ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
21 ноември 2007 година
Дело F‑98/07 R
Nicole Petrilli
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението и за постановяване на временни мерки — Неотложност — Липса“
Предмет: Искане, предявено на основание на членове 242 ЕО, 243 ЕО, 157 АЕ и 158 АЕ от г‑жа Petrilli, относно, от една страна, спиране на изпълнението на решението на Комисията от 20 юли 2007 г. за отхвърляне на искането ѝ, предявено на основание на член 90, параграф 1 от Правилника, за продължаване на договора ѝ като договорно нает служител, и от друга страна, постановяване на временни мерки
Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер
(членове 242 ЕО и 243 ЕО; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда
(членове 242 ЕО и 243 ЕО; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
3. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда
(членове 242 ЕО и 243 ЕО; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
1. Условията за постановяване на временни мерки, свързани с неотложност и с fumus boni juris, са кумулативни, поради което искането за временни мерки трябва да се отхвърли, когато едно от тези условия липсва.
В рамките на това общо разглеждане съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и с оглед на особеностите на конкретния случай е свободен да определя начина, по който различните условия трябва да бъдат проверени, както и реда на разглеждането им, тъй като няма общностна правна норма, която да му налага предварително определена схема за извършване на анализа относно преценката на необходимостта от разпореждане на временни мерки.
(вж. точки 19 и 20)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 август 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 R, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑783, точки 12 и 13
2. Целта на обезпечителното производство е не да осигури предоставянето на обезщетение за вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни в смисъл, че за да се избегне значителна и непоправима вреда на интересите на ищеца или на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат постановени и да породят действие още преди постановяването на решението по главното производство. Страната, която иска постановяването на временните мерки, следва да представи доказателства, че не може да изчака приключването на главното производство, без да понесе вреди от такова естество.
(вж. точки 29 и 33)
Позоваване на:
Съд — 25 март 1999 г., Willeme/Комисия, C‑65/99 P(R), Recueil, стр. I‑1857, точка 62
Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, Recueil FP, стр. I‑A‑155 и II‑811, точка 25; 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1555, точка 27
3. Загубата на възможност да се заеме свободна длъжност в институция на Общността представлява вреда от имуществен, а не от неимуществен характер.
По принцип обаче вреда, която е чисто имуществена, не може да се разглежда като непоправима или дори като трудно поправима, щом като впоследствие може да бъде финансово компенсирана.
(вж. точки 35 и 36)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд: — 30 ноември 1993 г., D./Комисия, T‑549/93 R, Recueil, стр. II‑1347, точка 45; 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, Recueil FP, стр. I-A-2-129 и II‑A‑2‑609, точка 56 и цитираната съдебна практика