Дело T‑657/13
BH Stores BV
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на словна марка на Общността „ALEX“ — По-ранни национална словна и фигуративна марка „ALEX“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Допустимост на жалбата пред апелативния състав — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009 — Липса на прилика между стоките и услугите, обозначени от конфликтните марки — Липса на вероятност от объркване“
Резюме — Решение на Общия съд (седми разширен състав) от 2 юли 2015 г.
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Законосъобразност на решението на апелативен състав, който се произнася в производство по възражение — Оспорване чрез позоваването на нови факти — Недопустимост — Вземане предвид, с оглед на тълкуването на правото на Съюза, на съдебна практика на Съюза или на национална или международна съдебна практика, която не е била посочена пред отделите на Службата — Допустимост
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС
(член 296 ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата
(Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Словна марка „ALEX“ и словни и фигуративна марки „ALEX“
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
6. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между съответните стоки или услуги — Застъпване между две категории стоки с различно предназначение
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 25 и 26)
2. Съгласно член 73, първо изречение от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) се мотивират. Според постоянната съдебна практика това задължение има същия обхват като този по член 296, втора алинея ДФЕС и изискуемите от тази разпоредба мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на автора на акта. Всъщност задължението за мотивиране на решенията на Службата има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението.
Съгласно съдебната практика въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания, трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.
Съгласно постоянната съдебна практика не може да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поединично всички съображения по спора, който страните са отнесли пред тях. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол. Достатъчно е апелативният състав да изложи обстоятелствата и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението.
(вж. т. 29—31)
3. Решенията относно регистрацията на знак като марка на Общността, които апелативните състави на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) приемат по силата на Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, спадат към обвързаната компетентност, а не към оперативната самостоятелност. Ето защо законосъобразността на посочените решения трябва да се преценява въз основа единствено на този регламент, както е тълкуван от съда на Съюза, а не на по-ранна спрямо такова тълкуване практика по вземане на решения.
Като се има предвид посоченото, Службата е длъжна да упражнява компетенциите си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципът на равно третиране и принципът на добра администрация. С оглед на тези два принципа Службата трябва при разглеждането на дадена заявка за регистрация на марка на Общността да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин. Същевременно прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност. Следователно никоя страна в производство пред Службата не би могла да се позовава в своя полза на евентуално допусната неправомерност по отношение на друго лице, за да постигне постановяване на идентично решение. Наред с това по съображения за правна сигурност и за добра администрация разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно и да се осъществява във всеки конкретен случай.
Освен това общностният режим на марките е автономна система, състояща се от съвкупност от норми и преследваща специфични за нея цели, която се прилага независимо от всяка национална система. От постоянната съдебна практика следва, че регистрациите, извършени в момента в държавите членки, са само обстоятелства, които, без да са решаващи, могат единствено да бъдат взети предвид за целите на регистрацията на дадена марка на Общността.
(вж. т. 42, 90 и 92)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 48, 49 и 95)
5. За широката общественост в Германия не съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността между словния знак „ALEX“, за който се иска да бъде регистриран като марка на Общността за „детски играчки за баня“ и „играчки за обучение и възпитание на деца“ и който спада към клас 28 по смисъла на Ницската спогодба, и по-рано регистрираните в Германия словни и фигуративна марки „ALEX“ за „спортните артикули“ от същия клас, щом няма сходство между стоките.
На първо място, играчките, за които се отнася заявената марка, имат различно естество от това на „спортните артикули“, за които се отнасят по-ранните марки. В частност съществуването на опростена форма и на умален размер на „играчките за обучение и възпитание на деца“ позволява именно те да бъдат разграничени от „спортните артикули“, а не да бъдат объркани с тях. „Играчките за обучение и възпитание на деца“, както сочи самото им название, са предназначени за сравнително малки деца, като те се различават от „спортните артикули“ (дори когато ги имитират) с по-малка степен на техничност по-различен външен вид (намален размер и тегло), обезопасени са като за деца в съответствие с Директива 2009/48 относно безопасността на детските играчки и тяхната цена поначало е по-ниска. Ако се възприеме примерът с цитираната от жалбоподателя стока, за която се отнася заявената марка, миниатюрният комплект за голф ще бъде пригодèн за ръста на детето, а стиковете за голф няма да имат точността на истински стикове за голф и ще бъдат изработени от лека пластмаса. Това съждение е приложимо на по-силно основание и по отношение на „детските играчки за баня“, които нямат равностойно „спортно“ съответствие.
На второ място, конфликтните стоки по същество имат различно предназначение. Предназначението на „спортните артикули“ е да тренират тялото чрез физически упражнения, а с „играчките за обучение и възпитание на деца“ се цели едновременно децата да бъдат развличани и обучавани. Освен това „играчките за баня“ имат за цел явно единствено да развличат малките деца. Всъщност чисто развлекателната цел на „детските играчки за баня“ е още по-очевидна, отколкото при „играчките за обучение и възпитание на деца“.
Тъй като естеството и предназначението на стоките, за които се отнасят конфликтните марки, са различни, последните не са взаимнозаменяеми и следователно конкурентни. При всички случаи, ако понякога е възможно да има взаимозаменяемост между разглежданите стоки, тя съществува само в една посока — само потребителите на някои играчки, за които се отнася заявената марка, могат да се насочат към съответни „спортни артикули“, за които се отнасят по-ранните марки, когато цената на тези играчки бъде повишена. Очевидно е, че дори цените на „спортните артикули“ да бъдат повишени, потребителите на „спортни артикули“ няма да се насочат към тези играчки, за да заменят с тях истинските „спортни артикули“.
На трето място, различни са каналите на разпространение и производство на стоките, за които се отнасят конфликтните марки.
Не може да има никаква вероятност от объркване, дори да се отчете идентичността на знаците, тъй като не е налице необходимото за прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 условие, а именно идентичност или сходство на стоките.
(вж. т. 50, 51, 59, 61, 67, 70, 71, 74, 80 и 97)
6. Обстоятелството, че дадено предназначение (например физическа дейност) не е изключително свързано с друго предназначение (например развлечение) и това, че две предназначения могат да „се примесват“ в дадена стока, не пречи да се констатира една преимуществена или, с други думи, „първоначална“ цел на стоката. Така под „използване“ следва да се разбира използването, което е общо предвидено за дадена стока, а не нейното пригодено или случайно използване. Следователно наличието на определен „плавен преход“ или на застъпване между две категории стоки с по същество различно предназначение не означава все пак, че всичките стоки, за които се отнасят тези категории, са сходни. Освен това обстоятелството, че две стоки до определена степен могат да задоволяват едни и същи нужди, не пречи съответните потребители да ги възприемат като различни стоки.
(вж. т. 64—66)