Дело T‑470/11

Total SA
и
Elf Aquitaine SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Пазар на метакрилатите — Глоби — Солидарна отговорност на дружества майки и на тяхно дъщерно дружество за противоправното поведение на дъщерното дружество — Незабавно плащане на цялата глоба от дъщерното дружество — Намаляване на размера на глобата на дъщерното дружество с решение на Общия съд — Писма на Комисията, с които от дружествата майки се иска да платят ведно с лихви за забава възстановената от нея сума на дъщерното дружество — Жалба за отмяна — Обжалваем акт — Допустимост — Лихви за забава“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 29 април 2015 г.

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Актове, с които се променя правното положение на жалбоподателя/ищеца — Писмо на Комисията, с което се иска плащането на наложена солидарно на няколко дружество глоба ведно с лихви за забава, след като на едно от солидарно отговорните дружества, платило цялата първоначална глоба, е възстановена част от глобата — Недопустимост на жалбата в частта относно основния размер на глобата и допустимост в частта относно задължението за плащане на лихви за забава

(член 263 ДФЕС)

2.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Основание, посочено за първи път в становището по възражението за недопустимост — Недопустимост

(член 21 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

3.      Конкуренция — Глоби — Право на преценка на Комисията — Обхват — Правомощие за определяне на реда за плащане на глобите — Налагане на лихви за забава — Обхват — Глоба, която е наложена солидарно на няколко дружества и чийто размер е платен изцяло от едно от тях от името на всичките — Начисляване на лихви за забава на другите солидарно отговорни дружества, след като глобата е намалена по отношение на първоначално платилото я дружество и частично му е възстановена — Изключване

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, са единствено мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение. За да се определи дали дадена мярка подлежи на обжалване с цел отмяна, следва да се изхожда от същността на мярката, чиято отмяна се иска, тъй като по принцип формата, в която е приета мярката, е без значение в това отношение.

Във връзка с това, писмата на Комисията — с които от дружествата майки се иска да платят глобите, наложени им солидарно с техните дъщерни дружества за нарушение на правилата на конкуренцията, след като размерът на глобите е намален по отношение на първоначално платилото ги дружество и частично му е възстановен — произвеждат задължително правно действие, тъй като в тях се определя окончателната позиция на Комисията и подлежат на принудително изпълнение.

Същевременно жалба, с която се иска отмяна на такива писма, е недопустима в частта относно сумите по главниците на глобите, тъй като в това отношение правното положение на дружествата майки остава непроменено. Доколкото обаче с тези писма се иска заплащането на лихви за забава, писмата изменят правното положение на дружествата майки, които преди това не са дължали такива лихви, тъй като тяхното дъщерно дружество е платило без забавяне първоначалната солидарно дължима глоба. Ето защо в това отношение такива писма могат да бъдат предмет на жалба за отмяна.

(вж. точки 73, 74, 82, 83, 95, 96, 99 и 101)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 107)

3.      Правомощието на Комисията да налага глоби за нарушения на правилата на конкуренцията, включва възможността тя да определя датата, на която глобата става изискуема, и тази, от която започват да текат лихвите за забава, да определя размера на тези лихви, както и конкретните условия за прилагане на нейното решение, като при необходимост изисква учредяване на банкова гаранция, покриваща сумата по главницата и по лихвите по наложената глоба, тъй като при липса на такова правомощие предимството, което предприятията биха могли да извлекат от забавеното плащане на глобите, би отслабило ефекта на санкциите, наложени от Комисията в рамките на възложената ѝ задача да следи за прилагането на правилата на конкуренцията.

Начисляването на лихви за забава върху глобите е обосновано, за да не се допусне осуетяване на полезното действие на Договора чрез практики, прилагани едностранно от предприятия, които се бавят при плащането на наложените им глоби. По принцип лихвите за забава имат едно-единствено предназначение, а именно обезщетяване на кредитора за причиненото забавяне при плащането на парично вземане, тъй като лишаването от парична сума винаги нанася вреди.

С оглед на това предназначение Комисията няма основание да иска лихви за забава за наложена солидарно на няколко дружества глоба, ако глобата е била платена без забавяне и в пълен размер от едно от дължащите я дружества от името на всички, но се е наложило частично да бъде възстановена, след като размерът ѝ е бил намален по отношение на платилото я дружество. При тези обстоятелства не е налице забавяне в плащането от страна на дължащите глобата дружества.

В това отношение е достатъчно дружеството, платило първоначалната глоба ясно да е посочило, че плаща и от името на другите солидарно отговорни дружества, като попълването на исканото от Комисията заявление за съвместно плащане не е задължително.

(вж. точки 109—113, 115 и 116)