РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум)
11 юли 2007 година
Дело F-105/05
Dieter Wils
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Увеличаване на размера на вноските към пенсионноосигурителната схема в приложение на разпоредбите от Правилника в редакцията му в сила от 1 май 2004 г.“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Wils иска фишът му за заплата за месец януари 2005 г. да бъде отменен, доколкото в приложение на Правилника в редакцията му в сила от 1 май 2004 г. с този фиш размерът на вноската към пенсионноосигурителната схема се увеличава на 9,75 % с обратна сила, считано от 1 юли 2004 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Парламентът понася направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя. Жалбоподателят понася половината от направените от него съдебни разноски. Съветът на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности, встъпили страни в подкрепа на Парламента, понасят направените от тях съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Възражение за незаконосъобразност — Правен интерес
(член 241 ЕО; приложение XII към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Правилник — Регламент за изменение на Правилника — Процедура по изготвяне
3. Длъжностни лица — Пенсии — Финансиране на пенсионноосигурителната схема — Подробни правила за поддържане на актюерския баланс на общностната пенсионноосигурителна схема
(приложение XII към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Пенсии — Финансиране на пенсионноосигурителната схема — Подробни правила за поддържане на актюерския баланс на общностната пенсионноосигурителна схема
(приложение XII към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Пенсии — Финансиране на пенсионноосигурителната схема — Подробни правила за поддържане на актюерския баланс на общностната пенсионноосигурителна схема
(приложение XII към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия
1. Съгласно член 241 ЕО жалбоподател има възможност посредством възражение да се позове на незаконосъобразността на общностни актове с общо приложение, които не го засягат лично, и по-специално на Правилника, в качеството си на длъжностно лице. Изискването за пряка и лична връзка между жалбоподателя и акта с общо приложение, който той обжалва, не може да бъде противопоставено на инцидентно искане, направено на основание член 241 ЕО. Допустимостта на оспорването на общностен акт с общо приложение посредством инцидентно искане е подчинена единствено на двойното условие обжалваният индивидуален акт да е бил приет в пряко приложение на акта с общо приложение и жалбоподателят да има правен интерес да обжалва индивидуалното решение, което е предмет на основната жалба. Тъй като решението за увеличаване размера на вноската към пенсионноосигурителната схема, който е указан във фиша за заплатата на жалбоподателя, е взето при пряко прилагане на приложение XII към Правилника, коeто предвижда подробни правила за поддържане на актюерския баланс на пенсионноосигурителната схема, и тъй като жалбоподателят има правен интерес да иска отмяната на това увеличение, насоченото срещу това приложение възражение за незаконосъобразност е допустимо.
В това отношение обстоятелството, че твърдените нарушения, изтъкнати от жалбоподателя, се основават на институционални, политически и синдикални съображения и че не засягат само личното му положение, не води до заключението, че твърденията му са недопустими.
(вж. точки 35—38, 40 и 41)
Позоваване на:
Съд — 30 юни 1983 г., Schloh/Съвет, 85/82, Recueil, стр. 2105, точка 14; 5 октомври 2000 г., Съвет/Chvatal и др., C‑432/98 P и C‑433/98 P, Recueil, стр. I‑8535, точка 33; 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стр. I‑6677, точка 40
Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Agne-Dapper и др./Комисия и др., T‑35/05, T‑61/05, T‑107/05, T‑108/05 и T‑139/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑291 и II‑A‑2‑1497, точки 42 и 43
2. Процедурата по консултиране може да се прилага само за предложенията относно изменението на Правилника или на Условията за работа на другите служители на Общностите, представени от Комисията на Съвета, или относно прилагането на разпоредбите от посочения правилник или посочените условия във връзка с възнагражденията или пенсиите. Това обаче не забранява на Комисията по консултиране да разшири консултациите до други елементи, освен съдържащите се в предложението на Комисията, и да отчете всички релевантни сведения, предоставени от синдикалните или професионалните организации, от държавите членки или институциите, за да изпълни задачата си за тристранно консултиране. Следователно Комисията по консултиране може също да разгледа измененията, които Съветът възнамерява да поиска да бъдат внесени от Комисията в първото ѝ предложение.
Освен това процедурата по консултиране се прилага за предложенията на Комисията само ако член на Комисията по консултиране поиска това. Това правило има за цел да се избегне провеждането на процедурата по консултиране, когато самите лица, които носят отговорност за нея, не откриват там реална полза. Това позволява по-конкретно на Комисията по консултиране да се освободи от необходимостта от разглеждане на предложенията за изменения на Комисията, когато първото предложение вече е било предмет на консултиране, счетено за достатъчно.
Накрая, определена процесуална нередовност може да опорочи даден акт само ако се установи, че при липсата на тази нередовност посоченият акт би имал различно съдържание. Така, когато не е установено, че ако процедурата по консултиране е била приложена към предложение на Комисията за изменение, съответният акт е можел да има различно съдържание, тази нередовност при всички положения не може да опорочи посочения акт.
(вж. точки 51—56)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 март 2003 г., Staelen/Парламент, T‑24/01, Recueil FP, стp. I‑A‑79 и II‑423, точка 53
3. Тъй като актюерският баланс на общностната пенсионноосигурителна схема, правилата за която са определени в приложение XII към Правилника, предполага отчитането в дългосрочен план на икономическите развития и на финансови променливи и налага извършването на сложни статистически изчисления, общностният законодател разполага с широко право на преценка за приемане на подробните правила относно актюерския баланс на посочената пенсионноосигурителна схема. Така по отношение на разпоредбите на приложение XII към Правилника общностният съд упражнява единствено контрол за явна грешка в преценката.
Освен това съгласно принципа на пропорционалност законосъобразността на дадена общностна уредба е подчинена и на условието предвидените от нея средства да са подходящи за осъществяване на правомерно преследваната от въпросната уредба цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, по принцип следва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Все пак в област, в която общностният законодател разполага с широко право на преценка, което съответства на възложените му от Договора политически отговорности, контролът за пропорционалност се ограничава до разглеждане само на явно неподходящия характер на въпросната мярка по отношение на целта, към която компетентната институция е натоварена да се стреми.
Съдебният контрол, макар да има ограничен обхват, налага общностните институции да бъдат в състояние да докажат пред общностния съд, че актът е бил приет посредством ефективно упражняване на правото им на преценка, което предполага вземане предвид на всички елементи и обстоятелства, релевантни за положението, което този акт има за цел да регламентира. От това следва, че общностният законодател трябва най-малкото да може да представи и изложи по ясен и недвусмислен начин основните данни, които е трябвало да бъдат взети предвид за обосноваване на оспорваните мерки и от които е зависело упражняването на неговото право на преценка.
В това отношение фактът, че в подкрепа на правните основания, изведени от явна грешка в преценката и нарушаване на принципа на пропорционалност, жалбоподателят представя достатъчно точни, обективни и съгласувани данни, обосновава пряката намеса на общностния съд при събирането на доказателства, с цел да провери дали общностната институция не е упражнила по явно погрешен или неподходящ начин своето широко право на преценка.
(вж. точки 70—73 и 75—77)
Позоваване на:
Съд — 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, Recueil, стр. I‑1611, точка 113; 25 октомври 2001 г., Италия/Съвет, C‑120/99, Recueil, стр. I‑7997, точки 44 и 45; 7 септември 2006 г., Испания/Съвет, C‑310/04, Recueil, стр. I‑7285, точки 122 и 123
Първоинстанционен съд — 5 юни 1996 г., NMB Франция и др./Комисия, T‑162/94, Recueil, стр. II‑427, точка 69 и цитираната съдебна практика и точка 70; 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑297 и II‑A‑2‑1527, точка 143
4. От разпоредбата на член 83а, параграф 1 от Правилника и член 4, параграф 1 от приложение XII към него следва, че целта на предвидения в това приложение метод на изчисляване е да се гарантира актюерският баланс на общностната пенсионноосигурителна схема. Съгласно член 83, параграф 2 от Правилника и в приложение на член 1, параграф 1 и на член 5 от приложение XII към Правилника размерът на вноската на длъжностните лица следва да се определи на ниво, което е достатъчно за финансирането на една трета от разходите по пенсионната схема, изчислено на актюерска основа.
Всъщност приложение XII към Правилника използва метода, наречен „кредитен метод на прогнозираните единици“, според който сборът от актюерските стойности на пенсионните права, придобити от всички активни членове на схемата за една година, наричан „разходи по обслужването“, се поставя в съотношение спрямо общия годишен размер на основните заплати на тези членове. Размерът на вноската на длъжностните лица се равнява на една трета от това съотношение, като се взема предвид индексът за финансиране на общностната пенсионноосигурителна схема, предвиден в член 83, параграф 2 от Правилника. Изчисляването на разходите по обслужването изисква актюерски хипотези, тоест оценки на бъдещата стойност на няколко параметъра (лихва, смъртност, нарастване на размера на заплатите и др.). По отношение на лихвения процент член 10, параграф 2 от приложение XII към Правилника определя лихвения процент, който следва да се взема предвид при актюерските изчисления, като усреднена стойност на реалните средни лихвени проценти за дванадесетте години, предхождащи текущата година.
Изборът на референтен период от дванадесет години вместо двадесет години не засяга правомерността на актюерския метод. От една страна, прогнозната стойност на даден среден реален лихвен процент, изчислен на базата на отминал период, при всички положения е приблизителна, независимо от продължителността на този период. От друга страна, продължителността на референтния период не може да засегне актюерския баланс, при условие че параметърът не бъде изменен в дългосрочен план. Само ако продължителността на този период бе увеличена или намалена за в бъдеще, предвид промените на лихвените проценти, с цел поддържане на ниско ниво на средния реален лихвен процент, използван в актюерските изчисления, и следователно на завишено ниво на размера на вноската на длъжностните лица, то обективността на метода на изчисление би могла да бъде поставена под съмнение и целта за гарантиране на актюерския баланс на прозрачна и безспорна основа би била засегната. Следователно дванадесетгодишният период, установен в член 10, параграф 2 и член 4, параграф 6 от приложение XII към Правилника, не е нито явно погрешен, нито явно неподходящ.
(вж. точки 84, 86, 88, 97 и 98)
5. При упражняване на широкото право на преценка на законодателя с оглед гарантиране на актюерския баланс на общностната пенсионноосигурителна схема вземането предвид на бюджетните съображения не е незаконосъобразно. Това вземане предвид дори е необходимо, тъй като при отсъствието на общностен пенсионен фонд плащанията по пенсионноосигурителната схема се извършват от бюджета на Общностите съгласно член 83, параграф 1 от Правилника, така както вноската на длъжностните лица представлява приход в него.
(вж. точка 126)
6. Длъжностните лица не могат да се позовават на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспорват законосъобразността на нова нормативна разпоредба, особено в област, чийто предмет е свързан с постоянно адаптиране в зависимост от промените в икономическото положение.
Все пак, макар законодателят да може по всяко време да внесе в разпоредбите на Правилника измененията, които счита, че са в общ интерес, и да може да приеме по-неблагоприятни за съответните длъжностни лица разпоредби в Правилника, ако при необходимост предвиди достатъчно дълъг преходен период, той може да стори това, при условие че го прави за в бъдеще, тоест при условие че новата правна уредба се прилага само за новите положения и за бъдещите последици на положения, породени при по-ранната уредба.
Ето защо не може да се отрече правото на жалбоподател да се позове на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания срещу изменение на Правилника, което е предназначено да промени по отношение на миналото важащия между институциите и длъжностните лица индекс за финансиране на вноските в общностната пенсионноосигурителна схема.
(вж. точки 149, 150 и 153)
Позоваване на:
Съд — 16 май 1979 г., Tomadini, 84/78, Recueil, стр. 1801, точка 21; 5 май 1981 г., Dürbeck, 112/80, Recueil, стр. 1095, точка 48; 11 юли 1991 г., Crispoltoni, C‑368/89, Recueil, стр. I‑3695, точка 21
Първоинстанционен съд — 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Recueil, стр. II‑1047, точка 85; 22 юни 1994 г., Di Marzio и Lebedef/Комисия, T‑98/92 и T‑99/92, Recueil FP, стp. I‑A‑167 и II‑541, точка 68; 11 декември 1996 г., Barraux и др./Комисия, T‑177/95, Recueil FP, стp. I‑A‑541 и II‑1451, точка 47; Campoli/Комисия, посочено по-горе, точка 85