Дело T‑319/11
ABN Amro Group NV
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Финансов сектор — Помощ, предназначена за поправянето на сериозно смущение в икономиката на държава членка — Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Условия за разрешаване на помощта — Забрана за придобиване — Съответствие със съобщенията на Комисията относно помощите във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Пропорционалност — Равно третиране — Принцип на добра администрация — Задължение за мотивиране — Право на собственост“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 8 април 2014 г.
1. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Право на преценка на Комисията — Възможност за приемане на насоки — Обвързващо действие — Съдебен контрол
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС; Известия 2008/C 270/02, 2009/C 10/03, 2009/C 72/01 и 2009/C 195/04 на Комисията)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Ограничаване на размера на помощта до необходимия минимум — Забрана за придобиване на предприятия — Обхват и продължителност
(член 107, параграф 3 ДФЕС; Известие 2009/C 195/04 на Комисията)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Правомощие да се отмени или измени решение на Комисията
(член 108, параграф 2 ДФЕС; член 7 от Регламент № 659 на Съвета; Известие 2009/C 195/04 на Комисията)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Забрана за придобиване на предприятия — Принцип на пропорционалност — Съдебен контрол
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС; Известия 2008/C 270/02, 2009/C 10/03, 2009/C 72/01 и 2009/C 195/04 на Комисията)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар — Проверка на мерките по преструктуриране, предвидени от предприятието, бенефициер на помощта — Сравнение с мерките, приети от други предприятия в същия сектор — Тежест на доказване
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС; Известие 2009/C 195/04 на Комисията)
6. Право на Европейския съюз — Общи принципи на правото — Право на добра администрация — Задълбочено и безпристрастно разглеждане на преписките — Решение на Комисията в областта на държавните помощи
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС)
7. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията относно съвместимостта на помощ с вътрешния пазар — Кратко изложение на мотивите — Допустимост — Условия
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС; Известия 2008/C 270/02, 2009/C 10/03, 2009/C 72/01 и 2009/C 195/04 на Комисията)
8. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка — Допустимост на кратки мотиви
(член 296 ДФЕС)
9. Европейски съюз — Правни режими на собственост — Принцип на неутралитет — Прилагане на основните норми на Договора — Съотношение с разпоредбите в областта на държавните помощи
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 345 ДФЕС)
1. Когато прилага член 107, параграф 3 ДФЕС, Комисията разполага с широки правомощия за преценка, чието упражняване предполага сложни икономически и социални оценки, които трябва да се извършват в контекста на Съюза. За целите на упражняването на тези правомощия Комисията може да приема насоки чрез актове като съобщенията, стига тези насоки да са съобразени с разпоредбите на Договора. В това отношение, като приема правила за поведение за прилагането на мерките за държавни помощи и обявява чрез публикуването на тези правила, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на споменатото право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания. Така в специфичната област на държавните помощи Комисията е обвързана от рамките и известията, които приема, доколкото те не са в разрез с нормите на Договора и са приети от държавите членки. Съдът на Съюза трябва да провери дали Комисията е спазила правилата, които е приела.
(вж. точки 27—29)
2. Комисията не е нарушила съобщението за преструктуриранията, като е приела, че принципът на ограничаване до необходимия минимум на държавна помощ, предоставена на предприятие от банковия сектор за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка, ѝ позволява да наложи забрана за придобиване на участие над 5 % за максимален срок от пет години при изложените по-долу условия.
На първо място, забрана за придобиване не се отнася само до участия в предприятия, които упражняват дейност във финансовия сектор или в държавата членка на предприятието, получател на помощта, а до всяко евентуално придобиване, тъй като целта е парите на банката, получила помощта, да се използват за възстановяването ѝ, преди тази банка да извърши придобивания. Всъщност придобиванията трябва да целят гарантиране на жизнеспособността на подпомаганото образувание. Следователно всяко придобиване, което не е свързано с процеса по преструктуриране, само по себе си може да наруши пазара. Такъв ще е случаят с финансирани с държавна помощ придобивания, които не са абсолютно необходими за възстановяване на жизнеспособността на дружеството получател, и които поради това нарушават принципа на ограничаване на размера на помощта до необходимия минимум.
На второ място, забраната за придобиване на дялове в други предприятия или за нови инвестиции не е ограничена до контролните участия.
На последно място, по отношение на продължителността на забраната, макар съобщението за преструктуриранията да не определя конкретна продължителност за забраните за придобиване, наложени с цел да се ограничи помощта до необходимия минимум, доколкото параграф 23 от съобщението за преструктуриранията се позовава на преструктуриране на получателя, от това може да се направи извод, че тази мярка може да се счита за основателна, докато е налице такова преструктуриране.
(вж. точки 40, 42—46, 54, 63, 169 и 177)
3. Правомощието на Комисията да разрешава придобивания след решение за одобряване на държавни помощи, предоставени на предприятие от банковия сектор за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка, което решение съдържа забрана за придобиване, произтича от общите правомощия на Комисията на административен орган, който в качеството си на автор на решение, отнасящо се до тази област, има компетентност да го отмени или измени. Липсата на специално посочване на тази възможност в подобно решение не може да се квалифицира като нарушение на съобщението за преструктуриранията
(вж. точка 66)
4. Като общ принцип на правото на Съюза принципът на пропорционалност представлява критерий за законосъобразността на всеки акт на институциите на Съюза, включително на решенията на Комисията в качеството ѝ на орган по конкуренцията.
Законосъобразността на забраната за придобиване, наложена на предприятие от банковия сектор като условие за получаване на държавна помощ за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка, не може да се преценява извън контекста на тази мярка, а трябва задължително да се разглежда в контекста на плановете за преструктуриране, представени от съответната държава членка.
Впрочем с оглед на естеството на проверката за съвместимост на дадена държавна помощ с вътрешния пазар Комисията разполага с широко право на преценка по-специално когато проверява дали комбинация от мерки ѝ позволява да приеме помощта за съвместима с вътрешния пазар, така че контролът на Общия съд в това отношение неизбежно е ограничен.
(вж. точки 75, 80 и 81)
5. При преценката дали принципът на равно третиране е зачетен в случай на решенията за разрешаване на държавна помощ в банковия сектор въз основа на конкретен план за преструктуриране и при различни условия, преструктурирането на дадено предприятие и условията, на които е подчинена предоставената помощ, трябва да са съобразени с присъщите за това предприятие проблеми и опитът на други предприятия в различен контекст може да е ирелевантен, макар да не може да се изключи възможността за сравняване на конкретни мерки за преструктуриране и на условията, предвидени в различни решения in abstracto. При всички положения, ако се приеме, че Общият съд може да провери наличието на сходство между положението на жалбоподателя и съответните ситуации в другите решения на Комисията, тежестта да докаже наличието на сходство между тях се носи от жалбоподателя.
(вж. точки 113, 114, 184 и 185)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 128, 213 и 214)
7. В областта на държавните помощи са допустими относително кратки мотиви, които в голямата си част се свеждат до припомняне на установените в съобщението за преструктуриранията принципи, доколкото тези мотиви показват по ясен и недвусмислен начин съображенията на Комисията, по-конкретно поради това че последната е приложила принцип, който е закрепен в посоченото съобщение. Освен това изтъкнатото от жалбоподателя неразглеждане на алтернативни мерки е обосновано, доколкото от представените мотиви личи, че е необходимо стриктно прилагане на посочените принципи като този за ограничаване на помощта до необходимия минимум, което изключва по-гъвкави алтернативни решения.
Освен това, макар съобщенията на Комисията относно помощите за финансовия сектор в контекста на финансовата криза да са израз на нова политика, Комисията все пак не е длъжна да изложи по-задълбочени мотиви.
На последно място, във всички случаи обхватът на мотивите в друго решение не е от значение за преценката на Общия съд дали обжалваното решение е мотивирано надлежно.
(вж. точки 135, 136, 139 и 141)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точка 138)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 147, 148 и 153)