Преюдициално запитване от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Белгия), постъпило на 24 октомври 2023 г. — W/Belgische Staat

(Дело C-636/23, Al Hoceima¹ )

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad voor Vreemdelingenbetwistingen

Страни в главното производство

Жалбоподател: W

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

1.    Трябва ли член 7, параграф 4, член 8, параграфи 1 и 2 и член 11, параграф 1 от Директива 2008/115¹ , разглеждани поотделно или заедно, с оглед на член 13 от същата директива и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат непредоставянето на срок за доброволно напускане на страната да се счита само за способ за изпълнение, който не променя правното положение на съответния чужденец, тъй като предоставянето или непредоставянето на срок за доброволно напускане не променя основната констатация за незаконен престой на територията на страната?

2.    При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли думите „придружаващо“ в член 3, точка 6 от Директива 2008/115 и „се придружават“ в член 11, параграф 1 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, в което компетентният орган може или трябва дори след известно време да наложи забрана за влизане, която се основава на решение за връщане, в което не е предоставен срок за доброволно напускане?

При отрицателен отговор на този въпрос: в такъв случай означават ли тези думи, че решение за връщане, в което не е предоставен срок за доброволно напускане, трябва да бъде придружено едновременно или в подходящ кратък срок от забрана за влизане?

При утвърдителен отговор на този въпрос: правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 13 от Директива 2008/115 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включва ли възможността в рамките на жалба срещу решението за връщане да се оспори законосъобразността на решение да не бъде предоставен срок за доброволно напускане, ако вече не е възможно по друг начин да бъде оспорена ефективно законосъобразността на правното основание за налагане на забрана за влизане?

3.    При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли изразите „се предвижда подходящ срок“ в член 7 [параграф 1, първа алинея], както и „задължение за връщане“ в член 3, точка 4 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че определяне на срок, или във всеки случай непредоставянето на срок, във връзка със задължението за напускане на страната е съществен елемент на решение за връщане, така че при установяване на незаконосъобразност по отношение на този срок действието на решението за връщане отпада в своята цялост и трябва да бъде издадено ново решение за връщане?

Ако Съдът приеме, че отказът да бъде предоставен срок не представлява съществен елемент на решение за връщане, какво практическо значение и изпълнимост има решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от Директива 2008/115, чийто елемент за определяне на срока отпада, в случай че съответната държава членка не се е възползвала от възможността, предвидена в член 7, [параграф 1] от посочената директива, да предоставя срок единствено след подаване на молба от засегнатия гражданин на трета страна?

____________

¹ Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.

¹ Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).