Дело C‑301/12

Cascina Tre Pini Ss

срещу

Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43/ЕИО — Територии от значение за Общността — Преразглеждане на статута на такава територия в случай на замърсяване или на влошаване на състоянието на околната среда — Национално законодателство, което не предвижда възможност заинтересованите лица да поискат такова преразглеждане — Предоставяне на компетентните национални органи на дискреционно правомощие служебно да открият процедура за преразглеждане на посочения статут“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 3 април 2014 г.

1.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Територии от значение за Общността — Декласифициране на територия, включена в списъка на съответните територии — Искане, което е направено от собственика на парцел, част от тази територия — Задължение на компетентните национални органи да предложат на Комисията да декласифицира въпросната територия — Условия

(член 4, член 6, параграфи 2—4 и членове 9 и 11 от Директива 92/43 на Съвета)

2.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Територии от значение за Общността — Правомощие да се предлага осъвременяването на списъка на съответните територии — Национална правна уредба, съгласно която такова правомощие имат само териториално-административните единици — Допустимост — Условие

(член 288, трета алинея ДФЕС; член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43 на Съвета)

3.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Общи или хипотетични въпроси — Въпрос, който има абстрактен и чисто хипотетичен характер от гледна точка на предмета на спора по главното производство — Недопустимост

(член 267 ДФЕС)

1.        Член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкуват в смисъл, че когато са сезирани с искане, което е направено от собственика на парцел, част от територия, включена в списъка на териториите от значение за Общността, и в което се твърди, че е влошено екологичното състояние на тази територия, компетентните органи на държавите членки са длъжни да предложат на Комисията да я декласифицира, стига основание на това искане да е обстоятелството, че макар разпоредбите на член 6, параграфи 2—4 от същата директива да са спазени, посочената територия повече изобщо не може да допринася за опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна или за изграждането на мрежата „Натура 2000“.

Всъщност, когато включена в списъка на териториите от значение за Общността територия повече изобщо не може да допринася за постигането на целите на Директива 92/43 и следователно вече няма основание за тази територия да останат да се прилагат предписанията на същата директива, съответната държава членка е длъжна да предложи на Комисията да декласифицира въпросната територия. Това задължение важи с още по-голяма сила в случаите, когато посочената територия включва парцел, притежаван от собственик, който търпи ограничения при упражняването на правото си на собственост, поради това че тя е част от списъка, доколкото при такива обстоятелства запазването на ограниченията за използване би могло да доведе до нарушение на правото на собственост.

Не всяко влошаване на състоянието на територия, включена в списъка на териториите от значение за Общността, обаче оправдава нейното декласифициране. Всъщност компетентните национални органи са длъжни да предложат декласифицирането на дадена територия само ако, независимо че предвидените от Директива 92/43 задължения са спазени, с тази територия целите на цитираната директива повече изобщо не могат да бъдат постигнати.

(вж. точки 28, 29, 31, 35 и 36; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която правомощие да предлагат осъвременяването на списъка на териториите от значение за Общността имат само териториално-административните единици, но не и — дори субсидиарно, в случай на бездействие от тяхна страна — държавата, доколкото с това предоставяне на правомощия се гарантира, че предписанията на посочената директива се прилагат правилно.

Всъщност при липсата на уточнение в Директива 92/43 на условията за предоставяне по вътрешното право на правомощието да се предлага осъвременяването на списъка на териториите от значение за Общността единственото, което изисква правото на Съюза, и по-специално член 288, трета алинея ДФЕС, е транспонирането във вътрешното право на тази директива, включително що се отнася до определянето на компетентните национални органи, на които е възложено да изпълняват задълженията по споменатата директива, ефективно да осигурява пълното прилагане на разпоредбите на тази директива по достатъчно ясен и точен начин.

(вж. точки 39—41 и 44; точка 2 от диспозитива)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 45—48)