Преюдициално запитване от Conseil d'État (Белгия), постъпило на 5 януари 2022 г. — XXX/Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

(Дело C-8/22)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: XXX

Ответник: Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 14, [параграф 4, буква] б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила¹ да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?

Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, [параграф 4, буква] б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането му жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото? Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална? Трябва ли член 14, [параграф 4, буква] б) от Директива 2011/95/ЕС, разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?

Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането му жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, [параграф 4, буква] б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?

____________

¹     ОВ L 337, 2011 г., стр. 9.