РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
26 юни 2013 година
Съединени дела F‑135/11, F‑51/12 и F‑110/12
BU
срещу
Европейска агенция по лекарствата (EMA)
„Публична служба — Срочно нает служител — Неподновяване на срочен договор — Увреждащ акт — Искане по член 90, параграф 1 от Правилника — Искане за промяна на квалификацията на договор — Разумен срок — Административна жалба срещу решение за отхвърляне на административна жалба — Член 8 от УРДС — Задължение за полагане на грижа“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, заведена под номер F‑135/11, с която BU иска отмяна на „решението от 30 май 2011 г.“ на Европейската агенция по лекарствата (EMA, наричана по-нататък „Агенцията“), с което органът на EMA, упълномощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък ОУСДН“) „отказа[л] да разгледа възможностите за подновяване на договора [му] на срочно нает служител“. С втора жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 7 май 2012 г. и заведена под номер F‑51/12, BU иска отмяна на решението от 1 септември 2011 г., с което ОУСДН отхвърлил „искането“, приложено към електронно писмо от 23 август 2011 г. за подновяване на договора му на срочно нает служител. С трета жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 1 октомври 2012 г. и заведена под номер F‑110/12, BU иска отмяна на решението от 21 ноември 2011 г., с което ОУСДН отхвърлил искането му за промяна на квалификацията на договора му на служител със спомагателни функции от 16 септември 2002 г.
Решение: Отменя решението на Европейската агенция по лекарствата за неподновяване на договора на BU, за което решение е изпратено уведомление с писмо от 30 май 2011 г. Отхвърля жалбата по дело F‑135/11 в останалата ѝ част. Отхвърля жалбите по дела F‑51/12 и F‑110/12. Европейската агенция по лекарствата понася направените от нея съдебни разноски и е осъдена да заплати разноските, направени от BU по дела F‑135/11 и F‑51/12. BU понася собствените си съдебни разноски и разноските, направени от Европейската агенция по лекарствата по дело F‑110/12.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Оспорване на договор на служител със спомагателни функции, договорно нает служител или служител със спомагателни функции — Искане за промяна на квалификацията на този договор в договор на срочно нает служител — Способи за защита
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква a) от Условията за работа на другите служители)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Срок за подаване — Разумен срок — Искане за промяна на квалификацията на договор — Критерии за преценка
(член 46 от Статута на Съда; член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква a) от Условията за работа на другите служители)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Изпратено на срочно нает служител писмо, с което му се напомня датата, на която изтича срокът на договора му — Изключване — Решение договор да не бъде подновен — Включване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Обхват
(член 8 и член 47, първа алинея, буква б) от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Неподновяване на срочен договор — Съдебен контрол — Обхват — Решение, преди вземането на което положението на служителя не е разгледано във връзка с интереса на службата — Незаконосъобразност
(член 2, буква а) и член 8, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)
6. Искове и жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Отмяна на решение да не бъде подновен договор на срочно нает служител — Възможност за администрацията да приеме ново решение, съобразено със съдебното решение — Отхвърляне на искането за поправяне на имуществените вреди, причинени от отмененото решение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. След изтичане на сроковете за обжалване на договора му, служител със спомагателни функции, договорно нает служител или договорно нает служител със спомагателни функции може да поиска от администрацията, с оглед на действително изпълняваните от него функции, срокът на работа, извършвана формално в изпълнение на договора му, да му бъде признат като срок на работа, извършвана в качеството на срочно нает служител, и когато молбата му е отхвърлена, този служител може да сезира съда с жалба срещу отхвърлянето на молбата му, при условията, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника.
(вж. точка 22)
Позоваване на:
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 88
Съд на публичната служба — 13 юни 2012 г., Davids/Комисия, F‑105/11, точка 56
2. Дори да е вярно, че член 90, параграф 1 от Правилника не предвижда срок за подаване на молбите, основаващи се на тази разпоредба, все пак във всички случаи, освен в тези, за които законодателят е определил срок или изрично го е изключил, се изисква спазването на разумен срок. Наистина, правната основа на определянето на разумен срок, когато в текстовете не е предвидено нищо, е принципът на правна сигурност, който не допуска институциите и физическите или юридически лица да действат без ограничение във времето, като по този начин рискуват да поставят в опасност стабилността на установените правни положения. Ето защо не може да се смята, че липсата на определен в Правилника срок сама по себе си предполага възможност за подаване на молба, без да се спазва такъв срок. Преценката дали един срок е разумен се прави с оглед на съвкупността от присъщите на всяко дело обстоятелства, и по-конкретно от значението на спора за заинтересованото лице, от сложността на случая и от поведението на страните.
Когато става въпрос за искане за промяна на квалификацията на договор на служител със спомагателни функции в договор на срочно нает служител на основание член 2, буква a) от Условията за работа на другите служители, независимо че възможността да се иска такава промяна на квалификацията може да бъде средство срещу злоупотребата с последователните срочни договори, от това не би могло да се направи извод, че срок от няколко години може да се определи като разумен срок.
В това отношение петгодишният срок, прилаган за споровете за обезщетение в публичната служба по аналогия с член 46 от Статута на Съда на ЕС, не би могъл непременно да бъде разумен срок. Наистина, има основна разлика между иск за обезщетение, с който се иска само присъждане на обезщетение за вреди и компенсаторна или мораторна лихва, и искане за промяна на квалификацията на по-рано сключен договор. Наистина, такова искане предполага приемането на мерки, с които се преобразува със задна дата трудовото правоотношение между служителя и неговия работодател, които освен това могат да засегнат структурата на заетостта и политиката на администрацията по отношение на персонала, особено в агенция с ограничен личен състав.
Наистина, обстоятелствата във връзка с промяна на квалификацията налагат да се реагира с толкова по-малко закъснение, колкото по-малко пренебрежим е свързаният с нея интерес, тъй като този интерес е свързан със самото естество на трудовото правоотношение между заинтересованото лице и администрацията, с всички последици, произтичащи от разликата в съществуващия режим на служителите със спомагателни функции и срочно наетите служители, както и между срочно наетите служители на срочен договор или на договор за неопределено време.
(вж. точки 24, 25, 31 и 32)
Позоваване на:
Съд — 28 февруари 2013 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, точка 28
Първоинстанционен съд — 25 март 1998, Koopman/Комисия, T‑202/97, точка 25; 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑114/08 P, точка 25
Общ съд — Adjemian и др./Комисия, посочено по-горе, точки 67 и 87; 14 декември 2011 г., Allen и др./Комисия, T‑433/10 P, точки 26 и 31
Съд на публичната служба — 1 февруари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, точка 50; 11 май 2010 г., Nanopoulos/Комисия, F‑30/08, точка 117; 13 април 2011 г., Sukup/Комисия, F‑73/09, точка 83
3. Писмо от администрацията, в което само се припомня на служител уговореното в неговия договор относно датата, на която изтича срокът му, и не съдържа никакъв нов елемент спрямо уговореното, не представлява увреждащ акт. Ако обаче договорът може да бъде подновен, взетото след преразглеждане от администрацията решение да не поднови договора представлява увреждащ акт, отделен от въпросния договор, който увреждащ акт може да бъде обжалван по административен, дори по съдебен ред в определените в Правилника срокове.
(вж. точка 36)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, точка 21
Съд на публичната служба — 15 септември 2011 г., Bennett и др./СХВП, F‑102/09, точки 57 и 59 и цитираната съдебна практика
4. Поради широкото право на преценка, с което се ползва администрацията в във връзка с подновяването на договорите на срочно наетите служители, контролът на тази преценка от съда на Съюза трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на способите и средствата, чрез които е могла да стигне до нея, администрацията е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не си е послужила с правото си на преценка по явно неправилен начин.
Все пак, независимо че администрацията разполага с широко право на преценка, когато е сезиран с жалба за отмяна на акт, приет при упражняването на такова право, съдът на Съюза не упражнява в по-малка степен контрол за законосъобразност, който се проявява в други насоки. Така съдът на Съюза гарантира спазването на задължението за полагане на грижа. Това задължение обаче, както и принципът на добра администрация, означава по-специално че когато се произнася по положението на длъжностно лице или на служител, дори и при упражняване на широко право на преценка, компетентният орган взима предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му. В тези случаи органът трябва да вземе предвид не само интереса на службата, но и интереса на съответното длъжностно лице или служител.
По-конкретно, изискването за ефективно, пълно и подробно разглеждане се налага на администрацията на още по-силно основание, когато тя е създала вътрешна процедура, предвиждаща допитване до ръководителите на служител с оглед на евентуално подновяване на неговия договор. Наистина от тази процедура на допитване не би имало никаква полза, ако не беше необходимо запитаните ръководители да упражнят правото си на мнение при посочените по-горе условия и ако самият орган, натоварен с взимането на решението, не беше длъжен действително да вземе предвид техните препоръки.
(вж. точки 48—51)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, точка 22; 29 октомври 1981, Arning/Комисия, 125/80, точка 19
Съд на публичната служба — 13 юни 2012 г., Macchia/Комисия, F‑63/11, точки 45, 47 и 50 и цитираната съдебна практика, обжалвано пред Общия съд, където има висящо дело T‑368/12 P
5. Въпреки че съдът на Съюза не следва да осъществява контрол върху избора на кадрова политика, която възнамерява да води институция, за да изпълни успешно възложените ѝ задачи, когато е сезиран с искане за отмяна на отказ за подновяване на договор на срочно нает служител, той може валидно да провери дали приетите от администрацията мотиви не могат да поставят под въпрос установените от законодателя в Правилника основни критерии и условия, чиято цел е именно да гарантират на договорно наетите служители, когато са налице условията за това, възможността да се ползват за определено време от известна непрекъснатост на заетостта. В този смисъл трябва да се разбира член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители, в който се предвижда, че договорите със срочно наетите служители по смисъла на член 2, буква а) от УРДС могат да бъдат подновявани не повече от веднъж за определен срок и че всяко последващо подновяване е за неопределено време, което може да се разглежда именно като превантивни мерки, чиято цел е борбата с несигурността на работното място. Това тълкуване се подкрепя от задължението за полагане на грижа, от което по-специално следва, че компетентният орган трябва да провери дали не съществува длъжност, на която срочно наетият служител би могъл в интерес на службата и с оглед приоритетните в конкретния случай изисквания успешно да бъде нает или договорът му да бъде продължен. Това тълкуване се налага на още по-силно основание, когато работодателят организира процедура, чиято цел е да прецени дали е удачно да продължи трудовото правоотношение с неговите служители.
От това следва, че органът, упълномощен да сключва договори за назначаване, не спазва задължението си за полагане на грижа и член 8 от Условията за работа на другите служители, ако когато отхвърля искане за подновяване на договора на срочно нает служител, сключен на основание член 2, буква а) от посочените условия, се позовава абстрактно на бюджетните възможности и на заслугите и способностите на заинтересованото лице, като в същото време не проверява в рамките на индивидуализиран преглед на положението на заинтересованото лице и на услугите, които то би било в състояние да окаже на институцията, дали интересът на службата, който защитава, не може да се съвмести с възлагането на нови задачи на заинтересованото лице и следователно с предлагането на нов договор за срочно или договорно нает служител.
(вж. точки 57, 59 и 60)
Позоваване на:
Съд — 8 март 2012 г., Huet, C‑251/11, точка 37
Съд на публичната служба — 9 декември 2010 г., Schuerings/ETF, F‑87/08, точки 58 и 60, по което е подадена жалба до Общия съд и има висящо дело T‑107/11 P; 9 декември 2010 г., Vandeuren/ETF, F‑88/08, точки 59 и 60, по което е подадена жалба до Общия съд и има висящо дело T‑108/11 P; Macchia/Комисия, посочено по-горе, точки 54, 60 и 61
6. Що се касае до отмяната от съда на Съюза на решение на администрацията да не поднови договор на срочно нает служител, поради това че липсва пълен и подробен преглед на фактите от гледна точка на интереса на службата и на заслугите и способностите на съответния служител, при положение че не може да се изключи възможността администрацията да счита, че може отново да приеме решение, с което да откаже да поднови договора на срочно нает служител на жалбоподателя, след като напълно и подробно преразгледа преписката и вземе предвид мотивите на настоящото решение, не би могло тя да бъде осъдена да обезщети този служител за загуба на възнаграждение поради изтичане на срока на договора му на срочно нает служител, дори и под формата на едно евро като първоначално определена сума.
(вж. точки 64—66)