РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

5 април 2017 година(*)

„Дъмпинг — Внос на полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход от Индия, Тайван и Тайланд — Преразглеждане с оглед изтичане на срока на мерките — Предложение на Комисията за подновяване на посочените мерки — Решение на Съвета да прекрати процедурата по преразглеждане без налагане на тези мерки — Жалба за отмяна — Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Вероятност за повтаряне на съществена вреда — Член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 — Интерес на Съюза — Явни грешки в преценката — Задължение за мотивиране — Иск за обезщетение“

По дело T‑422/13

Committee of Polyethylene Terephthalate (PET) Manufacturers in Europe (CPME), установено в Брюксел (Белгия), и другите жалбоподатели, чиито наименования са поместени в приложение(1), за които се явяват L. Ruessmann, адвокат, и J. Beck, solicitor,

жалбоподатели,

подпомагани от

Европейска комисия, за която се явяват J.‑F. Brakeland, A. Demeneix и M. França, в качеството на представители,

встъпила страна,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват S. Boelaert и J.‑P. Hix, в качеството на представители, подпомагани от B. O’Connor, solicitor, и S. Gubel, адвокат,

ответник,

подпомаган от

European Federation of Bottled Waters (EFBW), установена в Брюксел,

Caiba, SA, установено в Патерна (Испания),

Coca-Cola Enterprises Belgium (CCEB), установено в Андерлехт (Белгия),

Danone, установено в Париж (Франция),

Nestlé Waters Management & Technology, установено в Иси-ле-Мулино (Франция),

Pepsico International Ltd, установено в Лондон (Обединено кралство),

и

Refresco Gerber BV, установено в Ротердам (Нидерландия),

за които се явява E. McGovern, barrister,

встъпили страни,

с предмет, от една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение за изпълнение 2013/226/ЕС на Съвета от 21 май 2013 година за отхвърляне на предложението за регламент за изпълнение на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетилентерефталат с произход от Индия, Тайван и Тайланд след преразглеждане с оглед изтичане на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и за прекратяване на процедурата по преразглеждане с оглед изтичане на срока по отношение на вноса на полиетилентерефталат с произход от Индонезия и Малайзия, доколкото с предложението се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетилентерефталат с произход от Индия, Тайван и Тайланд (ОВ L 136, 2013 г., стр. 12), в частта, в която с това решение се отхвърля предложението за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса с произход от Индия, Тайван и Тайланд и се прекратява процедурата по преразглеждане относно този внос, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетяване на вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg (докладчик), съдии,

секретар: C. Heeren, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 юни 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Разглежданото в настоящото дело решение е прието на основание на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51, поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, ОВ L 36, 2011 г., стр. 20 и ОВ L 44, 2016 г., стр. 20, наричан по-нататък „основният регламент“), преди изменението му с Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2014 година за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки (ОВ L 18, 2014 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 74, 2015 г., стр. 38) и отмяната му с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

2        Член 11, параграф 2 от основния регламент гласи:

„Срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема по инициатива на [Европейската комисия] или по искане на или от името на производителите [от Европейския съюз], като мярката остава в сила до приключване на преразглеждането.

Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие се предприема, когато в искането се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на действието на мерките по всяка вероятност ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. Вероятността може да бъде подкрепена, например, с доказателства за продължаващ дъмпинг и вреда или доказателства, че отстраняването на вредата се дължи изцяло или отчасти на съществуването на мерки, или доказателства, че положението на износителите или условията на пазара са такива, че биха указали вероятност от по-нататъшен вредоносен дъмпинг.

При провеждане на разследванията по настоящия параграф, на износителите, вносителите, представителите на страната на износа и на производителите от [Съюза] се предоставя възможност да развият, опровергаят или предоставят коментари по въпросите, повдигнати в искането за преразглеждане, и в заключенията се отчитат пълно всички съответни и надлежно подкрепени с документи доказателства, представени във връзка с въпроса доколко е вероятно или не изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него.

Известие за предстоящото изтичане на срока на действие се публикува в Официален вестник на Европейския съюз в подходящ момент през последната година от прилагането на мерките, както е определено в настоящия параграф. След това, но не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния период, производителите от [Съюза] имат право да подадат искане за преразглеждане в съответствие с втората алинея. Публикува се и известие за действителното изтичане на срока на действие на мерките по настоящия параграф“.

3        Съгласно член 11, параграф 5 от основния регламент „[с]ъответните разпоредби на настоящия регламент по отношение на процедурите и провеждането на разследванията, с изключение на онези, които се отнасят до сроковете, се прилагат за всяко преразглеждане, извършвано съгласно параграфи 2, 3 и 4“.

4        Член 9, параграф 4 от основния регламент посочва следното:

„Когато окончателно установените факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена вреда, и интересът на [Съюза] изисква намеса съгласно член 21, Съветът налага окончателно антидъмпингово мито, въз основа на предложение от Комисията след консултация с консултативния комитет. Съветът приема предложението, освен ако не реши с обикновено мнозинство да го отхвърли в срок от един месец след представянето му от Комисията […]“.

5        Съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент „[к]онсултациите, предвидени в настоящия регламент, се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави членки, като председател е представител на Комисията“.

6        Член 20, параграф 4 от основния регламент гласи следното:

„Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави, [предвид необходимостта от защита] на поверителна[та] информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не пре[д]определя решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите се разгласяват във възможно най-кратък срок“.

7        Съгласно член 20, параграф 5 от основния регламент „[з]абележки, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая“.

8        Член 21, параграф 1 от основния регламент предвижда:

„Преценката дали интересът на [Съюза] налага намеса се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост, включително на интересите на местната промишленост, търговците и потребителите и преценка в съответствие с този член се прави само когато на всички заинтересовани лица е била предоставена възможност да изложат своите становища в съответствие с параграф 2. При такова изследване се отделя специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Мерки, определени на основата на установен дъмпинг и вреда от него, може да не се въвеждат, в случаите, когато органите, на основата на цялата получена информация, могат категорично да заключат, че въвеждането на тези мерки не е в интерес на [Съюза]“.

 Обстоятелствата по спора

9        Настоящото дело се отнася до процедура по преразглеждане, открита на основание член 11, параграф 2 от основния регламент поради изтичането на срока на антидъмпинговите мита, наложени от Съвета на Европейския съюз от 2000 г. върху вноса на полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход по-специално от Индия, Тайван и Тайланд (наричани по-нататък „разглежданите антидъмпингови мита“).

10      Съветът налага от 2000 г. и антидъмпингови мита върху вноса на ПЕТ от Индонезия и Малайзия, както и изравнителни мита върху вноса на ПЕТ по-специално от Индия (наричани по-нататък „разглежданите изравнителни мита“).

11      На 25 ноември 2011 г., след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на две известия за изтичане на срока на действие на всички антидъмпингови мита, посочени в точки 9 и 10 по-горе (ОВ C 122, 2011 г., стр. 10), и разглежданите изравнителни мита (ОВ C 116, 2011 г., стр. 10) Европейската комисия получава две искания от производствения сектор на ПЕТ на Европейския съюз за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на антидъмпинговите и изравнителните мита въз основа съответно на член 11, параграф 2 от основния регламент и на член 18 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 188, 2009 г., стр. 93, поправки в ОВ L 187, 2015 г., стр. 20 и ОВ L 44, 2016 г., стр. 20).

12      След като приема след консултация с Консултативния комитет по член 15 от основния регламент, че съществуват достатъчно доказателства за започване на преразглеждания с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 24 февруари 2012 г. Комисията обявява започването на тези преразглеждания (ОВ C 55, 2012 г., стр. 4 и ОВ C 55, 2012 г., стр. 14).

13      След разследванията Комисията предлага да не се подновяват антидъмпинговите мита по отношение на вноса на ПЕТ от Индонезия и Малайзия. Комисията обаче предлага подновяване на разглежданите антидъмпингови и изравнителни мита за петгодишен период. Що се отнася по-конкретно до разглежданите антидъмпингови мита, Комисията приема, че в случай на изтичане на срока на действие на последните съществува вероятност от продължаване на дъмпинга и от повтаряне на вредата за промишлеността на Съюза и че удължаването на срока на действие на посочените мита не е в противоречие с интереса на Съюза.

14      На 3 април 2013 г. Комисията изпраща своите предложения на консултативния комитет. На същата дата тринадесет представители на държавите членки в рамките на този комитет възразяват срещу предложението за удължаване на срока на действие на разглежданите антидъмпингови мита. Следователно това предложение е подкрепено от обикновено мнозинство на представителите на държавите членки.

15      Въз основа на това на 23 април 2013 г. Комисията представя на Съвета проект за антидъмпингов регламент (наричан по-нататък „предложението на Комисията“) и проект за антисубсидиен регламент, с които се удължава срокът на действие на разглежданите антидъмпингови и изравнителни мита за допълнителен период от пет години.

16      На 21 май 2013 г. Съветът, в съответствие с предложението на Комисията, подновявa разглежданите изравнителни мита с Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на ПЕТ с произход от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 597/2009 (ОВ L 137, 2013 г., стр. 1). Всъщност той констатира, че въпреки явните положителни тенденции и значителни усилия за преструктуриране състоянието на промишлеността на Съюза „все още е нестабилно“ (съображение 186). Съветът отбелязва също, че като се има предвид вероятното значително увеличение на субсидирания внос от Индия, който вероятно ще подбива продажните цени на промишлеността на Съюза, е много вероятно ситуацията да се влоши и да възникне отново съществена вреда, ако се допусне отпадане на мерките (съображение 211). Накрая Съветът приема, че разглежданите изравнителни мита нямат „непропорционално въздействие“ върху ползвателите на ПЕТ в Съюза (съображение 264). На тази база Съветът преценява, че „не може да се заключи категорично, че не е в интерес на Съюза да запази [разглежданите] изравнителни [мита]“ (съображение 265).

17      Съветът обаче приема на същата дата Решение 2013/226/ЕС за отхвърляне на предложението за регламент за изпълнение на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ПЕТ с произход от Индия, Тайван и Тайланд след преразглеждане с оглед изтичане на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и за прекратяване на процедурата по преразглеждане с оглед изтичане на срока по отношение на вноса на ПЕТ с произход от Индонезия и Малайзия, доколкото с предложението се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ПЕТ с произход от Индия, Тайван и Тайланд (ОВ L 136, 2013 г., стр. 12, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

18      В обжалваното решение Съветът решава да не подновява разглежданите антидъмпингови мита, противно на предложението на Комисията (член 1). Всъщност той преценява, че „няма доказателства“ за вероятност от повторение на вредата, ако се допусне изтичане на срока на действие на разглежданите антидъмпингови мерки (съображение 5), и дори че „няма вероятност“ за повтаряне на тази вреда (съображение 17). Съветът също счита, че явно не е в интерес на Съюза да удължи срока на действие на мерките, тъй като разходите за вносителите, ползвателите и потребителите са несъразмерно големи спрямо ползите за промишлеността на Съюза (съображения 18—23). На това основание Съветът прекратява процедурата за преразглеждане по отношение на разглежданите антидъмпингови мита, без да удължава срока им на действие (член 2).

19      Що се отнася до антидъмпинговите мита върху вноса на ПЕТ от Индонезия и Малайзия (вж. точка 10 по-горе), в обжалваното решение Съветът обаче възприема предложението на Комисията да не подновява тези мита. В това отношение той изразява съгласие, както прави Комисията, че ако мерките бъдат отменени, няма вероятност индонезийските или малайзийските производители износители да възобновят в краткосрочен или средносрочен план износа за пазара на Съюза на вредоносни количества на дъмпингови цени (съображение 4). На това основание Съветът прекратява и процедурата за преразглеждане по отношение на антидъмпинговите мита, приложими към вноса от тези страни (член 2).

 Производството и исканията на страните

20      Committee of Polyethylene Terephthalate (PET) Manufacturers in Europe (CPME) е сдружение на производители на ПЕТ от Съюза. Cepsa Química, SA, Equipolymers Srl, Indorama Ventures Poland sp. z o.o., Lotte Chemical UK Ltd, M & G Polimeri Italia SpA, Novapet, SA, Ottana Polimeri Srl, UAB Indorama Polymers Europe, UAB Neo Group и UAB Orion Global pet са производители на ПЕТ от Съюза.

21      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 14 август 2013 г., жалбоподателите, а именно всички образувания, посочени в точка 20 по-горе, по същество искат частична отмяна на основание член 263 ДФЕС на обжалваното решение и обезщетяване на основание член 268 ДФЕС на вредите, които твърдят, че са претърпели вследствие на незаконосъобразното му приемане.

22      На 17 октомври 2013 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателите за частична отмяна на обжалваното решение. С определение от 27 ноември 2013 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска това встъпване.

23      На 20 декември 2013 г. определени ползватели на ПЕТ от Съюза, а именно Caiba, SA, Coca-Cola Enterprises Belgium (CCEB), Danone, Nestlé Waters Management & Technology, Pepsico International Ltd и Refresco Gerber BV, както и сдружението, представляващо тази промишленост, а именно European Federation of Bottled Waters (EFBW) (наричани по-нататък заедно „встъпилите частноправни субекти“), подават в секретариата на Общия съд молба за встъпване в подкрепа на исканията на Съвета.

24      На 20 февруари 2014 г. жалбоподателите представят възражения по отношение на тази молба за встъпване. Освен това в съответствие с член 116, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. жалбоподателите искат, в случай че подалите молба за встъпване частноправни субекти бъдат допуснати до участие, всички доводи и приложения, съдържащи се в писмените изявления във връзка с искането им за обезщетение, да не бъдат предоставяни на тези страни поради поверителността им. За тази цел жалбоподателите предоставят неповерителен вариант на въпросните писмени изявления и приложения.

25      С определение от 8 юли 2014 г. първи състав на Общия съд уважава молбата за встъпване на посочените частноправни субекти единствено по отношение на подкрепата на исканията на Съвета за отхвърляне на жалбата за отмяна на жалбоподателите, но не и по отношение на претенциите за отхвърляне на искането им за обезщетение. Изпратените на встъпилите частноправни субекти процесуални документи включват само предоставения от жалбоподателите неповерителен вариант. Встъпилите частноправни субекти не представят възражения по искането за поверително третиране.

26      По предложение на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, поставя писмени въпроси на страните. Страните отговарят в определените срокове. По-специално Общият съд иска от страните да изразят становище по въпроса дали с обжалваното решение Съветът е изпълнил задълженията си по член 296 ДФЕС.

27      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 юни 2016 г.

28      В съдебното заседание жалбоподателите посочват, че желаят да актуализират искането си за обезщетение, подадено на основание член 268 ДФЕС. След това искане Общият съд приканва жалбоподателите да представят тази актуализация. Съветът представя становище по посочената актуализация в указания срок.

29      Устната фаза на производството приключва на 18 ноември 2016 г.

30      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        да отмени обжалваното решение в частта, в която с него не се подновяват разглежданите антидъмпингови мита,

–        да осъди Съвета да ги обезщети за претърпените вреди,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски,

–        да осъди встъпилите частноправни субекти да заплатят съдебните разноски във връзка с тяхното встъпване.

31      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли искането за отмяна като неоснователно,

–        да отхвърли искането за обезщетение като неоснователно,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

32      Комисията моли Общия съд:

–        да обяви искането за отмяна за допустимо и основателно,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

33      Встъпилите страни молят Общия съд:

–        да отхвърли искането за отмяна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По искането за отмяна

34      В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателите изтъкват три основания. С първото и третото основание критикуват обстоятелството, че Съветът не им е разкрил фактите и съображенията, довели до приемането на обжалваното решение, нито им е предоставил срок, за да представят становища по тях. Подобен пропуск според тях представлява нарушение на член 20, параграфи 4 и 5 от основния регламент и на правото на защита на жалбоподателите (първо основание), както и на принципите на дължима грижа и на добра администрация (трето основание). В рамките на второто основание жалбоподателите твърдят явна грешка в преценката и нарушение на член 11, параграф 2 и на член 21, параграф 1 от основния регламент.

35      Общият съд ще разгледа най-напред второто основание, изтъкнато от жалбоподателите.

 По второто основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на член 11, параграф 2 и на член 21, параграф 1 от основния регламент

36      Жалбоподателите, подкрепяни от Комисията, изтъкват, че изводите на Съвета в съображения 17 и 23 от обжалваното решение, съгласно които, от една страна, е нямало вероятност съществената вреда да се повтори, ако се допусне изтичане на срока на действие на мерките, и от друга страна, удължаването на срока на действие на разглежданите антидъмпингови мита явно не е в интерес на Съюза, представляват явна грешка в преценката и са в нарушение съответно на член 11, параграф 2 и на член 21, параграф 1 от основния регламент.

37      Всъщност тези изводи почивали на съображения, отразяващи пристрастен и преиначен избор на установените при разследването на Комисията факти, както и на други неоснователни, дори очевидно погрешни твърдения. Някои твърдения освен това били неподкрепени с доказателства и непоследователни. Изводите в обжалваното решение противоречали на тези на Комисията, както и на изводите на самия Съвет в Регламент за изпълнение № 461/2013.

38      Съветът, подкрепян от встъпилите частноправни субекти, отхвърля доводите на жалбоподателите и на Комисията, като твърди, че въз основа на широкото си право на преценка е можел да отдаде предимство на дадено обстоятелство, вместо на друго, и дори да приеме, че дадено обстоятелство е ирелевантно. Тъй като прогнозният анализ в рамките на дадено преразглеждане има сложен характер, както Комисията, така и самият той можели напълно законосъобразно да достигнат до различни изводи, без някой от тях да допуска явна грешка в преценката. Що се отнася до твърдяното противоречие между обжалваното решение и Регламент за изпълнение № 461/2013, Съветът отбелязва, че става въпрос за различни процедури, които могат да доведат до различна преценка на фактите. Накрая, изводите му в съображения 17 и 23 от обжалваното решение не били опорочени от явна грешка.

39      Преди да се разгледат по-подробно доводите на страните относно нарушението на член 11, параграф 2 и на член 21, параграф 1 от основния регламент, в отговор на някои техни доводи следва да се определи естеството на проверката, която Съветът е призван да извършва на основание член 11, параграф 2 от основния регламент, и обхватът на осъществявания от Общия съд контрол над обжалваното решение.

 По анализа, който Съветът следва да извърши на основание член 11, параграф 2 от основния регламент, и по обхвата на осъществявания от Общия съд контрол над обжалваното решение

40      Встъпилите частноправни субекти изтъкват, че в съответствие с член 11, параграф 2, първа алинея от основния регламент действието на мерките по принцип изтича в края на определения срок, „освен ако […] не е установено“, че изтичането на действието им вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Така според тях, за да изтече срокът на действие на мерките, не трябва да се доказва пряко, че няма вероятност или е малко вероятно продължаването или повторението на вредоносния дъмпинг, а е достатъчно да се констатира, че не е било установено обратното, което представлява по-малка трудност.

41      Встъпилите частноправни субекти признават, че в обжалваното решение Съветът на места представя изводите си „по-аргументирано“, като твърди, че „няма вероятност“ съществената вреда да се повтори, ако се допусне изтичане на срока на действие на мерките. Все пак според тях тези твърдения не променят естеството на проверката, която следва да се извърши. При тези обстоятелства те искат от Общия съд да вземе предвид естеството на тази проверка при разглеждането на оплакванията на жалбоподателите относно прилагането от Съвета на член 11, параграф 2 от основния регламент.

42      Встъпилите частноправни субекти също отбелязват, че Съветът е извършил надлежна проверка в обжалваното решение, когато приема, първо, че „няма доказателства за това дали премахването на антидъмпинговите мерки срещу Индия, Тайван и Тайланд е вероятно да доведе до продължаване или възобновяване на вредоносния дъмпинг“ (съображение 5), второ, че „няма доказателства за вероятността от това вредоносният дъмпинг от внос от [Индия, Тайван и Тайланд] да се повтори, след като срокът на действие на мерките изтече“ (съображение 12), и трето, че „не са представени убедителни доказателства за редица фактори, които изглежда са от значение за всяка оценка на това дали премахването на митата ще доведе до възобновяване на вредоносния дъмпинг“ (съображение 15).

43      В отговор на писмен въпрос на Общия съд Съветът уточнява, че когато приема решение на основание член 9, параграф 4 от основния регламент след процедура по преразглеждане по реда на член 11, параграф 2 от посочения регламент, той трябва да анализира „дали е доказано“, че — въз основа на установени в миналото факти — е вероятно вредоносният дъмпинг да продължи или да се повтори в бъдеще. В случая обаче Съветът посочва, че е преценил, че фактите, както са установени от Комисията, не сочат вероятност от продължаване или повторение на вредоносен дъмпинг.

44      В съдебното заседание Съветът добавя, че е трябвало единствено да отхвърли или да приеме предложението на Комисията и да обоснове решението си. Той признава също, че в обжалваното решение е отишъл по-далеч от изисквания от член 11, параграф 2 от основния регламент анализ, като на места действително е заключил, че няма вероятност от повторение на вредата. Съветът обаче отбелязва, че от фактическите обстоятелства, които е посочил в обжалваното решение в подкрепа на този извод, непременно се установява, че вероятността за вреда не е била доказана от Комисията.

45      В отговор на писмен въпрос на Общия съд Комисията пояснява, че по принцип институциите на Съюза прекратяват процедурата по преразглеждане с оглед изтичане на срока, без да запазват съществуващите мерки, ако считат, че не съществуват достатъчно доказателства за установяване на вероятност от продължаване или повтаряне на дъмпинга и на вредата от него. Все пак Комисията отбелязва, че член 11, параграф 2 от основния регламент не е пречка за институциите на Съюза да приложат, както в настоящия случай, по-сложен метод, основавайки се на изричната констатация, че отмяната на съществуващите мерки по същество не може да доведе до повтаряне на дъмпинга и на вредата от него. Според нея, ако случаят е такъв, съдилищата на Съюза имат право да проверяват дали този извод се подкрепя от фактите. Комисията се позовава в това отношение на решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209, т. 74 и 75).

46      Запитани по този въпрос в съдебното заседание, жалбоподателите се присъединяват към доводите на Комисията.

47      В това отношение следва да се отбележи, че в обжалваното решение Съветът не само отхвърля частично предложението на Комисията (член 1), но и сам прекратява откритата от нея процедура по преразглеждане (член 2). При тези обстоятелства Съветът е бил длъжен да спази наложените от основния регламент условия за такова прекратяване.

48      Съгласно член 11, параграф 2, първа алинея от основния регламент срокът на действие на окончателните антидъмпингови мерки изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, „освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него“.

49      Видно от установената съдебна практика, сама по себе си възможността за продължаване или повторение на вредата не е достатъчна, за да се обоснове запазването в сила на дадена мярка, тъй като за това е необходимо вероятността от продължаване или повторение на вредата да е била установена (решение от 20 юни 2001 г., Euroalliages/Комисия, T‑188/99, EU:T:2001:166, т. 42). Освен това е необходимо тази вероятност да е била действително установена въз основа на разследване от страна на компетентните органи (решение от 20 юни 2001 г., Euroalliages/Комисия, T‑188/99, EU:T:2001:166, т. 57).

50      От това следва, че по силата на член 11, параграф 2, първа алинея от основния регламент срокът на действие на мерките изтича, освен ако не е доказано, че това изтичане вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. В съответствие с тази разпоредба, за да не запазят действието на дадена окончателна антидъмпингова мярка, институциите на Съюза следователно не са длъжни да доказват, че няма вероятност от продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него, а могат да се ограничат с констатиране, че такава вероятност не е била доказана.

51      Текстът на член 11, параграф 2, първа алинея от основния регламент се различава от този на член 6, параграф 1 от същия регламент, разгледан в решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), посочено от Комисията. Всъщност в този случай Съветът се е възползвал от предвидената в член 6, параграф 1 от основния регламент възможност по изключение да вземе предвид не само данните във връзка с разследвания период, но при определени обстоятелства и данните от времето след този разследван период. При тези условия Съдът постановява, че използването на последните данни подлежи на контрол от страна на съда на Съюза. Впрочем член 11, параграф 2, първа алинея от основния регламент предвижда само един вид проверка за определяне на необходимостта от запазване на мерките, който цели да определи дали вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него е била доказана.

52      В настоящия случай Съветът прави извод в обжалваното решение както че „няма доказателства“, че изтичането на срока на действие на разглежданите антидъмпингови мита би могло да доведе до повторение на съществена вреда (съображение 5), така и че „няма вероятност“ от такова повтаряне (съображение 17). Съветът основава исканията си на същите мотиви като изложените в съображения 8—17 от обжалваното решение.

53      Както подчертава Съветът, следва да се разгледа в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент дали съображенията, на които той се основава в обжалваното решение, позволяват да се направи извод, без да се допуска явна грешка в преценката, че в настоящия случай не е било доказано, че изтичането на срока на действие на разглежданите антидъмпингови мита вероятно ще доведе до повтарянето на вредата.

54      В това отношение следва да се припомни, че в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за търговска защита институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат (решения от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, EU:C:2007:547, т. 40 и от 11 февруари 2010 г., Hoesch Metals и Alloys, C‑373/08, EU:C:2010:68, т. 61).

55      В този контекст следва да се отбележи, че разглеждането на вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и на вредата от него предполага преценка на сложни икономически въпроси и че при това положение съдебният контрол върху тази преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не са налице явни грешки в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения от 20 юни 2001 г., Euroalliages/Комисия, T‑188/99, EU:T:2001:166, т. 45 и 46, и от 8 май 2012 г., Dow Chemical/Съвет, T‑158/10, EU:T:2012:218, т. 21).

56      Съдът постановява също, че упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от институциите изводи (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 68).

57      Накрая, Съдът пояснява, че съдът на Съюза трябва да проверява не само истинността на изтъкнатите доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените от институциите изводи (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209, т. 36).

58      С оглед на тези принципи в случая следва да се разгледа анализът на Съвета в обжалваното решение относно прилагането на член 11, параграф 2 и на член 21, параграф 1 от основния регламент.

 По проверката на вероятността за повтаряне на вредата по смисъла на член 11, параграф 2 от основния регламент

59      Запазването в сила на дадена мярка в рамките на процедура по преразглеждане поради изтичането на действието на мярката зависи от резултата от преценката на последиците от изтичането на нейния срок на действие, тоест от прогноза, основана на хипотези относно бъдещото развитие на съответния пазар (решение от 20 юни 2001 г., Euroalliages/Комисия, T‑188/99, EU:T:2001:166, т. 42).

60      В настоящия случай Съветът най-напред констатира в съображение 7 от обжалваното решение, че „промишлеността на ЕС понастоящем не понася съществена вреда“.

61      Що се отнася до повтарянето на съществена вреда в случай на изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, Съветът приема в съображения 5 и 17 от обжалваното решение, че няма доказателства и дори че няма вероятност за такова повтаряне.

62      Съветът по същество основава този извод на следните седем констатации.

63      На първо място, Съветът отбелязва наличието на положителни икономически показатели (съображения 8 и 9), по-специално увеличението на цените (съображение 8) — в частност на вносните цени (съображения 9 in fine, 10 и 12). Според Съвета „[т]енденциите сочат, че това развитие на пазара не може да се счита за временно явление“ (съображение 8 in fine).

64      На второ място, Съветът подчертава, че вносът от съответните страни е незначителен през последните години (съображение 10) и че пазарният дял на вноса от Тайван и Тайланд е „близък до нулата“, което означава, че „е вероятно при [жалбите] във връзка с дъмпинга да се наблюдава голяма допустима грешка […]“ (съображение 11).

65      На трето място, Съветът отбелязва, че според „представените данни“ по отношение на пазарния дял мерките са били по-благоприятни за производителите от трети страни, отколкото за промишлеността на Съюза (съображение 10 in fine).

66      На четвърто място, Съветът отбелязва липсата на подбиване на цените на вноса от Индия, Тайван и Тайланд през разглеждания период (съображение 12).

67      На пето място, Съветът отбелязва, че макар да би било възможно вносът да се увеличи след изтичането на срока на действие на мерките, „това увеличение ще бъде незначително“ (съображение 14 in fine). Всъщност Съветът „не е убеден“, че „известн[ият] свръхкапацитет“ в Индия, Тайван и Тайланд ще бъде насочен към Съюза (съображение 13). Според него търсенето расте на повечето големи пазари на световно равнище (съображения 6 и 13). Тенденцията била прилаганите в Съюза цени да се нормализират (да намалеят) спрямо тези в други страни (съображение 14). Не били представени конкретни сведения или доказателства, които изглежда са от значение за този анализ (съображения 14 и 15).

68      На шесто място, Съветът приема, че запазването в сила на разглежданите изравнителни мита и на антидъмпинговите мерки срещу Китай и други страни „все така ще осигурява известна защита за интересуващия ни сектор от промишлеността на Съюза“ (съображение 16).

69      На седмо място, според Съвета „търговският модел на този пазар в миналото подсказва още, че всяко нарастване на износа от Индия, Тайланд и Тайван би могло изцяло или частично да измести вноса от трети страни, а не производството на ЕС“ (съображение 16 in fine).

70      Както е посочено в точка 53 по-горе, въз основа на доводите на страните следва да се разгледа дали тези констатации са позволявали на Съвета да приеме, без да допуска явна грешка в преценката, че не е било доказано, че изтичането на срока на действие на разглежданите антидъмпингови мита вероятно ще доведе до повтарянето на вредата.

71      Тъй като липсата или непълнотата на мотивите спадат към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 263 ДФЕС и представляват правно основание, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза след изслушване на страните (вж. в този смисъл решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 54 и 57), следва да се разгледа и дали Съветът е изпълнил задълженията си по член 296 ДФЕС. В това отношение следва да се отбележи, че страните са изразили становище по спазването от Съвета на задължението му да мотивира обжалваното решение, и при това по искане на Общия съд в рамките на разпоредените процесуално-организационни действия (вж. т. 26 по-горе).

–       По наличието на положителни икономически показатели, по-специално увеличението на цените на ПЕТ

72      От съображение 8 от обжалваното решение личи, че „Съветът разгледа […] въпроса дали повторението на съществената вреда би било вероятно, ако се допусне изтичане на срока на мерките“ и че „оценката на Съвета е, че такова повторение вероятно няма да се случи“. Според Съвета, „[п]рез периода, обхванат от преразглеждането с оглед изтичане на срока, производителността нарасна“. Освен това, „[н]а интересуващия ни сектор от промишлеността на ЕС се падат трайно над 70 % от пазара на Съюза, а цифрите във връзка с цените, рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите и паричния поток показват значително подобрение“ и „[т]енденциите сочат, че това развитие на пазара не може да се счита за временно явление“.

73      Що се отнася по-специално до вносните цени, Съветът добавя, че последните „нараснаха значително през последните няколко години, така че ценовият натиск намалява“ (съображение 9). Съветът уточнява, че цените на вноса от Индия, Тайван и Тайланд „съответстват на цените на продажбите от ЕС и на вноса от други страни“ (съображение 10). Освен това Съветът посочва, че „[п]при наличието на внос вносните цени нараснаха силно“ и че „[ц]ените на индийските стоки нараснаха с 29 %, на тайванските — с 27 %, а на тайландските — с 32 % през разглеждания период“ (съображение 12).

74      Подкрепяни от Комисията, жалбоподателите изтъкват, че Съветът посочва избирателно положителните промени на определени икономически показатели на промишлеността на Съюза, но пренебрегва отрицателните промени и ограничената продължителност на положителните промени, които сам е установил в Регламент за изпълнение № 461/2013. Според Комисията това противоречие показва наличието на явна грешка на Съвета, който не представя ясно и непротиворечиво обяснение по този съществен въпрос.

75      Що се отнася до твърденията в съображения 9, 10 и 12 от обжалваното решение във връзка с увеличението на цените на вноса по време на периода на разследване в рамките на преразглеждането, според жалбоподателите те са отражение само на неочаквано и временно развитие на пазара на глобално равнище поради рязкото покачване на цената на памука, както признава Съветът в Регламент за изпълнение № 461/2013. Във всеки случай от значение бил въпросът за вероятното нарастване на цените при изтичане на срока на действие на мерките. Впрочем в обжалваното решение не се посочвало нищо по този въпрос и се пренебрегвала преценката на Комисията по тази тема.

76      Съветът, подкрепян от встъпилите частноправни субекти, изтъква, че е приел фактите такива, каквито са му били представени от Комисията, и че след това ги е преценил всичките. Според Съвета преценяването на фактите не е равнозначно на установяването им. Той също припомня, че преценката непременно е дискреционна и че това обосновава факта, че институциите разполагат с широко право на преценка.

77      Що се отнася, на първо място, до положителното развитие на пазара, посочено в съображение 8 от обжалваното решение, трябва да се констатира, че Комисията несъмнено е установила в съображение 186 от предложението си, че „по-голямата част от съответните макроикономически показатели показват признаци на подобрение“. Така „[р]ентабилността, възвръщаемостта на инвестициите и паричният поток са се увеличили значително, по-специално през 2010 г. и по време на [периода на разследване в рамките на преразглеждането (ПРП)]“, а именно периодът от 1 януари до 31 декември 2011 г.

78      Все пак Комисията също констатира в съображение 186 от предложението си, че инвестициите „рязко са се понижили през 2009 г. и досега не са се възстановили“. Освен това, съгласно съображение 185 от предложението на Комисията, „[а]нализът на макроикономическите данни показва, че по време на разглеждания период[, а именно периодът от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2011 г.,] производството и продажбите на промишлеността на Съюза са намалели“. Освен това „[п]азарният дял на промишлеността на Съюза не се е възстановил напълно от момента на първоначалния спад през 2009 г. и е отбелязал общ спад от 3 процентни пункта през разглеждания период (до 77 % през ПРП)“. Накрая, „[с]падът в заетостта и капацитета е резултат от текущото преструктуриране и трябва да се разглежда в контекста на нарастващо използване на капацитета и производителността“.

79      Несъмнено Съветът се е ползвал с широко право на преценка на икономическите данни, представени от Комисията. В рамките на това право той е могъл например да оспори релевантността на някои отчетени от Комисията фактори или да извърши претегляне на положителните и отрицателните интереси, различаващо се от направеното от Комисията в нейното предложение. Все пак в обжалваното решение Съветът не споменава установените от Комисията отрицателни икономически показатели, нито оспорва, a fortiori, тяхната релевантност. Впрочем обемът на инвестициите, производството и продажбите на промишлеността на Съюза, както и тенденцията към намаляване на пазарния дял представляват релевантни факти за оценката на развитието на пазара в рамките на прогнозния анализ, който Съветът е трябвало да направи. Освен това Съветът е взел предвид тези данни в Регламент за изпълнение № 461/2013 за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на ПЕТ с произход от Индия.

80      При тези условия жалбоподателите правилно твърдят, че Съветът не е взел предвид в обжалваното решение всички релевантни данни в рамките на своя анализ и че по този начин е допуснал явна грешка в преценката.

81      Що се отнася, на второ място, до постоянния характер на положителното развитие на пазара, следва да се припомни, че в съображение 187 от предложението си Комисията е потвърдила, че „подобрения[та] […] са относително скорошни и до известна степен се основават на непредвидено и временно развитие на пазара в началото на 2010/2011 г. [поради рязкото покачване на цената на памука]“. Според нея „[т]ова изглежда се потвърждава от наличната информация относно развитието на маржа на промишлеността на Съюза през 2012 г. […], която показва спад в сравнение с ПРП“.

82      В това отношение Съветът само посочва в края на съображение 8 от обжалваното решение, че „[т]енденциите сочат, че [положителното] развитие на пазара не може да се счита за временно явление“.

83      Това твърдение обаче не е надлежно обосновано.

84      В писмената защита Съветът отбелязва, че единственият временен положителен показател, изтъкнат от жалбоподателите, е цената. Встъпилите частноправни субекти добавят, че ключовите показатели (рентабилността на продажбите, развитието на възвръщаемостта на инвестициите) са показвали положително развитие преди рязкото покачване на цената на памука.

85      Тези констатации обаче не присъстват в обжалваното решение. Впрочем нито Съветът, нито встъпилите частноправни субекти не могат да компенсират липсата на мотиви в обжалваното решение с представянето на обяснения пред Общият съд (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2005 г., Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, EU:T:2005:221, т. 287 и цитираната съдебна практика).

86      Що се отнася, на трето място, до увеличението на цените, Комисията посочва следното в своето предложение:

„(155) На първо място следва да се обясни, че определени световни икономически събития от края на 2010 г. и началото на 2011 г. са имали отражение върху състоянието на пазара на Съюза, по-специално по отношение на цените и обема на продажбите на сходния продукт. В този период предлагането на памук намалява[, което води до] засилено[…] търсене на полиестерни влакна на азиатския пазар. ПЕТ и полиестерните влакна са зависими в голяма степен нагоре по веригата от една и съща суровина, а именно от пречистената терефталова киселина (ПТК). Увеличеното търсене на полиестерни влакна е довело до недостатъчно предлагане на ПТК, което предизвиква покачването на цените на ПЕТ. Тъй като производителите на ПЕТ в Близкия изток също зависят от ПТК от Азия, вносът на ПЕТ в Съюза спада рязко. Същевременно основните доставчици на ПТК в Съюза декларират форсмажорно обстоятелство, което на свой ред води до допълнително свиване на вътрешното производство на ПЕТ.

[…]

(181) В това отношение е необходимо да се отбележи, че промишлеността на Съюза е била в състояние да извлече полза от увеличението на цените на ПЕТ в края на 2011 г. и началото на 2012 г., тъй като тя е фиксирала цената на ПТК преди настъпването на споменатото развитие на пазара. Въз основа на статистическите данни относно развитието след ПРП, предоставени от страните, маржовете на печалбата на производителите на ПЕТ значително са спаднали през 2012 г. Това потвърждава, че рентабилността през 2011 г. (ПРП) е била наистина силно повлияна от неочаквани и временни глобални[…] икономически събития (съображение 153) и че е малко вероятно те да се повторят, следователно не може да се считат за постоянни и представителни за състоянието на промишлеността на Съюза“.

87      В съображения 8, 9, 10 и 12 от обжалваното решение Съветът посочва увеличаването на цените на ПЕТ както от страна на производителите на Съюза, така и от страна на вносителите на този продукт от Индия, Тайван и Тайланд, без да посочва рязкото покачване на цената на памука, нито да оспорва a fortiori релевантността на този фактор. Последният обаче наистина е посочен и взет предвид от Съвета в Регламент № 461/2013, което потвърждава неговата релевантност. Така Съветът е пропуснал отново да разгледа в обжалваното решение всички релевантни данни в рамките на своя прогнозен анализ. По този начин той е допуснал явна грешка в преценката.

88      В писмената си защита Съветът пояснява, че от разследването на Комисията е видно, че увеличаването на цените на ПЕТ не е било непременно временно. Всъщност според представените от Комисията данни това увеличение е започнало преди рязкото покачване на цената на памука, което стартира едва в края на 2010 г. Съветът добавя в дупликата, че констатацията на Комисията в предложението ѝ, съгласно която равнището на рентабилност за промишлеността на Съюза е намаляло след периода на разследване в рамките на преразглеждането, не дава никакви сведения относно степента на понижаването, нито позволява да се определи дали това понижаване обезсилва увеличението на цените, което Съветът е констатирал преди рязкото покачване на цената на памука.

89      Следва да се приеме за установено, че тези обяснения не присъстват в обжалваното решение и следователно не могат да бъдат взети предвид в рамките на преценката на неговата обоснованост.

90      От изложеното следва, че Съветът е допуснал явни грешки в преценката и не е мотивирал надлежно обжалваното решение, като се е основал на определени положителни икономически показатели, по-специално на увеличението на цените, без да посочи определени релевантни за анализа отрицателни фактори.

–       По незначителния обем на вноса от Индия, Тайван и Тайланд през периода на разследване в рамките на преразглеждането

91      Съветът твърди в съображение 10 от обжалваното решение, че „[в]носът от съответните страни е [бил] незначителен по отношение на своя дял на пазара на ЕС (все още по-нисък от 4 % за ПРП) и по отношение на вноса от други страни и на продажбите на производителите от Съюза“. Съветът добавя в съображение 11 от обжалваното решение, че „[п]азарният дял както на Тайван, така и на Тайланд е [бил] близък до нулата“ и че „[т]ъй като обемите са [били] толкова малки, е вероятно при [жалбите] във връзка с дъмпинга да се наблюдава голяма допустима грешка […]“.

92      Що се отнася до съображение 10 от обжалваното решение, жалбоподателите изтъкват, че Съветът пренебрегва в анализа си значителното нарастване на вноса от Индия, Тайван и Тайланд, което доказва, че той е бил толкова избирателен по отношение на фактите, че е дал изкривена представа и по този начин е стигнал до необосновани изводи.

93      Съветът възразява в писмената защита, че е имал право да претегли и прецени фактите в контекста на направеното от него отчитане на обема на вноса в съображение 10 от обжалваното решение.

94      В това отношение следва да се констатира, че Комисията е разгледала в своето предложение не само обема на вноса през разглеждания период, но и тенденцията (към увеличаване или към намаляване) на този внос по време на този период (Предложение на Комисията, съображения 50, 92 и 114), която представлява релевантен показател в рамките на прогнозния анализ, който трябва да се направи в настоящия случай. При тези условия този фактор е трябвало да бъде разгледан и от Съвета, когато той посочва обема на вноса в съображение 10 от обжалваното решение.

95      Що се отнася до съображение 11 от обжалваното решение, жалбоподателите изтъкват, че твърдението на Съвета има за цел да постави под въпрос, без никакви фактически констатации или подкрепящи доводи, анализа на Комисията, съгласно който за Тайланд и Тайван е съществувала вероятност за продължаване на вредоносния дъмпинг. Освен това твърдението в това съображение било без значение, тъй като не вземало предвид вероятното развитие на цените след периода на разследване в рамките на преразглеждането в случай на отмяна на мерките, което било релевантният въпрос.

96      Съветът пояснява в писмената защита, че той на първо място констатира в рамките на своя анализ, че обемите на вноса от Тайланд и Тайван са намалени, което не позволява да се открият ясни тенденции. Той по-нататък констатира, че изчисляването на дъмпинга не се основава на разглеждане на проверената нормална стойност и на експортните цени на производителите от тези страни, а на твърденията на промишлеността на Съюза в рамките на жалбата. Съчетанието от тези два фактора го накарало да се усъмни в достоверността на твърденията за риск от вредоносен дъмпинг в бъдеще. Накрая, твърденията на Комисията в съображения 105 и 191 от предложението ѝ, че няма данни, че дъмпингът може да се намали или прекрати в бъдеще, представлявали преценка, а не установен факт.

97      Встъпилите частноправни субекти добавят, че твърдението в съображение 11 от обжалваното решение, съгласно което „е вероятно при [жалбите] във връзка с дъмпинга да се наблюдава голяма допустима грешка […]“, се основава и на две твърдения, съдържащи се в предложението на Комисията, а именно, от една страна, увеличението на цените на вноса от Индия, Тайван и Тайланд, и от друга страна, фактът, чe тези цени не подбиват цените в Съюза.

98      В това отношение следва да се отбележи, че както Съветът, така и встъпилите частноправни субекти представят обяснения пред Общия съд, които не се съдържат в обжалваното решение. Всъщност в съображение 11 от последното Съветът само констатира, че обемите на вноса от Тайланд и Тайван са толкова малки, че „е вероятно при [жалбите] във връзка с дъмпинга да се наблюдава голяма допустима грешка […]“.

99      Впрочем в рамките на процедурата по преразглеждане с оглед изтичане на срока на мерките не става въпрос за разглеждане на „[жалби] във връзка с дъмпинга“, а за проверка дали изтичането на срока на действие на мерките може да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга. Следователно изводът на Съвета не е бил релевантен за анализа.

100    Ако съображение 11 от обжалваното решение трябваше да се разбира като имащо за цел да постави под въпрос извода на Комисията в нейното предложение, че дъмпингът в Тайланд и Тайван би продължил, в случай че изтече срокът на действие на разглежданите антидъмпингови мерки, трябва да се приеме за установено, че твърдението на Съвета не е нито убедително, нито подкрепено с доказателства. Всъщност последният не поставя под въпрос в обжалваното решение нито извършеното от Комисията изчисляване на дъмпинговия марж, нито нейния извод, че е било вероятно при изтичане на срока на действие на мерките дъмпингът да продължи.

101    От това следва, че изводите на Съвета, изведени от незначителния обем внос от Индия, Тайван Тайланд през периода на разследване в рамките на преразглеждането, са опорочени от явни грешки в преценката.

–       По действителните получатели по мерките по отношение на пазарния дял

102    Съветът твърди в съображение 10 in fine от обжалваното решение, че „[п]редставените данни сочат […], че по отношение на пазарния дял мерките са били по-благоприятни за производителите от трети страни, отколкото за […] промишлеността на Съюза“.

103    При липсата на каквото и да било посочване от страна на Съвета на данните, на които се позовава, за Общия съд е невъзможно да упражни контрол върху основателността на такова твърдение и обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви по този въпрос (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C‑88/03, EU:C:2006:511, т. 88 и цитираната съдебна практика).

–       По липсата на подбиване на цените през разглеждания период

104    Съветът приема в съображение 12 от обжалваното решение, че „не беше установено подбиване на цените“ през разглеждания период, що се отнася до вноса от Индия, Тайван и Тайланд.

105    В това отношение Комисията правилно отбелязва, че липсата на подбиване е установена в миналото, без в обжалваното решение да се дава информация относно бъдещото развитие на положението, след като бъдат премахнати антидъмпинговите мерки. Тази констатация не се опровергава от довода на Съвета, в отговор на изявлението при встъпване на Комисията, че индийските вносители са увеличили своите цени в Съюза.

106    Констатацията на Съвета в съображение 12 от обжалваното решение относно липсата на подбиване на цените следователно не представлява определящ фактор, който сам по себе си да позволява да се установи, че не е имало доказателства за вероятността за повтаряне на вредата.

–       По незначителния обем на вноса от Индия, Тайван и Тайланд в случай на премахване на мерките

107    Съображения 13—15 от обжалваното решение гласят следното:

„(13) Макар в [Индия, Тайван и Тайланд] да се наблюдава известен свръхкапацитет, Съветът не е убеден, че този неоползотворен капацитет ще бъде насочен срещу ЕС. Търсенето расте на повечето големи пазари.

(14)      В сравнение с други страни равнището на цените в ЕС е по-високо, отколкото на други големи пазари, тъй като действат тези дълготрайни мерки. Без тези мерки тенденцията би била цените да се нормализират спрямо тези в други страни. Малко вероятно е мерките за търговска защита в трети страни да отклонят значителна част от търговията към ЕС, тъй като тези страни не са основните световни потребители на ПЕТ. Не е предоставена информация за наличието или липсата на мерки за търговска защита на други големи пазари на ПЕТ като САЩ и Япония. Ето защо Съветът смята, че макар да би било възможно вносът да се увеличи след изтичането на срока на действие на мерките, това увеличение ще бъде незначително.

(15)      Оценката на Съвета е, че не са представени убедителни доказателства за редица фактори, които изглежда са от значение за всяка оценка на това дали премахването на митата ще доведе до възобновяване на вредоносния дъмпинг. Тези фактори включват:

a)      Тенденции в търсенето в трети страни: в случая с Тайван например износът за трети страни възлиза на около 60 % от производствения капацитет. Това подсказва, че бъдещите тенденции в търсенето в тези страни са от значение за оценката.

б)      Транспортни разходи и други фактори с отражение върху рентабилността: ако експортните пазари на третите страни са по-близо до износителя, отколкото пазарът на ЕС — Източна Азия е значим пазар — това ще се отрази върху транспортните разходи, а оттам и върху рентабилността от експортните продажби, а следователно и върху относителната привлекателност на пазара на ЕС“.

108    Жалбоподателите, подкрепяни от Комисията, считат че Съветът произволно е пренебрегнал задълбоченото проучване на Комисията, в което се прави извод за вероятност от значително увеличение на вноса в случай на премахване на мерките. Макар формално да не се изтъква нарушение на член 296 ДФЕС, обект на критика са и неподкрепените с доказателства и понякога противоречиви твърдения на Съвета в обжалваното решение.

109    Съветът, подкрепян от встъпилите частноправни субекти, отхвърля тези доводи.

110    Следва да се констатира, че Съветът по същество стига до извод в обжалваното решение, че „макар да би било възможно вносът да се увеличи след изтичането на срока на действие на мерките, това увеличение ще бъде незначително“ (съображение 14 in fine), защото той „не е убеден, че […] неоползотворен[ият] капацитет [в Индия, Тайван и Тайланд] ще бъде насочен към Съюза“ (съображение 13).

111    Този извод на Съвета се основава на пет твърдения, изложени в точки 112, 121, 122, 127 и 130 по-нататък.

112    На първо място, според Съвета свръхкапацитетът в Индия, Тайван и Тайланд е „известен“ (съображение 13 от обжалваното решение).

113    Жалбоподателите и Комисията подчертават, че това твърдение противоречи на анализа на Комисията в нейното предложение и на констатациите на самия Съвет в Регламент за изпълнение № 461/2013, съгласно които прогнозният свръхкапацитет в тези три страни, по-специално в Индия, е значителен.

114    Съветът изтъква в писмената защита, че анализът на Комисията се основава на информация, съдържаща се в жалбата, и че тази информация не е била проверена на място от нея в Тайван и Тайланд. Той обаче взел предвид този факт при определянето на значението, което да се придаде на този показател за вредата в рамките на анализа. Съветът поддържа, че е можел да прецени различно бъдещия капацитет и бъдещото търсене в Тайван и Тайланд с оглед на доводите, които са представили по време на разследването другите заинтересовани страни, включително ползвателите на ПЕТ в Съюза, без подобен анализ да е опорочен от явна грешка в преценката.

115    В отговор на тези доводи на Съвета жалбоподателите и Комисията оспорват поставянето под въпрос от Съвета на някои установени в хода на разследването факти от Комисията, по съображението че те са били изведени от жалбата и не са били проверени на място в Тайван и Тайланд.

116    В това отношение следва да се отбележи, че обстоятелствата, изтъкнати от Съвета пред Общия съд, не са посочени в обжалваното решение. Всъщност твърдението на Съвета в съображение 13 от последното, че свръхкапацитетът е „известен“, не се подкрепя от никакво обяснение.

117    Несъмнено не може да се изисква от институциите мотивите да уточняват различните релевантни фактически и правни обстоятелства. Всъщност въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания, трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 9 януари 2003 г., Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, EU:C:2003:4, т. 81).

118    В настоящия случай, както подчертават жалбоподателите и Комисията, твърдението на Съвета, че свръхкапацитетът в Индия, Тайван и Тайланд е „известен“, обаче противоречи на анализа на Комисията в нейното предложение, и — по отношение на Индия — на извода на самия Съвет в Регламент за изпълнение № 461/2013, че този свръхкапацитет е „следва[ло] да се разглежда като значителен“ (съображение 193). При тези условия Съветът е трябвало да представи обяснения в обжалваното решение, за да позволи на страните да разберат съображенията, залегнали в основата на твърдението му, а на Общия съд — да упражни контрол.

119    Следователно обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, без изтъкнатите от Съвета пред Общия съд обяснения да могат да поправят подобна липса (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2005 г., Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, EU:T:2005:221, т. 287 и цитираната съдебна практика).

120    При всички положения, дори ако би следвало да се вземат предвид тези обяснения на Съвета, трябва да се отбележи, че тъй като производителите износители от Тайван и Тайланд са отказали да сътрудничат, Комисията е можела да се основе на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

121    На второ място, Съветът установява, че търсенето е растяло на повечето големи пазари (съображение 13 от обжалваното решение), което съвпада с неговите твърдения в съображение 6 от обжалваното решение, че „основните експортни пазари на ПЕТ се разрастват“ и „световното търсене на стоки, опаковани с ПЕТ, вероятно ще продължи да нараства с възстановяването на световната икономика“. Нито жалбоподателите, нито Комисията оспорват тези твърдения на Съвета.

122    На трето място, Съветът по същество приема, че след премахването на разглежданите антидъмпингови мерки привлекателността на пазара на Съюза в ценово отношение ще бъде по-слаба, защото цените ще се нормализират в посока намаляване спрямо тези в други страни (съображение 14 от обжалваното решение). Тезата на Съвета се основава на заключението, че равнището на цените в Съюза е било по-високо от това на други основни пазари поради разглежданите антидъмпингови мерки и че без последните тенденцията би била цените в Съюза да се нормализират в посока намаляване спрямо тези в други страни.

123    В това отношение следва да се отбележи, както посочват жалбоподателите и Комисията, че тезата на Съвета е означавала, че вносът от Индия, Тайван и Тайланд поради обема си е можел да засегне равнището на прилаганите в Съюза цени. Едновременно с това обаче Съветът потвърждава в съображение 14 от обжалваното решение, че „макар да би било възможно вносът да се увеличи след изтичането на срока на действие на мерките, това увеличение ще бъде незначително“. Следователно обжалваното решение е опорочено от противоречие в мотивите. Освен това, както подчертават жалбоподателите в съдебното заседание, твърдението на Съвета в обжалваното решение, че „равнището на цените в Съюза е по-високо, отколкото на други големи пазари, тъй като действат тези дълготрайни мерки“, не е мотивирано по никакъв начин.

124    Съветът изтъква в писмената защита, че посоченото в съображение 14 от обжалваното решение намаляване на цените в случай на премахване на разглежданите антидъмпингови мерки не е означавало непременно, че вредоносният дъмпинг ще се повтори. Според Съвета ценовият натиск в Съюза не произтича основно от Индия, Тайван и Тайланд. Според него тази оценка се подкрепя от факта, че този внос е представлявал по-малко от 4 % от пазарния дял в Съюза, докато вносът от трети страни, за които не са се прилагали антидъмпингови мерки и които са имали по-ниски цени, е представлявал 15,9 % от същия този пазарен дял. В отговор на изявлението при встъпване на Комисията Съветът уточнява, че не е посочвал в обжалваното решение, че ценовото увеличение в Съюза се дължи само на прилагането на антидъмпинговите мерки. В това отношение Съветът отбелязва, че индийските износители са увеличили цените си с 29 %.

125    В тази връзка следва да се приеме за установено, че посочените обяснения противоречат на извода в съображение 14 от обжалваното решение, че цените в Съюза са по-високи, „тъй като действат тези дълготрайни мерки“. Както е посочено в точка 123 по-горе, този извод непременно се основава на тезата, съгласно която вносът от Индия, Тайван и Тайланд е можел да засегне равнището на цените, прилагани в Съюза.

126    Следователно доводите на Съвета не поставят под въпрос извода в точка 123 по-горе, съгласно който обжалваното решение е опорочено от противоречие в мотивите относно анализа във връзка с привлекателността на пазара на Съюза.

127    На четвърто място, Съветът подчертава в съображение 14 от обжалваното решение: „[м]алко вероятно е мерките за търговска защита в трети страни да отклонят значителна част от търговията към ЕС, тъй като тези страни не са основните световни потребители на ПЕТ“. Съветът посочва косвено наличието, констатирано от Комисията в нейното предложение, на някои мерки за търговска защита в Турция, Южна Африка и Малайзия по отношение на вноса от Индия, Тайван и Тайланд.

128    По този въпрос следва да се отбележи, както посочват жалбоподателите, че когато Комисията установява при разследването, че някои страни са приели мерки за търговска защита по отношение на вноса на ПЕТ от Индия, Тайван и Тайланд, тя не е твърдяла, че наличието на тези мерки е отклонявало значителна част от търговията към Съюза. Всъщност с тази констатация Комисията само твърди, че прилагането на посочените мерки потенциално е намалявало броя на пазарите, до които износителите от Индия, Тайван и Тайланд са можели да имат достъп. Впрочем Съветът не оспорва това твърдение в обжалваното решение.

129    Следователно отсъствието на отклоняване на значителна част от търговията към Съюза, установено от Съвета в съображение 14 от обжалваното решение, само по себе си не позволява да се установи, че няма доказателства за вероятност от повтаряне на вредоносния дъмпинг.

130    На пето и последно място, Съветът установява в съображение 14 от обжалваното решение, че „[н]е е предоставена информация за наличието или липсата на мерки за търговска защита на други големи пазари на ПЕТ като САЩ и Япония“. Съветът добавя в съображение 15 от обжалваното решение, че „не са представени убедителни доказателства за редица фактори, които изглежда са от значение за всяка оценка на това дали премахването на митата ще доведе до възобновяване на вредоносния дъмпинг“. Според Съвета „[т]ези фактори включват: a) [т]енденции в търсенето в трети страни […]; б) [т]ранспортни разходи и други фактори с отражение върху рентабилността [на износа]“.

131    В това отношение жалбоподателите правилно отбелязват, че възможността трети страни, включително Съединените щати и Япония, да поемат свръхкапацитета на Индия, Тайван и Тайланд, е била разгледана от Комисията, противно на посоченото от Съвета в съображения 14 и 15, буква a) от обжалваното решение. Така Комисията е анализирала в своето предложение твърденията на някои заинтересовани страни, основани на факта, че „основните пазари за износ на тайванското производство на [ПЕТ] са азиатско-тихоокеанския регион и Северна и Южна Америка“ (съображение 101), и на необходимостта „[свръхкапацитетът] да отчита нарастващото търсене на пазарите на трети държави“ (съображение 104). Все пак Комисията отхвърля тези твърдения, като припомня, че не е твърдяла, че „целият капацитет на разположение за износ е бил насочен към Съюза“, а само че „количествата, които вероятно ще бъдат насочени към пазара на Съюза, се очаква да надминат нивата, които има вероятност да нанесат вреда“ (съображение 104).

132    Що се отнася до липсата на отчитане на транспортните разходи и на други фактори, които имат отражение върху рентабилността на износа, посочена в съображение 15, буква б) от обжалваното решение, жалбоподателите отбелязват, че при разследването на Комисията е разгледана цената CIF (стойност, застраховка и навло) на вноса в Съюза, която включва транспортните разходи и сравнимите цени на вноса в трети страни.

133    В това отношение следва да се отбележи, както посочват встъпилите частноправни субекти, че когато Комисията разглежда привлекателността на пазара на Съюза, тя сравнява експортните цени на Индия, Тайван и Тайланд за трети страни с експортната цена на същите тези страни за Съюза, без да разглежда отражението на транспортните разходи върху рентабилността на износа.

134    Все пак, както подчертава Комисията, привлекателността на Съюза и рентабилността на износа също така са били определени в предложението ѝ по-специално поради размера на пазара на Съюза (третият по големина в света) и прилаганите в него цени, значително по-високи от индийските, тайванските и тайландските експортни цени за трети страни.

135    При тези условия, изводът на Съвета в съображение 15, буква б) от обжалваното решение, че Комисията не е представила убедителни доказателства за „други фактори с отражение върху рентабилността“ на износа за Съюза, е опорочен от грешка.

–       По достатъчната защита на промишлеността на Съюза чрез други мерки за търговска защита

136    Съветът изтъква в съображение 16 от обжалваното решение, че „[д]руги фактори сочат, че е вероятно премахването на мерките да не доведе до възобновяване на дъмпинг, причиняващ съществена вреда на […] промишлеността на Съюза“. Той пояснява, че „[п]родължаващите антисубсидийни мерки срещу Индия и антидъмпингови мерки срещу Китай и други страни все така ще осигуряват известна защита за […] промишлеността на Съюза“.

137    В това отношение следва да се посочи, че Съветът признава пред Общия съд, че е допуснал грешка, когато е споменал в съображение 16 от обжалваното решение наличието на антидъмпингови мерки срещу страни, различни от Китай, тъй като такива мерки не са съществували.

138    Също така Съветът не е обяснил причините, поради които наличието на определени мерки за търговска защита е позволявало да се направи извод, че вероятността за повтаряне на вредата не е била доказана.

139    Следователно твърдението на Съвета в съображение 16 от обжалваното решение, че промишлеността на Съюза е била достатъчно защитена, е опорочено от липса на мотиви.

–       По засягането на други оператори в случай на премахване на мерките

140    Съветът потвърждава в края на съображение 16 от обжалваното решение, че „[т]ърговският модел на този пазар в миналото подсказва още, че всяко нарастване на износа от Индия, Тайланд и Тайван би могло изцяло или частично да измести вноса от трети страни, а не производството на ЕС“.

141    Както подчертават жалбоподателите в съдебното заседание, това твърдение на Съвета не е достатъчно мотивирано, тъй като посочването само на „[т]ърговския[…] модел на този пазар в миналото“ не позволява на Общия съд да провери основателността на твърдението на Съвета, дори с оглед на контекста, довел до приемането на обжалваното решение (вж. точка 117 по-горе). Поради това по този въпрос следва да се приеме за установена липсата на мотиви.

–       Заключение относно проверката на вероятността за повтаряне на вредата

142    От гореизложеното следва, че анализът на Съвета в съображения 8—17 от обжалваното решение е опорочен от явни грешки в преценката и по някои въпроси — от липса на мотиви, дори от противоречие в мотивите.

143    Все пак няма да е нужно обжалваното решение да се отменя, ако заключението на Съвета в съображение 23 от обжалваното решение, съгласно което „явно не е в интерес на Съюза да удължи срока на действие на мерките“, не е опорочено от никаква явна грешка в преценката, нито от липса на мотиви. Всъщност съгласно член 21, параграф 1 от основния регламент, дори да е установено наличието на вероятност от вредоносен дъмпинг, изтичането на срока на действие на съответните мерки e възможно, когато институциите „могат категорично да заключат, че [прилагането] на тези мерки не е в интерес на [Съюза]“.

 По проверката на интереса на Съюза по смисъла на член 21, параграф 1 от основния регламент

144    Проверката на интереса на Съюза съгласно член 21, параграф 1 от основния регламент изисква оценка на вероятните последици както от прилагането, така и от неприлагането на предвидените мерки за интереса на промишлеността на Съюза и за другите засегнати интереси, по-специално тези на различните страни, посочени в член 21 от основния регламент. Тази оценка предполага прогноза, основана на хипотези за бъдещи събития, което включва преценката на сложни икономически положения (решение от 8 юли 2003 г., Euroalliages и др./Комисия, T‑132/01, EU:T:2003:189, т. 47).

145    В обжалваното решение Съветът анализира интереса на Съюза по следния начин:

„(18) В член 21, параграф 1 от основния регламент се посочва, че преценката дали интересът на Съюза налага намеса се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост.

(19)      Цените на ПЕТ се определят от редица фактори, но е ясно, че антидъмпинговите мерки водят до увеличение на разходите за използващите ПЕТ предприятия. Много от тях са бутилиращи фирми и МСП, работещи при много тесни маржове, и те бяха сериозно засегнати от високите цени на ПЕТ през последните години, тъй като ПЕТ се явява значителна част от производствените им разходи. Въздействието от високите разходи е най-силно при малките бутилиращи фирми, които не са в състояние да прехвърлят увеличените цени върху търговците на дребно и крайните потребители поради слабата си позиция за водене на преговори. Много такива фирми реализират големи загуби и са освободили значителен брой служители. Предложението отчита това влошено положение на ползвателите и факта, че цените на ПЕТ в ЕС са по-високи от тези на други големи пазари. Съветът обаче е на мнение, че няма доказателства, че въпросните мерки не са сред факторите, допринасящи за сравнително високите цени на ПЕТ в Съюза.

(20)      Секторът на ПЕТ в ЕС в момента е силно концентриран и все по-силно вертикално интегриран. Той е рентабилен и следва да бъде в състояние да се конкурира в международен план.

(21)      Натрупването на мерки в съчетание с нарастващата интеграция на производителите на ПЕТ и на фирмите, опаковащи с ПЕТ, в ЕС създава ситуация, при която липсват равни условия за независимите фирми, опаковащи с ПЕТ, които ползват ПЕТ на най-високи цени по целия свят (предвид хоризонталния ефект върху цените на ПЕТ), докато основните им конкуренти в трети страни имат достъп до ПЕТ на по-ниски цени.

(22)      Ползвателите на ПЕТ разполагат с твърде ограничени източници за доставка извън ЕС, тъй като действат мерки и срещу вноса от други трети страни.

(23)      Съветът прави заключението, че явно не е в интерес на Съюза да удължи срока на действие на мерките, тъй като разходите за вносителите, ползвателите и потребителите са несъразмерно големи спрямо ползите за интересуващия ни сектор от промишлеността на Съюза“.

146    Подкрепяни от Комисията, жалбоподателите припомнят, че член 21, параграф 1 от основния регламент изисква да се отдели специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. В обжалваното решение обаче, противно на Регламент за изпълнение № 461/2013, дори не се споменавала тази възможност и се посочвали само интересите на ползвателите на ПЕТ в Съюза, пренебрегвайки интересите на несвързаните вносители, доставчиците на суровини и предприятията за рециклиране на ПЕТ, разгледани от Комисията в предложението за антидъмпингови мита. В репликата жалбоподателите припомнят, че заключението на Съвета, съгласно което няма да има повтаряне на вредоносния дъмпинг в случай на неподновяване на мерките, е явно неправилно.

147    Що се отнася по-специално до интереса на потребителите на ПЕТ в Съюза, жалбоподателите изтъкват, че трите обстоятелства, на които се позовава Съветът в съображения 19—22 от обжалваното решение, са опровергани от същия в съображения 234, 249 и 252—260 от Регламент за изпълнение № 461/2013, които се основават на анализа на Комисията. Комисията освен това отбелязва, че Съветът е длъжен да докаже пряко, че не е било в интерес на Съюза да прилага разглежданите антидъмпингови мерки.

148    Съветът, подкрепян от встъпилите частноправни субекти, възразява, че в обжалваното решение е разгледал подробно въпроса за вредоносния дъмпинг за промишлеността на Съюза, по-конкретно в съображение 4 по отношение на вноса от Индонезия и Малайзия и в съображения 5, 12, 15 и 16 по отношение на Индия, Тайланд и Тайван. Следователно Съветът изпълнил задължението си за отчитане на различните интереси в тяхната цялост и не нарушил член 21, параграф 1 от основния регламент. Що се отнася до твърдяната явна грешка в преценката, Съветът и встъпилите частноправни субекти припомнят, че се е приело, че няма вероятност промишлеността на Съюза да понесе вреда, ако разглежданите антидъмпингови мерки бъдат отменени, и че Съветът е взел предвид това заключение в рамките на своята преценка на интереса на Съюза в съответствие с член 21 от основния регламент.

149    Що се отнася по-специално до интересите на ползвателите на ПЕТ в Съюза, Съветът отбелязва, че жалбоподателите не оспорват високото равнище на цената на ПЕT в Съюза, нито много ограничените източници на доставки на тези ползватели. Жалбоподателите, напротив, оспорват начина, по който Съветът е преценил тези факти, и изводите, които е направил от тях. Според Съвета обаче тази преценка не е опорочена от явна грешка, нито е неразумна. Фактите, на които се основава тази преценка, според Съвета също не са очевидно неправилни. Встъпилите частноправни субекти добавят, че констатациите на Съвета във връзка с промишлеността на Съюза непременно се отнасят до интересите на производителите на суровини. Те подчертават също, че Съветът се е фокусирал върху положението на ползвателите, тъй като върху ползвателите се съсредоточава основният интерес на Съюза (освен производителите на ПЕТ), проявил се в хода на разследването. Нито вносителите, нито секторът за рециклиране на ПЕТ участвали или представили становища в хода на разследването. Встъпилите частноправни субекти подчертават и особения проблем с намаляването на броя работници в бутилиращите предприятия, както и специфичните проблеми пред МСП.

150    Накрая, що се отнася до направената преценка в Регламент за изпълнение № 461/2013, Съветът изтъква, че тя представлява част от различна процедура и е свързана с различни факти. Освен това този регламент не подлежал на съдебен контрол от Общия съд.

151    В това отношение следва да се отбележи, че Съветът и самите встъпили частноправни субекти признават, че заключението в съображение 23 от обжалваното решение относно явната липса на интерес на Съюза от запазването в сила на мерките се основава на заключението на Съвета, съгласно което не е имало вероятност съществената вреда за Съюза да се повтори, ако се допусне изтичане на срока на действие на мерките (съображение 17), или най-малкото, че такава вероятност не е била доказана (съображение 5).

152    Всъщност Съветът по-същество препраща към съображения 8—17 от обжалваното решение, когато припомня в съображение 20 от същото решение, че секторът ПЕТ в Съюза „е рентабилен и следва да бъде в състояние да се конкурира в международен план“. Твърдението на Съвета в съображение 19 от обжалваното решение, съгласно което „е ясно, че антидъмпинговите мерки водят до увеличение на разходите за използващите ПЕТ предприятия“, задължително почива на констатацията в съображение 14, че „равнището на цените в ЕС е по-високо, отколкото на други големи пазари, тъй като действат тези дълготрайни мерки“.

153    Както обаче бе посочено в точка 142 по-горе, анализът на Съвета относно вероятността за риск от вреда е опорочен от явни грешки в преценката и по някои въпроси — от липса на мотиви, дори от противоречие в мотивите. Тези пороци следователно засягат и извода на Съвета относно интереса на Съюза от запазването в сила на разглежданите антидъмпингови мерки.

 Заключение относно искането за отмяна

154    С оглед на изложеното, без да е необходимо да се разглеждат първото и третото основание, изтъкнати от жалбоподателите, следва да се уважи второто основание и да се отмени частично обжалваното решение, тъй като е опорочено от явни грешки в преценката и от пропуски в мотивите по отношение на анализа както на вероятността за повтаряне на вредата в случай на неподновяване на разглежданите антидъмпингови мита, така и на интереса на Съюза от запазването в сила на тези мита.

2.     По исканията за обезщетение

155    Компетентността на Общия съд в областта на извъндоговорната отговорност е предвидена в член 268 и член 340, втора и трета алинея ДФЕС. Съгласно последната разпоредба Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения.

156    Съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите институции или органи, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упреква институцията или органът на Съюза, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (решения от 29 септември 1982 г., Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, EU:C:1982:318, т. 16 и от 14 декември 2005 г., Beamglow/Парламент и др., T‑383/00, EU:T:2005:453, т. 95).

157    В настоящия случай жалбоподателите изтъкват, че трите условия са изпълнени, което се оспорва от Съвета.

158    Преди проверката дали в настоящия случай са изпълнени припомнените в точка 156 по-горе условия за ангажиране на отговорността на Съюза, следва да се изясни обхватът на исканията на жалбоподателите.

 По обхвата на исканията на жалбоподателите

159    Съгласно съдебната практика член 268 ДФЕС допуска да се предяви иск за отговорност за вреди, които са непосредствени и предвидими с достатъчна степен на сигурност, дори ако размерът им все още не може да бъде изчислен (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2000 г., Camar и Tico/Комисия и Съвет, T‑79/96, T‑260/97 и T‑117/98, EU:T:2000:147, т. 192 и 193 и цитираната съдебна практика).

160    В настоящия случай жалбоподателите подават исканията си за обезщетение на 14 август 2013 г., тоест около два месеца и половина след датата на влизане в сила на обжалваното решение, като изтъкват, че след тази дата са търпели вреда, произтичаща от тежко нарушение на правни норми от по-висш ранг, защитаващи промишлеността на Съюза.

161    Според жалбоподателите твърдяната вреда има двойнствена природа.

162    Първият тип вреда произтича от факта, че след обжалваното решение жалбоподателите са били принудени да поддържат продажните си цени в Съюза на нерентабилни равнища, за да се конкурират с дъмпинговия внос от Индия, Тайван и Тайланд. Те посочват, че продължават да губят пазарен дял в полза на индийските, тайванските и тайландските производители. Тази вреда се дължала на разликата между тяхната печалба преди лихви, данъци и амортизации (наричана по-нататък „EBITA“ [earnings before interest, taxes, and amortization]), прогнозирана за периода (отчасти бъдещ към момента на подаването на жалбата) от юни 2013 г. до май 2014 г., и вече реализираната EBITA за (миналия) период от април 2012 г. до март 2013 г. Жалбоподателите представят като приложение към жалбата изчисление на прогнозираната вреда и искат от Общия съд да им даде възможност да актуализират в по-напреднал стадий на производството данните и изчисленията си. Според жалбоподателите такава възможност вече е била допускана от Общия съд (вж. в този смисъл решение от 30 септември 1998 г., Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T‑149/96, EU:T:1998:228, т. 49 и 50).

163    Вторият тип вреда, посочена накратко в жалбата, произтича от факта, че жалбоподателите ще бъдат принудени да освободят персонал или да затворят производствени обекти в Съюза след обжалваното решение. В приложение към жалбата жалбоподателите споменават предстоящото затваряне на завод на UAB Indorama Polymers Europe UK в Обединеното кралство и на завод [поверително](2). В репликата Lotte Chemical UK иска и възстановяването на разходите за затварянето на завод за ПТК, което било свързано със затварянето на завода на UAB Indorama Polymers Europe UK в Обединеното кралство.

164    Като цяло, съгласно първоначалните изчисления на жалбоподателите, изложени в жалбата и в репликата, претърпяната от тях вреда е [поверително] за Cepsa Química, [поверително] за Equipolymers, [поверително] за Indorama Group (което включва четирима жалбоподатели, а именно: Indorama Ventures Poland, UAB Indorama Polymers Europe, UAB Orion Global pet и Ottana Polimeri), [поверително] и [поверително] за Lotte Chemical UK, [поверително] за M & G Polimeri Italia, [поверително] за Novapet и [поверително] за UAB Neo Group.

165    При актуализирането на техните искания за обезщетение (вж. точка 28 по-горе) седем жалбоподатели — а именно Cepsa Química, Indorama Ventures Poland, Lotte Chemical UK, Ottana Polimeri, UAB Neo Group, UAB Indorama Polymers Europe и UAB Orion Global pet — оттеглят искането си за обезщетение за вреди във връзка с понесените загуби (първи тип твърдяна вреда). Само трима жалбоподатели поддържат това искане — а именно Equipolymers, M & G Polimeri Italia и Novapet — и само за деветмесечния период от юни 2013 г. до февруари 2014 г. Жалбоподателите изясняват, че това ограничаване е мотивирано от влизането в сила на Решение за изпълнение 2014/109/ЕС на Комисията от 4 февруари 2014 година за отмяна на Решение 2000/745/ЕО за приемането на гаранции предложени във връзка с антидъмпинговите и антисубсидийните производства относно вноса на определен полиетилен терефталат (PET) с произход, inter alia, от Индия (ОВ L 59, 2014 г., стр. 35). Според жалбоподателите оттеглянето с това решение, считано от 1 март 2014 г., на приемането на поетите ангажименти в областта на минималните цени, предоставено на няколко индийски производители износители, довело до значителен спад на вноса на ПЕТ от Индия в Съюза.

166    Що се отнася до втория тип твърдяна вреда — а именно разходите по затварянето на определени обекти — само UAB Indorama Polymers Europe и Lotte Chemical UK поддържат искането, при това единствено за отчетените за 2013 г. вреди във връзка със затварянето.

167    Освен това по отношение на двата типа твърдени вреди жалбоподателите признават, че част от тях би могла да се отдаде на загубите, причинени от вноса от Индонезия и Малайзия, а не на оспорените незаконосъобразности на обжалваното решение. При тези условия те искат единствено обезщетение за 77 % от загубите и твърдените разходи за затваряне.

168    Накрая, що се отнася до CPME, жалбоподателите уточняват, че то — в качеството му на сдружение — не е претърпяло вреда.

169    От това следва, че исканията за обезщетение се поддържат частично само от следните жалбоподатели: Equipolymers, M & G Polimeri Italia, Novapet, UAB Indorama Polymers Europe и Lotte Chemical UK.

170    Следователно трябва да се провери дали тези искания отговарят на трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, припомнени в точка 156 по-горе.

171    Съгласно съдебната практика, щом едно от тези условия не е изпълнено, исканията за обезщетение трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени останалите две условия (вж. в този смисъл решения от 15 септември 1994 г., KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, EU:C:1994:329, т. 81 и от 20 февруари 2002 г., Förde-Reederei/Съвет и Комисия, T‑170/00, EU:T:2002:34, т. 37). Освен това съдът на Съюза не е длъжен да разгледа тези условия в определен ред (решение от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 13).

172    Общият съд намира за уместно да разгледа най-напред условието за пряката причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда.

 По пряката причинно-следствена връзка

173    Съгласно постоянната съдебна практика, що се отнася до наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда, тази вреда трябва да е достатъчно пряка последица от осъжданото поведение, като последното трябва да представлява определящата причина за вредата (решение от 4 октомври 1979 г., Dumortier и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, EU:C:1979:223, т. 21; вж. също решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, EU:T:2006:121, т. 130 и цитираната съдебна практика). Ищецът трябва да докаже наличието на причинно-следствена връзка между осъжданото поведение и посочената вреда (вж. решение от 30 септември 1998 г., Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T‑149/96, EU:T:1998:228, т. 101 и цитираната съдебна практика).

174    В настоящия случай следва да се провери дали жалбоподателите са доказали надлежно, че двата типа твърдяна вреда (вж. точки 162 и 163 по-горе) са достатъчно пряка последица от осъжданото поведение.

 По понесените загуби от Equipolymers, M & G Polimeri Italia и Novapet

175    При актуализирането на искането им за обезщетение, основано на действителни данни, жалбоподателите сравняват данните, съответстващи на деветмесечния период след влизането в сила на обжалваното решение (от юни 2013 г. до февруари 2014 г.) с данните от деветмесечния период, непосредствено предхождащ посоченото влизане в сила (от септември 2012 г. до май 2013 г.).

176    Жалбоподателите отбелязват, че изразен в процент от потреблението на Съюза, което е било около 2 119 425 метрични тона (MТ) по време на двата разглеждани периода, вносът от Индия, Taйван и Тайланд се е увеличил от около 3,8 % в периода от септември 2012 г. до май 2013 г. на 5,6 % в периода от юни 2013 г. до февруари 2014 г. Цените на вноса от тези три страни са спаднали с 88 EUR/MТ между двата периода, от 1 202 EUR/MТ в периода от септември 2012 г. до май 2013 г. на 1 114 EUR/MТ в периода от юни 2013 г. до февруари 2014 г. Според жалбоподателите следователно е очевидно, че незаконосъобразната отмяна на разглежданите антидъмпингови мита е довелa до незабавно и значително увеличение на вноса от Индия, Тайван и Тайланд, както и до значителен спад на цените, което е имало отрицателно отражение върху резултатите на жалбоподателите.

177    Жалбоподателите оценяват свързаната със загубите вреда вследствие на обжалваното решение като представляваща 77 % от разликата между EBITA за периода от септември 2012 г. до май 2013 г. и EBITA за периода от юни 2013 г. до февруари 2014 г. Според жалбоподателите EBITA съставлява най-подходящият елемент за определяне на произтичащата от обжалваното решение вреда. Всъщност този показател се основава главно на печалбите и оперативните разходи и не отчита други източници на потенциални загуби (или печалби), като капиталовите разходи или разходите за затварянето на заводи. Освен това EBITA може лесно да бъде проверена по месеци в системите за управление на жалбоподателите.

178    Жалбоподателите поясняват още, че цената на основните суровини, която би могла да се отрази на EBITA, леко е спаднала между двата разглеждани периода и поради това не е имала отрицателно въздействие върху резултатите EBITA на промишлеността в Съюза.

179    Въз основа на тези пояснения Equipolymers иска заплащане на сумата от [поверително], представляваща обезщетение за вреди (вместо първоначалната сума от [поверително]), M & G Polimeri Italia — сумата от [поверително] (вместо първоначалната сума от [поверително]) и Novapet — сумата от [поверително] (вместо първоначалната сума от [поверително]).

180    На първо място, Съветът отбелязва, че при актуализирането на искането си за обезщетение жалбоподателите изменят това искане, както то е било определено първоначално. Всъщност в жалбата те са твърдели пропуснати ползи вследствие на обжалваното решение — които са включвали понесените загуби за запазване на пазарния дял в отговор на вноса — докато при актуализирането те посочват само претърпяната загуба на стопанска дейност. Жалбоподателите обаче запазили същия метод за оценяване на тези два вида загуби — а именно сравняването на EBITA в двата периода, което показва, че този метод е неправилен. Освен това според Съвета съдебната практика, позволяваща определена гъвкавост по отношение на бъдещата вреда или невъзможността за оценяване на вредата, не може да се разпростре до метода (или до измененията, внесени в предварително определен метод), който трябва да се използва, за да се извърши това оценяване.

181    На второ място, Съветът изтъква, че EBITA може да търпи въздействие от фактори, различни от обжалваното решение, и не отчита загубите на стопанска дейност, а рентабилността на дружествата. Също така жалбоподателите сравняват EBITA, установени в различни периоди на годината (от септември 2012 г. до май 2013 г. и от юни 2013 г. до февруари 2014 г.), което надхвърля простата актуализация и изкривява анализа, защото търсенето на ПЕТ в някои месеци е по-голямо, отколкото в други.

182    На трето място, Съветът счита, че оттеглянето на искането за обезщетение от повечето жалбоподатели показва, че последните не са били в състояние да докажат наличието на вреда и че загубите, понесени от тримата жалбоподатели, които поддържат исканията си, не се дължат на обжалваното решение, а на други фактори. Данните на Статистическата служба на Европейския съюз (Eurostat) показвали, че вносът от Индия, Тайван и Тайланд е спаднал през 2014 г. и 2015 г., което обяснявало ограничаването от страна на жалбоподателите на тяхното искане за обезщетение за периода от юни 2013 г. до февруари 2014 г.

183    Накрая, Съветът счита, че намаляването на цените на основните суровини, дори да е било съпътствано от намаляване на цените на ПЕТ, може да е имало отражение върху резултатите EBITA, което жалбоподателите не са оценили.

184    В самото начало следва да се отбележи, че първоначалното определяне на вредата, която жалбоподателите твърдят, че са претърпели вследствие на обжалваното решение (първа твърдяна вреда), се основава отчасти на приблизителна оценка за периода от юни 2013 г. до май 2014 г. (вж. точка 162 по-горе). Това изчисление включва приблизителна оценка на загубите, които могат да се отдадат на очаквания вредоносен дъмпинг след незаконосъобразното приемане на обжалваното решение. Тази оценка се основава на анализа, направен от Комисията през 2000 г., когато разглежданите антидъмпингови мита са били наложени за пръв път. Всъщност в Регламент (ЕО) № 1742/2000 от 4 август 2000 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на ПЕТ с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (ОВ L 199, 2000 г., стр. 48) Комисията установява, че промишлеността на Съюза е трябвало силно да нормализира цените си в посока намаляване спрямо тези на вноса, предмет на дъмпинг, за да възстанови пазарния дял, който е загубила, което е довело до загуба от 15 % от нетния оборот. Друга използвана от жалбоподателите променлива в изчисляването се основава на приблизителната оценка на Комисията за увеличението на вноса от разглежданите страни, направена в нейното предложение за регламент. Поради това жалбоподателите не са доказали въз основа на действителни данни наличието на вреда, дължаща се на незаконосъобразното приемане на обжалваното решение.

185    Тази приблизителна оценка е заменена с оценяването на вредата, направено от жалбоподателите при актуализирането на искането им, въз основа на действително отчетената EBITA през периода от юни 2013 г. до февруари 2014 г.

186    Поради това исканията следва да се разгледат както са конкретизирани в рамките на това актуализиране.

187    В това отношение следва да се приеме за установено, че доказателствата, представени от жалбоподателите в рамките на актуализирането, не позволяват надлежно да се установи наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното приемане на обжалваното решение и твърдените загуби.

188    Всъщност, както подчертава Съветът, при намаляването на тяхната EBITA жалбоподателите не правят разграничение между частта, която би се дължала на увеличението на вноса на ниски цени след незаконосъобразното приемане на обжалваното решение, и частта, дължаща се на други фактори, които могат да причинят или да доведат до намаляване на посочения единен икономически показател. Върху EBITA биха могли да въздействат други фактори, различни от обжалваното решение, по-специално промяната на практиките при продажби, конкуренцията между производителите от Съюза и конкуренцията между техните продукти и вноса от страни, различни от Индия, Тайван, Тайланд, Малайзия и Индонезия. В това отношение следва да се отбележи, както прави Съветът, че през периода от юни 2013 г. до февруари 2014 г. вносът от Индия, Тайван и Тайланд представлява само 5,6 % от потреблението в Съюза, а вносът от Малайзия и Индонезия — 1,72 %.

189    Следователно жалбоподателите не са доказали наличието на пряка и достатъчна причинно-следствена връзка, която да може да ангажира отговорността на Съюза.

 По разходите, направени от UAB Indorama Polymers Europe и Lotte Chemical UK за затварянето на определени обекти

190    Както бе припомнено в точка 163 по-горе, жалбоподателите изтъкват накратко в жалбата, че са били принудени да освободят персонал или да затворят производствени обекти в Съюза след обжалваното решение.

191    При актуализирането жалбоподателите ограничават искането си за претърпени вреди на посоченото основание до разходите, направени от UAB Indorama Polymers Europe поради затварянето на неговия завод в Обединеното кралство, и до разходите, направени от Lotte Chemical UK поради затварянето на неговия завод за ПТК. Освен това, както бе припомнено в точка 167 по-горе, тези жалбоподатели искат само 77 % от тези разходи, тъй като считат, че част от разходите може да се дължи на вноса от Малайзия и Индонезия. На тази основа UAB Indorama Polymers Europe иска сумата от [поверително] (вместо [поверително]), а Lotte Chemical UK — сумата от [поверително] (вместо [поверително]).

192    Съветът оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Освен това в становището си по актуализирането на исканията за обезщетение на жалбоподателите той изтъква, че исканията, които не са оттеглени, са недопустими от гледна точка на член 84 от Процедурния правилник, тъй като са били подадени късно: или в репликата — за Lotte Chemical UK, или при актуализирането — за UAB Indorama Polymers Europe.

193    В това отношение, що се отнася до основателността на исканията, следва да се констатира, както прави Съветът, че за да докажат наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и осъжданото поведение, жалбоподателите само представят в жалбата и в репликата прессъобщения или писма, в които се декларира, че затварянето на заводите се е дължало на обжалваното решение. Тези документи, изготвени от самите жалбоподатели, обаче не доказват, че затварянето на посочените обекти се дължи на обжалваното решение, защото не са представени никакви индиции или данни в този смисъл. Освен това, що се отнася до завода в Обединеното кралство на UAB Indorama Polymers Europe, в самия текст на съобщението относно неговото затваряне то се отдава не на обжалваното решение, а на спада на маржовете и на засилването на конкуренцията, специално в Азия. Впрочем, както подчертава Съветът, вносът от Южна Корея, която също се намира в Азия, се е увеличил през разглеждания период и може наистина да е довел до затварянето на завода. Освен това по отношение на завода за производство на ПТК на Lotte Chemical UK жалбоподателите не твърдят, че затварянето му може да се отдаде пряко на незаконосъобразното приемане на обжалваното решение, а само посочват, че „една от основните причини“ за посоченото затваряне е затварянето на завода за ПЕТ в Обединеното кралство на UAB Indorama Polymers Europe.

194    При актуализирането на исканията за обезщетение жалбоподателите не представят никакви допълнителни доказателства, които да позволят да се установи тази причинно-следствена връзка. Всъщност жалбоподателите само представят консолидираните финансови отчети на UAB Indorama Polymers Europe и на Lotte Chemical UK, за да докажат разходите във връзка с уволненията, на които се основават техните искания, без да представят никакви други доказателства, които биха могли да установят причинно-следствена връзка между твърдените вреди и осъжданите незаконосъобразности.

195    При тези условия следва да се отхвърлят исканията на жалбоподателите относно разходите за затваряне, направени от UAB Indorama Polymers Europe и Lotte Chemical UK, без да е необходимо да се проверява дали, както посочва Съветът, тези искания са били подадени на късен етап от производството в нарушение на член 84 от Процедурния правилник.

196    От изложеното следва, че жалбоподателите не доказват наличието на пряка и достатъчна причинно-следствена връзка, която да може да ангажира отговорността на Съюза.

 Заключение относно исканията за обезщетение

197    Тъй като съгласно посочената в точка 171 по-горе съдебна практика неизпълнението само на едно от условията, необходими за ангажиране на отговорността на Съюза, е достатъчно, за да се отхвърли искането за обезщетение, исканията за обезщетение на жалбоподателите следва да се отхвърлят в тяхната цялост, без да е необходимо да се разглеждат условията относно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, и относно наличието на вреда.

 По съдебните разноски

198    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това. Освен това по силата на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

199    След като в настоящия случай Съветът е загубил по искането за отмяна на жалбоподателите и последните са загубили по исканията си за обезщетение, жалбоподателите и Съветът следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, с изключение на разноските, посочени в точка 200 по-долу.

200    Встъпилите частноправни субекти понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от жалбоподателите поради встъпването на тези субекти, в съответствие с искането на жалбоподателите.

201    Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отменя Решение за изпълнение 2013/226/ЕС на Съвета от 21 май 2013 година за отхвърляне на предложението за регламент за изпълнение на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетилентерефталат с произход от Индия, Тайван и Тайланд след преразглеждане с оглед изтичане на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и за прекратяване на процедурата по преразглеждане с оглед изтичане на срока по отношение на вноса на полиетилентерефталат с произход от Индонезия и Малайзия, доколкото с предложението се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетилентерефталат с произход от Индия, Тайван и Тайланд, в частта, в която с това решение се отхвърля предложението за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса с произход от Индия, Тайван и Тайланд и се прекратява процедурата по преразглеждане относно вноса на полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход от тези три страни.

2)      Отхвърля исканията за обезщетение.

3)      Committee of Polyethylene Terephthalate (PET) Manufacturers in Europe (CPME), Cepsa Química, SA, Equipolymers Srl, Indorama Ventures Poland sp. z o.o., Lotte Chemical UK Ltd, M & G Polimeri Italia SpA, Novapet, SA, Ottana Polimeri Srl, UAB Indorama Polymers Europe, UAB Neo Group и UAB Orion Global понасят направените от тях съдебни разноски, с изключение на разноските, посочени в точка 5) по-нататък.

4)      Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

5)      European Federation of Bottled Waters (EFBW), Caiba, SA, Coca-Cola Enterprises Belgium (CCEB), Danone, Nestlé Waters Management & Technology, Pepsico International Ltd и Refresco Gerber BV понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от жалбоподателите поради встъпването на тези субекти.

6)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Kanninen Pelikánová Buttigieg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 април 2017 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелствата по спора

Производството и исканията на страните

От правна страна

1.  По искането за отмяна

По второто основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на член 11, параграф 2 и на член 21, параграф 1 от основния регламент

По анализа, който Съветът следва да извърши на основание член 11, параграф 2 от основния регламент, и по обхвата на осъществявания от Общия съд контрол над обжалваното решение

По проверката на вероятността за повтаряне на вредата по смисъла на член 11, параграф 2 от основния регламент

–  По наличието на положителни икономически показатели, по-специално увеличението на цените на ПЕТ

–  По незначителния обем на вноса от Индия, Тайван и Тайланд през периода на разследване в рамките на преразглеждането

–  По действителните получатели по мерките по отношение на пазарния дял

–  По липсата на подбиване на цените през разглеждания период

–  По незначителния обем на вноса от Индия, Тайван и Тайланд в случай на премахване на мерките

–  По достатъчната защита на промишлеността на Съюза чрез други мерки за търговска защита

–  По засягането на други оператори в случай на премахване на мерките

–  Заключение относно проверката на вероятността за повтаряне на вредата

По проверката на интереса на Съюза по смисъла на член 21, параграф 1 от основния регламент

Заключение относно искането за отмяна

2.  По исканията за обезщетение

По обхвата на исканията на жалбоподателите

По пряката причинно-следствена връзка

По понесените загуби от Equipolymers, M & G Polimeri Italia и Novapet

По разходите, направени от UAB Indorama Polymers Europe и Lotte Chemical UK за затварянето на определени обекти

Заключение относно исканията за обезщетение

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.

1      Списъкът на другите жалбоподатели е приложен само към варианта, съобщен на страните.

2 Заличени поверителни данни.