Language of document : ECLI:EU:T:2019:832

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

3 декември 2019 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Атестационeн доклад — Редовност на атестационната и на апелативната процедура — Задължение за безпристрастност на апелативния оценяващ“

По дело T‑808/17

Ralph Pethke, с местожителство в Аликанте (Испания), за когото се явява H. Tettenborn, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява A. Lukošiūtė, в качеството на представител, подпомагана от B. Wägenbaur, адвокат,

ответник,

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС за отмяна на атестационния доклад на жалбоподателя за 2016 г., както и, доколкото е необходимо, за отмяна на решението на управителния съвет на EUIPO от 18 октомври 2017 г. за отхвърляне на административната жалба на жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се, по време на разискванията, от: H. Kanninen, председател, C. Iliopoulos и I. Reine (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Правна рамка

1        Съгласно член 43 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“):

„Способностите, ефикасността и поведението в службата на всяко длъжностно лице ще бъдат обект на годишен доклад, както е предвидено от органа по назначаването на всяка институция в съответствие с член 110. Този доклад посочва дали нивото на работата на длъжностното лице е задоволително или не. Органът по назначаването на всяка институция приема разпоредби, с които се дава право на обжалване в рамките на процедурата по атестиране, което e задължителна предпоставка за обжалване по член 90, параграф 2.

[…]

Докладът се съобщава на длъжностното лице. То има право да направи по него всякакви забележки, които счита за целесъобразни“.

2        За да приложи член 43 от Правилника — така както е изменен, считано от 1 януари 2014 г., — от 1 октомври 2014 г. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) прилага Решение C(2013) 8985 окончателен на Комисията от 16 декември 2013 година за определяне на общи разпоредби за прилагане на член 43 и на член 44, първа алинея от Правилника за длъжностните лица (наричани по-нататък „ОРП 43“).

3        Член 3 от ОРП 43, озаглавен „Роля и ранг на различните участващи лица“, гласи:

„1. Оценяващ е прекият ръководител на титуляря на длъжността и по правило негов действащ началник на отдел от 1 декември на референтния период.

[…]

2. Апелативен оценяващ е прекият ръководител на оценяващия към момента на извършване на първото действие на този пряк ръководител в хода на процедурата за оценяване по член 6.

[…] Ако генералният директор е оценяващ, апелативен оценяващ е генералният директор на генерална дирекция „Човешки ресурси“. […]

Титуляр на длъжност, който е съобщил информация по член 22а, параграфи 1 и 2 от Правилника, може да поиска към момента на мотивираното отхвърляне на доклада, предвидено в член 7, параграф 1, ролята на апелативен оценяващ да бъде поета от генералния директор на генерална дирекция „Човешки ресурси“ или от генералния секретар.

3. В изключителни случаи, обосновани от волята да се действа в интерес на титуляря на длъжността, или в случай на изменение на организационната структура на служба или генерална дирекция, генералният директор може да се отклони от разпоредбите на параграфи 1 и 2, за да бъде отчетен особеният контекст, който произтича съответно от конкретния случай или от изменението.

[…]“.

4        Член 7 от ОРП 43 урежда апелативната процедура, както следва:

„1. Мотивираното отхвърляне на доклада от титуляря на длъжността […] води автоматично до сезиране на апелативния оценяващ. […]

2. По искане на титуляря на длъжността, отправено в мотивираното отхвърляне на доклада, апелативният оценяващ провежда разговор с него в срок от десет работни дни, считано от датата на мотивираното отхвърляне на доклада. Титулярят на длъжността може да бъде подпомаган по време на разговора от друг титуляр на длъжност, различен от оценяващия. Апелативният оценяващ може да поиска друг титуляр на длъжност, различен от оценяващия, да го подпомага по време на разговора.

3. В срок от двадесет работни дни, считано от датата на мотивираното отхвърляне на доклада и след разговора, предвиден в параграф 2, апелативният оценяващ потвърждава доклада или го изменя с мотивирано решение.

[…]

Решението на апелативния оценяващ не може да се основава на факти, които титулярят на длъжността не е имал възможност да коментира по време на процедурата по оценяване или на апелативната процедура, освен ако апелативният оценяващ не му предостави своевременно тази възможност.

4. След решението на апелативния оценяващ докладът става окончателен. […]“.

5        Приложение I към ОРП 43 урежда особените случаи. Съгласно точка 2, ако по време на референтния период — но не по-малко от четири месеца след периода, обхванат от предишния доклад или от предишното становище, включено в доклада — титулярят на длъжността е назначен или прехвърлен на друга длъжност в Комисията или е командирован в приложение на член 37, буква а) от Правилника, неговият пряк ръководител изготвя становище относно работата на титуляря на длъжността, което се включва в съответния доклад.

6        След приемането на ОРП 43, EUIPO приема вътрешни инструкции за атестиране на длъжностните лица и на служителите на EUIPO в документ, озаглавен „Work Instruction: Appraisals at EUIPO“ (наричани по нататък „вътрешните инструкции на EUIPO“). Що се отнася до член 3 от ОРП 43, във вътрешните инструкции на EUIPO се предвижда, че ако изпълнителният директор е оценяващ, апелативен оценяващ е комисия, съставена от заместник изпълнителния директор, директора на отдел „Човешки ресурси“ и директора на правния отдел.

 Обстоятелствата по спора

7        Жалбоподателят, г‑н Ralph Pethke, юрист по образование, постъпва на служба в EUIPO през 2000 г. като срочно нает служител. През 2002 г. той е назначен за длъжностно лице в категория AD (администратор).

8        През 2006 г. жалбоподателят печели процедура за подбор за началник-отдел в областта на управлението. В резултат на това той е назначен за началник-отдел в EUIPO.

9        През май 2011 г. жалбоподателят, който междувременно е повишен в степен AD 11, е преназначен на длъжността заместник-директор на отдел „Международно сътрудничество и правни въпроси“. През октомври 2012 г. той е преназначен на длъжността директор на отдел „Персонал и финанси“.

10      През октомври 2014 г. жалбоподателят е преназначен на длъжността директор на отдел „Операции“. Негов пряк ръководител е изпълнителният директор на EUIPO.

11      В атестационния доклад на жалбоподателя за 2014 г. е констатирано, че по принцип способностите, ефикасността и поведението в службата на жалбоподателя са на изискваното за заеманата длъжност равнище. Що се отнася до атестационния доклад за 2015 г., в него се съдържа изводът, че по принцип способностите, ефикасността и поведението в службата на жалбоподателя са над изискваното от заеманата длъжност равнище. Като счита обаче, че успехите, постигнати при реорганизацията на EUIPO през 2014 г. и 2015 г., не са били оценени подобаващо, жалбоподателят отказва да подпише тези доклади, но не подава административна жалба.

12      С решение от 17 октомври 2016 г. изпълнителният директор на EUIPO преназначава жалбоподателя, който тогава е директор на отдел „Операции“, в отдел „Мониторинг“ на EUIPO в качеството му на старши правен експерт със запазване на неговата функционална група, както и на степен 12, стъпка 2. Това решение е обжалвано пред Общия съд и е отхвърлено с решение от 5 март 2019 г., Pethke/EUIPO (T‑169/17, непубликувано, в процес на обжалване, EU:T:2019:135).

13      На 8 март 2017 г. директорът на отдел „Мониторинг“ на EUIPO (наричан по-нататък „оценяващият“), който е пряк ръководител на жалбоподателя, считано от 17 октомври 2016 г., провежда с жалбоподателя годишен разговор във връзка с атестирането за 2016 г.

14      На 9 март 2017 г. оценяващият подписва атестационния доклад на жалбоподателя за 2016 г. (наричан по-нататък „АД 2016“). От този доклад е видно, че за периода от 1 януари до 16 октомври 2016 г. оценяващият се е консултирал и с изпълнителния директор на EUIPO, който е бил пряк ръководител на жалбоподателя през този период (наричан по-нататък „предишният ръководител“). Последният е дал писмено становище, което е включено в АД 2016 в съответствие с точка 2 от приложение I към ОРП 43.

15      В АД 2016 се съдържа изводът, че „по принцип способностите, ефикасността и поведението в службата [на жалбоподателя] са на изискваното за заеманата длъжност равнище“.

16      По-конкретно в рубриката „Способности“ оценяващият мотивира оценката си за жалбоподателя, като препраща изцяло към становището на предишния ръководител. Освен това в рубриката „Преценка на оценяващия“ най-напред се посочва, че жалбоподателят е преназначен в отдел „Мониторинг“ едва от средата на октомври 2016 г. По-нататък, оценяващият се позовава на оценката на жалбоподателя за първите девет месеца от 2016 г., извършена от прекия му ръководител през този период, тоест от изпълнителния директор на EUIPO. Тази оценка е следната:

„[Р]аботата на [жалбоподателя] в [отдел „Операции“] е по-лоша както от гледна точка на резултатите, така и поради спад на производителността особено в производствата по възражение, а така също и поради липсата на прозрачност относно ефикасността и поради частичното и непълно информиране [на изпълнителния директор] за резултатите. Поведението му също търпи критика, тъй като той не споделя важна информация по подходящ начин.

В качеството си на директор на [отдел „Операции“] [жалбоподателят] не е предприел необходимите мерки, за да се справи с положението, което поставя EUIPO в сложна ситуация, що се отнася до натрупаните забавяния, и кара [предишния му ръководител] да загуби доверието си в жалбоподателя като директор. Макар [жалбоподателят] да притежава необходимите за заемането на управленска позиция способности и умения, през 2016 г. той не е показал, че е способен да предприеме правилните действия, за да се справи с извънредното положение.

По време на атестационното събеседване (в присъствието на председателя на комитета на персонала) [жалбоподателят] оспорва редица факти, резултати и цифрови данни във връзка с производителността, включени в оценката на изпълнителния директор. Единственият незадоволителен елемент, с който той изразява съгласие, е бързината на постановяване на решенията по производствата по възражение“.

17      Накрая, в същата рубрика „Преценка на оценяващия“, последният отговаря на изразената от жалбоподателя критика относно позицията му в отдел „Мониторинг“. В това отношение той посочва, че отделът приема със задоволство факта, че жалбоподателят се е присъединил към него предвид големия му опит и компетентността му в областта на интелектуалната собственост. Освен това оценяващият отбелязва, че със съгласието на жалбоподателя бързо са му възложени важни задачи и че той ги е изпълнил добре.

18      На 16 март 2017 г. жалбоподателят изразява несъгласието си с АД 2016 и иска разговор с апелативния оценяващ, а именно изпълнителния директор на EUIPO, който е неговият предишен ръководител. Този разговор се провежда на 27 март 2017 г.

19      С електронно писмо от същия ден изпълнителният директор на EUIPO, в качеството си на апелативен оценяващ, приканва жалбоподателя да съобщи писмено в срок до 30 март 2017 г. причините за несъгласието си с АД 2016, за да може да ги вземе предвид при финализирането на този доклад.

20      С електронно писмо от 30 март 2017 г. жалбоподателят изпраща на апелативния оценяващ допълнителните си коментари относно АД 2016. Жалбоподателят се позовава по-специално на нарушения на правилата на атестационната процедура. В това отношение той посочва, от една страна, че изпълнителният директор на EUIPO, в качеството си на апелативен оценяващ, няма право да откаже да проведе докрай устната процедура по уреждане на спорове, установена от Комисията и от управителния съвет на EUIPO в случай на вътрешно обжалване на атестационния доклад. От друга страна, жалбоподателят отбелязва, че оценяващият не е оценил лично значителна част от периода, обхванат от АД 2016.

21      Допълнителните коментари на жалбоподателя се отнасят и до рубриката „Способности“ на доклада, тъй като според него изложените в нея твърдения са необосновани. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че се говори за дефицити относно показателите „определяне на приоритети и организиране“, „устойчивост“ и „работа в екип“ без никакво конкретно уточнение. Що се отнася до показателя „постигане на качество и резултати“, жалбоподателят посочва, че през третото тримесечие на 2016 г. качеството достига ниво на съответствие с изискванията или отлично ниво. По отношение на резултатите жалбоподателят посочва, че проблемите, свързани със забавянето на решенията по производствата по възражение и по отмяна, се дължат на факта, че през 2014 г. и 2015 г. 15 % от опитния персонал е бил прехвърлен в други служби на EUIPO, въпреки че той, както и неговите колеги, многократно са предупреждавали за последиците от това намаляване на персонала.

22      В заключение, жалбоподателят иска, първо, да се заличат всички позовавания в АД 2016 на становището на предишния ръководител, второ, да се заличи самото становище и да се обясни, че то е заличено в резултат на апелативната атестационна процедура, и трето, да се задължи оценяващият да извърши собствена безпристрастна оценка.

23      С електронно писмо от 30 март 2017 г. апелативния оценяващ уведомява жалбоподателя, че апелативното събеседване е приключило и че ще бъде взето предвид заедно с допълнителните коментари на жалбоподателя, изпратени с електронното му писмо от 30 март 2017 г. Що се отнася до искането на жалбоподателя за заличаване в АД 2016 на всички позовавания на оценката на предишния пряк ръководител за периода от 1 януари до 16 октомври 2016 г., последният обяснява, че в съответствие с точка 2 от приложение I към ОРП 43 и с вътрешните инструкции на EUIPO становището на предишния оценяващ за работата на член на персонала е част от доклада и че настоящият оценяващ трябва да вземе предвид това становище в оценката си.

24      С решение от 10 април 2017 г. изпълнителният директор на EUIPO, в качеството си на апелативен оценяващ, потвърждава АД 2016, изготвен от оценяващия. Той заключава, че няма причини, които да обосновават изменение на цялостната оценка, извършена от оценяващия, че „по принцип способностите, ефикасността и поведението в службата [на жалбоподателя] са на изискваното за заеманата длъжност равнище“.

25      В това отношение изпълнителният директор на EUIPO, в качеството си на апелативен оценяващ, посочва най-напред че оценката на жалбоподателя може валидно да се основе на резултатите от анкетата, направена сред персонала през януари 2016 г., като се има предвид, че тези резултати са били на разположение през февруари 2016 г., че към онзи момент жалбоподателят е бил директор на отдел „Операции“ и че резултатите, свързани с целта за насърчаване на ангажираността на персонала, са били релевантни. По-нататък той посочва, че въпреки мобилността на персонала в този отдел, между януари и септември 2016 г. към отдела са се присъединили двадесет служители. Що се отнася до производителността, той констатира, че същият отдел е натрупал забавяния във връзка с решенията по производствата по възражение. Накрая той критикува начина, по който жалбоподателят му предоставя данните за работата и резултатите на въпросния отдел.

26      На 19 юни 2017 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят обжалва пред управителния съвет на EUIPO, в качеството му на орган по назначаването, АД 2016 и решението на апелативния оценяващ от 10 април 2017 г. Доводите, изтъкнати в подкрепа на обжалването, са изведени, от една страна, от наличието на съществено процесуално нарушение, и от друга страна, от явна грешка в преценката, водеща до изопачаване на фактите. По-конкретно, що се отнася до наличието на съществено процесуално нарушение, жалбоподателят се позовава на две нарушения на правилата на атестационната процедура, които е изтъкнал още в допълнителните си коментари по АД 2016, а именно, от една страна, че оценяващият изрично е отказал да прецени оценката на предишния ръководител за периода от 1 януари до 16 октомври 2016 г., и от друга страна, че апелативният оценяващ преждевременно е прекратил събеседването, провеждано в рамките на воденото пред него производство. Освен това той упреква EUIPO, че не е упражнила независим контрол върху атестирането му за 2016 г., тъй като апелативният оценител е неговият предишен пряк ръководител, който е имал решаващ принос в изготвянето на АД 2016 в нарушение на процедурата, предвидена във вътрешните инструкции на EUIPO. Жалбоподателят счита също че апелативният оценяващ е отхвърлил неоснователно голяма част от критиките му срещу АД 2016.

27      С решение от 18 октомври 2017 г. управителният съвет на EUIPO отхвърля като неоснователна административната жалба на жалбоподателя, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на административната жалба“). Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, изведено от неупражняването на независим контрол върху АД 2016, управителният съвет на EUIPO приема, че вътрешните инструкции на EUIPO, на които се позовава жалбоподателят, не са релевантни, тъй като се отнасят до хипотезата, при която предишният ръководител действа в качеството си на оценяващ, а настоящият случай не бил такъв. Той посочва също че приложимите правила не предвиждат, че апелативният оценяващ трябва да извърши независимо преразглеждане, тъй като той е пряк ръководител на оценяващия и следователно непряко на жалбоподателя. Той допълва, че жалбоподателят е оспорил преди всичко цялостната оценка, фигурираща на страница 3 от АД 2016, според която по принцип способностите, ефикасността и поведението в службата на жалбоподателя са на изисквано за длъжността равнище. В това отношение той припомня, че тази цялостна оценка е била изготвена самостоятелно и независимо от оценяващия, а не от предишния ръководител.

 Производство и искания на страните

28      На 11 декември 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело.

29      EUIPO подава писмената си защита на 27 февруари 2018 г.

30      С решение от 8 март 2018 г. председателят на четвърти състав приканва жалбоподателя да представи писмена реплика, като се съсредоточи по-специално върху твърдението на EUIPO в точка 121 от писмената защита, че основанието, изведено от явна грешка в преценката, е частично недопустимо. Жалбоподателят подава писмена реплика на 16 април 2018 г., като изразява становище и по основателността на жалбата. EUIPO подава писмена дуплика на 28 май 2018 г.

31      По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да постави въпроси на страните в рамките на процесуално-организационните действия. След като отговарят на въпросите в определения срок, Общият съд приканва страните да представят евентуалните си становища по тези отговори. Страните представят становищата си в определените срокове. След становището на жалбоподателя от 1 април 2019 г. Общият съд приема ново процесуално-организационно действие, като му поставя допълнителен въпрос. Предвид отговора на жалбоподателя, даден на 2 май 2019 г., Общият съд приканва EUIPO да представи становището си по отговорите на жалбоподателя, дадени както в становището му от 1 април 2019 г., така и в това от 2 май 2019 г.

32      По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството.

33      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени АД 2016, в редакцията, която е била сведена до знанието му на 10 април 2017 г.,

–        доколкото е необходимо, да отмени решението за отхвърляне на административната жалба,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

34      EUIPO моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

35      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания: първо, отказа на апелативния оценяващ да разгледа лично данните относно работата му за периода от 1 януари до 16 октомври 2016 г., второ, липсата на компетентност на апелативния оценяващ, трето, липсата на независимост на последния, четвърто, произволното прекъсване на диалога в рамките на производството пред апелативния оценяващ, пето, липсата на мотиви в решението за потвърждаване на АД 2016 и в решението за отхвърляне на административната жалба, и шесто, явна грешка в преценката, тъй като АД 2016 бил основан на непълни и произволно избрани данни за работата му. В писмената си реплика, в отговор на точка 12 от писмената защита, жалбоподателят се позовава и на незаконосъобразност, дължаща се на факта, че становището, включено в годишното атестиране за периода от 1 януари до 16 октомври 2016 г., е изготвено не от самия изпълнителен директор на EUIPO, а от негов представител. Накрая, в становището си от 1 април 2019 г. по отговора на EUIPO в рамките на процесуално-организационните действия, жалбоподателят се оплаква и от факта, че спрямо него е приложена с обратно действие и незаконосъобразно версия 6.7 от 19 декември 2016 г. на вътрешните инструкции на EUIPO относно прилагането на член 43 и на член 44, първа алинея от Правилника.

36      В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, жалбоподателят уточнява обхвата на третото основание, изведено от липсата на независимост на апелативния оценяващ, като потвърждава, че то трябва да се разбира като изведено по същество от липсата на безпристрастност на апелативния оценяващ. Ето защо следва да се приеме, че с третото основание се цели по същество да се оспори безпристрастността на апелативния оценяващ и че то трябва да се разгледа най-напред.

37      Жалбоподателят твърди по същество, че предишният му ръководител не може да бъде безпристрастен апелативен оценяващ в рамките на неговата атестационна процедура за 2016 г., тъй като вече е имал решаващ принос в изготвянето на неговия атестационен доклад за същата тази година. Според него този начин на действие нарушава член 3 от ОРП 43 и вътрешните инструкции на EUIPO и е възпрепятствал упражняването на независим контрол върху приноса на предишния ръководител, правейки невъзможно извършването на по-добра преценка и даването на адекватна окончателна оценка. Според него от вътрешните инструкции на EUIPO следва, че административните жалби срещу оценките на изпълнителния директор трябва да се разглеждат от комисия по жалбите.

38      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя. Според нея вътрешните инструкции на EUIPO, на които се позовава жалбоподателят, не са релевантни, тъй като се отнасят до хипотезата, при която изпълнителният директор действа като оценяващ, а това не било така в случая. EUIPO посочва също че приложимите правила не предвиждат, че апелативният оценяващ трябва да извършва независимо преразглеждане, тъй като той е пряк ръководител на оценяващия и следователно непряко на жалбоподателя.

 Предварителни бележки относно обхвата на съдебния контрол

39      Трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на атестирането на длъжностните лица оценяващите разполагат с най-широко право на преценка при оценяване на работата на лицата, които им е възложено да атестират, и съдът не следва да се намесва в тази преценка и да контролира нейната основателност, освен в случай на грешка или на явно превишаване на това право (вж. в този смисъл решения от 21 октомври 1992 г., Maurissen/Сметна палата, T‑23/91, EU:T:1992:106, т. 40 и от 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, EU:T:2005:158, т. 70 и цитираната съдебна практика). Всъщност упражняваният върху съдържанието на атестационните доклади съдебен контрол се свежда до проверка за редовността на процедурата, точното установяване на фактите и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 1994 г., Marcato/Комисия, T‑18/93, EU:T:1994:255, т. 45).

40      Що се отнася до контрола за редовността на процедурата, Съдът и Общият съд по принцип приемат, че когато институция на Европейския съюз разполага с право на преценка, спазването на процесуалните гаранции, предоставени от правния ред на Съюза, придобива още по-основополагащо значение (вж. в този смисъл решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14, от 6 ноември 2008 г., Нидерландия/Комисия, C‑405/07 P, EU:C:2008:613, т. 56 и 57 и от 9 ноември 1995 г., France-Aviation/Комисия, T‑346/94, EU:T:1995:187, т. 32—34). Сред тези гаранции спада по-специално задължението на компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая (решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14 и от 30 септември 2003 г., Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, EU:T:2003:245, т. 404).

41      От това следва да се заключи, че особено широкото право на преценка, от което се ползват оценяващите за целите на атестирането на длъжностни лица, трябва да се уравновесява от особено стриктното спазване на правилата, уреждащи организацията на това атестиране и провеждането на предвиденото за целта производство (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 септември 2002 г., Girardot/Комисия, T‑92/01, EU:T:2002:220, т. 24 и от 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, EU:T:2005:115, т. 38).

 Предварителни бележки относно задължението за безпристрастност на длъжностните лица

42      Трябва да се припомни, че задължението за безпристрастност на длъжностните лица е установено в член 11, първа алинея от Правилника, съгласно който длъжностното лице изпълнява задълженията си обективно и безпристрастно.

43      Трябва да се отбележи също че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза са длъжни да зачитат основните права, гарантирани от правото на Съюза, сред които правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 154).

44      Член 41, параграф 1 от Хартата на основните права предвижда по-специално че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно.

45      В това отношение следва да се отбележи, че изискването за безпристрастност, с което са обвързани институциите, органите, службите и агенциите при изпълнението на техните задачи, е предвидено, за да гарантира равното третиране, което е в основата на Съюза. Цел на това изискване е по-специално да се избягват случаите на конфликт на интереси по отношение на длъжностните лица и други служители, действащи от името на институциите, органите, службите и агенциите. Предвид ключовото значение на гаранцията за независимост и почтеност по отношение както на вътрешното функциониране, така и на външния имидж на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, изискването за безпристрастност обхваща всички случаи, в които служителят или длъжностното лице, което следва да се произнесе по дадена преписка, трябва разумно да разбира, че е възможно трети лица да смятат, че е засегната неговата независимост в тази област (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2007 г., Komninou и др./Комисия, C‑167/06 P, непубликувано, EU:C:2007:633, т. 57).

46      Освен това тези институции, органи, служби и агенции трябва да се съобразяват с изискването за безпристрастност в двете му измерения, а именно, от една страна, субективна безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция не трябва да проявява пристрастие или лична предубеденост, и от друга страна, обективна безпристрастност, в смисъл че тази институция трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Испания/Съвет, C‑521/15, EU:C:2017:982, т. 91 и цитираната съдебна практика).

47      При разглеждане по същество на основанието, изведено от липсата на безпристрастност на апелативния оценяващ, трябва да се държи сметка за всички гореизложени съображения.

 По основанието, изведено по същество от липсата на безпристрастност на апелативния оценяващ

48      В случая, първо, директорът на отдел „Мониторинг“, който става пряк ръководител на жалбоподателя от 17 октомври 2016 г., се е консултирал с предишния ръководител за периода от 1 януари до 16 октомври 2016 г., което представлява три четвърти от разглеждания атестационен период (вж. т. 14 по-горе). Второ, становището на предишния ръководител е било включено в АД 2016 (вж. т. 14 по-горе). Трето, именно прекият ръководител на жалбоподателя от 17 октомври 2016 г. е подписал АД 2016 в качеството си на оценяващ (вж. т. 13 и 14 по-горе).

49      Освен това в коментарите си относно АД 2016 жалбоподателят критикува основно рубриката „Способности“ от АД 2016 (вж. т. 21 по-горе), която почива изцяло на становището на предишния ръководител за периода от 1 януари до 16 октомври 2016 г., възпроизведено и в рубриката „Преценка на оценяващия“, от която представлява основната част (вж. т. 16 по-горе).

50      Накрая, в рамките на производството пред апелативния оценяващ АД 2016 е преразгледан от предишния ръководител, в качеството му на апелативен оценяващ, който, след като се запознава с критиките на жалбоподателя относно неговото становище, припомнени в точка 49 по-горе, стига до извода, че няма причини, които да обосновават изменение на „цялостната оценка“, извършена от оценяващия (вж. т. 24 по-горе).

51      В това отношение Съдът е постановил, че вътрешната процедура по обжалване на атестационния доклад може да допринесе за обективността на оценката и да предотврати образуването на спорно производство само ако предоставя на служителя, който оспорва атестационния си доклад, гаранцията, че ще бъде извършено истинско преразглеждане (решение от 3 април 2019 г., CJ/ECDC, C‑139/18 P, непубликувано, EU:C:2019:281, т. 44).

52      Не такъв обаче е настоящият случай, в който апелативният оценяващ, който е предишният ръководител на жалбоподателя и автор на включеното в АД 2016 становище, трябва да преразгледа цялостната оценка на жалбоподателя въз основа на коментарите на последния, които по същество се ограничават до критика на собственото му становище, което представлява основната част от преценката на оценяващия.

53      По този начин вътрешната процедура по обжалване, така както е приложена в случая, не може да предостави достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността на апелативния оценяващ.

54      При тези обстоятелства е без значение фактът, на който се позовава EUIPO, че не предишният ръководител е предложил цялостната оценка на жалбоподателя и че не той е маркирал сред възможностите, фигуриращи на страница 3 от АД 2016, графата, съгласно която „по принцип способностите, ефикасността и поведението в службата [на жалбоподателя] са на изискваното за заеманата длъжност равнище“. Всъщност тези обстоятелства не поставят под въпрос факта, че при разглеждане на цялостната оценка на жалбоподателя апелативният оценяващ е трябвало да вземе отношение по критиките на жалбоподателя, които са насочени изключително към елементите, които се съдържат в становището му като предишен пряк ръководител, което е включено в АД 2016 и към което препраща оценяващият.

55      Останалите доводи на EUIPO също не могат да опровергаят извода, направен в точка 53 по-горе.

56      На първо място, EUIPO посочва, че апелативният оценяващ упражнява функциите си като лице, което познава члена на персонала, който трябва да бъде оценен, и преразглежда в това си качество оценката, извършена от оценяващия, която по необходимост съдържа субективни елементи.

57      Разбира се, според съдебната практика оценяващите не могат да се считат за пристрастни и лишени от обективност само поради факта че в качеството си на преки ръководители те отговарят за работата на длъжностните лица под тяхно ръководство и че следователно участват в професионалните им действия, най-вече защото само такова участие може да им позволи да направят възможно най-адекватната оценка на действията на лицата, които работят под тяхно ръководство (решение от 13 юли 2006, Andrieu/Комисия, T‑285/04, EU:T:2006:215, т. 68).

58      От преписката обаче не следва, че жалбоподателят оспорва участието на своя предишен ръководител в самата атестационна процедура. Той критикува участието му в апелативната процедура по една конкретна причина, а именно че в качеството си на пряк ръководител през три четвърти от разглеждания период е имал решаващ принос в изготвянето на АД 2016, а след това се е произнесъл по посочения доклад като апелативен оценяващ, преценявайки коментарите на жалбоподателя, съсредоточени върху елементите в собственото становище на прекия ръководител.

59      На второ място, що се отнася до довода на EUIPO, че цялостната оценка на жалбоподателя не е отрицателна, тъй като съответства на това, което се очаква от всеки член на персонала, във всички случаи това е субективна преценка, направена от EUIPO, а не от самия жалбоподател. В това отношение е достатъчно да се констатира, първо, че цялостната оценка на жалбоподателя за 2016 г. не е най-добрата възможна оценка от предвидените във формуляра за оценяване. Второ, цялостната оценка на жалбоподателя за 2016 г. е била по-ниска от тази за 2015 г. (вж. т. 11 по-горе). Трето, жалбоподателят е отказал да подпише атестационните доклади за 2014 г. и 2015 г., въпреки че като цяло съдържащата се в тях оценка е идентична или дори по-висока от тази в АД 2016 (вж. т. 11 по-горе).

60      Освен това, дори да трябва да се приеме, че цялостната оценка на жалбоподателя за 2016 г. не е отрицателна, трябва да се констатира, че жалбоподателят оспорва компетентността и безпристрастността на предишния си ръководител да провери като апелативен оценяващ не само цялостната оценка, включена в АД 2016, но и направените в доклада преценки.

61      Не може да се приеме обаче, че преценките, направени в АД 2016, не са отрицателни. Всъщност тези преценки се основават почти изцяло на оценката на предишния ръководител за първите девет месеца на 2016 г., в която се съдържат следните критики по отношение на жалбоподателя. Първо, срещу жалбоподателя са отправени упреци по отношение на работата му в отдел „Операции“ както от гледна точка на резултатите, така и поради спад на производителността в производствата по възражение, а така също и поради липсата на прозрачност относно ефикасността и поради частичното и непълно информиране на изпълнителния директор за резултатите. Второ, към жалбоподателя е отправена критика, че не е предприел необходимите мерки, за да се справи с положението, което е поставило EUIPO в сложна ситуация, що се отнася до натрупаните забавяни, и е накарало предишния му ръководител да загуби доверието си в жалбоподателя като директор. Трето, посочва се, че макар жалбоподателят да притежава необходимите за заемането на управленска позиция способности и умения, през 2016 г. той не е показал, че е способен да предприеме правилните действия, за да се справи с извънредното положение.

62      На трето място, EUIPO посочва, че в случая не са релевантни вътрешните инструкции на EUIPO, в които се предвижда, че административните жалби срещу оценките на изпълнителния директор трябва да се разглеждат от комисия по жалбите.

63      Вярно е, както подчертава EUIPO, че изпълнителният ѝ директор не е атестирал жалбоподателя за 2016 г. и че следователно няма основание да се прибягва до комисия по жалбите съгласно член 3 от ОРП 43, за да се разгледа АД 2016. Освен това, както посочва EUIPO, вътрешните инструкции на EUIPO не съдържат никакво изрично изключение, което да урежда положението на член на персонала, който е бил пряк ръководител на титуляря на дадена длъжност за съответния период и който е станал апелативен оценяващ в резултат на вътрешна мобилност или повишаване.

64      Както обаче основателно припомня жалбоподателят, това не променя факта, че член 3, параграф 3 от ОРП 43 позволява на генералния директор (а в контекста на EUIPO — на неговия изпълнителен директор) да се отклони от предвидената по принцип процедура, за да бъде отчетен специфичният контекст на конкретния случай в интерес на титуляря на длъжността. Задължението за безпристрастност представлява основна гаранция, която трябва да се спазва, без да се лишава от съдържание и от всякакво полезно действие правото на жалбоподателя да получи истинско преразглеждане на неговия атестационен доклад, в съответствие с припомнената в точка 51 по-горе съдебна практика. Така задължението за гарантиране на безпристрастността на вътрешната апелативна процедура обосновава отклонението в настоящия случай от разпоредбите, уреждащи апелативната атестационна процедура, които се съдържат във вътрешните инструкции на EUIPO.

65      Предвид гореизложеното трябва да се уважи основанието, изведено по същество от липсата на безпристрастност на апелативния оценяващ. Сам по себе си този извод обосновава отмяната на АД 2016, тъй като е опорочен от незаконосъобразност, при липса на която той би могъл да има различно съдържание. При тези обстоятелства не е необходимо произнасяне по останалите доводи и основания, повдигнати от жалбоподателя в жалбата по настоящото дело.

66      Що се отнася до искането на жалбоподателя за отмяна, доколкото е необходимо, на решението за отхвърляне на административната жалба, трябва да се констатира, че в случая доводите на жалбоподателя относно зачитането на процесуалните гаранции в рамките на вътрешната процедура по обжалване на АД 2016, които по същество са възпроизведени по-специално в третото основание, са разгледани подробно едва на етапа на приемане на посоченото решение. От това следва, че в случая следва да се отмени и решението за отхвърляне на административната жалба.

 По съдебните разноски

67      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

68      В случая, тъй като е загубила делото, EUIPO следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя атестационния доклад на гн Ralph Pethke за 2016 г. и решението на управителния съвет на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 18 октомври 2017 г. за отхвърляне на административната жалба на гн Pethke.

2)      Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на гн Pethke.

Kanninen

Iliopoulos

Reine

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 декември 2019 година.

Подписи


Съдържание



*      Език на производството: немски.