Дело T‑53/21
(публикувани откъси)
EVH GmbH
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (пети разширен състав) от 20 декември 2023 година
„Конкуренция — Концентрации — Германски пазари на електроенергията и на газа — Решение, с което концентрацията се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Задължение за мотивиране — Понятие „една-единствена концентрация“ — Право на ефективна съдебна защита — Право на изслушване — Очертаване на пазара — Анализиран период — Преценка на последиците от операцията за конкуренцията — Явни грешки в преценката — Ангажименти — Задължение за полагане на дължима грижа“
1. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Една-единствена концентрация — Понятие — Условия — Взаимозависими операции, с които на едно или няколко предприятия се предоставя икономическият контрол, пряк или непряк, върху дейността на едно или няколко други предприятия — Придобиване от независими предприятия на контрола върху различни целеви обекти чрез замяна на активи — Изключване — Липса на функционална връзка между разглежданите операции
(съображение 20 и член 3, параграф 1 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 82—86 и 97—102)
2. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата в областта на концентрациите между предприятия — Решение за разрешаване на концентрация
(член 296 ДФЕС; член 2, член 6, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 107—110, 112—116, 118, 119 и 125)
3. Концентрации между предприятия — Административно производство — Задължения на Комисията по отношение на квалифицирани трети лица — Право на изслушване — Обхват
(член 18, параграф 4 от Регламент № 139/2004 на Съвета; член 11, буква в) и член 16, параграф 1 от Регламент № 802/2004 на Комисията)
(вж. т. 131—143 и 146—148)
4. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Решение на Комисията за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар — Изисквания, произтичащи от принципа на ефективна съдебна защита — Задължение за публикуване — Обхват — Публикуване на резюме на спорното решение повече от година след приемането му — Липса на последици за валидността на посоченото решение
(членове 15 и 296 и член 297, параграф 2 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6, параграф 1, буква в), член 8, параграф 2 и член 20, параграф 1 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 164—168)
5. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Приемане на решение, с което се установява съвместимостта на концентрация с вътрешния пазар — Ангажименти на съответните предприятия, които могат да направят нотифицираната операция съвместима с вътрешния пазар — Свобода на преценка — Съдебен контрол — Граници
(член 263 ДФЕС; член 2, член 6, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 171—177)
6. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Вземане предвид на данните, предоставени от страните по концентрацията — Допустимост
(член 2, член 6, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 185—188)
7. Жалба за отмяна — Контрол за законосъобразност — Критерии — Отчитане само на онези обстоятелства от фактическа и правна страна, които са съществували към датата на приемане на спорния акт — Поредица доводи относно анализ, който е изготвен след приемането на посочения акт, но се основава на данни, съществували към датата на приемане на същия акт — Допустимост — Условия
(член 263 ДФЕС; член 2 и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 194, 195 и 198—201)
8. Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Създаване или засилване на господстващо положение, което съществено възпрепятства ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Разглеждане от Комисията — Прогнозен анализ — Очертаване на анализирания период — Критерии
(член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 230—233, 406 и 407)
9. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Определяне на съответния пазар — Критерии — Заменяемост на продуктите — Заменяемост от гледна точка на търсенето — Преценка на заменяемостта на доставката на дребно на електроенергия и газ съответно при базовото снабдяване и при специалните договори
(член 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 252—274)
10. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Определяне на съответния пазар — Влияние на предишната практика на Комисията при вземане на решения — Липса
(член 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 275—277 и 308)
11. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Определяне на съответния пазар — Предвиждаща замяна на активи концентрация между две предприятия, доставчици на енергия — Доказване в тежест на страната, оспорваща определянето на съответните пазари — Необходимост от представяне на сериозни улики, които могат да докажат убедително, че е налице проблем във връзка с конкуренцията, изискващ проверка от Комисията — Недостатъчно доказателства, представени от страната, която оспорва възприетия подход
(член 2, член 6, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 313 и 314)
12. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Определяне на съответния пазар — Възможност Комисията да остави отворено това определяне — Условия
(член 2, член 6, параграф 1, букви б) и в), и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 323, 329 и 336)
13. Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Създаване или засилване на господстващо положение, което съществено възпрепятства ефективната конкуренция на вътрешния пазар — Разглеждане от Комисията — Преценка на антиконкурентните последици от операцията — Улики — Големи пазарни дялове
(съображение 32 и член 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точки 17 и 18 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)
(вж. т. 356—359)
14. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Решение на Комисията за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар — Преценка на антиконкурентните последици от операцията — Доказване в тежест на страната, оспорваща анализа на Комисията в това отношение
(член 2, член 6, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 391—395, 400, 401, 412, 413, 421, 423, 433—435, 440, 445, 454, 465 и 467)
15. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Преценки от икономическо естество — Право на самостоятелна преценка — Задължение за полагане на дължима грижа — Обхват
(Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 489—493)
Резюме
През март 2018 г. дружествата по германското право RWE AG и E.ON SE обявяват, че искат да пристъпят към комплексна замяна на активи чрез три операции по концентрация (наричана по-нататък „цялостната операция“).
Чрез първата операция RWE, което участва в цялата верига за доставка на енергия в редица европейски държави, иска да придобие изключителния контрол или съвместния контрол върху някои производствени активи на E.ON, което е доставчик на електроенергия с дейност в редица европейски държави. Втората операция се изразява в придобиването от E.ON на изключителния контрол върху дейностите по разпределение и по търговия на дребно с енергия, както и на някои производствени активи на innogy SE, което е дъщерно дружество на RWE. Що се отнася до третата операция, при нея се предвижда RWE да придобие 16,67 % от дяловете на E.ON.
Първата и втората операция са проверени от Европейската комисия, а третата операция е проверена от Bundeskartellamt (Федерална служба за борба с картелите, Германия).
През април 2018 г. германското предприятие EVH GmbH, произвеждащо електроенергия на територията на Германия както от конвенционални, така и от възобновяеми източници на енергия, уведомява Комисията за желанието си да участва в производството относно първата и втората концентрация и съответно да получи свързаните с тях документи.
Комисията е уведомена за втората концентрация на 31 януари 2019 г. С решение от 7 март 2019 г. Комисията установява, че тази концентрация поражда сериозни съмнения в съвместимостта ѝ с вътрешния пазар и Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИО) и че поради това трябва да започне производство по задълбочено разследване в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Регламент № 139/2004(1). В рамките на последното, предвид предложението за поемане на ангажименти, направено от E.ON с цел преодоляване на посочените от Комисията проблеми за конкуренцията, Комисията обаче приема, че тези ангажименти са достатъчни, за да се разсеят сериозните съмнения в съвместимостта на концентрацията с вътрешния пазар. Поради това с решение от 17 септември 2019 г. тя обявява концентрацията за съвместима с вътрешния пазар и Споразумението за ЕИП(2).
EVH(3) подава жалба до Общия съд за отмяна на спорното решение. Отхвърляйки жалбата изцяло, Общият съд частично се позовава на съображения, аналогични на накаралите го с решение от 17 май 2023 г.(4) да отхвърли подадената от EVH жалба срещу решението на Комисията, с което първата концентрация се обявява за съвместима с вътрешния пазар, по-специално що се отнася до основанието, където се твърди, че разделянето на анализа на цялостната операция е погрешно, до основанието, където се твърди, че правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита е нарушено, и до оплакванията на последния, свързани с очертаването на анализирания период. Призован впрочем да се произнесе по различните грешки, посочени от EVH като годни да опорочат представяния от Комисията анализ и направените въз основа на него изводи от последната, по-специално при определянето на релевантните пазари и при анализа на последиците от разглежданата операция за конкуренцията, Общият съд упражнява съдебния си контрол в това отношение, отчитайки спецификите на анализа, подлежащ на извършване от Комисията въз основа на правомощията ѝ в областта на контрола върху концентрациите.
Съображения на Общия съд
Общият съд най-напред отхвърля поредица основания, съдържащи твърдения за погрешно разделяне на анализа на цялостната операция, за неизпълнение на задължението за мотивиране, за нарушаване на правото на жалбоподателя на изслушване и за нарушаване на правото му на ефективна съдебна защита. Що се отнася по-специално до участието в процедурата, за което EVH е могло да претендира по регламента за сливанията на ЕО, Общият съд посочва, че в процедура по контрол върху концентрациите, когато трето лице поиска да бъде изслушано и удостовери достатъчен интерес в това отношение, Комисията трябва да го уведоми за предмета и естеството на процедурата в необходимата степен, за да му даде възможност надлежно да изложи своето становище по концентрацията, без обаче да му предоставя право на достъп да всички материали по преписката. В разглеждания случай впрочем е безспорно, че жалбоподателят наистина е познавал естеството и предмета на разглежданата процедура. При това положение той не може да упреква Комисията, че е пропуснала да му съобщи всичката информация, с която е разполагала, нито съответно че е нарушила правото му на изслушване.
След това Общият съд разглежда основанието, където се твърди, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката на съвместимостта на разглежданата концентрация с вътрешния пазар. В това отношение Общият съд най-напред припомня, че при упражняването на правомощията, които са ѝ възложени с регламента за сливанията на ЕО, Комисията разполага с определена оперативна самостоятелност, по-специално при подлежащите на извършване от нея в това отношение преценки от икономическо естество. Ето защо при извършването на контрола от съда на Съюза върху упражняването на такова правомощие трябва да се има предвид така признатата на Комисията свобода на преценка.
След това уточнение Общият съд констатира най-напред, че анализът на условията, при които Комисията е разгледала преписката, не разкрива нищо, с което може да се подкрепи тезата на EVH, че при обосновката на анализа си Комисията е пропуснала да отчете всички релевантни данни. В това отношение Общият съд подчертава, че Комисията трябва да съчетае необходимостта от провеждане на пълно проучване, за да разполага с всички релевантни елементи за своята преценка, с изискването за бързина, което трябва да съблюдава, във всяка процедура по контрол върху концентрациите. При това положение според Общия съд, от една страна, Комисията не може да се упреква, че се е позовала изключително на информацията, предоставена от страните по концентрацията, при липса на признаци, че тази информация е неточна, и доколкото тя включва всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация. Общият съд освен това припомня, че е допустимо жалбоподателят да представи проучвания, които са изготвени специално, за да се оспори законосъобразността на обжалваното решение, стига да не представляват опит да се промени изложената преди това пред Комисията правна и фактическа рамка с оглед на приемането на обжалваното решение. В разглеждания случай обаче представените от жалбоподателя проучвания се основават на данни, които са различни от съществувалите към момента на приемане на обжалваното решение, поради което с тях не може да се докаже, че Комисията е пропуснала да вземе предвид някои данни. От друга страна, Общият съд заключава, че първото пазарно проучване е проведено правилно, и съответно заключава, че оплакването за неотчитане на някои данни е неоснователно.
По-нататък, след като счита за необосновано EVH да упреква Комисията, че анализираният период е очертан неправилно, поради причини, свързани основно с прогнозния характер на изисквания от нея анализ, в съответствие със съображенията, изложени по този въпрос в решението му от 17 май 2023 г., Общият съд разглежда оплакванията, че определянето на релевантните пазари е неправилно(5).
В това отношение Общият съд се произнася, на първо място, по очертаването на пазарите на доставка на дребно на електроенергия и газ, което в случая се оспорва както по отношение на стоките, така и по отношение на техния географски обхват. Посочвайки в самото начало, че за да въведе разграничение на продуктовия пазар между клиентите, ползващи се от базовото снабдяване, и онези, които разполагат със специални договори, Комисията се е позовала на конкурентен анализ на заменяемостта между базовите и специалните договори за снабдяване на съответната клиентела, заключавайки в случая, че тя не е на достатъчно равнище, Общият съд счита, че EVH не е успяло да докаже твърдяната от него грешка на Комисията, правейки с оглед на предходната констатация разграничение между тези два начина на снабдяване. Също така при определянето на географския пазар, отново без да допуска явна грешка в преценката, Комисията приема, че доставката на дребно на електроенергия и газ за домакинствата и малките търговски клиенти при базовото снабдяване е местна по обхват, ограничена до съответната зона за базово снабдяване, и че доставката на дребно на електроенергия и газ за домакинствата и малките търговски клиенти по специални договори е национална по обхват с местни елементи.
На второ място, що се отнася до пазарите на измервателните услуги и на електромобилността, според Общия съд жалбоподателят не може да упреква, обратно, Комисията, че е оставила отворен въпроса за определянето на съответния продуктов пазар, след като тя изрично посочва, че никое от определянията на пазара не позволява да се установи наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция вследствие на концентрацията, без в това отношение да е доказано допускането на явна грешка в преценката. Това според Общия съд важи включително ако Комисията установи наличие на антиконкурентни последици каквото и да е избраното определяне, доколкото вследствие на извършените промени от съответните предприятия концентрацията вече не може да възпрепятства съществено ефективната конкуренция, каквото и да е определянето на съответния пазар.
Накрая, Общият съд разглежда оплакванията, че последиците от концентрацията били преценени неправилно.
На първо място, що се отнася до последиците за пазарите на доставка на дребно на електроенергия и газ, при разглеждането на данните, с които Комисията обосновава своя анализ, не се установява никаква допусната от нея явна грешка в преценката, доколкото тя приема, че концентрацията не възпрепятства съществено упражняването на ефективна конкуренция на разглежданите пазари при базовото снабдяване в Германия. От това разглеждане също така следва, че Комисията е анализирала надлежно последиците от концентрацията за разглежданите пазари при специални договори, без да допусне явна грешка в преценката, по-специално що се отнася до създаването на капацитет или на стимули за евентуална ценова стратегия с отрицателни маржове, за да се отстранят малките конкуренти или да се заемат всички първи места в класиранията на интернет сайтове за сравняване на цени.
На второ място, що се отнася до последиците за пазарите на разпределението на електроенергия и газ, жалбоподателят отново не може да упреква Комисията, че не е разгледала достатъчно последиците от дейностите, развивани на тези пазари, и че явно ги е преценила неправилно, предвид представените от Комисията данни в това отношение.
На трето място, Общият съд стига до аналогично заключение по отношение на последиците от концентрацията за пазарите на измервателните услуги и на електромобилността. Що се отнася по-специално до последния, Общият съд констатира, че Комисията е извършила последователен и пълен анализ, включително извън автомагистрала, на конкурентните елементи от гледна точка на по-малкия мислим пазар, по-специално с оглед на пазарните дялове на страните по концентрацията, на тяхната конкурента близост, на структурата на пазара и на бариерите пред навлизането, а жалбоподателят не е доказал, че използваните от Комисията данни са неправилни.
На четвърто и последно място, Общият съд отхвърля оплакването, че последиците от решенията за клиенти, основани на данните на тези клиенти, са преценени неправилно. При това положение, накрая, Общият съд счита, че Комисията също така не може да се упреква, че е пренебрегнала по какъвто и да било начин задължението за полагане на дължима грижа, което носи при упражняването на своите правомощия.
С оглед на всички изложени съображения Общият съд съответно отхвърля жалбата изцяло.