Дело T‑757/22
Puma SE
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 8 май 2024 година
„Промишлен дизайн на Общността — Производство по обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ обувка — По-ранни промишлени дизайни на Общността — Основания за недействителност — Оригиналност — Член 25, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002“
1. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност —Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн —Обща преценка на всички елементи, представени от промишлените дизайни — Обхват — Вземане предвид само на защитените характеристики на оспорения промишлен дизайн
(член 6, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
(вж. т. 28—31 и 37)
2. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Публично оповестяване на промишлен дизайн, което води до оповестяване на всички негови елементи — Условия за закрила
(член 7, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
(вж. т. 49)
Резюме
Сезиран с жалба, която отхвърля, Общият съд за пръв път разглежда въпроса за вземането предвид на незащитените елементи, а именно характеристиките, които не са включени в закрилата на по-ранния промишлен дизайн и които в случая са изобразени под формата на пунктир, при извършване на сравнение в рамките на искане за обявяване на недействителност на основание липсата на оригиналност. По този начин Общият съд определя ratio legis на производството за обявяване на недействителност на това основание и пределите на закрила на по-ранен промишлен дизайн.
Road Star Group подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността, изобразяващ обувка. Жалбоподателят, Puma SE, подава искане за обявяване на недействителност на промишления дизайн на основание липсата на оригиналност(1) с оглед на седем по-ранни промишлени дизайна. Това искане обаче е отхвърлено от отдела за обявяване на недействителност с мотива, че оспореният промишлен дизайн е оригинален. Освен това апелативният състав отхвърля жалбата срещу решението на отдела за обявяване на недействителност.
Съображения на Общия съд
Най-напред, Общият съд припомня, че сравняването на общите впечатления, създадени от конфликтните промишлени дизайни, трябва, от една страна, да се извърши през призмата на цялостния външен вид на всеки от тези промишлени дизайни и от друга страна, да е въз основа на оповестените характеристики на оспорвания промишлен дизайн и да се отнася само до защитените с този промишлен дизайн характеристики. Фактът, че с по-ранния промишлен дизайн са оповестени допълнителни елементи, които не фигурират в оспорения промишлен дизайн, е ирелевантен за целите на сравнението между разглежданите промишлени дизайни. Ето защо следва да се определи кои са действително защитените с оспорения промишлен дизайн елементи.
На първо място, Общият съд отбелязва, че за да се направи сравнение между конфликтните промишлени дизайни в случая, следва да бъдат взети предвид всички действително защитени елементи с оспорения промишлен дизайн, който представлява цяла обувка, състояща се едновременно от подметка и от лицева част на обувка, и сравнението да не се свежда само до сравняване на видимия външен вид на подметката, която е единствената защитена с по-ранния промишлен дизайн част. Всъщност проверката на основанието за недействителност, свързано с липсата на оригиналност, не следва логиката за закрила на по-ранно право, а се изразява в определянето дали оспореният промишлен дизайн отговаря на условията за регистрация(2). Вземането обаче на защитените характеристики на по-ранния промишлен дизайн за отправна точка, вместо тези на оспорения промишлен дизайн, би означавало да се изключат при сравняването защитените характеристики на оспорения промишлен дизайн и съответно да не се извърши проверка дали този промишлен дизайн отговаря изцяло на условията за защита.
Освен това, макар да не е изключено, че при сравняването на промишлени дизайни цялостното впечатление, създадено от всеки от тях, може да бъде доминирано от определени особености на съответните продукти или части от тях, Общият съд счита, че в случая няма основание да се приеме, че от чисто визуална гледна точка за информирания потребител подметката представлява преобладаваща спрямо останалата част от обувката характеристика и че цялостното впечатление за разглежданите промишлени дизайни ще бъде доминирано от нея.
На второ място, Общият съд проверява дали видимият външен вид на лицевата част на обувката на по-ранните промишлени дизайни може също да бъде взет предвид при сравняването на общите впечатления, създадени от конфликтните промишлени дизайни, макар да не става въпрос за характеристики, за които е била поискана закрила. В това отношение Общият съд отбелязва, че преценката дали даден промишлен дизайн е оригинален, се основава на това дали общото впечатление, което този дизайн създава у информирания потребител, се различава ясно от впечатлението, което създават у него всички предходни промишлени дизайни. Всъщност при проверката налице ли е основанието за недействителност, единствената функция на предходния промишлен дизайн е да разкрие предходното развитие, тоест достиженията в областта на промишления дизайн, свързани със съответния продукт, които са били разгласени към датата на подаване на заявката за процесния промишлен дизайн. За да стане пък предходният промишлен дизайн част от тези достижения, е достатъчно единствено да бъде разгласен. Ето защо при определянето дали елементи от даден по-ранен промишлен дизайн могат да бъдат взети предвид, не трябва да се отдава особено значение на предмета на закрила на промишления дизайн, а единствено на това дали тези елементи са били разгласени(3). Освен това, за да може публичното оповестяване на даден промишлен дизайн да доведе до оповестяване на всички негови елементи, е задължително те ясно и точно да са отразени при това оповестяване.
Поради това, доколкото в случая характеристиките, които не са включени в закрилата на по-ранните промишлени дизайни, са били разгласени и отразени достатъчно ясно и точно, за да се разпознае видимият външен вид на лицева част на обувка и нейните различни части, Общият съд заключава, че тези елементи могат да бъдат взети предвид при преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн.