РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (осми разширен състав)
11 юни 2009 година(*)
„Държавни помощи — Схема за помощи, предоставяни от италианските власти на някои предприятия за обществени услуги под формата на освобождаване от данъци и на заеми с преференциална лихва — Решение за обявяване на помощите за несъвместими с общия пазар –– Съществуващи помощи или нови помощи — Член 86, параграф 2 ЕО“
По дело T‑222/04
Италианска република, за която първоначално се явява г‑н I. Braguglia, а впоследствие г‑н R. Adam и г‑жа I. Bruni, в качеството на представител, подпомагани от адв. M. Fiorilli, avvocato dello Stato ,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н V. Di Bucci, в качеството на представител,
ответник,
с предмет искане за отмяна на член 2 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (OВ L 77, 2003 г., стp. 21)
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (осми разширен състав),
състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н D. Šváby, г‑н S. Papasavvas, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 април 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1. По националната правна уредба
1 Legge № 142 ordinamento delle autonomie locali (Закон № 142 относно организацията на местното самоуправление от 8 юни 1990 г., GURI, бр. 135 от 12 юни 1990 г., наричан по-нататък „Закон № 142/90“) въвежда в Италия реформа на законовите организационни средства, предоставени на общините за управлението на обществените услуги, по-конкретно в секторите на доставянето на вода, газ, електроенергия и на транспорта. Член 22 от посочения закон в редакцията след изменението му предвижда възможност за общините да създават дружества с различни правно-организационни форми, за да предоставят обществени услуги. Една от тях е учредяването на търговски дружества или на дружества с ограничена отговорност с акционерен състав с мажоритарно публично участие (наричани по-нататък „дружества по Закон № 142/90“).
2 В този контекст по силата на член 9bis от legge № 488 di conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 1° luglio 1986, № 318, recante provvedimenti urgenti per la finanza locale (Закон № 488 за преобразуване в закон с изменения на Декрет-закон № 318 от 1 юли 1986 г. за въвеждане на спешни мерки в полза на местните финанси от 9 август 1986 г., GURI, бр. 190 от 18 август 1986 г.) между 1994 г. и 1998 г. на дружествата по Закон № 142/90, доставчици на обществени услуги, са предоставени заеми от Cassa Depositi e Prestiti (наричана по-нататък „CDDPP“) при специален лихвен процент (наричани по-нататък „заеми от CDDPP“).
3 Освен това по силата на разпоредбите на член 3, параграфи 69 и 70 от legge № 549 (su) misure di razionalizzazione della finanza pubblica (Закон № 549 относно мерките за рационализиране на публичните финанси от 28 декември 1995 г., обикновена притурка към GURI, бр. 302 от 29 декември 1995 г., наричан по-нататък „Закон № 549/95“) във връзка с decreto-legge № 331 (su) armonizzazione delle disposizioni in materia di imposte sugli oli minerali, sull’alcole, sulle bevande alcoliche, sui tabacchi lavorati e in materia di IVA con quelle recate da direttive CEE e modificazioni conseguenti a detta armonizzazione, nonché disposizioni concernenti la disciplina dei centri autorizzati di assistenza fiscale, le procedure dei rimborsi di imposta, l’esclusione dall’ILOR dei redditi di impresa fino all’ammontare corrispondente al contributo diretto lavorativo, l’istituzione per il 1993 di un’imposta erariale straordinaria su taluni beni ed altre disposizioni tributarie (Декрет-закон № 331 относно хармонизиране на данъчните разпоредби в различни области от 30 август 1993 г., GURI, бр. 203 от 30 август 1993 г., наричан по-нататък „Декрет-закон № 331/93“) са въведени следните мерки в полза на дружествата по Закон № 142/90:
– освобождаване от всякакви данъци, с които се облагат прехвърлянията на активи, осъществени при преобразуването на специални предприятия и на контролирани от общината предприятия в дружества по Закон № 142/90 (наричано по-нататък „освобождаване от данъци върху прехвърлянията“),
– пълно освобождаване от корпоративен данък, а именно от данък върху печалбата на юридическите лица и от местен данък върху доходите в продължение на три години и най-късно до данъчната 1999 година (наричано по-нататък „тригодишно освобождаване от корпоративен данък“).
2. Административно производство
4 След направено оплакване относно посочените мерки с писма от 12 май, 16 юни и 21 ноември 1997 г. Комисията иска сведения по този въпрос от италианските власти.
5 С писмо от 17 декември 1997 г. италианските власти предоставят част от исканите сведения. Впрочем по искане на италианските власти на 19 януари 1998 г. е проведена среща.
6 С писмо от 17 май 1999 г. Комисията уведомява италианските власти за решението си да открие предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейските общности (ОВ С 220, 1999 г., стр. 14).
7 След като получава становищата на третите заинтересовани лица и на италианските власти, Комисията на няколко пъти иска допълнителни сведения от последните. Провеждат се също и срещи между, от една страна, Комисията и, от друга страна, италианските власти, както и встъпилите трети заинтересовани лица.
8 Някои дружества по Закон № 142/90 като ACEA SpA, AEM SpA и Azienda Mediterranea Gas e Acqua SpA (AMGA), които впрочем са подали жалба за отмяна на решението, предмет на настоящото дело (съответно дела T‑297/02, Т‑301/02 и T‑300/02), изтъкват по-специално, че въпросните три вида мерки не представляват държавна помощ.
9 По същество италианските власти и Confederazione Nazionale dei Servizi (Confservizi), конфедерация, обединяваща именно дружества по Закон № 142/90 и специални общински предприятия в Италия, се присъединяват към това становище.
10 Обратно, Bundesverband der deutschen Industrie eV (BDI), германско сдружение на производствени предприятия и на доставчици на свързани с промишлеността услуги, счита, че въпросните мерки биха могли да предизвикат нарушения на конкуренцията не само в Италия, но и в Германия.
11 Също и Gas-it, италианско сдружение на частните оператори от сектора на доставянето на газ, заявява, че въпросните мерки, и особено тригодишното освобождаване от корпоративен данък, представляват държавна помощ.
12 На 5 юни 2002 г. Комисията приема решение 2003/193/ЕО относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставени от Италия на дружествата по Закон № 142/90 (OВ L 77, 2003 г., стp. 21, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
3. Обжалваното решение
13 На първо място, Комисията подчертава, че нейното изследване се отнася само до общите схеми за помощи, въведени със спорните мерки, а не до индивидуалните помощи, предоставени на различни предприятия, така че нейното изследване в обжалваното решение е общо и абстрактно. Във връзка с това тя заявява, че Италианската република „не е предоставила индивидуални данъчни облекчения и [не я] е уведомила […] за нито един случай на индивидуална помощ, предавайки ѝ всички необходими за нейната преценка сведения“. Комисията посочва, че поради това тя смята е длъжна да пристъпи към общо и абстрактно изследване на спорните схеми, както от гледна точка на тяхната квалификация, така и от гледна точка на тяхната съвместимост с общия пазар (съображения 42—45 от обжалваното решение).
14 Според Комисията заемите от CDDPP и тригодишното освобождаване от корпоративен данък (наричани по-нататък заедно„спорните мерки“) са държавни помощи. Действително предоставянето с ресурси на държавата на такива предимства на дружествата по Закон № 142/90 има за резултат засилване на конкурентното им положение спрямо всички други предприятия, желаещи да предоставят същите услуги (съображения 48—75 от обжалваното решение). Спорните мерки са несъвместими с общия пазар, при положение че не отговарят нито на условията на член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, нито на условията на член 86, параграф 2 ЕО и освен това нарушават член 43 ЕО (съображения 94—122 от обжалваното решение).
15 Напротив, според Комисията освобождаването от данъци върху прехвърлянията не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, като се има предвид, че тези данъци се дължат при учредяването на нова икономическа структура или при прехвърлянето на активи между различни икономически структури. По същество обаче контролираните от общината предприятия, от една страна, и дружествата по Закон № 142/90, от друга страна, са проява на една и съща икономическа структура. При това положение освобождаването от посочените данъци в тяхна полза е оправдано от естеството или организацията на системата (съображения 76—81 от обжалваното решение).
16 Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:
„Член 1
Освобождаването от данъци върху прехвърлянията […] не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].
Член 2
Тригодишното освобождаване от корпоративен данък […] и произтичащите от заемите [от CDDPP …] предимства представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1, [ЕО].
Тези помощи не са съвместими с общия пазар.
Член 3
Италия следва да вземе всички необходими мерки, за да изиска от получателя възстановяването на описаната в член 2 помощ, която му е била предоставена неправомерно.
Възстановяването на помощта следва да стане незабавно в съответствие с националните процедури, доколкото те позволяват ефективното и незабавно изпълнение на [обжалваното] решение.
Подлежащата на възстановяване помощ включва лихвата, считано от датата, на която получателят е получил неправомерната помощ, до датата на нейното реално възстановяване. Тази лихва следва да се изчисли въз основа на референтния лихвен процент, приложим при изчисляване на еквивалентната субсидия на помощите с регионална насоченост.
[…]“
Производство и искания на страните
17 На 8 август 2002 г. Италианската република подава до Съда жалба за отмяна срещу обжалваното решение, заведена под номер С‑290/02. Съдът установява, че тази жалба и жалбите по дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02 и T‑309/02 имат еднакъв предмет, а именно отмяната на обжалваното решение, и са свързани, тъй като правните основания, представени по всяко от тези дела, се припокриват в голяма степен. С Определение от 10 юни 2003 г. Съдът спира производството по дело С‑290/02 в съответствие с член 54, трета алинея от своя Статут до постановяването на решение от Първоинстанционния съд, което да сложи край на производството по дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02 и T‑309/02.
18 С Определение от 8 юни 2004 г. Съдът решава да препрати дело С‑290/02 на Първоинстанционния съд, който е станал компетентен да се произнася по жалбите, подавани от държавите членки срещу Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 2 от Решение 2004/407/ЕО, Eвратом на Съвета от 26 април 2004 година за изменение на членове 51 и 54 от Протокола относно Статута на Съда на Европейските общности (OВ L 132, стp. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 30). Така това дело е заведено в секретариата на Първоинстанционния съд под номер Т‑222/04.
19 На основание член 14 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и по предложение на осми състав след изслушване на страните съобразно член 51 от посочения правилник Първоинстанционният съд решава да препрати делото за разглеждане на разширен състав.
20 Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (осми разширен състав) решава да открие устната фаза на производството.
21 С Определение на председателя на осми разширен състав на Първоинстанционния съд от 13 март 2008 г. дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02, T‑309/02, Т‑189/03 и Т‑222/04 са съединени за нуждите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.
22 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 16 април 2008 г.
23 Италианската република моли Първоинстанционния съд:
– да отмени член 2 от обжалваното решение.
24 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
От правна страна
25 В подкрепа на жалбата си Италианската република по същество сочи няколко правни основания, които следва да се обединят и разгледат по следния начин:
– нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, що се отнася до квалифицирането както на тригодишното освобождаване от корпоративен данък, така и на заемите от CDDPP като държавни помощи и липса на мотиви,
– грешка в квалификацията на спорните мерки като нови помощи и нарушение в това отношение на член 88, параграф 1 ЕО,
– неправилно прилагане на член 86, параграф 2 ЕО,
– нарушение на процесуалните норми поради непълнота на разследването.
1. По първото правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, що се отнася до квалифицирането както на тригодишното освобождаване от корпоративен данък, така и на заемите от CDDP като държавни помощи
26 В рамките на това правно основание Италианската република изтъква, че спорните мерки не съставляват държавни помощи. Правното основание се състои от три части, отнасящи се съответно до липсата на конкуренция и на засягане на търговията между държавите членки, до липсата на селективен характер и на мотиви.
Доводи на страните
По първата част, изведена от липсата на конкуренция и на засягане на търговията между държавите членки.
27 Италианската република твърди, че дружествата по Закон № 142/90 по принцип могат да упражняват дейност само в областта на обществените услуги, в която няма конкуренция. Всъщност специалните предприятия и дружествата по Закон № 142/90 били в положение на законов или фактически монопол по отношение на обществените услуги в общините, на които принадлежат. Освен това тези обществени услуги задължително били с местен характер.
28 Предметът на дейност на дружествата по Закон № 142/90 бил определен от закона и тези дружества били учредени за управлението на една или няколко услуги, попадащи в правомощията на съответния местен орган. При това положение частноправната дееспособност на посочените дружества по необходимост трябвало да се упражнява в зависимост от целите на институциите и да има за предмет управлението на обществени услуги. От това следвало, че дружествата с публично участие, предназначени да осигуряват обществени услуги, каквито са дружествата по Закон № 142/90, трябва да се ограничат до предоставянето на такива услуги.
29 Според Италианската република от това следва, че за дружествата по Закон № 142/90 по принцип важат териториални и материални ограничения. Действията им извън територията на общината били възможни само при стриктното спазване на две условия, а именно, от една страна, наличие на споразумение или предварителен договор между заинтересуваните общини или провинции и, от друга страна, наличие на функционална връзка между извънтериториалната дейност и изискванията на общината, на която принадлежат. Възлагането на местни обществени услуги в други общини, както и разширяването на дейността на дружествата по Закон № 142/90 в други сектори, при това положение представлявали единствено несигурна теоретична възможност. В този смисъл в обжалваното решение не бил даден никакъв пример или доказателство, че дружествата по Закон № 142/90 са разширили обхвата на дейността си. Само в два случая едно или няколко дружества по Закон № 142/90 взели участие в тръжна процедура за възлагането на концесия за предоставянето на обществени услуги в територии, различни от общините им по произход. Освен това ставало въпрос за не особено значителни поръчки.
30 Италианската република уточнява, че услугите, които са възпроизведени в списъка, съдържащ се в член 1 от legge № 103 (sulla) assunzione diretta dei pubblici servizi da parte dei comuni (Закон № 103 за прякото изпълнение на обществените услуги от общините от 29 март 1903 г., GURI, 29 март 1903 г.), се предоставят в режим на монопол или на пряко осигуряване, докато други услуги трябва да се предоставят при условия на конкуренция. Закон № 142/90 не променил това положение.
31 След като напомня за задължението на Комисията да установи и прецени фактическите елементи, които са в състояние да докажат, че помощта може да повлияе отрицателно върху конкуренцията и търговията, Италианската република отбелязва, че финансовата помощ може да засегне търговията в Общността, при условие че предприятието получател действа на характеризиращ се със силна конкуренция пазар. В настоящия случай обаче това не било така.
32 Комисията оспорва доводите на Италианската република.
По втората част, изведена от липсата на селективен характер
33 Италианската република изтъква, че от спорните мерки не произтича никакво предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
34 Що се отнася до тригодишното освобождаване от корпоративен данък, Италианската република поддържа, че тази мярка не е селективна, тъй като по същество за контролираните от общината предприятия се прилага същият режим.
35 Що се отнася до заемите от CDDP, Италианската република изтъква, че в случая не е имало предимства, при положение че максималният лихвен процент, прилаган от CDDP, не е по-нисък от максималния референтен процент. Във всеки случай получателите на заеми от CDDP, които са структури, контролирани от публични институции и упражняващи много стабилна икономическа дейност, каквато е предоставянето на обществени услуги, били особено надеждни длъжници. Освен това заемите от CDDP били дългосрочни и с фиксиран лихвен процент, което в период на непрекъснато покачване на лихвените проценти в перспектива би довело до по-благоприятни от променливите или краткосрочни лихвени проценти.. Предвид всички тези обстоятелства прилагането на по-нисък лихвен процент за дружествата по Закон № 142/90 от този за т. нар. „обикновени“ предприятия било нормално. От това следвало, че в основни линии става въпрос за пазарния лихвен процент.
36 Комисията отхвърля доводите на Италианската република.
По третата част, изведена от липсата на мотиви
37 По същество Италианската република поддържа, че за да изпълни задължението за мотивиране, няма как Комисията поне частично да не изследва дейността на получателите по спорните мерки и тяхното значение в рамките на националния и на общностния пазар. В този контекст тя твърди също, че съдържащите се в обжалваното решение твърдения относно конкурентния характер на съответните пазари и въздействието на тригодишното освобождаване от корпоративен данък върху търговията в Общността, не отговарят на истината. Освен това в обжалваното решение изобщо не се разглеждали съществуващите в другите държави членки пазарни условия или пазарите, на които получателите по посоченото освобождаване осъществяват дейността си.
38 Според Комисията обжалваното решение е достатъчно мотивирано.
Съображения на Първоинстанционния съд
39 В самото начало следва да се напомни, че квалифицирането като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО изисква да бъдат изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия. На първо място, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, трябва да става въпрос за селективно предимство. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, Recueil, стp. I‑7747, наричано по-нататък „Решение по дело Altmark“, точки 74 и 75 и цитираната съдебна практика, и Решение на Съда от 3 март 2005 г. по дело Heiser, C‑172/03, Recueil, стp. I‑1627, точка 27).
40 В случая се налага констатацията, че според твърденията на Италианската република три от четирите условия, които трябва да са изпълнени, за да се квалифицира дадена мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, а именно тези относно засягането на търговията в Общността, последиците за конкуренцията и наличието на селективно предимство в настоящия случай не са изпълнени.
По твърдяното отсъствие на конкуренция и на засягане на търговията между държавите членки
41 Що се отнася до второто и четвъртото условие, упоменати в точка 39 по-горе, според постоянната съдебна практика при преценката на тези две условия Комисията е длъжна не да установи реално въздействие на помощите върху търговията между държави членки и действително нарушение на конкуренцията, а само да изследва дали тези помощи могат да засегнат тази търговия и да нарушат конкуренцията (вж. Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano, С‑148/04, Recueil, стр. І‑11137, точка 54 и цитираната съдебна практика).
42 Следва също да се напомни, че при схема за помощи Комисията може да се ограничи до проучване на характеристиките на съответната схема, за да прецени в мотивите към решението си дали поради предвидените в тази схема условия от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия (Решение на Съда от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, С‑310/99, Recueil, стр. I‑2289).
43 Впрочем уместно е да се напомни, че всяка помощ, отпусната на предприятие, което осъществява дейността си на пазара на Общността, може да предизвика нарушения на конкуренцията и да засегне търговията между държави членки (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava/Комсиия, T‑92/00 и T‑103/92, Recueil, стp. I‑1385, точка 72 и цитираната съдебна практика).
44 Освен това не съществува праг или процент, който ако не бъде достигнат, може да се счете, че търговията между държавите членки не е засегната. Всъщност относително малкото значение на помощта или относително неголемите мащаби на предприятието получател не изключват a priori възможността търговията между държавите членки да бъде засегната (Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, наричано „Решение по дело Tubemeuse“, С‑142/87, Recueil, стр. І‑959, точка 43, Решение на Съда от 14 септември 1994 г. по дело Испания/Комисия, С‑278/92—С‑280/92, Recueil, стр. І‑4103, точка 42 и Решение по дело Altmark, точка 39 по-горе, точка 81).
45 Съдът е посочил освен това, че съвсем не е изключено публична субсидия, предоставена на предприятие, което осъществява само местни или регионални транспортни услуги и не осъществява транспортни услуги извън своята държава по произход, да може въпреки това да има въздействие върху търговията между държави членки по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Действително, когато държава членка предоставя публична субсидия на дадено предприятие, може в резултат на това предоставянето на транспортната услуга от това предприятие да се запази или да нарасне и да има за последица шансовете на установените в други държави членки предприятия да предоставят техните транспортни услуги на пазара на тази държава да бъдат намалени (вж. Решение по дело Altmark, точка 39 по-горе, точки 77 и 78).
46 В случая, когато става въпрос първо за условието, отнасящо се до засягането на конкуренцията, е уместно най-напред да се отбележи, че спорните мерки са насочени само към една специфична категория предприятия, а именно дружествата по Закон № 142/90.
47 Според Италианската република обаче спорните мерки не нарушават конкуренцията, щом като дружествата по Закон № 142/90 упражнявали дейността си в областта на обществените услуги, в която конкуренцията не действа.
48 Предвид контекста на създаване на дружествата по Закон № 142/90 областите, до които главно се отнасят спорните мерки, както личи от съображение 32 от обжалваното решение, са секторът на местните обществени услуги като доставянето и пречистването на вода, обществения транспорт, доставянето на газ, електроенергия, третирането на отпадъци, продажбата на дребно на фармацевтичните продукти.
49 В това отношение е добре да се обърне внимание, както се посочва в съображения 73 и 84 от обжалваното решение, че някои от съответните сектори като този на продажбата на дребно на фармацевтичните продукти, на отпадъците, на газа, на електроенергията и на водата се характеризират с известно равнище на конкуренция в момента на влизане в сила на въпросните мерки.
50 Трябва да се отбележи освен това в единомислие с Комисията, че в секторите на дейност на дружествата по Закон № 142/90 предприятията се конкурират за възлагане на концесии за местни обществени услуги в различните общини и че пазарът на посочените концесии е пазар, открит за конкуренцията (съображения 67 и 68 от обжалваното решение).
51 Следва да се отхвърли доводът на Италианската република, че в областта на местните обществени услуги не съществувала никаква конкуренция, щом като те се възлагали intuitu personae. От една страна, възлагането intuitu personae не оборва направената в предходните точки констатация, че съответният пазар се характеризира поне с известно равнище на конкуренция. От друга страна, доводът по-скоро показва ограничителния ефект на спорните мерки върху конкуренцията, а не липсата на конкуренция на съответния пазар. Действително, както подчертава Комисията в съображение 71 от обжалваното решение, не може да се изключи, че самото съществуване на помощта в полза на дружествата по Закон № 142/90 е подтикнало общините да им възлагат пряко услугите, вместо да предоставят концесии след открити процедури.
52 Именно когато става въпрос да се установи дали спорните мерки са нарушили или заплашили да нарушат съществуващото на пазара равнище на конкуренция, трябва да се отбележи, че спорните мерки са засилили конкурентните позиции на дружествата по Закон № 142/90 спрямо всяко друго италианско или чуждестранно предприятие, действащо на съответния пазар. Както с основание отбелязва Комисията в съображение 62 от обжалваното решение, предприятията, които нямат правно-организационна форма на капиталово дружество и чийто мажоритарен собственик на капитала не е орган на местно самоуправление, са в неизгодно положение, когато искат да участват в обществена поръчка за възлагане на предоставянето на дадена услуга на дадена територия.
53 Освен това спорните мерки могат да улеснят експанзията на дружествата по Закон № 142/90 на други открити за конкуренцията пазари, като по този начин произведат последици, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията дори в други сектори, освен тези на местните обществени услуги. В това отношение от Закон № 142/90 съгласно тълкуването на Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия) в Решение № 4989 от 6 май 1995 г. и на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в Решение № 4586 от 3 септември 2001 г. следва, че дружествата по Закон № 142/90 имат възможност да осъществяват дейност в други територии както в Италия, така и чужбина, и в области, различни от тези на обществените услуги, предвидени в техните устави, освен ако това им отнема в значителна степен средства и възможности и може да навреди на съответния орган на местно самоуправление. От статиите в пресата, приложени към писмената защита, освен това се вижда, че някои дружествата по Закон № 142/90 са упражнявали други дейности, различни от обществените услуги, предвидени в техните устави, на места, различни от територията на тяхната съответна община.
54 От изложеното по-горе следва, че спорните мерки нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
55 Що се отнася на второ място до условието, свързано със засягането на междудържавната търговия, уместно е най-напред да се напомни, че осъществяването само от предприятията по Закон № 142/90 на дейност на техния национален пазар или дори на територията им по произход, не е определящо. Всъщност междудържавната търговия е засегната от спорните мерки, когато шансовете на установените в други държави членки предприятия да доставят своите услуги на италианския пазар намаляват (вж. точка 45 по-горе).
56 Така в съображение 70 от обжалваното решение Комисията с основание установява, че спорните мерки могат да създадат пречка за чуждестранните предприятия, желаещи да се установят в Италия или да предлагат там услугите си, и следователно засягат търговията в Общността по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
57 Действително, от една страна, спорните мерки нанасят вреда на чуждестранните предприятия, които представят оферти за местни концесии за обществени услуги в Италия, щом като публичните предприятия, получатели по спорната схема, могат да предлагат по-конкурентни цени от своите национални или общностни конкуренти, които не се ползват от нея. От друга страна, спорните мерки правят по-малко привлекателна за предприятията от други държави членки инвестицията в сектора на местните обществени услуги в Италия (например чрез придобиване на мажоритарно участие), тъй като изкупените предприятия няма да бъдат допуснати до възможността да се ползват (или могат да изгубят възможността да се ползват) от спорните мерки предвид естеството на своите нови акционери (вж. съображение 69 от обжалваното решение).
58 От изложеното по-горе следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че условията, свързани със засягането на търговията и с нарушаването на конкуренцията, в случая са били налице. При тези условия първата част от първото правно основание трябва да се отхвърли.
По селективното предимство на спорните мерки
59 Член 87, параграф 1 ЕО забранява държавните помощи, „поставя[щи] в по-благоприятно положение […] определени предприятия или производството на някои стоки“, т.е. селективните помощи (вж. Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, С‑66/02, Recueil, стр. І‑10901, точка 94).
60 Що се отнася до преценката на условието за селективност, което е един от елементите, формиращи понятието държавна помощ, от постоянната съдебна практика произтича, че член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на дадения правопорядък дадена национална мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки спрямо други, които биха се оказали с оглед на преследваните от споменатия правопорядък цели в сходно фактическо и правно положение (вж. Решение на Съда от 6 септември 2006 г. по дело Португалия/Комисия, С‑88/03, Recueil, стр. І‑7115, точка 54 и цитираната съдебна практика).
61 Освен това съгласно постоянната съдебна практика понятието за държавна помощ включва всякакви мерки, които под най-различни форми облекчават разходите, които обикновено обременяват бюджета на предприятията и, без да бъдат субсидии в тесен смисъл на думата, поради това разкриват същото естество и имат еднакви последици (Решение на Съда от 15 март 1994 г. по дело Banco Exterior de España, С‑387/92, Recueil, стр. І‑877, точки 13 и 14).
a) По тригодишното освобождаване от корпоративен данък
62 В случая една от спорните мерки представлява пълно освобождаване от корпоративен данък в полза на всички дружества по Закон № 142/90 в продължение на три години, но не по-късно от финансовата 1999 година.
63 Безспорно тригодишното освобождаване от корпоративен данък облекчава разходите, които обикновено обременяват бюджета на предприятията и поради това съставлява финансово предимство за получателя спрямо предприятията, които се облагат с този данък по общия ред.
64 В това отношение от приложимия спрямо капиталовите дружества италиански данъчен режим се вижда, че при неговото прилагане по общия ред данъкът върху доходите се дължи от всяко упражняващо дейност на пазара предприятие и тригодишното освобождаване от корпоративен данък съставлява дерогация от този режим. Щом като единствено дружествата по Закон № 142/90 се ползват от това освобождаване от данъци, което не се предоставя нито на предприятия от други сектори, нито на други предприятия от същия сектор, нито пък на предприятия, чийто акционерен състав е с предимно частно участие, селективният характер на посоченото освобождаване е доказан.
65 Освен това от естеството и ограничената продължителност на тригодишното освобождаване от корпоративен данък — до 3 години след придобиването на статут на юридическо лице, но не по-късно от края на финансовата 1999 година — ясно личи, че то не е обосновано от естеството и организацията на разглежданата данъчна система.
66 Накрая, доводът на Италианската република, че за контролираните от общината предприятия по същество се прилагал същият режим, не поставя под съмнение селективния характер на тригодишното освобождаване от корпоративен данък. В това отношение следва да се отбележи, че селективният характер на мярката се преценява спрямо всички предприятия, а не спрямо тези, които получават едно и също предимство в рамките на група предприятия. Действително, дори да се допусне, че контролираните от общината предприятия също са били получатели по спорната мярка, това не променя факта, че данъчната мярка била от полза единствено за определена група предприятия и че поради това е селективна.
б) По заемите от CDDP
67 Сред посочените в точка 61 по-горе мерки са заемите, отпуснати на предприятие от държавата или от контролирано от държавата образувание, които му дават възможност да се ползва от по-благоприятни условия от тези, които би получило на капиталовия пазар. Ако това е така, също както при заемите с по-ниска лихва би ставало дума за икономическо предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
68 Италианската република оспорва, че разглежданите заеми представляват предимство за получаващите ги предприятия, тъй като лихвените проценти, определени от CDDP, са в съответствие с пазарните.
69 От съображения 56 и 57 от обжалваното решение личи, че за да установи дали одобрените от CDDP заеми за дружествата по Закон № 142/90 могат да ги облагодетелстват, Комисията съпоставя прилаганите от CDDP лихвени проценти с тези, които биха били определени на предприятията в същия период от време на капиталовия пазар.
70 Всъщност Комисията приема като референтен установения за оценка на схемите за помощ с регионално предназначение лихвен процент, публикуван редовно в Официален вестник. Както отбелязва Комисията, става дума за благоприятни лихвени проценти, приложими за предприятия в добро състояние, които биха се използвали, ако за спорната схема беше направено уведомление, за определяне наличието на елементи на помощ. Следва да се приеме, че този начин на действие е правомерен (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 юли 2003 г. по дело Белгия/Комисия, С‑457/00, Recueil, стр. І‑6931, точка 72 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Гърция/Комисия, С‑278/00, Recueil, стр. І‑3997, точка 62). Освен това Италианската република не оспорва този начин на действие.
71 Поради същата причина следва да се приеме, че предлаганите от италианските държавни органи лихвени проценти не биха могли да се приемат за референтни лихвени проценти. Както посочва Италианската република, става дума за максимални лихвени проценти, определени с постановление от Министерството на финансите за банкови заеми, отпускани на териториалните публични структури. Както сочи Комисията, тези лихвени проценти не се определят в съответствие с пазарните условия, тъй като това се прави в зависимост от други, приети от държавата критерии. В допълнение, щом като териториалните публични структури представляват по-малък риск от предприятията, възприемането на тези лихвени проценти като референтни с цел да бъдат съпоставени с лихвените проценти на CDDP, не се оказва подходящо.
72 При всички положения следва да се отбележи, че през значителна част от разглеждания период лихвените проценти на CDDP са по-ниски от приложимите за местните структури максимални банкови лихвени проценти.
73 Трябва да се отхвърли доводът на Италианската република, че щом като заемите от CDDP са дългосрочни, при перспективата за всеобщо понижаване на лихвените проценти има вероятност тези, които се прилагат от банките, да бъдат на по-ниско от максималното разрешено по закон равнище. В това отношение Италианската република не представи доказателства за разглеждания период (1994—1998 г.) в подкрепа на тази теза.
74 При това положение Комисията основателно стига до извода, че заемите от CDDP, отпуснати при по-нисък от референтния лихвен процент, предоставят икономическо предимство за дружествата по Закон № 142/90, т.е. за някои предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
75 От изложеното следва, че втората част на първото правно основание трябва да се отхвърли.
По спазването на задължението за мотивиране
76 Уместно е най напред да се напомни, че предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт. От тази гледна точка изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (Решение на Съда от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия, С‑17/99, Recueil, стр. І‑2481, точка 35 и Решение на Съда по дело Италия/Комисия, точка 42 по-горе, точка 48).
77 На следващо място е важно да се направи уточнението, че изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение по дело Франция/Комисия, точка 76 по-горе, точка 36 и Решение по дело Италия/Комисия, точка 42 по-горе, точка 48).
78 Накрая, следва да се напомни, че макар Комисията да е длъжна да посочи в мотивите на своето решение най-малко обстоятелствата, при които е била предоставена дадена помощ, когато те позволяват да се докаже, че помощта може да засегне търговията между държавите членки (Решение на Съда от 14 октомври 1987 г. по дело Германия/Комисия, 248/84, Recueil, стр. 4013, точка 18), тя не е длъжна да докаже действителния ефект на вече предоставени помощи. Всъщност, ако беше така, това изискване щеше да доведе до поставяне в по-благоприятно положение на държавите членки, които предоставят помощи в нарушение на задължението за уведомяване, предвидено в член 88, параграф 3 ЕО, за сметка на тези, които отправят уведомление за помощи, съществуващи само в етап на проект (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Франция/Комисия, известно като „Boussac“, С‑301/87, Recueil, стр. І‑307, точка 33).
79 В случая е достатъчно в това отношение да се отбележи, че обжалваното решение ясно посочва и прилага по настоящия случай критериите, на които трябва да отговаря мярката, за да съставлява държавна помощ.
80 Най-напред в съображения 61—75 от обжалваното съдебно решение Комисията обяснява общо поради какви причини спорните мерки могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията в Общността.
81 По-точно в съображения 66—68 от обжалваното решение Комисията подчертава, че в случая се касае за секторите на местните обществени услуги, които често се характеризират с възможността доставчикът да има изключителни права, както и че поради това предприятията са в конкуренция за тях, основно за да получат концесии в различните общини.
82 По-нататък, след като в съображение 68 от обжалваното решение отбелязва, че пазарът на концесиите за местните обществени услуги е открит за конкуренцията в Общността и за него се прилагат нормите на Договора за ЕО, в съображение 69 от обжалваното решение, Комисията онагледява съображението, че спорните мерки са в състояние да засегнат търговията в Общността, като дава примера, че държавните предприятия, получатели по спорната схема, могат да предлагат по-ниски цени от своите национални и общностни конкуренти, които не се ползват от посочената схема. В допълнение, в съображения 73 и 74 от обжалваното решение Комисията посочва, че спорните мерки също могат да засегнат търговията в Общността поради други причини, които тя също излага.
83 Накрая, що се отнася до твърдяната липса на мотиви във връзка с предимството, произтичащо от тригодишното освобождаване от корпоративен данък, достатъчно е да се отбележи, че в съображения 52—54 от обжалваното решение Комисията изяснява в достатъчна степен причините, поради които тази мярка би могла да укрепи позицията на получателите по нея спрямо конкурентите им и последиците, които същата мярка би могла да породи на пазара.
84 Следователно от гледна точка на изискванията, произтичащи от съдебната практика в случая, не се установява неизпълнение от страна на Комисията на задължението за достатъчно мотивиране на обжалваното решение по отношение на предимството, произтичащо от тригодишното освобождаване от корпоративен данък, на засягането на конкуренцията и на търговията между държавите членки.
85 При това положение и третата част от първото правно основание следва да се отхвърли.
86 Оттук следва, че първото правно основание трябва да се отхвърли изцяло.
2. По второто правно основание, изведено от грешка в квалификацията на спорните мерки като нови помощи
Доводи на страните
87 В рамките на това правно основание Италианската република отбелязва, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е съществуваща помощ и поради това Комисията нарушава член 88, параграф 1 ЕО с обжалваното решение. Тя твърди, че предоставянето на услуги от обществен интерес в условията на монопол от страна на общините и на контролираните от тях предприятия се освобождава от данък след влизането в сила на Закон № 603 (GURI, бр. 182 от 11 август 1954 г.), както и че независимо от настъпилите междувременно промени вследствие приемането на редица законодателни текстове съдържанието на първоначалния режим не е съществено изменяно. Италианската република оспорва съдържащото се в обжалваното решение твърдение, че тъй като новата правна уредба е разширила предмета на дейност на получателите по режима, както и техните сектори и територия на действие, установеният с Решение на Съда от 9 август 1994 г. по дело Namur-Les assurances du crédit (С‑44/93, Recueil, стр. І‑3829, наричано по-нататък „Решението по дело Namur“) принцип в случая не се прилага.
88 Освен това, без изрично да се позовава на член 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), Италианската република поддържа, че квалификацията като съществуваща помощ на тригодишното освобождаване от корпоративен данък произтича и от това, че при въвеждането му пазарите са били затворени за конкуренцията. Тя поддържа освен това, че същите разсъждения важат и за заемите от CDDP.
89 Като препраща към съображения 86—91 от обжалваното решение, Комисията поддържа, че в случая не е изпълнено никое от установените в Решението по дело Namur, точка 87 по-горе, условия.
Съображения на Първоинстанционния съд
90 В Решението си по дело Namur, точка 87 по-горе (точка 13), Съдът постановява, че както от съдържанието, така и от целите на разпоредбите на член 88 ЕО следва, че като съществуващи помощи по смисъла на параграф 1 от тази разпоредба трябва да се разглеждат помощите, които съществуват преди датата на влизане в сила на Договора за ЕО и тези, които могат да бъдат редовно приведени в изпълнение при предвидените в член 88, параграф 3 ЕО условия, включително тези, изведени от тълкуването на този член, дадено от Съда в Решението от 11 декември 1973 г. по дело Lorenz (120/73, Recueil, стp. 1471, точки 4—6), докато като нови помощи, за които важи задължението за информиране, предвидено в същата разпоредба, трябва да се разглеждат мерките, целящи въвеждане или изменение на помощи, с уточнението, че измененията могат да се отнасят или до съществуващи помощи, или до първоначални проекти, за които Комисията е информирана.
91 Що се отнася до съществуващите помощи, член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 възпроизвежда и утвърждава правилата, изведени от съдебната практика.
92 Съгласно тази разпоредба съществуваща помощ е:
i) всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора;
ii) разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;
iii) помощ, за която се счита, че е била разрешена, ако Комисията не е приела друго решение в двумесечен срок, по принцип от деня, следващ получаването на пълно уведомление за помощта, с което Комисията разполага за извършването на предварително изследване;
iv) всяка помощ, по отношение на която е изтекъл десетгодишният давностен срок за възстановяване;
v) помощ, която се счита за съществуваща помощ поради това, че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ, но впоследствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар, без да е била изменяна от държавата членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране.
93 След това по силата на член 1, буква в) от посочения регламент всяко изменение на съществуваща помощ трябва да се разглежда като нова помощ.
94 По същество мерките, целящи въвеждане на помощи или изменение на съществуващи помощи, представляват нови помощи. По-конкретно, когато изменението засяга първоначалната схема в самата ѝ същност, тази схема се оказва преобразувана в нова схема за помощи. Не би могло обаче да се говори за такова съществено изменение, когато новият елемент може ясно да бъде отделен от първоначалната схема (Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2002 г. по дело Government of Gibraltar, Т‑195/01 и Т‑207/01, Recueil, стр. ІІ‑2309, точки 109—111).
95 В настоящия случай е безспорно, че спорните мерки не спадат към втората, третата и четвъртата хипотеза, посочени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, които позволяват дадена помощ да се разглежда като съществуваща помощ. Освен това Италианската република не се позовава на тях.
96 Що се отнася до първата от хипотезите, посочени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, уместно е първо да се отбележи, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е въведено с Декрет-закон № 331/93 и със Закон № 549/95. През 1990 г., когато Закон № 142/90 въвежда реформа на правните средства за организация, поставени на разположение на общините, за да управляват местните обществени услуги, между които възможността да създават дружества с ограничена отговорност с мажоритарно публично участие, за тези дружества не е било предвидено никакво освобождаване от данъка върху доходите.
97 Всъщност всяко дружество по Закон № 142/90, създадено между 1990 г. и влизането в сила на 30 август 1993 г. на член 66 от Декрет-закон № 331/93, подлежи на облагане с данък върху доходите.
98 Следователно, както с основание отбелязва Комисията в съображение 91 от обжалваното решение, за да разшири по отношение на дружествата по Закон № 142/90 данъчния режим, приложим по отношение на органите на местно самоуправление, италианският законодател е трябвало да приеме ново законодателство няколко десетки години след влизането в сила на Договора за ЕО.
99 Освен това, дори да се приеме, че освобождаването от данък за контролираните от общината предприятия е било въведено преди влизането в сила на Договора за ЕО и е останало в сила до 1995 г., това не променя факта, че дружествата по Закон № 142/90 се различават съществено от контролираните от общината предприятия. Разширяването на съществуващите за контролираните от общината предприятия и за специалните предприятия данъчни облекчения по отношение на нова категория получатели като тази на дружествата по Закон № 142/90 обаче представлява изменение, което може да бъде отделено от първоначалната схема. Всъщност, както това е посочено в Решение на Consiglio di Stato № 4586 от 3 септември 2001 г., съществуват различия по закон между дружествата по Закон № 142/90 и контролираните от общината предприятия именно поради факта, че първите не са подчинени на строгите териториални ограничения, наложени на вторите, и че сферата на дейност на първите е много по-широка. Така, както вече беше подчертано по-горе в точка 94, дружествата по Закон № 142/90 имат възможност да развиват дейност извън съответната територия както в Италия, така и в чужбина, и в области, различни от тази на предвидената в устава им обществена услуга, освен ако това им отнема в значителна степен средства и възможности и може да навреди на съответния орган на местно самоуправление.
100 Поради това, както обяснява Комисията в съображение 92 от обжалваното решение, независимо че дружествата по Закон № 142/90 са встъпили в правата и задълженията на контролираните от общината предприятия, законодателството, което определя тяхното материално и географско поле на дейност, е съществено променено.
101 При това положение следва да се заключи, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък, въведено с разпоредбите на член 3, параграф 70 от Закон № 549/95, във връзка с член 66, параграф 14 от Декрет-закон № 331/93, не попада в приложното поле на член 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999.
102 Що се отнася до заемите от CDDP, следва да се напомни, че обжалваното решение се отнася единствено до заемите, предоставени на дружествата по Закон № 142/90. Освен това поради вече изложените съображения, ако държава членка разпростре вече съществуващи за други образувания предимства и за нова категория получатели, мярката съставлява нова помощ. В случая, доколкото възможността за ползване на заемите от CDDP се разпростира и за дружествата по Закон № 142/90 — предимство, предоставено по-рано на общините, общинските предприятия и специалните дружества — става дума за нова помощ.
103 Що се отнася до втората теза на Италианската република, основаваща се на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999, следва да се отбележи, че тази разпоредба може да се прилага само по отношение на мерки, които не са били помощи към момента на привеждането им в действие. Достатъчно е да се отбележи в това отношение, както обяснява Комисията в съображения 83—85 от обжалваното решение, че спорните мерки са били въведени в момент, когато пазарите при всяко положение, макар и много вероятно все още в различна степен, са били открити за конкуренцията. При това положение следва да се приеме, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък не попада в обхвата на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999.
104 Предвид изложеното следва да се приеме, че спорните мерки не представляват съществуваща помощ. При това положение второто правно основание трябва да се отхвърли.
3. По третото правно основание, изведено от неправилно прилагане на член 86, параграф 2 ЕО
Доводи на страните
105 В рамките на това правно основание Италианската република в основни линии изтъква, че получателите по спорните мерки упражняват дейност от общ икономически интерес и поради това предвидената в член 86, параграф 2 ЕО дерогация са прилага спрямо тях.
106 Комисията отбелязва, че по силата на член 86, параграф 2 ЕО плащането на помощ може да не попадне под действието на предвидената в член 87 ЕО забрана, при условие по-специално, че въпросната помощ цели единствено да компенсира допълнителните разходи, породени от изпълнението на мисията от общ икономически интерес и нейното отпускане се оказва необходимо, за да може предприятието да изпълни задълженията си за обществена услуга при условия на икономическо равновесие. Нито в хода на административното производство, нито в рамките на настоящото обжалване Италианската република не доказва, че по отношение на спорните мерки това е така.
Съображения на Първоинстанционния съд
107 Важно е най-напред да се подчертае, че в случая се разглежда спор относно схема за помощи. Поради това следва да се установи, че тя сама по себе си отговаря на всички условия или за да не бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или за да се ползва от предвидената в член 86, параграф 2 ЕО дерогация.
108 В това отношение следва да се напомни, че държавна намеса, която е компенсация, представляваща насрещна престация за услуги, осъществени от предприятията получатели в изпълнение на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия в действителност не се ползват от финансово предимство и споменатата намеса всъщност не поставя тези предприятия в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия, по принцип не съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Altmark, точка 39 по-горе, точка 87).
109 За да може обаче такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат налице определен брой кумулативни условия. Сред тях е условието предприятието бенефициер да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга, които да бъдат ясно определени (Решение по дело Altmark, точка 39 по-горе, точка 89), и условието компенсацията да не надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения (Решение по дело Altmark, посочено по-горе, точка 92).
110 Следва да се отбележи, че приемането на обжалваното решение предхожда постановяването на Решение по дело Altmark, точка 39 по-горе. Същевременно критериите по това съдебно решение, произтичащи от тълкуването на член 87, параграф 1 ЕО, са изцяло приложими спрямо фактическото и правно положение по настоящото дело, както е представено пред Комисията към момента, в който тя приема обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 февруари 2008 г. по дело BUPA и др./Комисия, Т‑289/03, все още непубликувано в Сборника, точка 158).
111 Първото условие, изложено в Решение по дело Altmark, точка 39 по-горе, според което предприятието получател трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга, се прилага и в случай на позоваване на предвидената в член 86, параграф 2 ЕО дерогация.
112 И в двата случая при всяко положение мярката трябва, от една страна, да е в съответствие с принципите за определяне и възлагане на обществената услуга, а от друга страна — с принципа за пропорционалност (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA и др./Комисия, точка 110 по-горе, точка 160).
113 В това отношение следва да се приеме, че Италианската република не прави никакво уточнение нито за изложените в Решение по дело Altmark, точка 39 по-горе, условия, нито за условията за прилагане на член 86, параграф 2 ЕО. Всъщност единственият довод на Италианската република е, че учредените въз основа на Закон № 142/90 предприятия упражняват дейност от публичен икономически интерес и поради това нормите относно държавните помощи не би трябвало да се прилагат за тях.
114 Предвид структурата на спорната схема за помощи следва също да се приеме, че Закон № 142/90 не може да се окачестви като акт на държавен орган, с който се създава и определя особена мярка, състояща се в предоставянето на местни обществени услуги при спазване на определените задължения. Освен това този закон не определя ясно и точно задълженията за обществени услуги, до които се отнася.
115 При това положение следва да се направи изводът, че условието, отнасящо се до принципите за определяне и възлагане на мисии, свързани с обществени услуги, не е изпълнено.
116 Следователно третото правно основание не може да се приеме.
4. По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на процесуалните правила поради непълнота на разследването
Доводи на страните
117 Италианската република поддържа, че в нарушение на процесуалните правила в областта на държавните помощи в обжалваното решение Комисията е направила абстрактен анализ, който не взема предвид относимите факти. В обжалваното решение Комисията се ограничила само до абстрактното споменаване на някои икономически дейности и не взела предвид нито конкретните условия на италианския пазар на обществените услуги, нито действително упражняваните от получателите дейности. Щом като спорните мерки не съставляват държавни помощи или при условията на евентуалност съставляват съществуващи помощи, италианските органи основателно не представили на Комисията конкретни случаи за индивидуална преценка. В случай на съмнение от страна на Комисията относно точната квалификация на тези мерки тя имала задължението да провери евентуалното съществуване на особени случаи.
118 Комисията поддържа, че това правно основание е недопустимо, тъй като е ново по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник. В случай че то бъдело счетено за частично допустимо, Комисията оспорва основателността му.
Съображения на Първоинстанционния съд
119 Що се отнася на първо място до повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, достатъчно е да се отбележи, че в жалбата си Италианската република посочва, че Комисията не може да не направи изследване на дейността на получателите по спорните мерки и на значението им на националния и на общностния пазар, тъй като трябва да е в състояние да прецени дали тези мерки могат да засегнат търговията между държавите членки.
120 При това положение доводът, чиято допустимост се оспорва, е представен в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение.
121 Затова възражението за недопустимост трябва да се отхвърли, а настоящото правно основание да се обяви за допустимо.
122 Що се отнася на второ място до основателността на това правно основание, следва да се напомни, че в настоящия случай се касае за преценката на схема за помощи с общо приложение.
123 Следва също да се напомни, че в съответствие с Регламент № 659/1999 и съдебната практика Комисията не е длъжна да анализира отделните помощи, отпуснати на основание на схема за помощи. Комисията може просто да проучи характеристиките на разглежданата схема, за да прецени дали поради правилата, които предвижда, схемата осигурява съществено предимство на бенефициерите спрямо конкурентите им и дали от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия (Решение на Съда по дело Германия/Комисия, точка 78 по-горе, точка 18 и Решение на Съда по дело Италия/Комисия, точка 42 по-горе, точка 89).
124 В случая направеният от Комисията анализ в обжалваното решение, независимо че е общ, доколкото се отнася до всички сектори, към които са насочени спорните мерки, все пак обхваща последиците, които тези мерки могат да породят за конкуренцията и за търговията между държавите членки. Обжалваното решение не трябва да съдържа анализ на отпусканите в отделни случаи въз основа на схемата помощи. При всички положения от преписката е видно, че Комисията така и не е получила от Италианската република или от явилите се пред нея по време на административното производство предприятия цялата необходима информация, която дава възможност да се изследват индивидуалните положения на предполагаемите получатели.
125 От всичко изложено по-горе следва, че четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.
126 Предвид очертаните по-горе съображения в тяхната съвкупност следва жалбата да бъде отхвърлена изцяло.
По съдебните разноски
127 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Италианската република губи делото, същата следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски съгласно искането на Комисията.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Италианската република понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията.
Martins Ribeiro | Šváby | Papasavvas |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юни 2009 година.
Подписи