Language of document : ECLI:EU:F:2013:199

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

12 декември 2013 година

Дело F‑133/11

BV

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Назначаване — Кандидати, вписани в резервна листа от конкурс, обявлението за който е публикувано преди влизането в сила на новия правилник — Класиране в степен — Принцип на равно третиране — Дискриминация поради възраст — Свободно движение на хора“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която BV иска по-специално отмяна на решението на Европейската комисия да го назначи като длъжностно лице в изпитателен срок, доколкото с това решение се определя класирането му в степен AD 6, стъпка 2, и да се осъди Комисията да му заплати обезщетение за вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. BV следва да понесе направените от него разноски и е осъден да понесе направените от Европейската комисия съдебни разноски. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Успели кандидати от конкурси, включени в списъци с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г., но назначени след тази дата — Преходни разпоредби за класиране в степен — Дискреционни правомощия на законодателя

(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Диференцирано третиране на различните категории лица, наети на работа в Съюза в областта на гаранциите съгласно Правилника за длъжностните лица — Липса на дискриминация

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Организация — Условия и ред за допускане — Право на преценка на органа по назначаване — Граници — Изисквания, свързани с длъжностите за заемане и с интереса на службата

(член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; приложение III)

4.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен — Успели кандидати от конкурси, включени в списъци с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г., но назначени след тази дата — Прилагане на новите разпоредби — Дискриминация на основание възраст — Отсъствие

(член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

5.      Длъжностни лица — Назначаване — Съответствие между степента и длъжността — Възлагане на длъжностно лице на функции, по-високи от степента му след назначаването му — Липса на отражение върху законосъобразността на решението за класиране в степен при назначаването

(член 5, параграф 4, член 7, параграф 1 и член 62, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; приложение I към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

6.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен — Успели кандидати от конкурси, включени в списъци с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г., но назначени след тази дата — Прилагане на новите разпоредби — Нарушение на принципа на свободното движение на работници —Отсъствие

(член 45 ДФЕС; (член 32 от Правилника за длъжностните лица; член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица кандидатите, включени в списъка с подходящите кандидати след проведен конкурс и избрани да бъдат назначени на свободните работни места от органа по назначаване, се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който са спечелили. В рамките на реформата на Правилника за длъжностните лица с Регламент № 723/2004 обаче законодателят добавя към този правилник приложение XIII, член 13, параграф 1 от което като специална преходна разпоредба дерогира предвиденото в член 31, параграф 1 от Правилника общо правило и предвижда, че длъжностни лица, включени преди 1 май 2006 г. в списъци с подходящи кандидати от конкурси за степен A 7/A 6 и назначени след тази дата, се класират в степен AD 6.

(вж. точка 39)

2.       Общият принцип за равно третиране и за недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако такова разграничаване не е обективно обосновано. Така не могат да бъдат поставяни под въпрос различията в съществуващия статут на различните категории лица, наети на работа от Съюза, било като същински длъжностни лица, било в отделните категории служители, за които се прилагат Условията за работа на другите служители, тъй като определянето на всяка от тези категории отговаря на легитимните нужди на администрацията на Съюза и на естеството на постоянните или временни функции, които тя е длъжна да изпълнява.

Следователно по отношение на класирането в степен и стъпка във връзка с назначаването, положението на длъжностните лица, назначени след успешно издържан конкурс и с цел да правят кариера в институциите, като последователно заемат определен брой работни места, не би могло да бъде сходно с положението на срочно наетите служители за изпълнение на определена дейност.

(вж. точки 46—48)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 февруари 1994 г., Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, точка 87

Съд на публичната служба — 17 ноември 2009 г., Palazzo/Комисия, F‑57/08, точка 38; 9 декември 2010 г., Ezerniece Liljeberg и др./Комисия, F‑83/05, точка 93

3.       Без да се засяга спазването на член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, които имат за цел да осигурят назначаването на длъжностни лица със способности, отговарящи на най-високите стандарти, органът по назначаването разполага с широко право на преценка при определяне на критериите във връзка с уменията, изисквани за длъжностите, които подлежат на заемане, и при определяне, в зависимост от тези критерии и в по-общ план в интерес на службата, на условията и вида на организирания конкурс. Изборът, направляван от широкото му право на преценка, трябва винаги да се прави в зависимост от изискванията, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план, в зависимост от интереса на службата.

(вж. точка 50)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 февруари 1997 г., Petit-Laurent/Комисия, T‑211/95, точка 54

4.       Нарушение на принципа на равно третиране е налице не само когато спрямо две категории лица, чиито фактически и правни положения не са съществено различни, се прилага различно третиране, но и когато различни положения се третират по идентичен начин.

Когато обаче обявление за конкурс, публикувано за назначаване на длъжностни лица на определена степен, изисква кандидатите да отговарят на минимално условие за професионален опит, всички успели кандидати трябва да се считат в едно и също положение по отношение на класирането им в степен, независимо от тяхната възраст и предходния им професионален опит. Така е очевидно, че при всяко пряко или косвено отчитане на възрастта на назначените длъжностни лица не се взема предвид таблицата за съответствие, съдържаща се в член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника.

Следователно успелите кандидати от конкурси, включени в списъци с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и назначени след тази дата, които започват работа като длъжностни лица на ЕС, след като извън институциите са придобили съществен професионален опит, нямат — при равни други фактори — право на професионални перспективи, еквивалентни на тези на кандидатите, започнали по-млади такава работа, тъй като по принцип кариерата на първите ще бъде по-кратка от тази на вторите. Това обстоятелство обаче не представлява дискриминация, основана на възраст, а спада към конкретните обстоятелства за всеки от тези кандидати.

(вж. точки 56 и 58—60)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, точка 83

Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., De Bustamante Tello/Съвет, T‑368/03, точка 69; 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точка 89

5.       От член 7, параграф 1 във връзка с член 62, първа алинея от Правилника, съгласно който длъжностното лице има право на заплата, полагаща се за неговата степен и стъпка, произтича, че след като на длъжностното лице бъде определена степента и съответно заплатата, то не може да бъде назначено на длъжност, която не съответства на тази степен. С други думи, степента и съответно заплатата, на която длъжностното лице има право, определят задачите, които могат да му бъдат възлагани. Независимо от това, обстоятелството, че длъжностно лице, което малко след назначаването му е получило управленски функции, несъответстващи на тези, които обикновено се поверяват на длъжностно лице от същата степен, и следователно е получило възнаграждение, което не съответства на извършената от него работа, би могло да бъде от значение само при оспорването на решението, с което се възлагат тези функции на длъжностното лице след назначаването му. За сметка на това посоченото обстоятелство изобщо не се отразява на законосъобразността на решението, чийто предмет и действие се изчерпват с класирането на длъжностното лице в степен и стъпка при назначаването му.

(вж. точки 64 и 66)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., Schulze/Комисия, F‑36/05, точки 80 и 82

6.      Длъжностното лице не би могло да изтъква незаконосъобразност на разпоредбите на член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника и член 32 от същия правилник с оглед на член 45 ДФЕС. За да е нарушен член 45 ДФЕС, тези разпоредби трябва да обуславят класирането в степен и стъпка на длъжностно лице, назначено въз основа на конкурс, отчитащ професионалния опит, от професионалния опит, придобит в една, а не в друга държава членка. Освен това длъжностните лица, придобили преди назначаването им съществен професионален опит извън институциите, и длъжностните лица, които са започнали по-млади кариерата си и са придобили професионалния си опит в същите институции, са две категории лица, които не се намират в сходно положение при прилагането на член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника.

(вж. точки 71 и 72)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 17 декември 2003 г., Chawdhry/Комисия, T‑133/02, точка 113

Съд на публичната служба — 29 септември 2011 г., Strobl/Комисия, F‑56/05, точка 87