Дело T-29/05
Deltafina SpA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Испански пазар за изкупуване и първична обработка на суров тютюн — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Съгласуваност между изложението на възраженията и обжалваното решение — Право на защита — Определяне на съответния пазар — Глоби — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля — Сътрудничество“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Картели — Вменяване в отговорност на предприятие — Решение на Комисията, с което се установява отговорността на предприятие, упражняващо дейност на пазар непосредствено след засегнатия и взело активно и умишлено участие в картела
(член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 81, параграф 1 ЕО)
2. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита — Обхват
(Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Засягане на търговията между държави членки — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Актове на институциите — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите в случай на нарушение на правилата за конкуренция
(член 15 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка — Преценка в зависимост от конкретния случай
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка — Взаимозависимост между трите критерия, изрично посочени в приетите от Комисията Насоки — Квалифициране на нарушение като „много сериозно“ — Първостепенна роля на критерия, изведен от характера на нарушението
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Действително отражение върху пазара
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А, първа алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Правна уредба — Определяне — Влияние на предишната практика на Комисията при вземане на решения — Липса
(Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(член 253 ЕО)
10. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита
(Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 2 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля в нарушението — Понятие
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 2 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Преценка — Необходимост всяко от обстоятелствата да се вземе предвид поотделно — Липса — Цялостна преценка
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела — Преценка
(член 15 от Регламент № 17 на Съвета и член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, второ тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Преустановяване на нарушението преди намесата на Комисията — Изключване
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, трето тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия
(Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията)
16. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Глоби — Определяне — Критерии — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО; Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Комисията не излиза извън рамките на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана, установявайки отговорността на предприятие за нарушение на посочената разпоредба, когато това предприятие — макар да упражнява дейност на пазар, който се намира непосредствено след този, в рамките на който са били приложени ограничаващите конкуренцията практики — участва активно и умишлено в картел на производители, упражняващи дейност на пазар, различен от този, на който самото то упражнява дейността си.
Всъщност предприятие може да наруши предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана, когато неговото поведение, съгласувано с това на останалите предприятия, има за цел да ограничи конкуренцията на определен релевантен пазар в рамките на общия пазар, без това да предполага задължително, че самото то развива дейност на посочения релевантен пазар.
Така не е изключено дадено предприятие да може да участва в прилагането на ограничение на конкуренцията, дори самото то да не ограничава собствената си свобода на действие на пазара, на който основно упражнява дейност. Всъщност всяко друго тълкуване би могло да намали обхвата на установената в член 81, параграф 1 ЕО забрана в степен, обратна на нейното полезно действие и на нейната основна цел, разглеждана в светлината на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО, която е да се осигури ненарушаването на конкуренцията на общия пазар, тъй като не би позволило да се преследва активният принос на дадено предприятие за ограничаване на конкуренцията единствено поради това че този принос не произтича от икономическата дейност — част от релевантния пазар, на който това ограничение се проявява или има за цел да се прояви.
Прочитът на словосъчетанието „споразумения между предприятия“ в светлината на целите на член 81, параграф 1 ЕО и на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО води до потвърждаване наличието на разбиране за картел и за предприятие, извършител на нарушение, според което не се прави разграничение в зависимост от сектора или пазара, на който развиват дейност разглежданите предприятия.
Вменяването на участвало в картел предприятие на нарушението като цяло съответства на изискванията на принципа на лична отговорност, когато удовлетворява две условия: първото обективно, а второто субективно.
Относно първото условие, то е изпълнено, що се отнася до връзката между конкуренти, които осъществяват дейност на един и същ релевантен пазар, както и между тези конкуренти и техните клиенти, щом като предприятието участник е допринесло за прилагането на картела дори под формата на подчинени или допълнителни дейности или чрез бездействие, например с мълчаливо одобрение и чрез несъобщаване за този картел на органите.
Що се отнася до второто условие, вменяването на нарушението като цяло на предприятие участник зависи освен това от израза на собствената му воля, който показва, че то е приело, макар и само мълчаливо, целите на картела.
(вж. точки 48, 49, 51, 57, 58 и 62)
2. Зачитането на правото на защита във всяко производство, което може да доведе до санкции, по-конкретно до глоби или до периодични парични санкции, изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренцията, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като фактите, за които то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство.
Нарушението на правото на защита по време на административното производство се преценява в светлината на приетите от Комисията твърдения за нарушения в изложението на възраженията и в решението за приключване на посоченото производство. При тези условия констатацията на нарушение на правото на защита предполага, че обвинението, което според предприятието не му е било повдигнато в изложението на възраженията, е било прието като извършено нарушение от Комисията в нейното окончателно решение. Сама по себе си разлика в представянето на фактите, насочена към това те да бъдат отчетени по-точно в окончателното решение, не може да съставлява изменение по същество на твърденията за нарушения.
(вж. точки 113—115 и 120)
3. За да може да засегне търговията между държавите членки, едно решение, споразумение или практика трябва въз основа на съвкупност от обективни фактически и правни обстоятелства да позволява с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че може да упражни пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който поражда опасения, че може да възпрепятства осъществяването на единния пазар между държавите членки. Трябва освен това въздействието да не бъде незначително. Така дадено въздействие върху търговския обмен в Общността като цяло произтича от кумулативното наличие на няколко фактора, които, взети поотделно, може и да не са определящи.
Всъщност член 81, параграф 1 ЕО не изисква картелите, обхванати от тази разпоредба, да са засегнали значително търговския обмен в Общността, а изисква да се докаже, че тези картели могат да имат такива последици.
(вж. точки 167—169)
4. Независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, която администрацията във всеки случай е длъжна да спазва, Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, съдържат правило за поведение, поясняващо практиката, която трябва да се следва, от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, които да са съвместими с принципа на равно третиране.
(вж. точка 230)
5. Фактът, че посредством Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, Комисията е уточнила подхода си относно преценката на тежестта на едно нарушение, не пречи тя да прецени този критерий общо, в зависимост от всички релевантни обстоятелства, включително тези, които не са изрично упоменати в Насоките.
(вж. точка 230)
6. Трите критерия, които трябва да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушение на общностните правила на конкуренцията съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, са неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, когато то може да бъде определено, и размерът на съответния географски пазар. Тези три аспекта в оценката на тежестта на нарушението нямат еднаква тежест в рамките на цялостното разглеждане. Характерът на нарушението е от първостепенно значение, по-конкретно за квалифицирането на нарушенията като „много [тежки]“.
В това отношение от съдържащото се в Насоките описание на много тежките нарушения следва, че споразумения или съгласувани практики, насочени по-конкретно към определяне на цените или към разпределяне на пазарите, могат да бъдат характеризирани като „много [тежки]“ само въз основа на характера им, без да е необходимо подобно поведение да се характеризира с определено въздействие или географски обхват. Този извод се потвърждава от факта, че макар описанието на тежките нарушения изрично да упоменава отражението върху пазара и наличието на последици в обширни зони от общия пазар, описанието на много тежките нарушения не съдържа никакво изискване за действително отражение върху пазара, нито за настъпване на последици в определена географска зона.
Налице е взаимозависимост между трите аспекта на оценката за тежестта на нарушението, в смисъл че висока степен на тежест с оглед на един или друг от аспектите може да компенсира по-малката тежест на нарушението в други аспекти.
Що се отнася до обхвата на географския пазар, той представлява само един от трите релевантни критерия за целите на общата преценка на тежестта на нарушението и не е самостоятелен критерий в смисъл, че единствено нарушенията, които засягат по-голямата част от държавите членки, могат да получат квалификацията „много [тежки]“. Нито Договорът за ЕО, нито Регламент № 17, Регламент № 1/2003, Насоките или съдебната практика позволяват да се приеме, че единствено ограниченията с много голям географски обхват могат да бъдат квалифицирани по този начин. Следователно ограниченият размер на разглеждания географски пазар допуска констатираното нарушение да бъде квалифицирано като „много [тежко]“. Това разрешение се налага a fortiori по отношение на ограничения размер на разглеждания продуктов пазар, тъй като размерът на продуктовия пазар по принцип не е обстоятелство, което трябва задължително да бъде взето предвид, а само едно от всички релевантни обстоятелства за преценката на тежестта на нарушението и определянето на размера на глобата.
Явно е обаче, че нарушението, в чието извършване са обвинени преработватели на тютюн и дадено предприятие, една от дейностите на което е продажбата на обработения тютюн, състоящо се в определянето на цените на различните сортове суров тютюн в държава членка и в разпределянето на количествата суров тютюн, които следва да бъдат изкупени от производителите, съставлява много тежко нарушение по своето естество. Нарушенията от този вид се квалифицират като много тежки, тъй като включват пряка намеса в основните параметри на конкуренцията на съответния пазар, или като явни нарушения на общностните правила на конкуренцията.
(вж. точки 231, 233, 234, 238, 240—242)
7. В рамките на преценката на тежестта на нарушението на общностните правила на конкуренцията за целите на определянето на размера на глобата, обстоятелството, че Комисията не е доказала надлежно, че картелът има конкретно отражение върху пазара, е ирелевантно за квалификацията на нарушението като „много [тежко]“.
Липсата на достатъчно доказване на действително отражение върху пазара не може да постави под въпрос началния размер на глобата, определен от Комисията в зависимост от тежестта на нарушението.
(вж. точки 250 и 251)
8. Предходната практика на Комисията по вземане на решения сама по себе си не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията.
(вж. точки 292 и 426)
9. Мотивите на индивидуално решение трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали те отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста на разглеждания акт, но и на контекста, в който той е приет, както и на всички правни норми, уреждащи съответната материя.
(вж. точка 319)
10. Когато в изложението на възраженията Комисията посочва изрично, че ще прецени дали следва да се налагат глоби на съответните предприятия, и излага основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, като например тежестта и продължителността на предполагаемото нарушение и факта дали то е извършено „умишлено или по непредпазливост“, тя изпълнява задължението си да зачете правото на изслушване на съответните предприятия. Така тя им предоставя данните, необходими за защита не само срещу установяването на нарушението, но и срещу налагането на глоба. При все това възлагането на задължение на Комисията да предостави на съответните предприятия на стадия на изложението на възраженията конкретни сведения относно равнището на предвидените глоби би означавало да ѝ бъде наложено да предопредели по неподходящ начин съдържанието на окончателното си решение.
В това отношение квалификацията на предприятие като водач има важни последици относно размера на глобата, която следва да се наложи на това предприятие. Така съгласно точка 2 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, става въпрос за утежняващо отговорността обстоятелство, което води до значително увеличение на основния размер на глобата. Също така по смисъла на точка Б, буква д) от Известието относно сътрудничеството такова квалифициране автоматично изключва много съществено намаляване на размера на глобата, дори предприятието, квалифицирано като водач, да отговаря на всички посочени условия, за да се ползва от такова намаляване. При това положение в изложението на възраженията Комисията следва да посочи считаните от нея за релевантни доказателства, така че предприятието, което би могло да бъде квалифицирано като водач на картела, да отговори на такова обвинение. Въпреки това с оглед на факта, че това изложение е етап от приемането на окончателното решение и че поради това не представлява окончателното становище на Комисията, не може да се изисква последната още на този стадий да е извършила правно квалифициране на доказателствата, на които се основава в окончателното си решение да квалифицира едно предприятие като водач на картела.
(вж. точки 324, 325 и 327)
11. В рамките на определянето на размера на глобата за нарушение на общностните правила на конкуренцията, за да бъде квалифицирана ролята на разглежданото предприятие като водеща, то трябва да е представлявало съществена движеща сила за картела и да е имало конкретна и специална отговорност за функционирането на този картел.
Дори изтъкнатите от Комисията обстоятелства да доказват, че това предприятие е имало активна и непосредствена роля в даден картел, те не са достатъчни, за да се установи, че то е представлявало съществена движеща сила за този картел, по-специално ако нито един елемент от преписката не сочи, че съответното дружество е предприело каквато и да е инициатива за създаване на посочения картел или за насърчаване на някое от другите предприятия да се присъедини към него и ако освен това нито един от елементите не позволява да се установи, че съответното предприятие е поело дейности, които обикновено са свързани с наличието на водеща роля в картела, например председателство на срещи или централизирано събиране и разпределяне на някои данни.
(вж. точки 332—335)
12. По принцип при определяне размера на глобите за нарушения на общностните правила на конкуренцията Комисията трябва да се съобразява със собствените си насоки. В Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, обаче не се посочва, че Комисията трябва винаги да взема предвид всяко едно от смекчаващите обстоятелства, изброени в точка 3 от същите, и тя не е длъжна да предоставя автоматично допълнително намаление на това основание, тъй като дали евентуално намаление на глобата е подходящо на основание на смекчаващи обстоятелства трябва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства.
Всъщност приемането на Насоките не лишава от релевантност по-ранната съдебна практика, съгласно която при определяне на размера на глобите, които възнамерява да наложи, Комисията разполага със свобода на преценка, която ѝ позволява да вземе или да не вземе предвид определени елементи в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай.
Така, когато в Насоките липсват императивни указания относно смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид, следва да се приеме, че Комисията си запазва определена свобода да прецени като цяло значението на евентуалното намаляване на размера на глобите поради смекчаващи обстоятелства.
(вж. точки 347 и 348)
13. В рамките на определянето на размера на глобата за нарушение на общностните правила на конкуренцията Комисията е длъжна да признае съществуването на смекчаващо обстоятелство поради неприлагане на даден картел само ако предприятието, което се позовава на това обстоятелство, може да докаже, че ясно и сериозно се е противопоставило на прилагането на този картел до степен да затрудни самото му функциониране и че не се е присъединило явно към споразумението, и поради това не е подтикнало други предприятия да приложат съответния картел. Действително би било прекалено лесно за предприятията да сведат до минимум опасността да трябва да платят голяма глоба, ако можеха да се възползват от незаконосъобразен картел и след това от намаляване на глобата с мотива, че са имали само ограничена роля в извършване на нарушението, докато тяхното поведение е подтикнало други предприятия да предприемат още по по-увреждащи конкуренцията действия.
(вж. точка 350)
14. В рамките на определянето на размера на глобата за нарушение на общностните правила на конкуренцията „преустановяване[то] на нарушението веднага след намесата на Комисията (по-специално когато тя извършва проверки)“, посочено в точка 3, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, може логично да се приеме за смекчаващо обстоятелство само ако съществуват причини да се предположи, че разглежданите предприятия са подтикнати от въпросната намеса да прекратят своето антиконкурентно поведение, а случаят, при който преди датата на първата намеса на Комисията нарушението вече е приключило, не попада в приложното поле на тази разпоредба от Насоките.
(вж. точки 354 и 355)
15. Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите за нарушение на общностните правила на конкуренцията и в това отношение може да вземе предвид много фактори, сред които е и оказаното от съответните предприятия сътрудничество по време на осъществяването на разследването от службите на тази институция. Всъщност тя има широки правомощия за преценка на качеството и полезността на сътрудничеството на дадено предприятие, и по-конкретно в сравнение с приноса на други предприятия. За да обосноват намаляването на размера на глобата на основание на сътрудничество, действията на дадено предприятие трябва да улесняват задачата на Комисията, състояща се в установяването и в санкционирането на посочените нарушения. В рамките на своята преценка на оказаното от предприятията сътрудничество Комисията не може да пренебрегва принципа на равно третиране, който е нарушен, когато сходни положения се третират по различен начин или различни положения се третират еднакво, освен ако такова третиране е обективно обосновано.
(вж. точки 389, 390 и 399)
16. Обстоятелството, че в миналото Комисията е прилагала глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността да повиши този размер в рамките, посочени от Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика на конкуренция.
Операторите не могат да възлагат своите оправдани правни очаквания на запазването на съществуващо положение, което може да се промени от Комисията в рамките на нейното право на преценка.
В резултат на това предприятията, участващи в административно производство, което може да доведе до налагането на глоба, не могат да придобиват оправдани правни очаквания, че Комисията няма да надхвърли прилагания по-рано размер на глобите.
Всъщност всяко предприятие, по отношение на което е образувано административно производство, което може да доведе до налагане на глоба, трябва да отчита възможността във всеки момент Комисията да реши да увеличи размера на глобите в сравнение с прилагания в миналото.
(вж. точки 426 и 435)