РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
19 януари 2012 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за фигуративна марка на Общността „justing“ — По-ранна национална фигуративна марка „JUSTING“ — Искане за признаване на предходността на по-ранната национална марка — Липса на идентичност на знаците — Член 34 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑103/11
Tiantian Shang, с местожителство в Рим (Италия), за която се явява A. Salerni, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н G. Mannucci, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 14 декември 2010 г. (преписка R 1388/2010‑2) относно искане за признаване на предходността на националната фигуративна марка „JUSTING“, притежавана от г‑жа Tiantian Shang,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: г‑н S. Papasavvas, председател, г‑н V. Vadapalas (докладчик) и г‑н K. O’Higgins, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 16 февруари 2011 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 7 април 2011 г.,
предвид липсата на искане от страните за насрочване на съдебно заседание в едномесечен срок от съобщаването, че писмената фаза на производството е приключила, и като реши въз основа на доклад на съдията докладчик и на основание член 135а от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 26 юни 2009 г. жалбоподателят, г‑жа Tiantian Shang, подава заявка за регистрация на марка на Общността до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат към класове 18 и 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки“,
– клас 25: „Облекло, обувки, шапки“.
4 В същото време на основание член 34 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят отправя пред СХВП искане за признаване на предходността на регистрираната под № 1217303 по-ранна италианска фигуративна марка
5 С решение от 1 юни 2010 г. проверителят отхвърля искането за признаване на предходността на по-ранната национална марка.
6 На 22 юли 2010 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят подава жалба пред СХВП срещу решението на проверителя.
7 С решение от 14 декември 2010 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той приема по-специално, че заявената марка на Общността и по-ранната национална марка не са идентични, тъй като техните графични изображения се различават не само по печатния шрифт на словния елемент „justing“, но и по фигуративните си елементи и по разположението на различните съставни елементи на знаците.
Искания на страните
8 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да измени обжалваното решение и да уважи искането му за признаване на предходността на по-ранната национална марка,
– при условията на евентуалност, да уважи искането му за признаване на предходността на словния елемент на по-ранната национална марка, а именно думата „justing“,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
9 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
10 В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени, първото, от нарушение и неправилно тълкуване на член 34 от Регламент № 207/2009, второто, от нарушение на Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (ОВ L 289, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106) и третото, от известността на по-ранната национална марка.
По първото правно основание, изведено от нарушение и неправилно тълкуване на член 34 от Регламент № 207/2009
11 Жалбоподателят упреква апелативния състав в това, че е изтълкувал ограничително член 34 от Регламент № 207/2009. Всъщност апелативният състав бил изтълкувал тази разпоредба, без да вземе предвид контекста, в който тя се прилага, а именно система за защита на марки от вероятността от объркване с идентични или сходни марки. В това отношение апелативният състав трябвало да отчете факта, че словният елемент „justing“ на марката на Общността е идентичен със словния елемент на по-ранната национална марка, като фактът, че при двете марки са били използвани различни печатни шрифтове, не можел да постави под съмнение тази констатация. Освен това стоките, до които се отнасят разглежданите две марки, били абсолютно идентични и това не се поставяло под съмнение от апелативния състав. Накрая, що се отнася до фигуративните елементи на въпросните марки, различията между тях трябвало да бъдат поставени в контекста на „процеса на графично развитие“ на по-ранната национална марка, нещо, което по никакъв начин не поставяло под съмнение „уникалността на марката“, която следователно продължавала да бъде идентична.
12 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
13 Член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009 гласи:
„Притежателят на по-ранна марка, регистрирана в държава членка, включително на марка, регистрирана на територията на страните от Бенелюкс, или на по-ранна марка, която е предмет на международна регистрация и която има действие в държава членка, който подава заявка за идентична марка с цел тя да бъде регистрирана като марка на Общността за стоки или за услуги, идентични на или съдържащи се в тези, за които е била регистрирана по-ранната марка, може да претендира за марката на Общността предходността на по-ранната марка, по отношение на държавата членка, в която или за която тя е била регистрирана“.
14 За да се уважи искане за признаване на предходността на по-ранна национална марка с оглед на заявката за регистрация на марка на Общността, трябва да са налице три кумулативни условия: по-ранната национална марка и заявената марка на Общността трябва да са идентични; стоките или услугите, за които се отнася заявената марка на Общността, трябва да са идентични със или да се съдържат в стоките или услугите, визирани от по-ранната национална марка; притежателят на разглежданите марки трябва да е един и същ.
15 В настоящия случай не се оспорва обстоятелството, че стоките, за които се отнася заявената марка на Общността, са идентични със стоките, за които се отнася по-ранната национална марка. За страните е безспорно също, че разглежданите марки имат един и същи притежател.
16 Що се отнася до идентичността на марките, следва да се припомни, че знакът е идентичен с марка, когато възпроизвежда, без да променя или допълва, всички съставящи марката елементи или когато, разглеждан в неговата цялост, съдържа толкова незначителни разлики, че те могат да останат незабелязани от средния потребител (Решение на Съда от 20 март 2003 г. по дело LTJ Diffusion, C‑291/00, Recueil, стр. I‑2799, точка 54).
17 Условието за идентичност на знака с марката трябва да се тълкува ограничително поради свързаните с тази идентичност последици. В случая, съгласно член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009, ако притежателят на марката на Общността, чието искане за признаване на предходността на по-ранната национална марка е уважено, се откаже от по-ранната марка или допусне да изтече нейната регистрация, той може да твърди, че продължава да се ползва със същите права като тези, които би имал, ако бе продължена регистрацията на по-ранната марка.
18 Следователно апелативният състав правилно е възприел стриктно тълкуване на член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009.
19 В това отношение трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че сходните марки също би трябвало да се ползват от предимството по член 34 от Регламент № 207/2009, така както защитата на марките срещу вероятността от объркване обхваща и сходните марки. Всъщност за разлика от разпоредбите на Регламент № 207/2009, с които се цели защитата на марките срещу вероятността от объркване с идентични или сходни марки, член 34 от Регламент № 207/2009 се отнася само до идентичните марки и не съдържа никаква разпоредба относно сходните марки. Общият съд обаче не може да измени буквата на член 34 от посочения регламент, като позволи да се замени условието за идентичност с условието за сходство на марките.
20 Следователно в настоящия случай трябва да се провери дали е налице идентичност между заявената марка на Общността и по-ранната национална марка.
21 Двете фигуративни марки са съставени от словния елемент „justing“ и от фигуративни елементи. Следва да се отбележи, както прави апелативният състав в точка 12 от обжалваното решение, че словният елемент „justing“ е възпроизведен с различни шрифтове в двете марки. В по-ранната национална марка са използвани печатни букви с нормална големина, докато в заявената марка на Общността са използвани готически букви, които придават на думата „justing“ точна графична и стилистична характеристика.
22 Освен това фигуративните елементи на двете марки са различни. Всъщност в по-ранната национална марка от двете страни на словния елемент са разположени символите, представляващи двата пола, докато в заявената марка на Общността фигуративният елемент, който е разположен над словния елемент, представлява обграден с лъчи пръстен, в който се съдържа буквата „j“.
23 Следователно трябва да се заключи, че апелативният състав с основание е приел, че марките не са идентични, и че поради това не може да бъде уважено искането за признаване на предходността на по-ранната национална марка за заявената марка на Общността.
24 В това отношение доводът на жалбоподателя, че разликите между марките могат да бъдат обяснени с „процеса на графично развитие“, не може да постави под съмнение този извод. Всъщност марките могат да се считат за идентични само ако, в съответствие с припомнената в точка 16 по-горе съдебна практика, разликите бяха толкова незначителни, че можеха да останат незабелязани от средния потребител, което не е така в настоящия случай поради прекалено различното графично представяне на двете марки.
25 Предвид всичко изложено по-горе първото правно основание трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на Директива 98/71
26 Жалбоподателят поддържа, че за да се определи дали две марки трябва да се считат за идентични, е необходимо да се вземе предвид член 4 от Директива 98/71, съгласно който „[за] идентични се считат дизайните, чиито характеристики се различават единствено по несъществени подробности“. Според него това означава, че две марки са идентични, когато са идентични техните съществени елементи, тоест тези, които позволяват на потребителите да ги идентифицират.
27 Според жалбоподателя следва да се отбележи, че от гледна точка на „евентуална вероятност от объркване“ и като се остави настрана „излишната строгост“, двете марки би трябвало да се счетат за една-единствена марка предвид идентичността на стоките, на словния елемент и на притежателя, както и предвид „фактическата предходност“ и „смесването и/или ясното развитие на напълно съвместими знаци“.
28 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
29 Най-напред следва да се отбележи, че разпоредбите на Директива 98/71 не се прилагат в настоящия случай, тъй като те се отнасят до индустриалните дизайни.
30 Във всички случаи следва да се отбележи, че член 4 от Директива 98/71 и посочената в точка 16 по-горе практика на Съда дават подобна дефиниция на понятието „идентичност“.
31 От друга страна, доводите на жалбоподателя във връзка с това правно основание по същество възпроизвеждат същите елементи като изтъкнатите във връзка с първото правно основание. Всъщност жалбоподателят се опитва да докаже, че разглежданите марки са идентични в съществените си елементи, а именно словния елемент „justing“, и че разликите се дължат единствено на „процес на графично развитие“, който Общият съд трябва да вземе предвид, за да направи извода, че е налице идентичност на марките.
32 Следва да се подчертае, че възприетото от жалбоподателя тълкуване на понятието „идентичност“ е неправилно, тъй като в съответствие със своите интереси той свежда това тълкуване до съществените елементи на знаците, като пропуска да отчете факта, че идентичност между знаците съществува само ако разликите между тях са минимални, което в случая не е така, въпреки че словните елементи на марките са едни и същи. За останалото е достатъчно да се препрати към преценката, която Общият съд прави във връзка с първото правно основание.
33 Що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от това, че всяко графично развитие на логото на марката би било забранено, ако Общият съд не признае, че е налице развитие на същото, този довод не може да бъде уважен. Всъщност в случая не става дума за поставяне под съмнение на възможността на притежателя на марката да я развива графично, а за това да се определи дали жалбоподателят може да иска признаването на предходността на по-ранната национална марка. В тази област обаче критериите са ясно установени в член 34 от Регламент № 207/2009 и трябва да се тълкуват стриктно, както бе установено в точка 18 по-горе. В настоящия случай не е изпълнено едно от предвидените в член 34 от Регламент № 207/2009 условия за претендиране на предходност на по-ранната национална мярка, а именно идентичността на марките. Следователно искането на жалбоподателя не може да бъде уважено.
34 Жалбоподателят твърди, че тълкуване, противно на неговото, може да обезсмисли всяка форма на защита, тъй като би позволило на което и да е лице да регистрира идентична марка с минимално графично различие, като поддържа, че липсата на пълно съвпадение на графичните елементи е достатъчно основание, за да се счете, че марката е различна и оригинална.
35 Тази довод не е убедителен, тъй като защитните механизми по Регламент № 207/2009 позволяват на притежателя на марка да получи защита срещу марката на трето лице, подобна на неговата, и тъй като съгласно добре установената съдебна практика общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално на сходството на марките и на посочените стоки или услуги. Затова ниска степен на сходство между посочените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 17 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Recueil, стр. II‑5409, точка 74).
36 Предвид всичко изложено по-горе, второто правно основание трябва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от известността на по-ранната национална марка
37 Жалбоподателят поддържа, че „разпространеността“ на по-ранната национална марка трябва да позволи да му бъде призната защита, независимо от нейната регистрация.
38 Жалбоподателят уточнява, че си запазва правото да предяви иск за обявяване на недействителност срещу лицето, което е депозирало словната марка „JUSTING“ като международна марка, обозначаваща Европейския съюз, на 11 май 2009 г., тоест преди заявката му за регистрация на марка на Общността, но след датата на депозиране на неговата по-ранна национална марка.
39 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
40 Следва да се отбележи, както прави апелативният състав в точка 13 от обжалваното решение, че фактът, че жалбоподателят възнамерява да предяви иск срещу лицето, което е регистрирало словната марка „JUSTING“ като международна марка, обозначаваща Европейския съюз, не е релевантен критерий в рамките на производство за признаване на предходността на по-ранна национална марка.
41 Освен това член 34 от Регламент № 207/2009 не установява каквато и да било връзка между претендирането на предходност на по-ранна национална марка и известността на същата.
42 Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли като неотносимо.
43 Впрочем, що се отнася до искането на жалбоподателя за частично уважаване на претенцията му за признаване на предходността за словния елемент „justing“ на по-ранната национална марка, следва да се отбележи, че възможността за позоваване на предходността на част от по-ранната национална марка не е предвидена в член 34 от Регламент № 207/2009. Както бе отбелязано по-горе обаче, член 34 от посочения регламент подлежи на стриктно тълкуване, поради което Общият съд не може да уважи такова искане.
44 Тъй като не може да бъде уважено нито едно от правните основания, приведени от жалбоподателя в подкрепа на исканията му за отмяна и за изменение, жалбата следва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
45 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като СХВП е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑жа Tiantian Shang да заплати съдебните разноски.
Papasavvas | Vadapalas | O’Higgins |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 януари 2012 година.
Подписи