РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
17 юни 2021 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Член 7, точка 2 — Специална компетентност по дела относно непозволено увреждане или квазиделикт — Място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие — Лице, което твърди нарушение на свързани с личността му права, произтичащо от публикуването на статия в интернет — Място на настъпване на вредата — Център на интересите на това лице“
По дело C‑800/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава, Полша) с акт от 30 октомври 2019 г., постъпил в Съда на 30 октомври 2019 г., в рамките на производство по дело
Mittelbayerischer Verlag KG
срещу
SM,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, R. Silva de Lapuerta (докладчик), заместник-председател на Съда, L. Bay Larsen, M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,
генерален адвокат: M. Bobek,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Mittelbayerischer Verlag KG, от P. Niezgódka, adwokat,
– за SM, от M. Brzozowska-Pasieka, adwokat, и от S. Topa, radca prawny,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от M. Heller и B. Sasinowska, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 февруари 2021 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Mittelbayerischer Verlag KG и SM по повод на твърдяно нарушение на свързани с личността му права, произтичащо от публикуването на статия на уебсайта на това дружество.
Правна уредба
3 Съображения 4, 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 гласят:
„(4) Някои различия между националните норми, които са приложими по отношение на компетентността и признаването на съдебни решения, затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Затова от съществено значение са разпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка.
[…]
(15) Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.
(16) Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата“.
4 Член 4, параграф 1 от този регламент, който се намира в раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава II от същия, гласи:
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
5 Член 5, параграф 1 от посочения регламент от същия раздел 1, предвижда:
„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.
6 Член 7, точка 2 от същия регламент, който се намира в глава II, раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, предвижда:
„Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:
[…]
2) по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
7 SM е полски гражданин с местоживеене във Варшава (Полша), който по време на Втората световна война е бил затворник в лагера на смъртта Аушвиц (Полша). Той осъществява дейности, насочени към запазване в общественото съзнание на паметта за жертвите на престъпления, извършени от нацистка Германия срещу полски граждани по време на този конфликт.
8 Mittelbayerischer Verlag е дружество, установено в Регенсбург (Германия). То публикува на своя уебсайт регионален вестник на немски език, който е достъпен и от други държави, по-специално от Полша.
9 На 15 април 2017 г. на този уебсайт е публикувана статия, озаглавена „Ein Kämpfer und sein zweites Leben“ (Един боец и вторият му живот). Тази статия, посветена на съдбата по време на Втората световна война и след нея на г‑н Israel Offman, евреин, преживял Холокоста, посочва обстоятелството, че сестрата му „е убита в полския лагер на смъртта Треблинка“.
10 Запитващата юрисдикция, Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава), посочва, че в исторически план е безспорно, че лагерът на смъртта Треблинка е нацистки лагер на смъртта, намиращ се на окупираната територия на Полша по време на този конфликт.
11 Според тази юрисдикция изразът „полски лагер на смъртта Треблинка“ е бил достъпен в интернет едва в продължение на няколко часа, докато след намеса по електронната поща от страна на полската консулска служба в Мюнхен (Германия) посоченият израз е заместен от „е убита от нацисти в германския нацистки лагер на смъртта Треблинка в окупирана Полша“.
12 На 27 ноември 2017 г. SM предявява иск срещу Mittelbayerischer Verlag пред Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава), с който търси защита на свързани с личността си права, по-специално на национална идентичност и достойнство, които били нарушени поради използването на посочения израз.
13 За да обоснове компетентността на този съд, SM се позовава на решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685).
14 От своя страна Mittelbayerischer Verlag повдига възражение за недопустимост, основано на липсата на компетентност на полските съдилища да разгледат предявения от SM иск, тъй като, за разлика от положенията, разглеждани по делата, по които е постановено това решение, статията, която то публикува на своя уебсайт, не засяга пряко SM. То добавя, че дейността му е с ограничен обхват в региона на Горен Пфалц (Германия) и че публикуваният от него вестник на уебсайта му отразява главно регионалните новини и е достъпен само на немски език.
15 В това отношение, като се позовава на изискването за предвидимост на правилата за компетентност, предвидени в Регламент № 1215/2012, Mittelbayerischer Verlag изтъква, че при тези обстоятелства то обективно не може да предвиди компетентността на полските съдилища. Поради това според него трябвало да се приложи не член 7, точка 2 от този регламент, а член 4, параграф 1 от него, от което следвало, че компетентни са германските съдилища.
16 С определение от 5 април 2019 г. Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Mittelbayerischer Verlag, и приема, че условията за разглеждане на иска, предявен от SM на основание член 7, точка 2 от посочения регламент, са изпълнени. Всъщност според посочения съд, тъй като уебсайтът на Mittelbayerischer Verlag, както и публикуваната в него спорна статия са достъпни в Полша и използваният в статията израз „полски лагер на смъртта“ могат да привлекат вниманието на полските читатели, Mittelbayerischer Verlag е могло да предвиди, че територията на Полша може да се счита за място на настъпване на нарушението на свързаните с личността права на тези читатели и срещу него може да бъде предявен иск пред полските съдилища.
17 На 25 април 2019 г. Mittelbayerischer Verlag обжалва това определение пред запитващата юрисдикция, Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава), като се позовава на нарушение на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012. Според него посочената разпоредба е била приложена, при положение че то не е имало разумна възможност да предвиди, че срещу него ще бъде предявен иск пред полските съдилища заради публикуването на посочената статия, тъй като съдържанието на последната не засяга SM, нито пък Република Полша.
18 Споменатият съд посочва, че до момента в сходни случаи полските съдилища приемат, че са компетентни. Той обаче изпитва съмнения относно тълкуването на тази разпоредба, по-специално с оглед на посоченото в съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 изискване за предвидимост на предвидените в него правила за компетентност.
19 По-специално, макар да приема, че изразът „полски лагер на смъртта“, използван в статията, разглеждана в спора, с който е сезиран, може да се възприеме негативно в Полша, да остави част от аудиторията с погрешното впечатление, че за създаването на лагерите на смъртта и извършените в тях престъпления отговорност носят поляците, както и да шокира самите лица, които са били затворници в тези лагери или чиито близки са загинали в ръцете на германските окупационни сили по време на Втората световна война, посочената юрисдикция все пак се пита дали особените обстоятелства по спора са достатъчни, за да се приеме, че Mittelbayerischer Verlag е имало основание да предвиди, че срещу него може да бъде предявен иск пред полски съд, поради това че съдържанието на статията нарушава свързани с личността права на лице с местоживеене в Полша, при положение че дори и при най-широко тълкуване текстът на статията не упреква по никакъв начин SM или друг полски гражданин в извършването на каквото и да било деяние, нито го посочва, пряко или непряко.
20 В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че тези обстоятелства се отличават от разглежданите по делата, по които са постановени решения от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685), както и от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766), в които засегнатите физически лица и засегнатото юридическо лице са били пряко посочени в спорните публикации, които ги упоменават по име и фамилия, съответно с фирменото наименование.
21 В този контекст посоченият съд отбелязва, че и други евентуални ищци, а именно поляци с местоживеене в други държави членки, биха могли да се позоват на същите причини като посочените от SM като обосновка на компетентността на полските съдилища, за да установят компетентността на съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на техните интереси. В този смисъл да се признае компетентността на полските съдилища на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 би означавало също да се признае, че Mittelbayerischer Verlag е трябвало да предвиди, че с публикуването на спорната статия срещу него може да бъде предявен иск пред съдилищата на която и да е държава членка.
22 Освен това посочената юрисдикция посочва, че ако Съдът приеме, че компетентността на основание на тази разпоредба може да бъде установена при обстоятелства като разглежданите в главното производство, то тогава би било необходимо по-точно да се определят критериите за преценка, позволяващи на национална юрисдикция да приеме, че е компетентна.
23 При тези условия Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се разбира в смисъл, че компетентността, основана на привръзка към центъра на интересите, намира приложение по дело, образувано по иск на физическо лице за защита на свързани с личността му права, в случай че посочената като действие, нарушаващо тези права, публикация в интернет не съдържа данни, отнасящи се пряко или косвено до това конкретно физическо лице, а данни или твърдения, оставящи впечатление за противоправни действия на общността, към която принадлежи ищецът (при конкретните обстоятелства по делото: [полският] народ), от които същият извежда нарушение на свързани с личността му права?
2) Следва ли, по дело за включваща имуществени и неимуществени елементи защита на свързани с личността права срещу нарушение в интернет, при преценка на основанието за компетентност, предвидено в член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012], тоест когато се прави преценка дали националният съд е съд по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, да се вземат под внимание обстоятелства като:
– кръга от потребители, до които поначало е адресирана интернет страницата, на която възниква нарушението,
– езика, използван на тази интернет страница, или на спорната публикация,
– времето, през което спорната информация в интернет е била достъпна за потребителите,
– личните обстоятелства, свързани с ищеца, например преживявания по време на война и настояща обществена дейност, сочени по разглежданото дело като основания за възникването на конкретно право на противопоставяне по съдебен ред срещу разпространяването на твърдения против колективна общност, на която ищецът е член?“.
По преюдициалните въпроси
24 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на лице, което претендира, че неговите права, свързани с личността, са нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, е компетентен да разгледа предявен от това лице иск за отговорност във връзка с цялата твърдяна вреда само ако това съдържание позволява да се идентифицира пряко или непряко това лице в лично качество.
25 Видно от съображения 4 и 15 от Регламент № 1215/2012, същият има за цел да уеднакви правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела чрез правила за компетентност, които са във висока степен предвидими. В този смисъл Регламентът преследва цел за правна сигурност, която се изразява в укрепване на правната защита на установените в Съюза лица, като едновременно позволява на ищеца лесно да определи съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован (решение от 4 октомври 2018 г., Feniks, C‑337/17, EU:C:2018:805, т. 34).
26 Като дерогация от компетентността, предвидена в член 4 от Регламент № 1215/2012, а именно тази на съдилищата на държавата членка, на територията на която е местоживеенето на ответника, която съставлява общото правило, правилото за специална компетентност по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, залегнало в член 7, точка 2 от този регламент, трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Кер, C‑25/18, EU:C:2019:376, т. 21 и 22 и цитираната съдебна практика).
27 Това правило за специална компетентност се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикциите по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези юрисдикции за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса (решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 26 и цитираната съдебна практика).
28 Както припомня съображение 16 от Регламент № 1215/2012, което трябва да се има предвид при тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, с наличието на тясна връзка между съда и правния спор следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде предявен иск пред съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди, а в особена степен това важи при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета (решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 28).
29 Освен това съгласно постоянната съдебна практика изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащ се в посочената разпоредба, се отнася едновременно до мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, и до мястото на настъпване на вредата, тъй като всяко от тях може, в зависимост от обстоятелствата, да бъде източник на особено полезна за доказването и организацията на процеса информация (решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 29 и цитираната съдебна практика).
30 В случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали при обстоятелства като тези по главното производство е възможно да приеме, че е компетентна на основание на мястото на настъпване на твърдяната вреда.
31 В тази връзка, в специфичния контекст на интернет Съдът е постановил, че в случай на твърдяно нарушение на правата, свързани с личността, чрез публикуване на информация в уебсайт, лицето, което счита, че е увредено, може да сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда юрисдикцията по мястото, на което се намира центърът на неговите интереси (решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 32 и цитираната съдебна практика).
32 В тази връзка Съдът е уточнил, че посочената възможност се обосновава в интерес на доброто правораздаване, а не за да се защити специално ищецът (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 38).
33 Всъщност предвиденото в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 правило за специална компетентност по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт не преследва същата цел като правилата за компетентност, съдържащи се в глава II, раздели 3—5 от този регламент, които целят да предоставят засилена защита в полза на по-слабата страна (решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 39 и цитираната съдебна практика).
34 Освен това по делата, по които са постановени решения от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685), и от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766), Съдът приема, че компетентността на съда по мястото, където се намира центърът на интересите на предполагаемия пострадал, е съобразена с целта за предвидимост на правилата за компетентност по отношение на ответника, тъй като към момента на поместване в интернет на увреждащата информация лицето, което публикува тази информация, може да установи кои са центровете на интереси на лицата, до които се отнася информацията, поради което критерият за център на интересите позволява едновременно на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован (решения от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 50 и от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 35).
35 Тези дела се отнасят до положения, при които лицата, за които се твърди, че са пострадали от нарушение на техните права, свързани с личността, са пряко посочени в публикуваното в интернет съдържание, тъй като са упоменати поименно в него.
36 За разлика от посочените дела обаче, главното производство се отнася до положение, при което лицето, което счита, че свързаните с личността му права са нарушени от публикуваното на уебсайта на Mittelbayerischer Verlag съдържание, изобщо не е посочено, както отбелязва запитващата юрисдикция, нито пряко, нито непряко, в това съдържание, включително при най-широко тълкуване на същото. Всъщност се установява, че това лице основава претенциите си на посегателство срещу неговата национална идентичност и достойнство, за което посегателство се твърди, че произтича от използването на израза „полски лагер на смъртта Треблинка“.
37 Предоставянето обаче на съда по мястото, където се намира центърът на интересите на това лице, на компетентност да разгледа предявения от него иск във връзка с цялата твърдяна вреда, когато лицето нито е упоменато поименно, нито непряко е идентифицирано в лично качество в посоченото съдържание, би накърнило предвидимостта на правилата за компетентност, предвидени в Регламент № 1215/2012, и правната сигурност, която той цели да гарантира, по-специално по отношение на емитента на съответното съдържание.
38 Всъщност последният не може разумно да предвиди възможността срещу него да бъде предявен иск пред тези съдилища, тъй като към момента, когато помества определено съдържание в интернет, той няма как да установи центровете на интереси на лица, които по никакъв начин не са посочени в това съдържание.
39 Тълкуването в противоположен смисъл би довело до мултиплициране на евентуалните основания за възникване на компетентност и в този смисъл също би могло да засегне предвидимостта на правилата за компетентност, предвидени в Регламент № 1215/2012, а следователно и да накърни принципа на правна сигурност, на който последният се основава (вж. по аналогия решение от 13 юли 2006 г., Roche Nederland и др., C‑539/03, EU:C:2006:458, т. 37).
40 В допълнение, освен че дерогациите от принципа за компетентност на съда по местоживеенето на ответника трябва да представляват изключения и да се тълкуват стриктно (решение от 31 януари 2018 г., Hofsoe, C‑106/17, EU:C:2018:50, т. 40 и цитираната съдебна практика), тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, според което в случай като разглеждания в главното производство съдът по мястото, в което се намира центърът на интересите на лице, което счита, че свързаните с личността му права са били нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, би бил компетентен да разгледа предявения от него иск във връзка с цялата твърдяна вреда, би било в разрез с основанието, на което се опира правилото за специална компетентност, закрепено в посочената разпоредба, а именно наличието на особено тясна връзка между правния спор и определените съгласно това правило съдилища, което правило, както бе припомнено в точка 28 от настоящото решение, цели да гарантира правна сигурност и да се избегне възможността срещу твърдения извършител на нарушение на споменатите права да бъде предявен иск пред съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди.
41 Така единствено наличието на такава връзка позволява по силата на посочената разпоредба да се дерогира предвидената в член 4, параграф 1 от този регламент принципна компетентност, предоставена на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е местоживеенето на ответника.
42 За да може целите за предвидимост на правилата за компетентност, залегнали в Регламент № 1215/2012, и за правна сигурност, преследвани от същия, да бъдат постигнати, посочената връзка трябва, в случай че дадено лице твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени от публикувано в интернет съдържание, да се основава не на чисто субективни елементи, свързани единствено с индивидуалната чувствителност на това лице, а на обективни и проверими елементи, позволяващи прякото му или непряко идентифициране в лично качество.
43 Само принадлежността на дадено лице към голяма група, която може да бъде идентифицирана, като посочената от запитващата юрисдикция в първия ѝ въпрос, също не позволява да се постигнат тези цели за предвидимост на правилата за компетентност и за правна сигурност, тъй като центровете на интересите на членовете на такава група евентуално могат да се намират в която и да е държава — членка на Съюза.
44 В случая SM очевидно не е идентифициран, пряко или непряко, в лично качество в съдържанието, публикувано на уебсайта на Mittelbayerischer Verlag, но счита, че използването в това съдържание на оспорвания от него израз, предвид принадлежността му към полския народ, представлява нарушение на свързани с личността му права.
45 При тези обстоятелства липсва особено тясна връзка между съда по мястото, където се намира центърът на интересите на лицето, което се позовава на тези свързани с личността права, и съответния спор, поради което посоченият съд не е компетентен да разгледа този спор на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.
46 С оглед на изложените съображения в тяхната цялост на поставените въпроси следва да се отговори, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на лице, което претендира, че неговите права, свързани с личността, са нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, е компетентен да разгледа предявен от това лице иск за отговорност във връзка с цялата твърдяна вреда само ако това съдържание включва обективни и проверими елементи, позволяващи прякото му или непряко идентифициране в лично качество.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на лице, което претендира, че неговите права, свързани с личността, са нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, е компетентен да разгледа предявен от това лице иск за отговорност във връзка с цялата твърдяна вреда само ако това съдържание включва обективни и проверими елементи, позволяващи прякото му или непряко идентифициране в лично качество.
Подписи