021:359, т. 32).

164    Следователно апелативният състав не е бил длъжен да изслуша предложените свидетели, а е разполагал с широко право на преценка в това отношение, което в настоящия случай е упражнил без да допусне грешка.

165    Всъщност от съдебната практика в областта на марките следва по аналогия, че отказът не е опорочен от явна грешка, когато страната, която е подала искането за изслушване на свидетели, е могла да представи писмено показанията на тези свидетели (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 18 януари 2018 г., W&O medical esthetics/EUIPO — Fidia farmaceutici (HYALSTYLE), T‑178/17, непубликувано, EU:T:2018:18, т. 15—24). Това важи на още по-силно основание и когато, както в настоящия случай, такива свидетелски показания действително са били представени писмено. Освен това следва да се препрати към вече посочените в точка 87 по-горе мотиви.

166    Ето защо петото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По шестото основание

167    В шестото основание жалбоподателят твърди, на първо място, че апелативният състав е допуснал грешка, като в точки 114 и 115 от обжалваното решение е приел, че оспореният промишлен дизайн не е лишен от оригиналност, нито следователно от новост, поради което бил действителен. Той препраща към всяко от предходните основания, разглеждани и като свързани едно с друго. На второ място, той поддържа, че в противоречие с точка 71 от решението по жалбата действията по събиране на доказателства, посочени в член 65 от Регламент № 6/2002, не са били предприети, нито дори разглеждани. Също така апелативният състав не отговорил и на предложението на жалбоподателя да представи допълнителни доказателства, по-специално като представи конкретно посочени свидетели, като подобно предложение, „доколкото е необходимо“, било потвърдено пред Общия съд.

168    EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

169    На първо място, що се отнася до точки 114 и 115 от обжалваното решение, апелативният състав е приел в тях, че тъй като оспореният промишлен дизайн е оригинален, той не може a fortiori да бъде лишен от новост по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002 и следователно е действителен.

170    В това отношение следва да се отбележи, че условието за оригиналност, посочено в член 6 от Регламент № 6/2002, е по-строго от условието за новост, посочено в член 5 от същия регламент, по отношение на степента на диференциация, която изисква спрямо всеки по-ранен промишлен дизайн. Така съгласно съдебната практика нов промишлен дизайн може да бъде оригинален или не (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2013 г., Kastenholz/СХВП — Qwatchme (Циферблати на ръчни часовници), T‑68/11, EU:T:2013:298, т. 38). За сметка на това промишлен дизайн, който не е нов, на още по-силно основание не може да бъде оригинален.

171    Наличието на оригиналност позволява на още по-силно основание да се направи извод за новост, както в настоящия случай, докато липсата на оригиналност не предопределя непременно липсата на новост, но във всички случаи е достатъчна, за да се обяви дизайнът за недействителен. За сметка на това липсата на новост се оказва определяща за липсата на оригиналност, докато новостта не предопределя непременно наличието на оригиналност, което също се изисква и за действителността на промишления дизайн.

172    Следователно, когато, както в настоящия случай, се иска обявяване на недействителността на промишлен дизайн на база на посочените в членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002 основания и с оглед на същите по-ранни промишлени дизайни, установяването на оригиналността на оспорения промишлен дизайн предполага действителността на този промишлен дизайн с оглед на посочените основания за недействителност и на посочените по-ранни промишлени дизайни.

173    При такива обстоятелства, при които наличието на оригиналност е установено, както в настоящия случай, не е необходимо инстанциите на EUIPO да разглеждат подробно условието за новост, тъй като приоритетното разглеждане на оригиналността може да се обоснове със съображения, свързани с методологията и процесуалната икономия. Обратно, при други обстоятелства, при които липсата на новост е установена, приоритетното разглеждане на условието за новост може да се обоснове и със същите съображения, свързани с методологията и процесуалната икономия, тъй като подобна липса непременно води до недействителност на разглеждания промишлен дизайн, без да е необходимо да се разглежда изрично условието за оригиналност.

174    С оглед на съображенията, изложени в точки 170—173 по-горе, следва да се констатира, че апелативният състав не е допуснал грешка, като по съображения, свързани с методологията и процесуалната икономия, е разгледал въпроса дали оспореният промишлен дизайн е оригинален, преди да стигне a fortiori до извода, че същият този промишлен дизайн е нов.

175    На второ място, що се отнася до действията по събиране на доказателства, достатъчно е да се констатира, че в точка 71 от решението си по жалбата (цитирано в точка 84 по-горе) Съдът само е посочил, че „EUIPO действително може да вземе предвид подобно обстоятелство, за да предприеме действия по събиране на доказателства на основание член 65, параграф 1 от Регламент № 6/2002“. Така с използването на термина „може“ Съдът е признал широкото право на преценка, с което разполага EUIPO, за да предприеме действия по събиране на доказателства по силата на тази разпоредба (вж. т. 162 и 163 по-горе). Следователно непредприемането на действия по събиране на доказателства, по-специално изслушването на свидетели от апелативния състав по силата на широкото му право на преценка, по никакъв начин не може да влезе в противоречие с решението по жалбата, нито да бъде погрешно по друг начин.

176    Освен това, що се отнася до повторно направените пред Общия съд доказателствени искания, следва да се припомни, че съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд „главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството […], при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано“. В случая, тъй като става въпрос за започнало през 2009 г. административно производство и предвид липсата на нови доказателства пред Общия съд, закъснението при представянето на такива доказателства при всички положения не може да бъде обосновано. Впрочем Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от материалите по преписката, до степен че тези доказателства не са му необходими, за да се произнесе.

177    Ето защо шестото основание трябва да се отхвърли по същество.

178    С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

179    По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл.

180    След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съобразно с исканията на EUIPO и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Group Nivelles NV да заплати съдебните разноски.

Costeira

Кънчева

Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 април 2022 година.

Подписи


Съдържание


Обстоятелствата по спора

Искания на страните

От правна страна

По първото и третото основание, отнасящи се до установяването на по-ранния промишлен дизайн

По третото основание

По първото основание

По второто основание, свързано с определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн

По четвъртото, петото и шестото основание, свързани със сравнението на конфликтните промишлени дизайни и с преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн

Припомняне на законодателството и на съдебната практика

Поотделно възпроизвеждане на конфликтните промишлени дизайни и припомняне на обжалваното решение

По четвъртото основание

По петото основание

По шестото основание

По съдебните разноски


*      Език на производството: нидерландски.