Language of document : ECLI:EU:T:2019:883

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

19 декември 2019 година(*)

„Служители на частно дружество — доставчик на информационни услуги в рамките на институцията — Отказ да се предостави достъп до сградите на Комисията — Компетентност на автора на акта“

По дело T‑504/18

XG, за който се явяват S. Kaisergruber и A. Burghelle-Vernet, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват C. Ehrbar и T. Bohr, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 3 юли 2018 г., с което се оставя в сила отказът за достъп на жалбоподателя до нейните сгради,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: P. Nihoul (докладчик), изпълняващ функцията на председател, J. Svenningsen и U. Öberg, съдии,

секретар: M. Marescaux, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 октомври 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        От [поверително](1) жалбоподателят XG е служител на дружество [поверително], което е част от групата [поверително] (наричано по-нататък „работодателят“).

2        След процедура за възлагане на обществена поръчка, на [поверително] консорциум, съставен от [поверително] (наричан по-нататък „изпълнителят“), сключва рамков договор с Европейския съюз за предоставяне на услуги [поверително] на Европейската комисия (наричан по-нататък „рамковият договор“).

3        Жалбоподателят е изпратен от работодателя си да работи като [поверително] в генерална дирекция (ГД) [поверително] на Комисията, която генерална дирекция е разположена в сграда [поверително] на Комисията. Във връзка с това той получава пропуск, който му дава достъп до сградите на Комисията.

4        Рамковият договор е изменен с допълнението от 14 септември 2017 г. (наричано по-нататък „допълнението към рамковия договор“), с което в рамковия договор се добавя член 1.14 от специалните условия, който предвижда по-специално следното:

„2. Съгласно членове 3, 7 и 8 от Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията [от 13 март 2015 година] относно сигурността в Комисията [ОВ L 72, 2015 г., стр. 41] работещите на място служители могат да се подлагат на цялостни проверки, за да се предотвратяват и овладяват рисковете за сигурността на персонала, активите и информацията на Комисията. Освен това съгласно белгийския Закон от 11 декември 1998 година за класификацията и разрешенията за достъп до класифицирана информация, удостоверенията и становищата за надеждност […] правото на достъп на служителите, работещи в сградите на възлагащия орган, може да е обусловено от издаването на положително становище за надеждност от белгийските органи. Съществуващите права на достъп остават в сила до издаването на отрицателно становище за надеждност.

3. За да даде възможност на белгийските органи да издадат становище за надеждност, изпълнителят предоставя на съответните работещи на място служители приложения формуляр (заявление). Надлежно попълнените и подписани заявления (носещи обозначението „заявление“) се връщат в дирекция „Сигурност“ на Комисията (Европейска комисия, HR.DS — BERL 3/190), като до 30 дни след подписването на настоящото допълнение на адрес „EC-SECURITY-SCREENING@ec.europa.eu“ се изпраща актуализиран електронен списък на съответните лични данни, посочени в приложения формуляр.

4. При пропуск или отказ да се попълни заявлението на служителите може да бъде отказано право на достъп до сградите на Комисията.

[…]

6. […] Изпълнителят се задължава да изпраща за работа на място само служители, за които е получено положително становище за надеждност за следните сгради на Комисията: [поверително] […]“.

5        Впоследствие Комисията установява връзка с работодателя с цел той да поиска съгласието на работещите в сградите на Комисията свои служители да се подложат на процедурата за получаване на становище за надеждност.

6        На 26 октомври 2017 г. жалбоподателят се съгласява досието му да бъде подложено на проверка за надеждност, като попълва заявлението, приложено към допълнението към рамковия договор.

7        С писмо от 30 март 2018 г. междуведомственият комитет по въпросите на политиката относно седалището (CIPS) уведомява жалбоподателя, че Националният орган по сигурността (ANS) го е подложил на проверка за надеждност и е решил му издаде отрицателно становище за надеждност (наричано по-нататък „отрицателното становище за надеждност“). В мотивите на това становище, което е приложено към писмото, се посочва, че жалбоподателят е познат на полицията, на първо място, за умишлена телесна повреда и побой и на второ място, за изнасилване на пълнолетно лице, все деяния, извършени [поверително] срещу бившата му приятелка.

8        На 12 април 2018 г. жалбоподателят сезира белгийския орган по обжалване, компетентен по въпросите, свързани с разрешенията за достъп до класифицирана информация, удостоверенията и становищата за надеждност (наричан по-нататък „органът по обжалване“), с жалба срещу отрицателното становище за надеждност.

9        На 24 април 2018 г. Европейският парламент предупреждава Комисията, че по отношение на жалбоподателя има издадено отрицателно становище за надеждност.

10      На 25 април 2018 г., след като получава потвърждение на отрицателното становище за надеждност, Комисията изслушва жалбоподателя в присъствието на неговия работодател. Това изслушване е проведено пред A и B, длъжностни лица в секция „Административни въпроси“ на дирекция „Сигурност“ на Комисията. Поканен да представи своето мнение по въпроса за липсата на положително становище за надеждност, жалбоподателят посочва по-специално, що се отнася до присъдата за телесна повреда и побой, че обжалва постановеното срещу него съдебно решение, а що се отнася до изнасилването, че е постановено определение за прекратяване на наказателното производство.

11      След това изслушване, от което получава копие от протокола, на жалбоподателя се отнема правото на достъп до сградите на Комисията (наричано по-нататък „решението от 25 април 2018 г.“). Жалбоподателят отбелязва това в протокола от изслушването си по следния начин:

„Уведомявате ме, че ще ми отнемете пропуските за достъп предвид липсата на положително становище за надеждност. За тази цел ви предавам двете си карти за достъп […]. Уведомявате ме, че имам право впоследствие да подам мотивирана писмена молба за нов достъп до сградите на Комисията“.

12      С решение от 20 юни 2018 г. органът по обжалване приема, че отрицателното становище за надеждност е лишено от правно основание и че следователно не е компетентен да се произнесе по основателността на това становище (наричано по-нататък „решението на органа по обжалване“).

13      С електронно писмо от 28 юни 2018 г. работодателят изпраща на Комисията решението на органа по обжалване, като изтъква, че според последния издаденото от ANS отрицателно становище за надеждност „е лишено от правно основание и поради това трябва да се счита за несъществуващо“.

14      С писмо от 3 юли 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията уведомява работодателя, че „забраната за достъп до сградите на Комисията остава в сила за [жалбоподателя] на основание член 3 от Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 година относно сигурността в Комисията“, с мотива че „органът по обжалване не е отменил отрицателното становище на ANS“. Това писмо е подписано от C, началник на отдел „Сигурност на информацията“ към дирекция „Сигурност“ на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията.

15      С писмо от 24 юли 2018 г. правните съветници на жалбоподателя искат по-специално да им бъде предоставен актът, с който ГД „Човешки ресурси и сигурност“ е делегирала на C компетентността да приема решения относно достъпа до сградите.

16      На 3 август 2018 г. жалбоподателят сезира Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия) с молба за допускане на обезпечение, като иска отмяна на отрицателното становище за надеждност.

17      С писмо от 10 август 2018 г. Комисията посочва на жалбоподателя, че според нея „исканията в писмото [му] от [24 юли 2018 г.] вече не са актуални“, по-специално предвид сезирането на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел).

18      На 6 септември 2018 г. работодателят уведомява жалбоподателя, че трудовият му договор ще бъде прекратен и че съгласно действащото белгийско законодателство относно трудовия договор деветседмичният срок за предизвестие започва да тече на 10 септември 2018 г.

19      С определение от 26 октомври 2018 г. отделението по обезпечителните производства на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел) спира действието на становищата на ANS относно жалбоподателя и разпорежда на белгийската държава да поиска от този орган да издаде ново становище за надеждност.

 Производство и искания на страните

20      На 24 август 2018 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

21      С отделен акт, внесен същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят подава молба за допускане на обезпечение, като иска спиране на изпълнението на обжалваното решение.

22      На 24 август 2018 г. на основание член 66 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят моли анонимността му да бъде запазена. Молбата му е уважена с решение от 2 октомври 2018 г.

23      С определение от 11 септември 2018 г., XG/Комисия (T‑504/18 R, непубликувано, EU:T:2018:526) председателят на Общия съд отхвърля молбата за спиране на изпълнението на обжалваното решение.

24      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва страните да представят някои документи и им поставя писмени въпроси. Страните изпълняват тези искания в определения срок.

25      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

26      Комисията моли Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима или при всички случаи да установи, че предметът на жалбата е отпаднал,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на жалбата

27      Комисията счита, че жалбата е недопустима по две причини: от една страна, жалбоподателят, който е уволнен от работодателя си, вече нямал интерес да иска отмяната на обжалваното решение и от друга страна, жалбата била насочена срещу акт, с който се потвърждава решение, придобило окончателен характер.

28      Въпреки че Комисията не повдига възражение за недопустимост в това отношение, следва да се провери и дали обжалваното решение, макар и взето в рамките на договорни отношения, може да се счита за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.

 По правния интерес на жалбоподателя

29      Комисията счита, че жалбоподателят е загубил своя правен интерес, тъй като, бидейки уволнен от работодателя си, не можел да извлече никаква полза от отмяната на обжалваното решение. Всъщност той имал пропуск за достъп до сградите на Комисията единствено в качеството си на служител на изпълнителя на тази институция.

30      Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес съществува, когато отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да породи правни последици и когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 18 март 2010 г., Centre de Coordination Carrefour/Комисия, T‑94/08, EU:T:2010:98, т. 48 и цитираната съдебна практика).

31      Правният интерес трябва да е възникнал и все още съществуващ и се преценява към датата на подаване на жалбата. Той трябва обаче да продължава да е налице до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество (решения 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и от 18 март 2010 г., Centre de Coordination Carrefour/Комисия, T‑94/08, EU:T:2010:98, т. 49).

32      В настоящия случай на 6 септември 2018 г., тоест след подаването на жалбата по настоящото дело, работодателят уведомява жалбоподателя, че трудовият му договор ще бъде прекратен и че съгласно действащото белгийско законодателство относно трудовия договор деветседмичният срок за предизвестие започва да тече на 10 септември 2018 г.

33      Следователно договорът е прекратен през ноември 2018 г.

34      Не трябва да се счита обаче, че жалбоподателят е загубил правния си интерес, тъй като на 24 септември 2018 г. работодателят му пише:

„Веднага щом получиш положителен отговор от бюрото по сигурността и ГД [поверително] отправи запитване по твоя случай, ще сключим нов трудов договор между теб и нашето дружество“.

35      От това писмо следва, че независимо от обжалваното решение връзката на доверие между жалбоподателя и неговия работодател продължава да е налице, така че ако обжалваното решение бъде отменено, жалбоподателят има сериозни шансове да бъде нает от работодателя.

36      В това отношение Комисията не може да изтъква, че в писмото от 24 септември 2018 г. не става въпрос за отмяната на обжалваното решение, а за издаването на положително становище за надеждност. Всъщност, ако обжалваното решение бъде отменено, Комисията ще трябва да изведе последиците от тази отмяна, като не може да се изключи възможността тя да счете, че жалбоподателят трябва отново да получи достъп до сградите ѝ дори при липса на положително становище за надеждност.

37      Освен това следва да се припомни, че от член 266 ДФЕС следва, че жалбоподател запазва интереса си да поиска отмяна на акт на институция, когато това ще позволи в бъдеще да се избегне ново извършване на нарушението, което според него е довело до незаконосъобразност на акта, ако може да се приеме, че такава вероятност съществува, независимо от обстоятелствата по делото, които са дали основание на жалбоподателя да подаде жалба (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 50—52).

38      В случая, ако жалбоподателят бъде нает отново от работодателя, той ще има интерес Комисията да не приеме пак решение, опорочено от същите незаконосъобразности като твърдените в жалбата по настоящото дело.

39      Поради тези причини възражението за недопустимост, което Комисията извежда от липсата на правен интерес на жалбоподателя, трябва да се отхвърли.

 По въпроса дали обжалваното решение има потвърдителен характер

40      Според Комисията обжалваното решение не е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, тъй като само потвърждава решението от 25 април 2018 г., с което тя отнема пропуска за достъп на жалбоподателя. Доколкото последното решение не е обжалвано в двумесечния срок по член 263, последна алинея ДФЕС, то имало окончателен характер. Следователно жалбата срещу обжалваното решение, което имало за предмет единствено оставането в сила на тази забрана за достъп, била недопустима.

41      В това отношение следва да се припомни, че съгласно трайно установената съдебна практика е недопустима жалба за отмяна на акт, който само потвърждава предходно решение, придобило окончателен характер. Счита се, че даден акт само потвърждава предходно решение, когато не съдържа нищо ново в сравнение с него и не е издаден в резултат от преразглеждане на положението на адресата на това решение (вж. решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 44 и цитираната съдебна практика).

42      Дали обаче даден акт има потвърдителен характер, не може да се преценява единствено в зависимост от неговото съдържание в сравнение със съдържанието на предходното решение, което той потвърждава. Всъщност следва да се прецени и характерът на обжалвания акт с оглед на естеството на искането, в отговор на което е приет този акт (вж. решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      По-специално, ако даден акт представлява отговор на искане, в което е направено позоваване на нови съществени факти и е поискано от администрацията да преразгледа предходното решение, не може да се счита, че този акт има чисто потвърдителен характер, доколкото в него се съдържа произнасяне по тези факти и по този начин той включва нов елемент по отношение на предходното решение (решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 46).

44      За да бъде характеризиран съответният факт като нов, е необходимо както жалбоподателят, така и администрацията да не са знаели или да не са могли да знаят за него в момента на приемане на предходното решение; това условие е изпълнено a fortiori, ако разглежданият факт е възникнал след приемането на предходното решение (вж. решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 50 и цитираната съдебна практика).

45      За да бъде характеризиран съответният факт като съществен, е необходимо той да може да промени съществено положението на жалбоподателя, което е в основата на първоначалното искане, довело до придобилото окончателен характер предходно решение (вж. решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 51 и цитираната съдебна практика).

46      В случая следва да се констатира, че в решението от 25 април 2018 г., за да отнеме правото на достъп на жалбоподателя до сградите си, Комисията взема предвид по-специално отрицателното становище за надеждност на ANS по отношение на него.

47      Впоследствие жалбоподателят оспорва законосъобразността на това становище за надеждност пред органа по обжалване, който на 20 юни 2018 г. решава, че „становището, формулирано от [ANS], е лишено от правно основание“ и че поради това „[той] не е компетентен да се произнесе по основателността на [това] становище“.

48      Тогава с електронно писмо от 28 юни 2018 г. работодателят изпраща на Комисията решението на органа по обжалване, тъй като според него с оглед на това решение отрицателното становище за надеждност трябва да се счита за несъществуващо.

49      Следователно молбата за преразглеждане на решението от 25 април 2018 г. се основава на решението на органа по обжалване.

50      Решението на органа по обжалване обаче е ново по смисъла на припомнената в точка 44 по-горе съдебна практика, тъй като е постановено на 20 юни 2018 г., тоест след първоначалното решение, което от своя страна е от 25 април същата година.

51      Освен това решението на органа по обжалване може да се характеризира като съществено. Всъщност, след като в него се обявява, че отрицателното становище за надеждност е лишено от правно основание, то може да хвърли съмнение върху важен елемент, който Комисията е взела предвид, за да приеме решението от 25 април 2018 г., и да наведе на мисълта, че е възможно да се стигне до преразглеждане на това решение.

52      След като узнава този нов елемент от работодателя на жалбоподателя, Комисията пристъпва към преразглеждане на положението на последния, като приема, че тъй като органът по обжалване не е отменил отрицателното становище, забраната за достъп, която му е наложена на 25 април 2018 г., следва да остане в сила.

53      Следователно трябва да се приеме, че обжалваното решение няма потвърдителен характер, поради което жалбата не може да се обяви за недопустима на това основание.

 По въпроса дали обжалваното решение може да бъде отделено от договорните отношения, в рамките на в които е взето

54      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 263 ДФЕС юрисдикциите на Съюза контролират законосъобразността на актовете, приети от институциите и предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни.

55      Съгласно постоянната съдебна практика тази компетентност се отнася единствено до актовете, посочени в член 288 ДФЕС, които институциите приемат при условията, предвидени в Договора за функционирането на ЕС (вж. определение от 10 май 2004 г., Musée Grévin/Комисия, T‑314/03 и T‑378/03, EU:T:2004:139, т. 63 и цитираната съдебна практика).

56      За сметка на това приетите от институциите актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях, поради самото си естество не спадат към актовете, посочени в член 288 ДФЕС, чиято отмяна може да се иска от Общия съд съгласно член 263 ДФЕС (решения от 17 юни 2010 г., CEVA/Комисия, T‑428/07 и T‑455/07, EU:T:2010:240, т. 52, от 24 октомври 2014 г., Technische Universität Dresden/Комисия, T‑29/11, EU:T:2014:912, т. 29 и определение от 6 януари 2015 г., St’art и др./Комисия, T‑36/14, непубликувано, EU:T:2015:13, т. 30).

57      В случая жалбата несъмнено се вписва в рамките на договорни отношения.

58      Всъщност в кодекса за поведение, приложен към договора, сключен на 8 февруари 2017 г. между жалбоподателя и неговия работодател, се предвижда, че работещият за Комисията външен консултант се задължава да изпълнява условията на службите за сигурност на Комисията.

59      Освен това, както следва от точка 4 по-горе, в допълнението към рамковия договор се посочва, че съгласно членове 3, 7 и 8 от Решение 2015/443 Комисията може да извършва цялостни проверки на работещите на място служители, за да предотвратява и овладява рисковете за сигурността на персонала, активите и информацията си, че правото на достъп на служителите, работещи в сградите на възлагащия орган, може да е обусловено от издаването на положително становище за надеждност от белгийските органи, че съществуващите права на достъп остават в сила до издаването на отрицателно становище за надеждност и че изпълнителят се задължава да изпраща за работа на място само служители, за които е получено положително становище за надеждност за изброените в него сгради на Комисията.

60      Съгласно съдебната практика обаче трябва да се счита, че актът, приет от дадена институция в рамките на договор, е отделим от този договор, когато, от една страна, институцията го е приела в изпълнение на поверените ѝ правомощия и от друга страна, самият той произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на своя адресат, и следователно срещу този акт може да се подаде жалба за отмяна. При това положение подадената от адресата на акта жалба за отмяна трябва да се счита за допустима (вж. определение от 21 октомври 2011 г., Groupement Adriano, Jaime Ribeiro, Conduril/Комисия, T‑335/09, EU:T:2011:614, т. 32 и цитираната съдебна практика).

61      В този контекст под „поверени на институцията правомощия“ трябва да се разбират правомощията, изведени от Договорите или от вторичното право, които са част от прерогативите ѝ на публична власт и по този начин ѝ позволяват да установява или променя едностранно права и задължения по отношение на трето лице (определение от 21 октомври 2011 г., Groupement Adriano, Jaime Ribeiro, Conduril/Комисия, T‑335/09, EU:T:2011:614, т. 33).

62      В настоящия случай тези условия са изпълнени.

63      От една страна, обжалваното решение е прието от Комисията на основание Решение 2015/443, което поверява на тази институция собствени правомощия, целящи по-специално да се гарантира сигурността в нейните сгради.

64      От друга страна, както подчертава Комисията в отговор на въпрос на Общия съд, като оставя в сила забраната за достъп на жалбоподателя до сградите на Комисията, обжалваното решение произвежда, едностранно и независимо от посочените в точки 58 и 59 по-горе договори, задължителни правни последици по отношение на положението на трето лице, което означава, че това решение е акт на публична власт.

65      Освен това действието на обжалваното решение надхвърля договорната сфера, тъй като лишава жалбоподателя от всякакво право на достъп до сградите, дори в качеството на посетител.

66      Следователно обжалваното решение представлява отделим от договора акт, който може да бъде обжалван на основание член 263 ДФЕС.

 По същество

67      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. Първото е липса на компетентност на автора на обжалваното решение. Второто е нарушение на член 3 от Решение 2015/443 и липса на правно основание на обжалваното решение. Третото е нарушение на основните права. Четвъртото, което е изтъкнато при условията на евентуалност, е нарушение на член 296 ДФЕС, на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципите за мотивиране по процесуалните въпроси и мотивиране по същество на едностранните актове.

68      Общият съд счита, че най-напред следва да разгледа второто основание в частта, изведена от нарушение на член 3 от Решение 2015/443.

 По второто основание в частта, изведена от нарушение на член 3 от Решение 2015/443

69      В рамките на второто основание жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е лишено от правно основание, по-специално тъй като член 3 от Решение 2015/443, към който обжалваното решение препраща, не предвиждал възможността за отнемане на правото на достъп до сградите на Комисията, а представлявал обща разпоредба, препращаща към Хартата на основните права, към Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 266) и към националното право.

70      В това отношение следва да се констатира, че обжалваното решение действително се позовава на член 3 от Решение 2015/443.

71      Както подчертава жалбоподателят, член 3 от Решение 2015/443 изброява разпоредбите и принципите, които трябва да спазва Комисията при изпълнението на това решение, но не ѝ дава правомощието да приема мерки, ограничаващи достъпа на трети лица до нейните сгради.

72      В писмената си защита Комисията изтъква, че споменаването на член 3 от Решение 2015/443 в обжалваното решение представлява печатна грешка и че всъщност в него е трябвало да присъства член 12 от същото решение.

73      В това отношение следва да се констатира, както отбелязва Комисията, че член 12, параграф 1, буква б) от Решение 2015/443 възлага на служителите, упълномощени в съответствие с член 5 от същото решение, компетентност да налагат забрана за достъп до сградите на Комисията.

74      Като очевидна печатна грешка споменаването на член 3 от Решение 2015/443 в обжалваното решение няма отношение към основанието или валидността на това решение.

75      Следователно второто основание трябва да се отхвърли в частта, която се отнася до позоваването на Решение 2015/443.

 По първото основание, изведено от липса на компетентност на автора на обжалваното решение

76      В първото основание жалбоподателят изтъква, че C, началник на отдел „Сигурност на информацията“ към дирекция „Сигурност“ на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, не е компетентна да приеме обжалваното решение.

77      В това отношение следва да се отбележи, че в член 17 от Решение 2015/443 се предвижда, че изложените в посоченото решение задължения на Комисията се изпълняват от ГД „Човешки ресурси и сигурност“ под ръководството и отговорността на члена на Комисията, отговарящ за сигурността.

78      В този контекст член 5, параграф 1 от Решение 2015/443 гласи:

„Единствено на служители, упълномощени с поименно пълномощие от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, с оглед на текущите им задължения, могат да бъдат възложени правомощия за предприемане на една или няколко от следните мерки:

(1)      да носят лично оръжие;

(2)      да провеждат разследвания на сигурността в съответствие с член 13;

(3)      да предприемат мерки за сигурност в съответствие с член 12, както са описани в пълномощието“.

79      От своя страна, член 12, параграф 1 от Решение 2015/443 гласи:

„За да гарантират сигурността в Комисията и да предотвратяват и овладяват рисковете, служителите, упълномощени в съответствие с член 5, могат, съгласно принципите, посочени в член 3, да предприемат, наред с останалото, една или повече от следните мерки за сигурност:

[…]

б)      ограничени мерки спрямо лица, които представляват заплаха за сигурността, включително […] налагане на забрана на лицата да влизат в сградите на Комисията за определен период от време, като последната мярка се определя в съответствие с критерии, които ще бъдат формулирани в правилата за прилагане;

[…]“.

80      От тези разпоредби следва, че за да приеме решение за забрана на достъп като обжалваното, длъжностното лице на Комисията трябва да разполага с поименно пълномощие от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“.

81      Изискването за поименно пълномощие предполага същото да е предоставено писмено, което се потвърждава от израза „както са описани в пълномощието“ в член 5, параграф 1, точка 3 от Решение 2015/443.

82      В рамките на процесуално-организационно действие Общият съд пита Комисията дали C, която е подписала обжалваното решение, е сред служителите, упълномощени поименно по смисъла на член 5 от Решение 2015/443.

83      От отговора на Комисията следва, че C няма поименно пълномощие да приема мерките по член 12, параграф 1, буква б) от Решение 2015/443.

84      Следователно трябва да се констатира, че лицето, подписало обжалваното решение, не е оправомощено да го приеме съгласно изискванията на Решение 2015/443.

85      В писмената си защита Комисията твърди, че обжалваното решение може да бъде прието от началника на отдел към дирекция „Сигурност“, тъй като на този служител е делегирано право да подписва от името на директора на тази дирекция, за да представлява Комисията пред трети лица във връзка с политиката в областта на сигурността.

86      За да докаже наличието на твърдяното делегирано право на подписване, Комисията представя документ, съдържащ описание на изпълняваната от C длъжност. В този документ се посочва по-специално, че началникът на отдел „Сигурност на информацията“ към дирекция „Сигурност“ на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ представлява Комисията пред представители на държавите членки и на трети държави, както и на публичноправните и частноправните организации във връзка с политиката в областта на сигурността и останалите въпроси от ресора на този отдел.

87      В това отношение следва да се припомни, че делегирането на право на подписване се различава от делегирането на правомощие по това, че упълномощителят не прехвърля компетентност на упълномощения, който е оправомощен само формално да изготви и подпише от името на упълномощителя и на негова отговорност решение, чието съдържание е определено от последния. Впрочем делегирането на право на подписване трябва да се отнася до ясно определени управленски и административни мерки.

88      В случая, на първо място, трябва да се отбележи, че сред описаните в посочения в точка 86 по-горе документ компетентности не фигурира непременно правомощието за издаване на забрани за достъп до сградите на Комисията.

89      На второ място, следва да се констатира, че освен че не е подписано, предвид общия си характер съдържащото се в този документ описание на компетентностите на C не отговаря на изискването за яснота, което трябва да се спазва при определянето на мерките, за които може да се делегира право на подписване.

90      На трето място, подобно делегиране на право на подписване би било несъвместимо с Решение 2015/443, което изисква приемането на мярка за забрана на достъп да става с изрично поименно пълномощие, издадено от директора на ГД „Човешки ресурси и сигурност“.

91      При тези обстоятелства следва да се приеме, че C не е компетентна да приеме обжалваното решение.

92      Според Комисията току-що установената незаконосъобразност, при условие че бъде призната, трябвало да доведе до отмяна на обжалваното решение само ако жалбоподателят докаже, че е накърнена гаранция, която е трябвало да му бъде предоставена, а в случая не било предоставено такова доказателство.

93      В това отношение следва да се подчертае, че когато спорът е между институция и неин служител и се отнася до гаранции, предоставени на последния от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз или от правило за добро управление, липсата на компетентност на автора на обжалвания акт не води непременно до неговата отмяна, когато жалбоподателят не е доказал, че е накърнена негова гаранция (вж. в този смисъл решения от 7 февруари 2007 г., Caló/Комисия, T‑118/04 и T‑134/04, EU:T:2007:37, т. 67 и 68 и от 13 декември 2018 г. Pipiliagkas/Комисия, T‑689/16, непубликувано, EU:T:2018:925, т. 62).

94      Тази съдебна практика обаче не следва да обхваща отношенията между Комисията и трети лица, тъй като, бидейки външни за администрацията, последните не се ползват от гаранциите, които Правилникът предоставя на длъжностните лица на Съюза.

95      Напротив, в съдебната практика се подчертава, че правилата относно компетентността на автора на акта имат императивен характер, което означава, че с оглед на тяхното значение основанията, изведени от нарушение на тези правила, не само могат, но и трябва да бъдат повдигани служебно от съда на Съюза, когато тази компетентност е оспорена в заведено пред него дело (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2017 г., Teeäär/ЕЦБ, T‑555/16, непубликувано, EU:T:2017:817, т. 36 и цитираната съдебна практика).

96      При тези обстоятелства следва да се отхвърли доводът, изложен от Комисията по този въпрос, да се уважи първото основание и следователно да се отмени обжалваното решение, без да е необходимо да се разглежда другата част от второто основание и останалите основания.

 По съдебните разноски

97      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

98      Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 3 юли 2018 година, с което се оставя в сила отказът за достъп на XG до нейните сгради.


2)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Nihoul

Svenningsen

Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 декември 2019 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.


1      Заличени поверителни данни.