РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
23 март 2015 година(*)
„Публична служба — Възнаграждение — Наследствена пенсия — Член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника — Бивш съпруг на починало длъжностно лице — Наличие на издръжка към датата на смъртта на длъжностното лице — Член 42 от приложение VІІІ към Правилника — Срок за предявяване на правото на пенсия“
По дело F‑6/14
с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,
Julia Borghans, бивша съпруга на M. van Raan, починало длъжностно лице в Европейската комисия, с местожителство в Auderghem (Белгия), за която се явяват F. Van der Schueren и C. Lefèvre, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват J. Currall и A.‑C. Simon, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав),
състоящ се от: K. Bradley, председател, H. Kreppel (докладчик) и M. I. Rofes i Pujol, съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 ноември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 28 януари 2014 г., г‑жа Borghans иска отмяна на решението на Европейската комисия, с което ѝ е отказано отпускане на наследствена пенсия.
Правна уредба
2 Правната уредба включва членове 27 и 42 от приложение VІІІ към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му преди влизането в сила на Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), както и следните разпоредби от Правилника и от посоченото приложение.
3 Член 79 от Правилника гласи:
„При условията на глава 4 на приложение VIII [към Правилника] преживелият съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице има право на наследствена пенсия, равна на 60 % от пенсията за осигурителен стаж или обезщетенията за инвалидност, които са били изплащани на починалия, или биха му се полагали, независимо от продължителността на служебния му стаж или възраст към момента на неговата смърт.
Размерът на пенсията на преживелия съпруг на длъжностно лице, което към момента на смъртта си е било в едно от административните положения по член 35 [към Правилника], не може да бъде по-малък от жизнения минимум, нито от 35 % от последната основна заплата, получена от длъжностното лице.
[…]“.
4 Съгласно член 80 от Правилника:
„Ако длъжностно лице или лице с право на пенсия за осигурителен стаж или обезщетения за инвалидност почине, без да остави съпруг/а с право на наследствена пенсия, децата на издръжка на починалия по смисъла на член 2 от приложение VІІ [към Правилника] към момента на неговата смърт имат право на пенсия за сираци в съответствие с член 21 от приложение VІІІ [към Правилника].
Същото право на пенсия имат и децата, които отговарят на горните условия в случай на смърт или последващ брак на съпруга, получаващ наследствена пенсия.
При смърт на длъжностно лице или на лице с право на пенсия за осигурителен стаж или обезщетения за инвалидност, когато не са налице условията по първа алинея, децата на издръжка на длъжностното лице по смисъла на член 2 от приложение VІІ [към Правилника] имат право на пенсия за сираци в съответствие с член 21 от приложение VІІІ [към Правилника]; размерът на тази пенсия е равен на половината от пенсията, изчислена по този член.
[…]“.
5 Член 21, параграф 1, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника гласи:
„Пенсията за сираци, предвидена в член 80, първа, втора и трета алинея от Правилника [за длъжностните лица], за първия сирак е равна на осем десети от наследствената пенсия, на която би имал право преживелият съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице с право на пенсия за осигурителен стаж или обезщетение за инвалидност, без да се вземат предвид намаленията, предвидени в член 25 [от настоящото приложение]“.
Обстоятелства в основата на спора
6 На 20 април 1991 г. жалбоподателката се омъжва за M. van Raan, който тогава е длъжностно лице в Комисията.
7 На 10 септември 1993 г. от този брак се ражда дете.
8 С решение от 15 юни 2004 г. Тribunal de première instance de Bruxelles (първоинстанционен съд, Брюксел) (Белгия) постановява развод по взаимно съгласие между M. van Raan и жалбоподателката. В споразумението за развод, сключено на 24 декември 2003 г. (наричано по-нататък „споразумението за развод“) и приложено към посоченото решение, е предвидено, че от тази дата до смъртта си M. van Raan ще изплаща на жалбоподателката издръжка в размер, определен към този момент на 3 000 EUR месечно.
9 С решение от 18 декември 2007 г., по молба от M. van Raan, Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem (Мирови съдия на кантон Overijse-Zaventem) (Белгия) прекратява издръжката, която той дължи на жалбоподателката, считано от 1 септември 2006 г.
10 На 12 февруари 2008 г. жалбоподателката подава въззивна жалба срещу решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г.
11 На 2 март 2008 г. M. van Raan умира.
12 Не се спори, че след смъртта на M. van Raan Комисията не е изплащала на жалбоподателката наследствена пенсия.
13 Комисията обаче отпуска на детето на покойния M. van Raan и на жалбоподателката, считано от юли 2008 г., пенсия за сираци на основание член 80 от Правилника, чийто размер е определен в съответствие с член 21, параграф 1, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника, на осем десети от наследствената пенсия, която жалбоподателката би получавала, ако имаше право на такава пенсия (наричана по-нататък „пенсията за сираци в увеличен размер“).
14 През октомври 2011 г., след като навършва пълнолетие, детето на покойния M. van Raan и на жалбоподателката встъпва в качеството си на негов наследник в производството пред белгийските съдилища за прекратяване на издръжката на жалбоподателката, което към този момент е висящо в Тribunal de première instance de Bruxelles.
15 С решение от 25 март 2013 г. Тribunal de première instance de Bruxelles отменя решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г. и приема за неоснователно първоначалното искане на покойния M. van Raan за прекратяване на издръжката в полза на жалбоподателката съгласно споразумението за развод с мотива, че не са налице условията за прекратяване на издръжката, предвидени в споразумението за развод.
16 В качеството си на наследник на M. van Raan детето на покойния M. van Raan и на жалбоподателката приема решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г.
17 С писмо от 29 април 2013 г. жалбоподателката иска от Комисията да ѝ изплаща наследствена пенсия, считано от април 2008 г., като обяснява, че поради отмяната на решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г. с решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г. тя отговаря на критериите по член 27 от приложение VІІІ към Правилника за получаване на такава пенсия.
18 С решение от 3 юни 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията отхвърля молбата на жалбоподателката, като се обосновава с обстоятелството, че тъй като тя не е предявила правото си на пенсия в срок от една година от датата на смъртта на M. van Raan, тя е изгубила това право на основание член 42 от приложение VІІІ към Правилника.
19 На 9 юли 2013 г. жалбоподателката обжалва това решение по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника.
20 С решение от 29 октомври 2013 г. органът по назначаването отхвърля жалбата по административен ред със същите мотиви като обжалваното решение (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“).
Искания на страните
21 Жалбоподателката моли Съда на публичната служба:
– да отмени решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
22 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на жалбата
23 Според постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение, с което се отхвърля жалба по административен ред, в случаите когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Съда на публичната служба с жалба срещу акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8).
24 Тъй като в случая решението за отхвърляне на жалбата по административен ред няма самостоятелно съдържание, следва да се счита, че жалбата е подадена само срещу обжалваното решение.
По допустимостта
Доводи на страните
25 Комисията иска да се приеме, че исканията за отмяна на обжалваното решение са недопустими. Според Комисията това решение всъщност само потвърждавало изцяло предходно мълчаливо решение, прието след смъртта на M. van Raan през 2008 г., с което администрацията била отказала да отпусне на жалбоподателката наследствена пенсия и което не било оспорено от нея в срока по член 90, параграф 2 от Правилника. Комисията добавя, че съгласно трайната съдебна практика възможността за подаване на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — възможност, от която жалбоподателката се е възползвала, като с писмо от 29 април 2013 г. е поискала да ѝ бъде отпусната наследствена пенсия — не позволявала на длъжностно лице или на правоприемник да нарушава сроковете по членове 90 и 91 от Правилника за подаване на жалба по административен ред и на жалба до съда, като посредством искане косвено оспорва предходно решение, което не е било оспорено в срок, както е в случая.
26 Жалбоподателката моли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост да бъде отхвърлено.
Съображения на Съда на публичната служба
27 Съгласно трайната съдебна практика жалба за отмяна, насочена срещу решение, с което се потвърждава изцяло необжалвано в срок предходно решение, е недопустима. С решение се потвърждава изцяло предходно решение, когато то не съдържа никакъв нов елемент в сравнение с предходния акт и не е било предшествано от преразглеждане на положението на адресата на този предходен акт (решение А/Комисия, F‑12/09, EU:F:2011:136, т. 119).
28 В разглеждания случай е уместно в самото начало да се провери дали, както твърди Комисията, през 2008 г. е прието мълчаливо решение, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на наследствена пенсия с мотива, че тя не отговаря на условията, предвидени в член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника.
29 В това отношение член 90, параграф 1 от Правилника предвижда, че всяко лице, за което той се прилага, може да сезира органа по назначаването с искане да вземе решение, което се отнася до него, и че непроизнасянето по искането в срок от четири месеца от датата на подаването му се счита за мълчалив отказ. От такава разпоредба следва, че по принцип решение, съдържащо мълчалив отказ да се предостави право на длъжностно лице, може да има само при условие че преди това длъжностното лице е сезирало администрацията с искане да му бъде предоставено това право.
30 В писмените си изложения Комисията посочва, че до нея не е подавано никакво искане за отпускане на наследствена пенсия от страна на жалбоподателката. Що се отнася до последната, макар в жалбата по административен ред срещу обжалваното решение тя да е посочила наличието на такова искане и дори на решение, с което през 2008 г. ѝ е отказано отпускане на наследствена пенсия, впоследствие в писмените си изложения и в съдебното заседание тя потвърждава липсата на каквото и да е искане и решение в този смисъл.
31 Следователно не се установява, че поради липсата на произнасяне по искането на жалбоподателката е налице мълчалив отказ на Комисията да ѝ отпусне наследствена пенсия.
32 Нещо повече, дори да се предположи, че успоредно с решението за отпускане на пенсия за сираци в увеличен размер на детето на покойния M. van Raan и на жалбоподателката през 2008 г. е налице мълчалив отказ на Комисията да отпусне наследствена пенсия на последната, обжалваното решение не би могло да се счита за решение, което потвърждава изцяло това мълчаливо решение.
33 Всъщност това мълчаливо решение би могло да се обоснове единствено с обстоятелството, че жалбоподателката не отговаря на условията по член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника за отпускане на такава наследствена пенсия. Обжалваното решение обаче е мотивирано с обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила предвидените в член 42 от същото приложение изисквания във връзка със срока. Поради това в обжалваното решение Комисията преразглежда положението на жалбоподателката въз основа на нови елементи, които могат да имат отражение върху това положение.
34 От това следва, че повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.
По съществото на спора
Доводи на страните
35 По същество жалбоподателката повдига срещу обжалваното решение едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 42 от приложение VІІІ към Правилника.
36 Сред оплакванията, развити в подкрепа на основанието, жалбоподателката обяснява, че не би трябвало да бъде упреквана, че не е поискала отпускане на наследствена пенсия в едногодишен срок от смъртта на M. van Raan. Всъщност към тази дата, предвид решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г., тя вече не получава издръжка, поради което не отговаря на условията по член 27 от приложение VІІІ към Правилника. Жалбоподателката добавя, че впоследствие е спазила разпоредбите на член 42 от приложение VІІІ към Правилника, като е подала искане за изплащане на наследствена пенсия в рамките на една година от постановяването на решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г., с което е възстановена издръжката.
37 Комисията моли основанието да бъде отхвърлено.
38 Комисията твърди, че жалбоподателката е следвало да спази срока по член 42 от приложение VІІІ към Правилника, когато подава искането за отпускане на наследствена пенсия. Според Комисията в едногодишен срок от смъртта на M. van Raan жалбоподателката е трябвало да уведоми администрацията, че споразумението за развод ѝ дава право на издръжка и че е обжалвала решението от 18 декември 2007 г., с което Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem е прекратил тази издръжка.
39 В съдебното заседание Комисията уточнява, че ако жалбоподателката ѝ беше предоставила тази информация, тя би могла да постави окончателното изплащане на детето на M. van Raan и на жалбоподателката на пенсията за сираци в увеличен размер в зависимост от условието решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г. да не бъде отменено от Тribunal de première instance de Bruxelles и издръжката да не бъде възстановена със задна дата.
40 В съдебното заседание, в отговор на въпросите на Съда на публичната служба, Комисията изтъква и че във всеки случай жалбоподателката никога не би могла да претендира за наследствена пенсия, тъй като към датата на смъртта на M. van Raan тя не е отговаряла на условията по член 27 от приложение VІІІ към Правилника, за да претендира такава пенсия, а именно към датата на смъртта на бившия си съпруг — длъжностно лице или бивше длъжностно лице, да има на собствено основание право на издръжка от него. Комисията добавя, че е неотносимо обстоятелството, че след смъртта на M. van Raan Тribunal de première instance de Bruxelles е отменил решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г., вследствие на което издръжката, определена в споразумението за развод, е възстановена. Според Комисията, ако се приеме обратното, би означавало да се признае, че в нарушение на разпоредбите на член 80 от Правилника за определен период на законно основание е възможно едновременно изплащане на наследствена пенсия и на пенсия за сираци в увеличен размер.
Съображения на Съда на публичната служба
– Предварителни бележки
41 Макар в обжалваното решение и в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред Комисията да отхвърля подаденото от жалбоподателката искане за отпускане на наследствена пенсия, като се обосновава с обстоятелството, че тя е загубила това право, защото не е подала искането в едногодишния срок по член 42 от приложение VІІІ към Правилника, в писмената си защита и в съдебното заседание Комисията твърди, че жалбоподателката никога не е имала право на наследствена пенсия, тъй като към датата на смъртта на своя бивш съпруг не е получавала издръжка, поради което не е отговаряла на условията по член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника, за да претендира такава пенсия.
42 Съгласно трайната съдебна практика в това отношение на институциите не би могло да се разреши да развиват в рамките на съдебното производство заместващи мотиви, освен ако действат при условията на обвързана компетентност (решение СР/Парламент, F‑8/13, EU:F:2014:44, т. 67 и цитираната съдебна практика).
43 Тоест необходимо е да се прецени дали Комисията, чието главно искане е да замени първоначалните мотиви на обжалваното решение, изведени от допуснатото от жалбоподателката нарушение на член 42 от приложение VІІІ към Правилника, с нови мотиви, изведени от обстоятелството, че жалбоподателката не е попадала в приложното поле на член 27, първа алинея от посоченото приложение, е действала при условията на обвързана компетентност.
44 Както гласи член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника, „[б]ившият съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице има право на наследствена пенсия по смисъла на настоящата глава, ако успее да докаже на собствено основание, че към датата на смъртта на длъжностното лице има право на издръжка от починалия по силата на съдебно решение или в резултат на надлежно регистрирано валидно споразумение между него и бившия му съпруг“.
45 Когато трябва да провери дали бившият съпруг на починало длъжностно лице или бивше длъжностно лице доказва, че след смъртта на бившия си съпруг има право на издръжка по смисъла на член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника, администрацията изобщо не разполага с право на преценка и е длъжна да отпусне или да откаже отпускането според това дали това фактическо обстоятелство е доказано или не.
46 След като, когато отпуска или отказва да отпусне наследствена пенсия по член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника, администрацията действа при условията на обвързана компетентност, възможно е в писмената си защита и в съдебното заседание Комисията да развива заместващи мотиви, изведени от факта, че жалбоподателката не попада в приложното поле на тази разпоредба.
47 Ето защо Съдът на публичната служба първо следва да провери дали може да се счита, че вследствие на решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г. жалбоподателката има право на наследствена пенсия.
48 При утвърдителен отговор, Съдът на публичната служба ще трябва да определи, второ, дали предвиденият в член 42 от приложение VІІІ към Правилника срок, в който правото се погасява, се прилага по отношение на жалбоподателката.
– По въпроса дали вследствие решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г. жалбоподателката има право на наследствена пенсия
49 Както вече беше посочено, от член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника следва, че отпускането на наследствена пенсия на бившия съпруг на починало длъжностно лице или бивше длъжностно лице зависи от условието той да докаже „на собствено основание, че към датата на смъртта на длъжностното лице има право на издръжка от починалия по силата на съдебно решение или в резултат на надлежно регистрирано валидно споразумение между него и бившия му съпруг“.
50 В случая от доказателствата по делото се установява, че макар споразумението за развод да предвижда M. van Raan да изплаща на жалбоподателката месечна издръжка в размер на 3 000 EUR, считано от 1 декември 2006 г., тази издръжка е прекратена с решение на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem, решение, което съгласно белгийското право подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.
51 Ето защо към 2 март 2008 г., датата на смъртта на M. van Raan, въпреки обстоятелството, че жалбоподателката е подала въззивна жалба срещу решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г., не може да се счита, че по силата на белгийското право жалбоподателката има на собствено основание право на издръжка от своя бивш съпруг.
52 Наистина към момента на смъртта на M. van Raan решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г. няма сила на пресъдено нещо, тъй като, както беше посочено, жалбоподателката е подала въззивна жалба срещу това решение. Въпреки това с оглед на факта, че това решение подлежи на предварително изпълнение, жалбоподателката вече не е разполагала с титул, който да ѝ позволи да продължи да получава издръжка.
53 Вследствие на това към датата на смъртта на M. van Raan жалбоподателката не е отговаряла на условията по член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника, за да може да претендира за наследствена пенсия.
54 Впрочем в писмените си изложения самата Комисия приема, че „[ч]лен 27 от приложение VІІІ към Правилника не се прилага“ по отношение на положението на жалбоподателката към датата на смъртта на M. van Raan.
55 Въпреки това няма спор, че с решение от 25 март 2013 г. Тribunal de première instance de Bruxelles отменя решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г. и обявява за неоснователно първоначалното искане на покойния M. van Raan за прекратяване на издръжката, предвидена в споразумението за развода.
56 Следва да се определи дали, както твърди жалбоподателката, в резултат на отмяната от въззивния съд на решението на първата инстанция за нея възниква право на наследствена пенсия по смисъла на член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника.
57 В това отношение Съдът на публичната служба припомня, че текстът на разпоредба от правото на Съюза, която, както член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника, не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно тълкуване при отчитане на контекста на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба. Въпреки това, дори при липсата на такова изрично препращане, прилагането на правото на Съюза може да предполага препращане към правото на държавите членки, когато съдът на Съюза не може да открие в правото на Съюза или в неговите общи принципи елементите, които да му позволят да уточни съдържанието и обхвата на разглежданата разпоредба от правото на Съюза посредством самостоятелно тълкуване (решение Díaz García/Парламент, T‑43/90, EU:T:1992:120, т. 36).
58 В настоящия случай, както изрично приема Първоинстанционният съд на Европейските общности в решение М/Съд на Европейските общности (Т‑172/01, EU:T:2004:108), понятието „издръжка […] по силата на […] споразумение между [бившите съпрузи]“ по смисъла на член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника не би могло да е предмет на самостоятелно тълкуване. Напротив, понятието за издръжка, договорена между бивши съпрузи поради развода им, е сред имуществените последици, произтичащи от решението за развод, постановено въз основа на приложимите гражданскоправни норми (решение М/Съд на Европейските общности, EU:T:2004:108, т. 72).
59 Следователно, за да се определи дали бившият съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице доказва „на собствено основание, че към датата на смъртта на длъжностното лице има право на издръжка от починалия по силата на […] споразумение между него и бившия му съпруг“, следва да се вземе предвид законът, според който са уредени последиците от развода, или в случая, белгийският закон, съгласно който е постановен разводът.
60 Тъй като в белгийското право отмяната от въззивния съд на първоинстанционно съдебно решение води до заличаването му с обратна сила, решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г., с което е отменено решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г., заличава с обратна сила последното решение и възстановява издръжката, уредена в споразумението за развод, като по този начин се смята, че тази издръжка никога не е била прекратявана.
61 Ето защо, считано от 25 март 2013 г., датата на постановяване на решението на Тribunal de première instance de Bruxelles, предвид възстановяването на правото на жалбоподателката на издръжка съгласно споразумението за развод, считано от 1 септември 2006 г., задължително е следвало да се приеме, че в съответствие с белгийското право тя е доказала на собствено основание, че към датата на смъртта на M. van Raan има право на издръжка от него.
62 От това следва, че в резултат на решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г. жалбоподателката попада в кръга на лицата с право на наследствена пенсия по смисъла на член 27, първа алинея от приложение VІІІ към Правилника.
63 Този извод не се засяга от възражението на Комисията, че за да се определи дали бившият съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице има право на наследствена пенсия на основание член 27 от приложение VІІІ към Правилника, би трябвало да се разгледа само положението към датата на смъртта на длъжностното лице или бившето длъжностно лице, без да се взема предвид евентуалното изменение на това положение със задна дата. Всъщност приемането на това възражение би довело до нарушаване на белгийското право, съгласно което отмяната от страна на въззивния съд на решение на първоинстанционен съд за прекратяване на издръжка води до възстановяването на издръжката със задна дата.
64 Не може да бъде приет и доводът на Комисията, че признаването на право на жалбоподателката на наследствена пенсия, считано от датата на смъртта на M. van Raan, би нарушило разпоредбите на член 80, трета алинея от Правилника.
65 Вярно е, че в това отношение разпоредбите на член 80, трета алинея от Правилника не допускат признаването за един и същ период едновременно на правото на бившия съпруг на длъжностно лице или бивше длъжностно лице да получава наследствена пенсия и на правото на детето, за което е признато, че е на издръжка на това длъжностно лице или бивше длъжностно лице към момента на неговата смърт, да получава пенсия за сираци в увеличен размер.
66 В случая обаче решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г. не само възстановява дължимата на жалбоподателката по силата на споразумението за развод издръжка, считано от 1 септември 2006г., и съответно води до възникване за жалбоподателката на право на наследствена пенсия, считано от датата на смъртта на M. van Raan, но и лишава със задна дата от правно основание решението на Комисията, с което на детето на покойния M. van Raan и на жалбоподателката е отпусната пенсия за сираци в увеличен размер, считано от юли 2008 г.
67 Накрая е важно да се припомни, че преследваната с член 27 от приложение VІІІ към Правилника цел е да се даде възможност на бившия съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице, който към момента на смъртта на същото е имал право на издръжка от него, да продължи да получава след смъртта му средства за препитание. Няма никаква основателна причина бившият съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице да бъде лишен от наследствена пенсия и следователно от средствата, осигуряващи препитанието му, само защото независимо от волята му получаваната от него въз основа на националното право издръжка е била прекратена преди смъртта на длъжностното лице или на бившето длъжностно лице, а впоследствие възстановена със задна дата след неговата смърт.
– По въпроса дали срокът по член 42 от приложение VІІІ към Правилника, в който правото се погасява, е бил приложим по отношение на жалбоподателката
68 Съгласно член 42 от приложение VІІІ към Правилника „[а]ко длъжностно лице или бивше длъжностно лице, получаващо пенсия за осигурителен стаж или обезщетение за инвалидност, почине и неговите правоприемници не предявят правото си на пенсия или обезщетение в срок от една година от датата на смъртта, те губят това право, освен в случай на надлежно доказана непреодолима сила“.
69 От самия текст на член 42 от приложение VІІІ към Правилника следва, че предвиденият в него срок, в който правото се погасява, се прилага само по отношение на правоприемници на починало длъжностно лице или бивше длъжностно лице, които към момента на смъртта имат право на пенсия или на обезщетение.
70 Следователно случаите на правоприемници на починало длъжностно лице или бивше длъжностно лице, които, както в настоящия случай, към датата на смъртта на последното нямат право на пенсия или обезщетение, но такова им е признато след смъртта със задна дата вследствие на постановяването на решение на националния съд, не попадат в приложното поле на член 42 от приложение VІІІ към Правилника.
71 Както беше казано, в случая жалбоподателката няма право на наследствена пенсия към датата на смъртта на M. van Raan, тъй като предвидената в споразумението за развод издръжка е прекратена преди това с решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г. и все още не е била възстановена със задна дата от въззивния съд.
72 При тези условия, като обосновава обжалваното решение с обстоятелството, че тъй като жалбоподателката не е предявила правото си на пенсия през годината след смъртта на M. van Raan, тя е изгубила това право на основание член 42 от приложение VІІІ към Правилника, Комисията допуска грешка при прилагане на правото.
73 Остава въпросът дали жалбоподателката все пак е трябвало да подаде искане за отпускане на наследствена пенсия в определен срок.
74 В това отношение поради липсата на разпоредба в Правилника, която да определя срок на правоприемниците на починало длъжностно лице или бивше длъжностно лице, които са в положението по точка 70 от настоящото решение, в който да предявят своите права на пенсия или обезщетение, Съдът на публичната служба следва да запълни тази празнота (вж. по аналогия относно срока за обжалване при спорове между Европейската инвестиционна банка и нейните служители решение Dunnett и др./ЕИБ, Т‑192/99, EU:T:2001:72, т. 51).
75 Всъщност принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които са общи принципи на правото на Съюза, не допускат институциите и физическите лица да действат без никакво ограничение във времето и по този начин да застрашават по-специално стабилността на възникналите правоотношения, а изискват да се спазва разумен срок (вж. по аналогия относно срока за подаване на искане за обезщетение за вреди определение Marcuccio/Комисия, T‑157/09 P, EU:T:2010:403, т. 42).
76 Ето защо Съдът на публичната служба счита, че принципът на правна сигурност задължава правоприемниците на починало длъжностно лице или бивше длъжностно лице, които са в положението по точка 70 от настоящото решение, да предявят своите права на пенсия или обезщетение в разумен срок, който започва да тече от датата на връчването на националното съдебно решение, въз основа на което правата на пенсия или на обезщетение са признати със задна дата.
77 Макар в случая въз основа на документите по делото да не може да се определи точно датата, на която решението на Тribunal de première instance de Bruxelles от 25 март 2013 г. е връчено на жалбоподателката, това връчване непременно е станало не по-рано от 25 март 2013 г.
78 Жалбоподателката е предявила правото си на наследствена пенсия на 29 април 2013 г. или в срок, който може да се приеме за разумен с оглед на обстоятелствата в случая.
79 Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателката не е загубила правото си на наследствена пенсия към момента, в който го е предявила.
80 Комисията обаче твърди, че в едногодишния срок след смъртта на M. van Raan жалбоподателката е трябвало поне да я уведоми за положението си, и в частност да ѝ съобщи, че по силата на споразумението за развод тя е получавала издръжка от M. van Raan, че тази издръжка е прекратена с решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г. и че производството по подадената от нея жалба срещу това решение е висящо пред Тribunal de première instance de Bruxelles.
81 Въпреки това нито от текста, нито от структурата на член 42 от приложение VІІІ към Правилника може да се направи извод, че жалбоподателката е била длъжна да предостави на Комисията информация от такова естество, тъй като тази разпоредба само определя задължителен срок за предявяване на правата на правоприемниците на починало длъжностно лице или бивше длъжностно лице, които действително имат право на пенсия или обезщетение.
82 Следователно фактът, че жалбоподателката не е предоставила на Комисията информация за положението си, и по-специално за подадената от нея въззивна жалба срещу решението на Juge de paix du canton de Overijse-Zaventem от 18 декември 2007 г., е напълно неотносим към въпроса за своевременното предявяване на правото ѝ на наследствена пенсия.
83 От всичко гореизложено следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да се налага да се разглеждат останалите оплаквания, повдигнати в подкрепа на единственото основание в жалбата.
По съдебните разноски
84 Съгласно член 101 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 1 от посочения правилник, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.
85 От мотивите на настоящото решение следва, че Комисията е загубилата делото страна. Освен това в исканията си жалбоподателката изрично иска Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбата на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски и да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателката съдебни разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
реши:
1) Отменя решението от 3 юни 2013 г., с което Европейската комисия отказва да отпусне наследствена пенсия на г‑жа Borghans.
2) Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от г‑жа Borghans.
Bradley | Kreppel | Rofes i Pujol |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 март 2015 година.