ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

29 април 2008 година

Дело F-133/07

André Hecq

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Продължителност на медицинската процедура — Иск за обезщетение — Липса на административна жалба — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Hecq по-специално иска да бъда отменено решението на Комисията от 12 юли 2007 г., в което тя се произнася по неговата административна жалба, доколкото с това решение Комисията отхвърля неговото искане, от една страна, да получи мораторни лихви върху сумите, които биха могли да му бъдат отпуснати в приложение на член 73 от Правилника, и от друга страна, да му бъде платена сумата от 2 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които претърпял поради недопустимо бавното разглеждане на неговото досие от административното ръководство

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение, предявен при липса на досъдебна процедура в съответствие с Правилника — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност

(членове 73, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Исканията за отмяна на решение, което отхвърля административна жалба и чиято единствена цел е получаването на обезщетения, които посоченото решение е отказало да признае на жалбоподателя, съвпадат с исканията за обезщетение, така че в рамките на въведената с членове 90 и 91 от Правилника система на правни средства за защита тези искания за отмяна са допустими само ако жалбата е предшествана от досъдебна процедура в съответствие с разпоредбите на Правилника. Тази процедура е различна в зависимост от това дали вредата, за която се иска обезщетение, произтича от акт, нарушаващ интереси по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника или от действие на административното ръководство, което няма характер на решение. В първия случай заинтересованото лице следва да сезира в определените срокове органа по назначаването с административна жалба срещу съответния акт. Напротив, във втория случай административната процедура трябва да започне с подаване на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника за получаване на обезщетение. Единствено изричният или мълчалив отказ да се уважи това искане представлява подлежащо на обжалване решение, което нарушава интереси, и само след изричния или мълчалив отказ да се уважи тази административна жалба може да бъде предявен иск за обезщетение пред общностния съд.

Макар и да се приема, че искане за обезщетение може да бъде редовно подадено и на етапа на административното обжалване и следователно да не бъде непременно предшествано от искане по член 90, параграф 1 от Правилника, това е така само при условие че това искане за обезщетение се основава на незаконосъобразността на акта, срещу който е подадена посочената административна жалба. В този случай е налице пряка връзка между жалбата за отмяна и иска за обезщетение, така че последният, като акцесорен на жалбата за отмяна, е допустим, без да е необходимо той да се предшества от искане до органа по назначаване да поправи вредата, която се твърди, че е претърпяна. Когато обаче не се основава на оспорване на акта, нарушаващ интереси, този иск за обезщетение е независим от всякакво искане за отмяна и не може да бъде предявен без предварителното оспорване по административен ред на решението за отказ.

(вж. точки 18, 23 и 24)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 февруари 1992 г., Marcato/Комисия, T‑64/91, Recueil, стp. II‑243, точки 31—33 и цитираната съдебна практика; 13 юли 1995 г., Saby/Комисия, T‑44/93, Recueil FP, стp. I‑A‑175 и II‑541, точка 31; 12 май 1998 г., O’Casey/Комисия, T‑184/94, Recueil FP, стp. I‑A‑183 и II‑565, точка 98; 28 януари 2003 г., F/Сметна палата, T‑138/01, Recueil FP, стp. I‑A‑25 и II‑137, точка 57

2.      Макар да е вярно, че в рамките на жалба за отмяна общностният съд може служебно да присъди обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя поради необичайната продължителност на медицинската процедура по член 73 от Правилника, дори когато заинтересованото лице не е подало иск за обезщетение на основание на членове 90 и 91 от Правилника и когато предвидените в тези членове процесуални условия по дефиниция не са били спазени, искането за такова осъждане на администрацията обаче е недопустимо, ако предявеният от длъжностното лице иск за обезщетение не е бил разгледан в надлежно проведена досъдебна процедура в съответствие с разпоредбите на Правилника и когато медицинската процедура все още не е приключила.

Всъщност, от една страна, общностният съд може да използва правораздавателните си правомощия, по-специално неограничената компетентност, с която разполага при разглеждане на споровете от финансов характер, само когато е редовно сезиран. От друга страна, фактът, че изходът от процедурата по член 73 не е известен, не дава възможност на съда да прецени дали е налице твърдяната неимуществена вреда и какъв е нейният размер. Накрая, във всеки случай такова обезщетение може да се присъди служебно само за да се придаде полезно действие на констатацията за необичайна продължителност на медицинската процедура, когато все пак в рамките на жалба за отмяна тази нередност не би могла да обоснове отмяната на обжалваното решение.

(вж. точки 26 и 28—30)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑95 и II‑A‑2‑441, точки 162—167

Съд на публичната служба— 1 февруари 2008 г., Labate/Комисия, F‑77/07, все още непубликувано в Сборника, точки 20—22