Дело T‑342/11
Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio (CEEES)
и
Asociación de Gestores de Estaciones de Servicio
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Испански пазар на бензиностанции — Решение за отхвърляне на жалба — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Неизпълнение на ангажименти, превърнати в задължителни с решение на Комисията — Възобновяване на производството — Глоби — Периодични имуществени санкции“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 6 февруари 2014 г.
1. Жалба за отмяна — Компетентност на Съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост
(членове 263 ДФЕС и 266 ДФЕС)
2. Конкуренция — Административно производство — Задължение, поето от предприятия към Комисията в рамките на производство по прилагане на правилата на конкуренция — Неизпълнение на ангажименти, превърнати в задължителни с решение на Комисията — Правомощия на Комисията — Свобода на преценка — Определяне на приоритети от Комисията
(член 9, член 23, параграф 2, буква в) и член 24, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Административно производство — Разглеждане на жалбите — Задължение за Комисията да се произнесе с решение относно съществуването на нарушение — Липса — Вземане предвид на интереса на Съюза във връзка с разглеждането на преписка — Критерии за преценка — Дискреционна власт на Комисията — Граници — Съдебен контрол — Обхват
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС)
4. Конкуренция — Административно производство — Разглеждане на жалбите — Жалба относно неизпълнението на задълженията, поети от предприятие, извършило нарушение — Вземане предвид на интереса на Съюза във връзка с разглеждането на преписка — Право на преценка на Комисията — Вземане предвид на мерките, които национален орган по конкуренция е приел срещу предприятието — Допустимост
(член 9, член 23, параграф 2, буква в) и член 24, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 на Съвета)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(член 296 ДФЕС)
6. Жалба за отмяна — Обжалван акт — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличните данни към момента на приемането на акта
(член 263 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 43)
2. Когато предприятие не спазва решение относно ангажиментите по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, Комисията не е длъжна да възобнови производството срещу него по силата на член 9, параграф 2 от посочения регламент, а има право на преценка в това отношение. Тя има също така право на преценка относно прилагането на член 23, параграф 2, буква в) и на член 24, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003, по силата на които тя може да налага глоби или периодични имуществени санкции на предприятията, когато не спазват ангажимент, превърнат в задължителен посредством решение, прието в приложение на член 9, параграф 1 от същия регламент.
Що се отнася до елементите, които определят упражняването на правото на преценка на Комисията по силата на член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003, следва да се приеме, че последната разполага с ограничени ресурси, които трябва да използва, за да противодейства на потенциално многобройните видове деяния, нарушаващи правото на конкуренцията. Следователно Комисията следва да предостави различни степени на приоритет на свързаните с конкуренцията проблеми, за които е уведомена, и да реши дали продължаването на разследването по дадена преписка е в интерес на Съюза.
(вж. точки 48, 49, 58 и 59)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 60, 61 и 70)
4. С оглед на обстоятелството, че правомощието на Комисията по силата на член 9 от Регламент № 1/2003 да определи задължителен характер на ангажиментите има за цел също така да гарантира спазването на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС и с оглед на обстоятелството, че предвидените в член 9, параграф 2, член 24, параграф 1, буква в) и член 23, параграф 2, буква в) от посочения регламент правомощия целят да гарантират спазването на посочените ангажименти, принципите относно решенията за отхвърляне на жалба за нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС се прилагат и когато Комисията е уведомена за евентуално неспазване на даден ангажимент и трябва да реши дали да възобнови производството.
Все пак, тъй като с оглед на релевантните в случая правни и фактически обстоятелства Комисията трябва да прецени дали е в интерес на Съюза да продължи разглеждането на дадена жалба, тя трябва да вземе предвид обстоятелството, че положението може да се окаже различно в зависимост от това дали жалбата се отнася до евентуално неспазване на решение относно ангажиментите или на евентуално нарушение на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС. Всъщност, тъй като в общи линии неспазването на ангажиментите е по-лесно доказуемо от нарушение на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, обхватът на мерките за разследване, необходими за установяване на подобно неспазване на ангажиментите, принципно би бил по-малък.
Все пак от това не може да се направи извод, че в подобен случай Комисията трябва системно да възобновява производството и да налага глоба или периодична имуществена санкция. Всъщност подобен подход би имал за последица да превърне правомощията ѝ по силата на член 9, параграф 2, член 23, параграф 2, буква в) и член 24, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 в обвързана компетентност, което би противоречало на текста на тези разпоредби.
В този контекст, когато Комисията преценява дали е в интерес на Съюза да възобнови производството срещу дадено предприятие за неспазване на неговите ангажименти с оглед на това да му наложи глоба или периодична имуществена санкция, няма пречка тази институция да вземе предвид мерките, които национален орган по конкуренция е приел срещу предприятието. Обратно, доколкото правомощията на Комисията по силата на член 9, параграф 2, член 23, параграф 2, буква в) и член 24, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 са ѝ поверени с оглед на нейната задача да следи за спазването на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, се налага тя да вземе предвид приетите от националния орган мерки.
(вж. точки 62—64 и 68)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 101)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точка 105)