РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)
2 юли 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на словна марка на Общността „ALEX“ — По-ранни национална словна и фигуративна марка „ALEX“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Допустимост на жалбата пред апелативния състав — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009 — Липса на прилика между стоките и услугите, обозначени от конфликтните марки — Липса на вероятност от объркване“
По дело T‑657/13
BH Stores BV, установено в Кюрасао (автономна територия на Нидерландия), за което се явяват T. Dolde, адвокат, и M. Hawkins, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява L. Rampini, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Alex Toys LLC, установено в Уилмингтън, Делауеър (Съединени американски щати), за което се явяват G. Macías Bonilla, P. López Ronda, G. Marín Raigal и E. Armero, адвокати,
с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 16 септември 2013 г. (преписка R 1950/2012‑2) относно производство по възражение между BH Stores BV и Alex Toys LLC,
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),
състоящ се от: M. Jaeger, председател, M. van der Woude (докладчик), M. Кънчева, C. Wetter и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: J. Plingers, администратор,
предвид жалбата, постъпила в секретариата на Общия съд на 11 декември 2013 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, постъпил в секретариата на Общия съд на 2 април 2014 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, постъпил в секретариата на Общия съд на 21 март 2014 г.,
предвид разпределянето на настоящото дело за разглеждане от седми разширен състав на Общия съд,
предвид възпрепятстването на член от състава да заседава и решението на председателя на Общия съд да се определи, в съответствие с член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., за попълване на състава,
след съдебното заседание от 10 март 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1 На 27 декември 2007 г. Panline U.S.A. Inc. (заместено от встъпилата страна Alex Toys LLC вследствие на прехвърлянето на заявката за регистрация на марка на Общността от 21 май 2013 г.) подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1 стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словната марка „ALEX“.
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към класове 16, 20 и 28 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 16: „каучукови тампони и мастилни тампони; кутии за щампи; линии; честитки за рожден ден с изненади; фулмастри; детски несесери за рисуване с бои за рисуване с пръсти, темперни бои, акварелни бои, четки за рисуване, чашки за бои и детски престилки; гъби за триене на дъски; креда; восъчни и пластмасови пастели; лепила за хартия или домакински лепила; детски ножици; цветни моливи; хартия оригами; рикувателни блокове; книжки за оцветяване и за изрязване; книжки за оцветяване; и занимателни книжки за деца“;
– клас 20: „Детско обзавеждане“;
– клас 28: „Детски комплекти за ръчен труд за изработването на украшения, перлени огърлици, картончета, изображаващи джунгла диорами, верижки - ключодържатели, аксесоари за облекло, оригами и киригами, лепенки, паети, за създаване на фигури от пясък, за изработване на животински фигури, на макети, колажи, разтвори, индивидуални парфюми, гелове за баня, лични бележници и ваканционни албум-севенири, албуми за фотографии, мотиви върху коприна, модни аксесоари (включително върви, перли и лъщящи перли); детски комплекти за ръчен труд за рисуване, графика, щамповане, оцветяване, моделиране, изработване на динозаври и рисуване и изучаване на азбуката и числата (чрез обучителни картончета, пластмасови букви и числа с магнит); комплекти за ръчен труд с хартия; комплекти за маскаради; комплекти за изработване на часовници и верижки за часовници; детски престилки, продавани като част от комплекти за ръчен труд; детски играчки за баня; и играчки за обучение и възпитание на деца“.
4 Заявката за регистрация на марката на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 21/2008 от 26 май 2008 г.
5 На 26 август 2008 г. Arcandor Akt (заместено от жалбоподателя BH Stores BV вследствие на последвало прехвърляне) прави възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94, изменен (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009), срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на следните по-ранни марки:
– германската словна марка „ALEX“, за която е подадена заявка за регистрация на 2 септември 1982 г., регистрирана е на 3 юни 1983 г., подновена е на 3 септември 2002 г. и на 1 октомври 2012 г. под номер 1049274, и обозначава „спортни артикули“ от клас 28;
– германската словна марка „ALEX“, за която е подадена заявка за регистрация на 5 юли 1990 г., регистрирана е на 15 януари 1992 г., подновена е на 1 август 2010 г. под номер DD 648968 и обозначава спадащите към клас 24 „текстилни изделия за тоалет като кърпи за ръце, кърпи за баня, кесии за баня и кърпи за гости“, както и спадащите към клас 28 „спортни артикули“;
– германската фигуративна марка, за която е подадена заявка за регистрация на 4 май 1999 г., регистрирана е на 2 август 1999 г. и е подновена на 1 юни 2009 г. под номер 39925705, и обозначава спадащите към клас 12 „велосипеди“, спадащите към клас 18 „чанти, раници, пътни чанти и куфари“ и „спортните стоки“, спадащи към клас 28, а именно:
7 Изтъкнатите в подкрепа на възражението основания са посочените в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009) и в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009).
8 На 7 юни 2011 г. жалбоподателят представя доказателство за използването на тези по-ранни марки.
9 На 16 май 2012 г. встъпилата страна съкращава списъка със спадащите към клас 28 стоки, като след изброяването на тези стоки посочва нов елемент, както следва:
– клас 28: „[…] детски играчки за баня; и играчки за обучение и възпитание на деца; без обаче никоя от посочените по-горе стоки да включва спортни артикули“.
10 На 3 октомври 2012 г. отделът по споровете отхвърля изцяло възражението.
11 На 22 октомври 2012 г. жалбоподателят подава по реда на членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалба срещу решението на отдела по споровете.
12 С решение от 16 септември 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП потвърждава решението на отдела по споровете. Апелативният състав посочва, че разглежда само довода на възражението, който се основава на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като жалбоподателят не представя други доводи на основание член 8, параграф 5 от същия регламент. Също така той посочва, че жалбоподателят не оспорва използването на по-ранните марки само за „спортни артикули“, и че възражението се отнася само до „детски играчки за баня“ и до „играчки за обучение и възпитание на деца“, спадащи към клас 28. Апелативният състав счита, че съответните потребители са част от широката общественост в Германия. Според него не се оспорва по отношение на по-ранните словни марки, че те са идентични на конфликтните марки, а по отношение на по-ранната фигуративна марка, че тя е сходна на конфликтните марки. Апелативният състав счита, като се позовава на решение от 4 юни 2013 г., i-content/СХВП — Decathlon (BETWIN) (T‑514/11, Сб. (Откъси), EU:T:2013:291, т. 34—39), че „спортните стоки“ са стоки, различни от „детски играчки за баня; и играчки за обучение и възпитание на деца“, поради което не може да има никаква вероятност от объркване, тъй като няма налице необходимо условие за прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, а именно стоките да са идентични или сходни.
Искания на страните
13 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати разноските, включително тези, които са направени в производството пред отдела по споровете и пред втори апелативен състав на СХВП.
14 СХВП и встъпилата страна искат от Общия съд:
– да отхвърли изцяло жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати направените от СХВП и от встъпилата страна разноски, включително тези, които встъпилата страна е направила в производството по възражение и при обжалването пред СХВП.
15 В съдебното заседание на въпрос на Общия съд встъпилата страна посочва, че основното ѝ искане е Общият съд да отмени обжалваното решение, доколкото с него жалбата на жалбоподателя пред апелативния състав е приета за допустима, а при условията на евентуалност иска от него да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение, в случай че потвърди допустимостта на жалбата пред апелативния състав.
От правна страна
По допустимостта на жалбата пред апелативния състав
16 Встъпилата страна твърди, че жалбата пред апелативния състав е недопустима поради нарушението на предвидения в член 60 от Регламент № 207/2009 срок от четири месеца, считано от датата на нотифициране на решението, за представяне на писменото изложение на основанията за обжалване. Според нея жалбоподателят е бил нотифициран за решението на отдела по споровете на 3 октомври 2012 г. и е представил своите основания за обжалване на 7 февруари 2013 г., тоест след изтичането на определения срок, който според встъпилата страна е изтекъл на 4 февруари 2013 г. (тъй като 3 февруари 2013 г. се е падал в неделя). Тя твърди още, че тази нередовност е премълчана в обжалваното решение.
17 Първо, следва да се отбележи, че апелативният състав не е пропуснал въпроса за допустимостта на жалбата, тъй като в точка 17 от обжалваното решение той посочва, че жалбата е допустима, тъй като е съобразена с разпоредбите на членове 58, 59 и 60 от Регламент № 207/2009 и с правило 48, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).
18 Второ, що се отнася до въпроса доколко изложението на основанията за обжалване от 7 февруари 2013 г. е било подадено в срока по член 60 от Регламент № 207/2009, в случая следва да се направи препратка към член 7, параграф 4 от решение EX-11‑3 на председателя на СХВП от 18 април 2011 г. относно електронните съобщения на и относно СХВП, който е бил приложим към момента, в който е било издадено решението на отдела по споровете. Тази разпоредба предвижда:
„Ако не е определена датата на нотификацията, тя се счита, че е направена на петия календарен ден след датата на съставяне на документа от системите на СХВП. В документа се посочва датата на съставянето му. Документът се въвежда в MAILBOX възможно най-рано преди да изтече петдневният срок“.
19 Жалбоподателят и СХВП твърдят, че в случая датата, на която решението на отдела по споровете е било съставено от системите на СХВП, е 3 октомври 2012 г., поради което се предполага, че неговата нотификация е направена пет дни след това, тоест на 8 октомври 2012 г.
20 Във връзка с това трябва да се посочи, че решението на отдела по споровете е от 3 октомври 2012 г., така че съставянето на документа от системите на СХВП съгласно член 7, параграф 4 от решение EX-11‑3 не е могло да бъде от по-ранна дата.
21 Следователно съгласно правило 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2868/95 във връзка с член 60, последно изречение от Регламент № 207/2009 срокът за представяне на основанията за обжалване в случая е изтекъл още на 8 февруари 2013 г.
22 Поради това изложените на 7 февруари 2013 г. основания за обжалване са подадени в изискуемия срок, така че с право апелативният състав е обявил жалбата на жалбоподателя за допустима.
23 От посоченото следва, че трябва да се отхвърли основанието на встъпилата страна, което тя извежда от недопустимостта на жалбата пред апелативния състав.
По допустимостта на представените за първи път пред Общия съд доказателства
24 Според встъпилата страна Общият съд не следва да взема под внимание новите доказателства на жалбоподателя, тъй като те са представени за първи път в рамките на настоящото производство и тяхното съдържание не е в състояние да промени изложените в обжалваното решение доводи и изводи.
25 Извлечените от сайтове в интернет и представени за първи път пред Общия съд приложения 14—18 към жалбата, откъси от които са възпроизведени в нейния текст, не могат да бъдат взети под внимание. Всъщност жалбата пред Общия съд визира контрола за законосъобразност на решенията на апелативните състави на СХВП по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009, така че функцията на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства в светлината на документите, представени пред него за пръв път. Ето защо горепосочените документи следва да не се вземат предвид, без да е необходимо да се разглежда доказателствената им сила (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2005 г. по дело Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR И FELICIE), T‑346/04, Rec, EU:T:2005:420, т. 19 и цитираната съдебна практика). Същото се отнася и до приложение 9 към писменото становище при встъпване.
26 Приложения 13 и 19 към жалбата, макар да са били представени за първи път пред Общия съд, не представляват собствено доказателства, а се отнасят до практиката на вземане на решения от СХВП и до практиката на съдилищата на Европейския съюз, на която всяка страна има право да се позове, дори тази практика да е последваща образуването на производството пред СХВП (вж. в този смисъл решения ARTHUR И FELICIE, т. 25 по-горе, EU:T:2005:420, т. 20, и от 8 декември 2005 г., Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, Rec, EU:T:2005:438, т. 16). Всъщност нито за страните, нито за Общия съд съществува пречка при тълкуването на правото на Съюза да се позовават на съдебната практика на Съюза, на националната или на международната съдебна практика. Подобна възможност за позоваване на практиката на съдилищата на Съюза, на националната или на международната съдебна практика не е разглеждана от съдебната практика, съгласно която с жалбата пред Общия съд се цели да се контролира законосъобразността на решенията на апелативните състави с оглед на доказателствата, които страните представят пред съдилищата, доколкото не се твърди, че апелативният състав не е взел под внимание фактически обстоятелства от конкретно решение на съд на Съюза, на национален или на международен съд, а става дума за позоваване на съдебни решения в подкрепа на довод, изведен от нарушението от апелативния състав на разпоредба от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2006 г., Vitakraft-Werke Wührmann/СХВП — Johnson’s Veterinary Products (VITACOAT), T‑277/04, Rec, EU:T:2006:202, т. 70 и 71).
По съществото на спора
27 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две основания, първото, изведено от предвиденото в член 75 от Регламент № 207/2009 задължение за мотивиране, а второто — от нарушението на член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент.
По правното основание, изведено от нарушението на член 75 от Регламент № 207/2009
28 С първото си основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като, вместо да разгледа обстоятелствата и доводите, които страните са изложили в производствата по възражение и обжалване, и вместо да изложи главните обстоятелства и правните съображения, на които се основава обжалваното решение, той само се е позовал на решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), копирайки частично точки 36—38 от него, за да заключи, че разглежданите стоки са различни, без да разглежда дали свързаните с това съдебно решение обстоятелства и доводи са приложими и в настоящия случай.
29 Съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 решенията на СХВП се мотивират. Според постоянната съдебна практика това задължение има същия обхват като този по член 296, втора алинея ДФЕС и изискуемите от тази разпоредба мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на автора на акта. Задължението за мотивиране на решенията на СХВП има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението (решения от 21 октомври 2004 г., KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, Rec, EU:C:2004:649, т. 64 и 65, и от 28 ноември 2013 г., Herbacin cosmetic/СХВП — Laboratoire Garnier (HERBA SHINE), T‑34/12, EU:T:2013:618, т. 42).
30 Съгласно съдебната практика въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 26 октомври 2011 г., Bayerische Asphaltmischwerke/СХВП — Koninklijke BAM Groep (bam), T‑426/09, EU:T:2011:633, т. 74 и цитираната съдебна практика).
31 Съгласно постоянната съдебна практика обаче не може да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поединично всички съображения по спора, който страните са отнесли пред тях. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. решение от 9 юли 2008 г., Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, Rec, EU:T:2008:268, т. 55 и цитираната съдебна практика). Достатъчно е апелативният състав да изложи обстоятелствата и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. решение от 30 юни 2010 г., Matratzen Concord/СХВП — Barranco Schnitzler (MATRATZEN CONCORD), T‑351/08, EU:T:2010:263, т. 18 и цитираната съдебна практика).
32 В случая от точка 25 от обжалваното решение ясно следва, че според апелативния състав, на първо място, изводът в решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), за липсата на каквото и да е сходство между „спортни артикули“ и „игри и играчки“ бил приложим „съответно“ и по отношение на разглежданите конфликтни стоки, които са „спортни артикули“, „детски играчки за баня“ и „играчки за обучение и възпитание на деца“.
33 На второ място, апелативният състав възпроизвежда мотивите, които са изложени в решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), уточнявайки в точка 25 от обжалваното решение, че ги счита за приложими с оглед на окончателното отхвърляне на доводите на възразилата в случая страна.
34 В точка 26 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че дори да се направи сравнение между „спортните артикули“ и някои играчки (например „детските играчки за баня“ и „играчките за обучение и възпитание на деца“), след като някои „спортни артикули“ могат да се използват като играчки, а някои играчки могат да представляват и „спортни артикули“, то една подобна хипотеза не поставя под съмнение обстоятелството, че тези две категории стоки по същество имат различно предназначение, а именно за трениране на тялото чрез физически упражнения, що се отнася до „спортните артикули“, за забавление на малките деца, що се отнася до „играчките за баня“ и за забавление и обучение на децата, когато става дума за „играчките за обучение и възпитание на деца“.
35 Освен това апелативният състав посочва в точка 27 от обжалваното решение, че макар да е възможно „спортните артикули“ под формата на играчки да са предназначени за деца или да са така изработени за използване като допълнителни стоки за игра, че да могат да се произвеждат от същите предприятия и да бъдат предлагани чрез същите канали на разпространение, въпреки това става дума за категории стоки, които най-общо се произвеждат от специализирани предприятия и се продават в специализирани магазини, или пък, що се отнася до големите магазини, се продават в специализирани отдели, които, дори да са разположени в близост едни до други, така или иначе са разграничени.
36 От изложеното по-горе следва, че за разлика от твърдението на жалбоподателя, фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на обжалваното решение, са ясно изложени в обжалваното решение и позволяват на жалбоподателя да се запознае с основанията на обжалваното решение, така че да защити своите права, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол за законосъобразност.
37 Освен това, поначало няма пречка апелативният състав да възприеме мотивите от решение на съд на Съюза, ако счете, че те са приложими към съответния случай. По този начин, макар действително апелативният състав да е възпроизвел до голяма степен точки 36—38 от решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), той все пак ясно е посочил кои са обстоятелствата и доводите в него, които счита за приложими към настоящия случай.
38 На трето място, другите доводи на жалбоподателя също не позволяват да се приеме, че обжалваното решение нарушава член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009.
39 Най-напред, според жалбоподателя в решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), Общият съд изразил съжаление, че за доводите в обжалваното решение не са представени подкрепящи доказателства; настоящият случай обаче не бил такъв.
40 Следва обаче да се посочи, че въпросът, доколко решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), е приложимо в случая, е свързан с разглеждането на второто основание, тоест разглеждането по същество на законосъобразността на обжалваното решение, а не с разглеждането на мотивите в обжалваното решение.
41 По-нататък жалбоподателят всъщност твърди, че апелативният състав не е изпълнил своето задължение за вземане под внимание на доводите на страните, които се позовават на по-ранни решения на СХВП, и за мотивиране на решението си с оглед на тази практика на вземане на решения. Също така той отправя упрек, че не е било взето под внимание решение от 16 септември 2013 г., Knut IP Management/СХВП — Zoologischer Garten Berlin (KNUT – DER EISBÄR) (T‑250/10, наричано по-нататък „решение KNUT“, EU:T:2013:448).
42 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика решенията относно регистрацията на знак като марка на Общността, които апелативните състави на СХВП приемат по силата на Регламент № 207/2009, спадат към обвързаната компетентност, а не към оперативната самостоятелност. Ето защо законосъобразността на посочените решения трябва да се преценява въз основа единствено на този регламент, както е тълкуван от съда на Съюза, а не на по-ранна спрямо такова тълкуване практика по вземане на решения (решения от 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сб., EU:C:2007:252, т. 64 и 65, и ARTHUR ET FELICIE, т. 25 по-горе, EU:T:2005:438, т. 71).
43 В дадения случай, с оглед на посочената в точки 31 и 42 по-горе съдебна практика и доколкото апелативният състав е изложил в достатъчна степен фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на обжалваното решение, той не е бил длъжен да посочи специфични мотиви, за да обоснове своето решение спрямо цитираните в писмените становища на страните по-ранни решения на СХВП или спрямо практиката на Съда.
44 Освен това, във връзка по-специално с довода относно решение KNUT, точка 41 по-горе (EU:T:2013:448), следва да се посочи, че дори да се предположи, че апелативният състав е могъл да се запознае навреме с това съдебно решение, не би могло да се изисква от него да коментира всяко решение на съд на Съюза, по- конкретно поради това че той ясно се е произнесъл в полза на решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), отнасящо се до същия предмет като разглеждания в дадения случай.
45 Следователно първото основание на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.
По правното основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
46 Според жалбоподателя апелативният състав е приел неправилно, че липсва както прилика между разглежданите стоки, така и вероятност от объркване.
47 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, в която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва риска от асоцииране с по-ранната марка. Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 по-ранни марки са регистрираните в държава членка марки, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.
48 Съгласно постоянната съдебна практика вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. От същата съдебна практика следва, че вероятността от объркване следва да се преценява общо, според възприятието, което съответните потребители имат за въпросните знаци и стоки или услуги, като се отчитат всички релевантни фактори в дадения случай, сред които по-конкретно взаимозависимостта между сходството на знаците и тази на обозначените стоки или услуги (вж. решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Rec, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).
49 Когато защитата на по-ранната марка се разпростира в целия Съюз, следва да се вземе предвид как потребителят на разглежданите стоки възприема конфликтните марки на тази територия. Въпреки това следва да се припомни, че за да се откаже регистрацията на марка на Общността, е достатъчно да се установи наличието поне в част от Съюза на относително основание по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Rec, EU:T:2006:397, т. 76 и цитираната съдебна практика).
50 В случая апелативният състав е приел, без това да се оспорва от страните, че съответните потребители са част от широката общественост в Германия — държавата членка, в която са защитени по-ранните марки.
51 Също така не се оспорва, че по отношение на по-ранните словни марки конфликтните марки са идентични, а по отношение на по-ранната фигуративна марка конфликтните марки са сходни.
52 Тези съображения на апелативния състав следва да бъдат потвърдени.
– По сравняването на стоките.
53 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между разглежданите стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички относими фактори, които характеризират връзката между тези стоки или услуги. Тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или взаимно допълващ се характер (решение от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, Rec, EU:C:1998:442, т. 23). Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например каналите за разпространение на съответните стоки (вж. решение от 11 юли 2007 г., El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, Сб., EU:T:2007:219, т. 37 и цитираната съдебна практика).
54 В случая следва да се сравнят посочените в заявената марка „детски играчки за баня“ и „играчки за обучение и възпитание на деца“ с посочените в по-ранните марки „спортни артикули“.
55 Преди да се пристъпи към разглеждане на доводите в главното производство, следва да бъде отбелязан най-общо упрекът на жалбоподателя, че апелативният състав не е идентифицирал стоките от категорията „детски играчки за баня“ и „играчки за [обучение и възпитание] на деца“. В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно съдебната практика, тъй като особените начини на продажба на обозначените с марките стоки могат да се променят във времето и да зависят от волята на притежателите на тези марки, прогностичният анализ на вероятността от объркване между две марки не може да зависи от реализираните или нереализираните търговски намерения на притежателите на марките, които са субективни по своето естество (решения от 15 март 2007 г., T.I.M.E. ART/СХВП, C‑171/06 P, EU:C:2007:171, т. 59, и от 9 септември 2008 г., Honda Motor Europe/СХВП — Seat (MAGIC SEAT), T‑363/06, Сб., EU:T:2008:319, т. 63). Следователно апелативният състав не е бил длъжен да идентифицира посочените в заявката за регистрация на марката конкретни стоки, тъй като те са могли да се променят.
56 Жалбоподателят посочва преди всичко четири категории доводи, за да докаже, че разглежданите стоки са сходни: тяхното естество, предназначение, канали за разпространение и производство, както и практиката на вземане на решения на СХВП.
57 На първо място, що се отнася до естеството на стоките, жалбоподателят твърди, че „спортните артикули“, за които се отнасят по-ранните марки и „детски играчки за баня“ и „играчките за обучение и възпитание на деца“, за които се отнася заявената марка, са с еднакво естество, тъй като често имат един и същ състав (кожа, пластмаса, дървесина или метал), употребата им е същата, доколкото предполага упражняването на физическа сила, и те имат еднаква физическа твърдост. Също така жалбоподателят твърди, позовавайки се на решение KNUT, точка 41 по-горе (EU:T:2013:448), че значителен брой „спортни артикули“ се предлагат в опростена форма и в умален размер като играчки за деца, поради което често е трудно да бъдат разграничени „спортните артикули“ от играчките (вж. в този смисъл решение KNUT, т. 41 по-горе, EU:T:2013:448, т. 47).
58 Първо, относно довода на жалбоподателя за състава на разглежданите стоки, както и относно представените от него във връзка с това доказателства пред СХВП, следва да се отбележи, че възможността „спортните артикули“, за които се отнасят по-ранните марки, и играчките, за които се отнася заявената марка, да бъдат съставени от едни и същи материали, които впрочем могат да бъдат изключително разнообразни, е обстоятелство, което само по себе си не е достатъчно за доказването на сходството между стоки поради голямото разнообразие на стоките, които могат да бъдат произведени от кожа, пластмаса, дървесина или метал. Всъщност една и съща материя или един и същ материал може да се използва за производството на широка гама от напълно различни стоки.
59 Второ, противно на твърдението на жалбоподателя, съществуването на опростена форма и на умален размер на „играчките за обучение и възпитание на деца“ позволява именно те да бъдат разграничени от „спортните артикули“, а не да бъдат объркани с тях. В случая „играчките за обучение и възпитание на деца“, както сочи самото им название, са предназначени за сравнително малки деца, като те се различават от „спортните артикули“ (дори когато ги имитират) с по-малка степен на техничност, по-различен външен вид (намален размер и тегло), обезопасени са като за деца в съответствие с Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, стр. 1) и тяхната цена поначало е по-ниска. Ако се възприеме примерът с цитираната от жалбоподателя стока, за която се отнася заявената марка, миниатюрният комплект за голф ще бъде пригодèн за ръста на детето, а стиковете за голф няма да имат точността на истински стикове за голф и ще бъдат изработени от лека пластмаса. Това съждение е приложимо на по-силно основание и по отношение на „детските играчки за баня“, които нямат равностойно „спортно“ съответствие.
60 Трето, що се отнася до доводите, че разглежданите стоки се използват по еднакъв начин чрез физическа сила и те имат едно и също физическо състояние, подобни обстоятелства в случая не са от значение, тъй като основното предназначение на множество стоки няма нищо общо със спорта (прибори за ръчен труд, за почистване, строителни инструменти и т.н.).
61 С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че играчките, за които се отнася заявената марка, имат различно естество от това на „спортните артикули“, за които се отнасят по-ранните марки.
62 На второ място, що се отнася до предназначението на стоките, за които се отнасят конфликтните марки, жалбоподателят твърди, че то е идентично, тъй като всички те са създадени с цел да бъдат използвани чрез упражняване на физическа дейност и за развлечение. По-конкретно той обръща внимание, че както е посочено в решение KNUT, точка 41 по-горе (EU:T:2013:448), съществува определен „плавен преход“ между „спортните артикули“ и игрите, доколкото по-специално е всеобщо известно, че „спортните артикули“ се използват за игри, а някои игри могат също да бъдат приравнени към „спортни артикули“ (решение KNUT, т. 41 по-горе, EU:T:2013:448, т. 47).
63 Първо, видно от самото решение KNUT, точка 41 по-горе (EU:T:2013:448), поначало не съществува взаимозаменяемост и допълняемост между, от една страна, стоките от клас 28, които са „спортни и гимнастически изделия, невключени в други класове“, и от друга страна, „кукли (играчки), игри; играчки; плюшени животни“ от същия клас, тъй като разглежданите стоки имат различно предназначение. Всъщност, докато предназначението на спортните и гимнастическите изделия е преди всичко поддържането на физическата форма, игрите, както и играчките, поначало имат за цел да развличат (решение KNUT, т. 41 по-горе, EU:T:2013:448, т. 44 и 45).
64 Всъщност обстоятелството, че дадено предназначение (например физическа дейност) не е изключително свързано с друго предназначение (например развлечение) и това, че две предназначения могат да „се примесват“ в дадена стока, както подчертава жалбоподателят, не пречи да се констатира една преимуществена или, с други думи, „първоначална“ цел на стоката. Встъпилата страна с основание обръща внимание, че под „използване“ следва да се разбира използването, което е общо предвидено за дадена стока, а не нейното пригодено или случайно използване.
65 Следователно наличието на определен „плавен преход“ или на застъпване между две категории стоки с по същество различно предназначение не означава все пак, че всичките стоки, за които се отнасят тези категории, са сходни.
66 Освен това съгласно съдебната практика обстоятелството, че две стоки до определена степен могат да задоволяват едни и същи нужди, не пречи съответните потребители да ги възприемат като различни стоки (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2008 г., Coca-Cola/СХВП — San Polo (MEZZOPANE), T‑175/06, Сб., EU:T:2008:212, т. 66).
67 В дадения случай, позовавайки се на точки 35 и 36 от решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), апелативният състав е преценил с основание в обжалваното решение, че конфликтните стоки по същество имат различно предназначение.
68 Действително, съгласно решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), макар между някои „спортни и гимнастически изделия“, от една страна, и някои „игри и играчки“, от друга страна, да не е изключено да има сближение, доколкото някои „спортни артикули“ могат да се използват за „игри“, а някои „игри“ могат да бъдат и „спортни артикули“, при липсата на точни указания от органите на СХВП по отношение на конкретните стоки и начина, по който те биха били засегнати, подобна хипотеза не поставя под съмнение факта, че тези две категории стоки по същество имат различно предназначение. Всъщност, макар развлечението да е естественото предназначение на тези две категории стоки, те служат и за други цели. „Спортните и гимнастическите изделия“ са предназначени за трениране на тялото чрез физически упражнения, а „игрите и играчките“ имат за цел преди всичко да развличат техните ползватели (решение BETWIN, т. 12 по-горе, EU:T:2013:291, т. 35 и 36).
69 По още по-очевиден начин, отколкото е при „игрите и играчките“ в решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), „играчките за обучение и възпитание на деца“ имат за цел преди всичко техните ползватели да бъдат забавлявани с обучителна насоченост (първоначално запознаване с думи, букви, цифри и пр.) и да получат общо развитие, което може да включва и физическо възпитание, без основното им предназначение да се свежда до физическите дейности. В това отношение според жалбоподателя понятието „играчки за обучение и възпитание на деца“ предполага основно физическа дейност. Нещо повече, не само думата „играчки“ може да обозначава и интелектуална дейност, но добавката „за обучение и възпитание на деца“ изтъква идеята, че предвидената дейност не цели основно само физическа активност, а напротив — има преди всичко педагогическа насоченост.
70 Следователно с основание апелативният състав е приел в точка 26 от обжалваното решение, че предназначението на „спортните артикули“ е да тренират тялото чрез физически упражнения, а с играчките за обучение и възпитание на деца се цели едновременно децата да бъдат развличани и обучавани.
71 Също така основателно апелативният състав е приел в точка 26 от обжалваното решение, че „играчките за баня“ имат за цел „явно единствено да развличат малките деца“. Всъщност чисто развлекателната цел на „детските играчки за баня“ е още по-очевидна отколкото при „играчките за обучение и възпитание на деца“.
72 Второ, стоките, за които се отнасят конфликтните марки, не са конкурентни, както твърди жалбоподателят.
73 По-специално той твърди, че потребителите могат лесно да заменят този вид стоки (като дава пример с балони или комплекти за плажен волейбол).
74 Както обаче е видно от точки 61, 70 и 71 по-горе, тъй като естеството и предназначението на стоките, за които се отнасят конфликтните марки, са различни, последните не са взаимнозаменяеми и следователно конкурентни. При всички случаи, ако понякога е възможно да има взаимозаменяемост между разглежданите стоки, тя съществува само в една посока — само потребителите на някои играчки, за които се отнася заявената марка, могат да се насочат към съответни „спортни артикули“, за които се отнасят по-ранните марки, когато цената на тези играчки бъде повишена. Очевидно е, че дори цените на „спортните артикули“ да бъдат повишени, потребителите на „спортни артикули“ няма да се насочат към тези играчки, за да заменят с тях истинските „спортни артикули“.
75 Трето, жалбоподателят не е прав, когато твърди, че в решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), Общият съд не е изключил категорично вероятността разглежданите стоки да имат сходно предназначение, а само е заявил, че подобно сходство не може да се предполага „при липсата на точни данни […] относно съответните конкретни стоки и начина, по който те биха били засегнати“. По този повод следва да се отбележи, че уточнението в точка 36 от решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), няма отношение към обхвата на твърдението в същата точка, че „спортните артикули“ и „игрите и играчките“ по същество имат различно предназначение. С това Общият съд само е припомнил, че СХВП не е представило доказателство за обратното. Освен това от точка 55 по-горе е видно, че прогностичният анализ на вероятността от объркване между две марки следва да се прави с оглед на описанието на стоките в заявките за регистрация на марките.
76 При всички положения в дадения случай жалбоподателят е представил пред СХВП доказателства за специфичните стоки, за които се отнася заявената марка (комплекти за мини голф, „ракети уау“, „крокет-джунгла“, батути, летящи дискове и пр.). Противно на твърдението му обаче, с тези доказателства не се установява, че стоките, за които се отнасят конфликтните марки, имат едно и също предназначение или са взаимозаменяеми, тъй като от тях следва, че игрите на встъпилата страна за обучение и възпитание на деца са адресирани и към малките деца, което подчертава тяхната педагогическа и развлекателна насоченост.
77 Четвърто, относно довода на жалбоподателя, че някои „спортни артикули“ имат за основно и главно предназначение „развлечението“, а не „тренирането на тялото чрез физически упражнения“ (като стикове за голф, боулинг, билярд, стреличките дартс, летящите дискове), следва да се посочи, че при всички случаи, видно от точки 57—61 по-горе, тяхното естество е различно от това на стоките, за които се отнася заявената марка. Освен това СХВП не следва да се произнася по цялата обща категория „спортни артикули“ заради няколко специфични стоки, които тя включва (вж. т. 64 и 65 по-горе).
78 Пето, също според жалбоподателя децата очевидно са общи клиенти за разглежданите стоки, а що се отнася до възрастните, които ги закупуват за своите деца, то потребителите, в съзнанието на които възниква объркване, са идентични.
79 Този довод следва да се отхвърли като недостатъчен сам по себе си за доказването на сходство между стоки, тъй като всички стоки, които са адресирани до едни и същи потребители, не са непременно идентични или сходни.
80 На трето място, що се отнася до каналите на разпространение и производство на стоките, за които се отнасят конфликтните марки, следва да се приеме, че те са различни, за разлика от твърдението на жалбоподателя.
81 Апелативният състав отбелязва с основание, че в случая става дума за категории стоки, които най-общо са произведени от специализирани предприятия и се продават в специализирани магазини.
82 Първо, както в решение BETWIN, точка 12 по-горе (EU:T:2013:291), трябва да се констатира, че ако е възможно „спортните артикули“, от една страна, и „детските играчки за баня“ и „играчките за обучение и възпитание на деца“, от друга страна, да бъдат произведени от едни и същи предприятия и да бъдат предлагани чрез едни и същи канали на разпространение, това са ограничени хипотези и не биха могли без наличието на други доказателства да бъдат основание за Общия съд да приеме, че тези две категории стоки имат едни и същи канали на разпространение (вж. в този смисъл решение BETWIN, т. 12 по-горе, EU:T:2013:291, т. 38).
83 Второ, следва да се посочи, че възможността разглежданите стоки да се продават в едни и същи търговски обекти, каквито са големите магазини или супермаркетите, не е от особено значение, тъй като в тези търговски обекти биха могли да се открият стоки от най-разнообразно естество, без потребителите да им придават автоматично един и същ произход (вж. решение от 24 март 2010 г. 2nine/СХВП — Pacific Sunwear of California (nollie), T‑364/08, EU:T:2010:115, т. 40 и цитираната съдебна практика).
84 Трето, представените от жалбоподателя доказателства не могат да оборят направения в обжалваното решение извод. Жалбоподателят обръща внимание на доказателствата, които е представил пред апелативния състав с приложение 4 към писменото си изложение на мотивите от 7 февруари 2013 г., за да докаже, че големите магазини в Обединеното кралство и в Испания продават спортни артикули редом с играчки.
85 Най-напред, по отношение на големите магазини за обща продажба от вида „Jarrold“ или „El Corte Ingles“, от споменатите доказателства следва, че спортните артикули се продават в категорията „фитнес“, а играчките за игра навън се продават в категория „играчки“ или „играчки за игра навън“, които, дори да може да се считат за близки, все пак са представени в два различни отдела, както апелативният състав отбелязва в точка 27 от обжалваното решение.
86 По-нататък следва да се припомни, че при всички случаи съответните потребители са част от широката общественост в Германия, поради което доказателствата относно местните дистрибутори в други държави имат ограничена стойност за преценяване на сходството на стоките, ако изобщо имат стойност.
87 Накрая, що се отнася до представените пред СХВП доказателства на жалбоподателя, с които цели да докаже, че спортните производители, каквито са „Nike“ или „Adidas“, произвеждат и играчки, следва да се констатира, че тези играчки не приличат на играчките за обучение и възпитание на деца, а по-скоро на промоционални стоки, като тези случаи при всички положения са ограничени, тъй като са свързани само с много реномирани спортни марки и не могат да оспорят извода, че като общо правило стоките на конфликтните марки са произведени от отделни и специализирани предприятия.
88 На четвърто място, жалбоподателят твърди, че апелативният състав не е взел под внимание постоянната практика на СХВП, която потвърждавала, че има поне известно сходство между „спортните артикули“ и „игрите и играчките“, нито е взел предвид цитираното в решение KNUT, точка 41 по-горе (EU:T:2013:448), решение на германския федерален съд, нито пък самото решение KNUT и последвалите решения на СХВП.
89 Що се отнася до довода, който се извежда от практиката на вземане на решения на СХВП и от съдебната практика на Съюза, съгласно цитираната в точка 42 по-горе съдебна практика законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 207/2009, а не на по-ранната практика по вземане на решения на апелативните състави.
90 Като се има предвид посоченото, следва да се припомни, че СХВП е длъжна да упражнява компетенциите си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципът на равно третиране и принципът на добра администрация. С оглед на тези два принципа СХВП трябва, при разглеждането на дадена заявка за регистрация на марка на Общността, да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин. Същевременно прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност. Следователно никоя страна в производство пред СХВП не би могла да се позовава в своя полза на евентуално допусната неправомерност по отношение на друго лице, за да постигне постановяване на идентично решение. Наред с това по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно и да се осъществява във всеки конкретен случай (вж. решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сб., EU:C:2011:139, т. 73—77 и цитираната съдебна практика).
91 В дадения случай по изложените по-горе съображения апелативният състав не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че разглежданите стоки са различни. Трябва да се приеме, че изведените на преден план от жалбоподателя решения и тези, които е изтъкнала встъпилата страна, само потвърждават наличието на практика на вземане на решения в рамките на СХВП, която не е съвсем еднородна, противно на твърдението на жалбоподателя.
92 Също така, що се отнася до довода на жалбоподателя, че националните патентни ведомства в Съюза, и по-специално Германският федерален съд по патентни спорове в „дело 32 W (pat) 6/01“, посочено в решение KNUT, точка 41 по-горе (EU:T:2013:448), считат тези стоки за сходни, следва да се припомни, че общностният режим на марките е автономна система, състояща се от съвкупност от норми и преследваща специфични за нея цели, която се прилага независимо от всяка национална система (решение от 5 декември 2000 г., Messe München/СХВП (electronica), T‑32/00, Rec, EU:T:2000:283, т. 47). От постоянната съдебна практика следва, че регистрациите, извършени в момента в държавите членки, са само обстоятелства, които, без да са решаващи, могат единствено да бъдат взети предвид за целите на регистрацията на дадена марка на Общността (решения от 16 февруари 2000 г., Procter & Gamble/СХВП (Форма на сапун), T‑122/99, Rec, EU:T:2000:39, т. 61, и от 19 септември 2001 г., Henkel/СХВП (Кръгла червено-бяла таблетка), T‑337/99, Rec, EU:T:2001:221, т. 58).
93 Освен това, по отношение на съждението, което се основава на решение KNUT, точка 41 по-горе (EU:T:2013:448), видно от точки 59 и 65 по-горе, то не може да бъде пренесено към настоящия случай.
94 Също така следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя относно направеното съкращение в заявката за регистрация (вж. т. 9 по-горе), тъй като с оглед на изложения по-горе анализ вече не е необходимо произнасяне по отражението на това съкращаване върху сходството на стоките.
– По вероятността от объркване
95 За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство на конфликтните марки, както и идентичност или сходство между обозначените стоки или услуги. В случая става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. решение от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Сб., EU:T:2009:14, т. 42 и цитираната съдебна практика).
96 Жалбоподателят твърди, че неизпълнение на някое от съществените условия по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 има едва когато стоките бъдат явно и несъмнено лишени от сходство, и тогава възражението следва да се отхвърли, без да се преценява сходството между знаците и вероятността от объркване. Даденият случай обаче не бил такъв.
97 С основание в обжалваното решение е прието, че конфликтните стоки са различни, с което ясно се посочва липсата на каквото и да е сходство между тях. Следователно в него правилно е прието, че не може да има никаква вероятност от объркване, дори да се отчете идентичността на знаците, тъй като не е налице необходимото за прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 условие, а именно идентичност или сходство на стоките.
98 С оглед на всички тези обстоятелства второто основание, посочено от жалбоподателя, следва да се отхвърли като неоснователно.
99 Тъй като никое от посочените от жалбоподателя в подкрепа на исканията му основания не е основателно, жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло.
По съдебните разноски
100 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
101 Освен това встъпилата страна е направила искане жалбоподателят да бъде осъден да заплати разноските, които тя е направила в хода на административното производство пред СХВП. Във връзка с това следва да се напомни, че по силата на член 190, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред апелативния състав, подлежат на възстановяване. Това обаче не се отнася за разноските, направени във връзка с производството пред отдела по споровете. Ето защо искането на встъпилата страна жалбоподателят, след като е загубил делото, да бъде осъден да заплати разноските за административното производство пред СХВП, може да се уважи само по отношение на необходимите разходи, направени от встъпилата страна във връзка с производството пред апелативния състав (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2006 г., Devinlec/СХВП — TIME ART (QUANTUM), T‑147/03, Rec, EU:T:2006:10, т. 115).
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда BH Stores BV да заплати съдебните разноски, включително необходимите разходи, които са направени от Alex Toys LLC във връзка с производството пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).
Jaeger | Van der Woude | Кънчева |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 2 юли 2015 година.
Подписи