Жалба, подадена на 6 април 2010 г. - Ayadi/Комисия
(Дело T-527/09)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Chafiq Ayadi (представители: H. Miller, Solicitor, B. Emmerson и S. Cox, Barristers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
да се отмени Регламент № 954/2009 на Комисията в частта, приложима към жалбоподателя,
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
По настоящото дело жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент (ЕО) № 954/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 година за изменение за сто и четиринадесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, доколкото жалбоподателят е включен в Списъка на лица, групи и образувания, чиито средства и икономически ресурси се замразяват в съответствие с този акт.
Жалбоподателят сочи четири правни основания в подкрепа на искането си.
Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията злоупотребява с правомощията си, като го включва в приложение І към Регламент № 881/2002, без внимателно и безпристрастно да разгледа всички релевантни елементи по неговия случай.
Второ, жалбоподателят твърди, че обжалваният регламент е приет в нарушение на неговото право на ефективен съдебен контрол, тъй същият не е подкрепен с доказателства, поради което няма как Съдът дори да пристъпи към упражняване на задължението си да разгледа тези доказателства.
Трето, жалбоподателят твърди, че обжалваният регламент е приет в нарушение на правото му на защита. Той твърди, че Комисията не представя изявление относно доказателствата, а само твърденията, съдържащи се в изявлението на Комитета по санкциите. Без доказателствата жалбоподателят няма възможност да се обърне към Комисията, посочвайки недостатъците им или свързани с тях недоразумения.
Четвърто, той твърди, че обжалваният регламент, с който активите му се замразяват както с обратна сила, така и за неопределен срок в бъдеще, представлява необосновано ограничение на основното му право на собственост.
____________