РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
23 април 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Член 3, параграф 1, буква a), член 8, параграф 1 и член 9, параграф 2 — Забрана на дискриминация, основана на сексуална ориентация —Условия за достъп до заетост или упражняване на занятие — Понятие — Публични изявления, изключващи наемането на работа на хомосексуалисти — Член 11, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Защита на права — Санкции — Юридическо лице, което представлява колективен интерес — Активна процесуална легитимация, без да се представлява определен тъжител или без да има увредено лице — Право на обезщетение“
По дело C‑507/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от 30 май 2018 г., постъпил в Съда на 2 август 2018 г., в рамките на производство по дело
NH
срещу
Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI — Rete Lenford,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, J.‑C. Bonichot, M. Vilaras, E. Regan, P. G. Xuereb и I. Jarukaitis (докладчик), председатели на състави, J. Malenovský, L. Bay Larsen, T. von Danwitz, C. Toader, F. Biltgen, K. Jürimäe, C. Lycourgos и N. Piçarra, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 юли 2019 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за NH, от C. Taormina и G. Taormina, avvocati,
– за Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI — Rete Lenford, от A. Guariso, avvocato,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. De Socio, avvocato dello Stato,
– за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 31 октомври 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2, 3 и 9 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между NH и Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI — Rete Lenford (наричано по-нататък „Associazione“), по повод изявленията на NH, направени по време на радиопредаване, че не желае да работи с хомосексуалисти в своята адвокатска кантора.
Правна уредба
Правото на Съюза
Хартата
3 Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), озаглавен „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“, предвижда в параграф 1:
„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“.
4 Член 15 от Хартата, озаглавен „Свобода при избор на професия и право на труд“, предвижда в параграф 1:
„Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“.
5 Член 21 от Хартата, който се отнася до недопускането на дискриминация, гласи в параграф 1:
„Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.
Директива 2000/78
6 Съображения 9, 11, 12 и 28 от Директива 2000/78 гласят:
„(9) заетостта и упражняването на занятие са ключови елементи за гарантиране на равните възможности за всички и силно подпомагат пълното участие на гражданите в икономическия, културния и социален живот и реализирането на техния потенциал.
[…]
(11) Дискриминацията, която се основава на […] сексуална ориентация може да възпрепятства постигането целите на Договора за [функционирането на ЕС], по-специално, достигането на високо ниво на заетост и социална закрила, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическата и социална сплотеност и солидарност, свободното движение на хора.
(12) С тази цел, всяка пряка или непряка дискриминация, основаваща се на […] сексуална ориентация, що се отнася до сферите, обхванати от настоящата директива, следва да бъдат забранени в [целия Съюз]. […]
[…]
(28) Настоящата директива регламентира минимум изисквания като дава на държавите членки възможността от въвеждане и прилагане на по-благоприятни разпоредби […]“.
7 Член 1 от тази директива гласи:
„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.
8 Член 2 от посочената директива, озаглавен „Понятие за дискриминация“, предвижда:
„1. За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1.
2. За целите на параграф 1:
a) проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;
б) проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, о[с]вен ако:
i) тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими […]
[…]“.
9 Член 3 от същата директива определя нейното приложно поле. Съгласно параграф 1, буква а) от този член:
„В границите на сферите на компетентност, поверени на [Съюза], настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с[ъс]:
a) условията за достъп до заетост, самостоятелна заетост или упражняване на занятие, включително критериите за подбор и условия за наемане на работа, в който и да е клон на дейност на всички нива на професионалната йерархия, включително повишение“.
10 Член 8 от Директива 2000/78, озаглавен „Минимални изисквания“, гласи в параграф 1:
„Държавите членки могат да приемат или поддържат разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на принципа за равно третиране от тези, изложени в настоящата директива“.
11 Член 9 от тази директива е включен в глава II, която се отнася до правните средства за защита и привеждане в изпълнение. Озаглавен „Защита на права“, този член предвижда в параграф 2:
„Държавите членки осигуряват, че асоциациите, организациите и други юридически лица, които имат, в съответствие с критериите, изложени от тяхното национално законодателство, законосъобразен интерес от гарантиране спазването на разпоредбите на настоящата директива могат да участват от името, или в подкрепа на тъжителя, с нейно или негово одобрение, във всяка съдебна и/или административна процедура, съществуваща за привеждането в изпълнение на задълженията по настоящата директива“.
12 Член 17 от посочената директива, озаглавен „Санкции“, предвижда:
„Държавите членки регламентират правилата за санкциите, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и предприемат всички необходими мерки да гарантират тяхното прилагане. Санкциите, които могат да включат изплащане на обезщетение на жертвата, следва да бъдат ефективни, пропорционални и убедителни. […]“.
Италианското право
13 Член 2, параграф 1, буква а) от decreto legislativo n. 216 — Attuazione della direttiva 2000/78 per la parità di trattamento in materia di occupazione e di condizioni di lavoro (Законодателен декрет № 216 за транспониране на Директива 2000/78 за равното третиране в областта на заетостта и професиите) от 9 юли 2003 г. (GURI бр. 187 от 13 август 2003 г., стр. 4) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 216“), гласи:
„За целите на настоящия декрет […] принципът на равно третиране означава отсъствие на пряка или непряка дискриминация, основана на религия, убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Този принцип изисква да не се допускат никакви прояви на пряка или непряка дискриминация, които се определят, както следва:
a) пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на религия, убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.
14 Член 3, параграф 1, буква а) от този законодателен декрет гласи:
„Принципът на равно третиране без оглед на религия, убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация се прилага към всички лица в публичния и частния сектор и подлежи на съдебна защита по реда, предвиден от член 4, по-специално в следните области:
a) достъп до заетост, до самостоятелна заетост и до занятие, включително критериите за подбор и условията за наемане на работа“.
15 Член 5 от посочения законодателен декрет предвижда:
„1. Синдикалните организации, сдруженията и организациите, които представляват засегнато право или интерес по силата на упълномощаване, направено с официален документ или с нотариално заверен частен документ, като условие за действителност, са процесуално легитимирани по смисъла на член 4 да предявят иск от името и за сметка на лице жертва на дискриминация или в подкрепа на такова лице срещу физическото или юридическото лице, на което може да се вмени дискриминационното поведение или акт.
2. Субектите по точка 1 са процесуално легитимирани и в случаите на колективна дискриминация, когато засегнатите от дискриминацията лица не могат да се определят направо и незабавно“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 От предоставената на Съда преписка е видно, че NH е адвокат, а Associazione е адвокатско сдружение, което предоставя съдебна защита на лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ).
17 Тъй като счита, че NH е направил изявления, които представляват дискриминация, основана на сексуалната ориентация на работници, в нарушение на член 2, параграф 1, буква a) от Законодателен декрет № 216, Associazione предявява иск срещу NH пред Tribunale di Bergamo (Районен съд Бергамо, Италия).
18 С определение от 6 август 2014 г. този съд, действащ като съд по трудовоправни спорове, обявява за незаконосъобразно, тъй като представлява пряка дискриминация, поведението на NH, който по време на интервю в радиопредаване заявява, че не би наел хомосексуалисти в кантората си, нито би желал да работи с такива лица. На това основание Tribunale di Bergamo (Районен съд Бергамо) осъжда NH да заплати на Associazione сумата от 10 000 EUR като обезщетение за вреди и разпорежда извлечение от това определение да бъде публикувано в национален ежедневник.
19 С решение от 23 януари 2015 г. Corte d’appello di Brescia (Апелативен съд Бреша, Италия) отхвърля жалбата, подадена от NH срещу посоченото определение.
20 NH подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия). В подкрепа на жалбата си NH твърди по-специално че въззивният съд е приложил неправилно член 5 от Законодателен декрет № 216, като е признал активна процесуална легитимация на Associazione, и е нарушил или е приложил неправилно член 2, параграф 1, буква а) и член 3 от този законодателен декрет, тъй като NH е изразил мнение относно адвокатската професия не в качеството си на работодател, а като обикновен гражданин, и спорните му изявления са направени извън всякакъв реален професионален контекст.
21 Запитващата юрисдикция отбелязва, че в решението си въззивният съд е констатирал, от една страна, че „в разговор по време на радиопредаване [NH] е казал няколко изречения, предизвикани от думите на неговия събеседник […], за да обясни нетърпимостта си общо към определена категория лица, които не желае да вижда около себе си в кантората си […], нито при хипотетичен избор на сътрудниците си“, и от друга страна, че по това време не се е провеждала, нито е била планирана процедура по подбор и наемане на работа.
22 В този контекст, на първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали адвокатско сдружение като Associazione е представително образувание по смисъла на член 9, параграф 2 от Директива 2000/78. В това отношение тя изтъква по-специално че Препоръка 2013/396/ЕС на Комисията от 11 юни 2013 година за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (ОВ L 201, 2013 г., стр. 60), и Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Към европейска хоризонтална рамка за колективна защита“ (COM(2013) 401 окончателен), посочват сред изброените критерии, които са от значение за установяване на активната процесуална легитимация на дадено образувание като представител, не само наличието на връзка между заложената в устава на съответното сдружение цел и твърдените нарушени права, но и липсата на стопанска цел на това образувание.
23 В случая въззивният съд признава активната процесуална легитимация на Associazione, като взема предвид неговия устав, съгласно който сдружението има „за цел да допринася за развитието и разпространението на културата и за зачитането на правата на ЛГБТИ“ лица, „като привлича вниманието на правния свят“ и „управлява създаването на мрежа от адвокати […]; [както и] като благоприятства и насърчава съдебната защита и използването на инструментите за колективна защита пред националните и международните юрисдикции“.
24 Запитващата юрисдикция уточнява, че в италианското право, когато дискриминацията в областта на заетостта се извършва не спрямо конкретна жертва, а спрямо определена категория лица, член 5, параграф 2 от Законодателен декрет № 216 наистина признава активна процесуална легитимация на посочените в тази разпоредба образувания, които се считат за представители на колективните интереси на засегнатите лица. Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения дали на адвокатско сдружение, чиято основна цел е да предоставя правна помощ на ЛГБТИ лица, може — само поради това че в устава му е предвидено, че то има за цел и да насърчава зачитането на правата на тези лица — да се признае активна процесуална легитимация, включително за предявяване на иск за обезщетение за вреди, в случай на дискриминация, свързана със заетостта, въз основа на негов собствен пряк интерес.
25 На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установят ограниченията на упражняването на свободата на изразяване на мнение, които произтичат от правната уредба за борба срещу дискриминацията в областта на заетостта и професиите. Тя отбелязва, че защитата срещу дискриминация, предоставена с Директива 2000/78 и Законодателен декрет № 216, обхваща възникването, изпълнението и прекратяването на трудово правоотношение и по този начин засяга икономическата инициатива. Според запитващата юрисдикция обаче тези актове не се отнасят до свободата на изразяване на мнение и нямат за цел да ограничат тази свобода. Освен това, за да се прилагат посочените актове, е необходимо да е налице реален риск от дискриминация.
26 Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали, за да се констатира, че е налице положение на достъп до заетост, което попада в обхвата на Директива 2000/78 и на транспониращата я национална правна уредба, е необходимо поне да се водят индивидуални преговори за наемане на работа или да е налице публична оферта за работа и дали, ако не е налице такова обстоятелство, обикновени изявления, които не притежават поне характеристиките на публична оферта за работа, са защитени от свободата на изразяване на мнение.
27 При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 9 от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че сдружение, съставено от адвокати, специализирани в съдебната защита на лица с различна сексуална ориентация, в чийто устав се предвижда, че целта на сдружението е да насърчава зачитането на културата на тази категория лица и спазването на техните права, автоматично, като носител на колективен интерес и сдружение с нестопанска цел, е процесуално легитимирано да предяви иск, включително иск за обезщетение за вреди, когато са налице действия, счетени за дискриминационни по отношение на тази категория лица?
2) Попада ли в приложното поле на предвидената в Директива [2000/78] антидискриминационна защита — при правилно тълкуване на членове 2 и 3 от тази директива — изказването на мнение срещу хомосексуалистите, с което по време на интервю в развлекателно радиопредаване интервюираният заявява, че никога няма да наеме или да използва като сътрудници такива лица в кантората си, въпреки че интервюираният не провежда, нито планира да проведе процедура по подбор и наемане на работа?“.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
28 Най-напред трябва да се посочи, че във втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция се позовава както на член 2 от Директива 2000/78, който се отнася до понятието за дискриминация, така и на член 3, който се отнася до приложното поле на тази директива. От акта за преюдициално запитване е видно обаче, че предмет на главното производство е не дали изявленията на NH се вписват в понятието „дискриминация“, както е определено в първата от тези разпоредби, а дали, с оглед на обстоятелствата, при които са направени, тези изявления попадат в материалния обхват на посочената директива, доколкото според член 3, параграф 1, буква а) тя се отнася до „условията за достъп до заетост […] или упражняване на занятие, включително критериите за подбор и условия за наемане на работа“.
29 Ето защо следва да се счете, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“ по член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат изявленията на дадено лице по време на аудио-визуално предаване, че никога не би наело, нито би работило с лица с определена сексуална ориентация в предприятието си, дори когато към момента на извършване на изявленията не се провежда, нито е планирана процедура по подбор и наемане на работа.
30 Член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 предвижда, че в границите на сферите на компетентност, поверени на Съюза, тази директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка условията за достъп до заетост, самостоятелна заетост или упражняване на занятие, включително критериите за подбор и условия за наемане на работа, в който и да е клон на дейност на всички нива на професионалната йерархия, включително повишение.
31 Тази директива не препраща към правото на държавите членки за определяне на понятието „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“. Както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва обаче, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза. (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 2016 г., Nikiforidis, C‑135/15, EU:C:2016:774, т. 28 и от 26 март 2019 г., SM (Дете, поставено при условията на алжирския режим кафала), C‑129/18, EU:C:2019:248, т. 50).
32 Освен това, тъй като посочената директива не определя израза „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“, той трябва да се тълкува в съответствие с обичайното му значение в общоупотребимия език, като се държи сметка и за контекста, в който е използван, и за целите на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 19 и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 65).
33 Що се отнася до текста на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78, следва да се отбележи, че в общоупотребимия език под израза „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“ се имат предвид обстоятелства или факти, които задължително трябва да са налице, за да може дадено лице да бъде назначено на определена длъжност или занятие.
34 Сам по себе си обаче текстът на тази разпоредба не позволява да се определи дали определени изявления, направени извън всякаква текуща или планирана процедура подбор и наемане на дадено лице на определена длъжност или работа, попадат в материалния обхват на тази директива. Ето защо следва да се разгледат контекстът, в който се вписва член 3, параграф 1, буква а), както и целите на посочената директива.
35 В това отношение трябва да се припомни, че Директива 2000/78 е приета на основание член 13 ЕО, понастоящем след изменението член 19, параграф 1 ДФЕС, който предоставя на Съюза компетентност да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана по-специално на сексуална ориентация.
36 Съгласно член 1 от Директива 2000/78 и както следва от заглавието и съображенията, а също и от съдържанието и целта на тази директива, тя е предназначена да установи обща рамка за борба с дискриминацията, основана по-специално на сексуалната ориентация, в областта на „заетостта и професиите“, с оглед на прилагането в държавите членки на принципа на равно третиране, като предоставя на всяко лице ефикасна защита срещу дискриминацията, основана по-специално на този признак (вж. в този смисъл решение от 15 януари 2019 г., E.B., C‑258/17, EU:C:2019:17, т. 40 и цитираната съдебна практика).
37 По-специално в съображение 9 от тази директива се подчертава, че заетостта и упражняването на занятие са ключови елементи за гарантиране на равните възможности за всички и силно подпомагат пълното участие на гражданите в икономическия, културния и социален живот и реализирането на техния потенциал. Също в този смисъл съображение 11 от посочената директива гласи, че дискриминацията, която се основава по-специално на сексуална ориентация, може да възпрепятства постигането целите на Договора за функционирането на ЕС, по-специално достигането на високо ниво на заетост и социална закрила, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическата и социална сплотеност и солидарност, свободното движение на хора.
38 По този начин в обхванатата от Директива 2000/78 област се дава конкретен израз на основния принцип на недопускане на дискриминация, закрепен понастоящем и в член 21 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 47).
39 Като се има предвид тази цел и с оглед на естеството на правата, които Директива 2000/78 цели да защити, както и на основните ценности, заложени в нея, понятието „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от тази директива, което определя приложното ѝ поле, не може да се тълкува стеснително (вж. по аналогия решения от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 43 и от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България, C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 42).
40 Така Съдът вече е постановил, че Директива 2000/78 може да се прилага в случаи, които в областта на заетостта и професиите се отнасят до изявления относно „условията за достъп до заетост […] или упражняване на занятие, включително […] условията за наемане на работа“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78. По-специално той постановява, че в обхвата на това понятие попадат публичните изявления относно определена политика за наемане на работа, направени въпреки че разглежданата система за назначаване не се основава на обществена поръчка или на преки преговори след процедура за подбор, която предполага представяне на кандидатури и техния предварителен подбор с оглед на интереса на работодателя (вж. в този смисъл решение от 25 април 2013 г., Asociația Accept, C‑81/12, EU:C:2013:275, т. 44 и 45).
41 Съдът постановява също че сам по себе си фактът, че изявленията, които внушават съществуването на хомофобска политика на наемане на работа, не са направени от лице, което има право да определя пряко политиката по наемане на работа на съответния работодател или да обвързва или да представлява този работодател по въпросите, свързани с наемането на работа, не е непременно пречка тези изявления да попадат в обхвата на условията за достъп до заетост или упражняване на занятие на този работодател. В това отношение Съдът уточнява, че обстоятелството, че работодателят не се е разграничил категорично от съответните изявления, както и възприемането им от обществеността или от засегнатите среди, съставляват релевантни критерии, които сезираният съд може да вземе предвид при цялостната преценка на фактите (вж. в този смисъл решене от 25 април 2013 г., Asociația Accept, C‑81/12, EU:C:2013:275, т. 47—51).
42 Освен това обстоятелството, че към момента на извършване на съответните изявления не се водят преговори за наемане на работа, също не изключва възможността такива изявления да попаднат в материалния обхват на Директива 2000/78.
43 От тези съображения следва, че макар определени обстоятелства, като липсата на текуща или планирана процедура по наемане на работа, да не са от решаващо значение, когато се определя дали изявленията се отнасят до конкретна политика по наемане на работа и следователно дали попадат в обхвата на понятието „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78, за да могат тези изявления да попаднат в материалния обхват на Директивата, както е определен в тази разпоредба, е необходимо те действително да са свързани с условията за наемане на работа на даден работодател, което означава, че връзката им с условията за достъп до заетост или упражняване на занятие при този работодател не трябва да е хипотетична. Сезираният национален орган трябва да прецени наличието на такава връзка, като извърши цялостен анализ на обстоятелствата, при които са направени съответните изявления.
44 Що се отнася до критериите, които трябва да се вземат предвид за тази цел, следва да се уточни, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точки 53—56 от заключението си, че релевантни са по-специално, първо, статутът на автора на съответните изявления и качеството, в което ги е направил, от които трябва да личи или че той самият е потенциален работодател, или че de iure или de facto може да упражнява решаващо влияние върху политиката по наемане на работа на потенциален работодател или върху решенията му за назначаване на работа, или най-малкото може да бъде възприет от обществеността или от засегнатите среди като способен да упражнява такова влияние, въпреки че няма правомощия да определя политиката по наемане на работа на съответния работодател или да обвързва или представлява този работодател по въпросите, свързани с наемането на работа.
45 Второ, релевантни са естеството и съдържанието на съответните изявления. Те трябва да се отнасят до условията за достъп до заетост или упражняване на занятие при съответния работодател и да показват намерението на този работодател да дискриминира въз основа на един от критериите, предвидени в Директива 2000/78.
46 Трето, трябва да се вземе предвид контекстът, в който са направени съответните изявления, по-специално дали имат публичен или частен характер, а също и дали са били публично разпространени, било то чрез традиционните медии или чрез социалните мрежи.
47 Това тълкуване на Директива 2000/78 не се опровергава от евентуалното ограничаване на упражняването на свободата на изразяване на мнение, до което — както посочва запитващата юрисдикция — то може да доведе.
48 Несъмнено свободата на изразяване на мнение като същностна основа на едно демократично и плуралистично общество, отразяваща ценностите, на които се основава Съюзът в съответствие с член 2 ДЕС, представлява основно право, гарантирано от член 11 от Хартата (решение от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, EU:C:2011:543, т. 31).
49 Както обаче следва от член 52, параграф 1 от Хартата, свободата на изразяване на мнение не е абсолютно право и упражняването му може да е предмет на ограничения, стига те да са предвидени в закон и да зачитат основното съдържание на това право, както и принципа на пропорционалност, тоест да са необходими и действително да отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Както посочва генералният адвокат в точки 65—69 от заключението си, настоящият случай е именно такъв.
50 Всъщност ограниченията на упражняването на свободата на изразяване на мнение, които могат да произтекат от Директива 2000/78, действително са предвидени в закон, тъй като произтичат пряко от тази директива.
51 Освен това тези ограничения зачитат основното съдържание на свободата на изразяване на мнение, тъй като се прилагат единствено за постигане на целите на Директива 2000/78, а именно да се гарантира принципът на равно третиране в областта на заетостта и професиите и да се постигне високо ниво на заетост и социална закрила. Така те са обосновани от тези цели.
52 Тези ограничения зачитат и принципа на пропорционалност, тъй като забранените основания за дискриминация са изброени в член 1 от Директива 2000/78, чието приложно поле, както материално, така и персонално, е очертано в член 3 от тази директива, а намесата в упражняването на свободата на изразяване на мнение не надхвърля необходимото за постигане на целите на посочената директива, като се забраняват само изявленията, които представляват дискриминация в областта на заетостта и професиите.
53 Освен това произтичащите от Директива 2000/78 ограничения на упражняването на свободата на изразяване на мнение са необходими, за да се гарантират правата в областта на заетостта и професиите на лицата от групите, които се характеризират с един от изброените в член 1 от тази директива признаци.
54 По-специално, ако противно на тълкуването на понятието „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“, което се съдържа в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и е изложено в точка 43 от настоящото решение, определени изявления не попадаха в материалния обхват на тази директива — само поради това че са направени извън процедура по наемане на работа, по-специално в рамките на развлекателно аудио-визуално предаване, или че представляват израз на лично мнение на техния автор — самата същност на предоставената с посочената директива защита в областта на заетостта и професиите щеше да бъде илюзорна.
55 Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 44 и 57 от заключението си, при всяка процедура по наемане на работа се извършва кардинално отсяване на лицата, които представят кандидатурата си, от тези, които не представят такава. Изразяването обаче на дискриминационни мнения в областта на заетостта и професиите от работодател или от лице, възприемано като способно да упражнява решаващо влияние върху политиката по наемане на работа на дадено предприятие, може да разубеди съответните лица да кандидатстват за работа.
56 Следователно изявления, които попадат в материалното приложно поле на Директива 2000/78, както е определено в член 3, не могат да останат извън установения с тази директива режим за борба с дискриминацията в областта на заетостта и професиите с мотива, че са направени по време на развлекателно аудио-визуално предаване или че представляват и израз на личното мнение на техния автор относно категорията лица, за които се отнасят.
57 В случая запитващата юрисдикция трябва да прецени дали от обстоятелствата, при които са направени разглежданите в главното производство изявления, става ясно, че връзката между изявленията и условията за достъп до заетост или упражняване на занятие в съответната адвокатска кантора не е хипотетична, тъй като тази преценка е от фактическо естество, и да приложи при извършването ѝ критериите, установени в точки 44—46 от настоящото решение.
58 С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че понятието „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“ по член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат изявленията на дадено лице по време на аудио-визуално предаване, че никога не би наело, нито би работило с лица с определена сексуална ориентация в предприятието си, дори когато към момента на извършване на изявленията не се провежда, нито е планирана процедура по подбор и наемане на работа, стига връзката между тези изявления и условията за достъп до заетост или упражняване на занятие в това предприятие да не е хипотетична.
По първия въпрос
59 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която адвокатско сдружение, чийто предмет на дейност по устав е да осигурява съдебна защита на лица с определена сексуална ориентация и да насърчава зачитането на културата и спазването на правата на тази категория лица, автоматично е процесуално легитимирано — поради този предмет на дейност и независимо от евентуалната му стопанска цел — да започне съдебно производство за осигуряване на спазването произтичащите от тази директива задължения и евентуално да получи обезщетение, когато са налице действия, които могат да представляват дискриминация, по смисъла на посочената директива, по отношение на посочената категория лица, но не може да се идентифицира конкретно увредено лице.
60 Съгласно член 9, параграф 2 от Директива 2000/78 държавите членки осигуряват, че асоциациите, организациите и други юридически лица, които имат, в съответствие с критериите, изложени от тяхното национално законодателство, законосъобразен интерес от гарантиране спазването на разпоредбите на настоящата директива, могат да участват от името, или в подкрепа на тъжителя, с нейно или негово одобрение, във всяка съдебна и/или административна процедура, съществуваща за привеждането в изпълнение на задълженията по настоящата директива.
61 Така от самия текст на тази разпоредба следва, че тя не задължава държавите членки да признаят на сдружение като разглежданото в главното производство процесуална легитимация за започване на съдебно производство за осигуряване на спазването на произтичащите от Директива 2000/78 задължения, когато не може да бъде идентифицирано никакво увредено лице.
62 Член 8, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка със съображение 28 предвижда обаче, че държавите членки могат да приемат или поддържат разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на принципа за равно третиране от разпоредбите, изложени в тази директива.
63 Като се основава на тази разпоредба, Съдът е постановил, че член 9, параграф 2 от Директива 2000/78 не изключва по никакъв начин възможността държавите членки да предвиждат в националните си законодателства право за сдруженията, които имат законен интерес от това да се гарантира спазването на тази директива, да инициират съдебно или административно производство с цел осигуряване спазването на произтичащите от посочената директива задължения, без да действат от името на определен тъжител или в отсъствието на тъжител, който да може да бъде идентифициран (решение от 25 април 2013 г., Asociația Accept, C‑81/12, EU:C:2013:275, т. 37).
64 Когато държава членка направи такъв избор, тя трябва да реши при какви условия сдружение като разглежданото в главното производство може да започне съдебно производство за установяване на наличието на забранена от Директива 2000/78 дискриминация и да я санкционира. По-конкретно тя трябва да определи дали стопанската или нестопанска цел на сдружението трябва да оказва влияние върху преценката на активната му процесуална легитимация в такива случаи и да уточни предметния обхват на такова производство, и по-специално санкциите, които могат да бъдат наложени в него, като в съответствие с член 17 от Директива 2000/78 тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, включително когато няма увредено лице, което може да бъде идентифицирано (вж. в този смисъл решение от 25 април 2013 г., Asociația Accept, C‑81/12, EU:C:2013:275, т. 62 и 63).
65 С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която адвокатско сдружение, чийто предмет на дейност по устав е да осигурява съдебна защита на лица с определена сексуална ориентация и да насърчава зачитането на културата и спазването на правата на тази категория лица, автоматично е процесуално легитимирано — поради този предмет на дейност и независимо от евентуалната му стопанска цел — да започне съдебно производство за осигуряване на спазването на произтичащите от тази директива задължения и евентуално да получи обезщетение, когато са налице действия, които могат да представляват дискриминация, по смисъла на посочената директива, по отношение на посочената категория лица, но не може да се идентифицира конкретно увредено лице.
По съдебните разноски
66 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Понятието „условия за достъп до заетост […] или упражняване на занятие“ по член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат изявленията на дадено лице по време на аудио-визуално предаване, че никога не би наело, нито би работило с лица с определена сексуална ориентация в предприятието си, дори когато към момента на извършване на изявленията не се провежда, нито е планирана процедура по подбор и наемане на работа, стига връзката между тези изявления и условията за достъп до заетост или упражняване на занятие в това предприятие да не е хипотетична.
2) Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която адвокатско сдружение, чийто предмет на дейност по устав е да осигурява съдебна защита на лица с определена сексуална ориентация и да насърчава зачитането на културата и спазването на правата на тази категория лица, автоматично е процесуално легитимирано — поради този предмет на дейност и независимо от евентуалната му стопанска цел — да започне съдебно производство за осигуряване на спазването на произтичащите от тази директива задължения и евентуално да получи обезщетение, когато са налице действия, които могат да представляват дискриминация, по смисъла на посочената директива, по отношение на посочената категория лица, но не може да се идентифицира конкретно увредено лице.
Подписи