Дело T‑471/11
Éditions Odile Jacob SAS
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Концентрации — Kнигоиздателски пазар — Решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар под условие за прехвърляне на активи — Решение за одобрение на приобретателя на прехвърляните активи — Решение, взето след отмяна от Общия съд на първоначалното решение относно същата процедура — Правен интерес — Нарушение на член 266 ДФЕС — Неизпълнение на ангажиментите, наложени с решението за разрешаване на концентрация при определени условия — Разграничение между условия и задължения — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила — Преценка на кандидатурата на приобретателя — Независимост на приобретателя спрямо прехвърлителя — Злоупотреба с власт — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 5 септември 2014 г.
1. Съдебно производство — Встъпване — Възражение за недопустимост, което не е направено от ответника — Недопустимост
(член 40, четвърта алинея и член 53 от Статута на Съда; член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Съдебно производство — Встъпване — Доводи, различни от тези на главната подпомагана страна — Недопустимост
(член 40, четвърта алинея и член 53 от Статута на Съда; член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Интерес, свързан с бъдещо, но сигурно събитие — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба от адресат на решение на съд на Съюза срещу акт на институция, приет в изпълнение на същото това решение — Допустимост — Основание за предявяване на иск за обезщетение
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
5. Съдебно производство — Основания — Различна правна квалификация на основание от направената по друг спор — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
6. Жалба за отмяна — Отменително решение — Обхват — Абсолютна сила на пресъдено нещо — Обхват — Съобразяване както на мотивите, така и на диспозитива — Правен довод, който представлява съждение obiter dictum и надхвърля границите на отнесения пред съда на Съюза спор — Изключване — Действие на съдебното решение за отмяна — Задължение на автора на новото решение да вземе предвид датата на приемане на отменения акт и действащите тогава разпоредби
(членове 264 ДФЕС и 266 ДФЕС)
7. Жалба за отмяна — Отменително решение — Мерки за изпълнение — Отказ да се приемат мерки, надхвърлящи замяната на отменения акт — Оспорване на обхвата на задължението за изпълнение — Процесуално средство — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Оспорване на законосъобразността на акта, приет с цел да замени отменения акт — Процесуално средство — Жалба за отмяна
(членове 263 ДФЕС, 265 ДФЕС и 266 ДФЕС)
8. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Разграничение между условия и задължения, наложени на предприятията в рамките на процедура по разрешаване на концентрация при определени условия — Последици
(член 8, параграф 2 и параграф 5, буква б) и член 14, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 4064/89 на Съвета; точка 12 от Известие 2001/C 68/03 на Комисията)
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Правна сигурност — Отказ на защита на извършител на нарушение на действащата правна уредба — Предимство на принципа на законност пред принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания поради необходимост от запазване на равно третиране
10. Актове на институциите — Прилагане във времето — Забрана за прилагане с обратна сила — Изключения — Условия — Постигане на цел от общ интерес и защита на оправданите правни очаквания — Отмяна на решение за одобрение на приобретателя на прехвърляните активи в рамките на концентрация поради липсата на независимост на довереника — Приемане на решение с обратно действие, за да се отстрани допусната незаконосъобразност — Допустимост
11. Жалба за отмяна — Решение, с което се отхвърля жалба за отмяна — Последици — Относителна сила на пресъдено нещо — Запазване на презумпцията за законосъобразност на обжалвания акт — Недопустимостта на нова жалба със същия предмет, между същите страни и на същото основание
(член 256, параграф 1 ДФЕС)
12. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Отмяна на решение за одобрение на приобретателя на прехвърляните активи в рамките на концентрация — Решение, което не трябва непременно да повтаря същите мотиви като съдържащите се в отменения акт — Вземане предвид на данни за периода след датата на приемане на отменения акт — Допустимост
(член 266 ДФЕС)
13. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Преценки от икономическо естество — Право на самостоятелна преценка — Съдебен контрол — Граници
(член 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
14. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Ангажименти на съответните предприятия, които могат да направят операцията, за която е извършено уведомление, съвместима с вътрешния пазар — Ангажимент за прехвърляне на активите — Критерии за подбор на приобретателя — Възможност Комисията да подбере приобретател, който в най-голяма степен е годен да гарантира съвършена конкуренция на пазара — Липса — Прехвърляне на активи на приобретател без опит в съответния сектор — Допустимост — Условия — Съдебен контрол — Граници
(член 2, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета; точка 49 от Известие 2001/C 68/03 на Комисията)
15. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Ангажименти на съответните предприятия, които могат да направят операцията, за която е извършено уведомление, съвместима с вътрешния пазар — Ангажимент за прехвърляне на активите — Критерии за подбор на приобретателя — Настоящ или потенциален конкурент — Независимост на приобретателя от прехвърлителя — Участие на едно и също лице в органи и на прехвърлителя, и на приобретателя — Допустимост — Условия
(член 2, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета; точка 49 от Известие 2001/C 68/03 на Комисията)
16. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата в областта на концентрациите между предприятия — Решение за разрешаване на концентрация — Допълващи мотиви, които сами по себе си вече са достатъчни
(член 296 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 36)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 36 и 37)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 39)
4. Адресатите на решение на юрисдикция на Съюза, с което се отменя акт на институция, имат правен интерес в рамките на спор относно изпълнението на това съдебно решение от въпросната институция дори когато обжалваният акт е изчерпал действието си. Обстоятелството, че дори при отмяна на обжалваното решение жалбоподателят не би могъл да придобие активите, които е прехвърлил на друго предприятие по сделката, потвърдена с отмененото решение, не може само по себе си да постави под въпрос този принцип. Всъщност при положение че приемането на обжалваното решение представлява начинът, по който Комисията е преценила да изпълни съдебното решение, то жалбоподателят има правен интерес да оспори обжалваното решение поради самото си качество на страна по делото, по което то е постановено.
Впрочем предприятие, което присъства в списък, ограничаващ до петима потенциалните приобретатели на прехвърляните активи в рамките на концентрация, има интерес от отмяна на решението на Комисията за одобрение на друго от тези пет предприятия, тъй като това решение по принцип може да засегне търговското му положение, независимо от въпроса дали в случай на отмяна на обжалваното решение същото предприятие би могло да бъде одобрено като приобретател на разглежданите активи.
Освен това жалбоподател има интерес да иска отмяна на акт, който го засяга пряко, за да може съдът на Съюза да установи допусната спрямо него незаконосъобразност, щом като установяването ѝ може да послужи като основание на евентуален иск за обезщетение с оглед на съответно поправяне на претърпените от обжалвания акт вреди.
(вж. точки 40, 41, 43 и 44)
5. Няма разпоредба в Статута на Съда или в Процедурния правилник, която да забранява на страна по делото да даде правна квалификация на основание, различна от направената по друг спор. Всъщност правото на обжалване пред Общия съд, с което разполага всяко физическо или юридическо лице съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС, не може бъде ограничено при липсата на изрично предвидено правно основание за тази цел, без да бъдат накърнени основните принципи на законност и на зачитане на правото на защита, както и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Макар страните да определят предмета на спора, който не може да бъде изменен от съда, последният все пак трябва да тълкува правните основания по-скоро с оглед на тяхното същество, отколкото с оглед на правната им квалификация, и следователно именно той дава правната квалификация на основанията и доводите в жалбата.
Принципът non concedit venire contra factum proprium в правото на Съюза се отнася само до невъзможността за дадена страна да оспорва пред касационната инстанция факти по съществото на спора или факти, свързани с производството, които е признала пред първоинстанционния съд и присъстват в протокола от проведеното от последния съдебно заседание.
(вж. точки 50—52)
6. Отменителните решения, постановени от юрисдикциите на Съюза, щом станат окончателни, се ползват с абсолютна сила на пресъдено нещо. Такава сила има не само диспозитивът на отменителното решение, но и мотивите, които представляват необходимата опора на диспозитива и поради това са неразривно свързани с него.
Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обаче се отнася само до фактическите и правните въпроси, които са разрешени действително или по необходимост. При това съждения obiter dictum, съдържащи се в отменителното решение, нямат абсолютна сила на пресъдено нещо. Така член 266 ДФЕС създава задължение за институцията, издала отменения акт, само в границите на необходимото да гарантира изпълнението на отменителното решение.
Процедурата, с която се цели замяна на отменен акт, трябва да бъде възобновена от точния момент на настъпване на незаконосъобразността. Отмяната на акт, който слага край на дадена административна процедура, състояща се от няколко етапа, не води задължително до отмяна на цялата процедура преди приемането на обжалвания акт, независимо от мотивите (процесуални или по същество) в отменителното решение. Така за приемането на заменящия акт авторът на акта трябва да вземе предвид датата на приемане на отменения акт и да се съобрази с действащата към този момент правна уредба и с релевантните към този момент фактически обстоятелства. Въпреки това той може да посочи в новото решение мотиви, различни от тези, на които е основал първото си решение. Освен това той не е длъжен да се произнася отново по аспекти на първоначалния акт, които не са поставени под въпрос от отменителното съдебно решение.
(вж. точки 56—59, 63, 66, 67 и 125)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точка 71)
8. Регламент № 4064/89 на Съвета относно контрола върху концентрациите на предприятия и Известие на Комисията за поставяне на допълнителни условия съгласно Регламент № 4064/89 и Регламент № 447/98 на Комисията въвеждат разграничение между условия и задължения, наложени на предприятията в рамките на процедура по разрешаване на концентрация при определени условия. Когато съответните предприятия не изпълнят задължение, с което е обвързано решението на Комисията, същата може да оттегли това решение и да им наложи глоба. За сметка на това Регламент № 4064/89 не предвижда изрично специфични последици от неизпълнението на условие.
При тези условия, от една страна, когато дадена страна не изпълни условие, представляващо структурна мярка, без която концентрацията е нямало да може да бъде разрешена, решението за обявяване на операцията за съвместима с общия пазар се обезсилва. От друга страна, при неизпълнение на задължение, предвидено в решението за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар, Комисията може да оттегли посоченото решение и да наложи глоба на предприятието, което не е изпълнило въпросното задължение, но тя не е длъжна да предприеме такива мерки.
(вж. точки 73, 76, 77, 80 и 83)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 92—94)
10. Принципът на правната сигурност, който представлява общ принцип на правото на Съюза, в общия случай не допуска началото на действието във времето на даден акт да се определя към момент отпреди публикуването му. Съгласно постоянната съдебна практика обаче това е възможно по изключение, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени. Тази констатация не се основава на разграничение между индивидуалните решения и нормативните актове.
Зачитането от администрацията на законността и на силата на пресъдено нещо очевидно представлява цел от общ интерес. Такава именно цел преследва решение на Комисията, насочено към запълване на правната празнота, възникнала с отмяната от съда на Съюза на първото решение на Комисията за одобрение на приобретател на активите, прехвърлени въз основа на ангажиментите по решение за разрешаване на концентрацията между предприятия, и следователно към гарантиране на правната сигурност на предприятията, спрямо които се прилага Регламент № 4064/89.
Що се отнася до принципа на оправданите правни очаквания, същият не пречи на приемането на ново решение за одобрение с обратна сила, при положение че изпълнението на ангажиментите, предвидени в решението за разрешаване на концентрация при определени условия, от което предприятието, ангажирало се да прехвърли активите с цел концентрация, продължава да бъде обвързано към момента на приемане на новото решение, предполага, от една страна, това предприятие да предложи на Комисията да одобри приобретател на прехвърляните с цел концентрация активи, и от друга страна, Комисията да се произнесе по това му предложение.
(вж. точки 102, 103, 106 и 108)
11. Съдебните решения за отхвърляне на жалби за отмяна на акт на институция на Съюза имат относителна сила на пресъдено нещо, която има за единствена последица недопустимостта на нова жалба със същия предмет, между същите страни и на същото основание. Такова решение следователно не означава, че обжалваният акт е законосъобразен, а само че никое от посочените от жалбоподателя правни основания не е било възприето и че същото важи за абсолютните основания за отмяна, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно. Ето защо обжалваният акт продължава да се ползва с презумпция за законосъобразност, свързана също със задължението за всички субекти на правото на Съюза да признаят пълната ефективност на този акт, докато незаконосъобразността му не бъде установена.
(вж. точки 117 и 144)
12. След отмяната на административен акт авторът му трябва да приеме нов заменящ акт, като за целта вземе предвид датата на приемане на първия акт и се съобрази с действащата към този момент правна уредба и с релевантните към този момент фактически обстоятелства. В новото решение обаче той може да посочи мотиви, различни от тези, на които е основал първото решение.
Контролът върху концентрациите изисква прогнозен анализ относно състоянието на конкуренцията, до което концентрацията би могла да доведе в бъдеще, и по-специално оценката на жизнеспособността на приобретателя и на способността му да поддържа и да развива ефективната конкуренция на съответните пазари.
В този смисъл, когато трябва да извърши a posteriori анализ относно състоянието на конкуренцията, до което е довела концентрацията, Комисията има пълното право да провери дали анализът, осъществен въз основа на обстоятелствата, които са ѝ били известни към датата на приемане на отменения акт, се подкрепя от данните за периода след тази дата.
(вж. точки 125, 127, 128 и 134)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точки 135—138)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точки 145, 146 и 148)
15. С условието за независимост на приобретателя на прехвърлените активи с оглед на разрешаване на концентрацията се цели по-специално да се гарантира, че същият е способен да има поведение на ефективен и самостоятелен конкурент на пазара, без неговата стратегия и неговите решения да могат да бъдат повлияни от прехвърлителя. Тази независимост може да се прецени, като се разгледат капиталовите, финансовите, търговските, личните и материалните връзки между двете дружества.
Обстоятелството, че едно и също лице участва както в управителните органи на приобретателя, така и в надзорните органи на прехвърлителя, не означава задължително, че приобретателят е зависим от прехвърлителя.
Всъщност, когато по молба на Комисията приобретателят формално се задължава, преди приемането на решението за одобрение, от една страна, да прекрати пълномощията на това лице в управителните органи на дружеството в срок от една година, считано от одобрението на кандидатурата на същото, и от друга страна, през този период той да не участва в разискванията на съвета на директорите и на другите вътрешни комитети, когато те са свързани с отнасящата се до концентрацията дейност на групата, както и да не получава никаква поверителна информация относно съответния сектор от страна на ръководството или на оперативните ръководители на приобретателя, може да се приеме, че Комисията е следила присъствието на едно и също лице в управителните органи на приобретателя и в надзорните органи на прехвърлителя да не пречи на независимостта на приобретателя и следователно на поддържането и развитието на ефективна конкуренция на съответния пазар.
(вж. точки 152, 155, 158 и 159)
16. Вж. текста на решението.
(вж. точки 175—177 и 182)