Language of document : ECLI:EU:C:2015:454

Дело C‑183/14

Radu Florin Salomie
и

Nicolae Vasile Oltean

срещу

Direcția Generală a Finanțelor Publice Cluj

(Преюдициално запитване,
отправено от Curtea de Apel Cluj)

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Членове 167, 168, 179 и 213 — Промяна от националната данъчна администрация на квалификацията на сделка като подлежаща на облагане с ДДС стопанска дейност — Принцип на правна сигурност — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Национална правна уредба, според която правото на приспадане може да бъде упражнено, ако съответният оператор е регистриран по ДДС и е внесен депозит за приспаднатия данък“

Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 9 юли 2015 г.

1.        Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Правна уредба, която може да има финансови последици

2.        Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност и защита на частноправните субекти — Национална правна уредба в област, регламентирана от правото на Съюза — Необходимост от недвусмислена формулировка

3.        Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията

4.        Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националната данъчна администрация, при която след данъчна проверка квалификацията на сделка се променя като подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност стопанска дейност и се събира данък в увеличен размер — Допустимост — Нарушение на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания — Липса — Задължение за спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд

5.        Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, според която регистрираното със закъснение данъчнозадължено лице може да упражни правото на приспадане на дължимия или платен данък за получени доставки на стоки или услуги, използвани при обложени сделки, при спазване на определени условия — Спазване на условията по същество за правото на приспадане и регистрация на данъчнозадълженото лице за целите на данъка върху добавената стойност — Недопустимост

(членове 167, 213 и 214 от Директива 2006/112 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 31)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 32)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 45)

4.        Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не са пречка за национална данъчна администрация след данъчна проверка да реши да обложи сделки с данък върху добавената стойност и да поиска заплащането му в увеличен размер, при условие че това решение се основава на ясни и точни правила и че практиката на тази администрация не е била от такова естество, че да събуди в съзнанието на предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във връзка с факта, че такива сделки няма да се облагат с този данък, което националната юрисдикция следва да провери. Прилаганото при такива обстоятелства увеличение трябва да е съобразено с принципа на пропорционалност.

(вж. т. 53; т. 1 от диспозитива)

5.        Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност не допуска национална правна уредба, по силата на която на данъчнозадълженото лице не се признава правото на приспадане на дължимия или платен данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки или услуги, използвани при обложени сделки, само защото, когато е извършило тези сделки, то не е било регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност, и то докато не се регистрира надлежно за целите на данъка върху добавената стойност и сумата за дължимия данък не бъде депозирана, като то обаче трябва да заплати данъка, който е следвало да начисли.

Наистина, правото на приспадане е основен принцип на общата система на данъка върху добавената стойност, който по принцип не може да се ограничава и се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Освен това принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност налага да се разреши приспадането му по получени доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Поради това, щом разполага с необходимата информация, за да установи, че изискванията по същество са изпълнени, данъчната администрация не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. В това отношение регистрацията с идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност, предвидена в член 214 от Директива 2006/112, както и посоченото в член 213 от тази директива задължение на данъчнозадълженото лице да декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност, представляват само формални изисквания за целите на контрола, които не могат да поставят под въпрос по-специално правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, доколкото материалните условия, пораждащи това право, са изпълнени. Що се отнася до санкционирането на неспазването от данъчнозадълженото лице на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране с отказ да му се признае правото на приспадане, то очевидно надхвърля необходимото за постигането на целта за гарантиране на правилното прилагане на тези задължения, при положение че правото на Съюза не възпрепятства държавите членки да налагат при необходимост глоба или имуществена санкция, съразмерна на тежестта на нарушението.

(вж. т. 56, 58—60, 63 и 65; т. 2 от диспозитива)