Language of document :

Жалба, подадена на 16 юни 2022 г. от Cargolux Airlines International SA срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 30 март 2022 г. по дело T-334/17, Cargolux Airlines International/Комисия

(Дело C-401/22 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Cargolux Airlines International SA (представител: E. Aliende Rodríguez, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени изцяло обжалваното съдебно решение,

като главно искане, да отмени изцяло член 1, параграфи 1 и 4 от Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „Решението“) в частта, в която се отнася до жалбоподателя,

при условията на евентуалност, да отмени частично член 1, параграфи 1 и 4 от Решението в частта, в която се отнася до жалбоподателя и до действията свързани с плащането на комисиони и/или допълнителни такси за безопасност, и/или да отмени член 1, параграфи 2 и 3 в частта, в която се отнасят до жалбоподателя и до входящите маршрути, и съответно да намали, и в двата случая, размера на глобата, наложена на жалбоподателя с член 3, буква е) от Решението,

да отмени изцяло глобата, наложена на жалбоподателя с член 3, буква е) от Решението или, при условията на евентуалност — да я намали съществено,

при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че не може да постанови окончателно решение, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производствата пред Съда и пред Общия съд, и

да разпореди всяка друга подходяща мярка предвид обстоятелствата по делото.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата:

С първото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правотоa като е потвърдил компетентността на Комисията да установи и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП във връзка с услуги за въздушен превоз на товари от трети страни до страни от ЕИП (или т.нар. входящи маршрути). Жалбоподателят твърди по-специално че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като неправилно е приложила критерия за квалифицираните последици, за да потвърди компетентността си въз основа на международното-публично право, а не на правото на Европейския съюз, и при всички положения е приложила неправилно стандарта за квалифицираните последици съгласно международното публично право.

С второто основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил извода на Комисията, че действията на жалбоподателя представляват нарушение с оглед на целта. По-специално Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е потвърдил извода на Комисията, че неплащането на комисиони върху допълнителните такси представлява нарушение с оглед на целта.

С третото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил и приложил неправилно правния критерий за установяване на единно продължено нарушение и неправилно е потвърдил Решението, санкционирайки жалбоподателя за такова единно продължено нарушение. По-специално Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията правилно е установила допълващия и продължителен характер на действията представляващи единно продължено нарушение.

С четвъртото основание за обжалване жалбоподателят твърди, при условията на евентуалност, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбоподателят носи отговорност за всички аспекти на единното продължено нарушение — макар всъщност участието му да е било ограничено — включително, като е нарушил принципа на равно третиране при преценката на участието на жалбоподателя в неплащането на комисиони върху допълнителните такси и като е установил неправилно, че жалбоподателят е взел продължително участие в допълнителните такси за безопасност за периоди от време, за които не са представени доказателства за такова участие.

____________