РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

15 януари 2014 година

Дело T‑95/12 P

Willem Stols

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2007 г. — Решение да не се повишава заинтересованото лице в степен AST 11 — Съпоставяне на заслугите — Съдебен контрол за явна грешка в преценката“

Предмет:      Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 13 декември 2011 г. по дело Stols/Съвет (F‑51/08 RENV)

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Willem Stols освен собствените съдебни разноски да заплати и тези, направени от Съвета на Европейския съюз в настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Отчитане на атестационните доклади — Други критерии, които могат да бъдат взети предвид

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на прослуженото време в степента — Субсидиарен характер — Отчитане на неизменността на заслугите във времето — Обхват

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      При съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, органът по назначаването разполага с широко право на преценка, а съдът на Съюза следва да проверява само дали администрацията, предвид съображенията в основата на преценката ѝ, е действала в рамките на правомощията си и не е упражнила същите явно неправилно. Следователно съдът на Съюза не може да замени със своята преценка на квалификациите и заслугите на длъжностните лица тази на посочения орган.

В това отношение, за да запази полезното действие на правото на преценка, което законодателят е поверил на органа по назначаването във връзка с повишаването, съдът на Съюза не може да отмени дадено решение само защото счита, че е изправен пред факти, будещи съмнения в извършената от този орган преценка, които може да се окажат основателни или дори установяват наличието на грешка в преценката.

Следователно съдът на Съюза не трябва да преразглежда подробно всички досиета на кандидатите, които могат да бъдат повишавани, за да се увери, че споделя извода, до който е стигнал органът по назначаването, тъй като в противен случай би излязъл от границите на възложения му контрол за законосъобразност, заменяйки със своя преценката на посочения орган относно заслугите на въпросните кандидати.

Същевременно признатото на органа по назначаването широко право на преценка е ограничено от необходимостта кандидатурите да бъдат съпоставени внимателно и безпристрастно, в интерес на службата и в съответствие с принципа за равно третиране. На практика съпоставянето трябва да се извърши при условията на равнопоставеност и на основата на сходни източници на информация и сведения.

(вж. точки 29—32)

Позоваване на:

Съд — 21 април 1983 г., Ragusa/Комисия, 282/81, Recueil, стр. 1245, точка 9 и 13; 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, Recueil, стр. I‑3019, точка 35

Общ съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точки 52 и 53

2.      Задължението за органа по назначаване да извърши предвиденото в член 45 от Правилника съпоставяне на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица е израз на принципа на равно третиране на длъжностните лица и едновременно с това на правото им на кариерно развитие, като по този начин преценката на техните заслуги съставлява определящият критерий. В това отношение член 45, параграф 1 от Правилника предвижда, че при съпоставянето на заслугите органът по назначаването взема предвид в частност докладите от атестирането на длъжностните лица, уменията на тези лица при упражняване на функциите си да ползват езици, различни от този, за който са представили доказателства, че владеят, и евентуално нивото на упражняваните от тях функции. Тази разпоредба оставя известна свобода на органа по назначаването при съпоставянето на заслугите да прецени, като спазва и принципа на равенство, какво значение ще придаде на всеки от споменатите три критерия.

Ако въз основа на трите критерия, изрично посочени в член 45, параграф 1 от Правилника, установи, че подлежащите на повишаване длъжностни лица имат равни заслуги, органът по назначаването може при условията на евентуалност да вземе предвид други критерии — например възрастта на тези лица и прослуженото от тях време в съответната служба или със съответната степен — които да са решаващи за преценката му.

(вж. точки 33 и 34)

Позоваване на:

Общ съд — 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, точки 43 и 44 и цитираната съдебна практика

3.      Прослуженото време в дадена служба и с дадена степен може да бъде само субсидиарен критерий при повишаването, ако вследствие на прилагането на трите критерия, изрично посочени в член 45, параграф 1 от Правилника, се установят равни заслуги. Органът по назначаването обаче има право да съпостави заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица, като прецени доколко неизменни във времето са били съответните им заслуги.

В това отношение критерият за неизменност на заслугите във времето не е отделен от изброените в член 45 от Правилника три критерия, а се отнася пряко до първия от тях, основан на докладите от атестирането на длъжностните лица. По-конкретно, този оценъчен критерий дава възможност по-добре да се отчетат всички заслуги на подлежащите на повишаване длъжностни лица с оглед на този първи критерий.

Освен това употребата на множественото число в израза „докладите от атестирането на длъжностните лица“, съдържащ се в член 45, параграф 1 от Правилника, показва, че органът по назначаването по правило е длъжен да вземе предвид всички доклади за длъжностните лица от момента на получаване на съответната степен, което по необходимост означава да се вземе предвид критерий като този за неизменността на заслугите във времето.

Всъщност, ако посоченият орган вземе предвид само последният/последните доклад(и), съпоставянето на заслугите би било опорочено или най-малкото непълно, тъй като в такъв случай този орган няма да прецени съвкупността от заслуги на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица, и в частност на тези, които имат повече от две години стаж в съответната степен.

Освен това прилагането на критерия за неизменност на заслугите във времето не означава при съпоставянето на заслугите съгласно член 45, параграф 1 от Правилника просто отново да се приложи критерият за прослужено време, тъй като дългият стаж не винаги е съчетан с високи и постоянни във времето заслуги, така че двата критерия съвсем не съвпадат, дори да има известна връзка между тях.

Накрая, критерият за неизменност на заслугите във времето всъщност дава възможност на органа по назначаването да намери справедливо равновесие между целта да се осигури бърз служебен напредък на длъжностните лица, които се справят блестящо и имат изключително високо ниво на работа, и целта да се осигури нормално кариерно развитие на длъжностните лица, които през дълъг период от време поддържат постоянно високо ниво на работа.

(вж. точки 40—45)