Дело T‑456/14

Association des fonctionnaires indépendants pour la défense de la fonction publique européenne (TAO-AFI)
и
Syndicat des fonctionnaires internationaux et européens — Section du Parlement européen (SFIE-PE)

срещу

Европейски парламент
и
Съвет на Европейския съюз

„Възнаграждения и пенсии на длъжностните лица и служители на Съюза — Годишно адаптиране — Регламенти (ЕС) № 422/2014 и № 423/2014 — Нередности в хода на процедурата за приемане на актовете — Липса на консултиране със синдикалните организации“

Резюме — Решение на Общия съд (осми състав) от 15 септември 2016 г.

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Регламент за адаптиране на възнагражденията и на пенсиите на длъжностните лица и на другите служители на Съюза — Жалба от синдикалните или професионалните организации, които се ползват с процедурни права в рамките на процедурата за приемане на регламента — Допустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 336 ДФЕС; член 9, параграф 3, членове 10б, 10в, 24б и 55 и член 1 от приложение II, и членове 3 и 10 от приложение XI; регламенти на Европейския парламент и на Съвета № 422/2014 и № 423/2014)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Жалба на професионално сдружение за защита и представителство на неговите членове — Допустимост — Условия

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

3.      Актове на институциите — Директиви — Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите — Пряко налагане на задължения на институциите на Съюза в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват

(член 288 ДФЕС; Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета)

4.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Основание, повдигнато за първи път на стадия на репликата — Недопустимост

(член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

5.      Съдебно производство — Жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Абстрактно излагане — Недопустимост

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

6.      Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Служебно разглеждане от съда

(член 263 ДФЕС)

1.      Регламент на Европейския парламент и на Съвета за адаптиране на възнагражденията и на пенсиите на длъжностните лица и на другите служители на Европейския съюз, както и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тези възнаграждения и пенсии, приет на основание член 336 ДФЕС в съответствие с обикновената законодателна процедура, попадат в категорията на актовете с общо приложение от законодателно естество, по отношение на които съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС допустимостта на подадените от физически или юридически лица жалби за отмяна зависи от спазването на условията за пряко и лично засягане.

Що се отнася до жалба, подадена от синдикални или професионални организации, обстоятелството, че те са се ползвали от правото на информиране и консултиране относно предложението за адаптиране на възнагражденията и на пенсиите, представено от Комисията на Парламента и на Съвета, довело до приемането на посочения регламент, не е от естество да докаже, че те са пряко засегнати от този регламент. Всъщност обстоятелството, че дадено лице участва по един или друг начин в процеса, който води до приемането на акт на Съюза, може да индивидуализира това лице, що се отнася до въпросния акт, само когато приложимата правна уредба на Съюза му дава някои процедурни гаранции. Извън случаите, в които е налице изрична разпоредба в обратен смисъл, нито процесът по изготвяне на актовете с общо приложение, нито тези актове сами по себе си обаче изискват по силата на общите принципи на правото на Съюза като правото на информиране и консултиране, участието на засегнатите лица, тъй като се предполага, че техните интереси се представляват от политическите инстанции, които имат за задача да приемат тези актове.

В това отношение член 10 от приложение XI към Правилника, който позволява при определени условия да се дерогира от предвидения в член 3 от това приложение нормален метод за годишно адаптиране на възнагражденията и пенсиите, не е приложим в рамките на процедурата, довела до приемането на съответния регламент. Следователно жалбоподателите не могат да се позовават на процедурни права, които черпят от тази разпоредба, за да докажат, че имат процесуална легитимация да обжалват. Същото се отнася за член 10а от Правилника, за член 9, параграф 3 от Правилника, за член 1 от приложение II към Правилника, за член 24б от Правилника и за член 55 от Правилника. Същевременно обаче обстоятелството, че синдикалните или професионалните организации не могат да черпят процедурни права от тези разпоредби, не изключва възможността те да се ползват от такива права въз основа на други разпоредби на правото на Съюза, включително и на Правилника. Така, членове 10б и 10в от Правилника предоставят съответно възможността за Комисията да се консултира с посочените представителни организации относно предложенията за преразглеждане на Правилника и възможността за всяка институция да сключва споразумения относно своя персонал с тези организации. Обстоятелството, че подобни споразумения не могат да доведат до изменение на правилника, до поемането на бюджетни задължения или да засегнат работата на институцията и че синдикалните или професионалните организации, подписали споразуменията, трябва да функционират в рамките на всяка институция при условията на законовите правомощия на Комитета на персонала, само по себе си не е пречка споразуменията да имат за цел предоставяне на процедурни гаранции на посочените организации.

(вж. т. 52—54, 69, 89, 95, 97—99 и 101)

2.      Допустимостта на жалбите за отмяна, внесени от сдружения, независимо дали става дума за синдикални или професионални организации, или за обединения на такива организации, може да се приеме в три вида ситуации. Първо, когато законова разпоредба изрично признава на професионалните сдружения поредица от процесуални права, второ, когато сдружението представлява интересите на членовете си, които от своя страна са процесуално легитимирани да обжалват, и трето, когато сдружението се индивидуализира в резултат на засягане на неговите собствени интереси в качеството на сдружение по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговаряща страна.

Що се отнася до засягането на собствените интереси на такова сдружение, организация, учредена, за да защитава колективните интереси на категория правни субекти, не може да се счита за пряко и лично засегната от акт, който нарушава общите интереси на тази категория. В това отношение само по себе си обстоятелството, че представителни организации на служителите са участвали в преговорите, довели до приемането на обжалвания акт, не би било достатъчно да измени естеството на правото на жалба, което те могат да имат по отношение на тези разпоредби съгласно член 263 ДФЕС

(вж.точки 55, 57 и 58)

3.      Като се има предвид, че адресати на директивите са държавите членки, а не институциите или органите на Съюза, не може да се приеме, че разпоредбите на Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност сами по себе си налагат задължения на институциите в отношенията им с техния персонал.

Същевременно обаче обстоятелството, че дадена директива сама по себе си не обвързва институциите, не може да изключи възможността на институциите да се противопоставят установените с тази директива правила или принципи, когато е видно, че самите те всъщност само конкретизират основни правила от Договора и основни принципи, които непосредствено обвързват тези институции. Освен това дадена директива би могла да обвърже една институция, когато в рамките на нейната организационна самостоятелност и на Правилника тя възнамерява да изпълни конкретно, закрепено в директива задължение или в случая, в който вътрешен за институцията акт с общо приложение сам по себе си изрично препраща към мерките, приети от законодателя на Съюза на основание на Договорите. И накрая, в съответствие със задължението си за лоялност в действията си на работодател институциите трябва да вземат предвид законодателните разпоредби, приети на равнището на Съюза.

(вж. т. 72—74)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 148)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 149)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 151)