Language of document : ECLI:EU:T:2019:875

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

19 декември 2019 година(*)

„Публична служба — Договорно наети служители — Работна заплата — Семейни надбавки — Молба за третиране на лице като дете на издръжка — Условия за предоставяне — Обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на поетата издръжка — Грешка при прилагане на правото“

По дело T‑457/18

Росен Д. Зотков, с местожителство в Брюксел (Белгия), за когото се явява Н. Станков, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват И. Маринова и Д. Милановска, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалба по член 270 ДФС, с която се иска, първо, отмяна на решението на Комисията от 30 април 2018 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за семейни надбавки за лица, приравнени на дете на издръжка, и второ, преразглеждане от Комисията на посоченото решение, след поправяне на финансовите изчисления,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева (докладчик) и T. Perišin, съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Правна рамка

1        Член 2, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) предвижда, че длъжностното лице, което има едно или повече деца на своя издръжка, получава месечна надбавка за всяко дете на издръжка.

2        Съгласно член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника „[в]сяко лице, което длъжностното лице е правно задължено да издържа и чиято издръжка налага значителни разходи, може по изключение да се третира като дете на издръжка, със специално мотивирано решение на органа по назначаването, основано на оправдателни документи“. Тази разпоредба е приложима към договорно наетите служители съгласно член 21 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

3        Правната рамка се допълва от Решение C(2004) 1364 окончателен на Европейската комисия от 15 април 2004 година за приемане на общите разпоредби за изпълнение относно лице, приравнено на дете на издръжка съгласно член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника (наричано по-нататък „ОРИ“). В съображение 2 от това решение е указано най-общо че съгласно посочената разпоредба от приложение VII към Правилника, третирането на лице като дете на издръжка може да бъде предоставено само по изключение със специално решение на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), който разполага с широка свобода на преценка по отношение на фактите и обстоятелствата, изложени в подкрепа на такива молби. В същото съображение е уточнено, че предвид принципа на равно третиране на длъжностните лица е необходимо все пак да се определят някои обективни критерии, предназначени да уредят по еднообразен начин упражняването на тази свобода на преценка. В съображение 3 от решението се посочва също че ОРИ определят елементите, които следва да се вземат предвид при преценката дали издръжката на това лице, представлява значителна тежест за длъжностното лице.

4        Съгласно член 1, втора алинея от ОРИ, „третирането може да бъде предоставено от [ОН] когато всички условия, предвидени [в ОРИ] са изпълнени“.

5        Член 4, втора алинея от ОРИ гласи, че „[т]ретирането може да бъде предоставено само, ако финансовата тежест, произтичаща от задължението за издръжка по закон е поне равна на сумата, която би се дължала вследствие на приравняването“.

6        Раздел 3 от ОРИ, съдържа следните разпоредби относно „условието за значителна тежест“:

„Член 5

1. Разходите за поетата от длъжностното лице издръжка на лицето, за което се иска приравняване, се вземат предвид само до размера, съответстващ на:

[…]

–        50 % от основната месечна заплата [на длъжностно лице от степен 1, първа стъпка], когато лицето не живее постоянно под един покрив с длъжностното лице.

Тези суми се приспадат от нетния доход на това лице.

2. Когато длъжностното лице иска приравняване на няколко живеещи под един покрив с него лица, разходите за издръжката на тези лица се вземат предвид:

–        за първото лице, до размера на разходите, посочени в първия параграф,

–        за второто лице, до размера от 25 % от основната заплата, посочена в първия параграф, когато това лице не живее постоянно под един покрив с длъжностното лице […],

[…]

Общият размер на тези суми се приспада от нетните доходи на лицата, за които се иска третиране като дете на издръжка.

3. Когато лицето, за което се иска приравняване, е сключило брак, се вземат предвид нетните доходи на двойката, както при молба за приравняване и на двамата съпрузи.

[…]

Член 6

Когато и други лица, освен длъжностното лице, са задължени по закон да осигуряват издръжка на лицето, за което се иска приравняване, разходите, които се вземат предвид съгласно разпоредбите на член 5, се намаляват с частта от издръжката на това лице, дължима от другите лица, които са задължени по закон да му осигуряват издръжка.

При определянето на тази сума се приема, че всички лица, които по закон са длъжни да осигуряват издръжката на лицето, за което се иска третиране като дете не издръжка, участват в разходите за издръжката пропорционално на нетните си доходи.

Член 7

За доходи на лицето, за което се иска приравняването и на задължените по закон да му осигуряват издръжка лица, се считат доходите от всякакво естество, включително наемите, семейните надбавки и пенсиите.

Същото се отнася и за наемната стойност на жилище, върху което лицето, за което е поискано приравняването, притежава право на собственост или вещно право на ползване. Тази наемна стойност е фиксирана на 12 % от основната месечна заплата на длъжностно лице от степен 1, първа стъпка.

Доходите, които следва да се вземат предвид са нетните месечни доходи на заинтересованите лица, изчислени като годишните нетни доходи се разделят на дванадесет.

Член 8

Към сумите, посочени в Правилника и в членове 5—7, 9 и 12 от тези общи разпоредби, се прилагат коефициенти за претегляне за държавата, където служи длъжностното лице и местоживеенето на другите засегнати лица, в приложение на член 3, параграф 5, 2-ро тире от приложение XI.

В случаите, в които доходите, посочени в членове 5—7, 9 и 12 от тези общи разпоредби не се определят в евро, те се конвертират в тази валута по действащия курс за деня, от който се прилага правото.

Член 9

Без да се засягат разпоредбите на член 10, се счита, че издръжката на лицето, за което длъжностното лице иска приравняване, налага значителни разходи, когато разходите за издръжката, взети предвид съгласно член 5 и намалени:

–        с размера на участието на другите задължени за тази издръжка лица съгласно разпоредбите на член 6, и

–        с всички останали нетни доходи на длъжностното лице,

надвишават 20 % от облагаемия размер на заплатата му. Ако длъжностното лице вече се ползва от приравняване за друго лице, то не се взима предвид при изчисляването на облагаемия размер.

Този процент се увеличава с 10 „[пункта]“ за всяко от останалите лица, за които длъжностното лице иска приравняване.

[…]“.

 Обстоятелствата по делото

7        Жалбоподателят г‑н Росен Д. Зотков е договорно нает служител във функционална група III, степен 9, български гражданин, нает на работа от Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) в Брюксел (Белгия). Членовете на семейството му, а именно неговите баща, майка и брат, живеят постоянно в България.

8        На 3 януари 2018 г. жалбоподателят подава молба за семейни надбавки за лица, третирани като дете на издръжка, в полза на родителите си, на основание член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника.

9        С решение от 12 януари 2018 г. служба „Управление и плащания по индивидуални права“ (наричана по-нататък „УПИП“) отхвърля молбата на жалбоподателя, с мотива че не е изпълнено условието по член 4, втора алинея от ОРИ за предоставяне на третирането, тъй като финансовата тежест, произтичаща от задължението на жалбоподателя за издръжка по закон, не е най-малко равна по размер на надбавката, която би се дължала вследствие на приравняването. Така УПИП уточнява, че дължимата сума вследствие на приравняването би била 482,60 EUR за едно лице и 1 014,89 EUR за две лица, докато финансовата тежест за жалбоподателя в резултат на задължението за издръжка била 412,66 EUR.

10      На 15 януари 2018 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу решението на УПИП на основание член 90, параграф 2 от Правилника. Жалбоподателят посочва по-конкретно че УПИП взела предвид при оценката на действителните и потенциалните доходи на родителите му, направена с оглед на преценката на произтичащата за него финансова тежест в резултат на задължението му за издръжка, в съответствие с член 7 от ОРИ, и двата недвижими имота, собственост на родителите му, при това единият само в размер на 50 %, при положение че следвало да вземе предвид само единият от двата имота. УПИП също така допуснала грешка, като приложила към доходите, получени в България от брата на жалбоподателя, който е съдлъжник за издръжката на родителите им по закон, корективен коефициент (наричан по-нататък „КК“) за България. Освен това жалбоподателят изтъква, че изискването за пропорционално участие на всеки от съдлъжниците по задължението за издръжка по закон в зависимост от доходите им не било спазено.

11      С решение от 30 април 2018 г. дирекция „Човешки ресурси“ на Комисията, действаща като орган, упълномощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък „ОУСД“), потвърждава решението на УПИП от 12 януари 2018 г. и отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателя (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“). В решението за отхвърляне на жалбата по административен ред ОУСД припомня, че молбата на жалбоподателя не отговаря на условието по член 4, втора алинея от ОРИ, и допълва, че тази молба не изпълнява и условието за значителна тежест, според което съгласно член 9 от ОРИ размерът на разходите за издръжка трябва да е над 20 % от облагаемия размер на заплатата на жалбоподателя за едно лице, т.е. 478,20 EUR, и над 30 % от този размер за две лица, т.е. 717,30 EUR. Освен това ОУСД отхвърля доводите на жалбоподателя в жалбата по административен ред.

 Производството и исканията на страните

12      На 25 юли 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело.

13      Писмената фаза на производството приключва на 18 февруари 2019 г.

14      Тъй като страните не са направили искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания съгласно член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд (девети състав) решава в приложение на член 106, параграф 3 от Процедурния правилник да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.

15      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени решението, с което се отхвърля жалбата му по административен ред,

–        да постанови преразглеждане на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, след поправяне на финансовите изчисления, като, от една страна, се вземе предвид само единият от двата недвижими имота, собственост на родителите му, и от друга страна, се включат доходите на брат му, без да се прилага КК.

16      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По предмета на исканието за отмяна

17      Съгласно постоянната съдебна практика, когато исканията за отмяна, които формално са насочени срещу отхвърлянето на жалба по административен ред, сами по себе си нямат самостоятелно съдържание, те водят до сезирането на Общия съд с акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решения от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8, от 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, EU:T:2006:110, т. 43, и от 13 декември 2012 г., Комисия/Strack, T‑197/11 P и T‑198/11 P, EU:T:2012:690, т. 162 и цитираната съдебна практика).

18      В настоящия случай с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред се потвърждава решението на УПИП от 12 януари 2018 г., като се разясняват мотивите в подкрепа на последното. В такава хипотеза обаче трябва да се разгледа законосъобразността именно на първоначалния увреждащ акт, в настоящия случай решението на УПИП, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на подадената жалба по административен ред, тъй като се счита, че те съвпадат с тези на акта (вж. в този смисъл решение от 18 април 2012 г., Buxton/Парламент, F‑50/11, EU:F:2012:51, т. 21 и цитираната съдебна практика). Следователно, тъй като искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред няма самостоятелно съдържание, искането за отмяна трябва да се приеме за формално насочено срещу решението на УПИП от 12 януари 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), както е уточнено в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., DE/EMA, F‑103/13, EU:F:2014:265, т. 30 и цитираната съдебна практика).

 По искането за издаване на разпореждане към администрацията

19      С второто си искане жалбоподателят цели Общият съд да разпореди на Комисията да преразгледа обжалваното решение след поправяне на финансовите изчисления.

20      Подобно искане следва да се счита за искане Общия съд да даде на задължителни указания на Комисията.

21      Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика съдът на Съюза не може да дава разпореждания на администрацията в рамките на контрола за законосъобразност на основание член 91 от Правилника (вж. решение от 16 януари 2018 г., SE/Съвет, T‑231/17, непубликувано, EU:T:2018:3, т. 63 и цитираната съдебна практика). Всъщност при отмяна на неин акт съответната институция е длъжна по силата на член 266 ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение (вж. решение от 13 декември 2018 г., Schubert и др./Комисия, T‑530/16, непубликувано, EU:T:2018:956, т. 48 и цитираната съдебна практика).

22      Поради това второто искане следва да се отхвърли като недопустимо.

 По същество

23      Жалбоподателят изтъква две основания за обжалване. Първото е грешка при прилагане на правото, що се отнася до обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при преценката на тежестта на разходите за издръжката на лицата, за които се иска приравняване, с оглед на член 7, първа и втора алинея от ОРИ. Второто е нарушение на член 8, първа алинея от ОРИ, тъй като УПИП приложила неправилно КК към доходите на брата на жалбоподателя, както и нарушение на член 6, втора алинея от ОРИ, тъй като прилагането на посочения КК водело до нарушение на задължението за пропорционално разпределение на разходите за издръжката между лицата, които са длъжни по закон да осигуряват издръжка на лицата, за които се иска третиране като дете на издръжка.

 По първото основание: грешка при прилагане на правото, що се отнася до елементите, които следва да се вземат предвид при преценката на разходите за издръжка

24      Жалбоподателят изтъква, че от анализа на член 7, втора алинея от ОРИ, в текста му на английски език, който се основава на „общоприети и общовалидни понятия, дефиниции и категории от гледна точка на финансовата и икономическа теория и практика“ и на правилата на английския език, както и на здравия разум, следва, че съгласно тази разпоредба УПИП трябвало да вземе предвид само единия от двата недвижими имота, собственост на родителите му, за да определи какви са доходите им.

25      Така жалбоподателят поддържа, че изразът „any dwelling“ (всяко едно жилище) в член 7, втора алинея от ОРИ трябва да се разбира като „едно и само едно“ от потенциално няколко жилища, върху които дадено лице има право на собственост или вещно право на ползване. Всъщност според граматическите правила на литературния английски език, изложени от жалбоподателя въз основа на проучванията му в Cambridge Dictionary, думата „any“ се отнася до един, няколко или всички елементи от даден общ брой. Всъщност думата „any“ не била еднозначна и можела да се отнася както за всички елементи от едно множество, така и само за един неопределен елемент от това множество. Според въпросните граматически правила на английския език обаче думата „every“, а не „any“ следвало да се използва с бройната форма на съществително име в единствено число, за да се посочи „всеки отделен елемент от дадена група“.

26      Освен това според жалбоподателя възприетото от УПИП тълкуване поражда „вътрешно противоречие“ между първите две алинеи на член 7 от ОРИ, тъй като като води до това наемната стойност и доходите от наем да се считат за еквивалентни. Всъщност, доколкото първата алинея урежда отчитането на доходите от всякакво естество (включително доходите от наем), отчитането съгласно втората алинея на потенциалните доходи от недвижим имот (наемната стойност) съответствало по същество на ново разглеждане на елемент, който вече е обхванат от предходната алинея. Това противоречие било действително осезаемо в хипотезата, в която съответното лице е собственик на повече от един недвижими имоти и вторият от тези имоти или, ако случаят е такъв, останалите генерират действително доходи, тъй като текстът не уточнявал коя от двете стойности, реално създадената или виртуално стандартизираната, най-високата или най-ниската, трябва да се вземе предвид.

27      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

28      Най-напред следва да се припомни, че разпоредбите от правото на Съюза, предоставящи право на финансови помощи, трябва да се тълкуват стриктно (решения от 28 ноември 1991 г., Schwedler/Парламент, T‑41/89, EU:T:1990:19, т. 23, от 30 ноември 1994 г., Dornonville de la Cour/Комисия, T‑498/93, EU:T:1994:278, т. 38, и от 16 декември 2004 г., Pappas/Комисия, T‑11/02, EU:T:2004:368, т. 53) и че по същия начин трябва да се тълкува и приравняването на лице на „дете на издръжка“ по смисъла на Правилника (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 1974 г., Moulijn/Комисия, 6/74, EU:C:1974:129, т. 13).

29      В настоящия случай следва да се подчертае, че в обжалваното решение УПИП е възприела коефициент 1 за основното жилище, 100 % собственост на родителите на жалбоподателя, и коефициент 0,5 за жилището, от което майката на жалбоподателя притежава 50 %. Така полученият коефициент 1,5 е умножен със сумата, представляваща 12 % от заплатата на длъжностно лице AST, степен 1, стъпка 1, след прилагане на КК за България.

30      От това следва, че в обжалваното решение УПИП е възприела тълкуване на член 7, втора алинея от ОРИ, според което той се отнася до наемната стойност на всички недвижими имоти, собственост на родителите на жалбоподателя, които не генерират доходи, които следва да се вземат предвид съгласно член 7, първа алинея от ОРИ.

31      За да се провери дали УПИП не е допуснала грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 7 от ОРИ, следва да се определи материалният обхват на тази разпоредба. За тази цел следва да се извърши буквално, контекстуално и телеологично тълкуване на посочената разпоредба.

–       По буквалното тълкуване

32      От текста на член 7 от ОРИ на английски език ясно следва, както жалбоподателят отбелязва в писменото си становище, че действителните доходи от всякакво естество (income of any kind), посочени в първата алинея на този член, и наемната стойност на „което и да е жилище“ или „едно“ жилище (the rental value of any dwelling), посочена във втората алинея, се считат за доходи на лицето, за което се иска третиране като дете на издръжка (the income of the person whose treatment as a dependent child is requested), които се приспадат от разходите за издръжка, които администрацията е длъжна да изчисли, за да оцени нейната величина.

33      Също така от текста на член 7 от ОРИ следва, че администрацията трябва да вземе предвид както реално получените доходи от всякакво естество съгласно първата алинея, така и наемната стойност на недвижимите имоти, които не носят реални доходи и се ползват от съответното лице, за което се иска третиране като дете на издръжка, въз основа било на право на собственост, било на вещно право на ползване. Следователно се налага констатацията, че буквалният смисъл на член 7 от ОРИ изисква от администрацията да вземе предвид по отношение на недвижимите имоти или реално получените доходи от наем, или наемната стойност на тези имоти, позволяващи да се изчислят икономическите или потенциалните ползи, или и двете, както е в настоящия случай.

34      Следователно член 7, втора алинея от ОРИ не може да намери приложение, щом като предварително е установено, че нито един от недвижимите имоти не генерира реални доходи съгласно първата алинея на посочения член. Поради това, противно на поддържаното от жалбоподателя, не може да съществува опасност да бъде взет предвид един и същ недвижим имот съгласно член 7, първа и втора алинея от ОРИ. От това следва също че единствената връзка между реалните доходи, включително доходите от наем (rental income), посочени в член 7, първа алинея от ОРИ, и потенциалните икономически ползи, съответстващи на наемната стойност (rental value) на недвижимите имоти, от които се ползва техният собственик или притежателят на вещно право на ползване върху тях, посочени в член 7, втора алинея от ОРИ, е на плоскостта на целта на идентифицирането им, а именно приспадането им от разходите за издръжка. Следователно доводът на жалбоподателя, че отчитането на наемната стойност на недвижимите имоти на родителите му съгласно член 7, втора алинея от ОРИ водело до идентифициране на тези имоти едновременно като източник и на потенциални икономически ползи, и на реално получени доходи, следва да се отхвърли.

35      Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателя, че изразът „any dwelling“ в член 7, втора алинея от ОРИ в текста му на английски език, не допускал възможността УПИП да вземе предвид наемната стойност на двата недвижими имота, собственост на родителите на жалбоподателя, следва да се отбележи, както прави Комисията, че определението само на думата „any“ в Cambridge Dictionary уточнява възможността тя да „се отнася до един, няколко или всички елементи от общ брой“. Като се има предвид обаче, че взета отделно, посочената дума може да има множество значения, при съмнение, както е в настоящия случай, следва да се провери смисълът, който авторите са имали действително предвид, като съгласно постоянната практика на Съда се вземат предвид по-специално не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 15 март 2017 г., Al Chodor, C‑528/15, EU:C:2017:213, т. 30 и цитираната съдебна практика).

36      В това отношение следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя се опровергават от констатациите в точки 32—34 по-горе относно буквалния смисъл на текста на член 7 от ОРИ. Все пак следва да се провери дали констатираната необходимост да се вземе предвид всеки реален доход и всяка потенциална икономическа полза на лицата, за които се иска третиране като дете на издръжка, не е оборена по отношение на думата „any“ от контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 7 от ОРИ.

–       По тълкуването в съответствие с контекста

37      Следва да се припомни, че член 7 от ОРИ е част от раздел 3, озаглавен „Разпоредби относно условието за значителна тежест“. В този контекст членове 5—10 от ОРИ описват начина, по който се установява каква е тежестта на дължимата издръжка в зависимост от броя на лицата, за които се иска третиране като дете на издръжка, в зависимост от това дали лицето или лицата живеят под един покрив с молителя и от семейното положение или здравословното състояние на лицето или лицата, за които се иска третиране като дете на издръжка. Член 6 от ОРИ уточнява, че останалите членове на семейството на лицето, което иска приравняване, които също са длъжни да осигуряват издръжка по закон на лицата, които следва да бъдат третирани като дете на издръжка, трябва да участват в нея пропорционално на доходите си. Както бе констатирано по-горе, член 7 от ОРИ в буквалния си смисъл отчита действителните доходи от всякакво естество, както на лицето, което иска приравняването, така и на лицето, за което то се отнася, включително и наемите, семейните и други надбавки и пенсиите, както и всяка икономия или потенциална икономическа полза за това лице във връзка с недвижим имот. Член 8 от ОРИ предвижда прилагане на КК и, когато е необходимо, конвертиране в евро на сумите, предвидени в членове 5—7, 9 и 12 от ОРИ и посочени същевременно в Правилника. Член 9 от ОРИ прогласява условието тежестта, произтичаща от издръжката, да е в размер на поне 20 % от облагаемия доход на лицето, което иска приравняването, след приспадане на другите доходи на последното и на дела на останалите задължени за издръжката по закон лица, за да може да се счита за значителна. Най-сетне, член 10 от ОРИ оставя възможността на администрацията да предостави надбавката, дори и границата от 20 % да не е достигната, в случай че въпреки това разходите се окажат особено големи.

38      Следва също така да се отбележи, че раздел 2 от ОРИ, който съдържа членове 2—4, е озаглавен „Разпоредби относно задължението за издръжка по закон“. Член 4 от ОРИ сочи, че длъжностното лице следва да установи въз основа на оправдателни документи съществуването на въпросното задължение за издръжка по закон, произтичащата от него финансова тежест и размера на действителното финансово участие, с уточнението че третирането може да бъде предоставено само ако финансовата тежест, произтичаща от задължението за издръжка по закон, е поне равна на размера на надбавката, която би се дължала вследствие на приравняването.

39      Раздел 4 от ОРИ, озаглавен „Разпоредби относно решението за предоставяне“, предвижда в член 11, наред с другите указания, че всяка промяна на положението трябва да бъде съобщена и взета предвид, така че да се преоцени личното положение на молителя или на лицето, за което се отнася искането. Член 12 от ОРИ от своя страна уточнява, че от момента на предоставянето на надбавката длъжностното лице трябва да докаже, че участва редовно в издръжката на приравненото лице със сума, която месечно е поне равна на по-голямата от следните две суми: или 20 % от облагаемия размер на възнаграждението му, изчислен въз основа на целия размер на основната му месечна заплата, увеличен с всички други нетни доходи на длъжностното лице, или допълнителния размер, получен след приравняването, увеличен с 20 %.

40      От раздел 3 от ОРИ става ясно, че за оценката на произтичащата от издръжката тежест и квалифицирането ѝ като „значителна“ е необходимо да се вземат предвид всички действителни доходи и всички икономически ползи от недвижими имоти на лицето, за което се иска третиране като дете на издръжка, както и действителните доходи от всякакво естество на лицето, подало молбата по член 7 от ОРИ. Освен това следва да се оцени какъв е делът на участието на другите задължени за издръжката по закон лица съгласно член 6 от ОРИ, като е определен минимален праг, от който разходите за издръжката се считат за значителни, след като се направят всички възможни приспадания съгласно член 9 от ОРИ. Този контекст потвърждава буквалния смисъл на член 7 от ОРИ, съгласно изложеното по-горе тълкуване, като се има предвид, че останалите разпоредби в този раздел отиват още по-далеч, като издирват и други източници на доходи, така че тежестта на издръжката да се намали възможно най-много и като определят минимален праг, от който се взема предвид тежестта, произтичаща от издръжката на лицето, за което се иска приравняването.

41      Освен това следва да се констатира, че от една страна, раздел 2 от ОРИ определя допълнителен минимален праг на разходите, който трябва да се вземе предвид съгласно член 4 от ОРИ, при положение, от друга страна, че в раздел 4 от ОРИ е предвидено недвусмислено както задължение за уведомяване на администрацията за всяка промяна в обстоятелствата, служещи за определяне на тежестта в резултат на задължението за издръжка по закон, така и доказване на действителното поемане на издръжката на лицето, за което се отнася молбата, и то по-специално чрез доказателства за реално превеждане на финансови средства, съгласно член 12 от ОРИ.

42      От това следва, че в този контекст администрацията е длъжна да издири и опише възможно най-изчерпателно всички източници на действителни доходи или на ползи, както и да адаптира оценката си за значителната тежест на разходите за издръжка от момента, в който един от параметрите за изчисляването претърпи изменение спрямо първоначално декларираната стойност. Следователно единственото възможно тълкуване на член 7 от ОРИ в този контекст на стриктен контрол и на разширено административно проследяване in concreto по отношение на ефективността както на поетата тежест, така и на осигурената издръжка, е това за отчитането на „всяко жилище“, върху което лицето, за което се иска третиране като дете на издръжка, притежава право на собственост или вещно право на ползване.

43      От изложените по-горе съображения следва, че общият контекст на разпоредбите, част от които е член 7 от ОРИ, потвърждава извода, направен в точка 36 по-горе.

–       По телеологичното тълкуване

44      В точка 41 от жалбата си, в рамките на едно от предложените тълкувания на член 7 от ОРИ, жалбоподателят допуска, че целта на първата алинея от посочения член е да се вземе предвид всеки действителен доход, докато втората алинея от същия член се отнасяла единствено до „икономии от спестени разходи за наем“. Жалбоподателят не допуска възможността потенциалните ползи от недвижим имот, който не носи реален доход, да бъдат включени във формулата за оценка на тежестта на дължимата издръжка на лицето, за което се иска третиране като дете на издръжка.

45      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

46      В това отношение следва да се припомни, че когато става въпрос за изключителна мярка, която попада в дискреционните правомощия на администрацията и предназначена да поправи финансови трудности, произтичащи от значителни разходи за издръжка, която длъжностно лице или служител на Съюза дължи по закон, законодателят и Комисията са предвидили при изготвянето на член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника и на ОРИ както самия специален режим, така и материалния обхват на член 7 от ОРИ, приемайки, че лицата, които биха претендирали такъв, биха били в положение на „финансови трудности“. Всъщност, дори при положение че лицето, за което се отнася молбата за приравняване, изпитва големи финансови трудности, което поражда значителни разходи за издръжка по силата на задължение за издръжка по закон за лицето, искащо приравняването, е предвидено задължение на администрацията да вземе предвид наемната стойност дори и на единствения недвижим имот, използван за живеене, ако лицето, за което се отнася молбата, притежава право на собственост или вещно право на ползване върху него. Така единствената цел е да се гарантира, че всички източници на реални доходи или на ползи са взети предвид и приспаднати. Едва в краен случай, и ако оставащата тежест след приспаданията е в размер, който може да бъде квалифициран като значителен, надбавката може да бъде предоставена.

47      Поради това следва да се отбележи, че ако беше позволено при оценката на „доходите“ на лицето, за което се иска приравняване, да се пропуснат един или повече недвижими имоти, върху които то притежава право на собственост или вещно право на ползване, крайният резултат вече нямаше да отговаря на реалното положение, което администрацията би могла да поправи, като предостави, по изключение, съгласно член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника, съответната надбавка. При тези обстоятелства е неприемливо тълкуване, че член 7, втора алинея от ОРИ се отнася до един от няколко недвижими имота, ако има такива, а напротив — трябва да се счита, че се отнася до всички имоти, върху които съответното лице притежава право на собственост или вещно право на ползване. Това е тълкуването, което се налага в контекста на стремежа да се оценят действителните финансови трудности, с които се сблъсква лицето, искащо третиране като дете на издръжка, или лицето, за което се отнася това искане.

48      Търсеното равновесие от Комисията при прилагането на член 7 от ОРИ между съображенията за достатъчна защита на финансовите интереси на персонала на институциите на Съюза, по-специално като ги освобождава от част от значителната тежест, породена от задължението им за издръжка по закон, и съображенията за тежестта, която по принцип представлява издръжката на лице, би било нарушено, ако следваше да се счита, че член 7, втора алинея от ОРИ се отнася до един от няколко недвижими имота. Всъщност вече не би ставало въпрос за изключителна мярка за поправяне на положение, пораждащо значителни трудности за служител или длъжностно лице, а за надбавка, служеща за покриване на всяка тежест на издръжката. Явно обаче не е такава целта нито на законодателя, който уточнява изключителния характер на надбавката по член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника, нито на Комисията, която урежда процедурата въз основа на обективни критерии и двоен минимален праг и отчита всеки доход и всяка икономическа полза от недвижим имот.

49      Налага се изводът, че както буквалното, така и контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 7 от ОРИ изключват възможността да се приеме някакъв пропуск при отчитането на реалните доходи на лицето, искащо приравняването, и на лицето, за което то се отнася, както и на реалните или потенциални ползи на последното. Следователно Комисията правилно е използвала думата „any“ като отнасяща се до всички жилища на лицата, за които се иска третиране като дете на издръжка.

50      От това следва, че доводите на жалбоподателя във връзка с твърдяното неправилно тълкуване на член 7 от ОРИ от страна на УПИП, са неоснователни.

51      Поради това първото основание следва да се отхвърли по същество.

 По второто основание: нарушение на член 8, първа алинея от ОРИ и на член 6, втора алинея от ОРИ

52      Второто основание се състои от две части. Първата е нарушение на член 8, първа алинея от ОРИ, доколкото УПИП приложила неправилно КК за България към доходите, получени от брата на жалбоподателя в тази държава — членка на Съюза. Втората, която е пряка последица от твърдяното неоснователно прилагане на КК, е изведена от нарушение на член 6, втора алинея от ОРИ, и по-конкретно от неспазване на условието за пропорционално разпределение на дължимата издръжка на лица, приравнени на дете на издръжка, между лицата, които по закон са длъжни да осигуряват такава издръжка, в зависимост от доходите им.

53      Жалбоподателят поддържа по същество, че УПИП не трябвало да прилага КК за България към доходите, получени в тази държава от брат му, за да оцени частта на последния в дължимата на родителите му издръжка, като се има предвид, че тези доходи вече отразяват икономическата действителност в посочената страна и не налагат корекция. Постъпвайки по този начин, УПИП не извършила пропорционално разпределение на участието на двамата братя в дължимата издръжка в зависимост от доходите им.

54      В настоящия случай, както беше уточнено в точка 6 по-горе, член 5 от ОРИ определя размера на издръжката на едно лице, което следва да се третира като дете на издръжка, на 50 % от заплатата за длъжност AST, степен 1, стъпка 1, и на 25 % от посочената заплата за второ лице, като се има предвид, че трябва да се приложи и КК в зависимост от местоживеенето на лицата, за които се иска приравняване. От размера на тази издръжка трябва да се приспаднат съгласно член 7 от ОРИ, от една страна, действителните доходи на лицата, за които се иска приравняването, и от друга страна, наемната стойност на недвижимите имоти, върху които те притежават право на собственост или вещно право на ползване. Полученият резултат е междинната сума 470,40 EUR. В това отношение следва все пак да се припомни, че твърдяната грешка на УПИП е допусната на последния етап от изчисляването на размера на дължима от жалбоподателя издръжка и се състои в приспадане от общия междинен размер на издръжката от 470,40 EUR на частта на брата на жалбоподателя и на другите доходи на последния, оценени на 5,83 EUR на месец.

55      Следва обаче да се припомни, че самият общ междинен размер на дължимата издръжка от 470,40 EUR е под минималните прагове, посочени в точки 9 и 11 по-горе, съответно, 482,60 EUR и 478,20 EUR, които трябва да бъдат достигнати, за да може жалбоподателят да получава надбавката поне за едно лице на издръжка.

56      От това следва, че дори основанието да бъде уважено по същество, евентуалната грешка при прилагане на правото със сигурност не се отразява върху преценката на УПИП за наличието на всички предпоставки за предоставяне на надбавката в настоящия случай.

57      Следователно се налага изводът, че основателността на обжалваното решение не може да бъде оборена чрез твърдяната грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на КК и с пропорционалното разпределение на участието на лицата, задължени по закон да осигуряват издръжка.

58      Също така не е необходимо произнасяне по допустимостта на едно от оплакванията на жалбоподателя в рамките на второто основание и отнасящо се до неправилно прилагане на КК към доходите, получени от брат му в България, и по-специално що се отнася до факта, че администрацията разделила сумата на доходите на последния, вместо да я умножи с посочения коефициент.

59      Затова второто основание трябва да бъде отхвърлено по същество. С това трябва да бъде отхвърлена и цялата жалба.

 По съдебните разноски

60      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда гн Росен Д. Зотков да заплати съдебните разноски.

Costeira

Кънчева

Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 декември 2019 година.

Секретар

 

Председател

E. Coulon

 

      D. Gratsias


* Език на производството: български.