Language of document : ECLI:EU:F:2011:167

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)


29 септември 2011 година


Дело F‑70/05


Harald Mische

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Назначаване — Лице, успешно издържало конкурс, обявен преди влизането в сила на новия правилник, но завършил след тази дата — Класиране в степен въз основа на новите, по-неблагоприятни правила“

Предмет:      Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АE, с която г‑н Mische иска, първо, да се отмени решението на Комисията от 11 ноември 2004 г. за класирането му в степен A*6, стъпка 2, второ, да му бъдат признати всички права, произтичащи от правилното му класиране в степен, и последно, да му бъде присъдено обезщетение за вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съветът като встъпила страна понася направените от него съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 5, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица; член 12, параграф 3 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Статут на длъжностно лице — Условия за придобиване

(член 3 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 2, параграф 1 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; член 1, параграф 1 от Условията за работа на другите служители; Регламент № 723/2004 на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

5.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 1, параграф 2 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

6.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

7.      Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

1.      След като не са налице придобити права, принципът на равно третиране не може да накърнява свободата на законодателя във всеки момент да внася в разпоредбите на Правилника промените, които счита за необходими в интерес на службата, дори когато изменените разпоредби са по-неблагоприятни за длъжностните лица от предходните, тъй като в противен случай би било възпрепятствано развитието на законодателството.

Ето защо няма основание да се поддържа, че при приемането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника законодателят е трябвало да съобрази наличието на публикувани обявления за конкурси и съответно да установи правила за класиране, които да се прилагат при назначаването на лицата, успешно издържали конкурси, обявени преди 1 май 2004 г. — датата на влизането в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, но включени в списък с резерви и назначени след тази дата, по съображение че със самото публикуване на обявлението кандидатите придобиват определени права във връзка с кариерата.

Всъщност, доколкото определя нови критерии за класиране в степен, приложими при назначаването на лицата, които са издържали обявени преди 1 май 2004 г. конкурси, включени са в списъците с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са назначени между тези две дати, член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника е в съответствие с принципа, че в случай на изменение на разпоредби с общо приложение, и особено на разпоредби на Правилника, новата норма се прилага незабавно към бъдещите последици от правни положения, които са възникнали, но не са напълно установени при действието на предходната норма. Всъщност едно право се смята за придобито само ако правопораждащият факт е настъпил преди законодателната промяна. Що се отнася до класирането в степен на издържало конкурс лице, правата, произтичащи от това класиране, може да се считат за придобити едва когато по отношение на заинтересованото лице е взето решение за назначаване в надлежна форма.

Също така законодателят не е допуснал нарушение на принципа на равенство, когато е избрал датата на назначаването, която се определя от органа по назначаването и представлява обективен и независим от волята на законодателя фактор, като критерий, определящ според случая дали да се приложат правилата за класиране по стария правилник, или въведените с реформата на Правилника. Същият извод се налага и по отношение на член 5, параграф 5 от Правилника, който е израз на принципа на равенство.

(вж. точки 63, 64, 67, 127 и 128)


Позоваване на:

Съд — 17 декември 1981 г., Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, точка 19; 6 октомври 1982 г., Williams/Сметна палата, 9/81, точка 21; 4 март 2010 г., Angé Serrano и др./Парламент, C‑496/08 P, точка 84

Първоинстанционен съд — 5 ноември 2003 г., Cougnon/Съд, T‑240/01, точка 70; 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, точка 105; 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, точка 110 и Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точки 51, 53, 61, 81, 86, 113 и 124

Съд на публичната служба — 19 юни 2007 г., Davis и др./Съвет, F‑54/06, точка 81

2.      Както следва от член 3 от Правилника, назначаването на длъжностно лице се основава задължително на едностранен акт на органа по назначаването и едва след като му бъде издадено такова решение, успешно издържалото конкурса лице може да претендира за статут на длъжностно лице и следователно да иска спрямо него да бъдат приложени разпоредбите на Правилника.

Тъй като при това положение успешно издържалите конкурси лица, включени в списъци с подходящи кандидати, нямат в това си качество никакво придобито право, а само евентуална възможност да бъдат назначени, на още по-силно основание не може да се смята, че имат придобито право на класиране в определена степен, докато не им бъде издадено решение за назначаване в надлежната форма.

(вж. точки 65 и 66)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 53—55

Съд на публичната служба — 8 юли 2010 г., Lesniak/Комисия, F‑67/06, точка 106; 28 октомври 2010 г., Sørensen/Комисия, F‑85/05, точка 92

3.      Както следва от принципа, че законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактическата обстановка и правната уредба към момента на приемането му, класирането на успешно издържалото конкурс лице, включено в списък с резерви и назначено след влизането в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника на длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, е законосъобразно само ако се основава на критериите, които са в сила към тази дата. За преходния период между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г. обаче тези нови критерии са установени в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника.

В това отношение длъжностното лице не може да се позовава на факта, че степените отпреди реформата на Правилника са продължили да съществуват и през преходния период с новите наименования, предвидени в член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника. Всъщност тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 1, параграф 1 от Условията за работа на другите служители, има за цел само да преименува за същия период степените, заемани от лица, които към 30 април 2004 г. са били длъжностни лица или срочно наети служители и които запазват това си качество и след тази дата, но няма за цел да запази старите степени под новото наименование и в полза на тези, които не са имали това качество.

(вж. точки 70 и 71)

4.      Лице, което успешно е издържало конкурс и е назначено след 1 май 2004 г. — датата на влизането в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника на длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, не може да се смята за дискриминирано в сравнение с лицата, които са издържали сходни с неговия конкурси, но са били назначени преди тази дата, тъй като правното положение на последните не е същото като неговото.

В това отношение обстоятелството, че може би определена институция в нарушение на принципа за недопускане на дискриминация е забавила хода на даден конкурс, за да назначи приоритетно издържалите друг конкурс към по-ранна дата, не би могло да се отрази на законосъобразността на решението за назначаване на заинтересованото лице. Всъщност, дори да се предположи, че е било възможно да се даде приоритет на определени конкурси и определени назначения, спазването на принципа за равно третиране на длъжностните лица трябва да бъде съчетано със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да черпи права от неправомерни действия, дори те да са ползвали другиго.

(вж. точки 72 и 73)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 154 и 155

5.      Тълкуването на член 1, параграф 2 от приложение ХІІІ към Правилника във връзка с член 12, параграф 3 от това приложение сочи, че употребеният в последната разпоредба термин „наети“ има точно определено значение и трябва да се разбира като обозначаващ длъжностните лица, постъпили на работа като такива в периода между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г. на длъжност, която са можели да заемат вследствие от включването им преди 1 май 2006 г. в списък с подходящи кандидати, изготвен в резултат на конкурс, обявен по време на действието на стария правилник.

Оттук следва, че съгласно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за целите на класирането в степен на новоназначени длъжностни лица не е релевантен фактор обстоятелството, че заинтересованото лице преди това евентуално е било срочно нает служител или служител със спомагателни функции. В това отношение, освен ако в Правилника няма особена разпоредба по конкретния въпрос, срочно наетите служители и служителите със спомагателни функции, успешно издържали конкурси на общо основание, не придобиват право на специално отношение и следователно трябва да се третират аналогично на външните кандидати, спечелили такива конкурси.

При това положение не може да се смята, че е налице дискриминационно отношение, когато на основание член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника длъжностното лице е класирано на по-ниска степен от тази, която е имало като нетитулярен служител, въпреки че е останало на същата длъжност като заеманата преди 1 май 2004 г. и служебните му задължения са останали същите, ако не и по-отговорни отпреди.

(вж. точки 75, 76, 78 и 80)

6.      Обстоятелството, че с приемането на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника законодателят се е погрижил кандидатите, издържали успешно конкурс, който има за цел или резултат да позволи преминаването в по-висока категория, да получат по изключение възможността да бъдат назначени като длъжностни лица в срок за изпитване в степента, която са притежавали в старата категория, не означава, че в тяхна полза е прокарано произволно или явно неподходящо разграничение със срочно наетите служители, които са издържали конкурс на общо основание и са назначени като длъжностни лица в категорията, към която са принадлежали. Всъщност вторите срочно наети служители не се намират в същото положение като издържалите конкурс, който има за цел или резултат да позволи преминаване в по-висока категория и следователно решително напредване в кариерата.

Освен това широкото тълкуване на член 5, параграф 4 така, че да не се отчита обстоятелството, че между договора като срочно нает служител и назначаването като длъжностно лице в срок за изпитване е имало и междинен период на работа като служител със спомагателни функции, би могло да наруши равното третиране между издържалите успешно един и същ конкурс кандидати, които се намират в сходно фактическо и правно положение и трябва да бъдат третирани еднакво в частност при класирането, без това да засяга свободата на законодателя на Съюза да внася в разпоредбите на Правилника промените, които счита за необходими в интерес на службата.

(вж. точка 85)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — Lesniak/Комисия, посочено по-горе, точки 60, 61 и цитираната съдебна практика; Sørensen/Комисия, посочено по-горе, точки 53 и 54

7.      Длъжностното лице не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспори законосъобразността на нова разпоредба, особено в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка. Нещо повече, никой не може да твърди нарушение на този принцип, когато администрацията не му е дала конкретни уверения, които освен това да са в съответствие с приложимите норми.

Бивш служител със спомагателни функции, назначен за длъжностно лице в срок за изпитване след 1 май 2004 г. — датата на влизането в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, след като е участвал в обявен преди тази дата конкурс, няма основание да твърди — при положение че в обявлението за конкурса няма и намек за реформата на Правилника, — че е получил уверения от институцията, които са породили у него оправдани очаквания за запазване на старите критерии за класирането на длъжностните лица в степен. Всъщност, за да възникнат оправдани правни очаквания, трябва да е дадено изрично обещание, а не е достатъчно да не е било споменато нищо по въпроса.

(вж. точки 133, 134, 136 и 137)


Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, точка 91

Първоинстанционен съд — 11 юли 2002 г., Wasmeier/Комисия, T‑381/00, точка 106; 4 май 2005 г., Castets/Комисия, T‑398/03, точка 34; 23 февруари 2006 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T‑282/02, точка 77; Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 95; 4 февруари 2009 г., Omya/Комисия, T‑145/06, точка 117