Дело T‑106/17
(публикувани откъси)
JPMorgan Chase — Co. и др.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (десети разширен състав) от 20 декември 2023 година
„Конкуренция — Картели — Сектор на лихвените деривати в евро — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Манипулиране на междубанковите референтни лихвени проценти на Euribor — Обмен на поверителна информация — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Единно продължено нарушение — Поетапна във времето „хибридна“ процедура — Презумпция за невиновност — Безпристрастност — Глоби — Основен размер — Стойност на продажбите — Член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Задължение за мотивиране — Решение за изменение, което допълва мотивите — Равно третиране — Пропорционалност — Правомощие за пълен съдебен контрол“
1. Конкуренция — Административното производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Отчитане на обстоятелства, установени извън периода на нарушението — Допустимост
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 64—71)
2. Картели — Споразумения между предприятия и съгласувани практики — Понятие — Участие в мрежа от двустранни контакти с антиконкурентна цел — Пасивни форми на участие — Включване — Условие — Липса на разграничаване — Изпълнено условие
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 279—312)
3. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Обмен на поверителна информация между финансови брокери на финансови институции — Обмен на информация във връзка с опити за манипулиране на междубанковите референтни лихвени проценти на Euribor — Обмен на информация за търговски позиции и ценови стратегии относно индексирани с Euribor или с EONIA продукти — Липса на проконкурентни последици, които са доказани, релевантни, присъщи за конкретното споразумение и достатъчно значими — Обмен на информация с достатъчна степен на вредност, за да се квалифицира като ограничение с оглед на целта
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 325—337, 341—364 и 377—438)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение на Комисията за констатиране на нарушение и налагане на глоба
(член 101, параграф 1 и член 296, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 338, 339 и 368—375)
5. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи единно нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение — Условия — Неправомерни практики и действия, вписващи се в общ план — Преценка — Критерии — Принос към единната цел на нарушението — Знание за общия план на картела и основните му елементи или възможност за предвиждането им
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 441—450, 453—473, 477—501 и 504—508)
6. Конкуренция — Административно производство — Процедура за постигане на споразумение — Процедура, която не включва всички участници в картела — Поетапно приемане на решение за постигане на споразумение и на решение след обикновена процедура — Допустимост — Условия — Зачитане на задължението за безпристрастност и на презумпцията за невиновност — Зачитане на правото на защита — Обхват
(член 101 ДФЕС; членове 41 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 10а от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 514—544)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Задължение за Комисията да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая — Публични изявления на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, направени в хода на административното производство — Изявления, които биха могли евентуално да свидетелстват за липса на субективна безпристрастност — Липса на отражение върху безпристрастното разглеждане на случая от Комисията
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 549—558)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Определяне на размера на налаганата глоба — Критерии за преценка
(член 101, параграф 1 и член 261 ДФЕС; член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 567, 568 и 698—728)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Прилагане на предвидената в Насоките методология — Заместваща стойност, установена въз основа на индексирани парични приходи чрез прилагане на коефициент на намаление — Непълнота на мотивите, свързани с определянето на коефициента на намаление
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 13 и 37 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 583—595, 602—608 и 612—621)
10. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Нарушение на задължението за мотивиране — Служебно разглеждане от съда
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 609—611)
11. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Отстраняване на липса на мотиви в хода на съдебното производство чрез приемане на решение за изменение — Недопустимост
(член 101, параграф 1 и член 296, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 627—633)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Прилагане на предвидената в Насоките методология — Заместваща стойност, установена въз основа на индексирани парични приходи чрез прилагане на коефициент на намаление — Изчисляване по различни методи на паричните приходи на участващи в едно и също нарушение предприятия — Незначително отражение върху приетите стойности — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 636—671)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — По-нисък интензитет на участие в нарушението в сравнение с основните участници — Намаляване с 10 на сто на основния размер — Нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране или на индивидуализиране на санкциите — Липса
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 674—695)
Резюме
През 2011 г. банковата група Barclays сезира Европейската комисия с искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, като я уведомява за съществуването на картел в сектора на лихвените деривати в евро (Euro Interest Rate Derivatives, наричани по-нататък „EIRD“).
EIRD се индексират по Euribor (Euro Interbank Offered Rate) — набор от референтни лихвени проценти, чиято цел е да отрази стойността на междубанковите кредити в евро, или по EONIA (Euro OverNight Index Average), който изпълнява сходна на Euribor функция, но за еднодневни (овърнайт) лихвени проценти. Лихвеният процент Euribor се основава на индивидуалните котировки, посочени от банките от групата от 47 финансови институции (наричана по-нататък „групата за Euribor“).
След като Комисията образува производство за установяване на нарушение, финансовите институции Barclays, Deutsche Bank, Royal Bank of Scotland и Société générale заявяват желание да участват в процедура по постигане на споразумение по член 10а от Регламент (ЕО) № 773/2004(1). Процедурата приключва с решение от 4 декември 2013 г.(2), в което Комисията установява, че посочените финансови институции са взели участие в единно продължено нарушение с цел нарушаване на нормалния процес на определяне на цените на пазара на EIRD.
Финансовите институции JPMorgan Chase & Co., JPMorgan Chase Bank, National Association и J. P. Morgan Services LLP (наричани по-нататък заедно „JP Morgan“), Crédit agricole и HSBC не подават заявление за постигане на споразумение и Комисията продължава разследването си срещу тях.
С решение от 7 декември 2016 г.(3) Комисията установява, че JP Morgan е нарушило член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като в периода от 27 септември 2006 г. до 19 март 2007 г. е участвало в единно продължено нарушение с цел нарушаване на нормалния процес на определяне на цените на пазара на EIRD и му налага глоба в размер на 337 196 000 евро.
Според Комисията неправомерното поведение на JP Morgan се изразява в това, че негов финансов брокер е обменял информация с финансови брокери на други две финансови институции от групата за Euribor относно по същество манипулиране на данните, които банките им от групата за Euribor са подавали за целите на изчисляването на Euribor, както и относно търговските им позиции за EIRD и намеренията и стратегиите им във връзка с определянето на цените на EIRD.
JP Morgan иска от Общия съд, от една страна, частична отмяна на обжалваното решение и от друга страна, при условията на евентуалност, отмяна или намаляване на размера на наложената му глоба.
След подаването на жалбата Комисията приема решение за изменение(4), за да допълни мотивите на обжалваното решение в съответствие с решение HSBC Holdings и др./Комисия(5), което Общият съд междувременно е постановил по свързано дело.
С решение на десети разширен състав Общият съд уточнява критериите, позволяващи да се установи участието на предприятие в антиконкурентни практики по-специално чрез обмен на информация в сектора на финансовите продукти. Поради непълнота на мотивите Общият съд отменя частта от обжалваното решение, в която се налага глоба на JP Morgan. След това той упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол и налага на JP Morgan глоба, която определя в същия размер като приетия в обжалваното решение.
Съображения на Общия съд
След като приема, че финансовите брокери на JP Morgan, Deutsche Bank и Barclays действително са извършили всички без един разглеждани в обжалваното решение обмени на информация, Общият съд отхвърля доводите на JP Morgan, че тези обмени на информация не са имали за цел манипулиране на Euribor или EONIA. В това отношение Общият съд подчертава по-специално, че JP Morgan е обвинено не в манипулиране на самия Euribor, а в участие в мрежа от двустранни контакти с цел нарушаване на нормалния курс на ценовите компоненти в сектора на EIRD, свързани с Euribor и/или EONIA.
По отношение на възприетата от Комисията квалификация на деянието като единно продължено нарушение Общият съд напомня, че за да се установи участие на предприятие в такова нарушение, съществено значение имат три обстоятелства:
i) отделните разглеждани действия трябва да са част от „цялостен план“ с единна цел,
ii) предприятието трябва да е знаело за предвиждани или вече извършени с тази цел от други предприятия неправомерни действия, да е можело разумно да ги предвиди и да е било готово да поеме свързания с тях риск,
iii) предприятието трябва да е имало намерение с действията си да допринесе за постигането на преследваните от всички участници общи цели.
По отношение на първото обстоятелство Общият съд констатира, че Комисията достатъчно точно е описала единната цел като оказване на влияние върху паричните потоци по договорите за EIRD в ущърб на насрещните страни по тези договори. Всички обмени на информация, за които е обвинено JP Morgan, са преследвали такава единна цел.
Този извод се подкрепя и от други обстоятелства, които Комисията отбелязва в обжалваното решение. Всъщност разглежданите практики се отнасят до едни и същи финансови продукти, а именно EIRD, и се изразяват в редовни двустранни обмени на информация, които съвпадат по време и се осъществяват от група с постоянен състав, в който влизат служители на съответните банки.
По отношение на второто обстоятелство JP Morgan оспорва само твърдението, че е знаело за извършваните от другите участници в картела действия с цел манипулиране на фиксингите на Euribor. По този въпрос Общият съд констатира обаче, че видно от общата преценка на доказателствата като съвкупност от улики, финансовият брокер на JP Morgan е можел разумно да предвиди, че разглежданите обмени на информация, в които е участвал, спадат към единно нарушение с участието и на други банки и имат за цел промяна на паричните потоци за EIRD чрез съгласувани действия, насочени към манипулиране на лихвения процент Euribor, както и че е бил готов да поеме свързания с това риск.
По отношение на третото обстоятелство Общият съд посочва, че финансовият брокер на JP Morgan е участвал заедно с финансови брокери от други банки в тайни практики, искайки така да допринесе за постигането на преследваните от всички участници общи цели.
С оглед на това Общият съд приема нарушението за установено, потвърждава, че то трябва да се квалифицира, както в обжалваното решение, като единно продължено нарушение, отхвърля отнасящата се до това част от жалбата и уважава частта ѝ, отнасяща се до налагането на глоба на JP Morgan, тъй като Комисията не е изпълнила задължението си да изложи мотиви за това как е определила размера на тази глоба.
Всъщност Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е определила размера на глобата на JP Morgan въз основа на индексираните парични приходи като заместваща стойност на стойността на продажбите, но не е обяснила в достатъчна степен причините, поради които към тези приходи е приложила коефициент на намаление от 98,849 %. Освен това, тъй като Комисията не е доказала, че на практика ѝ е било невъзможно да мотивира надлежно обжалваното решение в това отношение, допълнителните ѝ мотиви в решението за изменение, с което диспозитивът на обжалваното решение не се изменя, не биха могли да се приемат.
Накрая, като упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, Общият съд разглежда исканията на JP Morgan за намаляване на наложената му глоба.
Подчертавайки, че определянето на глоба при упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол не е точна аритметична задача, Общият съд, също както и Комисията, използва намалена стойност на паричните потоци като отправна точка за определяне на основния размер на глобата, тъй като тази стойност отразява икономическото значение на нарушението и относителната тежест на участието на предприятието в извършването на нарушението. По отношение на определянето на коефициента на намаление, който трябва да се приложи, за да се избегне налагането на твърде възпираща глоба, Общият съд отбелязва, че страните не спорят, че този коефициент би следвало да е поне 98,849 %.
По отношение на тежестта на нарушението Общият съд отбелязва, че тъй като се отнасят до фактори, релевантни за определянето на цените на EIRD, разглежданите действия спадат поради естеството си към най-тежките ограничения на конкуренцията. Освен това разглежданите практики са особено тежки и вредни, доколкото могат не само да нарушат конкуренцията на пазара на продуктите EIRD, но и в по-широк план да застрашат доверието в банковата система и финансовите пазари като цяло, както и тяхната надеждност.
По отношение на смекчаващите обстоятелства Общият съд констатира, че ролята на JP Morgan в извършването на нарушението е по-малка, отколкото тази на основните участници. При все това обаче, тъй като обмените на информация, в които е участвало JP Morgan, се характеризират с особена честота и редовност, участието му в нарушението е било умишлено. Освен това разглежданите действия се характеризират с особена тежест. Поради това смекчаващите обстоятелства могат да имат само незначително отражение.
В заключение Общият съд приема, че обективната преценка на обстоятелствата по случая налага да се определи глоба в размер на 337 196 000 евро.
С оглед на изложеното Общият съд отменя обжалваното решение в частта, в която се налага глоба на JP Morgan, определя глоба в същия размер като наложения от Комисията, а именно 337 196 000 евро, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.